Световен конгрес „We!“, Ню Джърси, урок №8

Единственото средство да се удържим в осъзнаването на единствеността на Твореца, в „Няма никой освен Него“, без да гледаме подемите и паденията – това е групата. „Няма никой освен Него“ е това място, в което ние трябва да се съединим и между нас да разкрием Твореца.

Ние достигаме това, за сметка на паденията от това място, отделянето ни от него и един от друг, а след това по-тясното съединяване между нас, приближаването към центъра – и отново отделяне, и отново съединяване, подобно пулсациите на сърцето.

По такъв начин ние все повече напредваме, сближавайки се един с друг, но съответно и повече се отделяме един от друг в паденията – и отново още повече се сближаваме и напредваме в подемите.

Но всичко това става само относно нас, в нашите усещания. И ако повишаваме нашата чувствителност, то и най-малките подеми и падения започваме да виждаме големи, и тогава вече не е нужно да ни хвърлят в различни трагически състояния.

Затова нашите действия в групата се заключават в това, да извършим тези упражнения заедно. Ние трябва да се държим колкото се може по-близо към центъра. На мен не ми е необходимо да се отделям, не ми трябва да падам. Ако в своето предишно състояние аз разкривам недостатък и има какво да добавя, – това състояние вече се нарича за мен падение, и аз мога да напредвам по-нататък.

Аз съм се придвижил напред: „Забележително! Ние сме достигнали нова степен!“. Провеждаме разясненията – и откриваме, че има още възможност за напредък. И тогава на нас не ни трябват падения, ние можем всеки път да се движим напред, като не се удовлетворяваме с достигнатото.

От 8-я урока на конгреса „We!“, Ню Джърси, 03.04.2011

[41830]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Ако не усещаме Твореца, как можем да получим Неговите свойства и да станем подобни на Него?

Отговор: Човек не усеща нищо извън себе си, извън своето тяло. Tова се отнася както за Твореца, така и за другарите и групата. Затова първо трябва да работя върху отдаването си на ближния, за да го обикна като самия себе си. А ако постигна това, значи ще мога да отдавам и на Твореца.

Ако съм съгласен да работя само за Твореца, но не и за ближния, това е знак, че не съм готов да работя и заради Твореца. Защото все още не си правя сметки „извън своя интерес”, а оставам вътре в себе си и искам да получа резултати от работата, награда.

Тоест цялата работа се извършва само по отношение на групата, в която всъщност създаваме място за разкриването на Твореца.

Ние не получаваме никаква светлина – напълваме се от своето отдаване! Ще „произведа” това свойство от себе си, с помощта на силата, която идва при мен и ми дава възможност да се намирам в отдаване – в това усещам силата на Твореца, обличаща се в мен. Именно това ми служи за напълване.

Никога няма да разкрия нещо „извън себе си”, дори ако се казва, че „излизаме навън от себе си” и се свързваме с другите. Всичко това е моето въображение , моето възприятие – сякаш излизам от себе си.

Казано е, че Малхут на света Ацилут се нарича „картина на Твореца”.

А също така е казано, че трябва да доставям на Твореца радост с всички състояния, които получавам от Него. Но какво означава да получавам от Него състояния? Защото те зависят от желанието, което се пробужда в мен: повече или по-малко, от преодоляването на моето егоистично желание и неговото поправяне. Как е свързано това с Твореца, който не се променя?

И какво изобщо мога да му дам? Няма на кого да отдавам, няма кой да приеме работата ми.

Накрая разкриваме, че поправяме само своите свойства и не излизаме никъде от тях. А самото свойство отдаване е чисто свойство – не мога да работя за някаква „изгода” от него. Мога само да го ценя като особено, възвишено свойство, съгласно своето трепетно отношение към светлината и ближния, които ми внушават усещане за величието на отдаването и любовта.

От урок по статия от книгата „Шамати”, 27.04.2011

[41640]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Творец - Няма коментари→

Въпрос: Може ли да се случи така, че човекът, дошъл в кабала, да донесе със себе си своите предишни мистически представи и амулети?

Отговор: При новите има периоди, когато те вярват в силата на предметите от материалния свят и на някакви особени действия. Всички ние сме свързани в обща система, и затова във всеки стои този вирус. Въпросът е в това, умее ли човек да му се противопостави и да остава независим в точката-зародиш на своята душа. Постепенно той се избавя от мистиката, но на пътя всичко се случва.

Ние сме като малките деца, пленяващи се от простите играчки. Хващайки се за нещо в своя живот, ние придобиваме увереност, успокоява ни привичният ритуал, примамват ни „свръхестествените“ възможности. Всичко това е психология.

Въпрос: Как да разпознаем в себе си властта на амулетите?

Отговор: Има ли нещо в твоя живот, на което придаваш особено значение, сякаш това е нещо повече, отколкото материален предмет? Разбира се, старата семейна фотография може да ти бъде много скъпа, тъй като на нея са запечатани хората, които обичаш. Но не поставяш ли ти нещо от материята на този свят – по-високо? Не храниш ли особени чувства, да допуснем към халата на своя учител? Не ти ли се струва, че намятайки го, ти се повдигаш в духовния свят?

Нито в един материален предмет, нито в едно материално действие не трябва да се търси нещо духовно. Защото, по този начин се покланяш на идоли. Амулет може да бъде всяка вещ, която не се отнася към вътрешното намерение, устремено към единството на групата, към създаването на „мястото“ за разкриването на Твореца.

От урока по статията “ Разкриване на педя – скриване на две“, 27.04.2011

[41613]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Цялата разлика между кабалистите (хората с точка в сърцето, вървящи по пътя на духовното развитие) и религиозните маси, се заключава в тяхното отношение към Твореца. Кабалистите казват: „Всичко зависи от мен“, аз трябва да се променя, а Творецът е постоянен, понеже е абсолют. Да се променя може само този, който е лош или добър, а Творецът е само „Добър, творящ добро“. Как да Го молим да се измени и да стане по-добър? Значи сега е лош?

Кабалистът счита, че само той трябва да се измени, – и повече никой не подлежи на поправяне – нито светът, нито другарите, нито групата, нито един човек. Аз се намирам сега в Добрият, творящ добро, в Твореца, в единствената сила на природата. „Няма никой освен Него“. Как Го усещам – зависи от моите свойства.

Ако аз работя с групата, то аз работя, аз се изменям – затова ми се струва, че съществува група, която преминава различни състояния… Но всъщност, аз работя със своята сянка, със своите свойства.

И точно така е с Твореца. На мен ми се струва, че Той по различен начин се отнася към мен, ту се приближава до мен, ту се отдалечава от мен. Но това съм аз, работя сам със себе си – на фона на абсолюта, на „Добрия и творящ добро“, освен който няма никой. Аз съм в Него.

Затова „всеки съди в степента на своята непоправеност“ – аз виждам своята сянка на фона на Твореца. Това съм аз и виждам отвън – самия себе си, отражението на своите собствени свойства.

Т.е. целият свят, освен кабалистите, молят Твореца да се измени и са готови да изпълняват всичко – само Творецът да е добър към тях. Те не считат, че трябва да изменят своята природа, да поправят своето „зло начало“, своето его, но молят Твореца, да бъде Той добър към тях, каквито са.

А кабалистите казват обратното: Творецът е „Добър и Творящ добро“, „Няма никой освен Него“, всеобхватната, единствено съществуващата сила на природата. Освен Твореца никой не съществува. Освен Него има само точка от желанието за наслаждение, „нещо, създадено от нищото“. Вътре в тази точка стават всевъзможни действия, изменения в нейното осъзнаване – това, че тя пребивава във висшата светлина.

Внезапно тази точка усеща, че се разширява до мащабите на Малхут на Безкрайността, след това се образуват световете, стават някакви изменения. Но всичко това усеща тази същата точка. Нищо не се е изменило. Всички промени стават само в нейните усещания. И така, дотогава, докато тя не достигне постоянното състояние – усещането, че тя като черна точка се намира в „Добрия и Творящ добро“, единствено съществуващ.

Целият този кръговрат, който ние преминаваме вътре в творението, до неговото пълно поправяне (Гмар Тикун) е предназначен само за това, да определим, къде се намираме всъщност – да разкрием Твореца.

От урока по статия от книгата „Шамати“, 26.04.2011

[41552]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Творец - Няма коментари→

Работейки в група, аз получавам от нея най-силното желание, аз жадувам да се освободя от егоизма. Но какво мога аз? Самото желание не е способно на нищо. А и то, с цялата своя мощ, е егоистично.

Аз искам не самото отдаване, а изгодата, която то обещава. Значи, че се намирам под властта на Фараона: имам много силно желание за отдаване вътре в желанието за получаване – аз предвкусвам огромната изгода от отдаването.

Като следствие, в мен расте разногласието, разривът, полярността, „сблъсъкът на интереси“: искам да отдавам, за да напълня своето егоистично желание. Тъй като отдаването ме прави вечен, съвършен, необятен, неограничаван от нищо, неподвластен на никакви кризи. Никакви цунами, никакви борсови крахове – всичко е чудесно! Кой не желае това? Моят егоизъм го иска, и още как!

Но заедно с това, той не може. И тогава идва висшата сила, която пробива моята „черна дупка“, като ми позволява да избягам от нея.

Всъщност, макар че това може да се представи като бягство, аз от никъде не бягам. Аз си оставам пак там, но изведнъж се чувствам освободен от своя егоизъм, от желанието за получаване. Това е.

Изведнъж се оказва, че черната дупка не поглъща светлината в себе си, а става прозрачна. Сега всичко преминава през нея, и тя пропуска от други измерения всевъзможни въздействия, които аз наричам различно: светлина нефеш, светлина руах и т.н.

Така ние вървим напред.

Главното за нас е да прекрачим прага, да започнем обновление (хидýш). На иврит това се нарича „начало на месеца“ (хóдеш). И нашето обновление се състои в това, че с помощта на висшата сила ние получаваме своето първо свойство отдаване.

Но затова трябва да предизвикаме действие от страна на висшата сила, поради което трябва да се обединим. Нека това да бъде егоистично обединение – не е важно, успешно ли е то, или не. Само когато изградим правилно обкръжение, между нас ще повее вятърът на духовните промени.

От урока по статия на Рабаш, 21.04.2011

[41143]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Египетското робство започва с това, че Йосеф иска да се обедини с братята, а между тях се разкрива ненавистта. Тук и става влизането в Египет, където те го продават.

Йосеф (праведникът, основата на света) – това е като основа, сфира, която съединява всички сфирот, намиращи се пред нея – „синовете на Яков”. Той е искал да обедини всички, но те не са поискали – всеки е пожелал да бъде сам за себе си. А Йосеф казва: „Вие трябва да се съедините в мен” – защото сфирата Есод обобщава в себе си всички останали сфирот, в нея няма нищо от самата нея.

Но всички останали свойства в човека са били против това и затова са започнали да усещат Египетското изгнание.

Тоест, цялата наша работа е само над съединяването, за което ти имаш световната група, местната група. Всеки от нас има възможността да напредва – и във физическата група и виртуално. И всеки вече има някаква подготовка за съединяването, само че ние засега не можем да вземем окончателно решението за него.

И е възможно всеки момент да ни се наложи окончателно да решим, че нищо не може да ни спаси, ако не се съединим помежду си – извън егоизма на всеки. Там, в точката на нашето съединение се намира духовното. Тази мъничка, тъмна точка изведнъж се разкрива, и в нея се открива вход в духовния свят – през такъв ограничен и тесен проход, че въобще е невъзможно да се повярва, че там може нещо да се открие.

Това става точно като раждане. Отначало изходът навън е закрит – зародишът се намира вътре в матката, която се нарича „Мем Стума” (буквата „мем” – свойството Бина, затворено от всички страни). И само след това, при условието на огромното желание да се роди, тази буква „мем” се разделя на две врати (две букви „далет” – врата/делет), на две оси (цирим/оси и същата дума – родилни схватки), и така се ражда новороденото.

Но за мига до това, в него няма никаква възможност да се разбере, да се предположи  и да се почувства, че състоянието, където се намира, може да разкрие.

Затова е необходимо силно обкръжение, което постоянно ще въздейства на всеки от нас и ще ни обезпечи поръчителството: силата за поддържане, силата за пробуждане, като ни възвръща през цялото време към намерението за съединяване.

От урок по книгата на Ари „Вратата на намеренията“, 21.04.2011

[41122]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Рабаш, Шлавей Сулам, 1985 г., “Да отидем при Фараона – 1“: Истинската молба започва тогава, когато човек вижда, че сам не може да помогне на себе си. Тогава, той знае съвършено точно, че няма друго средство освен молбата за помощ към Твореца.

Но това е при условие, че човек е положил големи усилия за обединение, ако е желал да сплоти групата, така че тя да го зареди с потребността от отдаване и любов, но  е почувствал, че не може, не способен е и не е готов на това, ако не се е сдобил с успех в правилното обединение. Творецът преднамерено изкарва човек от равновесие всеки път, проявявайки се във изображението на Фараон. Защото всъщност , те са едно и също. Относно това е казано: “Няма никой освен Него“. В света властва и действа само една Сила, една воля.

На края човек разбира, че друг изход няма – той е задължен да се предаде и закрещи, да помоли, да изиска от Твореца, Той да измени неговата природа. Човек започва да разпознава, че Творецът и Фараонът – идват от една Сила, която ги движи.

И в него няма нищо повече, освен тази точка на разбиране. Тя се намира извън Твореца и извън Фараона – извън цялата природа. Малка искра, решимо, капка духовно семе, духовен ген, тази основа, благодарение на която човек погледажда и вижда, че над всичко добро и над всичко лошо еднакво властва Творецът.

Играта е вече решена, и затова изход няма – човекът трябва сега да поиска – Творецът да промени всичко. И се обръща с искане към Висшата сила.

От урока по статията на Рабаш, 22.04.2011

[41242]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Възприемам картината на реалността изключително през призмата на своето егоистично желание. Очевидно съществува някаква реалност извън мен. Себе си чувствам като твърдо тяло, запълващо определен обем.

Въздействат ми топлината, студът, силата на привличане, вятърът, вълните и много други фактори. По такъв начин усещам някаква реалност отвън, но я усещам само тогава, когато нейните последствия се проявяват в моето тяло.

Самият източник е напълно недостъпен за мен. До мен може да настъпи краят на света, но докато не попадне в моето полезрение, не го усещам. Кой знае колко измерения ме заобикалят и какви грандиозни събития се случват в тях – аз просто не ги улавям.

Живея в своята реалност, сред множество други реалности, които съществуват паралелно. По същия начин две вълни преминават една през друга, без какъвто и да е контакт, тъй като се излъчват в различни диапазони. Така и аз се намирам сред много светове, но живея в своя свят – в онази част от цялото, която мога да възприема.

Но в някакъв момент започвам да усещам, че моят свят е тесен и малък. Страдам от живота в него. И тогава ми разкриват групата, наставника по пътя, инструкциите, книгите – за да успея да усетя всички останали светове, към които засега съм лишен от възприемчивост, макар да се намирам в тях. Комплексно тази мъдрост се нарича кабала – наука за възприемането, наука за усещането, наука за разкриването.

Реалността на мирозданието като цяло – това е Висшата сила, Творецът. Как да се добера до нея, ако не я усещам? Разказват ми за нея, а аз трябва постепенно да развивам своите сетивни органи. Иначе няма да имам възможност да работя с тях. Необходимо е да се науча да ги контролирам, да ги управлявам, за да мога после с тяхна помощ да изследвам цялата широка, огромна външна реалност.

Как?

„Ние разкрихме – ми казват кабалистите – че можеш да направиш това посредством упражнения, ако ги изпълняваш в рамките на своите взаимоотношения с другарите. Те също не усещат широката реалност, но вие можете да играете помежду си игра: да започнете да се обединявате, да се грижите един за друг, да изграждате общество, в което ще подбуждате другите към отдаване, любов и взаимност.

Сякаш ще се издигнете над своя егоизъм, и макар всъщност всичко това да е игра, макар да ви движи същото его, самите усилия ще проявят нови щрихи във вас. Благодарение на тези нови впечатления, вие ще напредвате. Дори отдаването и единството да са недостижими – играйте, действайте в този свой малък свят.

Защо е нужно това? За да усетите потребност, за да разберете какво имате, и какво не ви достига. Тези нови детайли на възприятието ще създадат във вас определено отношение и ще разкриете, че чрез него получавате нови усещания, предназначени именно за новото измерение. Внезапно ще разберете, че действително можете да съществувате не във вашия свят, който е пропит с получаване и поглъщане, а в огромните външни светове, където всичко е наобратно.

Какво значи „обратно”? Как може да бъде почувствано това? Ще го почувствате именно като играете помежду си. Тогава всеки ще усети, че има някакво свойство извън егото, което е обърнато към ближния, към другите. Макар и егоистично, вие ще се докоснете до него – като децата в своите игри. Те също играят на автомобилни състезатели, летци, каубои, и това ги развива. По същия начин, и вие ще напредвате в живота”.

От урока по статия на Рабаш, 21.04.2011

[41154]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Работейки в група, започваме да разбираме, че никой не може да ни даде истината. Никой не е намерил отчетлива, ясна, стабилна основа – всички блуждаят в полето, без да знаят къде е истината. Но ако започнем да се обединяваме помежду си, ще видим истината, пътя, правилната основа.

Другарите си задават въпроси: „Как да живея? Къде е духовното? Къде е Творецът? Не се знае. Какво да правя? Как да намеря истината в живота, когато целият свят блуждае и греши?”

Тук кабалистите ни обясняват: Творецът се е скрил преднамерено, а в настоящия момент не разбирате нищо от написаното в кабалистичните книги.

Само едно нещо можете да схванете и изпълните – обединението. Започнете да се обединявате един с друг тук и сега, станете вътрешно сплотени. Вашето единство е вече по-високо, истинско духовно стъпало, позволяващо ви да продължите по пътя. И ако това единство нараства, значи се движите правилно.

Излиза, че от една страна в нашия свят не знаем и не виждаме нищо, а от друга – можем да се обединяваме съгласно простото условие – като един човек с едно сърце, когато всички са равни. И в това единство намираме духовното. Като през малко и тясно отверстие преминаваме в духовното измерение. Именно този отвор е входът.

Достатъчно е да изпълним това условие сред тъмнината на нашия свят – и в своето единство ще разкрием всичко макар предварително нищо да не знаем. Необходимо е само обединението ни да бъде взаимно и равно между всички.

Всеки трябва постоянно да проверява себе си – прекланя ли глава пред другите, за да бъдат всички равни – като един човек, с едно сърце. Тогава от това единство ще се проявят различни явления, сили, действия, за които дори не сме си помисляли.

Затова, човек няма защо да негодува от своя живот, от неведението и неразбирането. Не трябва с гняв да питаме Твореца: „Колко дълго още ще чакам? Нима е възможно да ми изпратиш толкова страдания?” Той е дал всичко. Обединете се – и в своето единство ще намерите всички закони, всички детайли, всички етапи, които се намират пред вас, цялата методика за поправяне. 

От урок по статия на Рабаш, 15.04.2011

[40801]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Нашият егоизъм е „помощ срещу противното”, която трябва да използваме, за да се издигнем до нивото на Твореца. И тя работи в две сфери.

Първата е връзката на човека с групата, когато неговият егоизъм работи срещу онова, което се нарича „Исраел” (намерението „право към Твореца”).

Втората е, когато егото се противопоставя на единствената сила, управляваща света, тоест срещу Твореца.  Нашето его се бунтува срещу тези две сили и им оказва съпротива с всички средства и всеки миг – затова цялата работа е насочена само към това.

Колкото повече се стремим да постигнем връзката между нас в отдаването, в любовта, във взаимното поръчителствo, толкова по-бързо ще разкрием, че не сме способни на това! И тогава ще ни се наложи да се обърнем към Твореца и да си имаме работа с Фараона, намиращ се срещу Него.

От историята за египетското робство е известно, че Моше – водачът на народа на Израел, разговарящият с Твореца, не се появява веднага. Всичко това се случва след дългите години на изгнание в Египет, когато народът на Израел вече стене от  тежката работа и се обръща с вопли към Твореца. Едва тогава една еврейска жена ражда момче – Моше, и цялата тази история започва да се развива – издига се нова сила в човека, която се нарича Моше .

Именно тук започва работата срещу Фараона – изясняваме си, дали си струва да привлечем висшата сила, за да създадем такава връзка в групата, която ще ни сплоти като един народ с едно сърце, дотолкова че в това единство да разкрием Твореца. Тоест работата се извършва в две области. Преди всичко това е тежката работа, от която „започнали да стенат синовете на Израел”, когато искаме да изградим своя духовен съсъд (желание) и не сме способни да го направим. И тогава крещим, защото не знаем какво да направим.

И тук започва вторият етап: но на кого да крещим и как? Необходимо е да разкрием висшата сила, искаме тя да присъства вътре в нашия съюз –  и не само, за да осъществим връзка един с друг. Цялата наша връзка е била с цел да разкрием силата на Твореца – силата на отдаването и любовта.

Именно на тези два етапа работим, и докато напълно не ги завършим, обединявайки целия Исраел и привличайки вътре в нас Твореца вместо Фараона, няма да можем да излезем от Египет. А това излизане става като бягство в тъмнината със страшна бързина.

Има няколко крачки, които трябва да направим по посока на излизането. А светлината, която ги осветява – това е съзнанието, че съществува само една висша сила: „Няма никой, освен него”. Само Той действа върху нас и ни превежда през всички тези стъпки, състояния – всички наши усещания, мисли, желания идват към нас свише. А от нас самите зависи само една единствена точка на свободата – да отнесем всичко случващо се към Твореца.

И този свой свободен избор реализираме в групата – обединявайки се като един човек, за да Го разкрием – намиращият се вътре в групата. Така се подготвяме за излизането от Египет, за да се издигнем над своето его и да преминем под властта на силата на отдаването.

Това е най-великото събитие в живота на човека. И неслучайно цялата Тора започва с Изход, а месецът, в който се случва, се нарича начало на всички месеци. Началото се отброява от излизането от Египет и само на тази основа е изградена цялата Тора и целият духовен живот – „човекът”, който започва да израства от животинското съществуване, нарастващана сила на вярата, наричаща се сила на Твореца, която се издига над земното, животинско знание. Всичко това започва с излизането от егоистичния Египет…

От урок по статия на Рабаш, 10.04.2011

[40225]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→