Глобализацията представлява разкриване на ново ниво на връзка между нас. Тя трябва да бъде полезна, но ние виждаме, че тя ни носи все по-големи проблеми.
Защо става така? Защото ние използваме глобалната интегрална система обратно – за да използваме един друг, вместо, за да се учим да работим заедно. През цялото време се опитваме да победим един другиго, да унижаваме, да превъзхождаме останалите.
Дори ако бихме желали да съхраним правилна взаимовръзка – търговия по принципа „ти на мен, аз на теб“ – въпреки това днес това би ни довело до днешната криза. Дори ако не лъжехме един другиго, а продължавахме с честна търговия. Защото днес ние сме взаимосвързани един с друг, както в едно тяло. В тези условия е безполезно да бъдем егоистично честни, безполезно е да създаваме световно правителство или световна банка, да търсим общ регулатор.
Световните политически и икономически лидери искат да устроят провеждането на съвместна среща на 20-те председатели на водещите държави за обсъждане на съвместното управление на света. Това няма да ни помогне да излезем от кризата, защото се намираме в противопоставяне с Природата, с нейния общ закон. Тоест системата е длъжна не просто да се базира на правилна взаимовръзка, на договори и честност, а да работи съгласно вътрешната връзка между елементите в тази единна система, в основата на която стои отношението към ближния, както към самия себе си.
Проблема е именно в това. Кабала предупреждава човечеството: ако започнем да се опитваме да строим взаимовръзките между нас съгласно материалните егоистични закони, дори най-правите и честните, според принципа „моето си е мое, твоето си е твое“ – системата няма да може да работи и ще причиним още по-голям взрив.
От началото на разкриването ни като глобална единна система, ние сме длъжни да стигнем до извода, че всичко е общо, и всеки е длъжен да се грижи за останалите. Личното – това е само необходимото за съществуване, а всичко останало е обществена световна собственост. Това се касае за полезните изкопаеми, произвежданите продукти, образованието, здравеопазването и т.н. Всичко е длъжно да бъде всеобщо, световно достояние. В противен случай кризите няма да се прекратят и колкото и да въвеждаме правилен ред в съответствие с нашата егоистична логика, ние ще получаваме непрекъснато криза след криза.
Затова Кабала предупреждава, че природата вече ни е издигнала в развитието ни на нивото на единна интегрална система, в която действа законът на пълното взаимодействие между всички нейни части. И никой не може да се освободи от него. Всъщност, това е древният библейски принцип: „Възлюби ближния си, като себе си“. Ние сме длъжни да използваме своето его, за да установим правилна връзка с ближния.
Тоест дори ако ние създадем рационална система за взаимодействие между страните, съгласно егоистичния принцип „моето е мое, твоето е твое“, това е свойство на Сдом и то ще доведе до още по-голяма криза. Защото ние искаме да използваме взаимовръзката между хората, за да издигнем използването на егоизма още по-високо, вместо да го изправим. В такъв случай ще възникне криза, съответстваща на псевдо-изправянето, за да ни покаже грешката. Тя ще бъде по-силна, по изострена, за да ни даде урок, какво не трябва да се прави.
Какво предлага Кабала? Още отсега да вземем предвид бъдещата форма, функционирането на интегралната система, като единно тяло според принципа „Края на действието – в първоначалния замисъл“ и според нашите сили да започнем да реализираме постепенно, на части това крайно състояние още от сега.
Дали да се реализира сега означава „справедливо разпределение“? Не. Но дори ако отначало приемем разпределението „моето е мое, а твоето твое“, но едновременно с това започнем интензивно да обучаваме цялото човечество законите на глобалното общежитие, основани на разкриването на обществото ни като единен организъм, на правилни закони на поведение и на разпределение – тогава вече ще сме на правилния път. Ще тръгнем по пътя на изправянето и ще престанем да бъдем противоположни на Природата. И затова веднага ще почувстваме облекчение в страданията.
Според притчата на Баал Сулам, ние сме като заблудили се в пустиня и не знаем, накъде да вървим. Сега, когато сме останали без сили, става ясно, че това блуждаене в пустинята е било неизбежно. А сега ни се разкрива пътя, който трябва да извървим. А в края на пътя се намира дворец, пълен с всички блага. Ние сме се отчаяли и сме готови да се потопим в депресия и наркотици. Изведнъж в такова състояние, ние получаваме система за глобално позициониране (GPS карта, GPS навигатор) от тези, които виждат отгоре. Ако човек се съгласява и променя отношението си към света, той разкрива, че целия свят е създаден за този път, и това му дава сили да постигне целта.
Как да се осъществи тази промяна? Чрез разкриване на целта и методиката за постижението й. Методиката е дошла до нас от Древният Вавилон, където за първи път се е проявил този проблем на цивилизацията: затворена цивилизация, която е подобна на единно тяло и която е длъжна да функционира като единен организъм. По това време също се е разкрила Кабала, за да промени използването на егоизма в полза на обществото. Но тогава хората не пожелали да я използват и решили проблема по друг начин – разпръснали се по цялото земно кълбо и глобализацията се отложила.
А сега отново се стигна до същата ситуация, но ние сме длъжни да се възползваме от нея, защото вече не можем да „избягаме“ един от друг. И не е възможно да разрушим взаимовръзката между нас. А ако Америка, Русия и Европа пожелаят да се изолират едни от други, тогава ще се изправят пред проявата на нацизма в страните си и ще доведат света до Трета световна война.
Какво най-практично решение може да се предложи на човека? Той трябва да знае за света, в който живее днес. Днес ние трябва да се научим отново как да живеем в интегралната система, когато всички заедно сме като в една лодка, където спасението на всички зависи от всеки един от нас. На това сме длъжни да учим и децата ни. Ние имаме работа с Природата: глобалната екология, глобалното човешко общество. И е необходимо да обучим себе си и нашите деца как да се включим в тази система, където всеки е длъжен да се грижи за другия.
Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман -
Няма коментари→
Въпрос: Физическите действия помагат за обединението. Без тях ми остава само мисленно да си представям какво е единството с другарите. Как да премина от външното към вътрешното?
Докато вървим по духовния път, преминаваме през поетапно и в същото време през творческо развитие. Така е и в нашия свят – човек не живее само за единия хляб.
Въпрос:
Съществува закон: „В духовното, трябва да вървиш след един, след личността, а в материалното – след многото, след болшинството”. Но това не означава, че аз трябва да бягам на площада, където са се събрали хиляди хора, питайки ги какво искат и да желая същото като тях.
Въпрос: Вие искате да кажете, че от това, че аз сега егоистично използвам съседа си – в Индия ще се разрази пясъчна буря?