Конгрес ONE в Ню Джърси. Семинар №4

Въпрос: Може ли един човек да получи анти-егоистичен екран, или можем да го придобием само с помощта на групата? Или Творецът е единственият, който може да ни го даде?

Отговор: Светлината идва с помощта на групата по моя молба и построява екран в мен, помагащ ми да се издигна над своя егоизъм и да се обвържа с групата. Екранът е връзката между мен и групата или между мен и Твореца, което е едно и също. Той ми помага да се извися над егоизма и издигайки се над себе си, да се съединя със светлината, с Твореца, със същността на групата, която се разкрива в нейния център.

Освен екран, не ни трябва нищо друго. Имам моето желание и желанието на групата, вътре в която се намира светлината и Творецът – екранът ми помага да се свържа с тях. И така влизам в духовния свят – в центъра на групата.

От 4-тия семинар на конгреса ONE Ню Джърси, 13.05.2012

[77696]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Урок от Америка

Намираме се в „много конкретен” свят на предмети, на ясни обекти, възприемани от нашите пет сетивни органа. Така си представяме външния свят и Висшата сила. А какво е това сила? Как може да има нещо, лишено от „образ” в нашето възприятие? Говорим за свойството отдаване и любовта, но какво е това „свойство”? Всичко това не ми е ясно, не виждам това.

В света винаги наблюдавам обличането на силите и свойствата в материята на неживото, растителното и животинското стъпало. Иначе нищо не мога да си представя. Религиите и вярванията също винаги придават форма на своите образи. Без това хората са неспособни да обсъждат каквото и да било, да размишляват за каквото и да е.

И затова все пак си представям Висшата сила в някаква конкретна форма. Устроен съм така, че не мога да възприемам някаква сила без нагледно представен образ.

Като пример Баал а-Сулам ни посочва електричеството, което се проявява в усещащи се неща като стрелка, отклоняваща се от нулата, нагряващият се електрически чайник, работещият двигател и т. н. Някаква сила задвижва нещо – и аз я усещам благодарение на тази визуализация. Следствията стават илюстрация на причината и ми позволяват да се докосна до нея.

Когато човек идва в науката Кабала, той иска да разкрие висшата сила, висшия свят. Но си представя това в една или друга форма, в очертания, ограничени от три оси, в „експонати”, с които се пълни архива на неговото възприятие. Тъй като без тези вътрешни образци той ще остане като бебе, неспособно да разбере случващото се.

За да се разграничат детайлите и щрихите в картината на света, сравнявам нещо невиждано с онова, което вече се съхранява в моята памет. Не случайно на старини някои изпадат в слабоумие – те губят способността за това съпоставяне на зримото и усвоеното.

И затова трябва да разбираме начинаещите: на тях им трябва определено време, хиляди пъти трябва да чуят, че духовното е сила, а не форма. На човек му е много трудно да разбере това, докато наистина не придобие някакво усещане, дори и да е най-малкото. А дотогава той само слуша, но не чува, не се вглъбява вътрешно.

Всъщност ако можем да станем съсъд, тази сила ще ни напълни и ще ни предаде определена форма. Но как да създадем такъв съсъд?

Трябва да се обединим един с друг – това е единственото средство в нашия свят, на нашето стъпало. Затова пребиваваме тук, в тези тела – за да създаваме връзки, дори и на ужким. Но всъщност това, че се прегръщаме, не означава, че сме се обединили. Но ако в своите егоистични желания мислим за обединение, това е достатъчно, за да пробуждаме и притегляме светлината от доста по-високо стъпало върху нас, обкръжаващата ни светлина, която ни връща към Източника.

Старая се да наглася връзките с другарите, пробивам си път през пречките и тогава над това съпротивление светлината генерира енергия. По същият начин токът произвежда енергия, преминавайки през резистора – по елементарната формула: силата на тока, умножена по напрежението, е равна на мощността. Тъкмо това започвам да усещам, обединявайки се с другарите, въпреки вътрешното съпротивление. Според това, как упорствам, аз напредвам и вземам връх над силата на съпротивлението, чрез това усилие ми се разкрива светлината.

Така усещам резултата от действието на светлината, връщаща ни към Източника. Тя се проявява тъкмо в резултат на моите усилия, насочени срещу препятствията. Ето защо Творецът казва: „Да отидем при Фараона, защото Аз озлобих сърцето му. Аз ти дадох тези пречки – върви срещу тях. Това ще те подготви за разкриването, за изхода от Египет”.

От урока по статия от книгата Шамати, 10.05.2012

[77574]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Tрябва да разбираме: в нашия живот, в реалността има всичко на всичко две състояния: или тъмнина, сянка, или светлина, единство, разкриване на Добрия и Творящ добро. И ако чуе това, човек постоянно ще прави анализ на състоянията, през които преминава – сянка ли е това или разкриване на Твореца – тогава ще напредва, придържайки се през цялото време за средната линия.

Баал а-Сулам, „Шамати”, 8-ма статия: „Разликата между святата сянка и сянката на клипот”: Всички промени се извършват само в получаващите. А в сянката, т.е. в скриването, могат да се видят два вида…

Първият – когато човек все още е способен да се обедини с другарите си, преодолявайки мислите за разединение и за „размътеното” усещане. Той все още може да се справи с тъмата и със скритието, още осъзнава, че е загубил целта, пътя и Твореца.

Но като правило, никой не провежда самоанализ: „Защо изпитвам такова усещане? Откъде се е взело то?” Не съм психолог сам на себе си, на мен просто ми е лошо или добре, като на дете. Не си давам сметка кой ми изпраща тези усещания и тези мисли – аз се „варя” в тях, оцапал съм се, оцапал съм тялото си, като малко дете.

А би трябвало Човек да умее да се самопроверява: „От какво са предизвикани моите усещания и мисли? Как да се издигна над себе си, над текущото състояние? Как да се издърпам за косите и да изляза от блатото?” Човек винаги гледа на себе си отстрани: „Да, потопен съм в егоистичното си желание. Да, то властва над мен. Вярно, то не ми позволява да се обединя, не ми дава мира по време на урока, кара ме да се откъсвам, повишава важността на всекидневието и делничната работа в моите очи. Но виждам, че пребивавам в това състояние и че то противоречи на целта.”

Кога и в какъв случай мога да осъзная това? Ако имам връзка с нещо външно – с група, например. Тук е време вече за истината: Мога да проверя имал ли съм връзка с групата наистина или не? Ако не съм имал, то усещам единствено само себе си: на мен ми е зле, нищо не искам и т.н. Не стига това, но дори не си давам отчет, а просто плувам в потока, без особени мисли и желания.

А ако бях съединен с групата, ако бях сключил с другарите си съюз, съгласно който те ще ми помогнат дори когато падна и пропадна – тогава между нас се съхранява вътрешната връзка. И за мен все пак ще бъде важно как те ще погледнат на мен, няма напълно да забравя своите задължения, те ще ме подкрепят – накратко казано – ще имам възможността да се погледна отстрани и да анализирам усещанията си.

По такъв начин, ще бъда разделен на две: моето Аз и неговото отношение към групата. Едва тогава, поддържайки връзка с другарите, ще мога да анализирам себе си и благодарение на това да започна издигане след поредното падане. Иначе няма шансове – просто пропадам и толкова…

И така, човек може да преодолее първия вид сенки, оправдавайки сегашното си състояние и разбирайки, че то е изпратено от Твореца. И тогава да призове Твореца на помощ.

За какво се обръщам към Него? Не за да се почувствам по-добре. Защото в такъв случай моля за анулиране на моето зло начало, което Той сам е създал, добавяйки към него Тора като подправка. И затова трябва да моля именно за тази подправка – за да дойде свише силата на отдаване и любовта, силата на обединението, която ще ми позволи да напредна към втората линия.

Човек има възможността да се справи с тази тъма и с това скриване, да оправдае Твореца и да Му се помоли. Нека Той отвори очите на човека и му даде да разбере, че Той му изпраща всичките тези скривания.

Оставайки безпомощен, нямайки друг изход, проклинайки Твореца, другарите и своя живот, човек все пак следи за своето състояние отстрани и изведнъж намира изхода – може да поиска от Твореца спасение. Защо? Защото не е съгласен с тази ситуация, когато управлението на Твореца му се струва глупаво, когато няма възможността да Го оправдае. На човек му е болно, че мисли лошо за Добрия и Творящ добро, бидейки противоположен на Него. Така че, ако животът ми се струва съмнителен, това е признак, че съм противоположен на Твореца.

Над всички тези глупави състояния трябва да строим екран (масах) и отразена светлина, ОР Хозер. Дори в най-лошите състояния трябва да разкрия Твореца като техен Източник, като светлина, пълна с безкрайно изобилие, но пречупваща се в мен и превръщаща се в зло, в тъмнина и мрак, заради моите свойства, които са противоположни на Добрия и Творящ добро, противоположни на отдаването и любовта.

Така напредваме, всеки път извършвайки съответния анализ. Главното е постоянно да излагаме тази точка: „Какво усещам? От кого е това усещане? За какво изпитвам това?” Принципно, в това се състои нашата работа, която разделя човечеството на 1% и на 99%.

От урок по книга ”Шамати”, 03.05.2012

[76939]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Как да се подготвим за конгреса в пустинята, така че както е казано: „изцяло да отменим себе си”?

Отговор: Отначало трябва да разбереш какво означава това: „да отмениш себе си” – да престанеш да съществуваш? А какво тогава ще остане?

„Аз” – това е моят разум и чувства, ум и сърце. Ако това ми бъде отнето, то ще ми остане само животинското тяло – какво по нататък? Но и моят разум и чувства – също не зависят от мен. Такъв съм се родил, получил съм възпитание, изваяли са ме по някакъв начин – нима това съм аз самият? От какво да се откажа – къде тук съм „Аз”, когото трябва да отменя?

Ако все още не усещаш това, то и няма какво да отменяш. Но ако се каниш чрез групата да се прилепиш към Твореца, както е казано: „от любов към творението – към любов към Твореца”, и откриваш отблъскване и ненавист, то тъкмо в това и трябва да се принизиш. Това е то „Аз” – разкриващ своята истинска същност: съпротивляваща се и нежелаеща да се съедини.

Това е силата на разбиването, скрита в мен – същият този „запис” (решимот), информация, дошла при мен от разбиването. Някога съм бил свързан с останалите, а сега пробуждам тази връзка и проверявам – намирам ли се в нея или не? И благодарение на усещаната връзка или на нейното отсъствие, на желанието за нея или не желанието, започвам да изяснявам това разбито „решимо”.

Ако изяснявам, че стоя срещу всички останали – това вече е първата проява на Фараона. Но ако не си приложил такива усилия, то няма да го разкриеш. Може би, ти дори още не си влязъл в Египет или се намираш там, но засега не са завършили твоите „седем сити години”? И засега просто получаваш удоволствие от общите трапези, събранията на другарите, от приятното обкръжение, харесва ти да бъдеш с всички заедно и с любовта на другарите.

А когато свършат „седемте тучни години”, започват да се разкриват проблемите, нещастията, споровете и безредиците. Но човек не бяга от това, а осъзнава, че всичко това му се дава специално. И независимо че усеща отблъскване, ненавист и пренебрежение към такова общество, все пак се старае да го преодолее. Тогава настъпва такъв момент (ако преди това  не изостави този път), когато започва да усеща в това важност, разбира, че няма избор и че така трябва да бъде.

Така той се озовава право срещу Фараона. И всичко това е вътрешна работа, отвън тя може да бъде съвсем незабележима. Това е период за прилагане на усилия и осъзнаване, че той нищо не може да направи – тъй като това е Творецът, който му разкрива силата на разбиването, за което е казано: „Да отидем при фараона, тъй като Аз ожесточих сърцето му”.

Творецът показва на човека, доколко той е слаб и не е способен да издържи това изискване: да обича ближния. Той няма представа какво още може да направи и е готов на всичко, само и само да постигне братската любов. Съгласен е да премине през всичките „10 египетски наказания”, да премине Червено море, да приеме условието за взаимно обединение и поръчителство, за да получи силата на светлината, връщаща го към Източника, наречен Тора – за да поправи себе си и да постигне любов към творенията, а чрез нея да достигне до любовта към Твореца.

Представяте си каква подкрепа и грижа трябва да получи той от обкръжението и свише, за да не избяга със своя егоизъм, който всеки път се укрепва и се стоварва отгоре му. Той трябва да види, че „един срещу друг ги е създал Творецът”: има само „тояга и змей” (отдаване и егоизъм) и няма нищо по средата – или едното, или другото.

От урока по книгата „Шамати“,  19.01.2012

[66932]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Подготовка за конгреса

Единственото нещо, което ще ни помогне, е обединение. Ти зависиш от другите и го знаеш. Знаеш, че разумът и чувствата няма да те доведат до никъде. Те ще продължават да се променят, накланяйки се ту на една, ту на друга страна, но без резултат. Ти си като мъртво тяло в обществото на приятелите.

Обществото погребва твоя егоизъм в земята и издига душата ти нагоре. Така че му позволи да направи това. Повярвай ни, ти наистина си мъртъв. Така че ни дай шанс да се погрижим за теб, да те съживим.

Ето какво пише Хаим Витал в книгата „Вратата на прераждането“: Моят учител (Ари) предупреди мен и всички приятели, които бяха с нас в групата, че трябва да приемем върху себе си заповедта за любов към ближния като към себе си и да се стремим към любов към всеки човек в Израел като към себе си. Посредством това, молитвата на човек се приема, която е събрана от целия Израел и е способна да извърши поправяне горе. В любовта към приятелите всеки човек се включва в приятелите като орган в едно тяло. Нашият учител ни предупреди за това особено много.

Ако човек е разбрал, че няма друг път, че просто трябва да се отдаде на обществото, той ще се включи в приятелите и ще си помогне. Няма кабалист, който да не е писал за това или който да не е предал това на своите ученици. Това е основаването на нашето кли.

Започваме практическата подготовка за конгреса. Това е необикновен конгрес. Всички виждат колко е специален, каква вътрешна и външна подготвителна работа вече сме направили. Затова нека се опитаме да прекараме последните няколко дни и часове преди откриването на конгреса в обединение, в разбиране, че е невъзможно без това.

Съветвам ви да си копирате всички откъси, които използвахме на конгреса в пустинята Арава. Нека приятелите да ги прочетат и да ги преведат, да ги обсъдят в свободното си време, така че да нямаме нито една минута без обединение. Тези думи на кабалистите са чудесни послания на обединение и имат огромна сила. Нека да бъдат основа на всичко, което правим.

Призовавам ви да разберете, че тук никой не е свободен от взаимно поръчителство. Всеки човек е отговорен за всички. Дали го иска или не, той е бил доведен в групата, бил е определен за посланик и за отговорен човек. Дори ако е навън, във външния свят физически, а не тук, това няма значение, той е отговорен за всички.

Затова нека непрестанно да се държим за обединението, в което постигаме Твореца. Нека да не оставяме тази цел дори за момент. Нека всеки момент да чакаме висшата светлина да дойде, да освети нашите малки, грешни желания и да ни обедини. Тогава тя ще влезе и ще запълни това обединение, което е създала, и ние ще постигнем разкриването на Твореца пред творението. Сигурен съм, че вървим точно към това.

И след като веднъж съм придобил тези гореспоменати одежди, искри на любов веднага започват да светят в мен. Сърцето започва да желае да се обедини с моите приятели и ми се струва, че очите ми виждат моите приятели, ушите ми чуват техните гласове, устата ми им говори, ръцете ги прегръщат, краката танцуват в кръг, в любов и радост заедно с тях и се издигам над своите материални граници. Забравям голямото разстояние между мен и приятелите, простиращата се земя с километри не стои пътя ни.

Сякаш приятелите ми стоят точно в моето сърце и виждат всичко, което се случва там, и аз се засрамвам от моите дребни действия срещу тях. Тогава просто излизам от материалните съсъди и ми се струва, че няма друга реалност в света освен приятелите и аз. След това дори „азът“ се отменя и се потапя, слива се с моите приятели, докато аз не заявя, че няма друга реалност в света – само приятелите. (Рабаш, Писмо 8).

От урок по статия от книгата „Шамати“, 02.12.2011

[62519]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Възпитавайки деца, през цялото време се стараем да приучим детето към различни действия, за да станат негови навици: да се измие, да си изчисти зъбите, да събере масата. „Ти трябва, ти трябва, трябва…“ Настояваме ден след ден, докато човек вече не може да мине без това – чувства се некомфортно. Този навик впоследствие го освобождава от усилия.

Колко пъти мама ми е напомняла да си измия зъбите, аз съм искал да се изплъзна, но тя не ми е позволявала. В резултат съм задължен да си измия зъбите дори без мама – защото съм привикнал.

Това говори, че можем да внесем в себе си такива привички, които ще станат за нас като вродени, и впоследствие няма да ни струва никакви усилия да ги осъществяваме – напротив, не извършвайки тези действия ще бъде трудно, доколкото тяхното изпълнение се е внедрило в нашата природа. И всичко това е от постоянно повтарящи се действия, станали навик за нас.

Къде се крие този закон, че навикът става втора природа? За сметка на това, че през цялото време влагаме усилия, повтаряйки едно и също действие много пъти, всеки път получаваме поправящата сила, – докато тя не се отпечата вътре в нас. Това е правило, по което привичката става втора природа.

И затова човек може да привикне към всичко. Може също да достигне такива усещания, които по рано въобще не е чувствал. Така привиква и към висшата светлина, която преди не е усещал. И сега се намираме в океан от светлина, но кой го усеща? Какво не ни достига? Навик към него.

Трябва постоянно да се стараем да достигнем чувствителност към светлината: „Къде се намира? Как действа?“ Усещате ли я, че се намира тук? Все повече се приближава, и още, и още, вече почти я усещам – тя присъства тук. Къде? Какво трябва да направя вътрешно, за да започна да усещам? Какво да изменя? В какво да стана по – чувствителен?“

Ако човек се старае така да разкрие светлината, той започва да задава въпроси: „За сметка на какво мога да я почувствам? Не ми стига свойството отдаване, трябва по-голяма чувствителност към това, за да го намеря вън от мен – и тогава започвам да усещам тези вибрации, докато светлината не се разкрие – и се разкрива не временно, а постоянно“.

Всичко се осъществява за сметка на навиците, и затова нашата работа се заключава в придобиване на привички. Всички съвети, които ни дават кабалистите, са насочени към, привикване на действия по отношение на приятелите, разпространението, учението. Защо? Опитайте се да излезете от „животинското си“, започни да привикваш за това, че се намираш вън от себе си. Когато в теб действително има такъв стремеж, ще усетиш светлината. Вътре в теб никога няма да я разкриеш – само отвън.

От 6-я урок на конгреса в Торонто, 18.09.2011

[56301]

Filed under: Духовна работа, Конгреси и събития - Няма коментари→

Конгресът в Торонто. Урок N:7

Бедите на съвременния свят ни водят до построяване на ново обкръжение – състрадателно и грижовно. То се отнася към всички еднакво и на преден план обезпечава всички с нормален начин на живот. За това в света има всички необходими ресурси.

Защото светът е устроен така, че всеки може да получи това, което му е необходимо за материалния живот. А всичкото останало напълване ще дойде от взаимовръзката ни, от усещането на висшата светлина, от човешката степен, намираща се над животинската.

Сега трябва да реализираме това в народа. В близката година ще видим как инстинктивният призив към това ще изведе хората на улиците и площадите с различни изисквания. А от правителството няма да има отговор. Даже най-богатите страни ще открият, че хазната им е празна. Висшето управление устройва всичко по такъв начин, че само в единството ще намерим разрешение на проблема. Няма да ни помогнат революциите, няма да помогне преразпределението на благата в полза на бедните, това вече го минахме. Подобни мерки само разрушават промишлеността и търговията. Решението е в обединението.

Трябва да се обяснят тези принципи, да се донесе това знание до хората, това разбиране, докато не свикнат с верния подход, с правилния поглед на нещата. Защото пред нас е новата система, в която встъпваме като в матрица. Предишният свят го няма повече.

Много учени вече пишат за това. Човечеството се доверява на науката и затова трябва да ги привлечем на наша страна и да ги поставим на преден план. Те разкриват интегралната система, за която говорим, и с тяхна помощ можем да убедим всички в необходимостта да се променят, да станат интегрално общество. Можем да покажем, че само в това е решението на проблемите ни.

“Как да направим това? – ни питат. – Как да променим себе си?”. За това Баал а-Сулам пише в статията ”Свобода на волята”. За пръв път в историята имаме възможност да действаме самостоятелно. Това се отнася и до нашата група, и до човечеството като цяло: трябва да се построи такова обкръжение, което ще ни подобри.

Как да го построим? Трябва да търсим такава система, която е между нас. Сами я формираме, досещайки се и представяйки си каква трябва да бъде. Искайки да проникна в устройството ѝ, всъщност задавам въпрос за това, какво е това Творец? Как управлява взаимоотношенията ни? Как действа между нас? Как ни свързва? Как действа замисълът на творението, обхващащ всички нас заедно?

Формирайки схемата, която е вярна за мен, намирам в себе си желание да разкрия Твореца. Както детето, сглобявайки коли и кораби от детайлите на конструктора, става по-умно имено благодарение на това, че само се старае да направи нещо вече съществуващо. Действайки самостоятелно, разбира и създава свои произведения, техен творец е. Така и ние преминаваме към съответствие с Твореца, обединяваме се с Него, разбираме Го.

Вдигайки се от материалния свят, постепенно построяваме света на Безкрайността, минавайки по нашия път през пет свята. И всеки път се сблъскваме с разни скривания, за да може още по-изкусно да дострояваме тази конструкция, докато не бъде готова цялата система. Казано е, че Творецът е създал света на Безкрайността и го е разрушил, а хората го поправят, събирайки и изграждайки го отново по пътя отдолу нагоре.

Това трябва да разберем. Пред нас има много работа, голяма система и е нужно да се отнасяме внимателно към всеки по света и в живота: всичко ми се разкрива, за да може сам да реагирам правилно.

Главното е да не очаквам положителни промени по света, защото промените могат да бъдат само към по-лошо. Трябва да добавяме към случващото се максимум усилия от своя страна и от това всеки ден ще постъпва положителна реакция, за която ще чуваме по новините и не само.

Това, което ще направим днес, утре ще се отрази на света. Имено така се случва всичко. Ще усетите влиянието си върху света, ще почувствате, че ключът е във вашите ръце. Тук е важно да не напредвате под натиска на страданията отзад, а да теглите света напред. Благодарение на тази сила, действително ще намерим правилния темп.

От 7-мия урок на конгреса в Торонто, 18.09.2011

[55259]

Filed under: Движението "Поръчителство", Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Създадени сме като единна система от обща душа и всички зависим един от друг. Но висшата светлина е довела този общ съсъд до разбиване и затова тези парчета падат все по-ниско и все повече се раздробяват и се отдалечават едно от друго.

Когато самите те достигнат до дъното – от дълбочината на падането започват да се пробуждат. Тази същата светлина, която ги е накарала да паднат, сега ги пробужда и ги притегля обратно нагоре.

Този подем се състои от няколко етапа и отначало се случва на неживо, растително и животинско ниво, където съсъдът действа неосъзнато, изцяло подчинявайки се на светлината. Но на човешката степен вече трябва да разкрием собствения си стремеж.

У всеки има желание и то е създадено от светлината, ”от нищото”, като обратно изображение на светлината. А стремежът е това, което трябва да развием в самите себе си. Този стремеж е истинското творение, което се пробужда и само добавя своите намерения, усилия, любов.

Всичко това не е пряка реакция от въздействието на светлината, а резултат от търсенето ѝ. Разбира се, тук все едно светлината действа скрито, но има такова добавяне, което се изисква от самия съсъд, развиващ се до последния, 4-ти стадий, а имено личния стремеж и любов.

За нас това се изразява в работата ни против своето егоистично желание, което се проявява, когато искаме да се обединим. В нищо не усещаме, че егоизмът ни е против – освен в обединяването в група, отменяйки себе си пред силата ѝ, за да достигнем общото свойство на отдаване, което ще се възцари в нас и означава разкриване на Твореца.

Ако човек по такъв начин се прицелва, което се нарича:”Исраел, Тора и Творецът са едно цяло”, то в тези усилия той разкрива съпротивлението на своя егоизъм против поправянето. Той трябва да продължи с всякакви способи, с всякакви спомагателни средства, по всякакъв начин да се опитва да разкрие в себе си макар и някаква готовност за обединение.

Сякаш платноходен кораб, който не може да плава направо срещу вятъра. Но има такива особени платна, които му помагат да плава по синусоида, на зигзаг и така да се напредва, срещу вятъра.

Точно така трябва да постъпва и човекът, когато разкрива, че не е способен да върви срещу егоизма си, пречещ му да се обедини с групата, за да отмени себе си пред нея и да разкрие там общата сила на отдаване. Обаче, той е способен да направи това, лавирайки, с всевъзможни обкръжаващи, вспомагателни способи.

Тези спомагателни способи се наричат построяване на обкръжение, което ще му влияе. Това ще стане това корабно платно, което ще го прекара на зигзаг срещу вятъра и така ще напредне.

От урока по статия от книгата „Шамати“, 21.09.2011

[55284]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Торонто, Урок N:1

Въпрос: Парите губят силата си. Няма ли да станем отново земеделци, заради съживяването на цивилизацията?

Отговор: Не мисля. Бъдещето на света го виждам така: всички хора работят по няколко часа дневно за благото на обществото – в селското стопанство, в промишлеността, в същите тези сфери, където работим и сега. ”Светът живее отворено” – пише Рамбам. Променяме намерението на действията си – и тогава виждаме кои от тях не трябва да изпълняваме, защото са вредни, кои трябва да ограничим в известна степен и кои трябва да модифицираме.

Разбира се, промишлеността, банковото дело, търговията и други отрасли от нашата дейност се промениха много. И все пак, всеки ще се занимава с нещо полезно за обществото като цяло.

Всички ние ще преминем към балансирано общество, в което никой няма да се нуждае от нещо свръх необходимо за един обикновен, нормален живот. В рамките на необходимостта влизат националните и пенсионните осигуровки, здравната каса, отпуската, системата на просветата, услугите за възрастните и прочее.

Казано накратко, обществото ни ще стане едно семейство, упражняващо балансирано потребление. Всеки човек ще отдава максимума (Мах) за благото на обществото и ще получава от него норма, необходима за съществуването.

А освен това, всеки е длъжен да се променя към по-добро, обучавайки се на все по-голямо единство с другите и със системата като цяло. Защото по същия начин разкривам връзката си с тях, разкривам общата душа, която става моя душа. А другият човек прави същото, откривайки, че това е и негова душа. И така всеки, подобно на клетка, придобива знание и усещане за това, което се случва в общото тяло.

Трябва да преминем към такова състояние, когато всеки намира цялата тази душа. Така достигаме края на поправянето. И тогава ще се осъществи действието, наречено ”рав паалим мекабциел” – общите взаимодействия, в които всеки участва като обща душа. Всичко ще се обедини и ще изчезне усещането лично за себе си. Така ще се върнем в състоянието на света на Безкрайността.

Връщайки се към най-близкото бъдеще: в семейството, в обществото, в работата, в балансираното, справедливо разпределение, в социалната справедливост, към това, което е нужно на всеки за нормален живот, подходът е един – отдаване на обкръжението. Така човек получава напълване, не желаейки нищо повече. Това ще стане наслаждение за него. На това ниво ще ни държи висшата светлина и всеки ще поддържа другия в това.

Такъв е пътят за напредването ни и трябва много бързо да минем по него. Това се забелязва по видимите темпове на промените. За няколко години всичко така се е променило, че поглеждайки назад, не проумяваме как сме живели по-рано.

От 1-я урок на конгреса в Торонто, 16.09.2011

[54917]

Filed under: Движението "Поръчителство", Конгреси и събития, Криза, глобализация, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Въпрос: Ние четем кабалистичните първоизточници, в които е заложена светлината. Може ли тя да се привлече по друг начин?

Отговор: Ти трябва да се учиш и да държиш връзка със системата, в която хората пребивават в отдаване. Трябва да държиш връзка с кабалистите – първоизточниците. Защото тях ги напълва висшата светлина.

Всички ние се намираме в единната система Малхут на света на Безкрайността. Всичко, което се случва по-нататък е само обличане, скривания, завеси, зад които състоянието ни става все по-тъмно. Все едно обаче, това е същата тази Малхут.

И затова, желаейки да пробудиш следващите състояния, ти установяваш контакт с хората, с душите, с желанията, които са вече поправени, с кабалистите. Четеш това, което са ти написали, за да държиш връзка с тях, за да си колкото е възможно по-близко до тях в общата система.

Без това как ще привличаш светлината, възвръщаща към Източника? Нужна е поне някаква нишка към самата идея, към посланието на кабалиста. Нека четеш неговия текст в превод, нека ти е трудно да го разбереш в подаването му и да предпочетеш облекчения му, адаптиран вариант, но самата идея ти е необходима. Макар и с нещо, ти си длъжен да бъдеш свързан с желанието на Баал а-Сулам, Авраам, раби Акивa, Рамхал, Ари, Моше… На теб ти трябва нишка, водеща към поправената част на системата.

А как иначе? Просто да дърдориш за поръчителство на улицата? За какво си мислят егоистите, скандиращи подобни лозунги? Подобно на футболните фанатици, те са готови да набият някого, защото любовта между тях винаги е насочена срещу някого. Само такъв егоизъм и нищо друго не им трябва.

Думата ”фашизъм” също означава връзка, обединение, но само против някого. Ето какво може да се случи, ако ние не дадем на света светлината, която да неутрализира това отношение и да разпространява поръчителството в целия свят, отхвърляйки възможността да се обичат едни, а да се ненавиждат други.

Без това послание в света ще се установи нацистки режим. Хората ще се обединят в борба с кризата и ще тръгнат един към друг.

От урок по статия „Даряване на Тора“, 11.07.2011

[47808]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→