Въпрос: Какво означава да работиш със светлината като нейн партньор?

Отговор: Това означава, че аз поръчвам действията на светлината. За да изляза от Египет, трябва да почувствам, че се намирам в състояние, което е невъзможно повече да търпя, и в същото време, да зная какво е следващото състояние, което искам да достигна.

Защото и страданието в моето състояние не може да бъде истинско, ако не знам какво искам вместо него. Ако нещо ме боли, знам, че има състояние без болка, или даже може да има и наслаждение, но в противоположност на него, сега чувствам болка. Тоест, не ми достигат състояния, в които няма болка или дори да има наслаждение.

„Преимуществото на светлината се постига от тъмнината“ – едното се изгражда от другото. Ако се намирам в Египет, то още там трябва да усещам някакво светене от живота извън Египет. Затова на намиращите се в Египет е необходим духовен корен, позволяващ да почувстват, че това е Египет, и да поискат да излязат от него.

Иначе Египет ще им се стори забележителна страна. И може би дори не толкова забележителна, но все едно, те няма да се стремят да излязат от нея, както това се вижда по цялото човечество. Вътре в човек трябва да има духовен корен, за да почувства той, че произлиза от светлината и сега се намира в непоносимо състояние, отива към светлината и трябва да се върне към нея. Този механизъм трябва да работи подсъзнателно в него и се нарича корен на душата.

Такъв корен има в душите, отнасящи се към Галгалта-Ейнаим, или за сметка на взаимното включване. В края на краищата, цялото човечество ще се чувства така, но това ще се разкрива поетапно.

Да се намираш в Египет, това все още не означава да бъдеш близко до изхода. Египетското изгнание продължава 400 години, тоест включва в себе си множество изменения. Състоянието, заради което излизаме от Египет, е такова, че е невъзможно да се търпи повече. Знам, че ако остана тук, ще умра, и ужасно искам да изляза към отдаването.

Искам да бъда под управлението на светлината и не съм способен повече да остана във властта на своето егоистично желание. Тези две усещания трябва да присъстват едновременно и ние молим светлината да ги изгради в нас.

От урока по статия на Рабаш, 13.04.2014

[132668]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Как да превърнем ненавистта в средство, което да ни отдели от злото?

Отговор: Ненавистта сама по себе си ни отделя от това, което мразим. Не се нуждаем от нищо друго освен да ненавиждаме егото. Съществуват два етапа: пречистване и святост. Първият етап на поправяне е пречистване от злото. Това включва целия процес, който преминаваме от началото на нашата работа до разкриване на злото, а после от разкриване на злото до степента Бина, отдаване заради отдаване, не прави на другите това, което е ненавистно на теб.

Тази част на поправяне се нарича осъзнаване на злото и изход от него, докато не избягаме от Египет. После започваме етапа на поправяне на отдаване заради отдаване, което се нарича работа в пустинята. А след това влизаме в земята на Израел, пречиствайки своите желания, устремявайки ги направо към Твореца (Яшар-Ел), т.е. превръщаме ги в Израел, което се нарича завоюване на земята на Израел. Тогава достигаме до етапа на обичай ближния като себе си.

Това става поетапно: аз се отделям от егото, от злото, пречиствам себе си и в момента, в който разбирам, че егото е моят враг, започвам да го мразя и трябва да избягам от него. Готов съм да скоча в Червено море, където и да е, само да избягам и да се спася от преследващия ме егоизъм. Аз получавам от него десет удара, които ме принуждават да направя окончателното решение и не ми оставят никакъв избор да остана вътре в моя егоизъм.

Повече не мога да го понасям, защото виждам, че само ми носи неприятности и болка. Всичко това е в резултат на обкръжаващата светлина, която ми свети и отдава. Относно нея чувствам такова зло, относно свойството отдаване, относно всяко разкритие на Твореца: в облак, в огнен стълб, в горящ храст… Само когато Творецът ме доведе до Фараона, разбирам, че той е злият тиранин. Фараонът се разкрива на фона на Твореца, а когато се намирам по средата, виждам кой е приятел и кой е враг.

Повече не мога да търпя властта на Фараона, защото от другата страна редом с мен стои Творецът. Вече започвам да виждам разликата между отдаване и получаване, и това предизвика в мен ненавист към злото. Невъзможно е да дойда при Фараона без Твореца! В противен случай няма да видя, че Фараонът е злото, тъй като преди той ми е изглеждал толкова добър, докато е отглеждал Мойсей като свой внук. Дори преди това, в самото начало на периода на изгнание, добрият Фараон е управлявал до своята смърт, а след това се възкачил нов цар на Египет, който не е познавал Йосиф. Така постепенно преминаваме през етапите на осъзнаване на злото.

От урока по статия от книгата „Шамати“, 25.06.2013
[112377]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Осъзнавал ли е някога народът на Израел, че се намира под властта на егоизма?

Отговор: Разбира се. Групата на Авраам, Ицхак, Яков и неговите синове. Народът на Израел е изпълнявал огромна духовна работа по времето на тези поколения, започвайки от Авраам, с който е излязъл от Вавилон, и до влизането в Египет.

Днес не само народът на Израел, но и целият свят започва да разкрива, че пребивават в Египет. Но това не означава, че светът се е върнал назад. Без особено значение е какво се е случвало до сега, тъй като в Тора няма такова понятие ”по-рано” или ”по-късно”. Днес светът осъзнава, че се намира под гнета на егоизма, който ни разрушава, води ни към пропастта и към унищожаване. Светът вече усеща това: приключиха ”седемте сити години”, през които егоизмът ни опонираше.

Искахме да постигнем разцвет в обществото на потребителя и затова постоянно повдигахме процентите на всеобщия ръст. Всяка година празнувахме успехите, но сега всичко свърши. Започна спад, всичко започна да изчезва. Независимо , че банкерите се стремят всячески да запазят миналото, положението се влошава ежедневно. Хората разбират, че проблемът се крие в човека.

По-нататъшното ни развитие с желанието за придобиване и желанието да бъдем успешни става невъзможно, защото се променя самото желание. Омръзна ни модата, уморихме се от натрапчивата реклама, приканваща ни да купуваме ненужни стоки. Стоките за дълготрайно използване – хладилник, климатик, телевизор – бързо се чупят, защото производителят е заинтересуван от бързия оборот, да купуваме нови, позволявайки си да печелят от нас. С това ни вкарват в безкраен кръговрат, и ние работим по 10-15 часа на ден.

Постепенно става ясно, че този подход към живота става неприемлив. Нашият егоизъм ни разрушава и когато осъзнаваме това, усещаме, че се намираме в Египет, под робството на егоизма. Но това все още не е всичко. Не е достатъчно усещането, че егоизмът ме унищожава и не ми дава да живея. Трябва да мисля, как да се издигна над него и как да променя живота си – не да получавам, а да отдавам и да се свързвам с останалите хора. А доколкото тази връзка се проявява в света, трябва да се включа, иначе ще се окажа в противоречие с развитието на Природата.

Съединявайки се с останалите хора в света, които образуват единна, интегрална система, аз се вливам в нея и започвам да съществувам хармонично в нея. В противен случай губя и страдам от различни удари.

Но как да изляза от егоизма и да се съединя с хората, да осъществя добра връзка?

Стремейки се към това, аз започвам да усещам доколко егото ме спира и ме дърпа назад. И тук започва борбата между мен и моя егоизъм. Аз ставам като Мойсей, а моят егоизъм – като Фараона, и ние започваме да се борим за изхода.

От урока ”Кабалистите пишат: Изход от Египет”, 04.03.2013

 [103657]

Filed under: Духовна работа, Криза, глобализация, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Въпрос: Защо когато се заговори за празника Пасха, казваме: „Помни изхода от Египет“? Имало е и други изгнания: от Вавилон, Гърция, Рим – но ни напомнят именно за изхода от Египет. В какво е смисълът му?

Отговор: Египетското изгнание е коренът на всички изгнания. Всички останали изгнания като че ли се наслагват върху него. Това изгнание е най-трудното, основополагащо. Човек се издига над егоизма си и за първи път осъзнава, какво е това духовен свят, какво означава да почувстваш свойството отдаване вместо свойството получаване, с което се раждаме и в което съществуваме.

Възприемаме света чрез чувствата си, които постоянно желаят да се наслаждават и да извличат от всичко полза за себе си. Повратът в сетивните органи, когато започвам да „излизам от себе си“, да се отъждествявам със света, да отдавам на другите, да усещам себе си извън тялото, за да може сърцето ми да се намира там, се нарича изход от Египет. Всички останали изгнания вече се случват извън мен.

От програмата „Кабалистите пишат. Изход от Египет“, 04.03.2013

[103664]

Filed under: Духовна работа - Няма коментари→

Въпрос: Как да се устремим към единната Сила, към единния Творец, единната светлина и да не се отклоняваме от този път?

Отговор: Посредством взаимното сливане между другарите, които искат да изяснят и да разкроят всичко само в контекста на връзката между тях. Цялата Тора  е история на нашата взаимна връзка и нищо повече от това.

Постепенно се запознаваме с егоистичното желание и отначало то ни се вижда добро – такива са „седемте сити години” в Египет. След това откриваме, че нашето желание е друго. За това свидетелстват градовете Питом и Раамзес. Позицията на егоизма не се променя и ако се асоциираш с него, то живееш и си подсвиркваш. Но ако се отъждествяваш с Исраел, ситуацията става лоша. И накрая в теб се разкрива точката, която не ти дава мира и те кара да се изключиш от предходните отношения.

По такъв начин не променяш самата реалност, а само я подразделяш, оценяваш – или според своя егоизъм, или съгласно светлината.

Първо, определяш колко са глупави онези желания и мисли, които те откъсват от собственото ти достижение. Това е ”еснафският” подход. А след това злото е това, което те отделя от Твореца – това вече е ”мнението на Тора”. Тези две мнения са противоположни едно на друго и Тора ни разказва как човек преминава от единия свят в другия. Ако той потвърждава всичко с егоистичното желание, такова състояние се нарича ”този свят” – казано иначе, сегашното стъпало. И от тук човек преминава в ”бъдещия свят”, в бъдещото състояние, където всичко трябва да се утвърждава в Твореца.

И така, разказа за Египетското изгнание е универсална история, повтаряща се отново и отново, всеки път в ново качество, на ново ниво на възприемане, изявяваща много дълбоки пластове, много по-тънки детайли, много по-точни оценки.

С тази история излизаме от Египет, но финалната точка все още е далеко. Египет се завръща при нас по време на скитанията из пустинята. Казано с други думи, гледаш и преживяваш ”филма” отново на много по-високо стъпало, само че с много по-висока ”разрешителна способност”. И това е като добавка към войните и другите проблеми. Всичко се повтаря, разкривайки много по-тънки детайли в анализа.

И винаги всичко се завръща в триъгълника ”Аз – групата – Твореца”. Разкриваме точката на единството, на сливането, където аз и групата е съсъд, а Творецът – напълването. А след това проверяваме какво ни пречи и какво работи за нас. Всяка секунда разкриваме потенциално годни свойства, за да ги поправяме и присъединяваме, изкачвайки се с това по стъпалата на духовната стълба.

Така че, ако търсиш оптималния път, има само едно място, на което трябва да се фокусираш.

От урока по статия на Рабаш, 26.10.2012

[92232]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Днес ще се проведе вечер на единството в Беер-Шева – и всеки път се издигаме на още едно стъпало по-нагоре.

Даже ако самото събитие не е от голям мащаб, то винаги се добавя към предшестващото го.

Ние не усещаме акумулация на нашите усилия, но така се случва и в нашето земно развитие, когато трябва да изпълним множество действия, за да осъществим видим успех в израстването. Както бягството от Египет – неочаквано, в бързина и тъмнина.

Затова днешното събитие е толкова важно. Несъмнено всяко следващо събитие е още по-важно, опирайки се на предходните състояния и издигайки се над всичките тях.

Ако съединим всички предходни състояния заедно, всяко следващо ще е по-голямо, без значение дали ние чувстваме това или не. Действието се оценява не по нашето усещане.

Да се надяваме, че сме вече достатъчно подготвени и след това ще можем да преодолеем падението – като старец, вървящ приведен на две, който през цялото време проверява дали не е изтървал нещо.

Така и ние трябва сега да решим, че се издигаме и вече не падаме!

„Издигат те в духовното, без да те спускат!”

Трябва да бъдем готови незабавно да преодолеем чрез вяра над знанието цялата слабост, която ще се разкрие след срещата и обединението. Да усилим нашата връзка така, че да почувстваме себе си в онова състояние на единство, както по време на срещата.

Постигнатото състояние на срещата не трябва да изчезне! Неизбежно ще усетим празнота, защото сме се издигнали до някакво състояние на единство, а след това сме паднали още по-ниско, отколкото сме били – въпросът е в това какво ще направя с това падане?

Най-главното и ценното е отрицателната добавка, защото с нейна помощ ние можем да се издигнем още малко нагоре.

Тази добавка на егоизъм ни дава възможност да се издигнем над него „с вяра”- свойството отдаване, „над знанието”- усещанията. Силата за преодоляването на падането идва свише, ако съвместно се молим за нея.

В този случаи може да ни помогне само системата „стимулатор”, в която продължаваме обединението след отминалата вечер на единството, за да можем още по-силно да изразим себе си там.

С всяка среща ние натрупваме още по капка единство, или „Грош по грош, докато не стане голям капитал”.

А колко е спестено – на нас не ни е известно, докато не достигне определената сума, необходима да заплатим за входа във висшия свят…

Но това винаги се случва неочаквано, в бързина, като бягството от Египет –невъзможно е да знаем за него предварително.

От урока по статията „Предисловие към „Паним Меирот””,18.08.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Епичната история на преселението (изходът) от Египет е много повече от крайъгълен камък на еврейския календар. Според кабала, той описва освобождението от егоизма, което предстои да изпита цялото човечество.

Всички светове (този свят включително) се посочва, че съществуват в нас – самите. Те се намират абсолютно никъде, извън нас. С други думи, не е от значение кой си мислим че се намира вътре в световете, от значение са световете, които са вътре в нас. Извън нас е само Създателят, „Възвишената светлина“, природата.

Хората в нашия свят са убедени, че те са в някакъв вид съществуване, реалност, че светът е бил създаден преди да „влезе“ човекът вътре в него. Но това е илюзия. Няма нищо извън нас, освен светлината на Създателя. Светлината именно се възприема от нашите сетива по такива начини, ние я чувстваме като твърди предмети, течности или газ, като растителност или като животински организми. Всичко, което ние можем да си представим и можем да видим, чуем, усетим около нас е изградено в нашите собствени сетива, които ни карат да чувстваме че всичко съществува извън нас. Но истината е, че няма нищо „отвън“, единствено – Създателят. (още…)

Filed under: Възприемане на реалността - Няма коментари→

Някои я наричат осмото чудо на света. Тя съпровожда човечеството в течение на хиляди години и безотказно обслужва неговите най-разнообразни желания. Тя обучава, съветва, убеждава, развлича. На нея са подвластни хора от всички възрасти, докато тя самата е неподвластна на времето.

Историята на раждането и ни пренася в Древния Египет. Отначало тя е изглеждала като няколко листа от папирус, на който са се записвали дългове и са се съставяли счетоводни сметки. Доста по-късно, те са били заменени от свитъци  пергамент, а след това от пергаментови листове, зашити заедно. Дълготрайността на този материал и относителното му поевтиняване, са позволили да се разшири сферата на използването и . Сега вече, в нея се внасяли исторически събития и се описвали подвизите на героите.

С изобретяването на хартията, тя станала достъпна за средните слоеве на населението и оттогава, се превърнала в универсално хранилище за научна и културна информация.

Както вече се досетихте става въпрос за книгата. (още…)

Filed under: Книги - Няма коментари→

Вместо предисловие

Доскоро беше прието да се възхищаваме на пионерите – на изкачилите се на Еверест, на покорилите Северния и Южния полюс, на летелите в Космоса, на стъпилите на Луната. Тези, които са вървели по стъпките им, са били съпътствани от средствата за масова информация. Героични постъпки – „серийно производство“-  стават рутина.

В наше време цялата повърхност на Земята вече е изследвана и описана, загадките са разгадани, а чудесата са станали предмет на строга експериментална проверка –  доказала, че те не съществуват. Малко са хората, които днес възнамеряват да повторят подвизите на Амундсен, Гагарин и Армстронг, а и въобще има ли смисъл те да се повтарят?

Скука, приятели! А представете си, че съществува едно ненадминато постижение, което всеки един от нас може да реализира в течение на отредения му кратък живот. Това постижение е чудото на откриването на един нов свят, безкраен по възможности за развитие, за постигане на съвършенство и за проникване в нови, непознати до сега състояния. (още…)

Filed under: Възприемане на реалността, Духовност - Няма коментари→

Всички помним историята за стомната и маслото, което горяло в Храма осем дни подред. Горяло е, смеейки се над законите на физиката, съгласно които маслото в стомната следвало да стигне само за един ден. Човек, усещащ духовната степен, на която живее, винаги се сражава с „елините“ в себе си. Той се стреми да използва своите желания с намерение да отдава, а не да получава.

От Вавилон до Модиин

Всичко се започнало в Древен Вавилон, когато за първи път хората усетили у себе си рязък скок на егоизма. Дотогава те живеели като братя, но в един момент престанали да се разбират един друг. Разделило ги е порасналото его, и всеки един започнал да се грижи единствено за себе си, без да мисли за ближния. Тогава именно Авраам и създава първата кабалистична група, превърнала се с времето в народа на Израел. (още…)

Filed under: Духовност, Празници - Няма коментари→