Въпрос: Какво се променя в човек и в света при разкриването на Твореца?

Отговор: В степента на приближаване до разкритие на Твореца, започва разбиране за това, че всичко, което се случва, е негова постановка, и затова дори най-неприятните събития, които по-рано сме оценяли като ужасни, губят своето предишно отрицателно значение и се преоценят като необходими за натрупване на желанието да разкриеш Твореца.

И разбираш, че в света около теб нищо не трябва да се промени, а само твоето разкритие на управлението прави този низш свят – висшия свят. Само добавянето към този свят на явното управление на Твореца се явява разкриването на висшия свят. Тоест висшият свят е добавяне на висшето управление към нашия свят. Така е казано: ”Няма отличия на този свят от висшия, а само изменение на царстването” (Ейн бейн олам азе ле олам аба еле шиабуд малхует).

[113950]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа - Няма коментари→

Въпрос (от критично писмо): …къде и как може да се види висшия свят?

Отговор: Знаете ли, това е възможно, при това много просто и нагледно: ако гледате на света само през своите очи, виждате „този“ свят. А ако гледате на света през още едни очи, които и да са, виждате „висшия“ свят. Това е!

[104514]

Filed under: Възприемане на реалността, Въпрос-отговор, Духовна работа - Няма коментари→

Новосибирски конгрес, урок 3

Въпрос: Какво да правим, ако на конгреса човек се намира твърде дълго в блажено състояние?

Отговор: “Твърде” не може да бъде , защото в това състояние трябва да бъдем безкрайно. То не може да бъде въпрос на време, защото всичко пропада: и времето, и разстоянието.

Въпрос: Как да направя така, че не просто да остана в това състояние, а да го използвам максимално ефективно? Разбирам, че трябва да се обърна към Твореца, но отнема прекалено дълго време, за да получа отговор.

Отговор: Факт е, че много хора имат същите оплаквания и претенции: „Няма отговор!“.

Духовният свят, от една страна, е интегрален, аналогов, а от друга страна – импулсен. Тоест, съществува известна двойнственост: електрон – това е частица или някаква мъгла; светлината – това е частичка или вълна, или и двете заедно? Все още не разбираме това. Физиците говорят за това, но не го чувстват, а просто изхождат от експерименталните изследвания.

От една страна, нашите чувства изглеждат да са непрекъснати, като поток, не импулсни. А от друга страна – те са импулсни, тоест десет сфирот или пет бхинот (стадия). Ако не ви достигне макар и един милиметър за първия стадий, се чувствате, като че ли не сте започнали работа – все още нямате контакт.

Ако трябва да бъде хиляда волта – означава хиляда волта. Или да кажем, имате хиляда лева – плащате и минавате границата, като при пътуване със самолет. Но ако не разполагате с достатъчно пари, каквото и да говорите, няма да ви пуснат.

Такива са свойствата във Висшия свят. Трябва да има определен потенциал желания във въпроса ви, за да заслужи отговор. А дотогава не го разкривате. Намирате се в море от светлина. Въпреки това, ако вашият съсъд не може да поеме отговорът, т.е. още не сте достигнали страданията си – по качество и по количество, по силата на този въпрос до определен обем, то не чувствате отговора. Тъй като въпросът ви още не е узрял и вие го виждате именно от незряло състояние.

Казвате: „Вече съм някъде на този свят, и какво нататък?“. Ако в днешното си състояние бихте достигнали до неговото последно, пълно усещане, то зад него бихте усетили следващата степен като ново желание. Така че, продължавайте да усещате, но по-осъзнато: защо, за какво, как. На лице е липса на анализ на състоянието.

От 3-тия урок на конгреса в Новосибирск, 07.12.2012

[95172]

Filed under: Духовна работа, Конгреси и събития, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Цялата книга „Зоар“ разказва за разкриването на Твореца от творенията. Кой е Творецът? – Висшите сфирот, в които се облича простата висша светлина, и чрез тези сфирот ние, намиращите се в Малхут, получаваме тяхното въздействие в различни форми. Това въздействие води до разширяване на Малхут и тогава тя, т.е. желанието, се впечатлява от тях.

Ние, в този свят – сме много далечно следствие на тези процеси, които се случват във висшата степен. Но ние също се впечатляваме от висшата светлина, облечена в желанието. Само че започвам да усещам това желание във формата на неживата, растителната, животинската природа и хората. Аз уж виждам тази картина. Всичко това е светлината, действаща вътре в съсъда /кли/, в желанието. Но ми дават да видя нейната проява като театрална постановка, като картина, игра, представена пред мен, макар в действителност да не трябва да виждаме нищо. Защо въобще трябва да виждам, ако не се намирам в правилното желание, не разполагам с екрани, нямам никаква прилика с висшия свят?

Така виждаме също в нашия свят: свалям очилата – и не виждам нищо, слагам едни очила – и виждам на един метър пред себе си, слагам други очила – и виждам на десет метра от себе си. Тоест всичко възприемаме според подобието между това, което е извън мен, и това, което е вътре в мен. Трябва да има някакъв адаптер. Всъщност, основният закон на природата е във връзката  между нейните части – това е законът за подобието по свойства. Ако има два обекта, според степента на общото между тях, те са във връзка, във взаимно влияние, получават впечатление един от друг. Трябва да има подобие, в противен случай те няма да се възприемат помежду си.

Пребивавам само в желание за наслаждение. И има Висша светлина. Желанието за наслаждение не е предназначено да получи каквато и да е от Висшата светлина, да изпитва нейното влияние, то само е разделено от нея. Така трябва да бъде. Дори тъмнината не би трябвало да усещаме. Но е бил създаден някакъв спектакъл, илюзорна картина, наречена „този свят“ – най-вътрешната сфера от всички духовни сфери. В тази сфера желанието за наслаждение е разделено от духовното, от светлината, от тъмнината, от всичко, усеща себе си съществуващо.

Сега сме в това състояние, защото това е отпечатък на целия духовен свят. Така че тук са ни дали игра: опитваме се, опитваме – и в резултат достигаме до духовното. Защо? Нашите усилия не струват нищо, с изключение на това, че прилагам усилие. Трябва да влагам сили – и противно на тях пробуждам за себе си отдалеч, отвън, светлината, възвръщаща към източника.

Но в действителност, нашият свят няма нищо общо с духовния свят. Затова целият ни напредък се извършва по такъв начин, че не сме във връзка, че не знаем и не разбираме. Само че, какво трябва да направим? – Да предприемеш действия, които кабалистите ти казват, за да се пробуди светлината, възвръщаща към източника. Ако я привлечеш към себе си – ще ти помогне, ако не я привлечеш – няма. С разума си никога няма да я събудиш. Възможно е само по един начин – ако се склониш пред групата, която ще стане твое обкръжение. От цялата тази сфера, наречена „този свят“, на теб са ти предоставили група. Ако работиш правилно с нея, ще излезеш от тази сфера във висшия свят, в противен случай – не.

От урока по книгата „Зоар“, 09.10.2012

[89849]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: От време на време попадам на вашите обсъждания относно състоянието на групата и на всеки един поотделно, и съм поразен, какви сте неизправни все още, колко сте низки, доколко групата все още не е група, без приятелство, къде е вашият напредък?

Отговор: Благодаря ви за въпроса, вероятно от него ще разберете и своето състояние. Колкото по-високо се издига човек, толкова той и неговата група му изглеждат все по-порочни и слаби.

Защото висшата светлина О”М  им свети и те виждат себе си спрямо все по-висши степени.

А когато говорят за себе си, то на страничния слушател му се струва, че и той се намира с тях, на същото ниво и дори по-високо, тъй като не вижда в себе си такива проблеми, а измерва себе си, относително нивото, на което самият той се намира!!!

Казано е, че „по правите пътища на Твореца могат да вървят само праведниците”, които след всичко порочно  в себе си, което им се разкрива, оправдават Твореца, който им разкрива такива състояния, тъй като, ”Няма никой, освен Него”.

За пример, погледнете как народа на Израел греши на всяка крачка в Тора и в своят духовен път! Виж също ”Горящият храст в Коцк” и др.

На тези отстрани им се струва, че са по-добри от тези, които отдават всичко от себе си за духовното развитие. Защото в тях няма трите линии, да вървят над себе си, въпреки здравият смисъл.

И както е казано: ”Мнението на Тора е обратно на мнението на властелините” (даат Тора афуха ми даат баал абайтим). Тяхното неправилно (земно, егоистично) разбиране на нашите състояния, ги отделя  от нас, което е най-добре за двете страни.

Filed under: Въпрос-отговор, Духовна работа, Духовна работа в група - Няма коментари→

При изучаването, а по-точно, в разкриването на книгата Зоар, помагат единствено постоянни упражнения в четене на текста, с желание да го усетите вътре в себе си. Иначе тази книга е недостъпна.

Но ако открием този „заглушител“ на нашите усещания, то ще им разкрием достъп до потока от висши духовни усещания. Ето така ще се разкрие в мене моят вътрешен мир.

Така стъпка по стъпка, ден след ден, човек е длъжен настойчиво да очаква в себе да се появи отзвук от думите в книгата Зоар.

Непосредствено, както в детето, разкриващо света, в нас ще се „появят“ усещания за тази, скрита в нас, висша реалност (висш свят).

Извадка от урока по книгата Зоар, 25.11.2009

Filed under: Зоар - Няма коментари→

Проблемът е в това, че можем много дълго да стоим на едно място в духовното развитие преди да направим следващата крачка напред.

Струва ни се че се менят много състояния, а всъщност това е ни повече ни по-малко тъпчене на едно място, когато човек се клати назад-напред или надясно-наляво (към властта над себе си в свойството отдаване).

Той все още не е в състояние да концентрира всичките си сили, за да отмени действително себе си (егоизма си) заради свойството отдаване, което трябва да придобие на следващата степен.

Та нали всяка следваща стъпка той прави в посока към все по-голямо свойство отдаване, което започва да властва над него.

Но готов ли е той да направи всички необходими приготовления? Да отмени егоизма си, да усети важността на целта и да съсредоточи над това мислите и желанията си, решавайки че му е нужно само това и нищо повече.

Ако човек има възможност да направи дори и най-малка стъпка към отдаване, по посока на Твореца, без всякаква надежда да получи възнаграждение, дори без да има сили, а само да се прилепи към нея дори и в една единствена точка и с това да изпита удовлетворение, независимо от всички останали свои огромни желания, които искат напълване – то той вече е достигнал съвършенство в тази точка (малхут в бина).

Той навлиза в съвършенството (свойството отдаване) през тази една точка (Ц“Б). Всичко останало е само нейно развитие. Както е казано: «Открийте ми отверстие колкото иглено ухо и Аз ще ви спася».

Ако аз се държа само за тази точка на отдаване, въпреки всички свои въпроси, съмнения и пречки – то възникващите нови желания (моите решимот) ме привлича в себе си все по-дълбоко и дълбоко, направо като нишка през иглено ухо в духовното свойство отдаване.

И аз виждам в своите желания вече картината на висшия свят.

Filed under: Духовност - Няма коментари→

Въпроси: Какви са границите на науката? Безкрайна ли е науката или е смъртна като нас? Ако последното е вярно, вижда ли се краят?

В книгата на Д.Хоган “ Краят на науката”се казва: Свидетели сме на залеза на фундаменталната наука.

Науката направи своите фундаментални открития, тя се развиваше благодарение на студената война. Обществото не желае да влага средства в абстрактно научно познание за природата.

Пред човечеството стоят по-актуални проблеми, отколкото теорията за супер-струните или за разяжданата от червеи вселена. Ние трябва да оцелеем! Автора го тревожи оттеглянето на младите хора от ангажименти към науката.

Реплика: Наука, това е постиганото от нас посредством петте телесни (животински) чувствени органа. Затова, тя изначално е ограничена от тях.

Нашите желания (сърце) и разум ограничават областта и дълбочината на нашето възприятие и това е границата на науката.

Ако излезем извън пределите на 5-те телесни чувствени органа, желанията и разума свързани с тях, то ще успеем да усетим независещо от тях пространство, а това е висшия свят и да го изследваме с ново средство –– душата (външния чувствен орган).

Това ни позволява да направим науката Кабала и тази област е предмет на нейното изследване. В това е бъдещето на всички науки.

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

В течение на хилядолетия ние сме се развивали в този свят за сметка на егоизма. Но внезапно ние сме преминали границата и сме попаднали във Висшия свят, където всички ние сме свързани заедно. Нали връзка означава „духовно“.
И днес, намирайки се в духовния свят и усещайки кризата (нашето несъответствие с духовното), ние търсим регулатор. Но какъв регулатор можем да намерим в нашия предишен егоизъм, за да може този регулатор да ни даде решение за нашия свят, където ние се намираме в мрежа от сили, свързани един с друг?
Колкото и да е строг, духовния регулатор започва с възпитание, разпространение, ясно знание, че ние зависим един от друг.
Нали днес действа не старият егоистичен закон, а силата на връзката между нас. Ти като че ли си намерил връзка с всички. Да допуснем, че сега излизаш от дома си, изпокаран с цялото си семейство, с всички. Ти целия гориш – до толкова, че мислиш „Аз не мога да се върна в къщи „!
А сега си представи, че в такива отношения се намираш с целия свят. Нали на тебе ти се е разкрило, че целия свят е твоето семейство.
Вие разбирате, какво произтича? Най-страшния проблем е в това, че ние оставаме гладни и болни, без всякаква помощ и обслужване – докато не разберем, каква връзка сме длъжни да установим между нас .Това е съшествуващия регулатор – от сърце към сърце. Всеки е длъжен да се отнася към другия именно така, както е казано: „Не прави на другия това, което   ненавиждаш“.

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос от блога на иврит: Преди няколко години ми разкриха моето предназначение – да бъда пратеник. Такива като мен са много – те чакат Часа на повелята, а този Час е близо. Аз съм изпълнен със знания и настроен за връзка, но не искам сега да се разкривам. Намерих Вашия канал. Струва ми се, че той е подходящо място за страстно обръщение: Аз съм призван от абсолютното царство да служа като пратеник на знанието. По моите сили е да променя реда в света. Необходим ми е Вашия съвет и подсказване.

 Отговор: Вие сте прав: всички сме вселенски пратеници от висшия свят в този, изпратени тук, за да бъдем над егоизма на този свят и отново да се върнем към себе си в дома, във висшия свят. Както е казал Остап Бендер: „Кабала (като външна сила) ще ни помогне!“.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман - Няма коментари→