Въпрос: Защо най-важното за човека е да чувства, че го обичат?

Отговор: Защото сме социални създания и всички произлизаме от една система, наречена „Адам Ришон“, в която сме се намирали като един човек с едно сърце, всички заедно в едно желание, свързани помежду си и дори след като, сме се отделили един от друг в процеса на еволюцията, ние сме свързани помежду си с помощта на вътрешна сила.

Откъде идва толкова силното влияние на обкръжението върху човека? В нашия корен, в самата дълбина на природата ни, ние сме свързани заедно по най-тесен начин с един източник, в едно състояние, в едно желание, макар и физически да сме отдалечени.

Така съм устроен от природата и затова много ме вълнува какво мислят и говорят за мен. Това е вярно дори за малките деца.

Въпрос: За човека най-важно в живота му е стремежът да чувства, че го обичат. Защо?

Отговор: Защото влиянието на обкръжението върху човека е много мощно.

По природа, аз като животински вид не искам много неща – малко храна, място за своето семейство и децата. А за да постигна всичко останало, свърхнеобходимото за своето съществуване, аз разрушавам живота си, само и само да се удостоя с признание в очите на обществото – да стана любим, уважаван, богат, умен.

Работя години, за да купя голям дом, особена кола. И защо е всичко това? Защото това е, което е ценно в очите на обществото. Тоест аз съм роб на своето обкръжение.

Въпрос: Когато човек обича някого, това го изпълва изключително много. Няма по-мощно усещане, проникващо до самите дълбини на човека. Защо му е добре, когато изпитва любов към някого? Защо сме устроени така?

Отговор: Въпросът може да бъде зададен така: Защо усещам в себе си необходимостта както да бъда обичан, така и аз да обичам някого? Това произхожда от нашата природа, от наличието на желание да чувствам своето отношение към обкръжението – да получавам от тях любов и да ги обичам.

Въпрос: Защо за мен е важно аз също да ги обичам?

Отговор: Това произтича от висшия корен: такива сме създадени и получаваме впечатление от висшата сила на природата, която ни ражда и подхранва, а също от дома, от родителите, от семейството. Затова и аз също имам такова желание да обичам някого.

Това е отношение към света, защото иначе чувствам, че се намирам сред хора,  които ненавиждат другите и които аз също ненавиждам. Има хора, които дори в своя дом не чувстват любов и виждаме, дотолкова неправилно и лошо ги отглеждат. Недостигът на любов, която те не чувстват от родителите, от семейството и обкръжението, правят от тях уродливи хора.

И това произлиза от природата. Не сме такива създания, които могат да съществуват в самота. Виждаме, че дори на новородените животни им е нужна майчина любов, помощта на стадото им.

Въпрос: Може ли човек, който никога не е изпитвал любов, да се влюби в друг човек?

Отговор: Не. Той не може нито да приеме, нито да даде любов. Такъв човек е много нещастно, непълноценно създание  и му е трудно да съществува.

Въпрос: Да си представим, че след сто години се роди дете от родители-роботи. Те ще се грижат за него и ще му дадат всичко, каквото е възможно, като в царски дворец, освен чувството за любов. Какво ще му липсва?

Отговор: Всичко! Той няма да почувства, че го напълват с всичко. Ще му липсват отношения. Тъй като произлизаме от система, която се нарича „Адам“ и там, в тази система, всички ние сме вътрешно свързани един с друг като едно тяло. И ако не чувстваме никаква връзка между нас, то ние сме пропаднали, природата няма да ни поддържа и ние няма да можем да съществуваме.

От 692 беседа за нов живот, 16.02.2016

[180099]

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата, Мъжът и жената, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Въпрос: Защо общата душа се дели на толкова разни, до краен предел разбити части? Защо светът е пълен с неразрешими противоречия? И как да съвместим всички части в единство и равенство?

Отговор: Действително, душата се разделя на безкрайно множество части, частни сфирот. И затова всеки със своето действие, дори с най-малкото, веднага активира множество компоненти, буквално всички свойства, но всеки път в различно съчетание.

И изобщо, желанието на разбилата се душа Адам Ришон е бездънно. Това е истинският четвърти стадий (бхина далет) с нейното „каменно сърце“, при това вече не на неживо, растително или животинско ниво, а на ниво човек (Адам). С други думи, съвсем друг, по-дълбок пласт в душите. Виждаме, че неживата, растителната и животинската природа се намират под пряката власт на Твореца, докато човек след разбиването е противоположен на Него.

И прониквайки в разбитата душа на Адам, висшата светлина е разделила хората на групи, ужасно раздалечени една от друга. И от този момент, процесът на поправяне протича в порядък от лекото към трудното. Отначало се проявило слабо „неразбирателство“ в Древен Вавилон и то се оказало достатъчно, за да се разбягат хората един от друг. След това желанието нараснало и започнали имперските войни в Древна Гърция и Древен Рим.

Поначало хората живели доста просто и примитивно, но с нарастване на желанието в отделните части ситуацията се изменила. Например, когато Кортес завоювал Южна Америка, той се е изправил пред цивилизация, в която почти не е имало войни. Индианците от почти целия американски континент, като правило, са уреждали проблемите си без да достигат до военни стълкновения.

Но Кортес, който сам не е имал достатъчно войници, предизвикал конфликт между индианските народности, подобно на библейския змей, впръсквайки им „отрова“, т.е. добавка от зло начало. И те започнали да се избиват един друг в негов интерес. Така няколко стотин души завладели континента.

Моралът е такъв: при контакт между цивилизациите разривът между тях създава много възможности – включително и за поправяне.

Ние просто не осъзнаваме тези процеси, които протичат в нашия свят. Да кажем, до неотдавна Китай беше затворена страна, но американците започнаха своя „флирт“ и ситуацията кардинално се измени. Япония също дълго време беше изолирана от света, а Азия „спа“ до миналия век. Но днес съприкосновението на културите привежда в действие по-съществени механизми, отколкото войните на Кортес. Но сега това са вътрешни сражения. Жив пример е Европа, която вследствие на масовата емиграция, се променя пред очите ни.

И затова трябва да обясняваме на хората ситуацията и методиката за правилно обединение. Нищо, че ще разберат обясненията ни след 10-20 години – не е важно. Длъжни сме да помагаме и те постепенно ще осъзнаят същността на случващото се.

От урок по статията „Мир в света“, 25.07.2013

[113368]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация, Общата душа "Адам", Разпространение на методиката - Няма коментари→

Лекция в Рим

Въпрос: „Кои сме ние? Откъде сме дошли и накъде отиваме?“ – това са класически въпроси, които са си задавали всички поколения хора, започвайки от първия човек, появил се на Земята. Но отговорите на тези въпроси са: един за всички или всеки може да намери своят отговор, за да постигне хармонията с цялото човечество?

Отговор: Всеки човек трябва да намери отговор, но той го намира в този случай, ако се съединява с другите и усеща цялата мрежа на връзката между нас. Тази обща мрежа на връзка между нас се нарича Адам Ришон (Първият Човек), защото от тази мрежа ние сме „паднали” при разрива между нас.

И затова всеки трябва да намери това място, където се намира в тази обща картина. А докато той не заеме своето място в тази обща мозайка, трябва отново и отново да се въплъщава в този свят, за да достигне своя корен.

От лекция в Рим, 20.05.2011

[44770]

Filed under: Духовна работа, Конгреси и събития, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Книгата „Зоар“. Предисловие. Статия „А ти виж тайната по линиите на ръката“, п.161: Три малки линии преминават през онези, които вървят надолу – у този [човек] по тялото има черен белег и три косъмчета висят от този белег, и този белег е като кръг, и отгоре на този белег има резка.

Този белег мъдрите в сърцето, знаещите тези тайни, наричат с името „главата на орела”. Този белег понякога се намира между плешките, а понякога на дясната ръка, а понякога и по дясната китка на пръстите.

Ние четем за частите на душата, която се съединява с другите и затова разкрива такива картини в съединението между душите. „Тайните на лицето”, „тайните на линиите на ръката”, тайните на всички части на тялото – тук навсякъде става дума за тялото на общата душа – Адам Ришон, за системата на връзки между душите.

В самите души няма какво да познаваме, защото това е желание да се насладиш. Ние познаваме връзките между нас – силите на тяхното взаимно отдаване, съединяващо ги като кръвоносни съдове.

Всички тези форми на връзки Зоар описва като познаване на „тайните на лицето”, „тайните на линиите на ръката”, „тайните на тялото на Човека” по всевъзможни външни и вътрешни признаци – докато ние не постигнем познание за целия Човек (човек/адам – от думата „едоме”/подобен на Висшия) – съвършена система, наричана „Творец”.

Затова не трябва да се забравя, че става дума за връзката между нас, която Зоар описва в такава форма.

От урока по Книгата Зоар. Предисловие, 09.01.2011

[32301]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Въпрос: Каква отговорност нося пред света? Ако през деня не съм успял да се справя с нещо, това оказва ли влияние върху света?

Отговор: Естествено. Защото ти си „зъбно колелце” в общия механизъм на творението. Творецът е създал тази система, в която всеки е егоист, и тя се дели за теб на 125 стъпала – състояния: от пълното откъсване от другите, към все по-плътно и по-плътно сцепление на твоето зъбно колелце с другите, докато всички вие не станете едно цяло.

Всъщност, само на теб ти се струва така, а в действителност, няма много хора – има само един Адам Ришон.

Върху теб действат същите закони, както и върху всички останали. Просто твоето желание е по-голямо от това на другите – те се задоволяват с „дреболии”, а ти искаш да „погълнеш” в добавка и духовния свят.

Точката в сърцето ти, все още не е отдаване. Обратно, именно в духовното се разкрива самото „неудържимо” желание за наслаждение. И ето тогава, когато се отвори тази дълбочина, човек е готов за поправяне.

От урока по статията „Мир в света“, 26.12.2010

[30819]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Въпрос: Защо е казано, че разбитите души се издигат за поправяне в света Ацилут, ако ние отначало трябва да преминем всички светове БЕА, стъпало по стъпало, започвайки от Малхут де-Малхут на света Асия?

Тогава, къде се намирам – в Малхут на света Ацилут или някъде в световете Асия, Ецира, Брия?

И ако земята на Израел се намира в света Ецира, а най-святото място в Храма, където е разрешено да влиза само Главният Първосвещеник, се намира в света Брия – то как мога аз да бъда над него?!

Отговор: Когато се обръщам с молба за поправяне, аз се издигам със своята точка в Малхут на света Ацилут, събранието на душите на Израел.

Всички наши поправяния се извършват в Малхут на света Ацилут – това е нашият дом, нашият Кетер. А всичко, което се намира по-ниско, в световете БЕА – това е разпространяването на Малхут, нейните 9 долни сфирот.

Всички светове, парцуфим, души, намиращи се по-долу от парса (долната граница на света Ацилут), се отнасят към Малхут де-Ацилут. Тоест, за да се поправя,  аз трябва да се издигна там и да се свържа с Малхут на света Ацилут. Но къде ще поправя себе си и своята душа?

Общата душа Адам Ришон се намира в световете БЕА (като започва с неговата „глава“ в ГАР де-Брия и до „краката“ в Асия).

Ако издигна своята душа в Малхут де-Ацилут и се моля за поправяне там, тогава получавам отгоре светлина, връщаща към източника (която идва при мен от света на Безкрайността, през всички светове и е предназначена лично за мен), и чрез нея поправям отнасящата се към мен връзка между Зеир Анпин и Малхут на света Ацилут.

По такъв начин поправям разкъсаната връзка между Малхут и З“А, Шхина и Твореца.

А самият аз принадлежа към „приятелите на Невестата, поддържащи Тора“, за които пише в книгата «Зоар», в главата „Нощта на Невестата“. Аз и помагам да се съедини с Жениха и се наричам син на сватбената зала на Невестата.

С това поправям  своята душа, тъй като З“А и Малхут са се разделили само заради мен, и аз трябва да съединя и събера това разбито „лего“!

И когато възстановя първата връзка между Малхут и З“А, това означава, че поправям своето първо духовно стъпало – Малхут де-Малхут на света Асия (виж Баал аСулам. Предисловие към книгата «Зоар»).

За втори път довеждам до съединяване Малхут и З“А и поправям своя Есод де-Малхут де-Асия и т.н. Всеки път, когато поддържам Малхут, подтиквайки я към нейното сливане със З“А , поправям своята душа.

Тоест ние винаги издигаме своята молба (МА“Н) в Шхина, в Малхут на света Ацилут, но поправяме и съживяваме себе си в световете БЕА, защото Адам Ришон се е родил в световете БЕА и не чувства нищо, освен тях – това е неговата околна среда. Той се издига и спуска заедно с тези светове.

Тъй като искам да доставя удоволствие на Твореца и това мое намерение се издига в Малхут де-Ацилут. А самият аз, за сметка на това, се поправям в световете БЕА, в своята среда.

И да се надяваме да се издигнем така, че да можем както Главния Първосвещеник, да влезем в „Светая Светих “ – в Бина на света Брия. Но с това, аз издигам зивуг ЗОН  към АВ“И…

От урока по „Бейт Шаар а-Каванот“, 23.11.2010

[27425]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Статия на Баал Сулам „Предисловие към книгата Паним Меирот”, п.8: В съответствие с това разбери, колко трябва да сме благодарни на нашите учители, които ни предават духовната светлина и отдават душите си за наслаждение на нашите души, стоящи на кръстопът между пътя на тежките страдания и пътя на светлината.

Те ни спасяват от ада, който е по-страшен от смъртта и ни приучват да се докосваме до небесното наслаждение на изтънчена и изискана висота, приготвена и очакваща ни от самото начало.

Не е нужно да определяме тези велики кабалисти, като живели някога хора – това са части на огромна система – души.

Кабалист – това е душа, постигаща Твореца, която Го разкрива и чувства, която се намира в общата система на душите, Адам Ришон, като активна нейна част и действа оттам като преходно звено, което ни свързва с духовния свят в моменти, когато ние не го осъзнаваме и не го усещаме.

Т.е., заслугата на кабалиста не е само в това, че ни е оставил книга със свои произведения, но той осъществява връзка между нашите души и общата система!

Ние сами не усещаме техните души, но те съединяват нашите души (точките в сърцето) с общата система, позволяват ни да се свържем помежду си и да се включим в нея.

Образно казано, до нас идва поток от светлината, протичаща в системата, който ни оживява, за да можем активно да се включим в системата, да станем нейни интегрални, активни части.

В това се състои работата на кабалистите от всички поколения, които обезпечават нашия живот вътре в тази духовна система.

Ние се намираме в нея за сега като точки, пребиваващи без съзнание. А те ни помагат, като предават обкръжаващата и вътрешната светлина, която има в системата и по такъв начин ни пробуждат.

Затова животът на кабалиста не приключва с физическата му смърт. Ние говорим за него като за душа, която съществува в общата съвкупност от души и действа независимо от това, намира ли се тялото в материалния свят или не.

Тази душа за нас е активната, най-близката част от тази система (например Баал Сулам или Рабаш).

Нашата кабалистическа група, цялата заедно, представлява сама по себе си духовен орган от общата душа, а те духовно се грижат за нас.

Затова е казано, че сме длъжни „да бъдем благодарни на нашите учители, които ни предават духовна светлина” – предават я точно сега!

Ние не се преместваме от една система в друга, ние винаги се намираме вътре в една и съща система и само все повече се пробужда нашето съзнание.

От ежедневния Кабала урок – 05/08/2010, Предисловие към книгата „Паним Меирот”

Filed under: Баал Сулам, Ежедневен урок, Учител и ученик - Няма коментари→

Въпрос: Какво е това “включване душата на праведника” (ибур нешмат цадик)?

Отговор: Това означава, че човек, който иска да достигне целта и търси как да направи това, изведнъж чувства, че му помагат, поддържат го, че в него се “облича” висшата за него душа.

Както НЕХИ де-Има се “облича” в З”А или както в нашия свят, когато се роди малък човек, редом с него винаги има възрастни роднини, които го обичат и поддържат.

Те поемат върху себе си грижата за него, а той им се отплаща с преданост и любов. Така се изпълнява законът: “Заемайте Ми и Аз ще се отплатя”, т.е. човек приема тяхната помощ и грижа, а после връща не на тях, а на други души. Така се извършва този кръгооборот.

В този свят човек се ражда при родители, които се грижат за него, а в старостта им той се грижи за тях. Грижи се и за своите малки деца. Така се осъществява връзката на всички поколения от предишното и следващо стъпало.

Тъкмо това ни дава възможност да се повдигнем. Тъй като е невъзможно да се повдигнем, от стъпало на стъпало, без външна помощ.

Всеки път, когато се повдигам на ново стъпало, като че ли отново се раждам и се нуждая от помощ: от групата – чрез взаимно поръчителство; от Твореца, който ни въздейства чрез групата; от “специалните” души – нашите учители и помощници. Няма значение дали те се намират в нашия свят или ни помагат чрез системата от души.

Ние получаваме помощ от всички кабалисти, които са се поправили. Техните поправени души вече са в общата система Адам Ришон в света на Безкрайността и те ни помагат. Така ние се повдигаме.

Всичко това се нарича “каращия магаре”, тоест общата душа, общата помощ за поправяне на нашето “магаре” (материала).

От вечерния урок по статията на Рабаш, 02.06.2010

Filed under: Ежедневен урок, Кабала - Няма коментари→

Въпрос: Какво е това „заслуга на Праотците“?

Отговор: В общата система на душите има такава част, която е изпълнила своето поправяне. Tя се нарича “Праотци”.

Тази част се намира в поправено състояние и е изпълнена със светлина. Тези души са много светли и затова, те са могли напълно да поправят своите части във всеобщата система на Адам Ришон. Но как ние сега да поправим себе си?

Ние можем да постигнем поправяне като се присъединим към тях. Ако аз се опитам да направя това, тогава се наричам “праведник”. Тъй като искам да постигна  същото състояние, в каквото се намират те и да оправдая Твореца и Творението.

И тогава започва да ми влияе “заслугата на Праотците”(а иначе тя не действа), и аз получавам от тях светлината, възвръщаща към източника.

Затова, ми е необходима системата, наричана ”кабалистична група”, за да реализирам вътре в нея съветите, които са ми дали тези кабалисти (Праотци).

Те говорят за това, какво трябва да направя със себе си, за да мога да се включа в общата система на душите, в тяхната поправена част.

Това се нарича “да се възползваш от заслугите на Праотците”. Те са ми дали  Кабала (Тора), разказали са ми как да достигна и използвам поправянето, което те вече са направили в общата система.

Аз вече не трябва да изтезавам тялото си, а е достатъчно само да привлека към себе си обкръжаваща светлина чрез тяхната поправена система.

Моят избор е само в това, да се включа в групата и чрез нея, да мога да се насоча към поправената система, която се нарича “Праотци”.

“Праотците” са направили изправления в разбитата система на АдамРишон. Благодарение на това, всички хора, във всички времена и във всички ситуации, чрез правилното обкръжение, могат да станат подобни на Праотците и да се включат в тях, получавайки от там светлината, възвръщаща към източника, използвайки силата на постигнатата от тях светлина.

Ние, в своята кабалистична група, искаме да станем подобни на тази поправена група от души, която се нарича “Праотци”.

Затова всеки трябва да каже: „Кога моите действия ще се сравнят с деянията на Праотците?” И така ние имаме пример, как със своята група да се включим в тяхната група. В това се състои целият ни избор  и наследство  на заслугите на Праотците.

Ако нашата група  влезе вътре, в поправената част на Адам Ришон, която се нарича “Праотци”, изравни се с тях по свойства, и се слее с тях, тогава ние ще се възползваме от техните “заслуги” и ще се върнем към това поправено състояние, което съществува там.

Откъс от урока по статия на Рабаш, 03.06.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Баал Сулам пише, че народите на света «са откраднали» мъдростта на кабалистите. Какво означава «откраднали»?
Откраднали – означава да използват своето егоистично желание. Казано е, че Адам Ришон е излъгал Твореца – искал е да получи светлината хохма необлечена в светлината хасидим – да получи заради себе си, без намерение за отдаване.
В миналото до разрушението на 2-я Храм, евреите не са скривали науката Кабала, а охотно споделяли знанието с народите на света. От това взаимодействие е израснала цялата земна наука за природата (скрита форма на Твореца) и философията (домисъл на егоистичния разум за скрития от него Творец). За заимствуването на философията от Кабала пише рав Кук, а също и Йохан Ройхлин, велик немски философ от 16 век и други.
И само след падението от любов към ближния в ненавист, което е довело да разрушаване на 2-я Храм, Кабала е станала скрита. И плакал Рашби, авторът на книгата Зоар, как да опише Кабала, за да остане скрита до нужното време, до 20-я век, а след това да се разкрие в полза на целия свят.
Но до разрушаването на 2-я Храм не е имало нужда да се описва Кабала, доколкото хората са усещали Твореца и науката Кабала е била култура на тяхното общуване.
Но без «кражбата» на Кабала е било невъзможно развитието на човечеството: нали за развитието е необходимо, вътре в егоистичните желания да има макар и малка искра светлина, която да го подхранва, да го оживява.
Именно благодарение на искрата светлина, става развитие на егоистичните желания в човечеството, от поколение в поколение се развиват технологиите, културата, образованието, обществените отношения.
Но днес всичко, получено от тази искра светлина се е реализирало. Егоизмът нараснал и се съединил в единен строй, в една система. Оказало се, че когато егоистичните елементи (хората) се съединят между себе си, те не се развиват, а деградират, от тук се открива общият кризис във всички действия на човека – възпитание, култура, наука, търговия, икономика.
От този момент и по-нататък, използвайки науката Кабала можем да поправяме своето участие в глобалната система, докато достигнем нейната пълна хармония.

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→