Кабала е всичко. Няма нищо, което да излиза извън нейните рамки – това е и човекът, и целият негов свят, независимо къде се намира той. Но всичко това е именно във възприятието на човека, а всички растения и животни (зоология, биология, ботаника) изучаваме само така, както ги усеща той. Всичко това са някакви сили, които се проявяват по този начин спрямо мен.

И дори Твореца аз изучавам само така, както се разкрива спрямо мен – аз разкривам Него, чрез цялата реалност, нейния корен. Постигането на този корен е и целта на цялото изследване. Цялото мироздание се е развило само за да може човекът да разкрие Корена. Цялата реалност е средство за установяване на връзка между човека и Корена, Твореца.

Творецът не е някакъв религиозен символ, а коренът на всичко, управляващият всички, първопричината и източникът на всичко съществуващо, а също и целта. Както е казано: „Аз съм първият и Аз съм последният”.

Корен означава, че от него започва всичко и Той определя как ще стане всяко действие – и с Него, в крайна сметка, завършва всичко. За Него е казано: „Един, Единен, и Единствен” и „Няма никой освен Него”, „Добър и Творящ добро”.

Но не е възможно да изследваме реалността, ако първо не променим себе си. Само кабалистът може да бъде изследовател в тази наука, защото я разкрива на самия себе си. Невъзможно е да я изследва в качеството си на външен наблюдател, както се прави в другите науки.

Например, някога изучавах металознание. Ние вземахме образци от метала, нагрявахме го, охлаждахме го, изпитвахме го под натиск, проверявахме влиянието на различните добавки, на сплавите. Но аз си оставах все същия човек, който изследва метала. После изхвърлях образеца, а на другия ден вземах друг.

А в кабала трябва да се намираш вътре в образеца, който подлагаш на изпитание! Трябва да приемеш неговите свойства. Не просто да се научиш малко да ги разбираш и усещаш отвън, както обичайно проникваме в онова, което изучаваме. В кабала трябва да се намираш вътре в самия материал, да приемеш същата форма и съгласно това съответствие ще можеш да го разбереш.

Когато построиш вътре в себе си този пълен модел, само тогава ще можеш да проверяваш и изследваш. Ти ще изследваш самия себе си! Творецът (Боре) означава „иди и виж” (бо-ре). Аз не виждам нищо отвън – Творецът се намира вътре в мен. И в зависимост от подобието, което ще постигна, казвам: „Ето това е Творецът! Това е моят Бог.”

И всеки трябва да знае това – „от малкия до великия”. Но за тази цел трябва да бъдем готови да променим своята природа и да я заменим с природата на Твореца.

От урока по статията „Същност на науката кабала”, 23.01.2011

[33953]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Кабала - Няма коментари→

Въпрос: Разкажете ни, как установявате вътрешен контакт с хората?

Отговор: Старая се да търся и да се задълбочавам в онова място, където се разкрива духовното и всеки път отново да проникна там от нашия външен свят.

Чрез външната група, аз влизам навътре – там, където изчезват всички лица и материални характери, и остават само точките в сърцата. Задълбочавам се във връзката между тях, в тяхното съединение на едно място, и чрез него прониквам все по-дълбоко в духовните свойства.

Всеки път, трябва отново да започвам отначало тази работа, и това място все повече се разширява и придобива все повече съставни, хранейки се от духа на живота.

Докато на това място не започнат да се проявяват осезаеми форми на връзката – духовният парцуф, с влизането и излизането на светлината, пълната „ТАНТА” (таамим-некудот-тагин-отийот – вкусът на напълването, постепенното излизане на светлината, оставящ спомен – „букви”, инструменти за по-нататъшна работа), когато ти влизаш вътре и така усещаш това съединяване.

И мястото на вътрешното съединяване, постепенно се разширява върху цялото мироздание така, че ти започваш да чувстваш, че навсякъде около теб е само едно. А целият материален свят, който до този момент е заемал цялата твоя реалност, оставяйки по средата само една малка точка за духовното, се свива обратно. А тази духовна точка, все повече се разширява и заема цялото пространство!

И тогава, малкият свят изчезва, вече не е на първи план, сякаш неживото, растителното и животинското ниво не са най-важни за човека. Защото започваш да усещаш, че там, хората са изцяло управлявани свише и нямат никаква свобода на избора или независимост на личността. И затова, този свят изчезва от твоето възприятие.

Остава само онова място, на което се осъществяват всички тези духовни отношения. Там, ти различаваш висшето и нисшето, всички парцуфим и как те работят помежду си, започвайки все по-добре да го разбираш. И всичко зависи от това, доколко човек полага усилия, за да го разкрие.

Всеки път трябва да се връщаш отново към това, защото през цялото време ни изхвърлят от духовното, избутвайки ни надолу до този свят и ние се връщаме към външната картина, виждайки отново всичките тези лица и целия този свят, скриващи от нас вътрешната картина.

И човек отново започва да полага усилия и да се старае да проникне навътре, за да може вътрешният свят да се разшири и разпространи върху целия този свят. По този начин, духовното през цялото време ту се свива и връща в точката, ту отново се разширява – сякаш диша.

От урока по писмо на Баал а-Сулам, 10.12.2010

[30031]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Учител и ученик - Няма коментари→

От кабалистите, постигнали основите на творението, ние знаем, че Творецът е създал желанието за наслаждение.

Това желание е задължено да се уподоби на Твореца, да стане съсъд, който да се напълни със светлина, съгласно закона за подобието на свойствата.

Такава е единствената форма, която Творецът е установил и създал първоначално. Всички други форми съществуват само във възприятието на получаващите.

Единното творение, единното желание за получаване на наслаждение пребивава в подобие с висшата светлина, напълнено със светлина, единство и сливане.

На него му се струва, че е отделено от Твореца и се различава от него по свойства, разбито е, разделено на множество части и т.н.

Сега ние от своя страна сме длъжни да решим, какви действия са необходими, за да се върнем към единственото съществуващо истинско състояние – там където „Той и Неговото име са едно”, където светлината и съсъда, творението и Творецът са слети един с друг.

Науката Кабала отделя особено внимание на текущия етап – подготовката за подем към първата, най-ниска степен по стълбата.

Там душата учи човека, там ние винаги можем да потърсим помощ в книгите, да получим примери, да съберем опит, да се учим от минали състояния.

Целият проблем е точно тук, преди първата степен. Тук е нужна голямата подготовка, тук състоянията са неясни, а светът е противоположен на духовната реалност.

И затова ние трябва да използваме особените средства, които ни предоставя науката Кабала.

От урока по статията на Рабаш, 27.10.2010

[25038]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Науката Кабала твърди, че сама по себе си реалността не съществува извън нас.

Цялата действителност се намира вътре в човека, който я наблюдава и усеща. А извън него няма нищо.

Проблемът е в това, че ние не сме свикнали с такова възприемане на действителността.

Родили сме се в този свят, т.е. с такива усещания и възприемаме реалността в своите пет органа на чувствата. Това много ни ограничава и ни е трудно да се отнасяме по друг начин към нашите възприятия.

Защо ни е необходимо да възприемаме действителността по друг начин? Когато започна да мисля, че реалността зависи единствено от моите качества – това ме принуждава да се замисля, какви са моите качества, какви трябва да бъдат, какво трябва да поправя в тях.

Защо да ги поправям? За да изградя в себе си истинска, неизменна, вечна реалност, в която съществуваш без всякакви изменения.

Тази реалност се нарича истинска. Преди това ти живееш на различни нива от фалшивата действителност – в неистинско, несъвършено състояние.

Кабалистите ни обясняват, как да постигнем възприемането на истинската реалност. За какво е необходимо това? Те казват, че ти сам определяш своя живот.

Ако започнеш да усещаш живота си в съответствие с новото възприятие – “всичко се намира вътре в мен”, то целия свят, който виждаш отвън, ще вместиш в себе си.

И тогава няма да умреш, защото целият свят си остава вътре в теб, ти го включваш в себе си и продължаваш с него по-нататък.

По този начин възприемането на реалността, което в началото ни се струва като отвлечена философия, нещо виртуално и нереално, се превръща във въпрос на “нашите живот и смърт”.

Ако достигна такава промяна на своите качества, своето възприятие, че всичко, което сега виждам отвън започна да възприемам и усещам вътре, да чувствам целия свят като свои вътрешни явления – това е и моето неизменно, вечно, съвършено състояние. И няма нищо, което би се променило, провалило и умряло.

Променяйки своето възприемане на действителността от външно на вътрешно, приближавайки тази реалност към себе си и вмествайки я вътре в себе си, аз се издигам по 125-те степени на възприемане на реалността и достигам такова състояние, при което напълно се включвам в безкрайността – само за сметка на това, че възприемам всичко вътре в себе си.

Откъс от 7-я урок на конгреса „Зоар 2010“, 24.02.2010

Filed under: Зоар - 1 коментар →

[youtube id=“HX_ekc7bWv8″ w=“495″]

Filed under: Клипове - Няма коментари→

Всички помним историята за стомната и маслото, което горяло в Храма осем дни подред. Горяло е, смеейки се над законите на физиката, съгласно които маслото в стомната следвало да стигне само за един ден. Човек, усещащ духовната степен, на която живее, винаги се сражава с „елините“ в себе си. Той се стреми да използва своите желания с намерение да отдава, а не да получава.

От Вавилон до Модиин

Всичко се започнало в Древен Вавилон, когато за първи път хората усетили у себе си рязък скок на егоизма. Дотогава те живеели като братя, но в един момент престанали да се разбират един друг. Разделило ги е порасналото его, и всеки един започнал да се грижи единствено за себе си, без да мисли за ближния. Тогава именно Авраам и създава първата кабалистична група, превърнала се с времето в народа на Израел. (още…)

Filed under: Духовност, Празници - Няма коментари→

Мнозина обичат да четат книги, въпреки интернет, спътниковата телевизия и други постижения на човешкия прогрес – книгата и днес си остава незаменимо средство за подобряване на настроението и оползотворяване на свободното време. Тя ни дава възможност, поне за кратко да забравим за ежедневните проблеми, тя ни въвежда в невиждани светове с невероятни същества. Заедно с нейния главен герой, ние се влюбваме в очарователни красавици, които ни отвръщат  взаимно на чувствата. Отправяме се към славни приключения и спасявайки се от смъртни опасности, изпитваме усещането на завръщане у дома, носейки препълнено със злато ковчеже. Благодарение на книгата, ние преживяваме безкрайното количество от съдби на героите. (още…)

Filed under: Възприемане на реалността, Зоар - Няма коментари→