Въпрос: Вярно ли е, че можем да осъзнаем злото само след минаването на махсома? Какво да правя дотогава?

Отговор: Всяко стъпало има свое замерване, свои стандарти и критерии. Точно така, по различен начин съм оценявал себе си на четири, пет, шест, седем години.

Дори сега, имам възможност да осъзная злото. Физически се намирам в групата. Но дали се намирам в нея с душата си? Не. До какво ще доведе това състояние? Какво ще се случи с мен? Защото така няма да постигна духовното. Лоша работа. Жалко за пропиляното време, за живота, от който нищо няма да спечеля.

И тогава започвам да ненавиждам онова, което ми пречи да се съединя с другите – това, което ме отличава от другарите.

Разбира се, всичко се случва в егоизма, в получаващото желание, което иска да получи духовното, за да не изпусне нищо от живота. Но това ще ме отведе до правилното егоистично състояние ло-лишма и тогава, въздействието на светлината го превръща в алтруистичното състояние лишма.

Така или иначе, тук също присъства срамът. Първо се срамувам от възможното изобличаване в кражба, после забелязвам, че не си струва да крада – поне, не винаги. И в крайна сметка се променям вътрешно така, че не ми трябва нищо от никого. Искам само да отдавам. Такъв стремеж имам и се чувствам добре от него.

Прекрасно е – и именно това е лишма, в която вече е заложено желанието за отдаване, действието по отдаването. Разбира се, съществува и компенсация – хубавото усещане. Така се присъединяваме към доброто и повече от това не искаме.

А на следващия етап, светлината, дори без знанието на човека, го връща към Източника – и той действително се съединява с Добрия и Творящия добро.

По този начин, първо се присъединявам към доброто, от което аз самият се чувствам добре, а след това, преминавам към истинското отдаване на Твореца.

От урока по статията „Даряването на Тора“, 26.06.2011

[46506]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос:  Външното общество постоянно ме заплашва с унижение, с причиняване на вреда на моето Аз. Непрекъснато чувствайки поставения на гърлото ми нож, не мога да се спра в своя материален бяг. Защо в групата не се случва същото?

Отговор: Действително, има ситуации, когато човек иска да го бодне някакъв външен дразнител, защото не е в състояние сам да се събуди. Но това е неправилен подход. Само ако човек е неспособен сам да организира това „дразнене” чрез групата и книгите, наистина ще почувства ножа в гърлото си. Но ако е способен на това, ще му дадат време – още малко, и още. Разбира се, и групата е задължена да поеме пробуждаща роля и да се погрижи за човека.

Като цяло се развиваме по два начина: или чрез страдания, или чрез силата на Твореца. Това зависи от взаимовръзката между мен и групата: колко влагам в нея и колко получавам от нея в отговор.

Необходимо е от другарите да получа поръчителство и увереност. Всъщност, в групата трябва да се чувствам като бебе в ръцете на майката. Нима има в света по-надеждно място? Детето се успокоява в майчините ръце, но не иска в люлката, не иска нищо – само да остане там, където по принцип няма беди.

Такава взаимна преданост е естествена, както за детето, така и за майката. Задължава ги природата, а ние трябва да стигнем до това над своята природа. Представи си групата, като бебе в твоите ръце и ти като бебе в ръцете на групата.

От урок по статията „Свобода на волята”, 24.06.2011

[46347]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Дойде време да стигнем до съответствие с мрежата, която Природата спуска върху нас. Необходимо е постепенно да започнем да осъзнаваме пред какви условия и сили, пред каква матрица стоим.

Без съответстващата възпитателна основа, заложена в групата или в глобалната система на образованието, тази матрица ми се струва като ужасен шаблон. И действително, нима всички ще бъдат наравно и всички ще получават поравно?

Да. Това означава, че всеки ще получава количеството, съответстващо на неговите животински потребности. Един има нужда да се храни два пъти на ден, друг – пет. Един се нуждае от топла дреха, друг – от лятна. И какво? Именно това е равенството.

В „Трудове за последното поколение” Баал а-Сулам пише, че трябва да се проверяват нуждите на всеки. Защото в своите насъщни нужди ние сме животни, а животното никога не взема нищо излишно. Хващайки елен, лъвът изяжда някаква част и си отива, оставяйки улова. Човек би си помислил, защо? Нима на другия ден няма да има нужда от храна? За него няма „утре”, няма излишък над необходимото. В крайна сметка, той осигурява храна за другите.

В нашето глобално, интегрално възпитание трябва да изучаваме и тази тема: какво означава да бъдем поправени, нормални „животни”. И всичко, което е над това, вече се отнася към духовното.

За да се изгради в човека такъв подход, е нужно обществено мнение, последователно възпитание, подкрепено с примери от живота. За тази цел са необходими години, но такова е поправянето. За да стигнем до неговия край при изтичането на 6-те хиляди години, трябва да започнем процеса своевременно. Още един кръгооборот или още няколко – и какво от това? Човекът, извършващ тази работа, вече вижда накъде върви тя, пред него се разкрива перспектива – и виждайки я, той се радва.

Защото вече чувства вечността и съвършенството, които са заложени тук – вече осъзнава, че тук присъства Творецът, вече вижда мощта на истината, пробиваща си път през завесите. И това му дава огромни сили.

От урока по статията „Даряването на Тора“, 22.06.2011

[46165]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Можем ли ние да използваме четенето на книгата Зоар, за да поправим някои сложни състояния, в които са се оказали много хора в нашия свят? Понеже науката кабала вече е достъпна, и книгата Зоар може да се чете от всеки. Това ще помогне ли на човека, ако той още не усеща необходимост от група, учение, разбиране?

Отговор: Необходимо е да се разбере, че науката кабала е ефективна в случай, че човек желае да се поправи. Ние виждаме, че минава време, докато хората идващи да изучават кабала, се включат в група, започват да разбират и да чуват за какво става въпрос. Това са бавни, стъпаловидни вътрешни промени в човека.

Затова трябва да се разбере, че ”сгула” – това е ”особено въздействие на светлината”, започващо много по-отрано, отколкото човек разбира, че се намира под негово влияние. Светлината, възвръщаща към Източника, работи върху него както върху новородено, което още не знае за какво се е родило и накъде да поеме. Него го привлича някаква игра, то се забавлява с някаква залъгалка – и това е неговото обкръжение.

Ние се намираме в група – това е нашето обкръжение. Има хора, които си нямат група – това не е толкова важно. Основното е по някакъв начин те да използват средствата, привличащи светлината, възвръщаща към Източника – книгата „Зоар”, трудовете на Баал а-Сулам, статиите и писмата на Рабаш, кабалистичната музика и песни.

И затова, четенето на книгата „Зоар” във всякакво състояние, даже, ако човек още не мисли за група и обединение, а желае да подобри своя живот, все пак помага. Ако целият свят вече е започнал такова развитие, да достигнем обединение между нас, то всяко използване на тези източници, донасящи ни поправящата светлина – е полезно.

Затова, съвсем не е задължително всички да седят с нас на сутрешните уроци. Трябва да се пробуждат и онези, които нямат връзка още с нас, които никога не са чували, че трябва да се обединят помежду си с останалите хора. Както казва Баал а-Сулам, ние влязохме в епохата на Месията и цялото човечество трябва да напредва в тази насока. Затова е желателно човек да е свързан с първоизточниците, дори и без каквото и да е намерение.

От урока по Книгата „Зоар”, 22.06.2011

[46130]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Изучаване на кабала, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Световен конгрес в Москва, урок №2

Въпрос: Какво означава, силата на получаващия да се подчини на силата на даващия? Значи ли това, че аз трябва да издигна мъжете над себе си?

Отговор: Всеки от нас трябва да издигне другия над себе си. Така аз действам относно групата, обкръжението: аз максимално принизявам себе си, ставам по-нисък от тях – (-), а от друга страна, се опитвам да получа от тях максимум величие на целта, на групата, на Твореца – (+).

Ако не се принизя, то няма да мога да получа от групата. Само малкият може да получи от големия. Значи, аз се принизявам, за да възприема от тях техните желания, мисли, стремежи, величието на висшата цел. По такъв начин аз се обогатявам. В тази степен, в която успея да получа от тях и да присъединя към себе си целия този плюс, той и ще определи моя стремеж напред. Ако аз не получавам от групата този плюс, нямам с какво да напредвам.

Аз винаги получавам желанието, с което се устремявам напред, само от обкръжаващата среда. Защото аз съм само зададена точка, нищо повече няма в нея, тя ми е дадена само за това, за да работя с обкръжаващата среда. А целият ми духовен съсъд/кли, цялата моя душа е това, което аз получавам от обкръжението, в мен самия това го няма.

И ако от обкръжението не получавам нищо, ако вървя навирил нос, и не искам нищо да чувам от тях, тогава няма откъде да се появят тези допълнителни желания, и няма да имам душа – място, където да разкрия Твореца. Това е много важно.

Същото е и относно женската и мъжката части. Мъжката и женската части трябва да бъдат настроени една към друга. Ние трябва да се принизим относно другата част, за да чуем, възприемем техните желания, и тогава ще получим от тях техните стремежи. Тоест ние трябва да се чуваме един друг, да принизим себе си, за да получим величието на целта, желанието от противоположната група.

Как да издигнем мъжете над себе си? Трябва просто да показвате на мъжката група, че вие ги възвеличавате, че чакате от тях техните постижения, че сте уверени в това, че те ще успеят да свалят звездите от небето, че вярвате в тях. Въодушевете ги – и тогава те ще бъдат способни на всичко! Както майката, която през цялото време говори на малкото дете, колко е голямо, силно, способно, умно, и по такъв начин го подтиква към правилен растеж. Това е необходимо на мъжете, защото те много зависят от женското одобрение.

От 2-я урок на конгреса в Москва, 10.06.2011

[45630]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Духовността на жената, Конгреси и събития, Мъжът и жената - Няма коментари→

Световен конгрес в Москва, урок №2

Въпрос: Как максимално да настроя моите действия по разпространение към духовния корен? Как да си представя, какви процеси в духовния свят съответстват на тези действия? Къде в тази картина е светът, където разпространявам, къде съм аз и къде е мъжката група?

Отговор: Вие задавате въпроси, които се отнасят вече към следващото стъпало. Тоест вие искате да усетите реалността на вашите действия: в какво конкретно те се проявяват, къде са тези лостове, нишки, инструменти, с помощта на които аз управлявам, когато обработвам материала, разпространявам, правя нещо? По какъв начин действам конкретно аз, в какво направление става всичко това?

По принцип, всичко това засега работи само за общото обединение – не за постигане направо на висшата степен, а за това, че на нашата степен да стане обединението. В момента, в който нашето обединение стане поне в някаква степен подобно на Висшата светлина, тази светлина започва да влияе на него и ни издига съотвено на своето ниво.

Значи, всичко, което вие правите, работи само за обединението. За нищо повече! Но как, щом като достигне то определена сила, някакъв праг, – веднага започва да възниква контакт между това обединение и светлината. Светлината въздейства на това обединение, започва да се проявява в него, чувства го.

Тогава вашият опит към обединение става реален. И тези, които се включват в това обединено желание и го оформят, в степента на своето участие започват да усещат това, което се проявява в това общо желание.

Да допуснем, хиляда човека участват в създаването на общото желание, опитват се да се издигнат над своя егоизъм, с всевъзможни действия да създадат някаква общност от желания. Не малко се издигат над разбиването на това желание, което е станало още преди нас, устремяват се към обединението. Този техен стремеж, усилието, предизвикат привличане на светлината, проявление на светлината в това желание.

Когато тези усилия от тяхна страна достигнат определена сила, светлината се проявява в своето действие над желанието, съединява го на определено ниво между себе си, това желание става общо, и в него се проявява това Висше свойство.

И вие, приемайки участие в това общо желание, отдавайки му, да допуснем, десет килограма от своите усилия, усещате за тези десет килограма това, което става в него. В него може да става проявление на светлината и Творец за милион килограма, но вие ще почувствате в степента на своето участие.

Въпрос: Ако аз си представлявам обединението, това достатъчно ли е?

Отговор: Разбира се, достатъчно е да си представяте обединението. Но, все пак, обединението ще зависи от общите усилия, а вие ще го почувствате в степента на своите лични усилия. Тоест вие сте зависими и от своите усилия, и от общите.

От общите усилия вие сте зависими, защото иначе няма да се случи проявлението на светлината, защото тя ще се прояви само в общите усилия. А от твоите лични усилия зависи тази интензивност на светлината, степента, която ще ви се разкрие. Тоест, може би, това общо желание ще достигне степен, да допуснем, петдесет метра, а вие ще усетите подем само пет сантиметра.

Въпрос: Мога ли да помогна на общото усилие, представяйки си в себе си желанието, което извършва това усилие? Аз няма да ходя при всеки и да му викам: „Давай! „

Отговор: Вашето желание само по себе си се явява участие в това общо усилие. Другите могат и да не знаят за вас. Вие може да живеете някъде на Северния Полюс. Каква е разликата?! Даже ако вие никак не сте свързани с тях, вашето желание вече се явява вашето участие. И ако се получи при нас – ще се получи при всички, където и по света да се намират. Защото всички наши желания са взаимосвързани помежду си, ние се явяваме участници в едно единно поле.

От 2-я урок на конгреса в Москва, 10.06.2011

[45583]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Духовността на жената, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Какво означава – да се занимаваш с вътрешна работа?

Отговор: Човек трябва 24 часа в денонощието да се занимава с вътрешна работа. И може да се случи така, че той дотолкова е погълнат от нея, че идвайки на урок, не вижда нито една дума написана в книгата. Но това, не е важно! Главното е онова – което произтича вътре в него.

Но ти не трябва да се укоряваш. Вътрешната работа –е когато през цялото време се опитваш да удържиш в себе си сливането с вътрешната същност на групата. И тогава, отваряйки книгата, ти виждаш там не външните знания, а доказателства за своето обединение с другарите в групата. И даже не в групата, а в общата душа.

Ти започваш да виждаш, че в Учението за Десетте Сфирот, и в Книгата „Зоар” и в другите кабалистични източници се говори само за различните видове връзки между теб и останалите. И, ако ти всъщност желаеш да изясниш тези връзки, – тогава започваш да изучаваш Тора (думата Тора, на иврит означава светлина „ор” и „ораа” – инструкция).

Въпрос: Означава ли, че моята работа се състои в това, да проявя тази вътрешна мрежа която ни свързва помежду ни? А как да използвам за целта нашия свят?

Отговор: Целият наш свят – това е онази същата мрежа от хора, но в своята най-външна проява. Затова ние усещаме тази връзка като развалена. А във вътрешната връзка на мрежата между нас, на нас последователно ни се разкриват 125-те стъпала на все по-голямата връзка на обединение .

Но нашето състояние във външния свят е задължително: именно с него ние започваме и съществуваме в него, за да се предвижваме все по дълбоко в тази връзка.

На нас ни трябва основа, която няма връзка с движението навътре. Това се нарича външна мрежа на връзката помежду ни, в която ние съществуваме в този свят. И само сега ни се открива цялата степен на негодност на тази връзка – по-рано ние просто не сме мислили за това. И това ни задължава да направим поправката.

От урока по статия на Рабаш, 25.03.2011

[45711]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: В съответствие с принципа “възлюби ближния“, как се отнасяте вие с другарите, които са отдалечени от вас спрямовашия духовен напредък?

Отговор: Отдалечаването е неизбежно, защото се определя от общите интереси, а тях вече ги няма.

Въпрос: В статията си “Строеж на бъдещото общество“ Баал а-Сулам пише за законите на колектива – равни за всички. Трябва ли да разглеждаме това само по отношение на нашата група или  трябва да е спрямо цялото човечество?

Отговор: Спрямо цялото човечество.

Въпрос: Казано е, че всичко, което виждам извън себе си – това са мои желания, части от моята душа, на които аз трябва да отдавам. Но ето вече няколко дни аз не съм в състояние да работя в дясната линия. Опитвам се да използвам всички материали от ББ за това, да изляза от ужасното усещане на лявата линия, но всичко, включително Рав и уроците, ми се струва потопено в егоизъм.

Желанието ми да влагам усилие в работата отслабва, опитите ми да намеря вечността в голямото и в малкото търпят провал, аз се изпълвам с ненавист и отчаяние. Дори нямам сили да се моля тъй като съм неспособен да усетя недостатъците си. Как да изляза от това състояние на тъмнина?

Отговор: Не изоставяй опитите, но най-добре е в такова състояние да се занимаваш с ТЕС или Птиха.

Въпрос: Как да разберем дали напредваме, ако нас постоянно ни отделят от усещането за подем? Дори повече, ние не усещаме възхождението, дори да се намираме на метър от набелязаната точка. Как мога аз да почувствам, да измеря и разбера къде се намирам, ако постоянно “излитам“ от тези “знания“?

Отговор: Докато не се разкрие Творецът, човек не може да знае къде точно се намира той.

[45555]

Filed under: Въпрос-отговор, Духовна работа, Духовна работа в група - Няма коментари→

Световен конгрес в Москва, урок №7

Въпрос: Вие ни давате правилни съвети. Защо ние не ги чуваме и не ги изпълняваме? Научете ни да изпълняваме Вашите съвети.

Отговор: Това не е по силите на един човек, а само в случай на няколко човека заедно, които са се разбрали помежду си да достигнат определена цел.

Ние сме се събрали тук, за да създадем група, развиваща се по метода на Баал а-Сулам – така пише Рабаш в своята първа статия за групата. И ние трябва да вървим напред с този метод, помагайки си един на друг да достигнем целта. И ние на всяка цена ще я достигнем, ако се намираме във взаимодействие и взаимно си помагаме и сме в поръчителство. Нищо друго не ни трябва.

Въпрос: Но какво ни пречи тогава да го осъществим?

Отговор: Да започнете да го осъществявате – тук и сега. И разделяйки се с телата, не се разделяйте помежду си с душите си. Аз много се надявам, че онзи сериозен потенциал, който сме придобили по време на конгреса и преди него, ще го съхраним и приложим. В това се състои нашата работа.

От 7-я урок на конгреса в Москва, 12.06.2011

[45616]

Filed under: Въпрос-отговор, Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Поръчителство - Няма коментари→

Въпрос: Какво означава това, че Фараонът е обсебил човека и взима от него цялото напълване?

Отговор: Фараонът ти дава възможност да си заработиш знание, да се учиш, да се съединяваш с другите в групата, а после ти изведнъж откриваш, че всичко това не се отнася към духовното, а се е извършвало заради съвършено материален, егоистичен интерес. Оказва се, че през цялото това време, ти си работил за своето его.

Минали са толкова месеци, вложил си толкова сили – а егоизмът ти се смее в лицето и казва: ”Забележително, аз добре припечелих на твой гръб!” И стои встрани, пресмятайки парите – ти си работил, а цялата печалба е отишла при него.

И така става всеки път! Аз виждам, че всички мои усилия до този момент, каквито и да съм правил: в ученето, в разпространението, в групата – изтичат между пръстите ми, не оставяйки даже помен от себе си. Нищо не остава от усилията ми, преживяванията, вътрешната работа, напрежението – къде се е дянало всичко? Всичко е пропаднало вътре в егото, което е погълнало всичко това в себе си.

За това е написано: ”Ще погълне сила и ще изригне” – само в края на цялата работа, след всички египетски наказания, егоизмът връща обратно всичко погълнато, и тогава човек получава всичко това и с него се издига над егоизма.

От урока по статия от книгата „Шамати“, 11.04.2011

[40348]

Filed under: Духовна работа - Няма коментари→