Въпрос: Когато разигравам сцена пред другаря си, стараейки се да възвися целта в неговите очи, трябва ли да се ръководя от собствените си ориентири или тъкмо обратното, от неговите свойства?

Отговор: Какво общо имат тук твоите ориентири? Трябва да се има предвид само другаря. Когато майката се грижи за малкото си, за какво мисли тя: за своите предпочитания или за онова, което ще е добро за него?

Играейки пред другаря си, го насочвам към великата цел. Разбира се, че не преувеличавам, а от цялото си сърце, с нежност се старая да му предам въодушевлението от духовния път. И с това се въодушевявам, залъгвам сам себе си, сякаш наистина искам това.

Като резултат, ми добавят авиют, ”дълбочина” на желанието – и изведнъж падам. Но това падение е следствие от вложеното старание, сам съм го предизвикал и това е огромна крачка напред.

Има падения, просто причакващи ме на пътя. Но има и такива падения, които идват след целенасочени усилия от моя страна. Те са други и аз ги възприемам по друг начин, тъй като моите съсъди – желания са вече готови за това. От себе си съм направил нещо доста високо, по нов начин съм се обрисувал в опита си да се сравня с духовното стъпало. Въодушевявам от отдаването, съдя за всички по техните заслуги, оправдавам Твореца, своето минало и настояще.

Сам ”раздувам” всички тези неща, помагам на другарите, устремявам се към поръчителство, дишам с това – и внезапно получавам падение в създадените от мен съсъди. И нека те да не са истински, нека само да съм играл, но благодарение на моя ”спектакъл”, благодарение на ”реквизита”, който съм използвал, ми добавят авиют.

Фактически, съм спечелил висшата форма – изпреварил съм събитията и сякаш съм я създал самостоятелно, а Творецът само е добавил към нея ”материала”, желанието. Устремявайки се напред, сякаш предварително съм формирал от себе си възрастния – Творецът само се е съгласил с мен и е запълнил тези очертания, този ”мехур”, който съм създал. В ефирния контур на духовното тяло Той е впръскал ”плът” – материала на желанието. И сега вече пребивавам в много по-високо състояние. По този начин напредвам по пътя – с помощта на въображението.

Разбира се, че всичко е малко по-сложно. Аз не правя бърз рисунък, който ”оцветява” Твореца. Но това е добро средство за напредък.

И още нещо: всъщност играейки пред другарите си, формирам Твореца, бъдещото състояние за отдаване. Тъй като не мога да си представя Твореца по-високо от мен, на много по-високо стъпало. За мен това е едно и също: да си представям себе си като по-добър или като Него.

От урок по ”Учение за Десетте Сфирот”, 10.10.2012

[89954]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Трябва ли всеки член на групата точно да знае какво именно липсва на всеки конкретен другар и с какво е възможно да му се помогне, или е достатъчно да се ограничим с общото понятие „любов към другаря“?

Отговор: В стандартното общество човек може да помогне на другия само там, където има богати и бедни, умни и глупави, силни и слаби и т.н. Но ако всички са равни, то как можем да си помогнем взаимно?

Но има нещо, което не достига на всички – доброто настроение. Ако настроението е лошо, то няма да помогнат нито богатство, нито мъдрост. Само друг човек може да повдигне настроението, за да усети другарят отново прилив на жизнени сили и да почувства, че целта да се обединим е близка.

Излиза, че всеки член на групата трябва да обръща внимание на настроението на своя другар, и в случай на необходимост – да го повдига. Защото именно настроението е винаги това, което всеки може да допълни в другия.

[72516]

Filed under: Възпитание на децата, Духовна работа, Духовна работа в група, Принципи за работа в група - Няма коментари→

Въпрос: Какво представлява отдаването на другаря?

Отговор: Отдаване на другаря означава да правиш това, което той иска.

Ако ние сме другари и се събираме в група, за да достигнем целта, то аз трябва да помогна на другаря си във всичко, което е възможно, за да може той да я постигне.

Възможно е да не му достигат някакви материални неща от първа необходимост и тогава, преди всичко, трябва да се погрижа за това. Но след това, когато той получи насъщната необходимост, трябва да му помогна да достигне целта, да постигне желаемото.

Ако му е нужно да му дам сила, да го подтикна напред, да го пробудя, да вървя заедно с него – това се нарича помощ за другаря, както е казано: ”Да помогне човек на ближния си”. И затова му разказвам колко велика е целта пред нас и какво ни очаква, и как ние заедно, в една връзка я достигаме. Показвам му колко го обичам, вярвам в него и се нуждая от него, вървейки по този път. Пробуждам го и чрез него също получавам сили.

Защото иначе няма да достигнем целта – сам човек не е способен на това. Необходими са поне десет човека.

Това се нарича отдаване на другаря. А какво още можеш да направиш? Ако другарят ти няма хляб, ще му дадеш половината от твоя. Но всичко останало освен най-необходимото, което можеш да дадеш – са само сили по пътя, вдъхновение и величие на целта. Ти трябва да си редом с него, като истински психолог – така работим един спрямо друг.

От урок по ”Учение за десетте Сфирот”, 26.08.2012

[86528]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Молбата да поправя моето отблъскване от другарите изглежда много механично. Нима аз не трябва да постигна потребност за поправяне?

Отговор: Ако чакате потребност за поправяне, то никога не ще я постигнете. Не потребността предшества нашата работа, а работата предшества потребността. И тогава възниква потребността.

Ако работя съгласно потребността, тогава съм животно! Ако работя над желанието, тогава съм човек.

От урока по книгата „Зоар”, Предисловие, 23.01.2011

[33488]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Аз чувствам, че моята духовна цел, моето „дете”, е държано в плен от другите. Как да си го върна обратно?

Отговор: Ти не трябва да си го връщаш, а трябва да бъдеш сигурен, че тези хора са лоялни с теб. Дай Бог, ако си загрижен за това, както за собствено дете. Например, ако твоят син бъде отвлечен от недоброжелатели, можеш ли да си представиш какво ще почувстваш? Сега той е сред жестоки неприятели и цялата им радост се заключва в това да му причиняват болка.

Въпрос: И те са мои приятели?

Отговор: Разбира се, че да. Затова ги наричаш приятели. Те са тези, с които трябва да се обединиш. Всъщност, ако сте обединени като едно цяло, то бихте почувствали, че сега сте в света на Безкрайността. Това са основните правила и не си струва да се опитваме да оцветим картината в розово. Нашият егоизъм крие много по ужасни стремежи.

Чувстваш ли сега, колко по-силна трябва да бъде твоята тревога? Твоето дете ще остане в плен на злосторниците и те непрекъснато ще търсят начини да му навредят, но така че то да не умре, а да страда все по-силно. Единственият ти изход е да превърнеш злото в любов. Следователно ти трябва да се тревожиш само за това как да ги направиш свои приятели и да ги накараш да те заобичат.

Помисли как да постигнеш това. В групата трябва да присъства и да се усеща тази тревога. Пробуди я в другите. Помоли за нея по време на учението, защото молитвата по време на четене на кабалистични текстове е най-ефективна.

От урока по статията „Поръчителство”, 08.10.2010

[23408] 

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - Няма коментари→

Някога, от древен Вавилон излязла малка група хора, която, благодарение на своя стремеж „направо към Твореца“, нарекла себе си Исра-Ел.

Впоследствие, преди 2000 години, тази група се разпръснала и се смесила с всички народи – също бивши вавилонци.

Сега, благодарение на извършеното през тези 2000 години взаимно проникване един в друг, всички се смесили в своите духовни данни – и от съвременния Вавилон възниква и започва да се оформя нова група Исра-Ел (Исраел, яшар-кел, стремящи се към Твореца).

Сега тази група вътрешно трябва да осъществи условие за взаимно поръчителство (арвут). И ако вътре в нея има части, които не изпълняват поръчителството, те причиняват голяма вреда за връзката между всички другари.

Поради такива безотговорни хора, групата, която се нарича Исра-ел (желаеща да достигне Твореца, подобие с Него и Неговото разкриване), не може да направи това.

Длъжни сме да се погрижим вътре в групата да нямаме такива „вируси“.

От урока по статията „Любов към Твореца и творенията“, 12.10.2010

[23364]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - Няма коментари→

Въпрос: Ако действам във всички направления, във всичките 359 градуса, освен в единственото, което е  насочено към поръчителството, „дълбая ли дупка в общата лодка” или не?

Отговор: Но нали съм подписал с другарите си договор за абсолютно всичко! Моето поръчителство не се отнася само за това малко свободно отверстие, чрез което трябва да стигна до поръчителството.

Ти не можеш на сто процента да се концентрираш върху поръчителството, ако не си взел сили от всички останали направления, оставяйки там само най-необходимото.

Ако всички останали направления се превърнат за теб само в необходимост, която „не се порицава и не се възхвалява”, а всички останали след обезпечаване на съществуването ти сили отиват за поръчителството – само в този случай, ти не пробиваш дупка в лодката.

От урок по статията „Любовта към Твореца и творенията“, 12.10.2010

[23347]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - Няма коментари→

Творецът се скрива от нас, защото иначе, ние никога няма да излезем от своя егоизъм. Ние бихме се гордели с връзката си с Него чисто егоистически.

И затова, Той ни е дал, вместо себе си, целият този свят. Той ни казва: „Научи се да обичаш – и това ще означава, че ти обичаш Мен! И тогава, ние ще се съединим с теб, и ще ни бъде хубаво заедно!

И знай, че Аз ти давам тази игра, за да видиш, че в тези отношения с другите хора са скрити огромни средства за напредък, каквито между Мен и теб не може да има!

Защото аз съм вечен и съвършен – ти не можеш да дойдеш към мен днес с едно настроение, а утре с друго.

Аз съм закона на абсолютното отдаване, а днес ти не му съответстваш. И затова ти нямаш възможност да се приближиш към Мен, ние не можем да бъдем заедно!

Но засега, играй в този свят. Аз съм направил така, че да ти се струва, сякаш хората се променят, и ти се променяш. Аз ти давам другари, които се стремят към същото и искат да дойдат към Мен.

Това е само игра, но те могат да пробудят в теб желание за Мен. Ти ще играеш с тях, а те с теб, и ако ти ги организираш така, че те да ме търсят – това ще означава, че ти сам си на пътя към Мен.

Започни да изправяш връзката си с другите и да достигаш любов към ближния, и изведнъж ще разкриеш, че всичко това е все едно, да обичаш Твореца. Аз не мога да играя сега с теб. Но устроих за теб, на твоето ниво, цял свят! Всичко е само за това!”

Ако аз възприемам света по такъв начин, то целия този свят се превръща за мен в средство за достигане на Твореца! А иначе, както и да се отнасям по друг начин към света – ще става все по-лошо. Той все пак ще се опитва да ме пробуди в направление на Твореца.

Но вместо това, да бъде мой другар и да върви заедно с мен към Твореца – той ще действа против мен. Защото ще бъде задължен да ми разкрие, доколко аз не съм свързан с Твореца и не искам да използвам този свят заради това.

Животът ще ме удря, за да се стресна и да кажа: „Какво правиш?! Започни да ме използваш правилно!”

Затова ние виждаме, че всички опити да поправим този свят на материално ниво, го правят само по-лош.

От урока по статията „Любовта към Твореца и творенията“, 07.10.2010

[22843]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Защо науката кабала ограничава своето внимание върху едно единствено действие – съединяването?

Отговор: Кабала не ограничава себе си – напротив, тя се е разширила, обхващайки цялото мироздание – висшите и нисшите светове, за да ни каже, че няма нищо друго, освен съединяването.

Тя се занимава не с избрани действия, а със синтеза на всичко съществуващо. Води ни към единен принцип, обхващащ и включващ всичко в себе си.

Тя ти казва: „Не гледай ограничено на всеки проблем поотделно, независимо от това къде се случва”.

Всички те се обясняват само с една причина – липсата на съединение. Искаш да се издигнеш над проблема – стреми се към по-голямо съединяване. Ако вървиш в тази посока, значи се движиш правилно.

В основата на всяка наука лежи някакъв основен принцип. Във физиката, например, всичко се постига на основата на материята, чрез няколко елементарни частици, от които е създадено всичко.

Някога, това се е получавало чудесно: електрон, протон, неутрон – плюсът, минусът и неутронната частица между тях. И това е било всичко.

Но след това открили, че съществуват стотици елементарни частици и в цялата тази теория настъпила бъркотия. Защото ученият се придържа към един принцип и това съответства на истината, съществуваща в природата.

Науката винаги се стреми към единна картина. Простото тълкуване (пшат) е последната най-висша степен на изследване и постигане.

Когато постигнем света на Безкрайността, всичко става много просто, защото простата висша светлина ще изпълни цялото мироздание, поправеното желание. Това се нарича реализиране на единствения принцип.

А ако ни се струва, че всички наши проблеми не са свързани помежду си, тогава именно това трябва да поправим – да привлечем висшата светлина, която ще съедини всичко.

Но докато в нашия разум и сърце, във всичките ни действия съществува безпорядък, аз няма да разбирам какво става с мен, с този свят, със семейството и приятелите, с моя живот и смърт. Всеки иска да затвори очи, само и само да не вижда нищо и да не мисли за това.

Но по пътя на кабала е обратното – всичко това трябва да се приеме като разкриване на разбиването и да доведе до единство. Затова науката кабала не се разкрива, докато в човека не се пробуди духовната искра – призивът към съединяване, който Творецът ни предава.

В нас трябва да заговори духовният ген – искрата от екрана, която някога сме притежавали. Това е началото на раждането на човека.

От урока по статията „Любовта към Твореца и творенията”, 05.10.2010

[#22648]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Кабала - Няма коментари→

Въпрос: Какво означава казаното в „Зоар” (глава „Лех леха” п.359): „В часа, когато човек лежи и спи, душата излиза от него”?

Отговор: Душа се нарича светлината в желанието. Тъй като ние можем да поправим нашето желание само в сфирот Кетер, Хохма и Бина, а в сфирот Зеир Анпин и Малхут – само частично, то пълната, голямата светлина, която зaсега може да се появи у нас е светлината „нешама”, а светлините „хая” и „ехида” са само  малки допълнителни светлинки отдолу нагоре.

Затова нашето общо желание се нарича „душа” (нешама) – по името на най-голямата светлина, която то може да побере в себе си до края на нашето поправяне.

Ако желанието се намира в такова състояние, в което е способно да достигне светлината „нешама”, то се нарича душа (нешама), защото ние наричаме желанията с имената на светлините, които могат да ги напълнят.

Ако желанията не могат да поберат в себе си тези светлини, да се напълнят с тях, поради отсъствието на екран, то няма душа. Защото   екран и отразена светлина се нарича напълване, т.е. свойството отдаване.

Душа се нарича не моето получаване на светлина свише. Душата (нешама), както и цялата вътрешна светлина в желанията, се образува от това, че аз отдавам тази светлина някому, пропускам я през себе – и с това се напълвам.

Това се нарича моята светлина, която получавам. Аз получавам възможността да отдавам и това ме напълва.

Затова през „нощта”, когато още не мога да поправя своите желания, да ги овладея с помощта на екрана и свойството отдаване, получавам отрицателно впечатление в желанието – тъмнина.

Какво означава „тъмнина”? – Аз не мога да отдавам и затова определям това състояние като „нощ”, липса на отдаване от моя страна. Съжалявам за това и се подготвям за поправяне на своите желания.

А през „деня”, който съм постигнал чрез своята работа през „нощта” – станал съм  на разсъмване за урок, съединил съм се с другарите, направил съм поправяния и съм придобил нови желания и екрани – във всичките тези екрани и желания аз създавам нова форма на отдаване, която ме напълва. Това означава, че за мен е настъпил „ден”.

Затова „нощ” – това също е духовно състояние, подготовка на желанията. А ако човек няма желание да постигне отдаване, за него няма и „нощ”, защото „ден” и „нощ” аз определям според своите състояния.

От урока по книгата „Зоар“, 05.08.2010г.

Filed under: Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→