Въпрос: В нашия свят, хората се обичат и ненавиждат помежду си, подаряват си подаръци или се убиват един друг. А какво се случва в света на душите?

Отговор: Душите имат само една задача – съединяване до пълното сливане. Както отделните капки се сливат в една – невъзможно е да бъдат отделени, а се получава нова същност – взаимното отдаване.

Материалният свят – тази част от разбитото желание се поправя само в най-последното поправяне. А засега в него се разкрива любовта.

Там, където управлява любовта, всеки загубва усещането за себе си и се включва безгранично в другите, напълно се слива с тях. Но предишната ненавист съхранява своите „отрицателни” свойства.

Подобно на парадокса в квантовата физика, когато една частица може да бъде на две места едновременно. И това не е така, защото тя се премества от едно място на друго с безкрайна скорост – не, тя в един и същи момент се намира на две места, бидейки една! Но как е възможно това?!

В крайна сметка, ние ще открием, че навсякъде в цялото мироздание има всичко на всичко една частица, намираща се на всички места едновременно. Защото ако сме признали, че няма скорост и една частица може да бъде на две места, то по същия начин, тя може да бъде на безкраен брой места.

И освен това, тя няма форма, защото формата на частицата зависи от това къде сме я открили. И излиза, че няма нищо друго, освен една точка, създадена от Твореца „от нищото” („еш ми аин”), а всичко останало е нейна производна!

Затова, колкото по-близо се приближаваме до духовното, толкова по-ясно ще разкриваме, че няма друга възможност да говорим за него, освен с езика на кабалистичните книги.

От урока по статията „600 хиляди души”, 26.09.2010

[21983]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Въпрос: Как е било възможно Рабаш да опише състоянията, през които човек преминава?

Отговор: Това е пътят на всяка душа. Просто душата на Рабаш е получила възможност да пише за това.

В миналото душите са преминали през същите състояния и дори са постигнали по-високи степени. В Тора Мойсей описва в пълни детайли целия път, но вие просто не ги виждате. След това е дошъл Рабаш и е свел обясненията към по-нисшите състояния, изразявайки ги на език, който е разбирам за нас – езикът на чувствата. Баал аСулам също описва тези състояния, но използвайки езика на Светлина и желание, две сили.

Човешкото тяло реагира на различни вещества. Едни от тях ме оживяват, други ме успокояват, а други ме карат да се чувствам щастлив. Тук също ние говорим за духовните компоненти, които ни пробуждат. Преди всичко, това са чувства, които след това са приведени в ред, измерени са и са систематизирани съобразно законите за взаимодействието на Светлината и съсъдите.

Рабаш пише за нещата, намиращи се в духовния свят, по същия начин както вие бихте описали закуската си: половин домат, една четвърт краставица, хляб, сирене, масло, кафе със захар и т.н. Когато хората говорят за това, те усещат същите нещата, които и вие сте усетили.

Разликата е в това, че духовните описания са изразени много по-дълбоко и много по-подробно: какво точно да е сиренето, от какво мляко е било приготвено, от каква крава е било издоено, кой го е направил, кой го е продал, какъв нож е бил използван за отрязването му, какъв нож е бил използван за намазването му и т.н. Вие разбирате всичко това.

Но най-важното е, че вътре във всичко това, вие разкривате важността на Даващия. Всички тези компоненти ви помагат да Го постигнете. Това е разкриването на Твореца на творенията.

От урока по статията на Рабаш, 20.09.2010

[21596]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Рабаш - Няма коментари→

Въпрос: Как да се подготвим за падение по време на подем?

Отговор: По никакъв начин не трябва да очакваш падение по време на подем! Трябва да се отнасям към всеки подем като към последна поправка на душата ми. Как мога да отдавам ако очаквам да падна?

Трябва да бъда позитивен за бъдещето. Това се нарича „подготовка за падение”. Аз правя максимум усилия и очаквам в резултат пълно поправяне, вярвайки че отсега нататък нищо лошо няма да ми се случи в живота. Напълно се прилепям към Онзи, който е „Добър и Творящ добро” – Твореца. Всяко духовно състояние изисква пълна преданост и посвещаване от душите. Трябва да мислиш само за отдаване и за нищо друго.

Сега съм в подем, няма значение какво ще ми се случи по-късно като падение. То ще бъде като подем за мен. Това си мисли човек като е в състояние на подем – „Не се страхувам от нищо, нека се появи Ангелът на смъртта, ще го разкъсам! Няма значение в какво състояние съм, ще го използвам като трамплин, за да се издигна!”

Това означава, че след Конгреса през ноември ние ще преминем в непрекъснат подем! Няма да има повече падения! Всеки духовен подем, който усетим ще бъде превърнат в подем чрез нашите намерения.

Дори когато усетя падение, то ми помага да разбера, че не съм все още достигнал върха на стълбата, но чрез моето намерението аз съм вече в Света на безкрайността. Нека празнотата се прояви в получаващите желания, готов съм да се издигна над тях. От една страна аз падам – разкривам злото, от друга – веднага се издигам над нея чрез намерението за отдаване.

Ние искаме да преминем през такъв непрекъснат прогрес след конгреса, така че каквито и препятствия да има на пътя ни, ще ги възприемем като подем.

От урока по „Шамати”, 06.09.2010 г.

[#20891]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Ако всичко минава през групата, то защо в случаи на материален проблем трябва да се занимаваме с него и да се стараем да го решаваме (разболял си се – върви на лекар), а не е достатъчно да се обърнем към групата, за да ни помогне на вътрешно ниво?

Отговор: Ние все още не се намираме на такова ниво, за да можем да решим всички проблеми с помощта на връзката с групата. Но всъщност това действително трябва да работи така.

Това е много справедлив въпрос: защо не можем да решим всички проблеми с помощта на светлината, възвръщаща ни към източника – да се обърнем към групата, да концентрирме там силно желание и да поискаме това да се случи, действайки директно на светлината, на източника на живот.

Аз имах силно възпаление на язвата и Рабаш ме накара да седя до него и да уча. А аз не можех да търпя болката, да седя и да се задълбочавам в текста и намерението, не можех да преодолея болката, не можех да привлека сила, която да я успокои, камо ли да я излекува…

Но без съмнение виновна беше само моята слабост, че не можех да се справя и да привлека светлината, бъдейки около него, когато седяхме заедно и учехме. Щом той ми е предложил да направя така, значи можех да го направя! Но в онзи миг не съумях.

Тоест при наличието на голяма група, за решаването на всякакви въпроси не са ни необходими никакви външни средства, лекарства! Лекарството действа само на телесно ниво.

А ние ще можем да действаме направо, и да напълним желанието, усещащо недостиг на напълване, както болестта и болката. И не просто да лекуваме тялото, а да използваме това като причина за лекуване на душата.

От урока по статията „Предисловие към „Паним Меирот””, 02.09.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Здраве - Няма коментари→

Откъси от моята бъдеща книга „Пътеводител към книгата Зоар”

Вътре в общата система  има вече поправени души. Ако ние също желаем да достигнем разкриването на Твореца, но чувстваме, че Той е скрит от духовна гледна точка това означава, че ние пребиваваме в „мрака”, на „нощта”.

Именно в „нощта” ние трябва да положим усилия и да отправим нашата молитва, и тогава онези издигнати души, в които се е възцарил Твореца, започват да ни въздействат чрез книгата Зоар.

Книгата Зоар е написана специално за да създаде връзка между нас и тези души. Четейки Зоар, ние осъществяваме връзка с тях и чрез тази книга те ни изпращат в отговор сила, наричаща се „светлина, която ни възвръща към източника на доброто”.

Независимо, че тази светлина още не е проникнала в нашите души и не ги е напълнила, поради липсващото съответствие (подобие по свойства) между душите ни и светлината, тя ни действа като майчина утроба – повива ни, милва ни и ни прегръща.

Така светлината постепенно ни поправя до такава степен, че ние започваме да я усещаме, също така усещаме поправените души, с които сме осъществили връзка, четейки книгата Зоар, и Твореца, царстващ  в системата на душите.

Тази светлина се нарича обкръжаваща светлина. Според сепента в която се поправяме, тя влиза в нас, изпълва ни и става „вътрешна светлина” на душата, наш духовен живот.

Вътре в майчината утроба, която създава за нас обкръжаващата светлина, израства средната линия. Средната линия – това е моят точен разчет, максимално съчетаващ двете сили на природата – силата на желанието и силата на светлината, така че светлината да поправи желанието.

Онази част на желанието, която се е поправила в този процес и се е уподобила на Твореца, се нарича средна линия. Тоест средната линия – това е степента на моята способност да се уподобя на Твореца.

Това е образът на Твореца, който аз съм изградил в себе си, от себе си, в този процес. А той започна с онази молба – молитва, която аз отправих в „нощта”.

Filed under: Духовна работа, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Как да се съчетае вътрешната работа с изучаването на Зоар?

Отговор: Вие напразно смятате, че книгата Зоар е написана със същата цел, като обикновенната книга, която ни разказва и обяснява нещо.

Това е неправилно, и не затова Баал Сулам е написал своите коментари към нея.

Изучаването не се състои в това да се разбере написаното със земния разум и да се научи за работата по трите линии, като се научат термините до най-малки подробности. Ние трябва да разберем не самия строеж, а необходимостта от поправяне.

И допълнителните пояснения, които дават кабалистите към първоизточниците (към кабалистичните произведения, Тора, Пророците и другите свети книги) е невъзможно да се разберат с обикновения разум, а само чрез поправянето на душата.

Затова всички кабалистични коментари, на първо място са предназначени да привличат към изучаващия висшата светлина.

И тогава читателят ще може да ги използва и да се наслаждава на скритата в тях светлина, откривайки за себе си това, което е написано в първоизточника. Ето това се нарича коментар.

Всеки коментар е допълнителен инструмент, който ни помага не да разберем, а да се свържем с първоизточника.

Затова, когато ние четем „техническите” пояснения на Баал Сулам: за трите линии, сферите и парцуфите, за издигането и спускането, за решимот и екраните и ни се струва, че все едно той иска да ни учи на обикновенна наука, за да може да осъзнанем с разума си и да можем да нарисуваме всичко схематично – това не е правилно.

Добавката, направена от Баал Сулам към книгата Зоар, коментарът „Сулам”, помага да се привлече светлината, възвръщаща към източника, а не ни добавя абстрактно знание за строежа на някакъв Висш свят.

Не е възможно да познаем Висшия свят, докато не сме го почувствали в душата си. По същество, ние постигаме собствения си строеж.

Човек започва да чувства, че цялата реалност, цялото мироздание се намира в него, а не някъде там, макар и да му се представя като нещо външно.

Затова, ние трябва да се настроим за правилно четене, като разбираме, че в него няма нищо, освен светлина, връщаща ни към източника – след което вече ще дойде постижението и „душата ще започне да учи човека”

Но първо трябва да се получи тази душа – тоест, духовната конструкция, в която аз ще разкрия всички явления, за които разказва Зоар.

От Урока по книгата ЗОАР, 23.06.2010

Filed under: Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Какво придвижване в духовното получихме след конгреса „Зоар – 2010”?

Отговор: Ние осъществихме много големи промени. Аз почувствах, че народа на Израел не просто получи книгата Зоар, а се върна към нея!

Това не е получаване на нещо ново, а радост на хората, които са намерили това, което някога са загубили.

Може би и самите те не са способни да си обяснят, какво се е случило с тях, но аз виждам, че именно така са го усетили техните души.

Те почувстваха, че са намерили това, което са загубили две хиляди години назад и сега не изучават книгата Зоар, а си я припомнят…

Именно така – не научават нещо ново, а се радват от връщането на някога загубеното.

Затова аз мисля, че народа на Израел получи голям, добър духовен подем и не само тези хиляди хора, които бяха с нас на конгреса.

Придвижи се цялосното разпространение на науката Кабала сред народа на Израел, към което сега се присъединява цялото човечество – така, че целия Вавилон, цялото човечество се връща към своя духовен източник.

Има надежда, че всички души се съединяват в една душа Адам още в наши дни и ние ще достигнем състояние на пълно поправяне, света на Безкрайноста, поправената обща душа.

Аз вярвах и очаквах, но успехът надмина очакваното. Аз мисля, че свише ни се откриват огромни възможности в поправянето на нашата природа.

Предстои ни особена и трудна работа. Но тя е необичайно важна и възвишена и е нужно да сме благодарни, че Твореца е решил чрез нас да изпълни своя велик замисъл.

Сега само е нужно, с помощта на всички тези хора, които заедно с нас участваха на конгреса, да продължат разпространението на кабала сред народа на Израел и с нейна помощ, със силата на светлината на книгата Зоар, както пише Баал Сулам (вестник „Аума”, предговор към книгата Зоар, п.70), той да се обедини в един народ.

Това е възможно само благодарение на съединяването на сърцата, а това е възможно само със силата на светлината, връщаща към източника, която ни повдига над нашия егоизъм.

Искам да благодаря на всички хора, които дойдоха при нас от много страни, от всички краища на света, за да участват в конгреса.

С която то сега се разпространява, това трябва да се случи много скоро.

Още не е дошло времето да се разкрие истинската дълбочина и величие на извършаващото се, но може да се каже, че сме направили големи и мощни вътрешни поправяния, и скоро това ще се прояви в нас и в света.

Случи се чудо!

Откъс от вечерния урок по книгата Зоар, 25.02.2010

Filed under: Зоар - Няма коментари→

Как работи „духовният асансьор”, този необикновен духовен ескалатор? Ние сме свързани така, че всеки може да помогне на другия.

Затова всеки със своята горна половина се намира вътре във висшето, а със своята долна половина се намира във низшето.

Получава се така, че аз винаги съм свързан с висшето – горната част на моя духовен парцуф (Галгалта – Ейнаим) влиза вътре в долната част на висшата степен (АХАП).

Вътре в АХАП-а на висшето, аз усещам тъмнина, защото той е по-отдаващ! А за мене голямото отдаване е тъмнина, нали аз не я искам!

Но ако аз преодолявам своя егоизъм и правя себе си „малък”, Г”Е, само отдаващи келим, ако искам да се прилепя към висшия, независимо от онова, което се случва в него, отменяйки своето его, АХАП, егоистичното желание и не искам да го чувствам сякаш то не съществува, то тогава аз се съединявам с по-висшия в едно цяло.

Моите Г”Е (Кетер, Хохма) и АХАП на висшия (Бина, Зеир Анпин и Малхут) заедно образуват цял парцуф, с 10 пълни сфирот (гадлут де мин аалеф).

Но висшият от своя страна, се намира в същата връзка със своя висш – и така всички ние заедно се обединяваме и действаме като едно общо тяло.

Ние всички сме свързани в такава верига, където всяко звено влиза в другото и между тях съществува обща част.

Разликата между обикновената верига и нас е само в това, че във веригата на нашите души изобщо няма свободни части – винаги моята горна част е свързана с висшата степен, а долната част – с низшата, и в мен няма нищо, което да е свободно от връзка с едната или с другата. Аз винаги и напълно съм свързан с всички и именно в това е цялата моя същност!

И в таз връзка е и нашето спасение, ние винаги можем да се възползваме от нея. Затова във всяко състояние, когато ми е зле или добре, незабавно трябва да се обърна за помощ към тези, които са близо до мен – към тези хора, които се стремят към същата цел.

Ако се обединя с тях, ще мога да взема цялата сила, която имат. Аз имам за това всички възможности да го направя, нали съм свързан с тях – трябва ми само да пробудя тази връзка!

Ако човек е попаднал в такова състояние, когато не разбира и не чувства нищо, усеща безразличие, тъмнина, лошо настроение – това означава, че той не действа достатъчно.

Това зависи само от него, нали за него вече е приготвено всичко необходимо.

Откъс от вечерния урок по книгата Зоар, 25.01.2010

Filed under: Зоар - Няма коментари→

Аз сам по себе си не съществувам. Аз съществувам, само ако пропускам през себе си механизъм, който се нарича обединяване на всички души.

И затова искам да разкрия за себе си книгата Зоар – защото нейната сила идва за това, за да осъществи това обединение между всички мои части, които сега ми се струват чужди.

Именно затова е предназначена книгата Зоар – иначе аз не попадам в нейния лъч светлина.

Този лъч е много тънък, като лъча на лазера и ако аз се отместя само на милиметър, вече не го виждам. Нужно ми е да се влезя точно в него, за да може да ми подейства.

Това условие ни обясняват кабалистите – ако вие правилно, взаимно се обединявате с всички души, тогава попадате вътре в този лъч.

Щом като обединението се наруши, тогава всичко се разпада в страни. Само този лъч е способен да ни удържа заедно.

Така става на всяка степен, по която ние след това се издигаме нагоре по този лъч – щом като се пуснем един от друг, тогава всичко се разпада, лъча светлина вече не може да ни удържи.

Това е единствената сила подържаща нашето обединение. И заради това обединение, ние желаем да привлечем светлина.

На нас ни е нужен Твореца, за да ни съедини! Това означава да привличаме светлина възвръщаща към източника.

Ти питаш, как може да усетя такова обединение? – Искай това от четенето на Зоар, то е длъжно да ти го даде!

За това кабалистите са написали тази книга, и ти можеш да ги питаш: „Къде е обещаното обединение, защо то не ми действа?!”

Ако всички ние заедно мислим затова, тогава то ще стане обща грижа, за която не можем да забравим нито за миг и тогава то ще проработи.

А сам човек нищо не може да направи…

Откъс от урока по книгата Зоар, 03.01.2010

Filed under: Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Книгата Зоар предизвиква в мене такива силни вътрешни преживявания, разкривайки ми цялата картина.

Но само като се опитам да помисля за съединението на всички души, всичко това изведнъж изчезва и аз повече не съм в състояние да задържам вниманието си върху прочетеното. Какво да правя?

Отговор: Представи си, че ти прекарваш себе си към Твореца през такъв филтър, чрез механизъм, който се нарича събрание на всички души, Малхут на света Ацелут.

А иначе аз не мога да се съединя с Твореца, със Зеир Анпин, ако не преведа себе си през тази система на душите – абсолюно всички, които са били създадени, а после разбити и намиращи се сега в Малхут на света Ацелут, в неизправен вид.

Ако искам да премина към Зеир АНПИН на Твореца, длъжен съм да „прецедя” себе си през този филтър, чрез целия този механизъм, който се нарича събрание на душите на Израел, обединяващо „стремящите се право към Твореца”.

И аз искам да ги обединя, искам да бъда самият този Малхут на света Ацилут, който се съединява със Зеир Анпин.

Ако не си представям себе си, как съединявам вътре в себе си всички души, когато целият свят се намира вътре в мене, а аз подарявам това на Твореца, за да ги доведа до контакт с Него и във всичките тези души да се достигне сливане с Него – то мене въобще ме няма! Аз съм длъжен да видя вътре в себе си тази картина.

Аз не се намирам в Малхут, ако не искам да се съединя с другите души. Малхут не е моето желание за напълване, а желание за съединяване с другите души, които чувствам далечни и отделени от мене .

Колкото по- далече и колкото по- силно ги усещам, въпреки всичко, искам да се се съединя с тях – толкова по реално е моето съществуване в Малхут.

Малхут на света Ацелут – това е следствие от моите усилия да се съединя с останалите души, това е нашето съвместно желание!

Това е като при приемане на Тора, когато сме длъжни да се обединим като „един човек с едно сърце”, за да се свържем с Твореца.

И централната, обща за всички нас точка, в която се свързваме с Твореца, се нарича Малхут на света Ацилут. А иначе мене въобще ме няма на тази картина …

Откъс от урока по книгата Зоар, 03.01.2010

Filed under: Зоар - Няма коментари→