Трябва да се стремим винаги да бъдем с вяра над знание. Защото ако Творецът се разкрие, аз губя своето независимо „Аз”, ставам паразит (получаващ) във висшата система.

Както човек, който няма никаква нужда да се повдигне от кревата, и лежи, поставен на система за изкуствено хранене.

Ако Творецът се разкрие, няма да е нужно аз да съществувам, аз няма да мога да направя и най-малко движение и Той ще запълни със себе си целия свят. И затова съм длъжен  през цялото време да удържам себе си независим от Него, да Го скривам.

Сега разбираме, защо Малхут, усещаща такова състояние в света на Безкрайността, не е могла да го понесе, тъй като това зачерква ”Азът”, същността на творението.

Творецът пробужда в нас „Аза” и ние сме готови да се откажем от цялото напълване, от цялото знание. Това е и усещане за срама, когато ни се струва, като че ли преставаме да съществуваме.

Затова цялата наша работа е в това, през цялото време да съхраняваме себе си като творение, отделено от Твореца, а от друга страна да сме подобни на Него. И това е възможно само запазвайки преградата между нас.

Но тази преграда не ни разделя! Ние се съединяваме над нея чрез подобието, връзката, която сме построили помежду си, според степента на нашето подобие!

Аз не давам на своето желание да се наслади в получаване направо от светлината, а в отразената светлина, където построявам подобие на Твореца – там се сливаме с Него, неотделими един от друг.

Отдолу – знание и разум  , а над тях – вяра и отдаване. В тази вяра и отдаване аз и се съединявам с Твореца.

Творецът никога не се разкрива така, че да направи  заради мен цялата работа и да отмени моето Аз. Висшият само ми показва примери, спускайки към мен своята долна част, АХАП, а аз  вземам тези примери и правя себе си подобен на Него.

Това се нарича „работа на Твореца”. Той не прави заради мен поправянето, а ме учи как да се поправя.

А наслаждението идва от нашето сливане и съединение.

От урока по статията на Рабаш, 15.09.2010

[#21211]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Зоар, глава „Ваехи”, п.170: В часа, в който излезе душата на човека, всички негови близки и приятели във висшият свят шестват с неговата душа и и показват мястото рай и мястото на наказанието.

Въпрос: Хора, преживели клинична смърт разказват за своите видения и тези видения много съвпадат с описанията  в  Книга Зоар, макар че те нямат никакво понятие от кабала…

Отговор: Разбирането на кабала не помага на човека да види духовния свят. Усещането за висшият свят е възможно само в поправената душа. Дали човек изучава кабалистични книги или не, няма никакво значение. Важното е желае ли с това да поправи себе си.

Към преживяванията на хора, преживели клинична смърт може да се отнасяме двуяко. От една страна, когато човек попада в критично състояние, това е голям удар върху физическото тяло, което само по себе си не е нищо повече от желание за наслаждение.

Просто нашето тяло ни се струва материално, заемащо обем, но то е желание за наслаждение с определен вид напълване.

Ако това желание усеща пустота, достигаща до страдание, то естествено не желае да усеща мястото, желанието в което страда, иска да го намали, съкращава това място, по-малко да живее, отключва своите чувства, приема наркотици и прочее.

Всеки човек, усещайки душевни и материални страдания желае да ги съкрати, да съкрати своето възприятие за света, чак до нежелание да живее.

Но от това, че ти усещаш страдание и желаеш да се издигнеш, да се измъкнеш от това място на пълна тъмнина, скръб, удари, войни и болести и от огромните страдания, и искаш да се издигнеш над този свят, ти всъщност извършваш духовно действие не заради отдаване, не защото нещо духовно те привлича, а доколко страданията те притискат с такава сила, че те избутват като костилка от вишна и отскачаш нагоре.

Този път е на страдание, а не на придвижване, защото не се приближаваш към целта, не знаеш за нея и бягаш от страданията като подплашено животно от пръчка. Но така или иначе се издигаш над егоизма, над желанията за наслаждение, искаш да анулираш своето его: „Аз нищо не искам, оставете ме на мира!”.

Да допуснем, че аз съм откраднал милиард долара, хванали са ме и ме осъждат на доживотен затвор. В този миг аз искам само хляб, вода и да си бъда вкъщи. Нищо повече!

А защо съм искал милиард долара?! Желанието се е намалило, иначе казано издига се „вярата над знанието”, то е готово да бъде в отдаване, отказва се от себе си, съкращава се, само за да не усеща страданията от наказанието.

И тогава тези хора усещат истината, в каквато степен им се открива връзката с Твореца. Но само за кратко време и по такъв начин, че те не могат да възприемат и удържат това състояние, защото в тях няма собствени постоянни келим (духовни съсъди) и затова то преминава.

Но в 99% от случаите усещанията са странични, хората усещат само психосоматични преживявания. Доколкото те пребивават в страдания, обърканост, тъмни чувства, неправилно функциониране на системите, на тях всичко това само им се струва.

Целта на творението не е в това, човек в състояние на клинична смърт да усеща духовния свят. Аз съм длъжен да го усещам в здраво състояние, намирайки се в него като изследовател, притежаващ знания, разбиране, усещане и власт  да стана като Твореца.

От урока по книгата Зоар, 02.09.2010

Filed under: Възприемане на реалността, Ежедневен урок, Здраве, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Защо Творецът позволява на някои хора да извършват жестоки, престъпни постъпки?

Отговор: Във въпросите за възприемане на действителността, свободата на волята и природата на човека, науката Кабала обяснява, че в този свят човек няма никаква свобода на волята. И затова той не изпълнява никакви свободни действия.

Ако той постига свобода на избора, която може да се реализира само в кабалистична група, относително постигането на духовната цел, може да се каже, че той получава някаква свобода на действие, която може да бъде за негова сметка.

Но хората, които не са достигнали духовно постижение и не са съединили двете противоположности: намерение и действие – все едно нищо не правят.

Те завършват живота си, като че ли не са живели! Тоест те не са живели като „хора” – живяло е само биологическото им тяло, както при всички други животни.

Това е живот по изискванията на своята природата, а да се повдигне над природата си човек може само с вяра над знанието, когато той иска да придобие друга природа.

Съединението на тези две природи – висша и низша – се нарича човек. Само този, който постигне това, може да прави самостоятелни действия, за които да е наказван или оправдаван.

Тоест, за самостоятелни действия могат да се питат само кабалистите. А обикновения човек няма какво да го питаме, защото той действа подчинявайки се на природата си, в едно направление и сам нищо не прави.

Разбира се в нашият живот са необходими наказания, но ние ги получаваме не по наше желание, а защото от нас го изисква висшето управление – чрез съда, държавата, полицията – за да се ускори развитието!

Така действа висшето управление над всички хора – марионетки, за да ги приближи към момента на свободния избор.

От урока по статия на Рабаш, 31.08.2010г.

Filed under: Ежедневен урок, Свобода на волята - Няма коментари→

За да се издигнем на следваща степен, ние трябва да действаме с „вяра над знанието”. „Вяра” означава, че нашата „глава” (Рош) се намира във висшето. Висшият ни казва какво да правим и ние го правим: обединяваме се с другарите, учим се.

Ние знаем, че никого не обичаме и не искаме да се обединяваме, но ни казват: „Правете това механично и не лъжете себе си. Вие не искате това, вашето сърце е против. Фараонът, желанието за наслада, злото начало действа във вас с цялата си сила. Вярно! Ненавистта е вътре в нас, а играта на любов, лъжата – отвън”.

Това е специално направено. Тъй като висшата степен, на която сега играем, за нас е лъжа, защото още не е свързана с нас.

Но ние сме длъжни да я играем, докато тази игра се превърне в истина – за сметка на светлината, която извикваме с такива „глупави” действия наречени „ще направим”. И тогава ние „ще чуем” – ще достигнем „лишма”(Бина),  нивото на „слуха”.

Това е най-умното действие, позволяващо ни да растем. Без това не растат нито растенията, нито животните, нито хората.

Само за сметка на отмяната ни пред висшата степен, когато просто повтаряш след нея всичко, което е възможно, доколкото си способен, без участие на разума, защото в теб все още няма разбиране и усещане за случващото се на тази степен.

Казано е: „Всичко, което е по силите ти да направиш – прави го”, „Приложил усилия и намерил”. Ти си приложил усилия и си получил „находка”, която не си очаквал и дори не си си и представял.

Това е единствения принцип на растежа и няма други начини за издигане от степен на степен. Аз съм длъжен да се отменя пред висшия, да си кажа, че моята глава (Рош) е само за да види действията на висшия и да повтори същото със своето тяло (Гуф).

И нищо повече от това! Аз не използвам своята „глава” за своето „тяло”. Моята „глава” е само, за да се съединя с висшия, да вземе пример от неговите действия.

Този принцип работи и в нашия свят. Навсякъде, където има напредък, растеж, даже в растителните и животинските тъкани, действа същия закон: клетката, желаеща да расте, се съотнася към по-развита клетка и само така  – за нейна сметка, расте.

Това се нарича игра, защото висшата степен все още не се е показала в мене като „мохин” и аз се водя по висшия разум – играя. Така малкото дете играе на голям и поради това пораства.

Това е железен принцип на всички степени. Само чрез него може да се придвижваме от степен на степен. Този закон действа и в материалния, и в духовния свят.

От урок по книгата „Зоар“, 03.08.2010 г.

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Творецът – това е само едно свойство – отдаване, абсолютно добро. Но творението е създадено от Твореца като нещо, което Му е противоположно, желанието за получаване (наслаждение).

За да постигне уподобяване с Твореца, творението трябва да премине през много  противоположни състояния.

За да не смени просто желанието за получаване с желание за отдаване и да се присъедини към Твореца, а да остане самостоятелно, но в същото време подобно на Твореца, творението включва в себе си две съставни: желанието да се наслади и усещането на даващия .

Цялото ни усещане за света и нашето съществуване се сьстои от тези две противоположности: „еш ми аин” (съществуващо от нищото) – само тогава творението се усеща съществуващо.

Ние не можем да съществуваме само в „еш” (в реалността на Твореца ) или само в „аин” (реалността на творението), и затова преминаваме през последователни изменения в себе си, за да може светлината (еш), която ме е създала от нищото (ми аин), да приведе желанието (аин) вьв форма „еш”, формата на Твореца.

И така той ме води по тази верига: от причината към следствието, от причината към следствието,където всеки предшестващ резултат става причина за следващото състояние.

Докато започна да усещам Неговото отношение спрямо мен – някой външен страничен – силата, която ме е създала и ме управлява.

Освен напълването, което усещам „вътре в знанието”, има още силата на Твореца, която ме развива, показва ми модела и целта, и тук трябва да действам „с вяра”.

Аз се намирам в своето текущо състояние като животно, работещо с наличното, с което разполага, но също така отчитам следващото състояние, степен, независимо че още не разполагам с нея, но приемам нейното съществувание „на вяра”, тьй като тя е противоположна на моето сегашно състояние.

Природата на духовните степени: следващата степен е противоположна на предходната, защото тя е по-голямо отдаване от предхождащата.

Затова, за да се издигна на нея, аз трябва да приема нейните условия „отдаване въпреки егоизма”- „с вяра над знанието”.

Иначе завинаги ще остана на сегашното животинско стъпало и ще получавам наслажденията в сегашното желание, а няма да се издигам по духовните стъпала – стъпалата на отдаването.

Затова е необходимо да се подготвим така, че да приемаме следващото стъпало като желано, а не да го отхвърляме.

От урока по статия на Рабаш, 02.08.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Ако аз започна да усещам вътрешно, всичко което става в ежедневния ми живот, дали това е признак  за напредване, в резултат на четенето на Книгата Зоар?

Отговор: Не. Когато чета Книгата Зоар, никакъв ежедневен живот не съществува за мен.

Аз имам зачатък на душа. Това е точката в сърцето и сега с нея се намирам във висшата система, за която разказва Зоар.

Как да се съединя с тази мъничка точка, в която няма нищо чувствено и рационално, с всички тези свойства – трите линии, повдигането и спускането, духовните действия.

Именно това търся. Как да пребивавам в тях, как да ги усещам, как да ги изпитвам върху себе си там, в ЗОН на света Ацилут?

Аз нищо не искам от този свят – нито самия себе си, нито другарите, каквито ги възприемам с петте си сетива, и най – малко – целия свят. Защо ми е необходимо това?

Егото не съществува. Само вътрешно ми се представя моето его като желание да се насладя. Ако се повдигна на по-високо ниво – на отдаване, на вярата над знанието – то  виждам всичко, по друг начин.

Аз не желая да се занимавам с този свят! Искам само да се повдигна и да се слея с висшия свят! Отнасям се реално към това, а не напускам нашия свят.

Изучавам Книгата Зоар и Науката Кабала, за да разкрия за себе си висшия свят, а не да го притегля в нашия свят. Това няма никога да се случи! Никога духовният свят няма да се облече в материалния.

Напротив, материалният свят се повдига към корените си в духовния свят. Чрез материалния свят, впоследствие, аз виждам духовния. Но отначало е необходимо да се възприеме духовното.

Затова, преди началото на урока, се старая да се изключа от всичко, което имам в този свят. Тъй като сега изучавам съвършенството, духовното, Твореца.

От урок по Книгата Зоар, 10.06.2010

Filed under: Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→