Движение ”Поръчителство”- www.arvut.org

Светът навлезе в нова епоха на глобализация, която служи за доказателство на това, че ние всички сме свързани помежду си.

Предишните методи се рушат. Лидерите на стария свят, които не са привели себе си в съответствие с глобалната система, се намират в състояние на обърканост пред задачите на новата епоха.

В това ново състояние започва да се разкрива закон, наречен взаимно поръчителство. Това е единственото, което може да ни спаси.

Предстои ни да разберем, че това не е протест срещу правителството. Този процес не принадлежи нито на левия, нито на десния лагер. Това е борба за облик на нашето общество, за превръщането му в по-единно, еднородно и справедливо.

Само действието, продиктувано от обединението на всички народи, ще ни донесе успех.

[51294]

Filed under: Криза, глобализация, Поръчителство - Няма коментари→

Мнение (А.Назарчук, PhD, проф МГУ): Вследствие на глобализацията в съвременния свят, държавата е изложена на натиск и е принудена постоянно да се адаптира и да решава въпроси за новата си структура, роля и място в социалния живот.

Глобализацията ни поднася нова пространствена организация на социалната реалност, и тези изменения именно засягат правителствата. Разделените по-рано икономически системи в света започнаха интензивно да се интегрират. Световната икономика открива своето синтетично единство, в сравнение с традиционно изолирания свят на националните икономики. Без взаимодействието на всички държави заедно е невъзможно да се противостои на негативните промени на обкръжаващата среда.

Промяната в националната структура ще промени нашите обичайни представи за задължителния политически ред. Глобализацията създава препятствия за опитите на държавите да създадат на своя територия микро климат за националните идеи. Започна разрушаване на представата за държавата, като ценност.

Причина за упадъка на институционалния ред станаха комуникациите по интернет. Именно държавата се оказа жертва на новите комуникации. Свободата за обмяна на информация разчупи държавните граници. Държавата вече не заема централно място – и назад път няма.

Системите за масова информация (СМИ) образуват плътна информационна мрежа, затваряйки медийното обкръжение на човека с продукцията на масовата култура и с потока на рекламата. Оптимистите се радват, че новата медийна среда израства не от старата официозна система на СМИ, спускана отгоре надолу, а израства отдолу нагоре. На глас имат право ползвателите на мрежата, създавайки блогове, форуми, професионални интернет общества. Този поток от информация притежава авторитет на обективност и изнася на повърхността филтрирана и обогатена информация, неотстъпваща на професионалните СМИ. Много от тези източници имат внушителна аудитория и обществено влияние, анулирайки материалния и властен контрол на държавата.

Образува се измамно впечатление, за свобода от контрола на държавата. Но тъкмо новите средства за комуникация предоставят възможност за пълен контрол над комуникациите…

[45402]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

В крайна сметка, в търсенето на щастие, човечеството още не е направило и една истинска стъпка. Щом като се стремя към щастие, то аз трябва преди всичко да разбера какво е това. Какво толкова в природата се явява щастието, което аз трябва да достигна. Аз трябва да разбера – всичко е така програмирано, че всички средства и закони на природата са на мое разположение. Само трябва правилно да ги използвам – и ще достигна щастието.

 Вместо това, обаче, човечеството си поставя изкуствени ориентири и се опитва да действа по свой си начин, като дете, на което просто му се иска –  и толкова. Ние не изучаваме природните закони и не желаем да ги спазваме, не искаме да приемем факта за съществуването на единна, глобална система. Физическите закони и другите дадени естествени науки ги признаваме, но законите за човешките взаимоотношения за нас са безсмислица. Тях ние безразборно отричаме.

Разваля се семейството, настъпва депресия, но ние, кой знае защо, сме уверени, че тук не става въпрос за природни закони. “Не аз съм го изпуснал – само си падна!“

На човек му е много трудно да се примири с този факт, че се намира в някаква система, която му въздейства и го оковава с хиляди окови. Нищо не може да се направи, остава само да изучиш тези закони. Колкото повече ни се удава да ги съблюдаваме, толкова повече получаваме. Когато човек изцяло ги изпълнява, той достига точката на хармония и съвършенство. Обаче той не иска да слуша за това:”Ще го правя по моя си начин – учене не ми трябва!”

Но,  бедите и без това ще ни научат. В този смисъл човечеството не е по-умно от едно упорито, непослушно дете. Още преди тридесет години по международните форуми предупреждаваха за необходимостта от спешни промени в обществото и в отношението ни към околната среда, обаче до този момент така и нищо не е направено. По своята същност детето е упорито, на него не му достига още разбиране, но „великите в света“, които би трябвало да са излезли от детската възраст – напротив, демонстрират своята ограниченост.

От урока по статията „Мир в света“, 11.05.2011

[42767]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Натрупва се впечатлението, че с ръстът на глобализацията, самобитността на всеки човек ще се загуби. Какво ще остане в бъдеще от моята уникалност?

Отговор: Не е вярно допускането. Когато аз съм взаимосвързан с другите хора, моята самобитност получава максималното, безкрайното самоизразяване. Защото от себе си влизам в другите и обединявам всички със своите усилия.

На целия свят не му достига моето участие – и с това своя участие аз напълвам целия свят. По такъв начин, светът зависи от мен.

С такова самоизразяване нищо не може да се сравни. В нищо по-истински и по-добре от теб е невъзможно да изразим себе си. Наистина ли искаш да ръководиш? Моля, дали са ти целия свят. Възглавявай, обединявай всички помежду си. В това всички зависят от теб. Задействай своята гордост, властолюбие, уникалност – моля. Целият свят е пред теб.

Ти изразяваш себе си, именно с това, че обединяваш с всички. Защото без това, светът няма да достигне съвършенството. Представи си каква гордост е нужна за това, каква значимост. И така ще правят всички. С това никой не отнема възможността на другия да участва в процеса.

От урок на тема “ Глобализацията – живот в интегрален (единен) свят“, 15.03.2011

[38111]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос:  Защо Творецът ни наказва още преди да започнем нещо да разбираме? Нима така постъпват с неразумното дете?

Отговор: Не е възможно да се развиваме по друг начин. Защо не се възмущаваш, че детето така бавно расте, като ни причинява толкова проблеми и като си прави толкова цицини. Но това е единственият начин да изясни своите келим/ желания.

Целият ни живот се съпровожда от болка и преживявания – това и се нарича изясняване, нищо не можеш да направиш.

А когато ние накрая достигаме духовното развитие, отиваме в група и искаме да разкрием в нея духовния свят и Твореца – погледнете колко бъркотии има отначало: ние теглим със себе си всички по-рано получени религиозни митове и стереотипи за духовното и въобще не разбираме какво е това.

За какво е направено всичко това – нима не би трябвало да ни дадат точна карта с маршрута, за да се движим уверено и спокойно?

Но ние не разбираме висшата програма: всяка стъпка, където ти всеки път се препъваш – това е място за изясняване. Ти се замотаваш и се въртиш около едно място, всеки път, сякаш се връщаш към това същото – но това не е едно и също, всеки път това е ново изясняване.

А човечеството въобще блуждае в тъмнина, объркано с всевъзможни вярвания и предразсъдъци – и колко ли още време ще трябва, за да излезе от тази обърканост. Нищо не може да се направи – такъв е пътят на развитието.

Но сега, в предстоящите години, започват да стават много големи и бързи изменения. Ние мислим, че светът ще се развива с тези темпове, както по-рано – но не отчитаме глобализацията. Сега действат вече не някакви си отделни дребни закони на всеки от ”70-те народа” – а един общ  закон за всички. Разкрива се нова система на управление.

Ето защо светът става глобален – той се обединява с единен закон, с тази сила и го чакат бурни изменения. Ние ще тръгнем напред с огромни крачки.

От урока по статията ”Прислужницата,  наследяваща своята господарка”, 08.12.2010

[29174]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Откъси от моята бъдеща книга „Пътеводител към книгата „Зоар“”

Връзката между нас може да се сравни с картина, която не само са разрязали (раздробили) на малки парченца, но на всичкото отгоре са я слепили неправилно.

Ако между нас нямаше никаква връзка – това е по-поносимо, но раздробяването е създало отрицателна, егоистична връзка.

Защо е направено така? Работата е в това, че такава отрицателна връзка съществува между всички части в природата – това е „помощ срещу”, за да ни се помогне да намерим природата на Твореца извън Него.

Без такава отрицателна връзка между нас, ние нямаше да можем да открием, че зависим само от връзката помежду ни – тя е причината за всичко зло и всичко добро.

Ако между нас имаше добра връзка, ние нямаше да постигнем Твореца, защото щяхме да сме в Него. Ако пък нямаше никаква връзка, ние нямаше да успеем да разкрием причината за злото в нашия живот.

Благодарение на разкритието, че връзката между нас е лоша и това се явява причината за нашите страдания, ние можем да я превърнем в добра, доколкото подгонени от страданията, достигаме  до Твореца и осъзнаваме, че по друг начин не бихме стигнали.

Така се случва понякога и в нашия живот: възниква ситуация, която ни сближава с други хора.

По-рано между нас не е имало връзка, ние сме били чужди един за друг, учтиви и вежливи. Но изведнъж, по някаква причина, сме се оказали заедно, свързани един с друг с обща работа, с общи проблеми.

Ние сме се сближили – и сега започваме да откриваме доколко сме различни, колко не си подхождаме …. И тогава се разкрива злото между нас, което е съществувало и преди, но не е било разкрито.

Откривайки, че връзката между нас е лоша, ние обикновено се стремим да се отдалечим един от друг, но ако външните условия не ни позволяват това, то нямаме избор – ще ни се наложи да поправим отношенията помежду си.

Нима това не ви напомня за състоянието на днешното човечество? В миналото връзката между отделните страни е била слаба, всяка държава е била свързана с ограничен брой страни. Между нас не е имало истинска връзка, затова злото не се е разкривало.

Но сега светът е станал глобален, всички се оказаха свързани помежду си, оказващи си влияние. Ние няма къде да избягаме един от друг и затова между нас се разкрива ненавистта. Същата тази ненавист ще ни накара да поправим отношенията си.

Filed under: Зоар, Криза, глобализация - Няма коментари→

Напоследък, с проявяването на глобалната (системна) криза, се усеща все по-голяма нужда от създаване на правилна система за всеобщо функциониране.

Както казва Баал Сулам, длъжни сме да преобразуваме нашето общество съобразно новите условия – съобразно изискванията на природата.

Кризата разкри необходимостта от това, да станем подобни на природата,  от обща взаимна връзка.

Струва ми се, че е възможно постепенно да въведем отношения на отдаване и любов (както е в природата) във виртуалното пространство, където хората по целия свят да се почувстват свързани помежду си и съществуващи заедно.

От всички средства за комуникация, такова място може да бъде само Интернет, а не телевизията, вестниците или книгите.

Само Интернет мрежата, може да отговори на изискванията за разпространение и обединение; създаване на глобална система за възпитание на деца и възрастни; глобална връзка за формиране на обща обединяваща сила. За да се почувстваме един – друг чрез линията за връзка  – и да излезем за духовна връзка.

От беседата за социалната мрежа, 04.04.2010

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Filed under: Клипове - Няма коментари→

Въпрос: Съвременната икономика, а и целият наш живот представляват сами по себе си някакъв хаос, който трудно може да се регулира, контролира и прогнозира. Какво да правят хората в тази ситуация? Сега най-острият и много актуален въпрос е: какво умира и какво се ражда?

Отговор: Първото нещо, което трябва да научим от кризата и от сегашното неопределено състояние, е това, че независимо от нашата воля, ние се развиваме – правим го по някакви закони. Тези закони не са ни известни. Ако можем да ги предугадим – добре, ако не – не, от това нищо не се променя. Всички наши опити да променим нещо по-своему няма да доведат до нищо добро. Да знаеш законите на природата преди всичко означава да имаш още мъдрост и сили.

Въпрос: А какво да правим с тези знания след това?

Отговор: Днес всички наши опити да направим сами каквото и да е няма да доведат до нищо добро. Можем да предположим, че всички наши грешки също са програмирани от природата, за да ни научат на нещо. И по този начин ние се предвижваме.

Въпрос: Това не е ли фатализъм?

Отговор: Природата действително включва в себе си всичко – дори поведенческите подбуди, мотиви и действия на човек. В основата на всички негови проблеми стои това, че той отделя себе си от природата. Задачата на Природата е да научи човек да не го прави. Човекът трябва да разбере, че той e вътре в Природата, вграден е в нея.

Единствената задача на човек е интеграция на цялата природа под властта, под управлението, под желанието на човек, тоест привеждане в хармония, в равновесие на цялата система. Природата подтиква и учи човек. Сега може да му е страшно и болно. И всичко това е, за да разбере той, че цялата Природа е разединена, противоречива, кризисна само защото той, човекът, внася в нея този елемент. Той трябва да направи всичко възможно, за да събере всички части на природата заедно в единна хармония. Това зависи от всеки човек. Отделянето на човек от природата трябва да се прави, но само в степента, в която той може да я приведе в хармония.

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

В наше време светът започва да се издига отдолу нагоре. Първият признак на този подем е проявяването на връзката между нас – глобализацията и интеграцията, които се разкриват в нашия свят. С всеки изминал ден, тази връзка ще се проявява все по ясно и отчетливо, нали този процес не зависи от нашето желание.
Ние сякаш се намираме на лентата на ескалатор, който ни издига по стъпалата на световете, и всеки път пред нас се разкрива различна картина. Тази лента се движи с определено темпо, което се нарича „в своето време“ (беито). И макар да ни се струва, че промените в света се случват с главозамайваща скорост, всъщност това е все още началото.
Нали до днес светът не се е издигал, а само се е променял вътре в егоизма, растящ от поколение в поколение. А сега ни показват, че егоизмът става все по свързан – ние вече виждаме системата на егоистична връзка между всички хора в света, която предстои да поправим. Разкрива ни се, че не сме способни да бъдем свързани – това е истината за нас. Така се проявява духовният свят спрямо хората.
И ние сме длъжни да разберем, че този проявяващ се сега духовен свят, в които всички са свързани, с всеки изминал ден ще става все по-отчетлив и застрашителен, тъй като не му съответстваме. Ще живеем така, докато вследствие на нарастващото несъответствие, под натиска на огромни страдания не се съгласим да приведем себе си в съответствие с него. А кабалистите са се постарали да ни предадат тези процеси, за да видим „стълбата“, по която се издигаме сега, като на ескалатор, в следващото измерение, висшия свят. Нямаме избор – ние вече стоим върху тази лента.

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→