Скъпи приятели! Моля ви задавайте въпроси по темата за тези цитати на великите кабалисти.

Забележките в скобите – са мои.

Егоизмът е заложен в природата на всеки човек

Егоизмът е заложен в природата на всеки човек, също както и при всички животни (но в човека той е насочен още и към използване и унижение на другите, а освен това се и развива непрестанно).

Баал а-Сулам. Последното поколение, ч.1

Човек не може и пръста си да помръдне, ако няма да има някаква полза от това за себе си.

Баал а-Сулам. Статия към завършването на Книгата Зоар

“Човек се ражда диво магаре“: тъй като, когато се ражда и излиза от лоното на творението, той се намира в съвършено мръсно и низко състояние, което означава огромна величина на любов към самия себе си, заложена  в него (и не може изобщо да вземе под внимание интересите на другите).

И всички негови движения – са около самия него, без каквито и да било искри на отдаване за ближния (а още повече, за сметка на унижение на другия. Винаги оценява успеха си не сам по себе си, а относително другия. В това време, когато животното удовлетворява своите потребности почти без да се сравнява с другите).

Баал а-Сулам. Дарованието на Тора, п.12

[44886]

Filed under: Баал Сулам, Кабалистични източници, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Лекция в Рим

Въпрос: Трябва да се издигнем над егоизма си, но колкото повече го подсилваме, толкова по-трудно е да се издигнем над него. Получава се нещо парадоксално, че процъфтяването на културата ни лишава от възможността да преодолеем егото си?

Отговор: Да, правелно. Но защо се развиваме в егоистична форма и, още повече, показателно? Това е за да усетим вътре в нашето его колко много то ни унищожава и все пак да го превъзмогнем.

В нас няма друг материал освен желание! Така, мъдростта на кабала се нарича „мъдростта на получаване” („кабала” на иврит означава „получаване”). Тази мъдрост обяснява как да реализираме нашето желание, а не да го унищожаваме. От нашата егоистична материя ние изграждаме формата на човека (Адам), „подобен” (Доме) на висшия, на Твореца.

Така от една страна, егоизмът трябва да порасне до момента, когато ние се разочароваме в нашата реална егоистична форма, която винаги иска да граби за себе си. Тогава аз ще започна да използвам своето его в неговата обратна форма и всеки път ще го обръщам в отдаване. До степента, в която мога да направя това, аз ще придобия сили за своята душа.

Днес ние сме достигнали някакъв „таван”, „насищане”, тоест максималния възможен егоизъм в получаване за себе си, докато не консумираме и последния плод на Земята. Това ще ни доведе до осъзнаване на злото ни. По добър или по лош път, ние ще разберем, че трябва да действаме по противоположен начин и да използваме нашето его за отдаване.

Лекция в Рим, 20.05.2011

[44667]

Filed under: Духовна работа, Кабала, Конгреси и събития, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: Егоистична ли е любовта на майката към нейните деца и любовта между мъжа и жената?

Отговор: Такава любов не се явява егоистична. Всички наши желания се делят на неживо, растително, животинско и човешко ниво (1,2,3,4).

Желанията, възникващи в човека на животинското ниво, са подобни на тези на животните – само че са по-развити. Към тях могат да бъдат отнесени желанията на майката по отношение на нейното дете или желанията, появяващи се в отношенията между съпрузите.

Но инстинктивното отношение на майката към нейните деца, не се явява егоистично. Природата принуждава човека/майката да постъпва така, че да напълни желанието на ближния/детето.

Докато егото, е желание да се наслаждавам за сметка на ближния, т.е. на мен да ми бъде добре за чужда сметка. Дори ще ми достави удоволствие, ако той се чувства зле. Такъв род наслаждения, могат да бъдат разделени на много нива.

Например, мога да получа удоволствие от това, че превръщам ближния в свой роб. Има също наслаждение, от възможността да му навредя, да го унизя и причиня страдания. Получаването на удоволствия от експлоатацията на ближния, а не от естественото желание за наслаждение, се смята за егоистично.

Ако искам да получа удоволствие от вкусната храна, от общуването с децата си или от нещо друго в живота, и с това не причинявам вреда – това не се смята за егоизъм. Егоистичните действия са насочени към използването на ближния за лична изгода.

Ние проявяваме своето истинско/духовно его на нивото „човек”, когато влезем в групата. Именно тогава, започваме да чувстваме особена неприязън един към друг и издигаме помежду си някаква стена.

В степента, в която пожелаем да се сближим, да учим заедно, да си правим трапези и да се обединяваме, за да постигнем свойството отдаване – в същата степен ще усетим още по-голяма ненавист един към друг, антипатия и нежелание да се съединим заедно.

Точно в този момент се проявява нашето его. Обикновените хора нямат такова его, то съществува само в онези, които желаят да се обединят, за да постигнат духовното. Тези хора разкриват, че не могат да направят нищо с него. Но защо? За да може след това, в тях да се появи потребност от висшата сила.

Откъде се взема потребността от тази сила? Тя присъства изначално в съвършената система и изчезва/скрива се след/вследствие на нейното разбиване. Тази сила съществува, но се скрива вътре. А ако се постарая да стигна до единство със своите другари и не успея, то на мен, все повече и повече (до определена степен), ще започне да ми се разкрива нивото на моя егоизъм. И това ще бъде първото духовно стъпало – 1/125 част от общото издигане.

Работя над това много месеци, докато не стигна до състояние, което вече не мога да преодолея сам. И тогава, в мен се формира потребност от онази светлина, която ни е напълвала преди, а сега е скрита вътре – и аз ще пожелая тя да дойде, да се разкрие и да ни свърже заедно.

Това искане освобождава за мен първото стъпало: аз и другарят – и висшата светлина между нас. А след това, моята цел ще бъде постигането на следващото стъпало, на което егото ще нарасне още повече, ще избухне ненавист, за чието съществуване не съм и подозирал.

И най-малката дреболия ще ме дразни и отблъсква от другаря. И над това, ще ни се наложи да работим усилено заедно, и ще се издигнем на второто от 125-те стъпала – и така, до края на поправянето.

От 1-вия урок на конгреса „UNIDOS“, Мадрид, 04.06.2011

[44827]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Могат ли хората без точка в сърцето да се присъединят към призива за единство?

Отговор: Да. Има достатъчно сериозни материали в които се казва за необходимостта от обединение. Мислещите хора разбират, че егоизма разрушава човечеството, а човечеството егоистически разрушава Земята, и затова трябва да преминем от егоизъм към обединение, да се издигнем до алтруизма.

Едва тогава ще се научим да се спогаждаме помежду си и да спасим планетата – нашия единствен дом. Понеже друго ”жилище” ние нямаме.

Проблемът е в това, как да извършим този преход? Ясно е, че човечеството стои на прага на войната и на мрачното бъдеще, към което може да го подтикне ненаситното му его. Ясно е и решението – да станем „добри деца”, „да се сдружим”, да ограничим потреблението, да се научим правилно да разпределяме ресурсите. Но как да преминем от точка А към точка Б? Та нали човешката природа – това е желанието да се наслаждаваме. Как да го преобразуваме? Как да му придадем формата на отдаването?

Едно е когато става дума за естествено усещане – такова като майчината любов. Но при хората няма такова подобно усещане, то се пробужда само в случай на беда, от безизходица. Затова трябва да отворим на хората очите и да им поставим ясно условие: само взаимното участие и обединението ще помогне да се спасим от смъртта. Тогава, нямайки друг изход, те ще тръгнат към това.

Обаче, да се осъществи такъв преход може само, ако всеки миг, във всеки детайл, във всяко зрънце, във всяка трошица хляб, във всяка капка вода човек усеща: ако аз не споделя с другите – то аз съм мъртъв. Това трябва да прозира във всяко усещане, във всяко действие, във всяка ситуация. Само така.

И причината за това трябва да бъде една: в своето егоистично желание, което постоянно търси с какво да се наслади, човек да усети, че ще умре на място, ако се поддаде на егоизма си. Ако подреждането беше друго, ако смъртта не би настъпила тутакси – той ще открадне. Така е устроен човека. Не трябва да се искат от него неща, които не са му по сила, които са над неговата природа.

Излиза, че всички трябва да са под такъв страх? Това е невъзможно. В предисловието на ТЕС Баал а-Сулам пише, че в древните времена кабалистите прибягвали към аскетизъм, както е казано: ”Хляб и сол яж, вода не пий много, на земята спи, със страданията живей и в Тора се труди. Ако направиш така – ти си щастлив”. Значи даже по пътя на страданието ти е необходима силата на Тора. Иначе над теб всяка секунда трябва да висят страданията: или обединение  или смърт.

И затова кабалистите казват: че преживявайки такива състояния, човека трябва да се труди в Тора. Защото, все едно, ти трябва да привличаш върху себе си светлина възвръщаща те към Източника. В противен случай, това не е живот, това не е избор. Всеки герой в света може лесно да се излъже. Ние живеем в егоистически усещания и във всеки може да се предизвика каквато си пожелаеш реакция. Понеже човекът – това е желание, а не е някакъв си герой.

Ето защо ние трябва да дадем на хората решение. На тях ще им се стори, че те сами го откриват, независимо, че всъщност то излиза от нас. И колкото по-бързо напредваме, толкова по-лесно ще ни е да ги предпазим от илюзии.

Трябва логично да обясняваме, че ние ще задействаме вътрешната сила на природата – силата на обединението, живителната сила, която дава живот на всичко. Трябва да се направят формулировки близки до хората, за да не им се струва, че става дума за някаква си свръх сила, действаща извън природата. Не, тя е заложена в самата природа и е готова да ни се притече на помощ.

От урока по „Въведение в науката кабала (Птиха)”, 26.05.2011

[44807]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: Какво е това „вяра”, за която говори кабала?

Отговор: Вяра, това е светлината Хасадим, силата на отдаване, Бина, т.е. свойството на Твореца, природата. Ако такова свойство вяра започне да властва над твоето желание за наслаждение, то ти разбираш какво е това отдаване.

Отначало ти трябва да я усещаш, да постигнеш нейния вкус, за да се отпечата той в теб – и тогава ще разбереш какво е това. Струва ти се, че такова съединяване на несъпоставими противоположности е невъзможно. Но намерението за отдаване започва да властва над твоето желание за наслаждение, и то желае да използва себе си заради отдаване.

Такова свойство присъства и в егоистичното желание, което усеща другия като част от самият себе си. И тогава това не се нарича истинско отдаване. Както майката отдаваща на детето не се счита отдаваща, защото природата я заставя да усеща, че детето е част от нея самата. Сякаш то се намира вътре в нея и затова тя отдава на самата себе си. Тя се грижи за него дори повече, отколкото за себе си, защото го усеща като друга част от себе си.

Затова, макар майката и да отдава на своето дете, като на нещо извън себе си, но тя не се счита намираща се на духовна степен и действаща заради отдаване. Това е просто природен инстинкт.

За да започне желанието за наслаждение да действа с намерение за отдаване, към него трябва да дойде висшата светлина, особената сила. И само се говори, че тази сила идва някъде отвън – в действителност, тя се пробужда в самия човек и ражда в него желание да отдава на ближния, любов към него.

„Ближен” е този човек, по отношение на когото аз допреди съм усещал ненавист, отблъскване, дистанция. В мен не е имало чувство, че той се отнася към мен – аз съм го усещал чужд, далечен. И въпреки това, изведнъж в мен се пробужда желание, способност, стремеж да му отдам и да го напълня. Аз искам да се отнасям към него така, както към самия себе си и ми е ясно, че нищо не търся в отговор.

Ако аз очаквам да получа от това наслаждение, то се получава, че аз действам егоистично. Тоест отдаването не трябва да ми носи изгода, обратно то донася страдание, защото за това, за да дам нещо на другия, аз съм длъжен да го отнема от себе си. Но какво тогава ще ме застави да отдавам?

Затова идва особената сила, която се нарича светлина, възвръщаща към Източника. И аз започвам да чувствам, че от една страна – това е страничен за мен човек, и аз бих искам да получавам от него, да взема от него това, което има. Но вместо това, в мен възниква такава сила, която ми дава възможност да му отдавам, без да получавам пряко никакво наслаждение и изгода.

Ако аз незабавно и направо получавах удоволствие от отдаването, то би се считало за егоистично. Но аз по природа не го усещам като своя част и не получавам удоволствие от отдаването на него. Обратното, аз преодолявам своето егоистично желание, което не получава напълване и се опустошава, даже още повече отпреди, и му предавам своите усилия и напълване.

Ако ме попитат: защо правя това?! То аз нямам отговор в моето егоистично желание. Има друг отговор – аз усещам в това величието на Твореца, принадлежност към висшия, аз изпълнявам желанието на Този, който е над мен. Движи ме този по-висок идеал.

Но е невъзможно да се обясни това с думи, защото егоизмът винаги ще преобърне това така, че да получи за себе си някаква компенсация.

От урока по статия от книгата „Шамати“, 29.05.2011

[44245]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Лекция в Рим

Въпрос: Съществува ли някакъв опит за сътрудничество на науката кабала с други учения в областта на развитието на човека и отношението към силите на природата?

Отговор: Основната разлика между науката кабала и всички останали учения се състои в начина на работа с егоизма. Всички учения, вярвания и религии – както източните, така и западните – учат човека как да намали своето его.

В общи линии, това е характерно за източните учения – по-малко яж, по-малко пий, по-малко се движи, занимавай се с медитация, седейки в неподвижна поза и мислейки само за едно – казано накратко, намали своето желание до растителното ниво и дори до неживото, намали егото, желанието за наслаждение до такава степен, че да нямаш нужда от почти нищо.

Религиите също казват на човека: бъди обикновен, спокоен, отстъпвай на другите, бъди милосърден към тях – постъпвайки така, и ще получиш бъдещия свят. В миналото, това е действало в някаква степен.

Но ние виждаме, че в резултат на цялото наше развитие (на желанията), стигаме до такова голямо ниво на егоизма, че той си пробива път през всички препятствия и е невъзможно да бъде задържан.

Науката кабала казва следното. Не можем да противостоим на своето его – трябва да работим заедно с него. Именно когато се издигна над своето его и то всеки път нараства, аз се издигам над него още повече – благодарение на неговото нарастване в мен се издигам – влизам в усещането и постигането на висшия свят.

Именно в прилагането на егоизма за духовно израстване е и главната разлика между кабала и всички други учения, вярвания и религии.

От лекция в Рим, 20.05.2011

[44765]

Filed under: Духовна работа, Конгреси и събития - Няма коментари→

Ние навлизаме в нов свят, който не се нуждае от излишества и се ограничава с рационалното си потребление – с онова, което е необходимо на обикновения човек. Повече няма да се случва да се произвеждат перални, чупещи се на всеки три години, независимо, че днес е нормално, вместо човек да ремонтира, направо да си купи нова.

На нас ще ни се наложи да преминем към друго състояние, – и това управляващите ще трябва да го разберат. Но с какво те ще успокоят хората? Как ще ги обучат и ще им обяснят тези факти? Затова ние трябва да подготвим учебен комплект, с който да можем да се обърнем към всички и нагледно да им обясним: друг изход няма – дайте да изучим новия свят. Вие няма да ходите на работа, вие ще се учите – но не просто ще се учите, а на това как да получавате наслаждение от живота. Това си струва нали?

Тъй като и без това няма да можете да работите, никой няма да се нуждае от вас. Голямата депресия е била част от развитието, междинен спад във вълнообразния процес – но днес всичко е иначе. Нашите ресурси са на привършване. Ние започваме нов етап, и по тази тема вече са издадени множество материали.

И затова на хората трябва да се обясни, че епохата е завършена: работа няма и няма да има. С какво ще живеем? Дайте да произвеждаме стоки, които да стигнат за всички и да се научим как да ги разпределяме и как да живеем в новия свят.

Трябва да се разкаже за историческия процес, за ръста на егоизма чак до интегралния стадий, за законите на интегралната система, за взаимовръзката между всички нейни части, за това как в нея се разкрива взаимността, истинската връзка. Друг изход няма, към това ни задължава природата.

Ние трябва да стигнем до балансирано потребление. Така, както животните вземат от природата толкова, колкото им е необходимо за съществуването им. Те правят това инстинктивно, без сметки, а ние трябва да строим своите взаимоотношения с природата осмислено, чувствено, по пътя на обучението, въздържайки се, обуздавайки своето зло начало, разбирайки, че иначе не може.

Но с какво ще запълним излишъка от нашия егоизъм? Та нали човека иска да погълне целия свят, а на него му дават само жилище и храна. ”И това е всичко? Аз какво, да не би да съм мечка в бърлога? Птица в клетка?”

Разбира се, че не. Ти ще получиш напълване още по-голямо от това, което си поискал по-рано и което все пак никога не си достигал. Това е възможно. Дайте да се научим, как се постига това. Така ние задължаваме хората да учат, подтикваме ги към това. Просто така, никой няма да се хване, всичките търсят явно наслаждаване. Така, че трябва да подготвим учебен комплект и система за образованието. Работата ще започне постепенно, засега ние не можем да заявим това открито пред света, но вече е дошло времето да се говори и да се разпространяват материали за причината на произтичащото. Оттук ще стане ясно решението. Понеже засега други възможности няма – искаш, не искаш ще се наложи.

От урока от статията ”Свят”, 31.05.2011

[44458]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Цялата работа започва именно от този свят и в нашето време. Защото сме стигнали до състояние, когато желанието за наслаждение е пораснало, разкрило се е напълно на материалното ниво и сега сме способни да започнем да го възприемаме, съотнасяйки го към желанието за отдаване.

Тоест завършили сме своето развитие на неживото, растително и животинско ниво, и сега трябва да започнем да развиваме човешкото стъпало, включващо в себе си две сили: получаването и отдаването.

Преди съм имал напълно „плоско” зрение – виждал съм около себе си само онова, от което мога да спечеля и взема за себе си, онези, които мога да използвам. В мен е действало едно единствено желание за наслаждение, върху което се основава неживата, растителна и животинска природа. И затова, не съм имал никакво „раздвоение” и съмнение – само една посока, как повече да успея в своето егоистично желание.

Това е обичайният телесен живот, без оглед на обществения живот, който никога досега не сме развивали. Винаги сме гледали на обществото само, като на обект за използване. Но днес, в нас се пробужда и развива желанието за отдаване, на което не можем да се съпротивляваме и трябва да вземем под внимание.

За първи път през цялата история, цялото човечество влиза в такова състояние, в което желанието за получаване и желанието за отдаване трябва да бъдат уравновесени, и двете се управляват от нас самите. И ако не постигнем баланс между тях, това ще доведе до взривове и кризи.

Затова днес, най-главното за нас е да създадем правилна обществена среда за цялото човечество. И първа, трябва да стане нашата световна група, за да послужи за пример. Така започва нашето развитие „отдолу нагоре”, а до този момент сме се развивали само в хоризонталната плоскост.

И тогава, ще разкрием правилното взаимодействие между желанието за получаване и желанието за отдаване, между Малхут и Бина, в нашите разбити желания. И за да постигнем това, трябва да поискаме светлината, връщаща към Източника. Аз, сякаш разкривам: това е моят егоизъм, а бих искал той да действа по друг начин и да се съедини с другите, да участва в съвместната работа.

И затова моля, светлината да дойде и да поправи моето желание, да установи някакво равновесие в нашата система, взаимност, за да отдаваме един на друг, да отстъпим и да се съединим. И тогава, светлината идва и ни връща към своя Източник. Именно това се нарича поправяне „отдолу нагоре”, което трябва да извършим.

От урока по „Учението за Десетте Сфирот“, 30.05.2011

[44327]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Баал а-Сулам, „Свят”: „Наред с тежкото егоистично противостояние между хората, се обострят националните отношения. Всичко това няма да си отиде от света и няма да помогнат никакви средства и уловки – ще стане онова, което трябва да стане.”

Не трябва да си мислим, че светът може да поправи сам себе си. Дори ако хората разберат, че нашият егоизъм е цялото зло на света, при всички случаи поправянето е невъзможно без „подправка”, тоест без кабалистичната методика. Предстои ни да дадем на света светлината, връщаща към Източника, а това може да бъде направено само по пътя на изучаването на науката кабала в този или в друг вид, съобразно различните типове желания, тоест хора в нашия свят.

Така или иначе, трябва да им дадем светлината. Няма да поправим егоизма по никакъв друг начин – тук не помагат нито психологията, нито социологията, нито прекрасните начинания, нито бедите. Всичко това, може само да съдейства за привличането на светлината, връщаща към Източника. Без нея нямаме никакви шансове.

Защото, в светлината е заключена целта и цялата програма за нейното постигане, всички етапи, които трябва да преминем. И затова, без светлината, ние сме като животните, нямаме сили да се помръднем от мястото си. Тя трябва да дойде и да окаже върху нас своето въздействие – само тогава ще започнем да се движим.

Защо изпитваме беди и всевъзможни промени? Всъщност, това не са промени, а именно беди, които ще растат дотогава, докато по някакъв начин не започнем да привличаме светлината – макар и малка част от нея, дори да го направят само някои от нас.

Развитието се осъществява само чрез светлината. Трябва добре да се осъзнае това. Няма и най-малък шанс, егоистичното желание да намери само пътя за развитие. В продължение на цялата история, то е намирало тази възможност с помощта на светлината, която е идвала, без да очаква, че ще я повикат и непрекъснато ни е подтиквала напред.

Но днес сме преминали границата, след която трябва да изпреварим идването на светлината със своето желание, насочено именно към нея. Отсега, всичко започва „с нашето подаване”, с „молитвата и добрите дела”. Тази формулировка означава, че ние самите трябва да поискаме да се развиваме – вече не в егоистично преследване на нови наслаждения, а над егоизма. Необходимо е пробуждане, издигане от наша страна.

И затова, не можем да се развиваме, докато не формираме в себе си молба, очаквайки че в отговор, към нас ще дойде силата на светлината, която ще ни окаже своето въздействие и ще ни даде нови свойства за обединение и любов, за да се сплотим в глобално, интегрално цяло. Само в тази светлина са заложени нашите бъдещи състояния. Ние не знаем какви са те и как да ги преминем, но нашата работа всъщност, е много проста: търсим силата, която ни развива.

Това е всичко, не са необходими никакви премъдрости. Аз не знам предварително, какво ме очаква. Понякога забелязвам, че има нещо ново в разума и в чувството, откривам нов, тънък слой разбиране и усещане. Това, прилича малко на въздействието на светлината, която пробужда и поправя в нас желанията. Не трябва да се намесваме в нейната работа – необходимо е само с всички сили да ускорим развитието.

Светлината никога няма да ни подейства, докато не я помолим за това. Задължени сме първи да дадем своята молба – ето какво се изисква от нас. Защото тази молба, тази потребност инициира духовното действие над материята на желанието. Благодарение на нея изясняваме, кои сме и какво сме, и какъв е Творецът. На своето малко стъпало, макар и малко, разбираме висшето стъпало, за да се слеем с него – не го разбираме напълно, а само мястото, към което се приобщаваме. Защото, прилепвайки се към точката в майчината утроба, аз трябва да се сравня с нея по свойствата.

По такъв начин, творенията осъществяват голямата работа, като желаят да се слеят с висшето в мъничък сегмент на възприятието. А после, те искат висшето да ги анулира все повече, напълвайки ги със своите светлини на развитието. Подобно на зародиша, ние молим именно онези светлини, които ни развиват, а не тези, които носят наслаждение – и така стигаме до съответствие с Твореца.

От урок по статията „Свят”, 29.05.2011

[44266]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Молитва, Намерение, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: Развитието може да става само посредством светлината. Какво означава това в контекста на широкото разпространение?

Отговор: Нашето масово разпространение има за цел да доведе хората до знанието за това, че се намираме в ново състояние, което ни подтиква към обединение.

Само по този начин ще постигнем подобие, взаимно разбиране и правилно съединение със заобикалящата ни природа. Защото, ние се явяваме нейна интегрална част и днес, бедствията нагледно демонстрират, че това е така.

Не можем да избягаме от природата или да я покорим, да се извисим над нея, както мечтаехме по-рано. Не, ние сме нейни части, а това означава, че трябва да доведем цялото човешко общество до съответствие с интегралната, всеобща, универсална природа, с единната система.

В тази система, не трябва да бъдем развален елемент, постъпващ както му скимне. Напротив, използвайки всички свои механизми, постепенно трябва да стигнем до такова състояние, че да действаме в природата осъзнато и едновременно с това – точно като нея.

В началото, бедите ме задължават да го направя – като непослушно дете. Но си струва да се вслушам и да постигна подобие с природата без удари, по собствено желание. И ето, аз търся възможност да стана по-умен, по-възприемчив, за да не упорствам под пороя от удари в сляпата гордост на своя брутален и побеснял егоизъм. Какъв смисъл има това?

Напротив, необходимо е да променя обкръжението си, за да може то да ми въздейства и да ме убеди да изучавам и спазвам законите на природата. Ако не ги спазвам – тогава съм загубен. Защото природата се приближава към мен и всеки път ме натиска все по-силно, а самият аз, все повече се развивам в своя егоизъм.

Като следствие, постоянно нарастващият разрив между мен и глобалната природа действа в моя вреда, тъй като ние с нея сме различни, намираме се в конфликт, противостоим един на друг – и аз страдам. Ситуацията може да се превърне във взрив, война, мащабни стихийни бедствия, социални катастрофи. Затова, нямаме друг изход – трябва да се променим.

Но когато търсим, как да го направим, трябва да се учим от природата. Вече изучихме всевъзможните закони на физиката, химията, биологията, зоологията, ботаниката и т.н. В рамките на естествознанието, изследвахме неживата, растителна и животинска природа, за да използваме нейните закони в своя полза.

Много добре, но сега пред нас се проявяват нови закони – законите на обществото. Природата иска да бъдем глобални, интегрални, взаимно свързани, за да отстъпим и да се обединим –  и сега, трябва да изучим тези закони.

Днес, това също е естествознание. Някога ни се струваше, че обществото може да бъде изградено произволно, но в наше време, природата ни показва обществото във вид на мрежа от строги закони. Оказва се, че в тази мрежа не можем да се държим както ни хрумне.

Стигаме дотам, че се замисляме как да изградим своите мисли и желания. Не е достатъчно да нагласим отношенията си на физическото ниво, на обмена на стоки и услуги – оказва се, че мислите и желанията също се явяват част от природата. Излиза, че трябва да се отнасям към всички интегрално и да желая всеобщо единение в глобалната мрежа.

За тази цел, трябва по принцип да изуча интегралната система. От различните науки, знаем нейните закони. Интегралните системи в природата са много. Всяко здраво живо тяло е интегрална система. Всеки болен орган съдържа дефект, свързан с интегралността, порок на взаимната връзка между всички части.

Затова, сега трябва все по-добре да разберем, къде сме попаднали. А ние сме попаднали в ситуация, когато и в мислите, и в желанията, и в движенията, и в действията – във всичко трябва да се свържем помежду си. В противен случай ни очаква беда. Ето какво човечеството трябва постепенно да осъзнае.

Тук се случват интересни неща: ако всички се опитаме да направим това, като малки деца, тогава пробуждаме силата на живота, силата на природата, която започва да ни развива. От наша страна е достатъчен стремежа, желанието, детското старание. Затова, в своя социален живот, трябва да играем на поправено общество.

Макар и още да не сме поправени, трябва да действаме по такъв начин, да създаваме такива системи на взаимна връзка, сякаш сме добри един към друг, сякаш отдаваме един на друг, сякаш се обичаме помежду си, съпричастни сме, съобразяваме се един с друг.

Дори да е „като че ли”, но искаме това да се случи. Защото няма друг изход – природата ни е поставила в трудни условия, от които няма да можем да се измъкнем: или ще се обединим, или както е казано, тук ще бъде мястото, на което ще бъдем погребани. Днес, всички ние стоим около планината Синай – планината на ненавистта. В наши дни, цялото човечество трябва да получи Тора – методиката за поправяне.

Именно това послание трябва да съобщим на хората.

От урока по статията „Свят“, 29.05.2011

[44261]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - Няма коментари→