Рабаш, Шлавей Сулам, 1987/88, статия 13, „Предводителят – лице на народа“: Цялата трудност се заключава единствено в недостиг на вяра. И затова човек трябва да прилага цялото си старание и да извършва действия, за да придобие вяра в Твореца – защото само това ще му даде всичко.

Става дума за особена сила, която наред с всички беди и проблеми, с нажежаване и вътрешни търкания, удържа човек в състояние хафец хесед. С други думи, не облекчава живота му, а държи тежест над него.

Тази сила не отстранява материалните проблеми, не го освобождава от тях. Напротив, всяка духовна степен се строи именно над неразрешимите материални противоречия от текущата степен. Иначе човек не би бил принуден да се извиси над нея. От безизходност, под напора на егоизма му е необходимо състоянието хафец хесед – иначе просто не може да живее. А от друга страна, това е нужно, защото иначе няма да може никога да достави удоволствие на Твореца.

Такъв е изборът между тези два момента, две причини, от които човек се нуждае за да напредва в духовния живот.

Въпрос: В какво именно се заключава този избор?

Отговор:  Възможно е, да избереш хафец хесед, просто за да се разхождаш из гората, с дъхави незабравки в ръка и да не ти трябва нищо друго? Или не си в състояние да понесеш болката, която ти причинява животът, и бягаш там, където всичко се приема за благо, всичко е за добро, защото няма никой освен Него? Наистина, нима не си заслужил такъв „благодат?“

Или се стремиш към състоянието хафец хесед, защото това е по-висша степен, даваща ти възможност, независимо от всички неприятни усещания в желанието за получаване, да останеш над тях, в отдаване и да го цениш повече, отколкото получаването. Доста трудно ни е да си представим това, но то е вече начало на истинското състояние хафец хесед.

От урока по статия на Рабаш, 03.04.2013

[104195]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Новосибирски конгрес, урок 3

Въпрос: В статията ”Няма никой освен Него” се говори за необходимостта от прилагане на собствени усилия в духовната работа. Но всички състояния идват от Твореца. Как тогава ще станем самостоятелни?

Отговор: Нашата самостоятелност се състои в това, от вътрешността на своя егоизъм да станем подобни на Него, включвайки в себе си двете противоположни сили. Ако премахнете силата на егоизма, то от вас няма да остане нищо. Ще съществувате в Него, като точка на зачатие, която Той е създал от нищото, и няма да имате и най-малкото лично усещане – нищо.

Изначално, въпросът на Твореца се е стоял в това, как да създаде творение, което да бъде самостоятелно, подобно и равно на Него. Именно това прави Той в цялата Вселена.

Постоянно, във всеки един момент от времето, се опитваме да постигнем състояние на пълно сливане с Него, с онези чувства и разум, които Той предизвиква в нас.

Сливане с Него означава, че и моите усещания, и разумът ми са дошли от Него по такъв начин, че чрез тях да се издигна над своя егоизъм и да започна реално да усещам неговото въздействие върху себе си.

Трудно е да се изрази. В нашия език няма такива думи.

Но по принцип, във всяка една секунда от времето трябва по всички параметри и сечения, в сърцата си и в разума, в желанията си и в мислите, постоянно да се устремяваме към съединяване с този единен корен, с този източник.

Тогава в нас ще се образува новото сърце и новият разум, които ще работят, отдавайки в съвършено друга координатна система, в друго измерение.

И само тогава ще започнем да разбираме от какво пространство работи тази сила. Ние самите вече ще започнем да влизаме в това пространство. Но само чрез системна работа върху себе си, довеждаща до осъзнаване на това, че всичко, което е в мен и около мен – всичко изхожда от Него, във всяка една секунда от времето, във всеки един момент.

От 3-я урок от конгреса в Новосибирск. 07.12.2012

[95168]

Filed under: Духовна работа, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Как мога да напълня желанието на другарите си, ако изобщо не знам какво искат те?

Отговор: Знаеш какво искат, защото те желаят това, което и ти: да достигнете до поправяне, да разкриете висшата сила, действаща вътре в природата. Тази сила се нарича обща Природа, на която принадлежи цялата вселена.

Затова знаеш какво желае другарят ти. Освен това, всеки има безброй земни желания, които може и да не знаем – всеки си има лична сфера, която не се отнася към духовното. Но в онова, което засяга високите, духовни желания и цели, трябва да ти бъде ясно какво се случва с другаря ти, затова се опитай да го подкрепиш.

Поддръжката се състои в това, да повдигнеш настроението на другаря си, да му дадеш надежда, сила и вдъхновение за постигане на целта. Помагай му във всичко възможно. Опитай се да усетиш в него величието на целта и величието на висшия.

Показвай му как можеш да се принизиш пред групата. Тъй като само малкият може да получи от големия, затова всеки трябва да се принизи пред групата, за да получи нещичко от нея.

Групата притежава духовна сила, пребиваваща между нас. Групата не се създава от нас. Само ни се струва, че сами сме се събрали и образували група. Това, разбира се, не е така! Групата се организира от висшата сила – не си мислете, че случайно сме се намерили едни други. Всичко се случва за сметка на общото поле, което ни събира заедно.

Затова трябва да се разбере, че от една страна, има присъствие на скритата сила, действаща между нас. Но от друга страна, трябва да извършим действия, съответстващи на нея, за да се приближим и да започнем да я усещаме. Тогава ще започнем да работим съвместно с нея.

Така, за сметка на нашите промени, постепенно се приближаваме към разкриването на висшата сила и по малко да приемаме от нейните свойства. И когато разкриваме тези свойства в нас – това означава, че разкриваме висшата сила.

От урок по статия на Рабаш,12.10.2012

[90167]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Европейски конгрес. Урок №3

Въпрос: Как да започна да усещам висшата сила?

Отговор: Започваме да усещаме висшата сила само дотолкова, доколкото можем да се настроим към нея в нашето единство. Сам не мога да я усетя.

Настройката трябва да бъде в съответствие с нея. Ако от себе си се настройвам към нея, това ще бъде егоистично настройване. Егото – ето това ще ме командва. Как да изляза от това състояние?

Необходимо ми е не само желание да изляза от себе си и да се издигна над себе си – това е индивидуално егоистично желание, което го има в милиони хора в нашия свят. Как да направя така, че да усетя самата тази сила, именно нея? За това трябва да ѝ се уподобя.

В природата съществува много прост закон: можеш да чувстваш някакво явление само в тази степен, в която се състоиш от него. Тоест, ако усещам нещо, чувам, виждам, чувствам на вкус, аромат – това е, защото в мен съществуват определени свойства, които ги има в това, което усещам. Трябва да има подобие на свойствата. Трябва да създам в себе си прибор, който да улавя съществуващите отвън честоти.

Да допуснем, че имаме радиоприемник. Какво правя, когато въртя копчето на радиоприемника? Настройвам го, генерирам в него определена вълна. И ако такава вълна се намира отвън, то антената я улавя по принципа на резонанса, подобието, и аз чувам звуци – моето ухо ги възприема.

Тоест трябва да създам в себе си приемник, в който ще има същите свойства, както в тази сила. Ако просто желая да изляза от себе си и да я усетя – нищо няма да постигна. Затова се събираме в група, където не просто желая да се издигна над себе си, а желая да се издигна над себе си в свойството отдаване, в свойството любов – това, което и се явява свойството на тази сила.

Желаещите да се издигнат над себе си, да излязат от себе си – са милиони. Но далеч още не са готови да чуят, че освен с подема над себе си, това може да се постигне и само със създаването на свойството отдаване в себе си… А това е възможно само в група, помежду си, когато се обединяваш с другите хора, на принципа „възлюби ближния…“ – тогава ти започваш да ставаш подобен на нея и можеш да я усетиш.

От 3-я урок на Европейския конгрес, 24.03.2012

[73907]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Творец - Няма коментари→

Ние извършихме голяма подготовка. Всичко останало ще можем да направим само като реализация. Няма какво повече да се  обяснява, няма с какво повече да се занимаваме и дори няма нищо повече да се публикува.

Наситихме се от това, което може да се нарече „подготовка към подготовката“. Дойде време за реална, практическа подготовка към влизане в духовния свят.

Всички материали многократно са  прегледани, книгите са издадени, конгресите вървят един след друг.

Каквото и да прави групата, ако тя не пристъпи към практическа реализация, ще започнем да слизаме надолу.

Без истинско, вътрешно действие ще правим външни козметични промени, които ще бъдат само в наша вреда.

Тъй като ние вече не сме сами: появиха се много наши „деца“ – групите в Израел и по целия свят.

Ние трябва да се чувстваме отговорни по отношение на тях, ние сме задължени сега да привлечем  висшата сила, за да се грижим правилно за тях и да даваме пример на цялото човечество, демонстрирайки, какъв е неговият духовен център.

Всичко това може да се осъществи само от силата на поръчителството между нас, ако ние вземем решение: „Ще направим и ще чуем!“ Трябва да започнем да реализираме единство, а в него вече ще се прояви висшата сила.

Следващата степен  ни се струва много висока, твърде далечна, а всъщност, тя е още по-високо и по-далече, отколкото си мислим. Тъй като тя е противоположна на нашата природа.

Но ние сме длъжни да приемем нейното условие и с всички сили да се постараем да го изпълним – с единен натиск, в атака. И ето, сега се подготвяме да осъществим това на Конгреса.

Затова няма да има никакви отстъпки и привилегии. Тъй като ни възлагат отговорност за много групи. Вие още не виждате и не чувствате, доколко това е сериозен, актуален, идеологически, крещящ въпрос.

Ние сме подготвили почвата, и сега нашите семена пускат навсякъде дълбоки и мощни корени. Затова нека да направим това, което трябва.

От беседа за поръчителството, 15.10.2010

[24031]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - Няма коментари→

Върху нас действат две сили. Вътре в нас расте нашето его и ни отделя един от друг в замисимост от степента на нашата ненавист.

Но от друга страна, има външна сила, която ни затваря в кръг и тогава аз нямам избор!

Въпреки че не съм избрал да се намирам в глобална връзка с целия свят, аз не искам това – така го е устроил Творецът.

Наистина от една страна в мен се събужда негативната сила по отношение на всички, а от друга страна всички останали ме обграждат с такива тесни обръчи, че няма къде да се скрия.

Така попадам в пресата между тези две сили. Това е направено преднамерено, за да нямам изход.

Всеки с удоволствие би прекъснал всички връзки между народите, цивилизациите, между когото и да е.

Но ние ще разкрием, че зависим и от най-малките държави, макар че те нищо не решават.

Целият свят не може да се справи с някакви си там пирати в Сомалия. А има и още много други подобни терористични организации.

Защо не можем да ги унищожим? Не ни дава висшата сила. Ние всички зависим един от друг и няма къде да се скрием.

На земята съществуват 191 държави и ние ще видим какви проблеми още ще възникнат, когато се разкрие зависимостта ни един от друг.

Представете си, какво ще стане, когато получите някаква травма на крака – макар и да е дребна, но главата вече не работи, не обръщате внимание на нищо друго, тази малка болка не ти дава възможност да функционираш нормално.

Не можем да се справим с нито една терористична държава, защото не сме единни!

Ако целият свят би тръгнал обединен, заради него биха затворили всички банки, биха престанали да купуват нефт – и всичко приключва.

Какво биха могла да направи тя! Утре нямаше да има нищо. Всички граници около нея щяха да бъдат затворени – нито да могат да влизат, нито да излизат.

Както се случва с нашия организъм. Когато в него проникне някакво чуждо тяло, трънче например, организмът ни веднага го изолира в капсула и започва да го държи в изолация, докато не се образува абсцес и то заедно с гнойта не излезе навън.

Нима ние се държим така при всаимоотношенията си с терористите? Не, защото няма световно съгласие. Но ние трябва да се учим от природата, как да постъпим с тях.

Не е необходимо да бъдат унищожавани. Трябва само да се стигне до общо съгласие, че с тази част на общия организъм ние не влизаме в никакъв контакт.

И тогава те много бързо ще се поправят. Няма по-силно въздействие от това.

Откъс от урока по „Предговор към книгата Зоар“, 07.02.20

Filed under: Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Защо духовната работа винаги трябва да се извършва с радост?

Отговор: Радостта – това е признак, че действаш заради отдаване, а не принудително, не от липсата на избор, не заради страх от наказание.

Ние знаем как се радва майката, когато успее добре да нахрани детето – тя се наслаждава от това.

Възможно ли е отдаване, произтичащо от любов, както при майката, да не носи радост?

Радостта – това е знак, следствие от добри дела – отдаване.

Ако човек е подвластен на своето его, той е под напрежение, сърди се и е озлобен на Твореца.

Затова силата на милосърдието и вярата се изразяват в спокойствие, анулиране на себе си пред Висшата сила, готовността тя да ми влияе и да ме поправи към отдаване, да ми даде сили – и всичко това трябва да се прави с радост.

Обръщането към Твореца също не може да бъде без радост – Той не чува нашия плач.

Когато се говори за молитва чута от Твореца, която се нарича “врата на сълзите”(шаар адмаот), това означава, че човек желае да стане подобен на Твореца (от думата “доме” – „подобен”).

Той “плаче”, т.е. много силно желае да бъде подобен на даващия. Това не са сълзи на тъга – той се радва, че е постигнал такова желание.

Обръщението към Твореца не може да бъде печално. Ако плачеш, значи Го обвиняваш, че Той ти е причинил всичко това – т.е ти не се радваш от своя път и го следваш от безизходица. Тогава ти не можеш да бъдеш праведник.

Затова, ако човек не чувства радост от всяко свое състояние, каквото и да се случи, от най-доброто до най-лошото, това означава, че той все още пребивава в своя егоизъм, вместо да се обърне към Твореца.

Само ако той се издигне, за да остава винаги в радост, когато за него не е важно какво ще се случи, защото той моли само за сила на отдаване – едва тогава ще я получи.

Filed under: Духовност - Няма коментари→

Нашата цел: да изясним на самите себе си, нашата реалност, кой е Творецът и какви свойства са ни необходими за да Го достигнем.

За това, в живота ни се разкриват множество възможности и с колкото повече от тях се залавяме, толкова повече ще страдаме.

Ако пък си ги изясним за себе си, съкратим и се фокусираме само на едно желание, тогава ще почувстваме наслаждение.

Ние се наслаждаваме, само когато съкращаваме областа на своите искания и след много изяснявания се концентрираме върху една единствена точка.

А от всички останали наслаждения и възможности, изяснявайки ги едно по едно, ние създаваме специален инструмент – подобно на огромна стъклена леща, която може да фокусира в един лъч цялата огрома приходяща към нея светлина.

И колкото по-голяма става лещата, толкова по-силно фокусира все повече светлина, която се свива във все по-малка точка и достига таква концентрация и сила, че е способна да направи всичко в тази точка на светлина и желания.

Това се вижда от оптиката, от работата на лазерите, като пример и от собствената ни вътрешна работа, когато от множество различни желания ги довеждаме до фокусиране в себе си, като именно по този начин постигаме висшата сила, духовната. Всичко се гради на това, което и сега се намира в нас.

И колкото по-голямо става нашето егоистично желание, толкова повече се разпиляваме в него, искаме всичко, което се намира в този свят!

Ако беше възможно, щяхме да получим всичко: пари, власт, знания…

Но защо виждаме пред себе си толкова много различни наслаждения? Така си представяме напълването в нашите желания.

Всички низходящи светове, от света на Безкрайноста чак до нашия свят, се свеждат до увеличаване броя на различните светлини, желания, наслаждения – постепенно разделяне на простата светлина на света на Безкрайноста, на множество светлини.

Отдалечаването от Безкрайноста, от съвършенството – това е увеличаване броя на свойствата, произлизащи от една точка и въображаеми за нас.

А ако ние съумеем всички тези многочислени свойства да съединим в едно и ги доведем до Едно, Единно и Единствено – то това ще бъде поправяне и достигане на единство.

И само тогава ние ще се избавим от страданията! Когато изберем едната сила на отдаване, предпочитайки я пред всички егоистични наслаждения, и ще се издигнем нагоре.

Filed under: Духовност - Няма коментари→

Известно е от науката Кабала, че всичките пет свята, отделящи ни от Висшата сила, се намират един под друг. И всичко, съществуващо в най-висшия свят, се спуска и напълно се отпечатва през всички светове до най-низшия, нашия свят.

Разликата между всички светове не е в детайлите, а в материала на всеки свят. Колкото по-високо е светът, толкова по-духовен (отдаващ) е неговият материал. А колкото по-ниско е светът, толкова по-материален е той (получаващ, егоистичен).

Доколкото детайлите на всички светове са идентични, ние можем, като ги съпоставяме да се опитаме да си представим промяната в материала, желанието, желаейки това изменение.

Уникалността на книгата Зоар е в това, че тя проектира духовния в нашия свят.

Тя ни разказва за нашия свят и паралелно, за неговия източник във висшия, за множеството му детайли. И ние навлизаме в картина от налагането на свят върху свят.

Ние се оказваме между два свята. Между това, което можем да разберем от разказа за нашия свят и това, което се стараем да си представим като картина от висшия.

Тези картини се отличават с това, че в нашия свят образите са визуални, ние ги виждаме, усещаме и разбираме. А в духовния свят образите са качествени, това са свойства, сили, желания и намерения.

Човек през цялото време се намира между двата свята и все още не разпознава висшия, тъй като не притежава духовни органи на възприятие. Но стараейки се всеки път, да си представи вместо нашия свят – висшия, той започва да предчувства определено разкритие. По такъв начин той се приближава към своето раждане в духовния свят.

С това книгата Зоар е особена. Всеки път тя ту привлича, ту отблъсква човек. Но с такива колебателни движения, тя го приближава към висшия свят. При това не само от нашия свят, към първия духовен над него.

Ако човек вече се намира на определена духовна степен и желае да се издигне на по-висока, тази особена книга извършва над него самото това действие. Тя действа на всички 125 степени на подема.

Затова когато четем или слушаме книгата Зоар, ние сме длъжни да се стараем зад всяка дума и действие, за което тя разказва, да си представяме колкото може по-правилно „какво би могло да бъде това в действителност”, на по-висшата степен.

Тези старания дават възможност да усетим висшия свят. Разбирането идва след усещането. А дотогава в нас започват да се зараждат висшите чувствени органи, съответстващи на всеки възприемащ орган на тялото. Така влизаме от един свят в друг.

Filed under: Зоар - Няма коментари→

Всичко, за което разказва книгата Зоар произтича в мен. Всичките нейни персонажи са различни нюанси на отношението ми към Висшата сила – Твореца, към околните, към себе си – докато не започна да съединявам всичко това заедно в едно цяло, единствено съществуващо.

Четейки книгата Зоар, аз трябва всеки път да си представям себе си, свойствата си. Само за тях ми разказва книгата Зоар. Говори ли се за животно – аз съм, за дърво – аз съм, за младенец – аз съм, за хълм – аз съм, за прислужница – аз съм, за госпожа – аз съм. Всичко това съм аз, но не като обекти, а като свойства.

Моите качества в желанието (малхут) се делят на прислужница, помагаща ми, и госпожа, управляваща ме.

Госпожата е моето изправено състояние. А моята все още неизправена част, която може да участва в своето изправяне, се нарича прислужница.

Аз разделям себе си на две – на госпожа и на прислужница спрямо Стопанина, мъжа, Твореца. Така се чувства душата ми в своето отношение към Твореца. Нали всички ние сме Негови жени (получаващи от Него), части на Малхут.

Ако аз се устремя да изправя свойства си, то те се определят като „Предана на госпожата прислужница“. Което означава, че аз съм готов в тези все още егоистични свойства да постигна отдаване – преданост на душата към своя мъж, Твореца.

Ако моите свойства желаят да работят за себе си, това се нарича „нечиста прислужница, която не е предана на госпожата“.

Целта е: от всички непоправени свойства на прислужницата да постигнем поправени такива на госпожата. Човек достига до положението „Госпожа“ – любима и равна на своя любещ.

Filed under: Зоар - Няма коментари→