Всички ние оценяваме само степента на своето напълване и има два вида напълване: заради себе си и заради отдаване. Заради себе си аз не мога да получа повече, отколкото нашия материален свят.

В мен има огромен съсъд-желание, но всичко, което съм способен да получа в него – е много малка област, наречена „този свят”. И дори това, което мога да получа в него, са временни напълвания, които влизат и веднага изчезват. Ето това е целият ми живот.

Така в течение на историята съм се напълвал на все по-високо ниво: неживо, растително и животинско, но в резултат съм чувствал още по-голяма пустота. Отначало моето желание е било малко, след това е ставало все по-голямо и по-голямо – докато не е достигнало своята граница: ХХI век.

По-голямо егоистично напълване вече няма как да има – аз съм стигнал максимума на степента на поглъщане.

И затова питам: „А какво получих за цялата си история, за хилядите кръговрати на живота? За какво съм съществувал хиляди години в този свят?” В мен са останали тези информационни данни за преминатия път и затова аз искам отговор.

И тук в мен се събужда някакъв особен информационен ген (решимо), благодарение на който аз изведнъж започвам да усещам външната за мен част от желанието, и тя ме дърпа да се развивам нататък, напред.

Но отначало аз подхождам по старому към това ново външно желание и гледам как мога да получа в него, да впия. Аз не разбирам, че там действа съвършено друг подход – и трябва да се наслаждавам не от получаването, а от отдаването.

Засега аз свиквам с тази мисъл, започвам да я разбирам и практически преминавам отвътре навън – изисква се време. Това се и нарича време за подготовка – докато аз постепенно усвоявам, че наслаждението е в отдаването, а не в получаването.

Баал а-Сулам нарича това „психологическа бариера” (махсом). Аз трябва да се съглася, че действието на съединение един с друг и отдаването, мисълта за някой друг – може да донесе наслаждение. Такива упражнения ние започваме да правим в групата, постепенно прониквайки се от величието на отдаването.

И ако бяхме останали само в това, то щяхме да повторим опита на комунистите в Русия. Но цялата работа е там, че имаме още един компонент – „светлината, връщаща към източника”, и тя постоянно ни въздейства, според степента на нашето старание. Именно тя променя нашата природа! Аз изведнъж започвам действително да ценя отдаването, да усещам удоволствие от това!

Това се нарича чудо. Аз изведнъж откривам, че в отдаването се крият безкрайни наслаждения и самата способност да отдавам е безгранична! Но най-важният и непонятен компонент за нас – това е „светлината, връщаща към източника”. Тя за нас засега е неуловима.

От урока по статията „Свобода на волята“, 17.12.2010

[30055]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Ние се намираме в полето на мисълта. Ако това поле действа в едно направление, а аз в друго, разликата между напра- вляващите, моето отклонение и неговата степен се усеща като степен на моите страдания.

Колкото е по-голямо отклонението, толкова повече са страданията. Всичко зависи от това доколко направлението на моите желания е противоположно на програмата на творението.

Как аз проверявам себе си относно програмата на творението? – За това ми е дадена групата.

Ако аз отменя себе си относно групата, тоест приближа своето желание към програмата на творението, започвам да се движа съответно на тази програма и тогава се чувствам добре, никакви страдания не могат да ми подействат, защото източникът на всички страдания е нашето несъответствие с програмата на творението.

От програмата „Кабала за начинаещи“, 21.10.2010

[25256]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група - Няма коментари→

Въпрос: Човек по природата си не иска да види злото в себе си. Трябва да бъде притиснат в ъгъла, че да признае необходимостта от изправяне. Що за зло е това, което се крие в мен?

Отговор: Безпричинната ненавист. В своето време заради нея са загинали учениците на раби Акива. Друго зло няма. Всичко останало е зло за моя егоизъм и единствено безпричинната ненавист представлява онова точно зло, което противостои на доброто и на любовта към ближния като към самия себе си.

Само по този критерий проверявам себе си, своята изкривеност. Всички останали „пороци” не са престъпление в очите на Твореца. Те не са причина да се обърнем към Него. Той очаква истинската молба. Цялата система за поправяне е предназначена за разбитите келим, за желанията, които нямат сили да се обединят едно с друго.

Въпрос: Значи, трябва постоянно да усещаме това зло, не да го потискаме, не да го скриваме от самите себе си?

Отговор: Казано е в Псалмите: „Моят грях е винаги пред мен”. А иначе аз с какво ще застана пред Твореца? Какво ще поискам да поправи?

Това е много просто. Аз искам да участвам в живота на групата, мен ме влече към нея, и в същото време виждам, че не съм способен на това. Именно такова усещане изпитахме на последния конгрес. Събирайки се, веднага почувствахме, че не искаме, не можем да се обединим.

Това е и разкриването на злото. Отлично. Сега трябва да си представим това зло и да поискаме поправяне.

От урока по книгата „Зоар“. Предисловие, 16.12.2010

[29931]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Ако желанието за наслада ме атакува по време на Конгреса, то аз се усещам безсилен и „падам” надолу – има ли номер за спешна помощ, на който мога да се обадя или някого да оповестя?

Отговор: Всеки човек ще получи на регистрацията телефонен номер за спешни ситуации. Но как да позвъниш на „небесата”?

„Небесата” е следващата степен, т.е. това е групата, която е обединена като едно и която си представям, че е в поръчителство и съвършенство. Тя действително пребивава в това състояние. Аз мога да бъда извън нея или мога да видя себе си вътре в нея.

„Небесата” е общото желание или кли на по-висша степен. Това сме всички ние, но по-сплотени. Духовното не съществува в готова форма. Ние  го изграждаме. Нищо не съществува пред нас. Ние имаме решимот, които постепенно се пробуждат. Но те само се пробуждат, докато ти влизаш в различни състояния и ги градиш според желанието и намерението си.

Ние сами създаваме световете и степените. Преди да встъпим в действие има само информационни данни, от които изграждаме степените. Но пред нас няма светове. Затова ти можеш да си представиш бъдещите състояния само под формата на по-голямо обединение на нашето общо желание или кли.

Натам трябва да се обърнеш – това са „небесата”. И те ще ти отговорят: „Ако искаш, приближи се, а ако не искаш, тогава стой където си”. Вярно е, че човек не може сам да се измъкне от затвора, а трябва да попита, да поиска и да направи усилие, за да му се помогне.

Ако човек не се стреми да бъде във връзка с нас, то той не получава възможността да напредне. Ако попиташ: „Кого трябва да моля за помощ?” – написано е: „Аз търся (моля) своите братя.” Това е когато молиш за обединение.

От  урока по книгата „Зоар“, 04.11.2010

[25896]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: В последно време се чувствам много изморен и заспивам на урока. Това означава ли, че моето желание към целта е недостатъчно силно?

Отговор: Преди всичко ние трябва да приемаме всяко състояние като идващо свише, от Твореца, защото „Няма никой, освен Него”.

Ако аз се отнасям към всяко състояние като към съзидателно, изхождащо от Твореца, и затова придвижващо ме към целта, то е вече полезно състояние, което действително ме строи. Тук всичко зависи не от самото състояние, а от моето отношение към него, от кого е то.

Не е важно в какво състояние се намирам – добро, лошо, средно, изобщо без движение, дори ако остана в него няколко месеца, но ако през цялото време се отнасям към него като към състояние правилно, за изясняване, изправяне и придвижване, то самото случващо се не ме вълнува.

Аз през цялото време отправям МА”Н, пребивавам в намерение, а свише получавам в отговор МА”Д – идващо до мен състояние. Намерението излиза от мен, а състоянието – от Висшето.

Затова ние трябва да гледаме на всичко идващо до нас от висшето като на благословия. Каквото е дошло – дошло е, защото то несъмнено изхожда от Добрият и Творящият добро, и няма никой освен Него. А аз трябва да се отнасям към всяко състояние като към необходимо по пътя.

Ако аз постоянно се променям и все повече потъвам в учението, в групата, в намерението, то не се вълнувам какво получавам от него.

Обратното, възможно е всеки път да получавам от Него противни усещания (гвурот), но аз разбирам, че именно това отношение ме придвижва. Защото по такъв начин се отнасят към сериозния човек, изисквайки от него напредък.

Когато се отнасят към него като към младенец – с нежност, от него нищо не изискват. Всичко зависи от това дали си герой…

От урока по „Учение на Десетте Сфирот““, 15.12.2010

[29842]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Аз винаги трябва да търся най-удобните средства, които ще ми помогнат да се вдъхновя възможно най-бързо от важността на целта. Това ще ми позволи да се стремя към „мястото” или „капката обединение”, в която се надявам да разкрия Твореца. По отношение на това, всичко зависи от моето сегашно състояние. Различни решимот непрекъснато се проявяват в мен. Като правило, аз започвам да изграждам намерение от неосъзнато, неясно и „сухо” състояние, без капчица чувство и разум.

Така аз трябва да се пробудя от тази „дрямка” и да се заредя с толкова силно желание, че ако не разкрия точно в този момент за какво пишат кабалистичните книги, то „ по-добре – смърт” отколкото този живот без висше постижение.

Ние трябва да търсим и използваме всичко, което може да ни вдъхнови и да ни докосне. Понякога групата ни помага, напомняйки ни за обединението, взаимното поръчителство и отговорностите. Понякога аз съм вдъхновен от мисли за Твореца като прекрасна, възвишена цел. Понякога съм развълнуван от самото действие и работата по обединение с другарите, въпреки пречките. Необходимо е да търсим средства, които ще породят в мен неразрушима духовна потребност, докато чета кабалистичните текстове по време на урока.

Подходът към тези текстове трябва да бъде балансиран. По принцип аз имам повод да се оплача. От една страна, ако не разбирам нищо, тогава няма за какво да се захвана. От друга страна, когато започна да обръщам внимание на съдържанието, аз подхранвам разума си и изгубвам намерението.

Затова Баал а-Сулам пише следното в „писмо 17”: „Най-добре е да се държиш за целта и да се стремиш по посока на Твореца. В крайна сметка, човек, който не познава пътищата на Твореца и пътя към Него, т.е. тайните на Тора, как той ще Му служи? Това е най-сигурната гаранция на средната от трите линии”.

Ние се стремим да разберем, какво трябва да направим: „Дай ни разума, дай ни силите, насочи ни, обясни ни, покажи ни чрез примери, така че да постъпим правилно.” Всичко това ти можеш да поискаш от Твореца, по начина, по който едно дете иска от своите родители. Отстрана на детето е нужно само желание, докато възрастният му предоставя всичко, от което то се нуждае. Аз набирам това желание в групата, от моите другари. Там лежи моята свобода на избора.

От висшето аз получавам всичко, от което се нуждая по духовния път, освен искането, което трябва сам да развия. То ще дойде единствено, когато се вдъхновя от обкръжението, от величието на целта. Тогава вдъхновението ще избухне от сърцето и аз ще се стремя по посока на Твореца с всичките си сили, за да се науча да Му служа.

От урока по книгата „Зоар“. Предисловие, 13.12.2010

[29620]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Въпрос: Как на практика човек, притежаващ желанието „Исраел“, напълва другите?

Отговор: Всичко се осъществява вътре в желанието. Според степента на поправяне на човека, той започва да усеща желанията на другите хора, да присъединява към себе си цялото желание на общата душа – и тогава го напълва. Разбира се, той не ходи между хората и не пита, кого с какво да напълни.

Същото е, като да влезе в група – това значи, да почувства желанието на групата, във връзката между нас, която се намира там вътре, дори ако ние не го чувстваме. Но аз искам да участвам в това свързване осъзнато, с пълно усещане, открито!

Виждам, че ние сме разделени, но кабалистите пишат, че между нас има връзка – и аз искам явно да я открия, да се включа в нея с цялото си сърце и ум!

И когато се включа в група, започвам да работя по този начин и тогава ми се разкрива този слой – забелязвам, че така работи целият свят! Изведнъж виждам, че всички хора  са работници на Твореца и аз се намирам в Шхина. Но единственото, което трябва да направя, е да им помогна те самите също да го осъзнат. Тъй като Творецът иска, това да се разкрие на всички!

От урока по статията „Слугинята, наследяваща своята господарка“, 12.12.2010

[29545]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Въпрос: Защо Творецът не е направил така, че вече сега веднага да усещаме всички като органи на собственото си тяло?

Отговор: Но ти си длъжен именно от противоположностите да разкриеш формата на отдаване: от ненавистта, от получаването, от използването на ближния – да достигнеш любовта и съединяването.

Представи си, че изведнъж узнаваш, че твоят основен враг, когото преди си искал да стъпчеш и да унищожиш с всички видове екзекуции, в крайна сметка е твой син, за когото нищо не си знаел – просто като на кино.

Сега ти е непонятно, но се постарай да влезеш в група и си представи, че се включваш в общото желание. Не гледай лицата – гледай желанието, което при всички е едно, задълбочи се вътре в него.

И тогава чрез това желание ти ще почувстваш, че те заобикалят специални души, и само ти гледаш на тях отстрани. Постарай се да влезеш вътре в тях и напълно да анулираш себе си.

Чрез това самоанулиране ти започваш да живееш! През цялото време се оставяй в тази мисъл, за да не ти излезе от главата – реши, че отсега така искаш да гледаш на света.

Опитай да се задържиш в такова усещане до утре – като през цялото време го обновяваш и връщаш тази картина. И тогава на следващия урок ти ще бъдеш готов да я оживиш!

Ти ще си представяш какво става вътре в тези желания, свързани едно с друго: както действат парцуфи А”Б и СА”Г, за които разказва рабби Шимон на другарите – всички говорят само за това желание и за връзката на неговите части.

Чистите и нечисти желания, поправените и засега не поправените – всички се намират в една система, която ти откриваш сега. И ти искаш да разкриеш в нея живота, жизнената сила, самия себе си вътре в нея и да разбереш как работи всичко. Именно за това разказват всички кабалистични книги и искаш да ти се разкрие това.

Когато се разкрие връзката между всички части на желанието и в каква хармония работят те – това е практическо разкриване на правилната действаща връзка и се нарича разкриване на Твореца. А после Творецът, тази връзка, ще се разкрива все повече и повече – това означава издигане по стъпалата на световете към все по-голямо разкриване на Твореца.

Нали Творецът (бо-ре) така и се нарича: ”ела и виж”, както работи системата във взаимното отдаване, както светлината действа вътре в желанията/ келим.

От урок по статията ”Слугинята, наследяваща своята господарка”, 13.12.2010

[29653]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Въпрос: Заради кого трябва да се обединявам сега? Заради групата или заради целия свят?

Отговор: Общата душа се разделя на много части, а редът на тяхното пробуждане се поделя на много етапи. Междувременно ние преминаваме през два процеса:

1. Като части, които получават пробуждане от висшето, ние сме длъжни да ги реализираме и те да станат поправени. Единствено, когато е пробуден по този начин, човек задава въпроса за значението на живота и намира отговора в разкриването на Твореца. Тази задача ни е възложена най-напред.

Това може да изглежда като супер егоистичен стремеж. Обаче разкриването на Твореца означава разкриване на качеството отдаване, любов към ближния, и реализирането му чрез обединение между нас. Отдаването е самоотричане, самоанулиране. Ти излизаш извън себе си по посока на другите и там намираш душата си.

Затова първото впечатление е измамливо. Ти се стремиш да откриеш душата си и да я изпълняш с безкрайно удоволствие. Самият Творец ти предоставя тази възможност и ти придава импулс, за да постигнеш това. По какъвто и начин да го формулираш, то ще звучи егоистично, но действителното съдържание, вътрешната същност е над егоизма.

Затова ние реализираме всичко това заедно чрез отдаване, любов, обединение и взаимна помощ. Ние правим това чрез стремеж да излезем от себе си, вместо да поглъщаме всичко в нас.

В миналото кабалистите не са имали възможността да разпространяват науката кабала по света, публично да я изучават и да обучават други. Но и тогава общото поправяне на техните души в малки групи е било насочено към благото на целия свят. Това е така, защото те са придобили голяма сила на отдаване, която е действала между всички души в света, въпреки че светът не го е почувствал.

2. Днес ние трябва да действаме в още едно направление. Ние не само поправяме себе си и придобиваме голяма вътрешна сила на отдаване в нашите групи, а също разпространяваме кабалистичните знания по целия свят.

Това са двата паралелни вектора на нашите усилия и всеки един от тях е необходим.

От урока по книгата „Зоар“. Предисловие, 06.12.2010

[28921]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Общата душа "Адам", Разпространение на методиката - Няма коментари→

Достатъчно е да имаме желание да се обединим и тогава светлината ще ни обедини. Всеки от нас има желание, което се е развивало хилядолетия наред, и точка, която се е проявила едва сега, притегляща ни към нещо неизвестно.

Но това не е достатъчно! Ние се сблъскваме с двуполюсен ефект, разделено желание – едната част го дърпа в едната посока – този свят, а другата, „точката в сърцето”, го дърпа в противоположната посока – към духовния свят. Какво да направя с това раздвоение?

Това, което може да направите, е да преодолеете едното желание над другото. Затова аз влизам в групата и получавам от нея допълнително желание в точката в сърцето. Аз го придобивам благодарение на усилията, които полагам в групата и поради факта, че не се опитвам да пробия в духовния свят, а действам според правилото „от любов към другарите към любов към Твореца”. С други думи, аз влагам моите усилия в нашето обединено желание.

И тогава аз получавам от групата силата, която съдържа изначалната сила на моята точка в сърцето и това, което групата е добавила към нея. Допълнителната сила, която съм получил, се нарича „духовен стремеж” (иштокекут). А моето начално желание се нарича рацон. Затова кабалистите ни казват, че за да достигнем висшия свят е необходимо да имаме „рацон ве иштокекут” (виж част 1, Талмуд Есер Сфирот).

Висшата светлина въздейства имено върху стремежа, изграден над моето естествено желание, и извършва поправяния в мен – тя ме обединява с останалите в едно общо желание, мястото, в което Творецът се разкрива. 

От урока по статията „Свобода на волята”, 10.12.2010

[29363]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→