Кабалистичните книги ни разказват за бъдещите ни състояния, които сме длъжни да рзкрием в себе си, назовавйки ги с имената на световете, парцуфите…

Ако съединим желанията си към това, то ще получим нуждата от поправяне, което ще предизвика въздействието на светлината, тя ще предаде на желанието ни намерение за отдаване и ние ще постигнем тези усещания, които се описват от кабалистите.

Всички тези бъдещи състояния, които искаме да достигнем и почувстваме:АБ, САГ, Аба ве-Има, зивугим, парцуфим – се отнасят само към връзката между нас, към разни видове отдаване.

Говори се само за връзка между душите – започвайки от този свят, както се нарича нашата сегашна връзка и през всички степени на световете до такава връзка, която се нарича Безкрайност, т.е. връзка между всички, без никаква граница.

Безкрайността е отсъствие на ограничение, когато всички души са дотолкова поправени, че се съединяват в едно цяло.

И макар, ние, все още да не се намираме в такова състояние, на нас ни е нужно да го видим като цел още сега: «като един човек с едно сърце» и да чакаме то да се случи между нас.

Много е важно да преминем от външно възприятие към вътрешно, т.е. когато всички светове и всичко, което съществува се намира вътре в човека.

И ние не разбираме какво означава «вътре в човека» – започваме да си представяме геометрично пространство.

Нужно е да работим над правилната картина през цялото време. В началото на пътя човек си представя вътрешната работа, духовното, работата в група  много своеобразно.

Но според степента на придвижване трябва да се грижи всички картини, форми и подходи да си подхождат в една точка и там да се съвместят и целта, и всички измерения – в нея самата. Освен тази точка, няма никакво друго пространство.

Така, ти започваш да си представяш всичко само в точката на твоето усещане и се връщаш в точката на творението «еш ми айн» (нещо от нищото).

И това не е фантазия! Тъй като ние през цялото време живеем в тази фантазия. Във всеки от нас съществува собствен въображаем свят..

От урока от 04.06.2010

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Как да се съчетае вътрешната работа с изучаването на Зоар?

Отговор: Вие напразно смятате, че книгата Зоар е написана със същата цел, като обикновенната книга, която ни разказва и обяснява нещо.

Това е неправилно, и не затова Баал Сулам е написал своите коментари към нея.

Изучаването не се състои в това да се разбере написаното със земния разум и да се научи за работата по трите линии, като се научат термините до най-малки подробности. Ние трябва да разберем не самия строеж, а необходимостта от поправяне.

И допълнителните пояснения, които дават кабалистите към първоизточниците (към кабалистичните произведения, Тора, Пророците и другите свети книги) е невъзможно да се разберат с обикновения разум, а само чрез поправянето на душата.

Затова всички кабалистични коментари, на първо място са предназначени да привличат към изучаващия висшата светлина.

И тогава читателят ще може да ги използва и да се наслаждава на скритата в тях светлина, откривайки за себе си това, което е написано в първоизточника. Ето това се нарича коментар.

Всеки коментар е допълнителен инструмент, който ни помага не да разберем, а да се свържем с първоизточника.

Затова, когато ние четем „техническите” пояснения на Баал Сулам: за трите линии, сферите и парцуфите, за издигането и спускането, за решимот и екраните и ни се струва, че все едно той иска да ни учи на обикновенна наука, за да може да осъзнанем с разума си и да можем да нарисуваме всичко схематично – това не е правилно.

Добавката, направена от Баал Сулам към книгата Зоар, коментарът „Сулам”, помага да се привлече светлината, възвръщаща към източника, а не ни добавя абстрактно знание за строежа на някакъв Висш свят.

Не е възможно да познаем Висшия свят, докато не сме го почувствали в душата си. По същество, ние постигаме собствения си строеж.

Човек започва да чувства, че цялата реалност, цялото мироздание се намира в него, а не някъде там, макар и да му се представя като нещо външно.

Затова, ние трябва да се настроим за правилно четене, като разбираме, че в него няма нищо, освен светлина, връщаща ни към източника – след което вече ще дойде постижението и „душата ще започне да учи човека”

Но първо трябва да се получи тази душа – тоест, духовната конструкция, в която аз ще разкрия всички явления, за които разказва Зоар.

От Урока по книгата ЗОАР, 23.06.2010

Filed under: Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Напълно съм объркан по отношение на правилната вътрешна работа. Привлича ме вътрешната Тора, като път към сливането с Твореца. Но съществуват още и теченията Бреслав, Хабад и др., както и пътят на Баал Сулам, между които има много разногласия. Всеки казва: „Истината е при мен!“. – Как да продължа да напредвам?

Отговор: В първоначалния си, истински вид, между всички направления, във всички техни вариации не са съществували никакви различия, защото те са били базирани върху Кабала на Ари и вътрешната работа на Баал Шем Тов – неговите ученици преподавали една и съща Кабала в цяла Източна Европа. Но навсякъде добавяли заради общата маса хора различни „минхагим“ – външни обичаи, обреди, за да могат чрез тях да ги привлекат. С течение на времето, масите приели тези обичаи и обреди, като нещо много важно, а изучаването на Кабала и вътрешната работа, като нещо второстепенно, което постепенно било забравено. Останали само външните думи и действия.
Днес всички хасидски течения се различават едно от друго само по своите обреди и обичаи. В тях отсъства вътрешната работа, т. е. постигането на сливане с Твореца. Баал Сулам е преразказал Кабала на Ари (в ТЕС), дал е основите на вътрешната работа (в неговите и на Рабаш статии и писма) – работата на човека за поправяне на неговата душа без каквито и да е външни действия, обичаи.
Ако Вашата душа е все още на ниво, на което ви привличат обичаите – отидете при Хасидите. А ако тя е вече дотолкова развита, че се нуждае от непосредствено разкриване на Твореца и целта, тогава не бихте могли да останете в никакво друго течение, освен в чистата (без външни ритуали) Кабала. Затова и съществува древният призив към човека: „Нека човек учи там, където желае неговото сърце.“ – избирайки самостоятелно мястото за обучение, без да се поддава на чужди мнения, защото това ще определи неговия път.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман - Няма коментари→