Мнение ( Б. Ганжин, Институт по глобализация):

Криза – това е противоречие между целта и средствата на капитализма. Това е нарушение на обмена между хората, социална катастрофа. Произвежда се прекомерно, а се употребява недостатъчно, съгласно платежоспособността на търсенето.

Всичко е построено от жажда за пари. Продавачите повишават стойността на стоката. Целта на капитала е растежът на стойността, печалбата. Движещ мотив на капиталиста се явява жаждата за пари, стремежът към печалби. Главното – трябва да се откажем от насочеността на парите, от рентабилност на производството. Трябва да се създава производство, насочено към удовлетворяване на потребностите на хората. Трябва да се преориентира производството с цел печалба – към производство на продукти за удовлетворяване.

Изглежда утопизъм. Но при криза капиталистите ще изхвърлят производството поради нерентабилност, а разрухата на финансовата система ще принуди работниците да се заемат с изоставените от капиталистите средства на производство, за удовлетворяване на собствените потребности – ще се открие, че хората работят независимо от рентабилността, а заради удовлетворяване на потребността от даден продукт на труда. Към производство не заради продажба, а към производство заради живот.

Снижаване на работното време. Ще произтече процес на изчезване на труда в качеството си на жизнено средство. Подобряването на производителността на труда се развива до такава ефективност, че необходимото за производство на жизнените средства на хората време ще се сведе до минимум.

Криза – противоречие между целта и средствата на капитализма.

Главното – трябва да се откажем от мотива на капиталистическо производство – насочеността към пари, от така наречената рентабилност на производство.

Затова капиталистите, правителството и общественото мнение виждат спасение от кризата в разширяване на потреблението, в ръста на платежоспособността на търсенето. Но в действителност, спасението не е в социалните гаранции, кризата изисква спасение от самия капитализъм.

Реплика: Криза не на капитализма, а на индивидуализма. Това не е обичайна капиталистическа криза на свръхпроизводството, а раждане на ново ниво на човечеството – интегрално съобщество. Трябва не да се борим с капитализма, а да строим общество на взаимно поръчителство, чрез построяване на среда на възпитание и въздействие върху хората чрез нея. Само изменението на съзнанието на човека ще ни доведе до подем на следващото ниво на нашето съществуване, а иначе, природата ще ни принуди към това с по-жестоки сили на развитие.

[59805]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Мнение: (М. Горбис, директор НКО Institute for the Future): Това, което се случва, не е поредната рецесия, а начало на огромна трансформация, която завършва със спад на отдавна формирани структури.

Трансформацията ще засегне банки, финансови структури, органи на властта и други обществени институции и организации. Цялата сегашна система ще бъде унищожена или сериозно преустроена. Процесът на трансформация ще отнеме няколко десетилетия.

Реплика: Трансформацията ще засегне нашите взаимоотношения, измененията на цялото общество към единство (осъзнаване на необходимостта от взаимно поръчителство) и като следствие от това, отвътре навън, ще произтекат изменения във възпитанието, образованието, свиване на промишлеността до необходимите размери, за удовлетворяване на необходимото за цялото човечество. Аз мисля, че трансформацията (мирна революция) ще отнеме много малко време…

[59240]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Мнение: (Д. Кеза, Депутат на Европарламента, антиглобалист): Намираме се в началото на преходен период, който няма прецеденти в историята.

Днес е ясно, че е невъзможно развитие вътре в тясната система от ресурси – светът е достигнал пределите на развитие. Въглища, нефт, уран – всички ресурси на планетата са почти изчерпани и е само въпрос на време кога те окончателно ще свършат. Всичко, към което сме привикнали, ще се промени. Цивилизацията на парите изчезва.

Това действително е глобална криза. В това число и енергетична криза. Дори и водата използваме в повече, отколкото природата е способна да ни даде. Произвеждаме отпадъци, които не могат да бъдат преработени. Изменили сме курса на самата природа.

Трябва да разберем, че предишната демокрация умира. В Европа половината от населението не ходи да гласува – трябва да създаваме нова система на представителство и това движение трябва да идва отдолу. Под знамето на самоограничение на себе си и собствения начин на живот. Нужна е културна, организирана, политическа революция.

Става въпрос не за гладуващите. Но дори тези, които могат да се ограничат, не мислят за това. Защото ни манипулират, мамят ни! Хората се превръщат в инструменти за покупки. Телевизията по 24 часа ни говори, че трябва да купуваме, че нашата скала от ценности е покупателната ни способност.

Трябва да се национализират средствата за масова информация (СМИ), защото те са тези, които формират фундаменталните права на хората, и не могат да бъдат приватизирани. Трябва да се национализират банките, освобождаващи парите. Губим контрол над парите.

Ние сме гражданите на държавата. Ръководителите на няколкото световни банки – това са уважавани престъпници, влиятелни политици, тъй като те имат реална власт над парите.

Откъде произлиза основната заплаха на планетата? – от Уол-стрийт и САЩ. Доларът вече умря, в  САЩ – фалити, но добре въоръжени фалити. Всички икономически атаки са провокирани, за да намалее суверинитета на европейската валута и Европа като цяло. Защото реално днес еврото е по-силно, отколкото доларът – дори и да е само защото дългът на ЕС е по-нисък, отколкото този на САЩ.

Реплика: Все повече хора започват да осъзнават, че бъдещето е възможно само в рамките на икономика на разумно (необходимо) потребление, в пълно подобие и равновесие с природата, в обединение на всички по принципа на взаимно поръчителство. Приближаваме се към това, за което кабалистите са говорили хиляди години назад.

[58543]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Навсякъде вълнения, чак застрашителни, проявяващи се спонтанно и управляващи, никой не може да предскаже изхода от произтичащото. Както и самата криза, вълните от нея преминават през всички, и никой не остава в покой. Богатите са принудени да помагат на бедните, бедните манипулират в зависимост от тях богатите…

Колкото са по света  специалистите – икономисти, толкова са и мненията за причините на произтичащата икономическа криза. Забравяме, че кризата не е икономическа, а на цивилизацията – няма нито една област в човешката дейност, където да не се наблюдава криза.

Кризата е във всички създадени от нас обществени системи – здравеопазване, социална помощ, криза в брака и семейството, във възпитанието и в образованието… Несъмнено, кризата е привлякла вниманието към себе, когато е започнала да се проявява, като икономическа и финансова, доколкото от това пряко зависи нашето оцеляване. Но за разкриване на причините, е необходимо да се разглежда в цяло, като криза на цивилизацията.

Причината за кризата е една – светът става, с всеки ден, по своята природа, все повече взаимосвързан, взаимнозависим, вътрешно в себе си, от природата – и затова, с всеки ден става все по-противоположен на днешните връзки и структура, които сме наложили, във вид на отделни държави, общества, противодействащи системи и др. Именно ежедневното увеличаващо се отличие на все по-проявяващото се единство на света на създаденото от нас структурно разделение,  се явява увеличаващата се криза.

Не сме в състояние да спрем проявата на вътрешна глобалност и интегралност на света  –  това произтича от неговата изначална същност, на която не сме в състояние да влияем.

Наблюдавайки  постоянно растящата конфронтация между вътрешната структура на света, в която се проявява неговото единство, и външната, човечеството, в което се появява неговата раздробеност и противоречия, не можем – това предизвиква в нас многостранна криза.

Единственото решение на проблема на развиващата се криза, на нашата растяща конфронтация с природата, – е в постепенното достижение на цялото човечество до единство, всеобщо поръчителство, равновесие със себе си и природата, разумно потребление.

Това противоречи на нашата егоистична природа – и затова е възможно само при пълно обкръжаващо положително въздействие на всеки човек и неговото обкръжение.

За това трябва формиране на ново обществено и лично съзнание, което може да се достигне при общо глобално образование и възпитание за проявяващата се в света глобална интегрална връзка между всички хора.

Необходимо е решение от всяка държава за формирането на социална среда, среда на възпитателно въздействие.

Създаването на СМИ чрез привличане на учени и специалисти, обясняващи новия глобален свят, неговите обществени закони, необходимостта да се следват заради оцеляването – това е образователната част.

Несъмнено, при първите стъпки в това направление, ние незабавно и явно ще почувстваме отстъпването на кризата.

[57887]

Filed under: Движението "Поръчителство", Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: От една страна, хората излизат на улицата с искания за равенство и справедливост – с увереност, че могат да го достигнат. От друга страна, наричаме тези изисквания утопични и нереални. Как да обясним, че да се добиеш с желаното може не със сила, а по пътя на възпитание, обединение и поръчителство?

Отговор: За тях социална справедливост означава да разграбваш сейфовете на богатите и да раздаваш съдържанието. „Нахвърляме се на магнатите и приключваме с тях“.

Вече говорим: не, отначало, трябва да се разбере в какво е причината на произтичащото. Пред очите ни се разгръщат световни тенденции и работата тук не е просто в разслояването на богати и бедни, а в разноликата мулти-криза. Хайде да разберем какво представлява тя. И сами виждате, че с революции и изкуствено разпределение на ресурсите нищо не се добива. Реални примери – съвременен Египет, Русия в миналия век, израелските кибуци. Нарушавайки естествения ход на нещата, никога няма да се добиеш с успех.

Затова нашият отговор е – обединение. Още повече, днес става въпрос за социална честност и справедливост. Как да се обединим? Нека изучим този въпрос и нека се научим да го правим правилно. Ако нашите начинания са насочени към справедливост, равенство и всеобщо равновесие – дали това може да се реализира без сплотяване между хората? В такъв случай средството не съответства на поставената задача.

Искаш да направиш всички равни? Първо доведи твоето желание, твоите основи в съответствие с това. Ти с твоята група от хиляда човека искаш да установиш собствена социална справедливост, но има друга група от две хиляди човека, в която има свои планове за справедливост. Обозначават се всички нови групи, в процеса се въвлича армията, правителството, профсъюзи, магнати, а враговете през това време хищно настъпват към границата и в тях има техни представи за справедливост.

И как ще завърши всичко? Какво искаш да направиш? Можеш ли да достигнеш целта преди да си уравновесил всички противоречия, не достигайки поръчителство? Можеш ли да построиш нещо здраво, докато всички не разберат, че зависят един от друг и трябва да се потдържат? Само в такова поръчителство ще разкрием справедливост.

Не може просто така да се раздават пари на някого. Нима това е справедливо? Необходим е обществен консенсус, общо съгласие. И затова говорим: преди всичко, трябва да започне обсъждане, да се приемат в разчет интересите един на друг, да се обединим. Взаимното поръчителство – то ни е нужно. Ако го достигнем, тогава можем да продължим нататък. А дотогава ни чакат конфликти и взаимни стъпки.

Въпрос: Да, това звучи логично. Но понятието поръчителство все още изглежда нещо ефимерно. Неясно как ще се осъществи…

Отговор: Означава, че докато не успееш да убедиш хората, без това условие не трябва да се обръщаш към нищо друго. Сам за себе си не си го изяснил и не си го продемонстрирал на другите като нерушима основа, без която нищо няма да построим.

Нека всички да се опитват да те опровергаят – въпреки това трябва да направиш акцент само на това условие: няма да минем без пълното взаимно съгласие, че всеки зависи от всеки. Когато всички се съгласим с общите принципи, тогава ще можем да намерим правилното решение.

Какво и да искаме: социална справедливост, равенство, взаимност, обединение – всичко това е възможно само при условие, ако всички се съберем зад кръглата маса, ако зад нея седне целият народ и достигне всеобщо съгласие. Без това за никъде.

В отговор ще ти кажат: „Но това е невъзможно!“. Не знам, докато никой не е пробвал. Но така или иначе, без това сработват само диктаторските методи.

В действителност е невъзможно единствено заради това, че не ни достига възпитание, въздействие на обкръжението. Него трябва да формираме.

Ако решаващото условие за бъдещия разцвет е неизпълнимо днес, значи трябва да водим разпространение, обяснявайки на народа какво е взаимно поръчителство и как да го достигнем. Трябва да задействаме СМИ, да използваме всички възможни канали на влияние и да показваме на всеки, че за нас това е най- важното. Това е и интегрално възпитание, благодарение на което ще достигнем съгласие, единство, взаимно разбиране – и тогава ще направим следващите крачки.

Трябва постепенно да строим етапите на пътя, доказвайки на хората, че по друг начин е невъзможно да се действа. Без началния период на възпитание е невъзможно да се премине към реализация на поръчителство. Хората трябва да бъдат вътрешно готови за него.

От урока по статия „Мир в света“,10.10.2011

[57112]

Filed under: Движението "Поръчителство", Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Взаимното поръчителство е единственият начин да се противопоставим на ударите, които природата ни изпраща днес (ако въобще разкриването на Твореца може да се нарече удар!). Взаимното поръчителство ще ни постави в съответствие с тях и ще ги усещаме не като удари, а като добро въздействие.

Ако днес се съединим чрез взаимно поръчителство в тази степен, в която трябва да бъдем, ще усетим добротата в този свят и ще успеем във всичко. Баал а-Сулам пише в статията „Скриване и разкриване на Твореца” как се променя погледът на човека. Бихме видели здрави хора, преуспяваща икономика, промишленост, съвършено семейство. Няма да има нужда от антидепресанти, наркотици, разводи.

Нашият свят би бил в хармония и бихме били загрижени само за постигането на по-висше състояние на хармония с Твореца, със силата на природата, която ще ни се разкрие все повече и повече.

Трябва да приведем себе си в съответствие със съвършената система на съединение във възможно най-кратък период. Все още не можем да си представим какво означава съвършена връзка. Но трябва да я постигнем в най-кратко време. Не мога да си представя колко бързо трябва да се разкрие това – всеки един ден ще се усеща като нов живот. Промените ще бъдат толкова бързи, че хората ще изгубят усещането за време.

Днес усещаме, че има сутрин и вечер – използваме фрази като „ела утре”, „след една седмица” или „след месец”. Но това ще изчезне, защото ще изгубим усещане за времето. Времето ще стане промяна на състоянията до степен, в която хората няма да мислят за сутрин и вечер. Тези понятия ще изчезнат от съзнанието и времето ще бъде измервано само чрез случващите се промени.

Така се издигаме над времето и пространството. Всички наши усещания повече няма да зависят от тях. Ще продължим да ядем, да пием и да вършим неща от този свят, но ще ни влияе един нов механизъм и ново отношение, докато целият този свят изчезне и плавно се пренесем в новото състояние. Важността на този свят ще се изгуби до такава степен, че ще спрем да го виждаме и чувстваме.

Доколкото се издигаме, за да се свържем един с друг, дотолкова този свят ще започне да изчезва.

От урока по статия на Рабаш, 02.09.2011

[54519]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Баал а-Сулам, вестник „Народ“: Степента, следваща след краха на сегашната система, – това е власт на нацисти или фашисти. Следователно, ние още се намираме на междинните етапи от развитието на човечеството и то още не е достигнало висшата степен. И кой може да предположи, колко реки от кръв ще се пролеят в света, преди да достигнем тази желана степен?

Пред нас стои проблем: как да преминем от сегашен етап на развитие към етап алтруистичен? Равенство и справедливо разпределение – това не са просто думи, зад тях стои голяма подготвителна работа по възпитание на масите и създаване на новата социална връзка – реална, а не виртуална. Тези неща са далеч неочевидни, и еволюцията не ни води към тях по естествения път. Тук тя изисква от нас смислено участие и осъзнаване на собственото зло.

Няма да ни помогнат революции от „светлина“ с излизане по площади и завземане на бастилии. Защото говорим не за постъпателното развитие на егоизма, който пробива бариерите на строя или режима и се изтръгва на нов простор. Той се движи, все по нататък, от робството към свободата, но тази свобода е лъжлива – в действителност, ние попадаме в по изострена форма на робовладение.

От друга страна е невъзможно да се премине от егоистичен строй към алтруистичен по тази утъпкана схема. Тук е необходимо усещането и осъзнаването на злото, тук е нужна потребност в смяната на състоянието – въпреки нашата природа. Означава, че трябва да се подготвим към вътрешно преобрьщане: да построим обкръжението като фактор на въздействие, да използваме науката кабала като средство, като инструкция за работа, и да формираме пирамидата да е водеща, разбираща, чувстваща частта, възглавила процеса.

Нужно е да се премине степента на отчаянието и безпомощността в сегашното състояние. Не е достатъчно да се признае, че всички средства са изчерпани, както говорят сега икономистите, педагозите и другите специалисти. Трябва още да се съгласят с това, че по- нататъшното скатаване ще ни доведе до гибел.

Тогава те ще могат да чуят вестта за замисъла на Природата, която е подготвила за нас целия този път, за да почустваме, днес, необходимостта да изменим себе си и намерили средствата за преобразяването си в противоположност на сегашната ни.

Ако хората чуят това, ние ще можем да преминем етапите на развитие относително гладко. Но, няма да избегнат и болката, докато не чуят ясно, докато не поискат да възприемат посланието, докато не го реализират. И въпреки това, предстоящите ни етапи ще могат да бъдат преодолени без истинско кръвопролитие. В противен случай ни чакат големи страдания.

Пред нас е моментът на поврата, точката на раздвоението. Да се премине от егоистичния строй към алтруистичния, към отдаване, към справедливо разпределение, към социална справедливост и взаимно поръчителство може само по два начина:

• Посредством тежки беди. Сами по себе си те не помагат, от бедите на нищо няма да се научиш. Все пак, те ще повлекат след себе си анализ и изводи.
• Чрез разпространение, благодарение на което хората ще разберат: друг изход няма, необходимо ни е да сменим тенденцията.

Ние с вас се намираме в самата, тази точка и тези състояния трябва да бъдат реализирани сега.

От урок по вестник „Народ“, 20.09.2011

[55189]

Filed under: Движението "Поръчителство", Ежедневен урок, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: По какъв начин ще преминем към икономика на взаимно поръчителство?

Отговор: Баал а-Сулам пише за това много просто: всеки прави за обществото всичко, което е по силите му, и получава толкова, колкото му е необходимо, за да покрие нуждите си. Оттук могат да се изведат конкретни формули за справедливо разпределение, от което се нуждаят манифестиращите в Израел.

До този момент, колкото човек е отнемал, крал, лъгал и мамел, толкова е и получавал. Хората са действали егоистично, използвали са роднинските връзки, оказвали са натиск посредством всевъзможни фактори, за да получат колкото е възможно повече. Отсега нататък ”повече” няма да има. В крайна сметка трябва да минем към справедливост. Тогава защо на теб ти се полага повече, а на мен – не?

Възможно е ти да си по-умен от мен. И какво от това, не съм виновен, че съм се родил глупав.

Да допуснем, че съм пораснал два метра, вдигам двеста килограма и се занимавам с бокс, а ти си всичко на всичко метър и половина, петдесет килограма, но пък си умен. Докато аз с труд печеля пет хиляди на месец, ти изкарваш милиони. Ако имах такава възможност, разбира се, щях да дойда при теб, да те нокаутирам и да взема милионите ти, оставяйки ти от добра душа пет хиляди.

Кой от двата варианта е справедлив? На мен са дали сила и я използвам за лесна печалба, за сметка на другите, а на теб са ти дали ум и ти го използваш по предназначение. И ето ти нашето общество?

В крайна сметка такова изравняване води до всеобщ крах и просто няма да ни остане нищо друго, освен да изведем някаква балансирана формула, която да установи равновесие между нас. Коефициентът в тази формула няма да бъде нито моята сила, нито твоят ум, тук е необходим друг, справедлив расчет. И Баал а-Сулам ни го представя просто, макар и в социалистическа ”опаковка” от своето време. Докато не усвоим този расчет винаги ще има хора недоволни от сегашната подялба на ”баницата”.

От друга страна, трябва да се разбере: защо другият взима парите, които аз мога да спечеля за себе си? Ето на, в крайна сметка никой не ме ограбва, просто сме задължени да се грижим един за друг, както в семейството, когато подаряваш всичко по-добро на децата и получаваш от това повече удоволствие, отколкото от собствената си заплата.

Разбира се, по пътя на такива взаимоотношения е необходимо да се премине през множество поправяния. Не искаме да насаждаме нищо чрез сила, както в Съветска Русия. Обаче действително ни е необходимо да създадем ново възпитание. Друг изход няма, самó нищо няма да се свърши. Трябва постепенно да въвеждаме хората в курса на работа, да внесем тази тема в дневния ред на обществото, на страната, на света. А иначе не бихме направли дори и първата крачка.

Затова, когато тази крачка бъде направена, изведнъж с удивление ще забележим, че всичко пред погледа ни се подрежда и върви гладко като по мед и масло. Необходимо е само да се започне.

Крайната формула днес ни се струва много ясна: без външен натиск, ти сам се задължаваш да отдаваш на другите всичко свръх необходимо, сякаш това са твоите деца, заради които си готов да инвестираш колкото е необходимо. Нужно е, преди всичко, всички да достигнат до такова усещане, световъзприятие, на добра воля, защото на духовния път няма принуда.

Става въпрос за дълбока, тежка, мащабна революция на съзнанието. Обаче трябва да я започнем, иначе Природата ще ни подгони бързо напред, защото постоянно изоставаме от оптималните темпове. Трябва да напредваме сами, съобразявайки се с възпитанието на обществото. Главното тук е именно възпитателният процес, според степента на който светът ще се преобразува.

От урок за поръчителството и социалната справедливост, 22.08.2011

[52158]

Filed under: Движението "Поръчителство", Ежедневен урок, Криза, глобализация, Поръчителство - Няма коментари→

Въпрос: Защо след всеки конгрес, където усещаме голям подем и вдъхновение, винаги усещаме и падение?

Отговор: Това е духовен процес. По време на конгрес ние получаваме голямо „Кли” (духовен съсъд) и се свързваме с ново, по–голямо желание. Обаче, ако след това не добавим нищо към това ново желание, ние ще се усетим празни.

Докато трае конгресът аз се свързвам с желанията на хиляди хора и усещам, че сме един човек с едно сърце. Усещам нашето взаимно поръчителство сякаш съм загубил себе си и съм се разтворил в тях. Аз се оставям в техните ръце! Дори, и ако това усещане е там само за няколко мига и несъзнателно, все пак се случва. Така за първи път се свързвам с другите и разкривам духовно желание, Кли, което не съм имал преди.

Преди това съм имал само материални желания, които съм искал да запълня егоистично. Това се нарича животинско ниво на желание. Обаче, сега, без дори да знам как се е случило, аз съм се включил в нещо много голямо. Тази връзка е липса на духовност или отдаване. Това е духовно желание, което преди не го е имало в мен.

Сега трябва да работя с него. И все пак, вместо да работя, аз го оставям и искам да се върна към моето предишно обикновено желание и да очаквам обикновени егоистични напълвания отново. А какво правя с това ново духовно желание? В сравнение с материалните желания това огромно духовно желание остава празно!

Затова загубвам вкус за живота си и не разбирам как мога да напълня себе си. Обикновените „месо и вино” не ми дават напълване както преди. Затова, в светлината на наближаващия конгрес през Ноември, където ние ще разкрием дори по-голямо, по-силно духовно желание, трябва да подготвим правилен отговор за него сега, предварително.

Filed under: Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Аз мога да поискам да се поправя към отдаване, само, ако получа в това поддръжка от обкръжението.

Та нали, това желание се проявява и действа само във връзката с другите, и от тях съм длъжен да получа помощ, която се нарича “взаимно поръчителство”.

В тази връзка, доколкото аз поддържам тях – те поддържат мене. Това е система! Колкото я активирам, толкова и ще получа от нея.

С това, че се пробуждам и искам да се включа в група и да се присъединя към нея, пробуждам и насрещното отношение към мен и ние осъществяваме правилните връзки, дори и сами да не знаем за това.

Това ми показва с каква връзка сме съединени – ние сме в мрежа.

И когато те ми предадат поръчителство по моя молба, това не е просто тяхно желание, а конкретна форма на нашата връзка. 

Сега се обръщам към тях с вече готови съсъди (кли), с готова система за връзка, състояща се от 613 (ТАРЯГ) елементи. Без да осъзнавам, аз пускам цялата тази система.

Получава се, че свързвайки се един с друг, ние оживяваме цялата система съществуваща между нас.

Поръчителството – това е много дълбоко понятие. Това означава, че животът и приведените в действие системи на връзки съществуват вътре. Ние трябва да ги извлечем от дълбочината и да започнем да ги ползваме.

А иначе, мога да крещя, че искам да съм свързан с останалите, но от къде да зная как да го направя?

Нима аз разбирам, как да се свържа с всеки и с всички? Но за сметка на това, че започвам да се пробуждам, те започват да ми действат, да ми предават формата на нашата връзка.

Те може и да не знаят затова, но това не е важно. Независимо от всичко, ние оживяваме тази система от връзки.

Откъс от  урока по книгата Зоар, 25.04.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Поръчителство - Няма коментари→