При постигането на целта на творението има взаимна работа между онези, които се наричат „Исраел” (Стремящи се към Твореца) и останалото човечество.

„Исраел”, това е малка част (като количество) от душите, в които се разкриват духовните искри – стремежа към разкриването на Твореца.

В началото, те по неволя трябва да реализират своя стремеж към духовното, а след това, да го правят вече със своя осъзнат свободен избор, с вяра над знанието.

Тази част от душите, „Исраел”, човешкото ниво на желанието, въздейства върху останалите души, които все още се намират на животинско, растително и неживо ниво на желанието, с това, че към тях, от „Исраел” се разпространява светлината на знанието, разбирането и силата.

А в отговор, към „Исраел” идва реакция – от неживото към растителното, от растителното към животинското и от животинското към човешкото (Исраел) ниво и по този начин, всички се присъединяват към процеса на поправяне.

Както казва Баал аСулам, останалите народи на света също вземат решение, скланяйки себе си към доброто. Те също имат свобода на избора, но само, след като „Исраел” им повлияят.

Тогава ще се разкрие Машиахът – всеобщата висша поправяща светлина. Машиах, в превод означава изтеглящ – силата, която извежда човека от неговия егоизъм.

Разпространяването на науката кабала по целия свят се нарича „Зовът (призивът, рогът) на Машиаха”. Общата сила, увличаща всички към духовен подем, която ще се разкрие в цялото човечество, се нарича „Машиах”.

Машиахът не идва при „Исраел”, защото те трябва сами да се поправят. Машиахът се разкрива в целия свят, но само след като Исраел – онези, които са получили стремеж към лично поправяне, започнат да обслужват целия свят, бидейки вече относително поправени в степен, в която могат да отдават на света.

Затова, ако говорим за времената на Машиаха, става дума за това, че самата група – „Исраел” трябва да бъде вече поправена и тогава може да започне да поправя света. А пробуждането на света се нарича „Машиах”.

От урок по статията „Любовта към Твореца и творенията“, 12.10.2010

[23336]

Filed under: Ежедневен урок, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: Можете ли да ми обясните с няколко думи какво изучаваме сега в 15-та част от ТЕС? На мен абсолютно нищо не ми е ясно..

Отговор: 15-та част от книгата „Учение за Десетте Сфирот” се нарича ”Построяването на Нуква”.

Първо, тя била създадена, после станало разбиването, а сега изучаваме как отново да я изградим, тоест в какъв ред да издигнем нейните отломки и как, с какви сили да ги поставим заедно в поправената конструкция.

Именно затова, главата се нарича „Построяването на Нуква”. Авторът казва: „Ти искаш да я построиш – моля. Но имай предвид, че трябва да се научиш да работиш с нейния материал, защото той ще се съпротивлява. Неговите части зависят една от друга и всички имат свой характер.

А как да получа всичко необходимо за „Построяването на Нуква”, на моята душа? Защото аз самият нямам нищо!

Ако си задам този въпрос, тогава ще видя обяснението. Оказва се, че в нейното изграждане са включени висши участници – Баща и Майка (Аба ве Има), от които идва цялата светлина на мъдростта и силата.

Но ти не можеш да получаваш от тях, а от двете стъпала, които са най-близо до теб. От тях, към теб ще дойде светлината Хасадим – силата и светлината Хохма – знанието.

Необходимо е да ги познаваш, за да установиш с тях такова отношение, което да ти позволи да изградиш себе си такъв, каквито са те. Защото засега, ти все още си безформен, суров материал!

А когато започнеш да градиш своите отношения с тях, то от всеки контакт ще придобиваш форми. Като отпечатък от печат. Именно тези форми, които ще получиш се наричат „Построяването на Нуква”.

Баал Сулам описва това с чувствен език, обяснявайки как се отнася към теб духовната система. Той ти помага да влезеш в контакт с духовния свят, който постепенно откриваш пред себе си.

Необходимо е да искаш това да се разкрие пред теб! И когато започне да се разкрива ще видиш, че там, както в нашия свят, ти ще се запознаеш със семейството – с бащата, майката, с бабата, дядото, с братята и сестрите.

Ти ще влезеш в семейство, където всеки има свой характер и статус, връзки и проблеми. Трябва да влезеш в това семейство и да се включиш в него – тогава ще получиш своя определена форма.

Това е много жива и човешка картина, която постепенно започва да става разбираема, сякаш се учиш от самия живот – от неговите закони и вътрешна психология.

Най-труден е първия контакт – засега ти „не си отворил вратата , не си влязъл в дома”. Губиш се в догадки – какво има там, вътре. А когато влезеш, започваш да свикваш.

От урок по  книгата „Учение за Десетте Сфирот“, 10.10.2010

[23089]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Каква е разликата в изискването към моето усилие по отношение на поръчителството между първия път, когато съм изпълнил условията на поръчителството и втория път?

Отговор: Разликата е в усещането на недостига, в това, че сега възнамерявам да постигна второто стъпало, използвайки като основа първото.

Първото стъпало се намира в мен като решимо, като състояние, в което вече съм бил и не съм могъл да се задържа, тъй като в мен се е добавило желание за получаване.

И сега, аз трябва да превъзмогна това желание, за да постигна следващото стъпало. Предишното стъпало ми помага да постигна следващото.

Тези стъпала не са стъпала на спускането, а на издигането. Тоест дори, ако съм паднал, аз разбирам защо и знам какво трябва да направя.

От собствен опит вече знам, как съм успял да постигна състоянието на поръчителство на първото стъпало и сега се готвя да направя това на второто стъпало.

Това означава, че „душата на човека го учи” – вече съм придобил опит и знам какво да правя. Днес ми е ясно, че моите падения не са състояния, в които просто изгубвам себе си. Осъзнавам, че сега се намирам в падение, че нямам сили, нямам връзка с Твореца.

Това вече е осъзнаване на факта, че именно аз се намирам в тъмнина, че именно аз съм загубил връзка с Твореца. Тоест важно е това, че не е загубена, а присъства точката на осъзнаване, контакта с духовното, решимо. И аз започвам да работя от тази точка, а не от състояние на прекъсната връзка с духовното..

Това може да бъде изразено по следния начин: ти не губиш предишното ниво, защото не си съгрешил там. Паднал си от първото стъпало, защото са ти дали желанието за второто стъпало, за по-високото.

Но големината на непоправеното желание на второто стъпало, на прегрешението, което сега се разкрива пред теб, закрива първото поправено стъпало, макар то да присъства вътре във второто в поправен вид.

И това е процес на подем, а не на падение – издигнал си се на първото стъпало и пред теб се е разкрило второто, неговата обратна страна. В този АХАП на Висшия, ти усещаш себе си като „паднал”, като грешник. Но така ти определяш себе си, там, от своето поправено първо ниво.

Именно това означава, че „душата на човека го обучава” – аз вече имам душа. Първото стъпало – това е моята душа. След това, в мен ще се появи душа, съответстваща по големина на второто стъпало, на третото и т.н.

И всеки път, в мен ще се появяват по-високи нива, които още по-силно ще скриват предишните, но аз винаги ще имам сили, връзка със светлината, необходима за издигането.

Винаги ще си изяснявам всяко следващо стъпало на подема с онова, което вече съм постигнал. Тоест ще имам възможност правилно да поставя диагноза на онова, което се случва с мен, как да привлека светлината, връщаща към източника.

Вече не се намирам в състоянието на болен, който се намира в безсъзнание, защото на мен постоянно ми въздейства силата на поръчителството.

Вече съм подписал неговите условия, изпълнявам ги и се намирам в състояние, в което не го загубвам, макар че лично на мен, това може да ми се случи. И тогава внезапно разбирам, че съм започнал да пробивам „дупка в лодката”.

Още не съм я довършил, не съм я пробил докрай, а само съм започнал да го правя. Остава ми още миг да завърша започнатото, и в този миг ситуацията започва да ми се разкрива.

Това означава, че в мен егоизмът се е разкрил на следващото стъпало. Но предишното стъпало, връзката между другарите – тя остава вътре в мен. Това се нарича „издигат в светостта, а не спускат в светостта”.

Затова Баал аСулам пише, че най-трудно е постигането на първото стъпало. А преди него – човекът има усещането за пълна бъркотия.

От урока по статията  „Любовта към Твореца и творенията“, 11.10.2010

[23208]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - Няма коментари→

Въпрос: Вие така педантично се стараете да ни обясните механиката на духовните светове, описана в ТЕС, а аз така и нищо не разбирам…

Отговор: Аз не мога да се отнасям педантично към това, защото има множество детайли, които вие не можете да запомните.

Проблемът е в това, че човек е способен да запомни усещания, а не просто механически данни. Даже и тях, той превръща в усещания и чак след това ги запомня.

Макар да ни се струва, че паметта се отнася към разума, но вътре в клетките на паметта се запомнят чувствени състояния.

Да допуснем, че аз сега внасям някаква информация в паметта на компютъра – но това е в следствие на моите чувствени преживявания, защото моята материя е чувстваща.

Тя възприема лошото и хубавото в множество различни видове. А когато аз внасям тази информация в паметта, аз давам определение на моето усещане – иначе то няма да се запише там.

Необходимо е да му отделя определено място в паметта, да му дам име, определение, подобно на това, както в препратката на страницата в интернет, ние точно определяме пълния път чрез множество наклонени черти. Така се определя и „адреса” в нашата памет.

И макар тази памет да е „механична”, тя записва усещания. Ако аз започна да си спомням събитие от далечното минало, то в мен изведнъж ще изникнат забравени усещания, и аз ще си спомня някакъв мирис, звук…

И затова, ако никога не сме усещали духовния свят, не можем да запомним информация за него.

Затова Баал Сулам така се е разсърдил, срещайки “кабалистите” в Йерусалим, които се опитвали механически да заучават теорията и смятали, че всичко се изчерпва с това.

Ние не действаме така. Ние се опитваме да изучаваме ТЕС, но не оценяваме нашият духовен напредък според нашите знания, а според нашите усещания!

Какво можете да знаете, ако не усещате думите, както е казано „Вкусете, колко е прекрасен Твореца”? Знае ли човек, какво означават тези думи, почувствал ли е някога какво означават те? Ако не, то неговите знания нищо не струват.

Ние се учим, за да привлечем светлината, възвръщаща към източника! Нашето желание да разберем написаното в Книга Зоар и в Учението за Десетте Сфирот, ни дава възможност да се свържем с материала.

Но ние не разбираме, какво е това З”А, потопяващ се в сън, или повдигащият се с МАН в Бина – за нас това засега са просто думи.

Затова, цялата кабала – това е засега празна наука, но тя ни дава основа за желанието, подготовка, причина за разкриването. Аз искам да разбера, защото се говори за мен, за случващото се в моята душа!

Кой се повдига от Малхут в З”А и Бина? Моята душа, там тя получава напълване и се връща надолу!

Всички тези действия стават в мен и точно сега, само че аз не ги чувствам. Аз искам най-накрая да усетя какво е това! Защо в мен изведнъж има такъв стремеж? В мен се е събудил духовният ген, решимо….

От урока по „Учението за Десетте Сфирот“, 07.10.2010

[22845]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Изучаване на кабала - Няма коментари→

Мъдростта на кабала не може да бъде постигната с разума. Тя, чрез въздействието на светлината, постепенно създава в нас усещане за картината на действията на Твореца.

От тази картина, ние постепенно възприемаме мъдростта на кабала – духовния, нашия вътрешен свят. Разкриваме в себе си нова реалност, която не може да бъде разбрана със земния (телесен) разум.

(В началото, било сътворено желанието, а след това се развива разумът, за да бъде постигнато желаното. Затова, ако ние все още нямаме желание за отдаване, то не притежаваме и разум, чрез който да разберем кабалистичните текстове).

Всички съвети на кабалистите са предназначени единствено за това да се подготвим и предизвикаме в себе си промяна на свойствата от получаване на отдаване. И съгласно изменението на нашите желания, ние ще започнем да усещаме, а от усещанията ще преминем към разбирането.

Цялата мъдрост на кабала е насочена към разкриването на Твореца. Ако си поставя за цел просто разбирането, тогава се лишавам от духовното постижение – от усещането. Това е така, защото започвам да работя със земния разум, който става по-важен за мен.

И това се превръща в преграда по моя път към разкриването на Твореца! Земният разум блокира възможността ми да вляза вътре в картината на духовните свойства.

Затова Баал Сулам се ядосал много, срещайки в Йерусалим „кабалисти”, които механично заучавали текстовете от  „Зоар”.

От урока по книгата „Учение за Десетте Сфирот”, 20.09.2010

[21588]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Изучаване на кабала - Няма коментари→

Откривам книгата Зоар и започвам да чета: „Казал Бог: „Да бъде небосвод във водата…””. Това са описания на духовната реалност и аз трябва да я усетя в себе си.

„Бог” –  в мен,”е казал” – в мен. Небосвод, вода -също са в мен. Всичко това трябва да усетя в себе си. Книгата Зоар или всяка друга кабалистична книга трябва да предизвикат в мен чувствена картина.

А след това в коментарите „Сулам” ми обясняват, че „Бог” е Бина, „небето” е Зеир Ампин, „земята” – Малхут и към чувствената картина се добавя разбиране на свойствата и тяхната връзка.

Представи си, че си се родил в нов свят и нищо не знаеш за него, не го разбираш, само чувстваш нещо неизвестно, като дете. И започват да ти обясняват, какво е около теб, а на чувствената картина се налага обяснение.

Кабала е наука, подобна на естествените науки в нашият свят. Тя обяснява, какво именно аз усещам в разкриващия ми се нов, висш свят.

В нас все още няма духовна картина и ние не можем да свържем кабалистичните обяснения с нея. Но в началото аз трябва да усетя самата картина, така че думите от книгата чувствено да прозвучат в мен. А след това вече ще изуча същността на тези сили и свойства, и техните взаимодействия.

Ето защо в нашето разпространение има толкова малко вътрешната светлина. Има, но е съвсем малко. Ние трябва на всяка цена, а точната цена е поръчителството, да пробудим в себе си духовната картина…

И това е възможно само ако укрепим нашето обединение. Тогава ще видим в себе си за какво четем и ще разберем, че външната картина също се рисува вътре.

Написвайки своето тълкуване, Баал Сулам е обединил две части. Той е взел книгата Зоар и добавил научно обяснение към картината, която тя описва.

Но отначало на мен ми е нужна само картина! Затова сме облекчили текста, направили сме го по- близък, за да играе той с чувствата. А след това проникваме в него плътно и без проблем можем да разберем това , което усещаме.

Това е и науката кабала, подобна на естествените науки на нашият свят – наука за духовната природа.

От урока по статията „Поръчителство”, 19.09.2010

[21486]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Изучаване на кабала, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: Как е било възможно Рабаш да опише състоянията, през които човек преминава?

Отговор: Това е пътят на всяка душа. Просто душата на Рабаш е получила възможност да пише за това.

В миналото душите са преминали през същите състояния и дори са постигнали по-високи степени. В Тора Мойсей описва в пълни детайли целия път, но вие просто не ги виждате. След това е дошъл Рабаш и е свел обясненията към по-нисшите състояния, изразявайки ги на език, който е разбирам за нас – езикът на чувствата. Баал аСулам също описва тези състояния, но използвайки езика на Светлина и желание, две сили.

Човешкото тяло реагира на различни вещества. Едни от тях ме оживяват, други ме успокояват, а други ме карат да се чувствам щастлив. Тук също ние говорим за духовните компоненти, които ни пробуждат. Преди всичко, това са чувства, които след това са приведени в ред, измерени са и са систематизирани съобразно законите за взаимодействието на Светлината и съсъдите.

Рабаш пише за нещата, намиращи се в духовния свят, по същия начин както вие бихте описали закуската си: половин домат, една четвърт краставица, хляб, сирене, масло, кафе със захар и т.н. Когато хората говорят за това, те усещат същите нещата, които и вие сте усетили.

Разликата е в това, че духовните описания са изразени много по-дълбоко и много по-подробно: какво точно да е сиренето, от какво мляко е било приготвено, от каква крава е било издоено, кой го е направил, кой го е продал, какъв нож е бил използван за отрязването му, какъв нож е бил използван за намазването му и т.н. Вие разбирате всичко това.

Но най-важното е, че вътре във всичко това, вие разкривате важността на Даващия. Всички тези компоненти ви помагат да Го постигнете. Това е разкриването на Твореца на творенията.

От урока по статията на Рабаш, 20.09.2010

[21596]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Рабаш - Няма коментари→

Въпрос: Дайте ни съвет, как да вървим по пътя и методиката на Баал аСулам, за да достигнем целта по най-бърз начин?

Отговор: Вече сме изучили като цяло всичко написано от Баал аСулам и методиката му. Необходимо е само да я реализираме. Удостоени сме да се запознаем с този човек, с тази душа, с трудовете на живота му. Ние живеем с мислите му, намираме се вътре в построеното от него „здание”.

Науката кабала се развива, защото се развиват душите. Все повече и повече души достигат до заключителния етап на поправяне, приближават се до своето реализиране.

Завършило е последното изгнание, и сега ние сме първите, които преминават от това последно изгнание, към пълно освобождение -разкриването на Твореца. И тук действително ни е необходима поддръжка, помощ, голяма светлина, учението, което ни е предал Баал аСулам.

Виждаме по самите нас, колко ни помага това, че го използваме – ако следваме точно методиката му, тогава се сдобиваме с успех, пробуждайки светлината, възвръщаща към източника.

Тази светлина засега действа в нас скрито и резултатите също не са особено видни отвън, но с всеки ден тази сила расте все повече, става по-забележима  и се усеща по-силно. Много се надявам, че скоро ще започнем да чувстваме това, което четем, да усещаме вътре в себе си същите тези форми, свойства и образи.

Всичко, за което четем в книгата Зоар и в Учението на Десетте Сфирот, всички тези картини ще преминат вътре в нас, и ще ни стане ясно, че това не е филм.

Както сега, нашите желания ни рисуват картината на този свят, така след това – желанията ни, само че вече желания за отдаване, – ще ни нарисуват картината на втората природа, на висшият свят. И тогава ще разберем, какво Баал аСулам е направил за нас!

Той пише, че всъщност, Тора започва да се изучава чак след разкриване на постижението. Защото когато ти се разкриват картините на бъдещият свят, ти си длъжен да знаеш за какво е всичко това! Както едно малко дете, което се нуждае от възрастните.

И тогава ще почувстваш, че Баал аСулам и Рабаш се грижат за теб, като за малко дете, и ти обясняват целия този свят.

С тяхна помощ, ти започваш да проникваш все по-дълбоко в него, да разбираш и да извършваш самостоятелни действия.

И всеки път ти се въодушевяваш все повече, а тези велики учители се намират до теб, тези два възпитатели, които през цялото време се грижат за теб и те поддържат през всеки миг и на всяка крачка.

Все още ни предстои да оценим значението на това предприятие, което е създал Баал аСулам, тази огромна подготовка, която е направил: „детска градина”, и „училище”, и целият „университет” на духовният живот, които е приготвил за нас. Ако не беше той, то никакви кабалистични училища не биха могли да ни помогнат.

Защото те само могат да добавят по нещо към това разкриване, което ние извършваме по методиката на Баал аСулам и постигаме духовният свят.

Аз много се надявам, че всички ние ще стигнем до такова разкритие, и тогава ще започнем да разкриваме неговото истинско величие и любов към нас. След това ще можем да общуваме на друго ниво и да се разбираме един друг.

Много се надявам да се срещна с вас в света на истината, където ще можем да обсъждаме всичко произтичащо, поглеждайки го с истински поглед, и ще се разбираме един друг.

Всичко това ще го направим заедно с Рабаш и Баал аСулам, с тяхна помощ, и ще почувствате как те през цялото време ни поддържат, постоянно ни обгръщат с грижа . Нека да се постараем да бъдем достойни за тях!

[21472]

Filed under: Баал Сулам, Духовна работа в група, Изучаване на кабала - Няма коментари→

При нас има проблем с възприемането на книгата Зоар и макар, че Рашби я е написал за нашето време, но той е писал от висотата на своята душа и в стила на 2000-годишна традиция.

Естествено, че в този вид, тази книга не е подходяща, защото ние се намираме в края на последното изгнание, абсолютно откъснати от духовния свят, ние не знаем как да отворим тази книга и как да работим с нея над себе си.

Затова Баал аСулам създава за нас „стълба” (Сулам), по която ние можем да се повдигаме до висотата на Зоар. Тази стълба е направена така, че за всеки откъс от текста на Зоар – има коментар.

И не е важно колко разбираме! Ние не разбираме нито коментарите, нито самата книга. Но коментарите създават връзка между мен и оригиналния текст на Зоар.

И така става на всяка степен. Повдигайки се по тези степени, чрез коментарите на Сулам, ние влизаме в книгата Зоар. Без този коментар е невъзможно да се присъединим към книгата Зоар.

Сулам ни трябва не за да разбираме, а за нашето вътрешно обединение. Дори да не разбирам нито коментарите, нито книгата Зоар, аз ги използвам, съединявам се с източника – и Зоар започва да ми действа.

Сулам е предназначен поначало, за да ни свърже със светлината, възвръщаща  към източника. Без него ние нямаме никаква възможност да използваме това чудесно средство.

Аз чета и върху мен въздейства светлината – чрез четене, учене, група, и пробужда в мен нови свойства.

Благодарение на тези нови свойства, аз действително осъществявам контакт с книгата Зоар – и тогава започвам да усещам какво става там, за какво е писано. Само тогава може да се говори за разбиране на Зоар.

От урока посветен на паметта на Баал аСулам, 16.09.2010

[#21316]

Filed under: Баал Сулам, Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Изучаване на кабала - Няма коментари→

Въпрос: Баал Сулам казва, че се е удостоил да направи такова разкриване на кабала, благодарение на това, че е живял в особено време, в поколение на пълно разкриване на Твореца.

Но всъщност, едва сега започват да изучават неговите произведения, след 60 години. Защо е трябвало толкова дълго време за сближаването на неговите книги с хората?

Отговор: Има време за предаване и време за получаване. И разбира се днес ние едва започваме да усвояваме неговата методика.

Преди 30 години по неговите книги са се учили по-малко от 10 човека в целия свят, а днес ги изучават стотици хиляди, преведени са на различни езици, достъпни са в интернета.

Закъсняването в миналото показва колко още много трябва да работим, за да приближим тези източници към масите, да ги адаптираме за масите и да ги пробудим към тези източници.

Ние, като посредници, се намираме между източниците и масите – и сме длъжни да работим, за да ги сближим, да научим масите правилно да се възползват от методиката на разкриване на Висшето Управление.

От урока, посветен на паметта на Баал Сулам, 16.09.2010

[#21322]

Filed under: Баал Сулам, Духовна работа, Ежедневен урок, Разпространение на методиката - Няма коментари→