[youtube id=“Y8MQ9jVxmdo“ w=“495″]

Filed under: Клипове - Няма коментари→

Въпрос: Днес вече не е необходимо да ходим пеша посред дъжда на занятия по Кабала – достатъчно е да включим телевизора. Притежава ли свобода на избора всеки човек, който гледа нашите предавания по телевизията?

Отговор: Свободата на избора зависи не от канала за връзка, а от точката в сърцето на човека.

Ако тя е съзряла, то свободата на избора му се състои в това, да си създаде връзка с обкръжението с помощта, на което той ще може да привлича обкръжаващата светлина, която го възвръща към Източника.

Именно усещането за необходимостта от такава връзка с обкръжението се нарича свобода на избора.

Това може да се случи, след като човек присъства на уроците ни, дори и след няколко години.

Постепенно той осъзнава, че не може да постигне духовното по умствен път, че знанието на термините и действията и строежа на световете, няма да му разкрият висшият свят. Но трябва да мине време, докато той го осъзнае.

Видял съм много хора, които в течение на дълги години изучават Кабала с разума си, стремят се колкото може повече да научат и получават от това огромно удоволствие. Но те все още не усещат нужда от чувствено постижение.

А след като вече усещат такава потребност, те все още не осъзнават, че да се постигне духовното означава да се достигне свойството отдаване. Постижението и свойството отдаване са едно и също нещо.

Често години минават, за да разбере човек, че връзката с вътрешните желания на приятелите в групата, където Творецът го е довел, се явява средството за разкриване на свойството отдаване.

Но времето не минава просто така. През това време в човек постоянно произтичат изменения под въздействие на светлината. И в резултат на това се появява разбирането, че той е длъжен да постигне само свойството отдаване.

Свободата на избора започва от момента, когато човек разбира, че връзката с всички останали души, с тяхната точка в сърцето е необходима, за да достигне свойството отдаване, понеже именно то се явява духовно.

Filed under: Духовност - Няма коментари→

За да влезем в духовното, необходимо е да направим „съкращение” (цимцум) на егоистичните си желания.

Малхут (свойството получаване) цялата трябва да се включи в Бина (свойството отдаване) и да се подчини на нейната власт.

И тук няма каквито и да е прегради или завеси, които отделят разрешеното от забранененото.

В духовното няма насилие! В духовното няма стени с надписи: „Вход забранен!”.. Когато ти желаеш, а някой отстрани ти забранява..

Ние не можем да подтиснем (задавим) някое свое желание и да не му позволим да желае (иска). Нужно е вътрешно поправяне в самата сърцевина на желанието.

Самото желание да оставим да си желае и едновременно с това с него възниква важността да не бъде използвано егоистично, а обратно, да се осъзнае възможността за висшето му приложение – като отдаване, в полза на другите.

Макар то и да е създадено като желание за напълване, но е получило такова поправяне, че не го напълва, защото освен природното желание да погълне в себе си, то усеща важността да отдава.

Гледали ли сте в Цирка дресирани лъвове? Защо изведнъж, вместо да изяде дресьора, лъвът послушно отваря уста и позволява на човек да си пъхне там ръката или главата?

Какво, да не би да не му се иска да я отхапе? Иска му се! Но той възприема този човек като много важен, та нали той го храни. Затова и сдържа природното си желание.

Така в нас се съхранява желанието да се насладим, само че то започва да усеща важността на свойството отдаване. То иска свойството отдаване да властва над него.

Filed under: Духовност - Няма коментари→

Въпрос: Вие говорите за това, че не трябва да се уеднаквява човечеството, защото всички хора са различни. Това означава ли, че в близко бъдеще, във всяка страна (някъде повече, а някъде по-малко) ще има определено количество хора, способни да извършат този сложен и тежък преход в духовното?

Отговор: Да. Използвайки случая ще кажа, че не всички ще го направят осъзнато, с разбиране, в детайли, стъпка по стъпка. Подобно на това, както е в света: има хора, които разбират този свят повече и такива, които по-малко, а има и такива, които изобщо не го разбират и знаят само как да се ползват от него, живеейки простия живот на постоянен жител.

Въпрос: Значи те извършат прехода, без практически да забележат това?

Отговор: Те го забелязват, но той преминава за тях, сравнително пасивно – поради това, че те се присъединяват към активно постигащите го. Пасивни са 99% от човечеството.

Въпрос: Съществуват страни, в които голямата част от хората все още се намират на нивото на животинските желания. И тъй като те не бива да бъдат притегляни насилствено, как ще бъде устроен новият световен ред?

Отговор: На първо място, аз виждам, че в Европа още много хора се намират на нивото на животинските желания, отколкото може би в другите „по-малко развити”. На второ място, редът на поправяне се организира сам, не трябва да го организираме ние.

В това отношение ние невярно оценяваме и неправилно преценяваме тези цивилизации – американските, европейските, африканските. Ние съдим според нивото на знанията, земната ни култура, доходите и комфорта. Но това съвсем няма отношение към това доколко в човека вътрешно е развит „човекът”. Бедуините, които живеят в пустините на палатки, могат да бъдат много по-човечни и много по-открити от съвременните европейски диваци.

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Когато обществото внушава, че ми е необходимо ново жилище или кока кола, то не ми е нужно да влагам никакви собствени усилия, за да възприема това въздействие. Това същото се отнася и за желанието в духовното? На тях им струва само да ми кажат, какво е духовното – това хубаво ли е или аз сам също съм длъжен нещо да правя?

Отговор: Абсолютно нищо! Това, към което твоето обкръжение изпитва важност, ти започваш да го уважаваш и пожелаваш да го достигнеш и притежаваш. Когато обкръжаващите ти повтарят много пъти за важността на нещата (явленията), събитията – това става за тебе натрапчива идея, лишаваща те от сън. Дотолкова, колкото заменя твоята личност, твоето „Аз”!

Ти ще се измъчваш: „За какво съществувам, ако не притежавам…! Гледам жалко загубеният живот“. Ти не си господар, всичко вместо теб решава обкръжението. Както то поиска, за това което си мислил, към каквато цел си се стремил – така и ще бъде. С правилен „прицел“ правилното обкръжение може да направи всичко което е подходящо, да достигне дори Твореца!

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Всеки процес осъществяващ ръст и развитие в растителното и животинско нива, всяко изменение се състои от две степени: самото действие и резултатът, който вече е подготвен предварително и само се проявява.Куршумът попада в стъклото и то се разбива на парчета. Струва ни се, че причината за случилото се е в изстрела, а резултата – счупеното стъкло. Но не е така. Всичко е планирано предварително, резултатите от нашите действия вече съществуват и именно те предизвикват към действие причините, които виждаме.

Когато политиците по цял свят викат, махат с ръце и се опитват да направят нещо – това означава, че събития отдавна съществуващи в духовното, трябва да се осъществят в материалния свят и затова се задействат определени материални обекти. А на нас ни струва, че именно политиците определят тези събития. Но това е само илюзия – своеобразен театър на кукли. И така продължава по време на цялата човешка история, а целта на играта е да се подтикне човекът в антракта, по време на смяната на декорите, да се издигне над това, осъзнавайки Висшето управление.

Ние сме задължени да се издигаме от една степен към следващата, до окончателното ни поправяне и всички тези степени отдавна са подготвени за нас, всичко е решено още от момента на сътворението на света. На нас ни остава само да положим усилия. Всичко, което се изисква от нас е всеки път да се постараем да разкрием, да почувстваме, да си представим своето бъдещо състояние. Доколкото самите ние желаем да си представим своето бъдещо състояние, в същата степен ние израстваме и се придвижване към него, като дете, което иска да стане голямо. В това се състои разликата между животинското и човешкото ниво. Човекът чрез своите желания и усилия, приближава своето следващо състояние.

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Ако целият наш свят не е нищо повече от „Нер Дакик„, тогава хората, които вече не получават наслаждение от него губят ли този „Нер Дакик„? Или обратно – той излъчва към тях толкова малко светлина, че те просто престават да го чувстват?

Отговор: Губят го и затова са готови на всичко, за да не се чувстват празни – дори смъртта усещат като избавление от основното ненапълнено желание. Нали животът всъщност е усещането за напълване от желание. И колкото желанието е по-необходимо, толкова повече дава усещане за живот. Нали освен желанието не е създадено нищо друго. Всичко неживо, растително, животинско, човекът и духовното се състоят само от желание и напълване.

Въпрос: Кое намерение е правилно:

• Поправяне на своята природа (душа) заради (за) сливане с Твореца – пътя на страданието.
• Сливане с Твореца заради поправяне на своята природа (душа) – пътя на Светлината, на Милосърдието.

Въпросът е поставен неправилно. Отговор: Единственото намерение е как да доставим удоволствие на Твореца? То включва в себе си всичко останало (желанията намеренията, средствата, целите по пътя…)!

Въпрос: Каква е разликата между наслаждението от отдаване и наслаждението от получаване, ако и в двата случая правим това, за да получим наслаждение?

Отговор: Полученото от отдаване наслаждение, трябва да бъде заради отдаването, иначе то се определя като „отдаване заради получаване“.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман - Няма коментари→

Вместо предисловие

Доскоро беше прието да се възхищаваме на пионерите – на изкачилите се на Еверест, на покорилите Северния и Южния полюс, на летелите в Космоса, на стъпилите на Луната. Тези, които са вървели по стъпките им, са били съпътствани от средствата за масова информация. Героични постъпки – „серийно производство“-  стават рутина.

В наше време цялата повърхност на Земята вече е изследвана и описана, загадките са разгадани, а чудесата са станали предмет на строга експериментална проверка –  доказала, че те не съществуват. Малко са хората, които днес възнамеряват да повторят подвизите на Амундсен, Гагарин и Армстронг, а и въобще има ли смисъл те да се повтарят?

Скука, приятели! А представете си, че съществува едно ненадминато постижение, което всеки един от нас може да реализира в течение на отредения му кратък живот. Това постижение е чудото на откриването на един нов свят, безкраен по възможности за развитие, за постигане на съвършенство и за проникване в нови, непознати до сега състояния. (още…)

Filed under: Възприемане на реалността, Духовност - Няма коментари→

В Кабала – науката за щастието – щастието престава да бъде загадка. Това изплъзващо се понятие, би могло да се раздели на съставните му части и да бъде разбрано. И по подобие на формулата e=mc², съществува и формула за постигане на вечно щастие.

„Бързо: помисли за нещо, което би могло да те направи наистина, ама наистина щастлив.“

Това беше водещата реплика на заглавната статия на Нюзуийк от месец май 2007 година, посветена на въпроса за щастието. Видни психолози, социолози, биолози и икономисти се опитаха да дадат отговор на вечния въпрос: „Каква е тайната на щастието?“ или по-точно, „Какво би могло да ни направи щастливи? (още…)

Filed under: Възприемане на реалността, Духовност, Наука - Няма коментари→

Развитието на езика винаги съпътства развитието на обществото. Ако у нас се появява ново понятие, ние трябва или да измислим нова дума, или да използваме стара дума с ново значение. В българския език думата  „духовно“ има две основни значения. Първото – духовно, свързано с религията, второто – културно явление, не свързано с религиозните направления – също наричат духовно действие. Но в последните години тази дума придоби още едно значение, за което и искаме да поговорим.

Отдалечаването от религиозното мислене през последното столетие предизвика ново отношение към духовното. Ако за религиозния човек понятието за Твореца е абсолютно непостижимо и се приема като даденост, то човекът на науката, на техническия прогрес, не е съгласен да приема информация без проверка. Той сам открива, сам иска да бъде творец. Именно затова стана изместване на смисъла на понятието  „духовно“ от религиозните насоки към културното творчество. (още…)

Filed under: Духовност, Образование - Няма коментари→