Въпрос: Интересувате ли се от възраждането на суфизма?

В края на краищата, той също е кабала, само че ислямска. И при това по–разбираема, защото е  предназначена за голяма маса хора.

Ако по някакъв начин суфизмът се възроди, ще могат ли тези две течения да съществуват съвместно, без да създават конфронтация?

Отговор: Първо, суфизмът и кабала никога няма да си противоречат. Между тях не може да има никаква конфронтация.

Второ, както суфизмът, така и кабала са в  немилост, тъй като и двете учения са ненавиждани от религиозните дейци  и на исляма, и на юдаизма.

Трето, засега не може да има никаква връзка между суфизма и кабала, защото те се нуждаят от възраждане. Трябва да се вдъхне живот и на едното, и  на другото. Суфизмът е в изгнание.

Срещал съм се със суфисти в Холандия, в Англия, в Америка. Те са били принудени да избягат от Иран и Ирак. Но  бяха възрастни или стари  хора. Не мисля, че сега са в нашия свят. А на практика нямаха ученици.

Но много се надявам, че както в юдаизма се възражда кабала, така и  суфизмът ще се възроди в исляма, и ще се разпространи по целия свят. Тези, които се интересуват от суфизма, ще започнат да се занимават с него. Тези, които се интересуват от кабала, ще започнат да се занимават с нея. Няма значение! Важното е човек да работи над себе си и да се усъвършенства.

Практически и суфизмът, и кабала говорят за  едно и също. Суфизмът, също като  кабала идва от Авраам. Само че, той предал суфизма като вид духовно учение на своя първороден син – Исмаил, а кабала на втория си син – Ицхак. Но, практически, това са сродни методики. В тях няма никакви противоречия. Главното е, те да се развиват и разпространяват.

Но, не  бих съветвал  да се смесват. Дайте им да израснат. А след това  започнете да мислите и разбирате,  дали им подхожда смесване и какво.

От урока на руски език, 09.12.2018

[243451]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман - Няма коментари→

В живота на всеки човек настъпва период, когато детските илюзии отстъпват място на реалността. В живота на човечеството това се случва точно сега.

Историята на човешката цивилизация датира от хиляди години. И въпреки, че „декорите“  през това време да са  били много, сцените на действие всеки път са подобни. Раждал се човек, жевеел и както излиза, и умирал.

При много се е случвало така, удовлетворявали са се с малко, по желание или по неволя. Други са се „хващали“ за нещо и са се впускали в преследване на пари, слава, власт. Някой е завладявал сърца, друг е подчинявал умове,  някой е знаел мярката, някой е „минавал през трупове“. Някого е прелъстявала философията, на някого са му трябвали знания за света и заради тях се е отказвал от други блага.

Но във всяко поколение е имало единици – особени, странни хора, в които е сработвал друг контур, горял е друг огън. Като кост в гърлото е стоял въпросът: „ За какво живея?“

Не, те са били нормални хора, живеели са като всички, не са се отклонявали с „предписани“ наслади. Но дори и с пари, дори и във  власт, са замирали вътрешно  и са си задавали този проклет въпрос…

А може би не проклет, а радостен? Как да проверим? В какво е смисълът на живота?

Под погледите на идолите

Авраам – знатен свещеник в Древен Вавилон, син на самия придворен жрец, изведнъж се отвръща от идолите, за които е имало голямо търсене на неговата сергия и се замисля за живота, за нещо голямо.

„И започнал да размишлява ден и нощ: как колелото може да се върти без управляващ? Кой го върти? Та нали не може да се върти само? Никой не го е учил и вразумявал. И той бил хвърлен в Ур Халдейски в средата на група от идолопоклонници“. /Рамбам/

Духовните открития не се случват сами по себе си. Те са предшествани от въпроси, съмнения, страдания. Първо трябва да излезем от уютната ниша, да разбием идолите в себе си – общопризнатите „истини“ и да се впуснем в търсене, изследване по трънливия път на познанието.

В същност, това е „бунт на кораба“, въстание срещу привичния образ на мислите, срещу „правилния“ поглед върху света и дори срещу собствената си природа, която се бои от такива въпроси и се дърпа от тях.

С една дума, Авраам е встъпил в противопоставяне с цар Нимрод. Именно благодарение на това е станал Авраам.

Нимрод за вавилонците не е бил просто цар и диктатор. Той е бил „бог на земята“, олицетворение на абсолютната сила и власт. Никой не е можел да се сравни с него по могъщество и коварство. От него са се страхували, пред него са благоговеели. Да му се хвърли предизвикателство, е означавало предварително да се обречеш на гибел.

Обаче, Авраам вече е излязъл от влиянието на покварените човешки взаимовръзки с техните богчета. Той не е бил наивен, не е витаел в облаците, съвсем не е вървял към сигурна смърт. Вървял е към живот на отдаване и любов. Изучавал е свойствата на духовната координатна система.

Той е пробивал към новото и старото не е властало над него. Събирайки единомишленици, ги е отвел далеч от Вавилон, от закостенялото световъзприятие. В крайна сметка е „обърнал“ цялата история на човечеството.

Така науката кабала за първи път се е отворила за света и е демонстрирала колосалния си потенциал. Малко са тези, които могат да го оценят и реализират, но от тогава се е появила алтернативата на егоистичния път и той е престанал да бъде единствената опция по подразбиране.

Да убиеш египтянина

Огромна сила притежават единиците, замислящи се за смисъла. Мойсей, както и Авраам, е  имал в живота си „всичко“. Той е бил по-близо до Фараона, отколкото Авраам до Нимрод. Но веднъж буквално се събудил. Потърсил същността, огледал се настрани, разгледал себе си и открил, че целият му живот е подчинен на Фараона, на егоизма, на користта, на изгодата за сметка на другите. Той мислел, че властва над египтяните, а се оказало, че им служи, на тези жреци на себелюбието и егоцентризма. Оказало се, че те са около него и в него. Да, да, в самия него – подкупват го с хубав живот в клетката на егоизма.

Тогава Мойсей убил египтянина в себе си и веднага се оказал в „опозиция“, стъпил на пътя на съпротивлението. Наложило му се е да избяга при Итро и да започне всичко отначало, от нулата, за да стигне до истината. Заекващ, съмняващ се, той изобщо не е планирал да стане предводител на народа. Но разбрал, че това е повелята на времето, че въпросът не е във Фараона, а в човечеството, което е под петата на егоизма и вечно избира кървавия път.

Мойсей е въстанал против царя египетски, който шепне на човека: „Няма никой, освен мен“. Изправил се е срещу властта на егоизма, горделивостта, вечното разединение и от тази точка начертал нова линия в човешката история, пътя на цялостния народ, наречен „Исраел“.

Само така  можеш да се развиваш – в издигане над себе си, в противоборство с противниците. Те ни придават сили, заставят ни да работим, да дерзаем, да се протягаме нагоре. А всъщност, не самите те, а единният закон на Природата, нейната фундаментална диалектика, ни изпращаща тръни, за които би следвало да благодарим…

Пътят през вековете

Мойсей дал на народа мощен импулс, превел го  до ново състояние, позволяващо му да стъпи на земята на Израел. С други думи, с желание за отдаване и да се настани, обоснове, и изгради в него. Народът на Израел тръгнал нататък: строил е Храмове на любовта, падал е в ненавист и междуособици, навличал си е външни врагове – вавилонци, гърци, римляни. Цивилизациите и империите все повече са затягали пръстена, разорявали са страната, убивали са, изгонвали са от вътрешния съюз на сърцата и са извиквали ответен порив за единство. Всеки път са връщали евреите към корена, към наследството на Авраам, към планината от ненавист (Сина), под която са стояли на стан, готови да загинат, но да не се предадат.

Това наследство е заложено в еврейския народ много дълбоко – в гените, в епигенетиката, в системните параметри, на нивото BIOS. И този порив е неизкореним, защото служи като противовес на разрушителните сили на цялото човечество. От зората на човечеството той се колебае между две тенденции – към разединение и към сплотяване. Тяхната амплитуда е нараствала хилядолетия, докато светът не се е събрал най-накрая в единно глобално кълбо, раздирано от непримирими противоречия.

Народът на Израел междувременно е преживял най-дългото изгнание от единството – две хиляди години, пропити от болка и страдание. За това време евреите се разсеяли по цялата земя, по всички „територии“ на човешкия егоизъм и без сами да осъзнават, се разпръснали в общата системна мрежа, готова да ги приеме, новите алтруистични кодове.

Тъй като това, което е започнал Авраам, не трябва завинаги да остане съдба за единици. Човечеството е единен организъм и ние започваме да разбираме това.

Епохата на края на илюзиите

Ако от тук, от XXI век се огледаме към изминатия път, ще видим, че историята ни е водела към задънена улица. По-точно, към изходния конфликт на Авраам и Нимрод, в който те не могат просто да се разделят, да си тръгнат, да вървят напред по пътя си.

Навремето Нимрод е бил за прогреса, за новите технологии (особено в строителството на вавилонските кули), дори за свободата според неговото разбиране. Да, нека човекът да е стопанин на живота си, нека да строи кула до небесата, че дори те да обслужват неговите искания.

А Авраам като че ли обратно, задържал „движението към щастието“, обяснявайки, че зад него се крие разрушителен потенциал, че това не е никакво съзидание, защото на егоизма ще му бъде малко и накрая, на руините на своите „постижения“, ще остане без нищо.

Може да се строи само на твърдия фундамент на нерушимите добри взаимовръзки между нас. И тогава – това е автентичен прогрес, движение напред, любов към ближния, а не използване на другия….

Обаче, светогледът на Нимрод, разбира се, е надделял и неговите последователи, също от времето на разселващите се по целия свят, са достигнали в наши дни пределите на развитието. Днес на глобуса не е останало повече място. Човешкият егоизъм е изчерпан и за първи път започва да търпи неуспехи. Преди той с бурни изблици е разкъсвал оковите, а сега, пренаситен, се доварява в собствен сос.

Ние разбира се, градим планове за бъдещето, но това е тактика, а не стратегия. Решаваме проблемите по реда на тяхното постъпване, но твърде много отлагаме за после – за нашите деца. Не виждаме напред нещо високо, струващо големи усилия, примамващо.

Свободата се изражда в потребителство, мечтите се отегчават, светът се свива. Съвременните технологии го показват като на длан. Остава впечатлението, че планетата се е „обърнала наопаки“ и сега живеем не на нея, а в нея. Вместо хоризонт имаме запашкулваща се, затваряща се „картинка“, обозрима, ясна, динамична, но неспособна да учуди с нищо. Глобална, но не сближаваща хората истински.

След  Авраaм

До това ни е довело нашето его и никой друг. Довели са ни страданията, бедствията, деретата, минните полета, кривите пътища на безкрайните амбиции, ненаситността, раздора. През цялото това време човечеството е отхвърляло прекия вектор на Авраам към единение, надявайки се, че ще може, някак си, да мине и без него. Но колкото и да строи идилия върху слогани и лозунги, все едно, получава се, че е върху нечии кости съвсем не е идилия.

Тази експанзия на човешкото естество не е могла да продължава вечно. Още щом светът станал „кръгъл“, линейният път завършил. И станал в цял ръст въпросът на Авраам: какво задвижва сферата на нашите страсти? Какво има зад нея? Какъв е смисълът ѝ?

Подобно на Алиса, израстваме от приказката, от фантазиите и миналите си стремежи. Нимрод още ни държи в желязна хватка, изисквайки „да се върне в реалността“, но Аврам се събужда, той не е подвластен на стари догми. Всичко се връща към него, към открития от него закон за всеобщото единство, с който така и не сме се научили да работим.

Затова, в наши дни кабала става достояние на милиони хора по целия свят. Те разбират, че пътят на Авраам не са обичаи и традиции, не е обещание за задгробни блага, а именно път, по който може да се върви! Нещо повече, вече няма време за празни приказки.

Кабала е нужна тогава, когато се обострят вътрешните противоречия, а те се обострят и още как! Тя е нужна, когато изчезват обичайните ориентири и ни е нужна помощ, ръководство, за да преминем „между теснините“,  тя е нужна на тези, които вече реално, или все още подсъзнателно, се чувстват в задънена улица, и това се приема не като проклятие, а като шанс, от който е необходимо да се възползваме.

[216277]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: Какво е „пустинята“, намираща се в човека?

Отговор: Пустинята в човека е неговото егоистично желание, което е невъзможно да бъде поправено веднага. Човекът трябва да стигне до тази „пустиня“ и да се постарае да живее в нея, и от нея да излезе „в земята, в която тече мляко и мед“.

Затова нашите праотци са започнали от пустинята. Аврам отишъл в пустинята, спуснал се в Египет, върнал се в Беер-Шева и т.н… Ицхак, Яков – целият им живот е бил свързан с пустинята. Моисей избягал от дома на фараона и в пустинята се срещнал с Итро, пресичайки пустинята.

Разбира се, тук се говори повече за духовни действия, отколкото за материални. Това се е случвало и в материята, съгласно съществуващия закон, че всяка духовна сила трябва веднъж да докосне своя материален клон и да се отпечата в същия ред в материалния свят. Затова е необходимо да стигнем до разбирането какво е пустинята и как можем да я обърнем в цъфтяща, плодоносна земя, както е написано в Тора. Това зависи не от преместването на друго място, както е в нашият свят. В духовното промяна на мястото означава изменение на моите вътрешни свойства.

„Място“ в духовен смисъл е вътрешното желание на човека. И ако вътрешното ми желание е като пустиня, то аз живея в него. Ако желанието ми е като морски бряг или градина, то живея в градина. Всичко зависи от това, как човекът е поправил вътрешните си свойства. Изхождайки от това следва да разбираме казаното в Тора.

Тора описва процеса, проявяващ се вътре в човека, който преминава от вътрешно състояние на пустиня, пълна със скорпиони и змии, в цъфтяща земя. След четиридесет годишното поправяне в странствания из пустинята, ние идваме на земята, в която тече мляко и мед.

Въпрос: Оказва се, че пустинята е нещо лошо?

Отговор: Пустинята не е лошо, а изходно състояние, от което започваме развитието си: както във вътрешното, така и във външното.

Следва продължение….

Пустинята, част 3

Предишни публикации по темата:

Пустинята, част 1

От 924- та беседа за новия живот, 28.11.2017

[217430]

Filed under: Духовна работа - Няма коментари→

Въпрос от Facebook: Вие постоянно говорите, че възпитанието ще реши всички проблеми на човека и света. Но за това се говори вече десетки години. И въпреки множеството организации, занимаващи се с възпитание, животът си върви по свои закони.

Отговор: Животът върви по законите на егоизма. А трябва да направим така, че той да тече по законите на алтруизма: отдаване, любов, обединение. Това не прави и не може да направи никой.

Единственият, който е успял в това преди три хиляди и половина години, е Авраам, когато призовал във Вавилон всички, които са искали да облекчат избухналата там хуманитарна, общочовешка, обществена криза. От присъединилите се към него хора той създал група, която нарекъл „Исраел“ или еврейски народ.

Авраам станал родоначалник на нова система на възпитание, обединение. От тогава тази група съществува вече три и половина хиляди години, и не може да се разедини и няма къде да се дене! Тя се противопоставя на всички останали народи на света – на онези вавилонци, които са се разселили по целия свят, и те виждат, че това е нещо особено.

Остава ни да вземем тази методика и да я приложим към целия свят, защото светът вече е осъзнал, че няма какво да направи, главното е обединението, иначе хората ще се „изядат“ един друг.

Въпрос: Когато говорите за група, която съществува и знае тази методика, имате предвид целия еврейски народ?

Отговор: Не! Оттогава всички евреи са загубили тази методика, освен кабалистите, които от поколение на поколение я предават и усвояват чрез собствения си опит. Ако въведе тази система на възпитание и я съблюдава, човечеството ще достигне до своя добър завършек – пълно обединение.

Въпрос: Мислите ли, че хората ще чуят това?

Отговор: Ако не чуят, то ще има няколко сериозни войни, които ще им донесат такива страдания, че ще бъдат принудени да чуят. А мъдрият вижда тези страдания отдалеч и не влиза в тях.

От ТВ програмата „Новини с Михаел Лайтман, 13.03.2017

[205031]

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата, Древен Вавилон - Няма коментари→

Конгрес в Ню Джърси. Урок №6

Обединявайки се със своите ученици над неголямо ниво на егоизма, Авраам е разкрил целта на творението и се е изненадал как е възможно да се постигне толкова голямо ниво на разкриване на единството, обединението, безкрайността.

Той е задал този въпрос и от своите изследвания е получил отговор, че за да се постигне такова разкриване, както в края на поправянето, на хората ще се наложи да потънат в дълбините на огромен егоизъм и да усетят върху себе си цялата му ужасна мощ.

От този момент Авараам е започнал да основава своята методика на трите линии, съгласно която лявата линия трябва да бъде срещу дясната, и в правилното съчетаване между тях, в средната линия, човек трябва напредва.

Неговите ученици, така наречените негови потомци, са тръгнали след него и са продължили да развиват неговата методика, от поколение в поколение. Поколението след Авраам вече е почувствало върху себе си много голямо его, изригнало от тях толкова, че не са могли да удържат обединението между тях, както им е заповядвал Авраам.

Те са могли да надделеят над нивото на егоизма, което е било по времето на Авраам, но когато егото със скок се е увеличило драстично и е започнало да се проявява повече, не са успели да се справят с него, не са съумели да устоят срещу него.

Връзката между тях се нарушила, започнали са големи спорове, раздори и те са нарекли пробилата между тях сила на егоизма Фараон, който властва над тях и не им дава да се обединят. Те са страдали от него, искали са да се обединят, а след това не.

Целият този дълъг разказ за тяхното пребиваване в Египет трябва да се разбере дълбоко и на вътрешно ниво, че всичко се случва в отношенията между членовете на групата на Авраам, а да не се възприема от гледна точка на историята, географията или психологията на египетското общество. Става въпрос само за егоизма, който ни разделя.

В края на краищата са успели с труд да победят егоизма, разбира се с помощта на Висшата сила, т.е. общата система, която е започнала да им се разкрива и в същото време порасналото в тях желание да се насладят не само ги разделяло, но също им нанасяло и ужасни удари. От една страна тези удари са били изключително тежки, страшна взаимна ненавист, а от друга страна, не е било възможно да избягат от тях.

Тогава от безизходицата, от огромното страдание, са си спомнили за обединението, единството, за съществуването на Твореца, понеже Творецът е идеалното обединение между нас. И това не трябва да се бърка с никакви други определения.

От огромното страдание, което всеки е изпитвал поради разкъсаната връзка между тях, те усетили, че спасението може да бъде само едно, и тогава са извикали към Твореца: „Как да се обединим?! Ние вече сме готови, но нещо ни задържа!“.

И тогава са получили нова методика, наречена „вяра над знанието“, „поръчителство“, „обединение над омразата“, каквато не е имало по-рано. Те са успели да усвоят тази методика и да я продължат в обновен вид.

Методиката включва в себе огромно его, постоянно растяща лява линия, сила, съединяваща се с дясната линия, силата на обединението, и възможността да се съединят в средната линия, която се нарича вяра над знанието. Така е необходимо да се върви винаги, за да може „всички прегрешения да се покрият с любов“, за да бъдат и прегрешенията, и любовта, двете сили да се държат една за друга.

Всичко това се осъществява при условие, че под натиска на големите страдания, които се претърпели потомците на Авраам, те са били готови на поръчителство помежду си.

Страданията могат да дойдат и в материална форма. Виждаме как целия свят се приближава към тежка криза, а могат да бъдат и във вътрешна, психологична форма, в разбирането, както е казано „Мъдрецът вижда напред“.

Тоест, той разбира, чувства предварително какво ще се случи, ако всичко продължава така, както е, и извършва всички действия, за да избегне лошото развитие на събитията, и така напредва.

Получавайки тази методика, учениците на Авраам вече успяват до края. Това е методика, която не се нуждае от повече обновление. Те са успели напълно да се поправят.

Но тъй като това е била малка група от хора, които са се отделили от Вавилон, а поправянето е необходимо да се случи в цялото човечество, т.е. в целия Вавилон, то тази група извършва поправяне и се лишава от него, разпръсва се по целия свят и в продължение на 2 000 години се смесва с цялото човечество, предавайки в крайна сметка в наше време тази методика на целия свят.

В същото време светът сам по себе си също върви към всеобща криза, не знае какво да прави със своя егоизъм, разбира, че трябва да има някакво решение, но не го намира.

Това решение идва от същата тази методика. Така, както тя се е разкрила в Древен Вавилон в малкото човечество, така ще се разкрие и сега в съшия Вавилон, който се е разпространил по цялото Земно кълбо.

От урок №6 от конгреса в Ню Джърси, 20.05.2016 г.

[187780]

Filed under: Древен Вавилон, Конгреси и събития, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Откритието на Адам

Има методика, мъдрост, наука, която говори за това, че освен негативната сила на нашия егоизъм съществува още една, позитивната сила. Тя е скрита, но ние можем да я разкрием и да я използваме в качеството ѝ на противовес на негативната, така че двете противоположни сили заедно да се намират в равновесие, в хармония помежду си.

Тази методика се нарича „наука кабала”. Тя е открита от Адам и затова той е наречен „Първият Човек” /Адам Ришон/ . „Първи“  заради откритието си, а „Човек”, защото се е уподобил на втората сила. „Адам” означава „подобен” /доме / .

От една страна, той е бил егоист като нас, а от друга, е получил от Природата позитивната сила, а с нея и възможността за анализиране на  разликата в потенциалите,  за да се пресмятат и да се взимат решения, съчетавайки двете сили заедно. По този начин той  е станал подобен  на общата Природа, в която те действат.

Адам е написал книгата „Скритата сила” / „Разиел а-Малах” /  и е предал методиката на следващите поколения, които продължили да я разработват.

Пробивът на Авраам

След двадесет поколения Авраам е изучил тяхното наследство и е извършил нов пробив. Дотогава науката кабала е позволявала на човека да прониква в дълбините на Природата и да се учи да извлича от нея положителната сила. Авраам  е разкрил възможността не просто да проявява и извлича от нея позитива от Природата, но да го противопоставя на негатива на нашето изконно естество. Това вече е  методиката за реализация.

Авраам е живял в Древен Вавилон по времето на тежката криза, когато хората поискали да построят „кула до небето”, с други думи, са имали драматичен скок на егоизма, отрицателната сила. Те търсили някакво решение , но не намерили, защото забравили как да се разбират един друг, сякаш заговорили на различни езици.

Тогава Авраам, един от най-големите вавилонски жреци, образован и уважаван човек, започнал да изследва това явление, за да намери изход. И открил, че можем да изявим, да разкрием позитива от Природата и да го използваме. Как?  Чрез обединение, дори в началото то да е изкуствено.

От Авраам започва началото на понятието „десятка” / минян / . В написаната от него „Книга за Сътворението” / Сефер Ецира /  всичко се върти около числото десет. Оказало се, че ако десет човека се стараят да се сближат помежду си над собствения егоизъм, то техните усилия, призвани да потискат егото и по някакъв начин да изведат навън положителната сила, действат като „помпа”, изпомпваща от дълбините на Природата скрития там позитив.

 В резултат на това, ако всеки в десятката „притиска” своя егоизъм, желаейки да отдели положителната сила,  внезапно тя се появява, разкрива се и действа сред тях,  до такава степен, че е способна да уравновеси негатива.

Така десятката става „стопанин“ на двете противоположни сили, без да се ограничава, подобно на човечеството в нашия свят, на една единствена отрицателна сила. Тези хора започват да усещат, да възприемат общата система, наречена „система на висшия свят”, където двете сили балансирано  си взаимодействат.

Следва продължение…

От 727-а беседа за нов живот, 17.05.2016

[183985]

Предишни публикации:

Раби Шимон и тайната на равновесието, ч. 1

Filed under: Духовна работа, Кабала, Природа, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Всичко, което Сара ще ти каже, вслушвай се в нейният глас, защото на Исаак ще се нарече твоят род. [Тора, Битие, Ваера, 21:12] Нека домът ти бъде широко отворен и бедните ще бъдат в дома ти, и не умножавай разговорите с жената. [Ученията на бащите (Пиркей Авот), глава 1, мишна 5]

Въпрос: От една страна: „Слушай жена си“, а от друга: „Не умножавай разговорите с жената“. Как да разберем това?

Отговор: Човек се състои от различни желания, които основно се делят на две.

Първото е желанието за получаване, т.е. привличаме към себе си всички за своето егоистично напълване. Второто е желанието за отдаване, с помощта, на което отдавам, свързвам се с другите хора, жертвам се и т.н.

Всяко от тях съответно се нарича желание за получаване (женско желание) и желание за отдаване (мъжко желание).

Под свойството отдаване се има предвид отношението на човека към ближния, когато се опитвам да отдам, съединявам се с всички в едно единно цяло, което на практика, се явява окончателно поправяне, правилна схема на състоянието на цялото човечество.

Естествено, и сред мъжете, и сред жените има егоистични желания, когато дори отдаването се осъществява с намерение да вземеш нещо обратно и така да спечелиш, а има и такива, на които отдавам безвъзмездно.

А сред женските желания има желания да взимаш безразборно за себе си и колкото се може повече, а има и желания само за най-необходимото за съществуване, и тогава то сякаш помага на мъжкото желание за отдаване.

Въпрос: А какво означава: „Слушай какво ще ти каже Сара“?

Отговор: Сара се явяват тези желания, които работят за отдаване и така помагат на мъжа.

На нея и е достатъчно само най-необходимото, а всичко останало – за другите. Авраам бил известен с това, че гостоприемно приемал в своята шатра всички, които преминавали. Той им разказвал за единствеността на Твореца, предлагал им да влязат в съюз, който се наричал „директно към Твореца“ (Исра-ел), т.е. направо към целта на обединение между нас.

Този съюз бил основан на абсолютната връзка с хората в едно единно цяло. А Сара му помагала в това.

Но, заедно с това, в различни първоизточници е казано: „Не умножавай разговорите с жената“. И е допълнено: „Дори с жена си, а още повече с чужда жена“.

Става дума за женското желание за получаване, с което е нужно колкото се може по-малко да се контактува. Вземи от него само това, което ще ти помогне в желанието за отдаване.

Затова тук няма никакви противоречия. Това е просто надграждане на желанията ни, които, между другото, съществуват във всеки човек: и в мъжете, и в жените. Две мъжки и две женски желания – общо четири – съществуват във всеки от нас. Тяхното правилно съединяване ни дава четирибуквеното име на Твореца.

От Тв програмата „Беседа с Михаел Лайтман“, 19.01.2016

[175071]

Filed under: Въпрос-отговор, Духовна работа, Мъжът и жената, Тора - Няма коментари→

Какво ни чака?

Въпрос: Напоследък силно зачестиха терористичните нападения върху мирни граждани. Едва ли не на всеки два часа пристига информация за нов терористичен акт. Ще задам лесен въпрос: какво ни чака?

Отговор: Какво ни чака – това трябва да запитаме себе си. Безпокоя се, че ще ме разберат неправилно – но ние сами определяме какво ще се случи с нас. Няма друг народ в света, освен народа на Израел, който да има свободата на избора и който да може да измени бъдещето на света, насоката му на развитие. За това е написано в Зоар и в други книги.

Затова виждаме как светът се надига против нас. Струва ни се, че след  многото десетки години съществуване на държавата Израел, би трябвало страстите около нея вече да са поутихнали. Но така и не успяхме да постигнем  спокоен живот. И не само в Израел, но и в целия свят все повече нараства антисемитизмът.

Съобщения за нападения над евреи няма да видите по нито един от телевизионните канали в световните новини. Но ако ненадейно убият арабин, за това ще се говори по всички новини. И ООН също отказва да обсъжда вълните от терор, които се надигат в Израел. Ако Израел предприеме ответни мерки, то ООН незабавно ще изпрати протестна петиция.

Виждаме, че светът не престава да ни ненавижда без каквато и да е причина. Колкото и да се опитваме да бъдем най-хуманните, ние винаги се оказваме под прицел. Светът съчувства на съседите ни и така ще продължава до безкрай. Какъв е изходът?

Трябва да отворим кабалистичните книги и да прочетем какво е написано там. Тогава ще открием, че можем да изменим това състояние в целия свят и в нашата страна. Ние сме единствените, които имаме свобода на избора. Струва си, да се порадваме, че тук не зависим от никой, а обратно – всички зависят от нас.

В книгата Зоар е написано, че „В бъдеще синовете на Ишмаел ще разпалят големи войни в света“. Става дума за последния период преди окончателното поправяне, започнало след края на Втората световна война. Така е сега и ще продължава и занапред, ако синовете на Израел, потомци на Авраам, не изменят това състояние.

Следва продължение…

[167683]

Filed under: Израел днес, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Защо ислямският религиозен фанатизъм толкова се е засилил през последните години? Ислямът започна своето пътуване на Запад и постепенно превзема Европа и САЩ. Днес в Европа има 54 милиона мюсюлмани, като 7 милиона от тях са само във Франция.

Тази тенденция към ислямизация се засилва, но най-лошото е, че се задълбочава в радикални екстремистки движения. В днешна Европа има „мюсюлмански гета“, в които се страхуват да стъпят както полицията, така и обитателите им. В тези места, покрай джамиите, се живее затворен живот, следствие от една законова система, основана на правилата на исляма.

Този феномен се е разраснал до заплашителни размери и постепенно се изплъзва от контрола на държавните органи. Културната война започва в Централна Европа, която до скоро беше пример за свобода, демокрация, равноправие и плурализъм.

Внезапно в нея се появи чуждо тяло – радикалния ислям – което се противопоставя на всичките ѝ основни принципи, връщайки ни обратно в далечното минало по отношение на равноправието на жените и други съвременни постижения.

Датският политик Гийрт Уилдърс, основател на партия „Свобода“, изнесе реч, в която предупреждава за голямата опасност, надвиснала над Европа. Според него се намираме в последната фаза на процеса на ислямизация на Европа, която заплашва не само нейното съществуване, но също и това на САЩ и на цялата западна цивилизация, тъй като води до екстремизъм, насилие и интифада.

Защо радикалният ислямизъм е станал толкова популярен, особено сред младите?

Отговор: Работата е там, че ние сме достигнали последния етап от процеса на човешкото развитие. Човешката цивилизация е възникнала в древен Вавилон и се е развила в две направления: част от хората последвали Авраам, а останалите се разпръснали по целия свят. След това учението на Авраам се превърнало в основа на трите световни религии – юдаизъм, християнство и ислям.

Тези религии са се развивали точно в този ред, една след друга. Юдаизмът се е развил директно от Авраам. Християнството било основано преди около 2000 години, когато се появили първите християнски общности. Ислямът се появил едва през 7-ми век.

С всяка религия се случва едно относително процъфтяване и упадък в съответствие с тези етапи. Юдаизмът процъфтявал в своята истинска форма до разрушаването на Бейт аМигдаш (храма). След неговото разрушаване, евреите пренебрегнали принципа „Обичай ближния като себе си“, който бил в основата на учението на Авраам, затова изпаднали в изгнание. Това изгнание било духовно – изгнание от алтруистичното състояние, падение от братска любов към омраза.

Християнството процъфтявало до средновековието, а след това започнало да запада, да се изменя и да се дели с възникването на протестантското движение.

Ислямът дълго бил в латентност и не се изявил в пълната си сила. Едва напоследък, когато и юдаизма, и християнството станаха толкова отслабени, че престанаха да влияят в оформянето на обществото, ислямът започна да става силен. И действително в Тора е написано, че през последния етап на човешкото развитие ислямът ще придобие голяма сила, както бе написано за Ишмаел (Битие 16:12) „…ръката му ще бъде вдигната против всеки и ръката на всеки ще бъде против неговата…“, което означава, че тази религия ще се издигне над всички.

Юдаизмът процъфтявал в първите 2000 години след излизането на Авраам от древен Вавилон, което означава приблизително до началото на новата ера. През този период той съществувал в своята истинска духовна форма и в пълната си сила. Но след това евреите паднали от своето духовно ниво и започнали да затъват в материални желания. Затова се казва, че са изпаднали в изгнание. Всяко следващо поколение падало по-ниско от предходното.

След спукването на юдаизма започнала християнската вълна. Християнството се развивало като буря, докато не се изчерпало. Днес сме в периода на упадък на християнството, което е загубило предишната си сила. За да бъдеш християнин в Европа от теб не се изисква нищо повече от това да носиш верижка с кръстче около врата си.

На някои места все още има християнски фанатици, но това не са хора, които са били християни от самото начало, а са приели християнството на по-късен етап, като например Южна Америка. За тях християнството е относително нова религия. Тя е съществувала в продължение на 2000 години, но е достигнала до тях чрез мисионери едва преди 500, когато Колумб открил Америка. Затова в Америка все още има посветени християни.

В наши дни ислямът започва наистина да се пробужда. До сега той е бил в инкубационен период. След 2000-летното процъфтяване на юдаизма и 2000-летния цъфтеж на християнството, идва ред на исляма.

Откъс от предаването „Нов живот“, 31.08.2014

[145580]

Истината за трите световни религии Част 2

Истината за трите световни религии Част 3

Filed under: Без категория - 1 коментар →

Съобщение: Европа плаща за вековете колониална политика. За борба с нелегалната емиграция във Франция и Великобритания се създава специален координационен център.

Неговите специалисти ще се захванат с проследяване на незаконното отправяне на бежанци към Европа. С една дума това е потоп, от който няма спасение в близко време.

Eмигранти от Африканските страни и от Близкия изток заливат Европа като лавина. Нивото на живот дори в България или Румъния са с поне едно ниво повече отколкото в Ливан, Ирак и Сирия. Там сега е разруха, устроена от западните страни – затова плъзна поток от емигранти. В днешните европейски условия решение на емиграционния проблем няма.

Евросъюзът не може да ограничи миграционния поток – нито физически, нито юредически. Остава само да строим стени. Но напиращите към европейските блага емигранти никакви стени не могат да ги спрат. Евросъюзът започна именно с построяване на стени и прегради. Дали сега не тече обратен процес?

Реплика: Обратен процес не може да има. Извършва се процес на смесване на народи, както в началото на развитието на цивилизациите в Древен Вавилон. Връщаме се към началото.

И ще бъдем задължени да направим това, което са правили, но недоправили древните евреи под ръководството на Авраам, основателя на всички религии – да се съединим над всички противоречия, както е учил Авраам, по правилото „Възлюби ближния както себе си“.

И се започва процес на поправяне на най-егоистичната част на човечеството – на Европа. Съгласно кабала по-нататък следва или:

– Път на страдание: покоряване на Европа от мюсулманите, световна война и тяхното обръщане към израел – и поправяне на природата на човека от ненавист в любов или

– Път на светлината: приемане на метода на кабала за мирно и бързо поправяне на вселенския егоизъм от всеобща ненавист към любов.

Какво избираме?…

[165432]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→