Раби Шимон ”плаче” (сълзите са символ на малкото състояние/”катнут”) сякаш не разбирайки, как може тази огромна светлина, разкрита от него, заедно с 10-ма свои ученици, да я проведе към нас, за да може душите, започвайки от нашето поколение да я използват.

И тогава той открива, че е възможно да направи това с помощта на своя ученик, раби Аба. Той обяснява, че раби Аба е умеел да разкрива тайните ”скрито”, защото притежавал специална душа ”от околната светлина”. И затова чрез него, чрез околната светлина ние можем да получим всички поправяния.

И въобще всички поправяния, които получаваме, идват само чрез книгата „Зоар”, тоест чрез раби Шимон и раби Аба, чрез околната светлина. А източникът на всички останали кабалистични книги е също „Зоар”, всички те, са написани на основата му.

Без Зоар нито един кабалист, живял по времето след написването му, не би могъл да разкрие духовното и да създаде нито една книга. Той не би могъл да се присъедини към светлината, тъй като „Зоар” – това е неговият източник.

А когато кабалистите вече достигат постиженията чрез Зоар, тогава те започват да пишат сами, както се е случило с кабалистите от всички поколения: Ари, Рамбам, РАШИ, Агра и други. Но всички те са имали един източник. Разбира се, не става дума за тези, които са били до Рашби: за Авраам или Моше – това са части на висшата система.

Но ние нямаме друг източник за разкриване освен „Зоар”. Затова Баал аСулам пише за това, как ние трябва да бъдем благодарни на такава душа като Рашби, тъй като без него светлината не би дошла до нас и ние бихме останали отрязани от цялата висша система.

От урок по статията ”Слугинята , наследяваща своята господарка”, 14.12.2010

[30363]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Авраам, Исак, Яков, Йосиф, Мойсей и прочее са състояния в развитието на душата. Всеки път се разкрива нова сила в душата и започва да направлява развитието и всичко, което го съпътства.

Новата сила е винаги желание за получаване и желание за отдаване. Но развитието е постепенно – един период следва друг. Докато завърша единия етап на развитие, аз не зная какъв ще бъде следващият.

След седем сити години, аз не знам какво са седемте гладни години. Изглежда ми, че аз напредвам и че ще вляза в духовния свят по същия начин. Изведнъж вместо духовен свят – бум! – египетската тъмнина се спуска. Също така аз не знам, че внезапно излизам от египетската тъмнина – ужасната, черна като катран тъмнина, когато моите желания нямат напълване нито от обкръжаващата, нито от вътрешната светлина – и достигам до светлината.

Развитието настъпва поетапно. Ние просто трябва да знаем как да напреднем, но всяко разкритие е изненада, пълна изненада.

От програмата „Неделна глава”, 02.12.2010

[28740]

Filed under: Духовна работа, Зоар, Тора - Няма коментари→

Статия от Рабаш „И му се разкри Творецът в Алоней Мамре”: Защо в Алоней Мамре, а не на друго място? Защото Мамре дал на Авраам съвет за съюза (обрязване).

Когато Творецът посочил на Авраам да направи обрязване, отишъл Авраам да се съветва с приятелите си.

Казал му Мамре: Спомни си за оня ден, когато те хвърлиха халдеите в горящата пещ. И онзи глад, който премина през света … И онези царе, след които препускаха твоите хора и ги покориха.

Творецът те спаси измежду всички и никой не може да ти причини зло. Стани и изпълни заповедта на твоя Господин”.

Всеки човек е миниатюрен свят, с една дума във всяка част на холограмата, в която има всичките свойства на света, само че във всеки от нас тези свойства са в различни съчетания.

Малхут от света на Безкрайността се разделила на много части, на множество души, но във всяка част има всички свойства – само че някои от желанията в душата могат да бъдат изявени по-силно, а някои по-слабо.

Първото поправяне на егоизма се заключава в това, да отстраним от себе си всички желания за самонаслаждение.

Това действие се нарича съюз с Твореца (по цел) или обрязване (по действие). Т.е. човек, за да се издигне до свойството отдаване (степен Бина), прави обрязване на желанията да получава от желанията да отдава.

Човекът се управлява от три души: животинска, разумна и направляваща душа. Едната управлява човека с помощта на чувствата, другата – с разума, третата го притегля накъдето си струва да се устреми.

Те ни оживяват и всичко зависи от това, коя ще вземе връх. В случая, ние сме длъжни да използваме всичките дадени ни сили, но е важно кой ще взема решенията и кому ще се подчинят останалите ни свойства.

Всеки човек, преминавайки етапите на поправяне на егоизма, проверява, готово ли е неговото „тяло” (желанието) да вземе решение за присъединяване към стъпалото на Бина (отдаване).

И тогава той придобива кли, духовен съд, желание за отдаване и извършва поправяне „обрязване ” – като че ли отрязва от себе си егоистичните желания.

Той вижда, че останалите му желания не са съгласни с Твореца, в него няма сили да ги поправи, но има сила да ги отреже от себе си (казано е „от края на своето сърце”).

В последствие, на следващите стъпала, той дори ще може да ги поправи така, че те сами да поискат да се присъединят към действието отдаване и да му помогнат да се издигне още по-високо.

Тази сила, това свойство, се нарича Мамре, което човек намира в себе си – неговата подготовка (другар), благодарение на която той може да достигне свойството отдаване.

От урока от статията на Рабаш, 06.07.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Книга Зоар, глава „Ваера“, п.360: „Нозете на своите благочестиви охранява Той“.

Има се предвид един праведник (хасид) – Авраам, когото Творецът винаги е съпровождал, така че никой да не може да му причини вреда.

„А нечестивите в тъмнина ще загинат“ – това са ангелите, които уби Творецът в същата тази нощ, когато ги преследваше Авраам.

Свойството Хесед (Авраам) – това е основа на всички останали изправления, това е първото свойство, което се проявява в изправящият се егоизъм.

Затова ние го считаме за „баща на народа Исраел“ – баща (основа) на народа (всички трайни изправления) Исраел (яшар-ел, водещи човека към Твореца).

Откъс от урока по книгата Зоар, 06.04.2010

Filed under: Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

“Няма  да се върне народът на Израел на своята земя, докато съвършено не се обедини”.

Народът на Израел – това е онази група хора,  която някога Авраам организирал, избирайки ги сред жителите на Вавилон. Той искал да поправи целия свят, но му се удало да събере в нея само няколко хиляди човека. Но Тората ни разказва не за исторически събития, а за вътрешни състояния, през който преминава човек.

Свойството Авраам вътре в нас взема част от нашите желания и ги довежда до частично поправяне, а след това към разбиване ( падението на Храма, падане от духовно ниво в изгнание ).

Изгнанията са необходими за това, че пребиваващите в духовно желание (Исраел) се смесиха с всички останали желания, който не са преминали духовен подем и разбиване ( т. н. ‘’Народите на света” ).

И след разбъркването, взаимното включване, всичките те са готови за поправяне, т.е. във всяко има част, която е била в духовното и не е била.

Изминалите подеми и падения, имайки предвид наличните в тях решимот (данни от минали състояния), са длъжни първи да преминат поправяне. А след това да се пробудят и останалите. 

Всеки трябва да разбере, че Исраел е в него –  тоест желанията, устремени към Твореца, няма да достигнат своята земя (арец) – поправеното желание ( рацон ) “направо към Твореца” ( Исра- ел ), в който ще се разкрие Твореца, докато всички те не се обединят, за да станат “като един човек, с едно сърце”. 

Това е условието, за което говорят кабалистите. Това ни трябва да реализираме в малка част от душата – вътре във всеки от нас, и в голяма – сред всички кабалистични групи в света, или в още по-голяма – сред цялото човечество. 

И това необходимо условие започва да се реализира, започвайки от най материалното ниво.

От урока по статията на Баал Сулам, 06.04.2010

Filed under: Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос от flaxmann: Искам да принадлежа към избрания от бог народ. Достатъчно ли е да приема юдейската религия? Какви възможности имам? Моите родители са християни.

Отговор: Избраните са тези, на които Творецът дава желание за сближаване с Него, а те приемат неговия призив и се устремят към Него. Това не зависи от никакви земни параметри. Никой и нищо не Ви пречи и Вие да бъдете такъв.

Въпрос: Имате ли ученици, които не са евреи и вече са в духовния свят и как е възможно това, ако те не са евреи?

Отговор: Евреин – ехуди, от думата ихуд – единение (с Твореца), не е националност, а стремеж към духовното. В историята е имало много велики кабалисти, които не са напуснали Вавилон заедно с Авраам, а са се присъединили към неговата група, която след време, по-късно станала народ. Такива като Ункилос, раби Акива и пр. Ако човекът се е устремил към Твореца, се нарича ехуди (евреин) – от думата ихуд – единение. Ако иска да премине от Вавилон, егоистичната земя (земя = Ерец, от думата рацон = желание) в святата земя (свойството отдаване и любов), тогава той се нарича евреин – от думата лаавор, евер – преминава. Така наричали Авраам – Авраам-аиври. (Баал Сулам пише, че Авраам произхождал от малкия древен народ Иври, от който днес не е останал никой). Сталин правилно е казал, че „евреин – това не е националност“, а нещо, космическо (по принцип космополитите са извън рамките на народите и цивилизациите). Днес все повече хора се устремяват към разкриване на Твореца – вавилоняни, различни народи и раси. Както в миналото, така и сега, този, който се стреми към Твореца, който се отдалечава от Вавилон се нарича „Право към Твореца“ – „Изра – Ел“.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман - Няма коментари→

Въпрос: Ако всички мисли и желания на човек се изпращат от Твореца, това значи ли, че избора на обкръжение е също от Твореца?

Отговор: Да, така е казано в Предговора на ТЕС п.4.

Въпрос: Къде е тази точка на избора?

Отговор:  – „В укрепване на това място, където си доведен отгоре“ – така е казано в статията „Свободата на волята„. А свободата е само в това, там правилно да се укрепиш, за да ти подейства групата така, че благодарение на нейното Поръчителство, ти да получиш разкриването на Твореца.

Въпрос: Вие говорите, че ние ще тръгнем или по пътя на страданието, или по пътя на  Кабала (на светлината). Но нима Висшата Сила / Твореца не ни е определил този път? Вие казвате, че на този отрязък от пътя ние имаме свобода на волята (и аз напълно съм съгласен), но нима Творецът, даващ ни днес свободно да избираме, не знае, как ние ще постъпим?

Отговор: Творецът знае, но ние не знаем това и при избора на пътя на светлината пред страданията осъществяваме нашето духовно развитие. Този въпрос се разглежда в материала  „жертвоприношението на Ицхак“ – виж материалите на тази тема. Не Творецът, а Авраам трябва да се издигне над противоречията, за да достигне следващата степен. А когато реши да върви по-нагоре, отпада необходимостта да убива и се появява възможност да използва желанието (на Ицхак) заради отдаване.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман - Няма коментари→

Въпрос: Кабала разглежда ли Еврейската нация като богоизбран народ?

Отговор: Богоизбраният народ е група от хора, която притежава характерни земни черти и качества. Важното е, да притежават „точка в сърцето“, която е стремежът за постигане целта на творението – сливане с Твореца чрез уподобяване на свойствата. Тази група от хора, трябва да разбере своята мисия: да овладее методиката на поправянето и да обучи целия свят на нея.

Групата е наречена Израел (от думите „Яшар“ – направо и „Ел“ – Творец, Създател), тъй като дейността й е насочена „направо към Създателя“ – свързана с отдаване и любов към ближния. Всеки един с подобен стремеж е назован Израел и е „избран“.

Всички ние сме една нация и произлизаме от древния Вавилон. Частта от народа на древният Вавилон, които приели методиката на поправяне на егоизма, предложена на всички от Авраам, заради тяхната обща цел – тази група била наречена „Израел“.

Днес ние – цялото човечество, виждаме задънената улица, до която сме достигнали в резултат на егоистичното развитие, което продължава вече 4500 години, от времената на древен Вавилон. Това ще ни задължи да се издигнем над нашия егоизъм и по този начин да постигнем заедно нивото на Твореца. Такъв е планът на Природата.

Тези, които чувстват и разпознават този зов имат за задача да поведат цялото човечество, целия Вавилон. Това ги прави „избрани“. Така пише Баал а-Сулам в параграф 19 на статията „Арвут (Взаимната подкрепа)“:

Рав Елазар, синът на Рав Шимон бар Йохай, авторът на книгата Зоар, изяснява това понятие, заявявайки, че не е достатъчно само тези, които са част от Израел да бъдат отговорни един към друг. Необходимо е целият свят да бъде включен в тази кауза. Краят на поправянето на световете ще дойде тогава, когато всички нации по света се присъединят заедно към стремежа за уподобяване на Твореца. Тогава Той ще разкрие Себе си на всички, както са казали мъдреците: „И Бог ще царува над всички земи. В този ден Бог ще бъде един и Неговото име ще бъде едно. И земята ще се изпълни със знание за Бога и всички нации ще се влеят в Него“.

Ролята на Израел по отношение на света е в това, че той е задължен да се издигне духовно и да подготви човечеството за приемане на възвишената работа, наречена „любов към ближния“, като средство, стълба, водеща към целта на творението – сливане с Твореца.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман - Няма коментари→

Въпрос: Гледа ли Кабала на евреите като на народ, избран от Бога?

Отговор: Избраният народ – това са група хора, различни по своите земни признаци, която притежава „точки в сърцето” – стремеж към целта на творението – сливане с Твореца по подобие на свойствата. Такава група усеща своето предназначение – да овладее методиката на поправяне и да обучи целия свят. Групата се нарича Израел – от думите Изра – направо и Ел – Творец, и идва от нейния стремеж „направо към Твореца” (отдаване и любов към ближния). Този, който се намира в това състояние, се нарича Израел – той е избраният. Всички ние сме от една древна вавилонска цивилизация, от един народ. Част от вавилоняните, приела методиката на поправяне предложена от Авраам, получила заради своето намерение името Израел. Днес ние, цялото човечество осъзнаваме безизходното положение, до което ни е довело 4500–годишното егоистично развитие, отново, както е било по времето на Древен Вавилон. Това ще ни принуди да се издигнем над своя егоизъм и всички да достигнем нивото на Твореца. Такъв е планът на Природата. Да увлекат днес след себе си цялото човечество, целия този Вавилон – това е задачата на онези хора, които усещат и осъзнават този призив. Затова са и „избраните” – тези, които се занимават с това. В статията си „Поръчителство” п. 15, Баал Сулам пише:

„Раби Елазар, синът на Рашби, автор на книгата „Зоар”, твърди, че не само народът на Израел, но и всички народи в света са отговорни един за друг… и окончателното поправяне на света ще настъпи, когато всички те се обединят в своя стремеж към Твореца и Той ще се разкрие на всички народи по света. Както е казано: „И ще се напълни земята със знанието за Твореца, и ще се устремят към Него всички народи по света”…, а ролята на народа на Израел спрямо целия свят се състои в това, че той е длъжен да се усъвършенства и да подготви цялото човечество за поемане върху себе си на важната работа върху любов към ближния, което се явява средство, стълба, водеща към постигане на целта на творението – сливане с Твореца.<–>

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман - Няма коментари→

Filed under: Духовност, Наука - Няма коментари→