Европейски конгрес. Урок №3

Въпрос: Как да започна да усещам висшата сила?

Отговор: Започваме да усещаме висшата сила само дотолкова, доколкото можем да се настроим към нея в нашето единство. Сам не мога да я усетя.

Настройката трябва да бъде в съответствие с нея. Ако от себе си се настройвам към нея, това ще бъде егоистично настройване. Егото – ето това ще ме командва. Как да изляза от това състояние?

Необходимо ми е не само желание да изляза от себе си и да се издигна над себе си – това е индивидуално егоистично желание, което го има в милиони хора в нашия свят. Как да направя така, че да усетя самата тази сила, именно нея? За това трябва да ѝ се уподобя.

В природата съществува много прост закон: можеш да чувстваш някакво явление само в тази степен, в която се състоиш от него. Тоест, ако усещам нещо, чувам, виждам, чувствам на вкус, аромат – това е, защото в мен съществуват определени свойства, които ги има в това, което усещам. Трябва да има подобие на свойствата. Трябва да създам в себе си прибор, който да улавя съществуващите отвън честоти.

Да допуснем, че имаме радиоприемник. Какво правя, когато въртя копчето на радиоприемника? Настройвам го, генерирам в него определена вълна. И ако такава вълна се намира отвън, то антената я улавя по принципа на резонанса, подобието, и аз чувам звуци – моето ухо ги възприема.

Тоест трябва да създам в себе си приемник, в който ще има същите свойства, както в тази сила. Ако просто желая да изляза от себе си и да я усетя – нищо няма да постигна. Затова се събираме в група, където не просто желая да се издигна над себе си, а желая да се издигна над себе си в свойството отдаване, в свойството любов – това, което и се явява свойството на тази сила.

Желаещите да се издигнат над себе си, да излязат от себе си – са милиони. Но далеч още не са готови да чуят, че освен с подема над себе си, това може да се постигне и само със създаването на свойството отдаване в себе си… А това е възможно само в група, помежду си, когато се обединяваш с другите хора, на принципа „възлюби ближния…“ – тогава ти започваш да ставаш подобен на нея и можеш да я усетиш.

От 3-я урок на Европейския конгрес, 24.03.2012

[73907]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Творец - Няма коментари→

Въпрос: След обединението, което почувствахме на конгреса, трябва ли човек, учещ виртуално с нас, да потърси физическа група?

Отговор: Днес, за да намерите група, не е нужно да напускате дома си и да започвате да я търсите, както е било преди 200 години. Днес човек влиза в интернет и става част от нас, от общата група. Той вече е бил на конгреси и разбира какво са те.

Трябва ли човек да търси физическа група? Не знам дали той има такава възможност. Може най-близката група да бъде на няколко часа от него.

Но той трябва да се опита да остане съединен с останалите. Понякога може да усещате до колко не желаете тази връзка. Може би идеализирате ситуацията, свързвайки се по виртуален път с другите, мислейки си, че вече напълно сте свързани с тях, а в действителност се криете зад компютърния екран. Излезте иззад него и действително се съединете. Напред, вижте дали това е възможно…

Очевидно, сега, след нашето обединение на конгреса се чувстваме объркани, отблъснати и отделени – състояния, които са противоположни на обединението, които седят едно срещу друго. Това е така, за да пораснем – трябва винаги да напредваме на два крака. Затова не се учудвайте, че изведнъж се озоваваме в противоположно състояние. Трябва най-накрая да разберем, че тези състояния трябва да се сменят и да следват едно след друго.

Затова ако човек не се намира в тясна връзка с някоя група, той не преминава през тези състояния в такава драматична, бърза и остра форма. Всичко това се размазва пред него. Той, въпреки всичко, трябва да има някаква физическа връзка с останалите. В крайна сметка ние пребиваме в този свят и не можем напълно да го отменим. Не можем да превърнем света във виртуална връзка. Ние сме тук, в своите тела и в различни видове връзки помежду си, защото е важно. Ускоряваме времето, посредством физически събирания.

От урока по статия на Рабаш, 12.12.2011
[62923]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Каква е точката на единство, която достигнахме на конгреса? Може ли да я опишете по-подробно? Къде се намира спрямо махсома? Как се усеща? Как я разпознават, как я усещат? Как определят, че се държат за нея?

Отговор: Тази точка се намира на самия махсом. Тази точка е единството между цялата наша световна група, състояща се от много хиляди хора, които са свързани помежду си, желаят да бъдат свързани и се стараят да се съединят един с друг, чрез всевъзможни видове връзки. Целта на нашето съединение е  да достигнем взаимно отдаване, наречено „поръчителство“.

Готови сме да се поддържаме един друг, да мислим един за друг, да се грижим за общото кли между нас. Тоест готови сме да се укрепим и да желаем, всички да се пробудят, и тук няма никаква конкуренция и съперничество, когато бих искал да стана силен за сметка на другите и не бих мислил за тях. Обратно: искам, всички да бъдем силни, а резултатът от моите усилия отначало ще усетят моите другари, които в такъв случай стават за мен, като деца.

Спрямо групата трябва да чувствам себе си в три състояния:

1.Грижа се за тях, като за по-малки, като майка за своите деца или Творец за творенията,

2.Отнасям се към тях като към висши, считайки ги за велики хора на поколението, готов съм да ги обслужвам, да правя за тях всичко – само за да получа от тях величие на целта и сила,

3.Искам да бъда техен другар – равен с тях, не по-високо и не по-ниско, за да се съединим заедно в едно „обятие“.

И в това „обятие“ да достигнем сливане на желанията, от тези три отношения към ближния, всеки и всички заедно, достигаме едно желание, една мисъл и искаме, Творецът да ни напълни.

И тук откриваме, че не сме достатъчно обединени, има още в какво да се съединим – тогава изискваме „Светлината, възвръщаща към източника“, за да ни съедини помежду ни – и след това да ни напълни. Това е цялата ни работа.

От урока по книгата Зоар, 11.12.2011

[62847]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Международен конгрес „Арвут“. Урок 8

Рабаш, писмо 8:  След като намерих свойството отдаване, мигновено в мен започват да светят искрите на любовта…

Отначало получаваме силата отдаване, светлината хасадим, а след това в нея се облича светлината на любовта – светлината хохма.

…И сърцето тъгува и се стреми към другарите, и ми се струва, че очите ми виждат другарите, ушите ми слушат техния глас, устата ми говори с тях, ръцете ми ги прегръщат, а нозете ми танцуват с любов и радост заедно с тях в кръга.

И аз излизам от своите материални граници, и забравям, че съществува огромно разстояние между мен и приятелите, и много километри земна повърхност ни разделят, и сякаш другарите стоят в моето сърце и виждат всичко, което произтича там.

И аз започвам да се стеснявам от своите дребнави действия пред другарите. И просто излизам от своите материални желания, и ми се струва, че няма нищо в света, освен мен и другарите. А после и моето „аз“ се отменя и се разтваря в моите другари, докато не заявя, че няма нищо в света ,освен другарите.

Рабаш пише това от духовно постижение. Именно така постигаме духовна реалност: в нея няма нищо от нашето сегашно възприятие – само другарите. При това не става въпрос за лица, които се представят днес пред моите очи, а за особена вътрешна сила, която е заложена в другарите, за уникална искра, която всеки от тях е получил свише. Тези искри – са другари на моята искра. Тях и ги обединяваме в група.

Рабаш, писмо 40: Когато човек усеща любовта на другаря, в него моментално се пробужда радост и наслаждение. Защото ние, като правило, се радваме на новото, а любовта на другаря – е новост за човека…

Той я разкрива внезапно, а по-рано не е знаел, не е вярвал в това, не е бил готов да я приеме.

Нашият проблем е  не само да обичаш другаря, а да усетиш любовта от негова страна. На тази любов също се съпротивляваме, защото тя ни налага задължения. Въпреки това, откривайки новото чувство от страна на другаря, вече не мога да го игнорирам. С това самият другар започва да „купува“, привързва мен към себе си.

Човек винаги е знаел, че единствен той  се грижи за своето благо. Но в този миг, когато открива, че другарят се грижи за него, това пробужда в него несравнима радост.

Той вече не може, както преди, да се грижи за собствените си нужди. Казано е в статията „Поръчителство“: ако съм уверен, и ако чувствам, че другите ме обичат, тогава оставям грижата за себе си – оставям я безрезервно.

Това не е просто добавка на сила, която позволява да се направи нов разчет и да престанеш да мислиш за себе си. Чувствайки, как ме обичат другарите, в този миг напълно се отричам от себелюбие. Сякаш забравям за себе си, и преставам да мисля. Любов, която идва от вън, от другарите, ме обхваща и извежда извън собствените ми предели – към тях.

…И той вече не може да се грижи за себе си, защото човек е способен да прилага усилия само там, където усеща наслаждение. Доколкото той започва да усеща наслаждение в грижата за другаря – само по себе си, в него не остава място за лични грижи.

Това произтича неизбежно: ако искам да помогна на другаря,  да не се грижи за себе си, то трябва да му покажа, че сам ще се грижа за всички негови нужди. В такъв случай той, „по определение“, се отрича от себе си. Така го изкарвам от егоизма.

Тук не помагат поучения, нито традиционни мерки на възпитание. На човек трябва да се дари любов – това, със сигурност, ще го изключи от собствените нужди.

Но може ли любовта да пробуди в човек желание да се отрече от собствената си реалност? Казано е: „Любовта нарушава обичайното“. Тя не се подчинява на разум. И само когато има такава любов от страна на другарите, тогава всеки живее в свят, който целия – е благо, без всякаква грижи за себе си. Човек чувства, как открива свойството отдаване, и тогава, съгласно закона за подобието, завинаги се слива с висшия, съвършения Даващ.

Тук става въпрос за най-мощната сила в природата, за това, как се работи с любов в две направления. Дори и без противоположната сила на натиск и налягане нашия живот може да се управлява от две страни и да задължава човека към любов, по определен начин да проявява любовта към него.

Така и от Творецът към нас се спуска само любов, но по духовния път Той ни води сякаш с помощта на две „юзди“: страдания и наслаждения. И едното, и другото произтичат от любов.

Извод: ако искам да помогна на някой, това може да се направи само умножавайки своята любов. Така задължавам човека към всичко, което трябва.

За това е казано: „Купи си приятел“. Именно „купи“:  постоянно му дарявай любов, и ще видиш, колко той ще се привърже към теб. Ти „получаваш“ него, спояваш го със себе си – и пораждаш такава ответна реакция. Като резултат всеки от нас се включва в другия.

И ако всички приятели се включат един в друг, то всеки от тях получава съвършения съсъд на Безкрайността, съвършената душа. Така постигаме не само своя личен корен, но и цялата Малхут на света на Безкрайността с всички светове НаРаНХаЙ – най-мощната сила в цялата реалност.

От 8-ия урок на международния конгрес „Аравут“, 08.12.2011

[62781]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Подготовка за конгреса

Единственото нещо, което ще ни помогне, е обединение. Ти зависиш от другите и го знаеш. Знаеш, че разумът и чувствата няма да те доведат до никъде. Те ще продължават да се променят, накланяйки се ту на една, ту на друга страна, но без резултат. Ти си като мъртво тяло в обществото на приятелите.

Обществото погребва твоя егоизъм в земята и издига душата ти нагоре. Така че му позволи да направи това. Повярвай ни, ти наистина си мъртъв. Така че ни дай шанс да се погрижим за теб, да те съживим.

Ето какво пише Хаим Витал в книгата „Вратата на прераждането“: Моят учител (Ари) предупреди мен и всички приятели, които бяха с нас в групата, че трябва да приемем върху себе си заповедта за любов към ближния като към себе си и да се стремим към любов към всеки човек в Израел като към себе си. Посредством това, молитвата на човек се приема, която е събрана от целия Израел и е способна да извърши поправяне горе. В любовта към приятелите всеки човек се включва в приятелите като орган в едно тяло. Нашият учител ни предупреди за това особено много.

Ако човек е разбрал, че няма друг път, че просто трябва да се отдаде на обществото, той ще се включи в приятелите и ще си помогне. Няма кабалист, който да не е писал за това или който да не е предал това на своите ученици. Това е основаването на нашето кли.

Започваме практическата подготовка за конгреса. Това е необикновен конгрес. Всички виждат колко е специален, каква вътрешна и външна подготвителна работа вече сме направили. Затова нека се опитаме да прекараме последните няколко дни и часове преди откриването на конгреса в обединение, в разбиране, че е невъзможно без това.

Съветвам ви да си копирате всички откъси, които използвахме на конгреса в пустинята Арава. Нека приятелите да ги прочетат и да ги преведат, да ги обсъдят в свободното си време, така че да нямаме нито една минута без обединение. Тези думи на кабалистите са чудесни послания на обединение и имат огромна сила. Нека да бъдат основа на всичко, което правим.

Призовавам ви да разберете, че тук никой не е свободен от взаимно поръчителство. Всеки човек е отговорен за всички. Дали го иска или не, той е бил доведен в групата, бил е определен за посланик и за отговорен човек. Дори ако е навън, във външния свят физически, а не тук, това няма значение, той е отговорен за всички.

Затова нека непрестанно да се държим за обединението, в което постигаме Твореца. Нека да не оставяме тази цел дори за момент. Нека всеки момент да чакаме висшата светлина да дойде, да освети нашите малки, грешни желания и да ни обедини. Тогава тя ще влезе и ще запълни това обединение, което е създала, и ние ще постигнем разкриването на Твореца пред творението. Сигурен съм, че вървим точно към това.

И след като веднъж съм придобил тези гореспоменати одежди, искри на любов веднага започват да светят в мен. Сърцето започва да желае да се обедини с моите приятели и ми се струва, че очите ми виждат моите приятели, ушите ми чуват техните гласове, устата ми им говори, ръцете ги прегръщат, краката танцуват в кръг, в любов и радост заедно с тях и се издигам над своите материални граници. Забравям голямото разстояние между мен и приятелите, простиращата се земя с километри не стои пътя ни.

Сякаш приятелите ми стоят точно в моето сърце и виждат всичко, което се случва там, и аз се засрамвам от моите дребни действия срещу тях. Тогава просто излизам от материалните съсъди и ми се струва, че няма друга реалност в света освен приятелите и аз. След това дори „азът“ се отменя и се потапя, слива се с моите приятели, докато аз не заявя, че няма друга реалност в света – само приятелите. (Рабаш, Писмо 8).

От урок по статия от книгата „Шамати“, 02.12.2011

[62519]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Международен конгрес „Арвут“. Урок №8

Баал а-Сулам, писмо 13: Трябва да знаете, че множество искри на отдаване има във всеки от групата. И ако бихте могли да съберете тези искри на едно място, в братско единение, в любов и дружба, то, разбира се, в този важен за вас час ще имате духовно ниво от светлината на живота.

Не ни достига само едно – още по-тясно да свържем помежду си нашите искри. Няма пречки, никакви прегради – само още малко да се свържем в единно цяло, за да горим заедно.

Книгата “ Знаме стана Ефраим“: Който го тегли към Твореца, добре е винаги да се събира заедно, в една група. Обединявайки се долу, те предизвикват обединение на своя корен на върха.

Тогава този корен ни оказва своето въздействие и завършва започнатото, както е казано: „Въдворяващият мир във висотите Свои въвежда мир и над нас“. Издигаме молба за поправяне (МАН), пробуждаме долу своите желания – и тогава отгоре към нас слиза силата на обединение, завършваща действието.

По-този начин, от нас се изисква само „половин монета“, половината работа – да пожелаем единство. И реализирано то ще бъде отгоре, когато нашето изискване стане правилно.

Рабаш, „Необходимост от любов към приятелите“: Има особено свойство в сливането с другарите. Защото при сливането на мненията мислите преминават от един към друг, и затова всеки се прониква със силите на другите. Благодарение на това във всеки съществува силата на цялата група. И дори всеки – един, притежава всички сили на групата.

Нека всеки да се отличава от другите, но обединението му придава силата на всички другари. Представете си, какво е, когато всеки се преизпълва със силите на всички. Всъщност това е силата на Безкрайността. Защото  се присъединяваме към огромна група, към другарите от целия свят. Повече и не е нужно.

Сам никой няма сили, да премине дори на първото най-ниското духовно стъпало. Само обединявайки се количествено и качествено, постигаме света нефеш, руах, нешама, хая, йехида, преминаваме световете Асия, Ецира, Брия, Ацилут и Адам Кадмон по пътя в света на Безкрайността.

Всичките 125 степени на духовно постижение се достигат по пътя на израстващото обединение. В него всеки път намирам особен съсъд, способен на още по-голямо отдаване, – и, съответно разкривам още по-голяма светлина.

От 8-ия урок на международния конгрес „Аравут“, 08.12.2011

[62743]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Рабаш, статия „Любов към другарите“: Има само един способ да преминеш в духовния свят, да получиш ново усещане и това е да се събереш с няколко човека, в които има малко желание да излязат от властта на егоизма. Едновременно при тях няма възможност да бъдат самостоятелни без външна помощ. Дори и да се опитват да се съберат заедно и да се съединят, не могат. За това е необходимо въздействие върху тях на общата светлина. Доколкото светлината идва към нас от един източник – Един Единствен Единен, то той и обединява нашите желания, в които всеки от нас усеща цялото мироздание, където се сливаме с желанията, и светлината ни напълва.

Във всеки от тях има като потенциал свойството отдаване, но те не могат да го реализират на дело. Затова всеки встъпва в група. Ако всеки влезнал в група се склонява пред нея, т.е. приема нейните условия, тогава тази група става едно единно тяло, едно единно желание.

Правете всичко, което е във вашите сили, а избавлението свише ще дойде мигновено, само като постигнете някакво определено усилие по обединението. Главното, което стои пред нас днес, – това е единството на другарите. Нашата единствена задача – е да достигнем такова единение, усилие, напрежение между нас, за да може напрежението да предизвика влияние на светлината върху ни, и светлината да завърши работата по нашето обединение. Прилагайте в това все повече усилия, и то ще изкупи всичките ви недостатъци. В края, когато се сливате, вие ставате подобни на светлината.

От виртуалния урок, 27.11.2011

[62485]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група - Няма коментари→

Въпрос: Четейки книгата Зоар, през цялото време се отвличам в мисли. Разбирам, че това е хубаво, доколкото от „От Сион ще излезе Тора“ („Сион“ – в превод „изход“). Но все пак, как да се удържа във вътрешна концентрация?

Отговор: Трябва старание. Да допуснем, че ме призовават в съда, за да се разбере, доколко се грижа за групата, и съгласно това трябва да ми се присъди награда или наказание.

Тогава, четейки текста, се безпокоя, как да привличам към себе си всевъзможни добри сили и как да отделя или подсладя злите сили. За това чета Зоар.

Преди всичко, съдът над мен се води само в едно направление – съединение или изключване от групата, доколкото съм свързан или откъснат от нея. Затова трябва да пробудя върху себе си въздействието на добрите сили, помагащи ми да се обединя с групата, и обратно – да отстраня силите, които ми пречат.

И освен това, трябва да видя, че всички протичащи в мен действия са предназначени само, за да ми покажат изясненията, които трябва да премина, и всевъзможните фактори, усилващи моята връзка с групата пряко или по-обратен начин. Защото  в крайна сметка и доброто, и злото са предназначени само, за да ме пробудят и укрепят връзката ми с обкръжението. Само на този принцип над мен се извършва съд.

От урока по книгата Зоар, 15.11.2011

[60771]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Етапите на развитие на желанието често се наричат разузнавачи. Човек се намира под влияние на светлината и усеща разочарование и слабост, несъгласие със светлината и нейната програма, със собствената цел. Недоволен е от своите желания, своите природни свойства, помощта, която му оказва светлината. Изпада в състояние, когато в него се събират всички сили.

Но тези впечатления са необходими за нашето желание, точно да узнае, какво не му достига, за да се уподоби на светлината. Защото вътре в желанията, естествено, няма собствени сили и разум, няма нищо – само реакция на светлината. Желанието за наслаждение е построено като отпечатък на светлината, и всичко, което има в светлината – отсъства в желанието. Тоест то е не повече, от „нищо“!

А светлина – „има“, тя съществува. И затова в това достигане на разликата между „съществуващо“ и „нищо“ – се заключава цялото богатство, цялото придобиване на желанието за наслаждение. Не достигащото като добавка към него – се нарича „екран“ (масах), с което желанието само достига стъпалата на светлината.

А разузнавачите, разкриващи се в нас и ругаещи творението, Твореца и създаденото от тях желание за наслаждение – това са тези състояния, именно които ни помагат да вървим напред. Трябва само да се постараем да съберем сили с помощта на групата, обкръжението, и с тях да напредваме – тоест да победим разузнавачите.

От урока по статия на Рабаш, 17.11.2011

[61002]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Конгрес в Арава. Урок 1

Тук се събраха множество искри, във всеки от нас гори голяма искра – да се постараем да ги съединим заедно! А светлината чака, за да ни съедини в една душа (едно кли).

В този миг, когато достигаме първото съединение между нас, много леко и слабо – наистина първоначалното по стълбата на духовните стъпала оттам и до света на Безкрайността, вече разкриваме в него светлината, присъствието на Твореца между нас.

Да се надяваме, че това ще се случи! Всичко зависи от нашите усилия. Нашата задача е – да се издигнем над телата си, над всички лични мисли и желания и да живеем заедно – над тях, само в едно желание и една мисъл. И всеки миг все по-силно да се стараем, колкото може по-малко да чувстваме тялото си – а да усещаме само тази висша реалност, където всички сме съединени заедно.

Духовният свят – това е съединение, единство. И макар тук да са се събрали толкова много съвършено различни хора, именно благодарение на това е възможно по-бързо и успешно съединение.

Много се радваме, че пристигнаха наши приятели дори зад граница – само за един ден. Погледнете, за колко особено и важно считат това събитие. Трябва да направим това усилие, има още милиони хора по света, които са свързани с нас и ни гледат.

Ние сме централната група, и от нас светлината вече се разлива по всички и идва наоколо. Почувствайте важността на тази задача и това огромно напрежение. Няма никакви външни пречки, няма външен свят – само ние, обединени в едно сърце и една мисъл, и в това съединение между нас да разкрием висшата сила.

От 1-ия урок на конгреса в Арава, 18.11.2011

[61177]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→