Баал а-Сулам, „Свобода на волята”: „Обществото е длъжно да пази като зеницата на окото си идеите на личностите, за да не изчезнат от този свят.

То трябва да знае с пълна увереност и несъмнена очевидност, че прогресивните и истински идеи се намират в този свят не в ръцете на властващото мнозинство, а именно в най-слабите, тоест в незабележимото малцинство.

Защото цялата мъдрост и истина идват в този свят в незначително количество. Затова ние сме призвани да пазим идеите на всяка личност, тъй като способността на потискащото мнозинство на обществото да се ориентира в тях е слаба.”

Това се проявява във връзките между нас, в науката, във възгледите. Колкото по-любознателен трябва да бъде анализът на мненията, толкова по-малко са хората, способни да разберат, да се ориентират и да ги проявят за света. Това е проста йерархия, действаща във всичко, включително в науката кабала. Защото всичко идва от Твореца и се разпространява от Него, от общата душа, през цялата пирамида на душите, докато не стигне до масите.

Проблемът на масите е да изберат за себе си лидер, тъй като при това те се ръководят от своята цел в живота. Съвременните лидери са майстори на обещанията:

– Какво искате? Пари? Ще ви дам пари! Здраве? Ще ви дам здраве! Безопасност? Ще ви дам безопасност!

Казано по друг начин, лидерът върви след народа. Той чувства очакванията на народа и по съответстващ начин се изказва пред публиката.

По аналогичен начин провеждам лекциите си. Ако публиката, която се е събрала е напреднала – също като нашата аудитория на уроците, тогава чувствам, че трябва да покажа на хората истинската цел – не желанието на „утробата”, а истинското желание, целта, която е противоположна на егоизма на всеки. Така влизам в ролята на лидер, който води след себе си своите ученици.

Но ако отида на лекция, а пред мен седят „котки” и ме гледат по котешки? Тогава трябва да им разкажа, че в духовния свят всеки има много мишки, мляко и сметана.

Именно в това се състои разликата: дали да следвам личността или мнозинството. Отнасям се по различен начин към различните аудитории: пред учениците поставям истинската цел и ги тегля напред, а на масите давам „бонбони”, разказвайки им за материалните ползи – за здравето и обезпечаването на живота, за увереността в утрешния ден, за възпитанието на децата и т.н.

Затова, ако искаме да постигнем духовния живот, нямаме друг изход – длъжни сме да сведем глава пред мнението на личността. За нас, това са Баал а-Сулам и Рабаш, които със своите книги ни насочват към Твореца.

От урока по статията „Свобода на волята“, 08.04.2011

[40111]

Filed under: Ежедневен урок, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Урок №1, в Москва, 14.01.2011

Въпрос: Какво означава „да се радваш с радостта на другаря, да тъгуваш с неговата тъга”? И как да постигнем това?

Отговор: Да се радваш с радостта на другарите – това означава да се радваш за това, че ние всички заедно постигаме духовната цел, заедно се намираме на пътя, когато аз вътре в себе си чувствам стремежа на своите другари, когато аз изобщо не усещам себе си, своето устремяване към целта, а чувствам как се стремя заедно с тях.

Защото работата е в това, че моето „Аз” пропада, разтваря се в останалите. С това аз достигам, в тази сметка, и безсмъртието.

„Аз” – това не е човек. То съществува само като проводник на светлината на Твореца за всички останали. Затова се получава, че всички наши „Аз” изчезват. И вместо тях възниква едно общо цяло, умножено по броя на тези „Аз”, които са били по-рано.

От урок по статията „Предисловие към книгата „Зоар”, 14.01.2011

[33303]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: В какво се състои разликата между понятията „зивуг” (сливане) и „битуш” (сблъсък)?

Отговор: Зивуг – това е сливането на два духовни обекта, които не са противоположни помежду си  и могат да се съединят съгласно подобието на свойствата, намерението, целта – както двама души се обединяват за партньорство или  брак.

Да допуснем, че двама човека, имат обща духовна цел. Помежду си, те винаги се набират в противоборство и стълкновения, тъй като между тях действа силата на разбиването.

Но те откриват, че не са способни да постигнат тази цел самостоятелно. Ако аз напредвам отделно, пред мен се изправя непреодолима преграда. Ако другият напредва сам – пред него също стои преграда.  

Какво да направим? Тогава, аз отменям своето его, а той – неговото. В степента, в която сме отменили егото си, ние можем да се съединим. В тази степен постигаме целта.

Такова е условието на Твореца, защото целта се постига само във връзката между всички, тъй като самата цел е отдаването. Искаш да я постигнеш? Моля! Отмени своето его и така ще построиш кли/съсъд за същото това отдаване. В тази степен ще се напълниш със светлината на отдаването.

Но това е при условие, че аз отменям своето его, а другият се отказва от неговото. Затова, аз ще нанеса удар (акаа) по моето его, а другият – по своето, и тогава става съединяване между нас (зивуг де-акаа). Ударът е насочен навътре, към моето его, а зивугът е с другите, извън мен.

Сега, може да възникне въпросът: „Но дори след удара по своето его, аз не искам да се съединявам с другия. Защо тогава става зивуга?” Защото, отблъсквайки своето его с удар, аз привличам върху себе си светлината, връщаща към Източника и тя ме подготвя за съединяването, за зивуга.

От урока по статията на Рабаш „Пояснение към Птиха“, 10.12.2010

[29359]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Ако времето, което се изисква за постигане на духовния свят сега се съкращава, то как се постига справедливост, при която всички извършват еднаква работа по отношение на своята душа?

Отговор: Именно по тази причина, не всички души се пробуждат едновременно за  духовното, а всяка в своето, в необходимото време!

Но всички ние вече сме преминали през превъплъщения в този свят и от тях имаме „минали заслуги”.  За това се говори като за „заслугите на праотците”.

Праотците са нашите собствени минали превъплъщения, през които някога сме преминали! И от тях, в нас са останали „заслуги” – склонност към духовното, която можем да продължим да развиваме.

А съвсем не е от това, че съм имал дядо, който ми е оставил духовно наследство…. Наследство може да бъде оставено само в материалния свят – в духовния не съществуват протекции.

„Заслугите на праотците” – това са моите собствени постижения, извършени в предишните кръговрати на живота, които мога да използвам сега и да продължа развитието на моята душа.

Затова, засега все още не можем да направим общи изводи за протичащия духовен процес, тъй като не разглеждаме всички кръговрати на душата като един общ кръговрат. Когато това се разкрие пред теб, ти ще видиш, че всичко е абсолютно справедливо.

А сега, трябва да видиш пред себе си работата и духовната цел, с желаното намерение и на правилното място, и по-малко да пилееш сили за философски разсъждения…

От урока по статията „Любовта към Твореца и творенията”, 06.10.2010

[22734]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Защо Творецът позволява на някои хора да извършват жестоки, престъпни постъпки?

Отговор: Във въпросите за възприемане на действителността, свободата на волята и природата на човека, науката Кабала обяснява, че в този свят човек няма никаква свобода на волята. И затова той не изпълнява никакви свободни действия.

Ако той постига свобода на избора, която може да се реализира само в кабалистична група, относително постигането на духовната цел, може да се каже, че той получава някаква свобода на действие, която може да бъде за негова сметка.

Но хората, които не са достигнали духовно постижение и не са съединили двете противоположности: намерение и действие – все едно нищо не правят.

Те завършват живота си, като че ли не са живели! Тоест те не са живели като „хора” – живяло е само биологическото им тяло, както при всички други животни.

Това е живот по изискванията на своята природата, а да се повдигне над природата си човек може само с вяра над знанието, когато той иска да придобие друга природа.

Съединението на тези две природи – висша и низша – се нарича човек. Само този, който постигне това, може да прави самостоятелни действия, за които да е наказван или оправдаван.

Тоест, за самостоятелни действия могат да се питат само кабалистите. А обикновения човек няма какво да го питаме, защото той действа подчинявайки се на природата си, в едно направление и сам нищо не прави.

Разбира се в нашият живот са необходими наказания, но ние ги получаваме не по наше желание, а защото от нас го изисква висшето управление – чрез съда, държавата, полицията – за да се ускори развитието!

Така действа висшето управление над всички хора – марионетки, за да ги приближи към момента на свободния избор.

От урока по статия на Рабаш, 31.08.2010г.

Filed under: Ежедневен урок, Свобода на волята - Няма коментари→

Обкръжението ще ме удържа в мислите ми за духовната цел, ако аз се безпокоя за това, че всеки е мислил за нашето единство и тези мисли не са го напускали.

Тогава всички ще придобият това впечатление, ще се укрепят и ще се придвижат. Това е взаимното поръчителство, при което всеки се грижи другият да има всичко необходимо за духовното придвижване.

Ако се безпокоя, не само как да получавам от обкръжението, а и да укрепвам връзката между другарите, както майката по отношение на децата, това е достатъчно, за да може обкръжението да започне да ми влияе.

Преди всичко трябва да действам, така че да отдавам, да свързвам, да се грижа. Необходимо е да видя себе си по-голям от тях, за да мога да им влияя и да ги укрепвам. Какво още да направя за това. А после да съумея да се принизя, за да мога да получа от тях.

Това ще стане, тъй като ако влагаш в нещо, то ти става близко и важно, започвайки да ти влияе. Както родителите се впечатляват и зависят от своите малки деца.

От урок по статия на Рабаш, 06.06.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Зоар: Молитвата на масите се издига до Твореца и Творецът се украсява с тази молитва.

Нали тя се издига с различни молби: един моли за милосърдие, друг за мъжество, трети за жалост и включва няколко страни: лява, дясна и средна….

Обаче молитвата на един човек не включва всички страни и има само една форма: или той моли за милосърдие, или за мъжество или за жалост.

И за това индувидуалната молитвата е несъвършена и не може да бъде приета, подобно на общата молитва, тъй като не включва трите линии.

За да се достигне до обща молитва, молитва за всички, като за едно цяло, за да бъдат едно цяло, трябва да се преминат много трудни състояния на вътрешно търсене, за да се разбере, че:

1. Духовната цел е по– важна от всички други цели.

2. Тя не може да бъде постигната индувидуално, а само като се създава от частните стремежи към един общ – тогава той ще бъде подобен на Твореца и ще го изпълни висшата светлина.

Само такава молитва може да бъде чута и да предизвика поправящи действия на висшата светлина.

Четенето на книгата Зоар предизвиква в нас разбиране, че сме длъжни да бъдем заедно, нали без излизане от себе си навън е невъзможно да се постигне отдаване, свойствата на Твореца, съществуват във висшия свят.

Казано е: „От любовта към творението, към любов към Твореца”. Творецът ни е създал илюзията, че около нас има много хора, а ние сме длъжни да разрушим тази илюзия и да разберем, че всичко това се намира вътре в мене и да Го помолим да обедини вътре в мене целия свят.

Тогава молитвaта на масата от хора ще се превърне в молитва на един.

Откъс от урока по книгата Зоар, 20.12.2009

Filed under: Зоар - Няма коментари→

Връзка без духовно обвързване не може да оцелее.

В днешно време е практически невъзможно за мъжа и жената да поддържат добри и дълготрайни взаимоотношения, освен ако няма духовна връзка по между им. Това е така, защото тяхното его се сблъсква едно в друго и разрушава връзката им. Днес разводите са неизброими и повечето връзки се разпадат, защото нашето его работи на пълни обороти, а то може единствено да расте с времето. Красивият стих, „Мъж, жена и Божественото присъствие между тях“ е просто немислим при такива двойки.

Какво е необходимо, за да се създаде духовна връзка по между им, кое е нещото, което може да излекува тяхната връзка? За да съществува духовна връзка се изисква и двата партньора да знаят причината за тяхното съществуване – да се впуснат в духовно пътешествие и да постигнат духовната цел на живота. Тогава те ще имат нещо, което наистина ги свързва, ще бъдат заедно в една обща „клетка“ и стихът „Мъжът, жената и Божественото присъствие между тях“ ще стане реалност. С други думи те ще почувстват разкриването на Божественото присъствие – Творецът.

Filed under: Мъжът и жената - Няма коментари→