Технологиите „малко село“

Въпрос: Нашият живот е в плен от екраните. Те са навсякъде: смартфони, компютри, телевизори, умни часовници, умни очила и други джаджи са станали наши вечни спътници. В къщи и на работа, в автомобила и в обществения транспорт, ние гледаме на света през тяхната призма.

Новата епоха кардинално промени виждането ни за света, разгърнаха се нови хоризонти, перспективaтa се разшири и в същото време това ни постави пред нови предизвикателства.

Всичко започна с киното. След това се появи телевизията, след това – компютрите, интернета, мобилните телефони, „поумняващи“ пред очите ни. Всъщност, малко устройство с високотехнологични показатели стана основа и цел на целия ни живот. С негова помощ човек управлява банковата си сметка, общува с приятели, координира социалната си и професионална дейност.

Всичко може да се побере в тази „играчка“ и ние я носим със себе си, където и да отидем, винаги и навсякъде, за да бъдем информирани за всичко, за да поддържаме контакти и споделяме с другите своите впечатления.

В резултат на това, голяма част от нашия живот преминава в палитрата на LCD, плазма или LED екрани. Те са посредници между нас и света, без които мнозина не могат да си представят съществуването.

Как ни влияе това?

Отговор: Преди всичко, става въпрос за най-новите технологични постижения и ние все още сме на етап “ усвояване“, развитие. Струва ми се, че смартфона е неразделна част от живота ми, но той все още е „надстройка“, „приложение“ и не е част от „операционната система“. Не аз оперирам с него, а той с мен.

В своето развитие, ние сме преминали етапа на неживата, растителната и животинска природа – и сега достигнахме до човешкия етап. А човекът (Адам) – не е просто развит вид, който жъне плодовете на научно-техническия прогрес. Да бъдеш Човек – означава да бъдеш като (Доме) Природата.

Днес Природата ни се представя като единна система и изисква от нас постепенно да влезем в съответствие с нея. Природата е сфера, в която съществуваме и се развиваме, за да може на последния етап от развитието си, да приемем форма на интегрална взаимовръзка, подобна на общата цел.

Наистина, човечеството се е превърнало в „малко село“, където всеки познава всеки и местните събития се разпространяват навсякъде. Но все още не разбираме обратната връзка, не виждаме доброто в тази система и злото – също. Струва ни се, че можем да „лавираме“, да „играем“ в протекционизъм, да търсим егоистична изгода „Колкото ти е по-зле, толкова на мене ми е по-добре …“

Въпреки това, ние се приближаваме към осъзнаване на злото, към разбирането, че трябва да сме свързани с Прирoдата и цялото човечество, да бъдем подобни на нея, като близки роднини, които живеят в същото село.

Всички имаме една съдба и една цел. Нас ни управлява единната сила на Природата. Ето защо трябва да се борим срещу своя егоизъм и да укрепваме връзката, като едно седем милиардно семейство. Още

Filed under: Криза, глобализация, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Да не допускат на главата си плешивост, да не бръснат края на своята брада, да не правят прорези по своето тяло. [Тора, „Левит“, „Емор“, 21:05]

Човек не трябва да променя своите желания, трябва само правилно да ги насочва. Казано с други думи, аз не трябва да се ограничавам в своите желания, да ги прекършвам и потискам, а само точно да ги направлявам посредством тяхната съвместимост към единната цел.

Преди всичко, взимам две желания и анализирам, как мога да ги обединя, така че те заедно да стигнат до следващото стъпало и на него да се обединят в едно цяло, а на следващото стъпало да намерят още желания с които могат също да се обединят, така че в своето единство да достигнат на по-следващото стъпало. И така по йерархията до най-висшето единно желание, което съединява в себе си всички останали така, че в него може да се прояви Твореца.

Независимо че желанията са свързани помежду си и са устремени към единство, то те са различни. Получава се мозайка от допълващи се едно друго до съвършенство желания. От една страна, в нея се проявява целостта, а от друга страна виждаме различните части, цветове, форми.

Можем да четем тази мозайка, разбирайки нейното единство, защото тя се състои от множество части. Ако това беше просто проява на единение, да допуснем само бял цвят, щеше да ни е много по-трудно. А когато мозайката на желанията проблясва в цялата палитра на цветовете, ние я възприемаме като мелодия.

Въпрос:  А нима това разноцветие не преминава по-нататък в един цвят?

Отговор: Възприема се като единно цяло, но именно защото се състои от много нюанси. В противен случай ние нищо няма да усещаме.

Ние усещаме хармонията в музиката, независимо че тя се състои от различни тонове и преходи. Но това се възприема от нас като обща хармония, като единство. А ако разкъсаме цялата партитура на съставните ѝ части, то няма да имаме никакво единство.

Именно затова хора от различни националности, с различни професии и различна менталност, събирайки се заедно, могат да достигнат единна цел, единно желание. И колкото по-високо се издигаме към обединението, толкова по-голямо разнообразие ще се проявява у нас, така че да го реализираме.

От ТВ програмата „Тайните на вечната Книга“, 21.05.2014

[153718]

Filed under: Духовна работа, Тора - Няма коментари→

Готови ли сте за бягство

Въпрос: Конфликтите в израелското общество стават все по-изострени, защото егоизмът на политиците е нараснал и поставя все повече и повече личните интереси пред обществените. По време на последната военна операция се стигна до „късо съединение“ между представителите на властите и отговарящите за безопасността на страната. Как да се справим?

Отговор: Системата е непоправена. За да се достигане до истински промени трябва първо да се започне от народа и от неговото обучение. Можем да изменим управлението само посредством промени в обществото.

Днес управляващите отразяват ситуацията в страната. Живеем в егоистично общество, в което всеки мисли за своето лично благо. Ние не сме свързани помежду си, не чувстваме че съдбата ни зависи от обединението, от това да бъдем „като един човек с едно сърце“. Не сме заедно загрижени за безопасността на страната, тъй като всеки, преди всичко, се стреми да осигури собствената си безопасност.

Освен това много хора са готови да избягат някъде, където могат по-добре да се устроят. Най-важното е да имат така възможност, а съдбата на Израел не е важна за тях. Ако се даде шанс на хората да се устроят някъде по света, където да има подходящи условия за живот, то никой няма да остане тук. Според проучванията половината от младите хора биха искали да напуснат страната. Що се отнася до останалите, то те биха желали да останат тук, защото са свикнали. А хората, стремящи се за власт в народа, са с още по-ярко изразени лични интереси.

Разобличаване на егоизма

Въпрос: Ако трябва да подкрепим да има промени в обществото, то какви трябва да са те?

Отговор: Не можем да живеем и да се развиваме тук, ако не станем истински народ на Израел, живеещ на земята Израел. Става дума за две понятия, които трябва да реализираме.

„Израел“ (ישראל) означава „направо към Висшия“ (ישר-אל). С други думи, всички трябва да се съединим на принципа „обичай ближния, както себе си“ и да се насочим към една по-висша сила.

Същността на висшата сила е силата на любовта, обединение и взаимно отдаване. Ето към какво трябва да се стремим. Това не е свързано с религиозни или сектантски вярвания, а се отнася до обединение, чиято същност е формулирана в главното и основно правило в Тора: „Възлюби ближния, както себе си“.

Въпрос: Всички са чували за това. Но егоизмът нараства и нараства, желанията става все по-необуздани и човек не вижда нищо извън себе си. Какво отношение има днес към нас това древно изречение?

Отговор: То е вечно. Тези условия не са се променили от тогава до днес. Именно в наши дни хората са готови да видят и разберат как нарастващият егоизъм им копае гроба. Егоизмът действително расте, но сега човек може да види накъде го води. Той вижда, че пред него има само пропаст.

Нови хора, нови лидери

Въпрос: В музея на един от Израелските лидери от последния век, стаята, в която е живял, е била възстановена: малко място, само с един стол и маса с дължина метър и половина. От там той е ръководил страната. Как е възможно да говорим за обединение в наши дни, когато страната е разклатена от корупционни скандали, а лидерите се обзавеждат с разкошни домове? Откъде ще дойде любовта?

Отговор: От отчаяние. В крайна сметка нищо не сме постигнали. Тези лидери с големи къщи, скъпи апартаменти и прочее богатства и удоволствия се чувстват зависими. По този начин си играе нарасналият до небесата егоизъм с нас. Човек е принуден да краде – тази нужда го мотивира. Той чувства, че това не е целта, че това не е живота и въпреки всичко не е готов да направи какво и да било. Той просто не може да избяга от кражбата, не може да избяга от лъжата, защото това е неговата природа.

Какво да се прави с тях? В крайна сметка е ясно, че този път води всички до гибел. Заслужава ли си да стигнем до нов холокост или Трета световна война?

Всеки разбира, че все още никой не притежава метод, позволяващ ни да се спасим от вътрешния ни враг, от егоизма ни, който ни тласка към кражби, лъжи, фалшификации и интриги. Истината е, че никой не получава удоволствие от това, но всички са принудени да отхапят от общия пай и се опитат да си организират топло и сигурно кътче.

Но днес няма вече останали сигурни кътчета по света. Сигурността ще дойде само чрез промяна на обществото, на човечеството. Това са промени, които ще донесат обединение.

В глобалния свят трябва да сме свързани така, че всеки да чувства другите като себе си. Затова се разкрива науката кабала, която ни дава решение на проблемите и обяснява какво трябва да се направи. От нас зависи да я приемем и с нейна помощ да преминем към поправяне на света. Настъпва време за общо консолидиране в единна система, в единно семейство.

Само обучение и просвещение ще издигнат общия интерес над личния. Днешните лидери са производни на народа и няма какво да искаме от тях или от него. Постепенно образованието ще доведе до промени в народа и тогава това ще породи хора, които ще могат да възпитат новите лидери.

От Тв програмата „Нов живот“, беседа 275, 16.12.2014

 [151255]

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата, Израел днес, Криза, глобализация, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Библиотека на желанията

Въпрос: На времето знаменитият психиатър Карл Густав Юнг, основоположник на аналитичната психология, е обозначил три нива на психичните явления: безсъзнателно, съзнателно и свръхсъзнателно.

Под последното той разбирал колективното несъзнавано, обединено в едно общо съзнание. Понякога го наричат „космическа библиотека“. Медиуми от най-различни видове се опитват да се свържат с нея, за да прочетат нейните „книги“. Възможно ли е това всъщност?

Отговор: Това става по друг начин. На мен ми е непозната схемата с „библиотеката“, съдържаща световната информация.

В действителност аз разкривам системата на връзката между нас – все по-поправена, според степента на собственото поправяне, което ми позволява правилно да действам в качеството си на нейна част.

Назовете го „библиотека“, разум, чувство – няма значение.

Въпрос: В такъв случай, къде именно се крие всичкото това знание? По какъв канал тече информацията?

Отговор: Знанието е заложено във взаимовръзката, в отдаването, в любовта, в поръчителството и единството между нас. Информацията тече по нишките на тази обща мрежа. Тя обхваща също така неживата, растителната и животинската природа, но вече на нивото на усещания, постижения, възприятия, данни, не отнасящи се към материята.

Става въпрос не за камъни, дървета, животни и човешки тела. Информацията тече между желанията.

Утринни цветя

Всяко създание, в крайна сметка е желание за наслаждение, за получаване на удоволствие. И ако човекът произведе върху себе си съкращение (цимцум), желаейки да бъде не получаващ, а даващ, ако именно така той иска да се отнесе към действителността, към общата мрежа, свързваща го с другите, тогава той излиза към разкриване, открива тази мрежа и вижда кой в нея е подобен на него. Проявяват се Авраам, Ицхак и Яаков, раби Шимон и раби Акива, Баал а-Сулам и Рабаш, Рамбам и Раши, дори някои приятели от групата и още много други. Много хиляди в тази мрежа вече са проникнати от взаимовръзката.

Останалите засега са затворени е себе си, като цветя преди изгрев. Те все още не са се отворили.

Затова пък „на изгрева“, ще се разпукат, подобно на утринното цвете, човек вижда истинската реалност, потокът от информация между желанията. Пред него вече не стоят тела, а именно желания, съсъди на душата на всеки – и тях той назовава по имена.

Като цяло, това е едно желание, поделено на множество части, взаимосвързани помежду си в единна интегрална мрежа. Някои частни души в нея вече са се поправили, частично или напълно и те пребивават с другите във взаимно отдаване и любов. А другите засега са затворени, те все още не са се развили, все още се „варят“, „зреят“ вътре, докато не се случи нещо, и те разцъфнат.

Въпрос: Когато човек се „разпуква“, какво му дава това в живота?

Отговор: Той вижда целия свят открай докрай, вижда и разбира случващото се в общата мрежа и като следствие това, което се случва в нашия свят, до последния детайл: защо някой е помислил нещо, някой е направил нещо и т.н., но другите не забелязват това в него, тъй като те все още са затворени.

Въпрос: Как да разтвориш своето „цвете“?

Отговор: Разтвори своето сърце.

От 514-та беседа за нов живот, 29.01.2015

[153686]

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата, Възприемане на реалността - Няма коментари→

Съобщение: Изминали са сто години, откакто наркотиците са били забранени и в продължение на тази дълга война с тях, правителствата създали история за наркоманията, която сме приели за истина. Правдивата истина ще ни задължи да променим себе си.

Експеримент 1: Поставили в самостоятелна клетка плъх, в която има две бутилки: вода и вода с хероин (кокаин). Плъхът, опитал водата с наркотици, ще се връща към нея, докато се самоубие. Това се случва само когато плъхът е сам в клетката.

Експеримент 2: Построили парк за плъхове: със шарени балони, най-добрата храна за тях, тунели, по които да бягат и няколко приятели – всичко, за което плъхът може само да мечтае. Всички опитали вода и от двете бутилки. На плъховете с хубав живот водата с наркотици не се харесала!

Списание Time: сред американските войници, воювали във Виетнам, хероинът бил използван толкова често, колкото и дъвката. По данни на Archives of GeneralPsychiatry, през Втората световна война 20% от немските войници станали хероинови наркомани. Но при 95% от наркозависимите войници се установило, че сменяйки военния живот с приятен, наркотиците станали излишни.

Експеримент3: Плъхове, поставени самостоятелно, на които насилствено са им давани наркотици в продължение на 2 месеца, докато напълно били пристрастени и мозъкът им бил изцяло зависим от химията. След това ги преместили в парка на плъховете. Малко се дърпали, но скоро прекратили употребата на наркотици и се върнали към нормалния живот. Хубавата клетка ги спасила.

Много хора приемат диаморфин (медицинското название на хероина) за облекчаване на болка. Те спират, независимо от използването им месеци наред, когато се връщат към нормалния живот.

Уличните наркомани, както плъховете, са изолирани, самотни, с единствения източник на утешение – наркотика. Пациента от болницата, както плъховете от втората клетка, се връща в къщи, в добро обкръжение.

Противовес на наркоманията е не въздържаността, а връзката с хората. Борбата с наркотиците увеличава броя на наркоманите. След затвора, те ще бъдат признати за нетрудоспособни, което ще им гарантира още по-голяма изолация…

Има алтернатива. Вие можете да построите система, в помощ на наркоманите, за възстановяване на връзката им със света и преодоляване на зависимостта.

Португалия е била на първо място по употреба на наркотици в ЕС – 1% от населението е било хероинозависимо. Опитали война с наркотиците, но проблема само се задълбочил. Тогава отменили престъплението като углавно и насочили пари към социализацията на наркоманите, за да имат цел в живота, заради която да стават сутрин.

Това не се отнася само за наркоманите. Касае всички нас, защото ни заставя да мислим по друг начин за самите себе си. Човешките същества са свързани помежду си животни. На нас ни е нужна връзка и любов. Най-мъдрото изречение на двайсети век звучи така: „само връзката“. Създали сме обкръжаваща обстановка и култура, които ни отрязват от съединение и предлагат само пародия на това под названието „Интернет“.

Ръстът на наркоманията е симптом за начина ни на живот, когато отделяме повече внимание на привлекателни предмети, отколкото на живите хора около нас. Нашият 21-ви век е век на самотата. Всички ние трябва да говорим за социалната реабилитация, да се излекуваме от болестта изолация, в която сме като в гъста мъгла.

Реплика: Възстановяване на добрите връзки между хората, въпреки нашия егоизъм е абсолютната панацея от всичките ни беди. По-нататък, постигането на единство, ни води към висшия свят, към съвършено, вечно съществуване.

[153133]

Filed under: Възпитание на децата, Здраве, Криза, глобализация - Няма коментари→

Те – това съм аз

Въпрос: Какво са това „бесове“, „духове“ и тем подобни термини, използвани в науката кабала?

Отговор: Кабала казва нещо просто: трябва да знаеш, че съществува само една Сила. Тя е позитивна и ти трябва да я постигнеш. А всички негативни сили пробуждаш сам, обръщайки добрата Сила в зло. Причината е в това, че не работиш над себе си, за да се измениш от зло към благо.

По такъв начин, „бесовете“ и пр. са изключително силите на моята душа, които трябва да поправя. Ако не ги поправям, то те ми действат във вид на зло, а иначе казано, все пак ме водят към поправяне, но по неприятен път.

Въпрос: Какво означава „силите на моята душа“?

Отговор: Това са моите непоправени желания. Защото общото поправяне се определя на принципа на любовта към ближния, като към себе си. Ако не построявам своите егоистични желания по такъв начин, че чрез тях да се съединявам с всички, ако не се стремя към единство и любов, ако не „преправям“ желанията в нещо правилно и благотворно. То сам ги оставям в злото.

И тогава те започват да ми въздействат: внезапно идва заплашително уведомление от банката, или с мен се случва нещастие, или нещо с близките ми и т.н. Има множество варианти, като цяло те съставляват нашия живот. И те са съставени от тези самите сили, отчасти позитивни, но основно негативни – тъй като ние не се грижим за тяхното поправяне.

Разчистване на територията

Излиза, че аз сам създавам своя свят. Като цяло, в него има 620 сили – моите желания, които трябва поетапно да поправя отново и отново. Не трябва да се заема изведнъж с целия списък, но в крайна сметка, всички тях трябва да ги приложа в любовта към ближния, в единението, в доброто въздействие върху обкръжението, постепенно разширявайки кръга му.

Действайки по такъв начин, с това очиствам своята „територия“ от негативни сили и стигам до позитивните.

Това зависи също от периода, в който живеем. Условията се сменят ежесекундно и аз също трябва да действам динамично, променяйки се в съответствие с повелите на времето. Трябва ми да чувствам тези сили – така, както животните чувстват природата и отрано се спасяват от стихийните бедствия.

И това е възможно само в този случай, ако аз, по препоръките на науката кабала, се обединявам с приятелите, с близките до мен хора, и заедно с тях формирам вътрешен кръг, общество, в което започвам да реализирам съветите на науката кабала.

С това помагам на света като цяло.

Следва продължение…

От 502-та беседа за новия живот, 18.01.2015

[152355]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Праведниците от народа възкликнали: „Нека търпеливо да носим волята на Твореца“. По-слабите се разделили на четири групи. Всяка считала за правилен своя план за действие.
Представителите на колената Рувейн, Шимон и Исахар се поддали на паника и решили, че те по-скоро ще се хвърлят в морето, отколкото да противостоят на египтяните. Моше ги успокоявал „Не се бойте, бъдете спокойни, и ще видите, че Творецът ще ви спаси!“
Колената на Зевулон, Бинямин и Нафтал считали, че е най-добре да се предадат и да се върнат в Египет. „Вие повече никога не ще се върнете в Египет“, обещал им Моше.
Колената на Иеуда и Йосеф възкликнали: „Нека излезем и завържем бой с египтяните“. Но Моше ги поправил: „За вас ще се сражава Творецът“. Колената на Дан, Гад и Ашер предложили да извършат набег на лагера на египтяните и да предизвикат паника. „Не, отговорил Моше. — Стойте тук и се откажете от този план“. [„Мидраш разказва“, седмична глава „Бешалах“]
Става дума за разделянето на израилтяните на дванадесет колена стремящи се към Твореца, които не могат да се обединят в един народ, защото олицетворяват трите линии: дясната, лявата и средната.
Тъй като във всяка от трите линии има по четири стадии на развитие, то три умножено по четири образува дванадесетте колена. Те не бива да се смесват по между си, затова се движат по пустинята в отделни колони в определен порядък.
Всички проблеми и разногласия, възникващи между тях, са нужни за това, за да разберат, че само Творецът може да им помогне. Затова те трябва да се прилепят към Него, а не да бягат напред, не да остават на място, не да нападат своите егоистични желания, опитвайки се да ги унищожат или да се отделят от тях.
С други думи, всичко, което става наоколо, е устроено от Твореца и поставено на мястото си – „Няма никой освен Него“. Единственото, което остава е връзката с Него, и Той всичко ще отрегулира. Всички проблеми ни се дават с цел постигане на единство.
Но при това всички наши свойства и мотиви ни разкъсват на части. Ние се боим, че ще останем в егоистично състояние, няма да можем да излезем от него, и затова изпадаме в паника.
Единственият изход е да се държим за състоянието, изпратено ни от Твореца, разбирайки, че паниката възниква не, за да боим от египтяните, независимо в каква форма ни се представят егоистичните желания, а да се боим от Твореца. Това вече е друг вид страх – трепет пред величието на Твореца. Ако ние имахме този страх от Твореца, тогава в никого не би възникнал страх пред египтяните – пред своя егоизъм.
Още повече, Моше през цялото време повтаря: „Не се бойте, бъдете спокойни. За вас ще се сражава Творецът. Той ще ви спаси“. Затова всички желания в човека трябва да се захванат за Твореца.
От ТВ програмата „Тайната на вечната Книга“, 30.04.2014
[152230]

Filed under: Духовна работа, Тора - Няма коментари→

Въпрос: Каква е връзката между смисъла на нашето съществуване и постигането на висшата сила?

Отговор: Това е най-първичната сила на природата. Тя е висша, защото именно тя управлява всичко, тъй като е сила на отдаването, на любовта, която се разпространява около всичко, което е в нея: енергия, напълване. Тя специално е създала силата за получаване, за да я напълни и да я доведе до особено ниво на съществуване.

Силата на отдаване е съвършена, тъй като не се нуждае от никого. А създадената от нея, сила за получаване, е изцяло ограничена и бедна, защото винаги нещо не ѝ достига, но тя е неспособна да си го набави.

Реплика: Хората са свикнали да си представят висшата сила, Твореца, като някаква личност, с която сме сключили съюз и която сега ни придружава. Трудно е да си представим това във вида, просто на  сила, на нещо безжизнено.

Отговор: Нима е трудно да си представим това? Даже в нашия материален свят има много различни сили, които са ни известни. Защо ни е трудно да възприемем съществуването на висша сила? Обратно, освен сили, нищо повече не съществува.

Всичко, което виждам около себе си, това са сили, които се формират в моето възприятие, във вида на сякаш, съществуващи материални образи: на неживата природа, на растенията, на животните, на хората. А всъщност, всичко това са проявите на тази висша сила.

Въпрос: Как да създадем отношенията с нея?

Отговор: Това е силата на „желанието“. Когато създаваме отношение с някого, по такъв начин използваме своите сили, че да се отдалечим или да се съединим, да се приближим, да установим контакт. В реалността съществува само сила и нищо повече. Даже физиката, една изцяло материална наука, в днешни дни достига до този извод.

При по-задълбочени изследвания, видимата за нас материя изчезва, съществува само в нашето възприятие. Целият, усещан от нас свят, е плод на нашето въображение. Съществуват само сили, които въздействат на нашия мозък, рисуват там картина, сякаш появяваща се пред нас. Но всичко това е резултат от работата на силите като изображение на екрана на компютър.

Въпрос: И всеки от нас е също сила?

Отговор: Човекът е само сила за получаване. Но тази сила се състои от различни получаващи сили, свързани в някакви отношения. И затова всички хора се различават, един от друг. Силата за получаване е силата на желанието да се наслади.

Човек  е  желание да се наслади. Но в него съществуват многобройни желания за различни напълвания, преплитащи се помежду си. Във всеки има негова, особена комбинация, свойствена за мъжете, за жените, за децата или за възрастните. Но всъщност, това е само желанието да се наслади от всевъзможни източници.

Въпрос: Какво се подразбира под „връзката на еврейския народ с висшата сила“?

Отговор: Авраам е научил хората, как да постигат целта на живота си, общата програма на природата, ако в тях съществува това желание. Това е възможно, ако човек познава силата за отдаване, намираща се по-високо от нас. А да я постигнем е възможно, при условие, че изградим, помежду си отношения, които ще бъдат подобни на силата за отдаване. За това ни е необходимо да постигнем любовта към ближния, както към самия себе си, взаимната любов.

Според степента, в която помежду си, започнем да разкриваме такива сили на любов, на единство, на взаимно участие, в тях ще разкрием силата за отдаване.

Въпрос: Ако помежду си, установим отношение на любов, на взаимност, то в тях ще разкрием тази най-висша сила, с която, както казват еврейският народ е сключил съюз? Що за висша сила е това?

Отговор: Това е висшата сила на любовта и на отдаването, желанието да направиш добро на другите, според силата на своята любов. Народът, притежаващ връзката с такава висша сила, се нарича еврейски народ, июдеи (егуди), защото разбира, че е необходимо единство (ихуд) между нас самите и между нас, и висшата сила.

Силата за получаване ни е дадена с раждането и е огромна, именно в този народ, заради което той е наречен „най-упорит“. Но ние разбираме, че тази сила ни е необходима, само за да успеем с нейна помощ  да разкрием силата отдаване. Силата на егоизма гори в нас и ни разделя, един от друг, принуждавайки ни да търсим силата за отдаване, за съединение.

Следва продължение …

[150663]

От „Беседа за нов живот, № 484“, 25. 12. 2014

Filed under: Възпитание на децата, Егоизъм, Творец - Няма коментари→

Много е трудно да убедиш човек, дори вече занимаващ се с кабала, че е необходимо да се съедини с другите. Той не усеща никакво желание и никаква потребност за това. Тъкмо обратно, по-скоро обикновеният човек ще предпочете да се сближи със съседите си и с другите хора. Тъй като той чувства, че му е изгодно да поддържа добро отношение и да избягва конфликтите, за да направи живота си безопасен.

Но човек, получил лично желание за разкриване на висшата сила, за разкриването на света, желаещият да разбере смисъла на живота, става много голям индивидуалист. Той не иска да се свързва с никого, защото чувства, че основният въпрос се намира вътре в него самия. Затова му е необичайно трудно да слуша за обединение, което му се струва детска игра и не го приема под никаква форма.

Ето защо е много радостно, че днес ни се отдава да говорим за това. Ние достигнахме до изясняване на най-принципната точка. Ако се грижим за нея през цялото време, то всичко останало ще се разкрие чрез нея, вътре в нея, вътре в нашето обединение.

Нашето единство е онази черна точка, с помощта на която преминаваме като през граница (махсом) в друг свят – онова същото иглено ухо, за което Творецът казва ”отворете ми пролука с големината на иглено ухо”. Тъй като сливайки се в едно сърце, в едно желание, ние се съединяваме в една точка. Всичките ни точки се събират в една, която образува отвор с размера на иглено ухо. Ако се подготвяме така, то ще ни се отвори проход към новия свят, към висшето стъпало, т.е. към първото стъпало на духовната стълба.

Усещането за нуждата от обединение е като подготовка за получаване на Тора. Разбира се, съединението се осъществява не с наши сили, а със силата на Висшия. Но наша задача е да почувстваме потребност от Него и да създадем обща молитва.

Излиза, че няма за какво да се молим нито сами, нито заедно, освен за потребността да постигнем единство. И по този път ще разкрием всички благи последствия, които са ни необходими. Ако аз сам решавам, че трябва повече да разбера, повече да преуспея, дори повече да обичам – това е свидетелство за моята гордост. Трябва да молим само за съединение и нищо повече – това ще бъде нашата общата молитва.

Общата молитва не може да бъде друга, освен за единство. И не е важно какво ще се получи накрая, тъй като резултатът ще съответства на реда, заложен в стъпалата на стълбата, по които трябва да се катерим все по-нагоре и по-нагоре. Ние не установяваме реда, а само решаваме, че ни е необходима все по-здрава връзка между всички взети заедно.

Това означава, че аз не моля за възнаграждение. То ще дойде само, разкривайки се в обществото, т.е. в нашето съединение, за което сме молили. Това са много прости истини, но през цялото време се изплъзват от нас, защото нашият егоизъм всеки път се обновява. Отново и отново ни се налага да се връщаме към общата молитва, в която се съединяваме в едно цяло, в една молба. А ако искаме към тях да прибавим и други молби, дори за най-благите, духовни цели: успех в интегралното образование и да привлечем към тях всички хора, но поставяме това като своя лична задача – то това е неправилно. Това е все същата онази гордост, която ни заставя сами да решаваме какво трябва да бъде нашето съединение. По такъв начин ние изграждаме ”златния телец”.

Златният телец не е проста работа за егоизма. За това в Тора изобщо не става дума. Златният телец е желанието на човек сам да определя формата на своя духовен напредък, вместо това, просто да се стреми към съединение. Точката в сърцето събира всички точки и се издига нагоре към планината, за да получи Тора, светлината, възвръщаща ни към Източника. И тогава всички желания, събрали се в подножието на планината, се присъединяват към тази една точка и изчезват в точката на съединението.

Но човек все пак се стреми сам да реши нещо, да добави още някакви лични изисквания, сякаш са му нужни, за да напредва в работата към Твореца. И това вече се нарича златен телец. Това са много големи духовни прегрешения. Целият път, за който ни разказва Тора, от начало до край, и който трябва да изминем, за да достигнем до края на поправянето се състои само в укрепване на единството и нищо повече.

От урока по статия на Рабаш, 05.07.2013

[112907]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Европейски конгрес. Лекция №5

Въпрос: Казахте, че искането ни към Твореца трябва да бъде такова, че Той да не може да не откликне на него. Колко силно трябва да бъде желанието, искането ми, за да достигна това състояние?

Отговор: Желанието трябва да бъде такова, все едно молите за спасение – добро и силно. То не трябва да ви разкъсва до умопобъркване, но трябва да е правилно.

Под силно желание в кабала се подразбира точно, остро, точково желание: желанията ми напълно да съвпадат по свойства с желанията на Твореца.

В момента, в който твоето и Неговото желание се сливат в едно цяло, се озоваваш в огромен мощен поток – струя, където Висшата светлина прави всичко.

Това може да бъде желание като на малкото дете, но е важно то да бъде точно насочено към свързване с другите хора, към разкриването на Твореца, с цел да се разкрие Неговата радост в това. Това се нарича отдаване.

Нека да го направим сега: вътрешно да се хванем за ръце, а после по-тясно, още по-тясно да се присъединим един към друг чрез сърцата. Опитайте се да усетите, че сърцата ви все едно се докосват взаимно. Няма тела, има само сърца, докосващи се все по-тясно и по-тясно и започващи да бият заедно в унисон. Мислите се превръщат в една мисъл, за да усетим Твореца в единно сърце.

Мисля, че това е възможно. Трябва да се правят такива упражнения, и ще успеете.

[104181]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→