Световен конгрес ”UNIDOS”, Мадрид, урок N: 2

Кризата, която преживяваме сега, показва разединеността между нас. Защото всъщност, тя разкрива, че ние, абсолютните егоисти и индивидуалисти, – се намираме в глобален свят. И в това са всички проблеми. Глобалността на света ни разкрива Природата, а егоистичното ни естество е съвършено противоположно на нея.

Това различие, тази пропаст между нас, ние усещаме като криза и затова във всичко, което правим усещаме болка, обърканост, преследват ни болести и неуспехи. Това произтича от липсата на подобие на егоистичните ни желания и висшата светлина.

Затова в днешната криза ние трябва да видим отправната точка за подема на цялото човечество, в това особено състояние, от което ние някога сме излезли по програмата, заложена в информационната частичка, родена от светлината. Ние сме се развили тук, в нашата Вселена, и сега се връщаме отново към това съвършено състояние.

Част от човечеството, в която се е проявила точката в сърцето, се развива с помощта на две сили. Необходими са само условията: група, учене, учител. А другата част на човечеството, в процеса на развитието си, достига до такова състояние, в което кризата става непоносима. И тук възниква въпросът: какво означава непоносима?

От усещането за ужасни страдания, човечеството може да пристъпи към войни, унищожения, различни проблеми. Имено това и се случва: част от населението пропада от наркотици, други замислят терор, трети въобще нищо не ги вълнува: те напълно са затънали в кражби. Егоизмът е проникнал във всички направления. От липсата на вътрешно напълване, човек не знае какво да прави със себе си.

Тези отрицателни явления оголват всички степени на отчаянието и безизходицата, усещани днес от човечеството. И хората, всъщност – не са виновни. Те чувстват огромни вътрешни въздействия, които ги довеждат до избухване на насилие. Какво да се направи, за да се облекчи състоянието им?

Ние вече говорихме за разпространението на науката Кабала – в това е спасението. Ако ние разпространим знанието на науката Кабала преди егото им да избие навън, то ще опазим света от големи беди. Така че, всичко зависи от хората с точка в сърцето.

От света нищо не зависи – не си струва да очакваш някакви действия от останалите хора, които нямат точки в сърцето, те нямат тази положителна сила, която е способна да напълни егото им. Те са само носители на огромно егоистично желание и само ни добавят собствената неудовлетвореност и болка.

А ние трябва да обработим това огромно желание, да се включим в него, заедно с тях да се устремим към съединение, да продължим да учим, и в отговор да увеличим разпространението, отделяйки особено внимание на необходимостта от обединение между нас.

Имено ние трябва да съединим в едно нашето общо, разбито желание – нашия общ, духовен съсъд. Макар и разбит, в него има такива части, които са свързани помежду си, независимо от съвършено различните свойства на желанието. Затова, ако всички останали се присъединят към тях, – те също ще се включат в тази връзка.

По такъв начин, една част от човечеството активно строи връзката помежду си, а другата негова част участва в този процес пасивно.

От 2-я урок на конгреса „UNIDOS“, Мадрид, 04.06.2011

[45046]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: Какво е това отдаване?

Отговор: Отдаване се нарича такова състояние, когато аз приемам твоето желание като свое и започвам да го напълвам.

С други думи, моето желание съществува само заради това, да създава напълване за твоето желание. Това означава, че по отношение на теб аз извършвам действието отдаване, че аз те обичам.

В науката кабала ние изучаваме, че в цялата реалност има само две съставящи: желание и напълване. Така е устроена неживата, растителната и животинската природа. Нашите клетки, молекули, атоми, мисли, желания, силови полета действат от желанието (потребност за напълване) – към напълването.

Това се проявява на различни нива: биологично, физическо, в мислите и желанията. А освен потребността и нейното напълване, в природата няма нищо. Затова, ако аз превръщам себе си в средство за твоето напълване, – това означава, че аз ти отдавам.

С това ние се съединяваме: аз се присъединявам към теб, – и ти можеш да направиш същото относно мен. Така ние строим помежду си място, в което можем да разкрием висшата светлина, висшето напълване: ти – от мен, а аз – от теб. Това се нарича усещане на духовния живот.

От 1-я урок на конгреса „UNIDOS“, Мадрид, 04.06.2011

[44819]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Бала а-Сулам, „Мир в света”: В нашето поколение, когато благосъстоянието на всеки човек се обезпечава от всички страни на света, в същата степен човек непременно се оказва в зависимост от целия свят, също както зъбчатото колело в механизма.

И затова е немислимо да се установи по мирен път добър и щастлив ред в една страна, докато това не бъде направено във всички страни по света. Така че, не следва повече да се обсъжда и да се търси справедлива гаранция за мира на една страна или на един народ.

Напротив, става въпрос за мира в целия свят. Благополучието или неблагополучието на всеки човек зависи пропорционално от благополучието на хората по целия свят.

Как да се разкрие на хората тази тотална взаимна зависимост? Ние виждаме днес, че всеки все още разчита на самия себе си, извън зависимостта от другите. Ние трудно признаваме взаимната зависимост в семейството, в града, в страната, но държавите и народите съвсем не чувстват сковаващите ги взаимни връзки. Какви беди трябва да се случат по света, за да почувстват хората, до каква степен зависят един от друг? Въпросът засега остава открит.

Това осъзнаване ще се осъществи по добър или по лош начин. Но ние сме длъжни да разкрием истината – за да поискаме после поправяне на всеобщото единство. Творецът непременно ще се разкрие в творението – Един в единното. Когато между всички нас ще има съвършена връзка – съобразно с това, по закона за подобието на свойствата, в нас ще се разкрие висшата светлина.

Въпросът сега е в това, как да разкрием необходимостта от тази връзка? Това може да се направи от желанието да се извърши отдаване на Твореца, за да ни се разкрие Той. Ако ние искаме да му доставим удоволствие, то с помощта на светлината постепенно ще придобием истинското желание.

А другият вариант е съвършено противоположен: разкрива се взаимната ни зависимост, а на нас не ни е по силите да направим нищо и тогава, преди гибелта, от безизходност – ще се обединим. Но и в този случай единството няма да дойде, докато не разберем, че тук няма да минем без намерение за отдаване, съвършено свободно и безвъзмездно, когато ние ценим единството като такова и си поставим за цел да доставим удоволствие на Твореца.

Какъв е този дълъг и тежък път: от страдание към осъзнаване на правилната форма на единство. Много сурово учене, което струва скъпо на човечеството – защото то няма да се нуждае от светлината, няма да види верния курс, тъй като у него няма искра, показваща как да пристъпи към дело и да реализира единството, как да привлече светлината, носеща осъзнаване.

Ето защо тук е необходима специална група, устремена направо към Твореца, която да предаде това направление на цялото човечество. Само тогава хората ще поискат единство, заради подобието с Твореца.

А иначе пътят ще бъде непоносимо тежък. Защото получавайки удари, те са неспособни да разберат, защо са нужни тези удари. А ние – сме способни. Под ударите ние си събираме ума, защото у нас има точка в сърцето. А човек без точка в сърцето е неспособен да види целта – той единствено усеща болка от удара и не става по-умен.

Групата е необходима и е длъжна да разпространява в света методиката на поправянето. Иначе хората ще останат съвършено безпомощни пред нещастието, не е по силите им да разберат, откъде и защо е дошло то. Това е очевидно даже по научните изследвания: учените констатират факта, но до решение не стигат. Те не могат да разберат това, те нямат възможности, нямат инструменти, за да видят това.

Затова ние сме длъжни с цялата сериозност да се отнесем към състоянието на света и да работим заедно с тях.

От урока по статията „Мир в света“, 15.05.2011

[43108]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Какво е това ”усилие” – това мисъл ли е или някакво действие?

Отговор: Усилие – това е вътрешно напрежение, насочено против своето желание. А, ако ти действаш съгласно желанието си, тогава няма да има никакво напрежение. Ти може да прилагаш физически усилия или духовни даже, но егото ти ще ги поддържа.

Усилия – това са висши човешки сили, против егоизма, който се намира в мен. И тогава аз натискам, и натискам, и в крайна сметка се убеждавам, че ми е необходима помощта на Твореца.

Но аз не трябва от самото начало да мисля, че не мога да се справя сам. Аз съм длъжен да започна! А Творецът ще завърши заради мен тази работа. Ако още в началото бъда убеден, че нищо няма да се получи – то никога не ще се помръдна от мястото си.

Затова съм длъжен да започна и да натискам на правилното място, доколкото го разбирам, в правилната посока, към правилната цел. И само в резултат на тази работа аз откривам, че ми е необходим Твореца. А трябва да започна с това, че ”никой не може да ми помогне, освен мен самия”.

В началото няма никой, освен мен. Докато не изразходя всичките си сили, аз не ще почувствам настоящата потребност от Твореца. Към Твореца се обръщат вече от отчаяние. Това се нарича ”пробуждане отдолу” (итарута де-летата), почти ”вратата на сълзите”.

Аз разбирам, че не мога без Твореца, защото в мен няма светлина, нямам сили, за да се съединя сам с другите! Аз не мога да поправя разбиването!

Разбиването – това е напускане на желанията от светлината. Творецът скрива светлината си от съсъда и тя се разпилява на парчета. Сега е нужно да се върне светлината и да засвети с общата сила на отдаването. Само, ако присъства такава обща сила между желанията за наслаждение – тогава тя ги свързва заедно.

Светлината трябва да запълни всички пространства между желанията, както водата запълва всички празни места между камъните, и тогава чрез тази вода те се свързват един с друг. А иначе, кой ги съединява, каква сила, как те могат да бъдат свързани? Необходимо е нещо, което да запълни пространството между тях.

Дистанцията между желанията остава, остава и егоизма, който ги отделя едно от друго. Някога, всички те са били един голям камък. Но после, той се е разбил на множество малки камъни и са се отделили едно от друго. Те така си и остават на разстояние и трябва да прекрачат през него – „сякаш” то не съществува!

Тогава идва висшата светлина и ги съединява, запълвайки цялата празнота, сякаш вода между камъните. Желанията се оказват свързани едно с друго, потопени в една вода, в една и съща светлина.

Получава се, че сега между нас се намира Творецът! Ние разкриваме между нас цялата сила на светлината, Неговото присъствие – защото водата се намира между камъните и запълва същия този обем, който трябва да бъде запълнен с тях. Камъните са се раздалечили, увеличавайки обема си 620 пъти и сега водата, светлината (светлината на Тора се нарича ”вода”) е длъжна да им помогне да достигнат същото това качество – „цяла скала”, но в 620 пъти повече!

От урока по писмото на Баал а-Сулам, 18.05.2011

[43389]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Егоистична ли е любовта на майката към нейните деца и любовта между мъжа и жената?

Отговор: Такава любов не се явява егоистична. Всички наши желания се делят на неживо, растително, животинско и човешко ниво (1,2,3,4).

Желанията, възникващи в човека на животинското ниво, са подобни на тези на животните – само че са по-развити. Към тях могат да бъдат отнесени желанията на майката по отношение на нейното дете или желанията, появяващи се в отношенията между съпрузите.

Но инстинктивното отношение на майката към нейните деца, не се явява егоистично. Природата принуждава човека/майката да постъпва така, че да напълни желанието на ближния/детето.

Докато егото, е желание да се наслаждавам за сметка на ближния, т.е. на мен да ми бъде добре за чужда сметка. Дори ще ми достави удоволствие, ако той се чувства зле. Такъв род наслаждения, могат да бъдат разделени на много нива.

Например, мога да получа удоволствие от това, че превръщам ближния в свой роб. Има също наслаждение, от възможността да му навредя, да го унизя и причиня страдания. Получаването на удоволствия от експлоатацията на ближния, а не от естественото желание за наслаждение, се смята за егоистично.

Ако искам да получа удоволствие от вкусната храна, от общуването с децата си или от нещо друго в живота, и с това не причинявам вреда – това не се смята за егоизъм. Егоистичните действия са насочени към използването на ближния за лична изгода.

Ние проявяваме своето истинско/духовно его на нивото „човек”, когато влезем в групата. Именно тогава, започваме да чувстваме особена неприязън един към друг и издигаме помежду си някаква стена.

В степента, в която пожелаем да се сближим, да учим заедно, да си правим трапези и да се обединяваме, за да постигнем свойството отдаване – в същата степен ще усетим още по-голяма ненавист един към друг, антипатия и нежелание да се съединим заедно.

Точно в този момент се проявява нашето его. Обикновените хора нямат такова его, то съществува само в онези, които желаят да се обединят, за да постигнат духовното. Тези хора разкриват, че не могат да направят нищо с него. Но защо? За да може след това, в тях да се появи потребност от висшата сила.

Откъде се взема потребността от тази сила? Тя присъства изначално в съвършената система и изчезва/скрива се след/вследствие на нейното разбиване. Тази сила съществува, но се скрива вътре. А ако се постарая да стигна до единство със своите другари и не успея, то на мен, все повече и повече (до определена степен), ще започне да ми се разкрива нивото на моя егоизъм. И това ще бъде първото духовно стъпало – 1/125 част от общото издигане.

Работя над това много месеци, докато не стигна до състояние, което вече не мога да преодолея сам. И тогава, в мен се формира потребност от онази светлина, която ни е напълвала преди, а сега е скрита вътре – и аз ще пожелая тя да дойде, да се разкрие и да ни свърже заедно.

Това искане освобождава за мен първото стъпало: аз и другарят – и висшата светлина между нас. А след това, моята цел ще бъде постигането на следващото стъпало, на което егото ще нарасне още повече, ще избухне ненавист, за чието съществуване не съм и подозирал.

И най-малката дреболия ще ме дразни и отблъсква от другаря. И над това, ще ни се наложи да работим усилено заедно, и ще се издигнем на второто от 125-те стъпала – и така, до края на поправянето.

От 1-вия урок на конгреса „UNIDOS“, Мадрид, 04.06.2011

[44827]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Какво е това „вяра”, за която говори кабала?

Отговор: Вяра, това е светлината Хасадим, силата на отдаване, Бина, т.е. свойството на Твореца, природата. Ако такова свойство вяра започне да властва над твоето желание за наслаждение, то ти разбираш какво е това отдаване.

Отначало ти трябва да я усещаш, да постигнеш нейния вкус, за да се отпечата той в теб – и тогава ще разбереш какво е това. Струва ти се, че такова съединяване на несъпоставими противоположности е невъзможно. Но намерението за отдаване започва да властва над твоето желание за наслаждение, и то желае да използва себе си заради отдаване.

Такова свойство присъства и в егоистичното желание, което усеща другия като част от самият себе си. И тогава това не се нарича истинско отдаване. Както майката отдаваща на детето не се счита отдаваща, защото природата я заставя да усеща, че детето е част от нея самата. Сякаш то се намира вътре в нея и затова тя отдава на самата себе си. Тя се грижи за него дори повече, отколкото за себе си, защото го усеща като друга част от себе си.

Затова, макар майката и да отдава на своето дете, като на нещо извън себе си, но тя не се счита намираща се на духовна степен и действаща заради отдаване. Това е просто природен инстинкт.

За да започне желанието за наслаждение да действа с намерение за отдаване, към него трябва да дойде висшата светлина, особената сила. И само се говори, че тази сила идва някъде отвън – в действителност, тя се пробужда в самия човек и ражда в него желание да отдава на ближния, любов към него.

„Ближен” е този човек, по отношение на когото аз допреди съм усещал ненавист, отблъскване, дистанция. В мен не е имало чувство, че той се отнася към мен – аз съм го усещал чужд, далечен. И въпреки това, изведнъж в мен се пробужда желание, способност, стремеж да му отдам и да го напълня. Аз искам да се отнасям към него така, както към самия себе си и ми е ясно, че нищо не търся в отговор.

Ако аз очаквам да получа от това наслаждение, то се получава, че аз действам егоистично. Тоест отдаването не трябва да ми носи изгода, обратно то донася страдание, защото за това, за да дам нещо на другия, аз съм длъжен да го отнема от себе си. Но какво тогава ще ме застави да отдавам?

Затова идва особената сила, която се нарича светлина, възвръщаща към Източника. И аз започвам да чувствам, че от една страна – това е страничен за мен човек, и аз бих искам да получавам от него, да взема от него това, което има. Но вместо това, в мен възниква такава сила, която ми дава възможност да му отдавам, без да получавам пряко никакво наслаждение и изгода.

Ако аз незабавно и направо получавах удоволствие от отдаването, то би се считало за егоистично. Но аз по природа не го усещам като своя част и не получавам удоволствие от отдаването на него. Обратното, аз преодолявам своето егоистично желание, което не получава напълване и се опустошава, даже още повече отпреди, и му предавам своите усилия и напълване.

Ако ме попитат: защо правя това?! То аз нямам отговор в моето егоистично желание. Има друг отговор – аз усещам в това величието на Твореца, принадлежност към висшия, аз изпълнявам желанието на Този, който е над мен. Движи ме този по-висок идеал.

Но е невъзможно да се обясни това с думи, защото егоизмът винаги ще преобърне това така, че да получи за себе си някаква компенсация.

От урока по статия от книгата „Шамати“, 29.05.2011

[44245]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос от Литва: Какво ще пожелаете на онзи, който още не е решил дали да отиде на Московския конгрес?

Отговор: Ще му пожелая, по-бързо и еднозначно да реши: „Отивам на конгрес!” Сега имате тази възможност и не се знае кога ще я имате отново.

Дори ако успеем един път в годината да правим конгрес в Русия, не си струва да чакате следващата година.

Въпрос: Ако не мога да дойда на конгреса, но много искам да присъствам, какво трябва да правя по време на конгреса?

Отговор: Ако някой не може да дойде на конгреса, трябва да присъства заедно с нас виртуално, доколкото това е възможно. На първо място, конгресите се провеждат през почивните дни. Така че, през това време трябва максимално да се освободите от всички проблеми и ангажименти, от всички задължения.

Опитайте да се съберете заедно с вашите другари, които се занимават с кабала и да създадете същата атмосфера, която е на конгреса – подгответе си трапеза, гледайки ни, заедно прекарайте приятно времето. Бъдете с нас със сърцето и душата си.

Въпрос: Какво да направя, ако се страхувам от проблемите и пречките, които се появяват пред мен? Как да ги преодолея?

Отговор: Трябва да се свържеш с групата, с другарите, с нас. Трябва да се опиташ да привлечеш върху себе си Висшата светлина. И ще видиш, как тя те издига над тези проблеми. Друго решение не виждам. А това, всъщност е и решението.

От виртуалния урок, 29.05.2011

[44537]

Filed under: Въпрос-отговор, Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Във висшата светлина е заложена специална програма, която въздейства на желанието да се насладиш, създадено просто като изходен материал, съвършено безжизнен пластилин или глина.

И самият процес на развитие по 4-те стадия е заложен вътре в светлината, и силата, обезпечаваща това развитие. Тази, именно светлина създава желание „от нищото“. Всичко е заключено вътре в светлината!

Светлината – това е силата за отдаване, която развива желанието за наслаждение, за сметка на това, което може да му даде все повече и повече – и по количество, и по качество.

Светлината, идвайки към желанието, през цялото време ражда в него нови потребности. Стадий „2“ (Бет) се отделя от стадий „1“ (Алеф) именно заради това, че усеща недостиг. След това, когато светлината я напълва, в нея изведнъж се разкрива пустота, и тя разбира, че в нея няма нищо от това напълване!

Тя мисли: „Как така, аз се напълних със светлината Хохма, но нима аз чувствам това напълване? Не, аз съм съвършено пуста!“ – Но нали ти си напълнена със светлината Хохма? – „Не, аз не чувствам това“.

Стадий Алеф сякаш говори: „Що за напълване е това? Това въобще не е напълване, а пустота! Аз искам друго – аз искам да се напълня със светлината Хасадим. Ти ми донесе такъв подарък, който Ти искаше – а аз искам нещо съвсем друго. Това не е това, което аз молех!“. (Много навярно са чували нещо такова от своята жена).

Тоест светлината, която напълва творението, всъщност го опустошава – за по-висшите степени. Светлината напълва желанието на ниво „1“, а желанието се чувства пусто от това. Такива трикове умее да прави само светлината.

Ето, да се научим на такъв похват при възпитанието на децата.

От урока по „Учение за Десетте Сфирот“, 29.05.2011

[44256]

Filed under: Възпитание на децата, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Всичко започва от черна точка, „създадена от нищо”, върху която въздейства висшата светлина и развива творението. Цялото развитие, освен тази точка „еш ми аин“ (нещо от нищо), идва от светлината – от силата, действаща в творението, в „познатата” част.

Откъде във всеки един от нас се вземат такива различни свойства? От светлината! Точката на творението „от нищо” – е само точка. Но Творецът, разделяйки своето отношение на милиарди различни творения, а след това, съединявайки ги обратно с всевъзможни видове връзки така, че всяка се съединява с всяка от 7-те милиарда, иска да изрази себе си в материала, който е „създаден от нищо”.

Той не би могъл да изрази това по никакъв друг начин, а само чрез такова многократно увеличаване на броя на малките творения, всяко от които е създадено по своя особен, уникален начин, който не се повтаря в никое друго.

Всяко творение постига своето лично поправяне, отменяйки в себе си тази част „еш ми аин“ (нещо от нищо) и пожелавайки изцяло да се състои от свойствата „еш ми еш” (съществуващо от съществуващото), за сметка на което може да се съедини с останалите. По този начин, то увеличава своето „еш ми еш” от тази малка точка, дадена от Твореца – до Безкрайността, до висотата на самия Творец.

По какъв начин аз, малката точка, възникнала от нищото, създадена с почти нулево отношение към Твореца, стигам до Неговото разкриване? Аз се съединявам с всички останали точки (желания), отменяйки своето „създадено от нищото” и за сметка на това, израства моето „съществуващо от съществуващото”, до размера на цялото мироздание, което присъединявам към себе си.

Тоест за сметка на това съединение, създавам от точката целия духовен съсъд „еш ми аин”, напълнен с Безкрайното отношение на Твореца „еш ми еш” към всички. Това е възможно само чрез увеличаването на броя на тези малки части, всяка от които се съединява с всички, и всички те многостепенно се включват една в друга.

Един се съединява с друг, после тези двама, които са станали като един се свързват с трети и всички вътре помежду си, а тези тримата, които са като един – с още някого и т.н. Тоест това не е просто моето съединяване с всички останали, а система от връзки на много нива. И само чрез нея, Творецът може да изрази себе си вътре в общото творение, при завършването на тази работа в Края на поправянето (Гмар тикун).

От урока по „Учение за Десетте Сфирот“, 26.05.2011

[44059]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Творец - Няма коментари→

Аз трябва да развия в себе си достатъчно чувствителност към злото, за да не се изключа и да не избягам от него, когато ми е зле, и да не търся приятното за себе си. Ще мога ли аз, с помощта на обкръжението да реша и със сърцето, и с разума си, че доброто – това е нашето съединение, а злото – е разделянето?

Ако аз чувствам, че някъде в сърцето или в разума не ми достига такова отношение, то това усещане за недостиг и поражда у мен молитва. Това е единствената молитва, на която висшата светлина реагира, защото това желание е насочено точно към нея. Тогава висшата светлина започва да ми въздейства, и ние започваме да работим съвместно с нея, съединявайки се.

Аз искам от нея да ми даде все по-голямо осъзнаване на злото в мен, което се нарича откъсване от ближния. А висшата светлина действа в отговор на тази моя потребност. Защото Тя се намира в абсолютен покой и е винаги готова – а моето искане точно съответства на нейната природа. И колкото повече аз се пробуждам, толкова по-силно става моето впечатление от висшата светлина. Тя не се променя – аз се променям!

Моето желание увеличава впечатлението ми от светлината и затова се казва, че светлината по-силно ме осветява. Така получавам отговор на молитвата си. Каквато е била молитвата, такъв и отговор е получен, нито по-малко, нито повече…

Затова човек трябва да изясни и да подреди всички свои желания, да ги погледне отстрани, като външен, обективен изследовател относително самия себе си, да се издигне над тези желания и да се ориентира какво желание му е необходимо, за да влезе в контакт със светлината. И това ще бъде само желанието за съединяване!

Защото светлината нарочно е разбила общия ”съсъд”, желанието, и единствено с тази цел действа, за да съедини обратно всички негови части. И ако у човека има такова желание, или той се приближава към него, това означава, че той идва към светлината. А докато се разпилява във всички други направления, то нека знае, че там няма какво да търси – там няма светлина!

Казано е:”Исраел (човекът, устремен ”направо към Твореца”), Тора (светлината на поправянето) и Творецът” трябва да се съединят в едно цяло. Тоест, стрелата трябва да бъде насочена право към целта, съгласно усещането и изясняването на човека.

Всеки път трябва да се старая да се насоча колкото е възможно по-точно по посока на светлината, за да може моето желание и Нейното желание да стоят точно едно срещу друго. Тогава ние ще работим на една и съща вълна, и аз ще Я помоля имено за това, което Тя може да ми даде. И тогава това ще се случи…

Ето това и ще бъде истинска молитва и най-бързият начин за моя напредък. Моето прицелване ще съвпадне с целта и аз ще изстрелям стрелата.

От урока по статията на Рабаш, 10.05.2011

[42740]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→