След много кръгообороти живот, в определен момент, в човек се възбужда начално пробуждане – точка в сърцето (решимо). То се състои от две сили:

– опустошение от безсмислеността на временното тленно битие и отчаяние във възможностите на този свят да напълни себе си.

– някаква вътрешна „искра” го устремява нанякъде си, непонятно къде, но отвъд този свят.

От една страна (долу) – е отчаянието, от друга страна (горе) – е искрата, и в резултат човек поема по определен курс. Като цяло тези две сили образуват в него решимото – новото направление в неговото съществуване.

Това решимо го води към учител и група, изучаващи кабала. А по-нататък той сам постепенно осъзнава, че само в съединение с подобни на него решимот, може да изгради с тях сила на отдаване, подобна на Твореца. И в това е единствената свобода на избора в живота му и неговата свободна постъпка.

Успехът зависи от това, доколко ще му се отдаде да усили своята искра с помощта на групата, въпреки всички лични проблеми. Ако я усили, то ще усети потребност от вяра (отдаване) и от ближния (от средството).

Всичко определя успеха в получаването (възприемането) на въздействието на духовното обкръжение (съветите на учителя и общото мнение на групата).

Обкръжението е не просто групата, другарите, а Шхина. Връзката с тях, която придобивам – това е връзка с Шхина, Малхут на света Ацилут, общата душа Адам.

Сплотяването на другарите, за да анулират егоизма си и да постигнат свойството отдаване, предизвиква реакция на Шхина и получаването от нея на светлината на поправянето О”М.

По такъв начин човек встъпва във взаимодействие с обкръжаващата светлина О”М, която го придвижва към разкриване в себе си на свойството отдаване (вяра), а в нея –  на вътрешната светлина О”П.

Цялата работа се състои в това, за сметка на правилното обкръжение да се увеличи желанието за свойството на отдаване и неговата важност. На това няма как да се научим, за тази работа е казано „ще направим и ще чуем”.

Човек прилага усилия за връзка с групата, дори ако не чувства необходимост от това, а в отговор получава поддръжка и обща потребност, желание, което другарите акумулират помежду си – потребност от вяра, от отдаване.

От урока по статия на Рабаш, 21.09.2010

[21672]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

След няколко години обучение в кабалистична група, аз идвам в състояние, в което осъзнавам, че за нататъшното ми напредване е необходима „странична” сила.

Нужни са ми няколко години, за да усетя, че аз сам не съм способен да разкрия духовния свят,  да разкрия Твореца.

Отначало човек иска да напредне за сметка на знания в науката кабала, стреми се към повече познания. След това той иска да напредне за сметка на разни системи на разпространение, мисли да достигне желаният натиск и власт.

Най-общо той свързва своя духовен напредък с всичко каквото може, освен с придобиване на желание за отдаване.

Но доколкото се намира все още в процеса на духовно развитие, в занятия, в група, светлината му въздейства и в него се пробужда въпрос: „Какво ще стане с мен?” Ще придобия ли свойството да отдавам или не?”

Отдаването започва да придобива важност в неговите очи. Постепенно започва да усеща, че да се отдава е нещо много ценно, че не можеш да го достигнеш с никакви средства на този свят. А този, който е достигнал това свойство, като че е намерил ценност, по – висша от която няма.

И това е в резултат на въздействието на светлината. Само след такова усещане, човек е съгласен на всякакви условия с групата, само за да станат те гаранти в придобиване на свойството  отдаване. Само тогава човек е готов да сключи съюз  с тях.

От урока по статията на Рабаш, 17.09.2010

[21450]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

В действителност всички светове се намират вътре в „ближния”.Този ближен (или група) е Малхут на Безкрайността. Аз се намирам извън нея.

Отначало, в течение на много поколения, в мен се развива земно желание за наслаждение. После, в наше време (в нашия кръгооборот на душите), в мен започва да се развива „точка”, духовно желание, а в опитите да се сближа с група, аз усещам своята природа като егоизъм и зло и достигам осъзнаване на злото, като постигам своето зло начало.

От осъзнаване на злото, според усещането на егото като зло при изучаване на кабала в група, аз изисквам поправяне чрез светлината, възвръщаща към източника, към подобие на Твореца. Всичко това се случва, когато се намирам все още извън връзката с ближния.

Когато стигам до решението, че съм задължен да достигна връзка с ближния, аз като че ли се докосвам външно с групата.

Тогава с помощта на светлината, възвръщаща към източника – обкръжаващата светлина, която ми свети отвътре, от центъра Малхут на Безкрайността, аз започвам съединение с групата.

Всички етапи на моето съединение с групата, според връзката между нас, това са и  125 степени или пет свята – Асия, Ецира, Брия, Ацилут, Адам Кадмон.

Когато достигна наистина тясна, неразривна връзка, намирайки се в центъра на този „ближен”, се сливам съвършено с него и това състояние се нарича за мен „Свят на Безкрайност”.

ОМ – ор макиф, обкръжаваща светлина, А – Асия, Е – Ецира, Б – Брия, А – Ацилут, АК – Адам Кадмон, СБ –  Свят на Безкрайност.

От урока по Книгата Зоар, 17.09.2010

[21376]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Как да изменим своите ценности? Как да поставим, над всичко материално, животинско, телесно и даже човешко, важността на висшата сила, която постоянно определя и формира мен и моя свят?

Как посредством групата, обкръжението, да я възвися над всичко, което е важно за егоистичното желание?

Отговор: Егоистичното желание и духовното желание за отдаване се различават именно по важността. На материално ниво тя е съсредоточена в кли, а на духовно ниво –  в Твореца.

Цялата работа е в това, на какво ще фокусираш вниманието си – какво съм получил или от кого съм получил.

Важността може да се превключва. Например, за майката детето е по-важно от нея самата. Но как  да последвам примера и по отношение на чуждите за мен хора в този толкова многообразен свят? Как да убедя себе си да пренеса важността от моя живот на някаква скрита сила, която ми рисува този свят?

Заслужава да се запомни: ще направя усилие да разгледам тази сила и ще я разкрия. В мен  ще се появи съсъд за разкриване. Силата и сега е тук но аз не съм фокусиран върху нея в усещането си. Как да концентрирам върху нея своето внимание?

Всичко зависи от важността: ако важността е фокусирана върху Твореца, то аз чувствам Него, живея в Него. И накрая  мога да разпозная това, което по-рано не съм забелязал.

Самият Творец е неизменен, Той съществува в абсолютен покой и само непрестанно действащото решимо ме води в усилията. А след това аз съм длъжен сам да търся начин да концентрирам тези усилия на това, което е действително важно.

Тук на помощ ми идва обкръжението. Подобно на очилата, то фокусира моя поглед на главното.

Ние се обединяваме, повишаваме важността в своите очи и фокусираме общите усилия на мъничката точка, чрез която аз и започвам да виждам Твореца.

От урока по статията на Рабаш, 20.09.2010

[21600]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Творец - Няма коментари→

Въпрос: А за какво ми e нужна групата, съединението?

Отговор: Не се усеща Твореца. Усеща се само в създаденото от Него желание, което става подобно на Него, въпреки свойствата му. Творец наричаме не Него самият (Ацмуто), а нашето усещане  за Него, нашето подобие на Него.

Въпрос: А откъде аз знам, че моето усещане за Него и Той са едно и също?

Отговор: Ние можем да усетим само 1. материята и 2. формата на материята, но не и 3. форма извън материята и 4. нейната същност. Затова можем да говорим само за вижданото и усещаното от нас, на принципа  „От Твоите действия (на мен), ще Те позная”

От урока по „Учението за десетте Сфирот”, 20.09.2010

[21581]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Духовният свят ще се разкрие само, ако ти по време на обучение чрез групата, поискаш това разкриване.

Ти искаш да усетиш Даващия, Основата, единствения Корен на всичко.

Но това може да стане само чрез групата, чрез отдаване, съгласно закона за подобието на свойствата и когато си готов за това.

Нищо, че ти още не разбираш, какво търсиш, – независимо от това светлината върши своята работа. Благодарение на твоята потребност тя действа все по-силно, докато в тебе не се влее духовно усещане и не започне да става все по-ясно.

Тогава ще видиш, че духовната реалност съществува. Недостатъчна концентрация към важността – ето кое се явява причина за скриването.

От урока по статия на Рабаш, 20.09.2010

[#21594]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Участието в ноемврийския конгрес през 2010 година ще струва 800 шекела или (200 долара) на човек. Не е ли скъпо това?

Освен това, аз като мъж и член на групата ще бъда на работа през всичките три дни на конгреса – ще работя в кухнята и при другите съпътстващи дейности. Защо трябва да плащам за участие?

Отговор: Аз вече дадох указания, да не ви допускат до никаква работа. Вие можете три дни да седите в залата на конгреса, като гост. Ние смятаме работата по обслужването не като задължение, а като награда.

И другарите плащат за конгреса, нищо, че са на работа по обслужването – те плащат точно за това. Между другото, попитайте ги, те сами ще ви кажат, че истинският конгрес става точно в кухнята, където те готвят обяд за 6000 възрастни и 1600 деца!

Просто те имат други мозъци !Както например може да се види на конгреса обява: „Внимание! Разпродажба! Специално предложение! Книга, която струва 30 шекела се продава за 40 шекела!”

Всички знаят, че нашата световна организация не получава средства от странични източници, а съществува само от вноските на другарите.

[#21440]

Filed under: Въпрос-отговор, Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Ако аз нямам подкрепата на приятелите си в групата, тогава не мога духовно да напредна. В краен случай  трябва да имам пасивна подкрепа от групата дотолкова, доколкото всеки е способен да я предостави.

Затова великият Кабалист Раби Йоси Бен Кисма е бил в малка група, в която учениците му се стремели като бебета към него – това е било достатъчно за него, за да напредва. Ако той се е стремял съгласно своята степен, а те са се стремели съгласно тяхната степен, тогава това е било достатъчно за него да привлече през тях светлината на Безкрайността.

Светлината е в пълен покой. Тя е еднаква навсякъде и всичко зависи от човека, който я използва. Затова няма разлика между малка група от начинаещи и голяма група от напреднали ученици. Всичко зависи от човека и до колкото той действително се стреми към поръчителство. Според усилията, които влага в групата, той получава това, от което се нуждае – от висшата светлина. Затова той напредва  и помага на другите да напреднат.

От урока по статията „Поръчителство“, 17.09.2010г.

[#21484]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

При нас има проблем с възприемането на книгата Зоар и макар, че Рашби я е написал за нашето време, но той е писал от висотата на своята душа и в стила на 2000-годишна традиция.

Естествено, че в този вид, тази книга не е подходяща, защото ние се намираме в края на последното изгнание, абсолютно откъснати от духовния свят, ние не знаем как да отворим тази книга и как да работим с нея над себе си.

Затова Баал аСулам създава за нас „стълба” (Сулам), по която ние можем да се повдигаме до висотата на Зоар. Тази стълба е направена така, че за всеки откъс от текста на Зоар – има коментар.

И не е важно колко разбираме! Ние не разбираме нито коментарите, нито самата книга. Но коментарите създават връзка между мен и оригиналния текст на Зоар.

И така става на всяка степен. Повдигайки се по тези степени, чрез коментарите на Сулам, ние влизаме в книгата Зоар. Без този коментар е невъзможно да се присъединим към книгата Зоар.

Сулам ни трябва не за да разбираме, а за нашето вътрешно обединение. Дори да не разбирам нито коментарите, нито книгата Зоар, аз ги използвам, съединявам се с източника – и Зоар започва да ми действа.

Сулам е предназначен поначало, за да ни свърже със светлината, възвръщаща  към източника. Без него ние нямаме никаква възможност да използваме това чудесно средство.

Аз чета и върху мен въздейства светлината – чрез четене, учене, група, и пробужда в мен нови свойства.

Благодарение на тези нови свойства, аз действително осъществявам контакт с книгата Зоар – и тогава започвам да усещам какво става там, за какво е писано. Само тогава може да се говори за разбиране на Зоар.

От урока посветен на паметта на Баал аСулам, 16.09.2010

[#21316]

Filed under: Баал Сулам, Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Изучаване на кабала - Няма коментари→

Въпрос: От къде се взема у нас енергия за вътрешна работа, ако ние през цялото време сме длъжни да държим Твореца в скриване?

Отговор: Енергията идва от Твореца чрез групата. Няма друг източник на енергия, освен Него. И за такъв канал служи групата.

А в групата енергията, светлината, се проявяват в следствие на нейното обединяване, подобно на Твореца. В обединението на другарите се намира Твореца.

И ако правилно си организираме работата, разбираме, че Творец и група – това са едно и също нещо.

Групата е модел, благодарение на който ти откриваш тази вътрешна сила, която се нарича „Творец”.

Като че ли има източник на енергия, но трябва да се включим към него. Потребителят може да бъде само подобен и противоположен (вилка – розетка). А силата на потока от енергия зависи от спойката , от контакта в групата.

Чрез групата аз получавам пример от Твореца, започвам да виждам групата, нейният строеж, като система от светове. Вътре в нея аз разкривам връзки, които съединяват душите във висшите светове. А вътрешната сила на групата, която я оживява и удържа – това е Творецът, висшата светлина.

От урока по статия на Рабаш, 15.09.2010

[#21204]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→