Въпрос: Защо усещането на Висшата светлина може да се почувства като огромно наслаждение и като мъчително страдание ?

Отговор: Това зависи само от вашите качества и от устремеността към целта. Ако светлина изпълва готово кли, поправено, то вие ще го чувствате като добро. Ако навлиза в неготово, непоправено кли, тогава ще усещате страдание. Но устремеността към целта, прави това усещане радостно – в предусещане на борбата и постигането на целта.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман - Няма коментари→

Въпрос: Много хора от моето обкръжение претърпяват провал в различни области: пари, чувства, семейни отношения. Трябва ли човек да си изясни къде и в какво допуска грешки – т.е. да разглежда даденото състояние изключително от лична гледна точка, пряко зависещо от непосредствените действия на самия човек? Или да започне да изучава Кабала, очаквайки промени в себе си, като следствие от въздействието на Висшата светлина, без да си изяснява какво е направил или не е направил, и което е довело до определен проблем ?

Отговор: Доколкото всички ние сме взаимосвързани, не съществува ничия лична вина за случващото се, както по света, така и в личен план – така е програмирано и се спуска Свише. А ние сме длъжни да реагираме реално на земно ниво и едновременно да се поправяме на духовно и по такъв начин да съединим двата свята (вж. съединение, чрез управлението ни от Твореца под въздействието на “ АВАЯ – ЕЛОКИМ „).

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман - Няма коментари→

Въпрос: Всички тези прегръдки и песни на конгресите и събранията на приятелите ми се струват нелепи и изкуствени. За мен е по-просто да уча чрез Интернет и да се занимавам с разпространение, отколкото да участвам в такива действия, свързани с обединяването…

Отговор: Вие сте абсолютно прав – тези действия изглеждат по детски нелепо, изкуствено, преиграно. Но именно така трябва да се извършват. Всички, които са се събрали разбират, че играят – играят срещу своя егоизъм. С тези свои насилствени действия и усилия над себе си, те привличат висшата, поправяща ги светлина. Нашата игра, както играта на детето е най-сериозното занимание в света – именно в нея човекът израства! Разликата е в това, че Природата принуждава детето да играе за да се развива, а ние сме длъжни, сами себе си да принудим да играем – в това е нашата свобода на избора за духовно израстване.

Въпрос: Аз Ви слушам отдавна и всеки път, когато говорите, че ние сме една душа, и по неволя цялото човечество е свързано помежду се, много ме дразни и възмущава да го слушам всеки път. И защо е толкова тежко да го приема и разбера?

Отговор: Защото това подсъзнателно вреди на Вашия егоизъм, задължава и ограничава.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман - Няма коментари→

Въпрос от английския блог: Аз се причислявам към типа хора наричани егоистични алтруисти. Какво можете да ме посъветвате, за да преодолея своята природа и да не бъда добър за всички? Моята майка постоянно говори, че ако не се погрижа за себе си, няма да мога да се грижа за другите. Все още не мога да намеря онова „вълшебно средство“, което ще ми помогне първо да се погрижа за себе си, а не за останалите.

Отговор: Вие няма да можете да промените сам себе си без висшата светлина и все едно винаги ще реализирате егоизма си в различни, скрито егоистични, уж алтруистични негови форми. Само висшата светлина, създала егоизма, ще го промени. На нашите занятия ние привличаме именно нея. А как ще ни промени тя – ние предварително трябва да одобрим, защото сега не можем да си представим нашата нова, алтруистична форма. Затова трябва само да учите и по-малко да се „грижите“ за другите, докато не разберете как правилно да го правите. А има и хора, които не могат да учат, а само „правят“ – те трябва да изпълняват съветите на кабалистите за това как да помагат на другите. В противен случай помощта се превръща във вреда – и за даващия, и за получаващия.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман - Няма коментари→

Въпрос: Може ли да се смята, че: Пътят на Тора не отменя проблемите в живота на човека? Просто човекът, вървящ по пътя на Тора ги възприема по друг начин. Тоест намирайки се на по-висока степен, той няма предишните проблеми, защото се е изменило отношението му към тях, по-точно към техния източник. И обратно на това – човекът движещ се по пътя на страданията, сблъсквайки се със същия проблем, чувства неудовлетворение.

Отговор: Абсолютно вярно! Ние съществуваме в полето на висшата светлина (на свойството отдаване и любов). Това поле може да бъде представено като концентрични окръжности. Колкото по близо се намират те до центъра, толкова са по-интензивни в своето свойство на отдаване и любов. Всичко е статично и само ние, променяйки своите свойства и премествайки се в полето, променяме своето възприемане.
В центъра на окръжността било създадено желание (единна душа). То се отделило от центъра – загубило свойството отдаване и любов, разбило се на части (частни души), придобило обратното свойство – получаване (егоизъм). Затова се намира в най-крайната и отдалечена окръжност в полето на светлината. Отношението между душата и светлината може да се уподоби на това как зарядът заема своето място в електрическото или магнитното поле. Връзката между душата и светлината (заряда и полето) се основава на равновесието (подобието) на свойствата. Ако свойството на светлината (полето) и душата (заряда) са еднакви, то душата (желанието) усеща себе си в покой (равновесие между силите – между своите свойства и светлината, хомеостазис). При отдалечаване (слизане, по свойства) на душите от центъра към периферията, от всяко предишно състояние в тях остава решимо (запис) за него. Когато душите достигнат най-голямо отдалечаване (по своите противоположни свойства) от центъра (Твореца), в тях е записан целият процес на отдалечаване. Най-отдалеченото състояние се усеща от душите (егоистичните желания) като човек (душа) в този свят (поле).
От този момент нататък, душите започват своя обратен път. В началото те се движат към целта на творението неосъзнато, под давлението на силите възникващи вследствие на несъответствието на техните свойства и свойствата на окръжностите на светлината, през които преминават. Те усещат себе си като страдащи. Това чувство възниква вследствие на противоположността между собствените егоистични свойства и свойствата на светлината. Колкото повече решимото се проявява в душата, толкова повече тя е подтиквана да се придвижи към по-вътрешна окръжност в полето на светлината. Тоест толкова повече несъответствие има между неизправното решимо и изправната светлина, толкова по-зле се чувства човек и обществото като цяло.
Започвайки от определена окръжност от полето на светлината, неговото въздействие върху решимото предизвиква осъзнаване на причината за страданията под формата на въпрос за техния смисъл, причинност и целенасоченост – въпрос за смисъла на живота. Човекът е доведен в група (обкръжение), където може да започне своето поправяне по подобие на светлината (отдаването).
„Винаги ни се струва, че ни обичат, защото сме добри. А не се досещаме, че сме обичани, затова, защото са добри тези, които ни обичат.“ Л. Толстой

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман - Няма коментари→

Въпрос: Неотдавна излезе втората част на филма „Духът на времето“ (Zeitgeist Addendum). Във втората част авторът на филма призовава към обединение цялото човечество. Дава свои рецепти за новото устройство на света, основаващо се на разпределение на ресурсите, ново образование, и взаимно поръчителство, а така също се позовава на законите на природата. Това наши партньори ли са?

Отговор: Не, аз дори не ги познавам. Но идеите за единство, за глобалност вече витаят във въздуха, и аз се радвам, че все повече хора ги смятат за актуални и необходими за реализирането на човешкото общество. Но поправянето е достижимо единствено чрез Висшата светлина, спускаща се при изучаването на нейния Източник. Описанието на Източника на светлина се намира само в истинските кабалистични книги. В наше време най-актуалните книги са тези на Баал Сулам. Именно тях изучаваме ние през цялото време! Аз не търся нищо друго, тъй като съм изпитал ефективността на това средство върху себе си.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман - Няма коментари→

Въпрос: Отначало Адам имал само една жена, Ева. Ще се завърнем ли към моногамията, когато се изправим? Или тогава това няма да ни интересува?

Отговор: Сексуалното съединяване в нашия свят е следствие от духовното съединяване между Висшата Светлина и душата, наречено „Зивуг де Акаа„, което е възможно с помощта на екран. В това духовно съчетание Творецът (или Светлината) е мъжката част, която отдава, а душата (или Кли) е женската, която получава. В този процес на изправяне, душата (Кли) придобива качеството на отдаване, и тогава тя е способна да получава Светлина, за да наслади желанието на Твореца „да отдава“.

Процесът на съединяване (сливане, Зивуг – духовно свързване) се случва в общите желания на двамата „да изпълнят другия с наслада“, да почувстват наслада само в степента, която ще даде наслада на другия партньор. Следователно онова, което се случва е постоянно уподобяване на общи желания и намерения (в Рош – главата на духовния Парцуф, преди получаването вътре в неговото тяло – Тох). Това се изразява в нашата психология с тенденциите за сексуално общуване, предшестващи изливането на Светлината Хохма (Ор Пними, семето) в душата (Кли, от Рош в Тох на Парцуфа).

Тези редуващи се и увеличаващи се, взаимни предвижвания са предназначени да допълнят желанието във всеки от духовните партньори чрез прекъсване и възобновяване на контакта. Това създава възможност за благотворно удоволствие: когато тази степен е постигната, Светлината преминава от Пе в Тох – удоволствието влиза в желанието, както е описано в Петокнижието: „Като стрела порази желаната цел, в желаното време, в желаната жена, на желаното място“.

Следователно, когато душата постигне пълно поправяне, човек ще разглежда секса като психологически израз на духовно обвързване. А ако няма духовна връзка, тогава няма и стремеж или причина за телесно обвързване.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман - Няма коментари→

Въпрос: Вие казвате, че най-важното по време на четенето на кабалистичните книги – това е намерението да привлечем Висшата светлина, да се променим в съответствие с Нея и да станем подобни на Твореца. Но, ако започна да чета с такова намерение друга духовна литература, например: Дхаммапада, Евангелията или Корана, ще мога ли да се променя и да стана подобен на Твореца? Аз мисля, че някои от тези книги са толкова емоционално въздействащи, че могат да ми помогнат не по-малко от кабалистичните.

Отговор: Цялата работа е в това, че кабалистичните книги са написани от хора, постигнали Висшия свят, Твореца, посредством своите поправени качества и са написали книгите от нивото на това постижение. Те са осъществили специални връзки между съчиненията си и нашия свят. Ето защо, ако искаме да се издигнем в своите качества до тяхното духовно ниво, до подобие с тях, с Твореца, което е едно и също, то, при изучаването именно на техните книги, говорещи за свойствата на техните степени, оттам към нас се спуска светлина, осветява ни от разстояние и постепенни ни променя в съответствие с тези степени (свойства ). Виж в „Предисловие към Учението за десетте сфирот“, че авторите на Талмуда са осъществили специални духовни поправяния, за да можем в процеса на изучаване на техните книги да получим Висшата светлина, Ор Макиф. Никакви други средства не могат да ни помогнат да се променим. Това е потвърдено чрез хилядолетни проверки! В нашето съвремие за изправлението на душите ни от егоизма, са пригодни единствено трудовете на Баал аСулам. Изборът е ваш!

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман - Няма коментари→