„И децата се бореха заедно в нея” (Тора, Берашит, 25:22). Това се отнася до намеренията. Творецът е създал желанието за наслаждение, и нищо в него не се е променило.

Но, за да ни помогнат да станем независими, желанието за наслаждение е било скрито от нас. То се разкрива в нас (въпреки усещането, че се случва пред нас) доколкото сме способни да се справим с него.

„Да се справим с желанието”  означава да заместим Есав  – егоистично намерение, което произлиза от лошо обкръжение, с Яков – алтруистично намерение, което се създава в добро обкръжение. Единственият ни избор е да изберем  правилното обкръжение. Желанието остава.

За да поправя, да речем, 10 грама егоистично желание, което се проявява в мен, аз използвам всякакви лекарства, които са ми дадени свише. Преминавам от лошото обкръжение към доброто, и по този начин излагам себе си на влиянието на групата, книгите и учителя, докато те не се превърнат в Твореца за мен. С други думи, виждам Висшата сила зад тях, и започвам да разбирам, че няма никой освен Него.

Благодарение на обкръжението и способността ми да видя Твореца чрез него, аз мога да изменя намерението си. Преди това съм получавал и отдавал заради получаване, но сега мога да направя съкращение (цимцум) на моето намерение, което означава, че мога също да го приложа и на желанието, което „действа под” това намерение. С помощта на светлината, започвам да отдавам заради отдаване, а в последствие мога да получавам заради отдаване.

Всяко желание е с две намерения: да получава заради себе си или да отдава на приятелите. Това е причината за борбата, и решаващата роля в нея е дадена на обкръжението. Как Есав или Яков се пробуждат  в мен? Моите намерения са заради получаване или заради отдаване ? И двете се борят в човека за едно желание, „бореха се в него”.

От урока по статия на Рабаш, 1.11.2010

[25547]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Как външната Висша сила може да създаде равновесие между Малхут (желанието за наслаждение) и духовните светове, ако всичките те са вътре в човека?

Отговор: Духовната сила се намира в нас. Няма нищо външно. Всичко се намира вътре в човека и Твореца, и творението, и всички създания. И ако на мен ми се струва, че съществува външен свят, то е поради отсъствието в мен на истинско, правилно възприемане.

Но аз бих могъл да се отнасям към себе си, както към целия свят и да се грижа за това, да съм подобен на Висшата сила. Да си я представям вътре в себе си, повече отдаваща и любеща всички, доколкото аз я разбирам и усещам. Тогава ще организирам всички мои вътрешни желания и свойства по такъв начин, че да се съединя с другите – в мене.

Така се получава, че съм длъжен да поправя само себе си, своето виждане за това, че светът съществува сякаш извън мен. Аз започвам да усещам, че той целият действително се намира в мен и по такъв начин достигам поправяне на реалността. Получава се, че поправянето се заключава не в моето отношение към другите, а във виждането ми, че те са други, а не ми принадлежат. Но същия егоист ли оставам аз при това, разкриващ само че, всичко е мое?

Тогава цялата реалност и външната, и вътрешната ми се струват като едно цяло. И дори ако все още не достигам правилното, духовно възприемане на действителността и тя не ми се струва едно цяло, това не е важно. Главното, което извличам от науката Кабала е това, че човек е длъжен да поправя само и единствено себе си.

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Баал Сулам пише за стремежа на човека точно да разпредели своя живот: „Същността на въпроса (за смисъла на живота) е останала неизменна в цялата своя сила и горчивина и понякога ни застига, нас възрастните, изгаряйки разума и унижавайки ни в праха, преди да ни се удаде да открием известната на всички „хитрост” – да се отдадем без да разсъждаваме на потока на живота, както вчера”.

„Малките” хора и малките деца се стремят към ред. Човекът определя за себе си ограничения, вмества се в определени рамки, които му помагат да се чувства в безопасност. Освен това, на тези „малки” хора им харесва йерархията в отношенията: „Този е над мен, а този – под мен. От този трябва да се страхувам, а онзи да уважавам”.

Много политици, психолози и социолози използват това. На него се основава също и религията. Та нали малкият човек винаги се е страхувал от силите на природата. Той е превъзнасял тези грозни сили, опитвал се е да се споразумее с тях, отнасял се е с почит към тях. И по такъв начин е строил особени системи на отношения с тези сили на природата.

Така била създадена религията. И за хората това било благо. Нали те ясно знаели какво се изисква от тях, и такова положение ги устройвало. Те като че ли се скривали зад това.

Но тъй като ние вече живеем в нова епоха, когато желанието за наслаждение си е прокарало път през всички тези ограничения, то вече нито светските, нито религиозните хора могат да удържат себе си в предишните рамки и да останат вътре в същия „поток на живота, както е било вчера”, когато без да разсъждават и анализират са изпълнявали предписаните действия и са изпитвали удовлетворение от това, че правилно реализират своя живот. Но днес такова положение на нещата не може да удовлетвори човека. Та нали всички тези действия не му дават отговор на въпроса: „За какво живея?”.

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Света прилича на магазин, собственикът на който (Творецът, Универсалният Закон на Природата) е създал за нас особени условия. От една страна – ние трябва да удовлетворяваме желанието си за наслаждение, а от друга – нужна ни е силата на отдаване, която да изправи това желание. Днес глобалната криза ни отваря очите – и ние виждаме, колко сме взели от този магазин и колко много сме задлъжнели на собственика. Дойде времето да връщаме дълга. (още…)

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→