Предстоящият конгрес на Мъртво море е предназначен да предаде на света методиката за поправяне, т.е. необходимостта да се отдаде предпочитание на вътрешното пред външното.

Баал а-Сулам пише, че това се явява лост и наш принцип в разпространението на науката Кабала.

Ако ние, преди всичко, разпространим важността на вътрешното пред външното между нас, то от нас това ще се прелее в целия свят, и светът също ще послуша и ще започне да отдава предимство на вътрешното пред външното. Така ние ще можем още повече да възвисим тези неща, които ни сближават с Твореца, да ги обединим, и да дойдем до поправянето на света.

Аз смятам, че ние сме близо до това и добре се придвижваме. Така, че хайде да съединим най-високата точка, която се явява Бней Барух, с най-ниската точка на Земята – Мъртво море!

От лекцията в аудиторията “Кабала за народа”, 22.02.2011

[36249]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - No Comments→

Цялата работа е в усилията. Човек е задължен да вярва в принципа: „старал се и намерил”. Затова Баал а-Сулам пише в 17-ти параграф, „Предисловие към ТЕС”, че преди учебните занятия ние трябва да се укрепим във вярата, както е казано в „Сентенциите на бащите”: „Верен на Този, за когото се трудиш, за да ти даде възнаграждение за твоята работа”. И това възнаграждение ще бъде преход от егоистичното намерение ло-лишма в алтруистичното лишма.

Преди учебните занятия и по време на ученето човек трябва да види себе си, устремяващ се към тази вътрешна промяна. Тук се кроят всички усилия. В това „Предисловие” Баал а-Сулам обяснява, че не трябва да се проявява небрежност нито в тяхното количество, нито в тяхното качество.

Започвайки да се учим, възможно е и да желаем да се изменим чрез учебните занятия и заложената в тях светлина, но после забравяме за това и се отвличаме, тоест недодаваме качество на усилията. Количеството може да бъде и достатъчно, но главното е именно качеството: до каква степен изпитвам болка – дотолкова, че не мога да оставя целта, като болен, който през цялото време, мисли само за излекуването. Каквото и да е правил, всичко е призвано да му помогне в оздравяването.

Такава потребност не се придобива в изолираност. Това може да стане само с помощта на обкръжението – то ще задължи човека с важността на  своята цел и само така той ще може да напредва.

Като сумирам всички средства, които имаме, ние ще видим, че и групата с нейните традиции, и аз сам, и Творецът, и учителят, и уроците, и разпространението – всичко това е необходимо, за да се създаде в човек силна потребност за промени, предизвикани посредством учебните занятия. Само до тази точка трябва да достигнем, само тя трябва да стане резултат от всички наши усилия.

Тогава, на уроците у нас ще възникне същинско искане за светлина и нищо друго: нито знания, нито мъдрост, нито разлики в каквото и да е – само вътрешни промени. И мощта на това искане ще бъде толкова голяма, че то действително ще приведе към изменения.

Това позволява на човек да премине към Тора, като към „подправка”, а от нея – към Тора на живота, вместо на „смъртоносната отрова”, от която той се е ползвал по-рано.

Защото ние разкриваме своето зло начало с помощта на светлината. Тази светлина се нарича „ангел на смъртта”: от една страна, тя показва на човек, че той е духовно мъртъв, а от друга страна, помага после да умъртви своето егоистично желание. Така ние се движим напред.

От урока по статия на Рабаш, 07.02.2011

[34702]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: Много ме тревожи въпросът: може ли да се случи така, че издигайки се в духовното все по-високо и по-високо, ние да усетим толкова силна ненавист един към друг, че отново да паднем в състоянието на изгнание, както вече е било при разрушаването на Храма? Излиза, че ние на нищо не се учим от миналите грешки?

Отговор: Тъй като ние всеки път влизаме в растящ егоизъм, от миналото не можем да се учим! Това трябва да се усвои добре от всички. Баал а-Сулам пише за това, че е възможна трета и четвърта световна война.

Въпрос: Но как можем да предотвратим това?

Отговор: Само с разпространение на науката кабала! За да може всеки да я владее в рамките на необходимото. И едва тогава той може да не прави трагични грешки.

Въпрос: Нима е невъзможно да се поучим от предишните грешки? Защото вече сме падали някога в изгнание…

Отговор: Човечеството не се учи от предишните грешки, понеже с всеки следващ път се разкрива все по-голямо желание за наслаждение и то не може да се учи от това, което е станало в по-малко желание. Така, както възрастният човек не може да се учи от малкото дете.

Ако всеки път пребиваваш в голямо желание за наслаждаване, в голям егоизъм, ти не можеш да правиш разчет според по-малко его от това, в което си бил вчера и онзи ден. То не може да ти служи за пример, който би те задължил да се отнасяш по съответен начин към живота. Не може! Защото днешното твърде голямо его ти говори: „Разбий този свят на парчета! Прави каквото искаш!”

От урок на тема „Занятия с мъдростта на кабала”, 04.02.2011

[34433]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Криза, глобализация - No Comments→

От урок №2 в Москва

Въпрос: Как да повишим важността на целта в групата, важността на сутрешните уроци, важността на поръчителството, важността на взаимодействието между всички членове на групата?

Отговор: Няма друг въпрос, няма други проблеми, освен един единствен проблем, за който Рабаш пише във всички статии. Баал а-Сулам е писал за него накратко, той не е имал все още такъв жизнено важен проблем с групите. Пет-шест човека и това е цялата му група.

Рабаш, когато аз отидох при него, също имаше шест-седем човека, които се занимаваха и бяха приблизително на неговата възраст. Аз тогава бях на 33, а те – над 70-те. „Как да продължим напред?” – го попитах аз. Той отвърна: „Нищо друго няма да ти помогне, трябва ти група”.

Тогава аз започнах да давам лекции и беседи и му доведох около четиридесет млади момчета. Цялата работа се състои единствено в обединяването на нашите стремежи към Твореца, към разкриването на единната сила на Природата. Работата се осъществява единствено въз основа на обединението.

Самичък ти не можеш да разкриеш нищо. Ти имаш само точка в сърцето – желание към Твореца, което са пробудили в теб. Ти трябва да поставиш групата между себе си и Него. И тогава тя ще стане онази „подложка”, където усещаш Твореца. Ти не можеш да Го усетиш по друг начин! В противен случай, това пространство остава пусто за теб, ти не можеш да го запълниш, да усетиш неговото напълване. И затова цялата ни работа е само в това.

„Разбори” в групата? Много е хубаво, че ги има. Но те не трябва да бъдат заради уравновесяването и успокояването. Те трябва да се правят, за да се извика Твореца! Заради това Той и предизвиква всички проблеми между вас! Само заради това!

Съществуват „разбори” от друг тип, свързани не с взаимоотношенията между другарите, а със семейството, с децата, с подреждането на занятията, с развитието на групата и разпространението. Това е друга работа, това е ежедневието.

Но нашите вътрешни отношения, общата работа по изграждане на взаимовръзките, призвана да разкрие онази Сила, която напълва пространството между нас – това може да се осъществи само с помощта на Него самия. Тази Сила проявява себе си двояко: или поправя нашите желания, обединява ги, прави ги общи, или пълни нашето общо, вече поправено желание. Но именно общо!

От урока по статията на Рабаш, 16.01.2011

[33819]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - No Comments→

Въпрос: Какво означава да благодаря на Твореца?

Отговор: След всички усилия, които се изискват от мен в разпространението, ученето и групата, аз достигам до отчаяние и тогава започвам да възприемам своето егоистично желание отделно от себе си. По същия начин, болният човек чувства мястото на заболяването и неговият източник – болезнената зона вътре в него, която той различава и иска да изолира.

Тогава той започва да работи над изхода от Египет, над изолиране на егоистичното желание. Човек се опитва да отдели себе си, но не може. Така преминават първото и второто Египетско наказание.

След това човек започва да чувства, че всички тези изменения по отношение на злото му начало са предизвикани от Твореца. Както пише Тора, Творецът известява Мойсей, че Той е дал сили на Фараона, за да се издигне и прояви Себе си над него.

Човек започва да вижда и разбира, че Творецът извършва цялата работа в него. Той води човека нагоре, над егоистичните разчети, а след това го спуска, и той пада. Тогава Творецът още веднъж го извежда, а по-късно човек отново пада. Така, отново и отново, човек придобива знание и усещане за факта, че ако Творецът не извърши над него тези действия, той завинаги ще остане в Египет, вътре в егоистичното желание.

Тези впечатления се натрупват, стават по-ясни и по-силни, докато човек не закрещи, готов на всичко – дори на най-големия мрак за своя егоизъм – всичко, за да избяга от него. Това е „Египетската тъмнина”, нощта на изхода от Египет. Няма по-голяма тъмнина от тази, но ако той знае, че следва Твореца, тогава човек предпочита тази тъмнина. Разбира се, той не я предпочита в желанието за наслаждение, а защото Творецът върви пред него.

А ние достигаме това, чрез прецизна работа.

От урока по статия на Рабаш, 23.01.2011

[33461]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: Готвейки се за конгреса в Берлин, ние изпитваме трудности при получаването на сили от обкръжението. Как, занимавайки се с физически действия, да не загубим връзката с вътрешната цел?

Отговор: Преди всичко хубаво е, че хората чувстват недостиг на намерение, защото без вътрешната съставка, т.е. намерението за отдаване, външното усилие не може да бъде успешно за достигане на разкриването на Твореца. Откъде да вземем правилното намерение за обединение, в което да действаме?

Трябва да се стараем, както се старае малкото дете да бъде голямо, с всички сили да удържаме намерението и да не забравяме, че изпълняваме всички външни действия, изхождайки от вътрешното усилие. А доколко ще се получи, това вече не се отнася към нашия успех.

Възможно е да искат да ни покажат, че ние наистина сме малки и неуспешни, за да спрем да се гордеем със себе си и да почувстваме, че без помощ свише намерение в нас няма да се установи, че със собствените си сили няма да можем да се обединим.

Ако можехме да се справим сами, нямаше да имаме нужда от Твореца и нямаше да стигнем до състоянието „да вървим при фараона”.

Всъщност човек никога не трябва да се оплаква за получаваните от него състояния. Те се разкриват като следствие от напредването и затова във всеки един миг се явяват правилни. Въпросът е в това как да съумеем с помощта на групата да построим правилното отношение към тях.

В болшинството случаи се укоряваме за миналото: направили сме нещо неправилно, недобро, изпуснали сме, не сме съумели и т.н. Такова е въздействието на нечистата сила/клипа, която ни връща в миналото. Същото се отнася и за разочарованието в собствените свойства: какъв е смисълът да обвиняваш себе си, ако е ясно, че сме егоисти и всеки път само разкриваме това? Върху това състояние трябва да формираме своето правилно отношение.

Затова всичко зависи от усилията. Възможно е човек да е недоволен и да иска нещо друго – това няма значение, тъй като усещането снизхожда отгоре. На начинаещите им показват колко са успешни, ободрявайки ги и поощрявайки ги, като малки деца. А на онези, които напредват, им показват техните недостатъци и неуспехи, за да… не се поправят сами, а да поискат поправяне. При това всички реакции са в наша полза.

Следва да се отдели вътрешната работа на човек относно групата от действията по организацията на обучението, конгресите, разпространението. Едното не се отнася към другото: вътрешните полети и падения не трябва да оказват влияние на външната работа. Има програма за деня и ние действаме съгласно нея, независимо от желанията.

Във вътрешната работа ние полагаме усилия, доколкото сме способни, а какво усещане получаваме – хубаво или лошо – зависи от това какво именно ни се полага да почувстваме. Ако не усещаме въодушевление, възторг и обща поддръжка, значи чрез тези усещания ни помагат да се откопчим от егоизма.

Разочарованието в преминаваните състояния показва на човек, че егоистичното желание не го поддържа и той по естествен начин се отвръща от него. Самият егоизъм способства за това да се откажем от него и това се нарича „помощ против себе си”. Неприятното усещане в работата, съществуващо в нас, се явява помощ от противоположната страна, докато ние не успеем да се издигнем над своята природа и да погледнем на нея отгоре заедно с Твореца. Това е с други думи, когато аз с Твореца стоим срещу фараона. По този начин аз се издигам над него и преминавам махсом.

От урока по статията на Рабаш, 24.12.2010

[33000]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - No Comments→

Въпрос: Как да предадем на човек допълнителен подход към реалността, за да забележи той, че има още нещо освен неговия обичаен поглед?

Отговор: Докато човек окончателно не се развие, не опита всевъзможни философии и подходи, изхождащи от природния му егоизъм, нищо не може да се прави. Тоест преди всичко, необходимо е да се стигне до голямо разочарование и неудовлетвореност от света, в който се намираш.

1. Отначало се разкрива, че ми е лошо! – Този етап е задължителен.
2. А заедно с това, трябва явно да усещам, че вече няма да бъде по-добре!
3. И най-важното, че причината за цялото зло е моят собствен егоизъм.
4. А поради това, всичките ми действия само са ми във вреда, което се нарича, „по-добре седни и нищо не прави”. По-добре вече мълчи и дори не мърдай, защото всяко твое движение произхожда от твоя егоизъм и води до умножаване на злото в света.
5. Тогава човек започва да търси какво да прави и как да съществува по-нататък? Тези изяснявания трябва да включват целия минал извървян път и занятия, тоест религия, философия, наука. Тъй като даже науката сме развивали егоистично и тя не може да ни помогне да излезем от сферата на егоистичната реалност. Следователно, ние проверяваме всичко това и изясняваме, че нищо не може да ни донесе спасение.
6. И тогава, може би, ще бъдем готови да се вслушаме в гласа на кабалистите.

Ето, такъв е дългият път и разбира се по него е  необходимо съществуването на системата за разпространяване на кабала. Иначе ние никога не ще видим, че човечеството преминава този път на развитие и достига някакъв положителен резултат.

• Пита се, колко пъти човек трябва да почувства страдание, за да реши, че повече не го иска?
• И колко пъти той трябва да каже, че не иска повече да страда, докато накрая не реши, че действително е нужно нещо да промени?!
• И колко пъти той трябва да разбере, че е необходимо нещо да смени, за да започне наистина да действа в това направление!

Ето така, за да достигнем до някакъв резултат, от нас се изискват огромно количество действия, всяко, от които ни донася проблеми, болка и страдания…

От урок по статията „Кабала и философията”, 10.01.2011

[32424]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация - No Comments→

Човек трябва да разбира, че неговото отношение към групата – това е огледало на самия него, безгрешно огледало.

В рамките на предприятието по разпространение ние можем даже да си викаме един на друг, но същността на нещата е в личното отношение към другарите, което свидетелства за повече или по-малко изправен или въобще не изправен подход.

Затова с външната група ти трябва да работиш външно, а с вътрешната – вътрешно. Такъв е порядъка.

От урока по статията на Рабаш, 27.12.2010

[30917]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Днешният свят е устроен така, че нито една страна не може да се затвори  и да заключи границата си. Ако се затварям отвън, то нещо вътре непременно няма да бъде в ред.

Дори самите ние не разбираме от какво. Струва ни се, че сме създали общество, напълно обезпечаващо себе си с всичко необходимо, както голям колхоз: с месо, с мляко, с риба, с плодове и можем да въведем натурално стопанство, което не зависи от никого. Но нито една страна не може да направи това!

И не защото тя не е способна да се обезпечи с каквито и да е материални продукти: вода, електричество и други външни ресурси. Но защото така  работи това вътре, в природата – тези наши зъбни колелца са се свързали плътно едно с друго и никое не може да се отдели от останалите!

Ти няма да разбереш защо през цялото време имаш някакви проблеми – ту кравите не дават мляко, ту тревата не е израснала, ту е загубена реколтата. Не знаеш откъде, изведнъж такава несполука – но това няма да работи! Защото вътре колелцата така здраво са се зацепили, че си длъжен да бъдеш свързан с целия свят. И това днес е необходимо да се обясни на всички!

Но никакви G8 или G20 няма да ни помогнат да се обединим. Дори ако всички се съгласят с това и се договорят да се хванат за ръце и да се държат един за друг – ние ще предизвикаме само още по-големи разрушения. За един миг те ще се хванат за ръце, а вече в следващия миг между тях ще започне война.

Обединяването ще доведе до световна война, ако то не е заради Твореца, заради духовна цел. И тогава ще бъде по-лошо, отколкото в Русия, която е искала така да обедини хората.

Затова освен обясненията, че всички ние сме свързани от страна на природата, а не по свое желание, което й е противоположно, е необходимо да разкрием как можем да изменим своето желание към единство, за да искаме  да се завъртим заедно с всички зъбни колелца в правилната посока.

И за това ни е необходима светлината, връщаща към източника, която ни обединява! А това е възможно само при изучаване на науката кабала.

Но отначало може да се подготвя човека, като му се обяснят всички условия около този последен момент – когато ще остане само да му се даде ключа, който се намира в науката кабала. Постепенно той започва да разбира, че съществува всеобща взаимовръзка и че няма избор, научава в какво се състои  нашата свобода на волята.

И така всички свиват и свиват този обръч, докато в него не остане само един неразрешен централен въпрос. Ето тогава и може да се даде на него отговор и тогава човекът ще го приеме.

Така мъдро е необходимо да се направи разпространението, за да достигне до хората постепенно, показвайки, че това не е свързано с никакви стереотипи – нито с мистиката, нито с религията или с юдаизма.

Това е естествена наука за това, как човекът да се впише хармонично в този свят. Тя ти обяснява закона на природата, който управлява света и вътрешния закон в човека, тоест кой си ти и как да се приспособиш към света.

От урок по статията ”Мир в света”, 26.12.2010

[30822]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - No Comments→

В статията „Мир в света” Баал а-Сулам пише, че всеки човек в обществото е като колело в системата на единен механизъм, в който отделното колело няма свобода на движението.

То е въвлечено в общото движение на всички колела в зададената посока, за да направи механизма годен за изпълнение на общата задача.

И ако в колелото стане някаква повреда, тя не се разглежда  като негова, а се оценява от гледна точка на ролята и предназначението му в целия механизъм. 

Първата спирка по пътя към успеха е да постигнем усещането, че всички ние сме свързани като зъбни колела и нямаме никаква свобода на движението отделно един от друг. Аз не мога да се въртя, ако не извършвам това движение заедно с останалите. А, ако другите се въртят, тогава нямам никаква възможност да не се въртя заедно с тях.

Затова, само при наличието на общо съгласие, ние можем да постигнем такова движение, което ще бъде желано от всички. Ако светът открие този закон – това ще бъде спасението. А, ако го разкрием в своята група, тогава ще можем да предадем това виждане на света. Това трябва да бъде главната тема на нашето разпространение – необходимо е да обясним ситуацията.

Но най-ефективно ще бъде разпространението, ако ние самите разкрием между всички нас тази абсолютна, задължителна, взаимна връзка. Това трябва да бъде основната ни мисъл днес – в Деня на Единството, който се провежда с нашите кабалистични групи по целия свят.

Връщаме се отново към рисунката на скачените зъбни колелца, където никой няма собствена свобода на действие. Независимо какви илюзии е хранил той по този повод,  както и да се е заблуждавал в своята слепота – но това е така.

Затова, аз съм длъжен да се включа в група, за да разбера и почувствам колко съм зависим и свързан с останалите, нямайки нито едно свободно движение – нито в сърцето, нито в разума. Нито пък, в които и да са желания и свойства, мисли и планове.

Всичко, което искам, мечтая да въплътя или правя, в крайна сметка зависи от другите. И нищо няма да ми се получи, ако не стигна до някакво взаимно споразумение и съгласие с тях.

Осъзнаването на взаимната зависимост в групата, в обществото или в цялото човечество – това е ключа за поправянето на света и човека.

А, ако аз не съм поправен, от една страна това зависи от обществото – то ме е увредило. Защото човекът е плод на влиянието на обществото. Но, нима аз самият не съм го избрал и не е ли по моите сили да му повлияя?!

Човекът не може да се откъсне от обществото – нито в лошия, нито в добрия смисъл. Затова, няма разчет на отделния човек – има само разчет за неговия свободен избор. Тоест за това, какво общество е избрал за своето израстване.

От урока по статията „Мир в света”, 26.12.2010

[30831]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития, Общата душа "Адам", Свобода на волята - No Comments→

Въпрос: За какво трябва да се грижи всеки на урока: за чистотата на своята духовна работа или просто за единството?

Отговор: Не е достатъчна схематичната грижа за единството въобще. Както пише Баал а-Сулам, ние трябва да строим единството на Исраел, Тора и Твореца.

Ние се намираме в такова състояние, когато решава всеки и всички заедно. Всеки внася своята лепта в общото желание на групата и получава от нея правилния стремеж към молитва. А след това неговата лична молитва отново се влива в единството на общата молитва.

Личната работа винаги се съчетава с общата: човек напълва общността, а също така напълва себе си от нея. В крайна сметка ние формираме единна молитва, за която е казано: „застенаха синовете на Исраел от работа”.

Затова целта трябва да бъде безкрайно важна в очите ни. Ние не я заменяме за никакви „постижения”, за никакви теоретични познания. Нас не ни устройва приспивният режим на ежедневието, защото с такива темпове можем да напредваме още хиляда години.

Ние не се задоволяваме с успеха от разпространението – защото това, естествено, е само средство. Каквито и да са нашите постижения, не трябва да ги считаме за цел в живота – даже временна, промеждутъчна.

Не трябва да успокояваме себе си с резултатите от работата и усилията, надявайки се, че с времето те ще свършат своята работа. Не, човек трябва незабавно да обръща поглед върху главното и да поставя пред себе си истинската цел – разкриване свойствата на Твореца, свойството отдаване в самия себе си. И без умора непреклонно да изисква това.

Всяка пауза вреди на него самия и на неговата връзка с Твореца. Затова тук се изисква обща молитва, която може да бъде постоянна.

Трябва да разбираме, че встъпването в духовния свят изисква много големи усилия, но в групата те не са толкова тежки и зависят от съгласието.

От урока по книгата “Зоар”. Предисловие, 14.12.2010

[29727]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - No Comments→

Въпрос: По време на урока ние непрекъснато се опитваме да създадем едно и също искане, което отнема от неговата острота. Как мога всеки ден да го възобновявам и да искам така сякаш е за първи път?

Отговор: Това е ключът и ако успееш, то ти не се нуждаеш от нищо друго. Но аз не знам как мога да помогна тук – именно за това е написано: „Каквото е по силите ти, направи го!”

Нищо не е по важно от подготовката за урока. Разпространението и всичко останало, което правиш в този свят, всичко трябва да се върти около тази точка – да изградим вътрешното искане по време на урока, очакването на светлината, която се спуска и ни поправя.

Това трябва да стане нашата неизменна мисъл, вътрешна болка, чувството без което аз ще умра и дори ще бъде много по-страшно от смъртта в материалния свят! Невъзможно е сами да достигнем до такова силно желание – човек се нуждае от група, подкрепа и всеобщо въодушевление. Ние трябва да чувстваме отчаянието, което се натрупва през годините…

Това е най-главната точка, около която всичко се върти. Ако я достигнеш, ти ще успееш във всичко. Няма нищо друго – това е точката, където ти се съединяваш с Твореца. Чрез нея, от долу нагоре, молитвата, МАН е издигната. Неговият отговор, МАД, се спуска чрез нея от горе надолу, като обкръжаваща светлина.

Тази потребност, болезнената точка, трябва да стане най-важната и значителна необходимост. Ние трябва непрекъснато да се грижим за нея и да мислим как да я усилим, как да дойдем на урока с разбито сърце, така че да можем да се съединим по време на него.

Останалото не е важно – няма никакво значение, какво знаеш и какво си направил. Крайният резултат от твоя живот и всичките ти усилия се съдържат само тук, в тази точка. Ако достигнеш до нея, то ти ще постигнеш всичко – ако не, нищо друго не си струва.

Нищо друго не е от значение освен тази точка, която се нарича „човекът” в мен. Тя определя дали аз съществувам или не.

От урока по „Бейт Шаар а-Каванот”, 07.12.2010

[29053]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - No Comments→

Докато човек не допълни своята картина на света с духовното възприятие, той се сблъсква с няколко проблема.

На първо място, на него му е трудно да направи разлика между материалното и духовното. Защото ние се намираме на материално ниво и трябва да изпълним определени външни условия.

Трябва да изградим работата в групата, отношенията в семейството, на работното място и между другарите – в това число и според законите на нашия свят, които приемаме като част от висшето управление.

От нас се изисква двояко отношение – към вътрешните и външните позиции. Но ако гледам на всичко „отвътре”, тогава защо изобщо е необходимо да разпространявам науката кабала? До кого се опитвам да я доведа? До вече поправените части?

Нашата картина на света е още несъвършена – тя се проявява с времето. И това е направено преднамерено, за да може пред лицето на раздробената на пръв поглед реалност, на човека да се предостави свобода на избора между двата принципа: „ако не аз на себе си, тогава кой на мен” и „няма никой друг, освен Твореца”.

На второ място, съществуват противоречия в работата с другарите. Или те са напълно поправени, или трябва да работя с тях като с равни, а това предполага друг тип отношения и изисквания.

Това раздвояване винаги съпътства начинаещия и той трябва да умее да работи с него. Защото именно благодарение на него, съчетавайки противоположностите преди и след действието, ние стигаме до правилния анализ и го реализираме.

От урок по статия на Рабаш, 02.11.2010

[25671]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Разпространение на методиката, Свобода на волята - No Comments→

Въпрос: Как да проверим, дали учим лишма или егоистично?

Отговор: Всичко зависи от целта, която си поставям. Ако тя е да отменя себе си пред групата, за да получа от нея правилния духовен ген – „решимо” и да го реализирам, значи уча по правилния начин.

Аз идвам в групата и се включвам в нея със своята точка в сърцето. И тогава, групата внедрява в моята „точка в сърцето” онова решимо, което има тя.

Аз не съм имал такова решимо, а само стремеж. Това е ново за мен решимо – от предишното съединение, от неговото разбиване.

Ако се съглася с мнението на обкръжението, поставяйки се под неговото влияние и приема това решимо като най-важното, тогава то става мое и аз го издигам в молбата за поправяне.

Излиза, че действам чрез съединяването с групата и искам то да се осъществи. Тоест поправям разбиването и чрез това действие привличам висшата светлина – защото това е единственото, на което действа тя.

От моя страна бива отправена правилната молитва (МА”Н) и в съответствие с това, идва правилният отговор, светлината на поправянето (МА”Д)

Затова, ако действам в група и отменям себе си заради важността на духовната цел и съединяването, което демонстрира групата, значи напредвам правилно.

Няма никакви други критерии – мога отлично да знам всичко, което е написано в книгите, усърдно да работя в групата, в разпространението, но моят духовен напредък зависи само от съзнателното поправяне на връзката между нас – няма нужда да правим нищо повече в този свят!

Всичко се проверява само по отношение на това, дали има някакво движение по посока на съединяването. Има хора, които се завимават с кабала десетки години, но дори не се замислят за него.

В този случай, не бива човека да бъде упрекван – това означава, че още не е готов. Но той все пак някак си напредва и това е за предпочитане, отколкото да не прави нищо.

Но, докато човек не пристъпи към реализирането на тази точка, той все още не е стъпил на духовния път.

От урока по статията „Науката кабала и нейната същност”, 17.10.2010

[23960]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Работейки в група, участвайки в обучението и разпространението, ние привличаме въздействието на светлината и тя ни носи нови ценности. Тогава отдаването става толкова важно, че човек променя своите приоритети.

Преди, той е искал да получава все повече качествено напълване, да бъде господар на живота си, да държи всичко в своите ръце. А сега, постепенно стига до осъзнаването и признаването на новия смисъл. Оказва се, че когато напълва другите, отдаването му предоставя още по-голяма изгода.

Като че ли в това има и нещо друго, освен красиви думи? Защо то привлича човека? Всичко идва от светлината, съгласно законите на духовната физика – пред човека започва да се разкрива глобалното кли, общата душа, взаимната връзка между всички.

И тогава, той чувства, че правилната „инвестиция” е влагането в другите, гарантиращо вечната, максимална възможна изгода.

Човекът още не вижда това с очите си, но предугажда, че тук се крие система, в която си струва да вложи. И той го прави.

Сега, той е съгласен, че Тора, т.е. светлината, връщаща към Източника е променяла и поправяла неговите 613 желания, което всъщност се явява изпълняване на 613-те заповеди.

Именно въздействие на светлината, ние очакваме от обучението, разпространението и живота на групата. Тогава, вместо да искаме да напълним себе си, ние ще предпочетем наслаждение за другите. За нас ще бъде изгодно да ги напълним.

Това също са егоистични сметки – с намерение ло-лишма. Аз искам да отдавам на другите и от това ще се чувствам добре.

Но светлината продължава да въздейства върху мен – аз все повече се включвам в групата, т.е. във външното кли, все повече се потапям в обучението и очаквам от него повече светлина. Предизвиквам промени в себе си и в крайна сметка ставам отчасти подобен на Твореца.

Вместо лична изгода и „надеждна инвестиция”, аз придобивам усещането за отдаване без каквито и да е очаквания и то става за мен най-великото откритие. Дори напълването, което отдаването ми носи, остава безвъзмездно и също изцяло насочено към него.

По този начин, аз действително ставам подобен на Твореца. Защото по мое желание и избор, благодарение на усилията ми в групата, светлината е преобразила моята природа.

С нейната сила, аз променям себе си, докато не се изравня във всички мои желания и действия с Твореца – до такава степен, че между нас е невъзможно да бъде намерена разлика. Именно това подобие се нарича сливане.

От урок по статия от книгата “Шамати”, 15.09.2010

[23694]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: Какъв е основният принцип на напредването?

Отговор: За да разберем по-добре духовната работа, трябва да започнем от края. Последната точка, целта – “сливането” – се постига чрез въздействието на висшата светлина върху човека.

В продължение на целия духовен подем (поправянето на егоизма от неговата начална точка до пълното поправяне), трябва още в самото начало на пътя, в началната точка на поправяне на егоизма, да възникне осъзнаване, че само висшата светлина може да ме поправи.

Тоест да осъзнаеш злото, както е казано ’’Аз създадох злото начало и дадох Тора за неговото поправяне’’ – това е изходната точка.

И тя е най-важната, защото в нея се различават вярващите от кабалистите. Вярващите не виждат злото в себе си, затова не се поправят, а изпълняват действия, за да отидат след смъртта си в рая.

А кабалистът знае, че възможност да разкрие висшия свят, му се дава само сега, и че телесната смърт няма да му разкрие нищо повече – няма нито рай, нито ад след смъртта.

Когато човек се откаже напълно от всички възможности да достигне целта, чрез различни увъртания, пътища и способи, и се отдаде единствено на висшата светлина и разчита само на нея – значи, той е излязъл на изходната точка по стълбата към Твореца.

По нататък, на човек му предстои да положи усилия, за да влезе през всичките врати, да се убеди, че те не водят към висшия свят, и да достигне до последните, вечно отворени – Вратите на сълзите, и да влезе през тях.

А дотогава има много егоистични кръгове за разкриване на злото: учение, егоистични мъдрости, разпространение – всичко което поискаш, само за да не се преклониш пред светлината, което сам не си в състояние да сториш, и само висшата светлина е способна да те поправи и повдигне към свойството отдаване.

Да ускориш това осъзнаване на злото, можеш само с помощта на групата. Да осъзнаеш, че злото в егоизма е не самото желание да притежаваш за себе си, а е в това, че този егоизъм е против Твореца и не ти дава възможност да достигнеш целта.

Трябва да свържем “групата”, “учението”, “разпространението” – само затова – за да осъзнаем по-бързо, че само въздействието на висшата светлина ще ни спаси.

[#22312]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Откривам книгата Зоар и започвам да чета: „Казал Бог: „Да бъде небосвод във водата…””. Това са описания на духовната реалност и аз трябва да я усетя в себе си.

„Бог” –  в мен,”е казал” – в мен. Небосвод, вода -също са в мен. Всичко това трябва да усетя в себе си. Книгата Зоар или всяка друга кабалистична книга трябва да предизвикат в мен чувствена картина.

А след това в коментарите „Сулам” ми обясняват, че „Бог” е Бина, „небето” е Зеир Ампин, „земята” – Малхут и към чувствената картина се добавя разбиране на свойствата и тяхната връзка.

Представи си, че си се родил в нов свят и нищо не знаеш за него, не го разбираш, само чувстваш нещо неизвестно, като дете. И започват да ти обясняват, какво е около теб, а на чувствената картина се налага обяснение.

Кабала е наука, подобна на естествените науки в нашият свят. Тя обяснява, какво именно аз усещам в разкриващия ми се нов, висш свят.

В нас все още няма духовна картина и ние не можем да свържем кабалистичните обяснения с нея. Но в началото аз трябва да усетя самата картина, така че думите от книгата чувствено да прозвучат в мен. А след това вече ще изуча същността на тези сили и свойства, и техните взаимодействия.

Ето защо в нашето разпространение има толкова малко вътрешната светлина. Има, но е съвсем малко. Ние трябва на всяка цена, а точната цена е поръчителството, да пробудим в себе си духовната картина…

И това е възможно само ако укрепим нашето обединение. Тогава ще видим в себе си за какво четем и ще разберем, че външната картина също се рисува вътре.

Написвайки своето тълкуване, Баал Сулам е обединил две части. Той е взел книгата Зоар и добавил научно обяснение към картината, която тя описва.

Но отначало на мен ми е нужна само картина! Затова сме облекчили текста, направили сме го по- близък, за да играе той с чувствата. А след това проникваме в него плътно и без проблем можем да разберем това , което усещаме.

Това е и науката кабала, подобна на естествените науки на нашият свят – наука за духовната природа.

От урока по статията „Поръчителство”, 19.09.2010

[21486]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Изучаване на кабала, Разпространение на методиката - No Comments→

Разпространението на науката Кабала и смяната на всеобщия мироглед зависи от нашите усилия по осъществяване на поръчителството между нас.

Ключът към успеха се крие в силата на поръчителството, а не в това, колко знаем и колко разбираме и дори не в това колко работим.

Защото силата на поръчителството пробужда криещата се вътре в нас висша светлина. И тогава тя започва да струи между душите, да пробужда хората.

Да се повика тази светлина може само с помощта на поръчителството. Поръчителството между нас – това е средство, за да привлечем светлината възвръщаща към Източника. Светлината е единствената сила, която променя нашите желания.

В нас е заложено голямо желание и искри, посредством които можем да запалим светлина, ако ги обединим.

Когато ние оставяме егоистичните си желания долу, а над тях съединяваме искрите си – в тях се разкрива светлината, която върши всичко.

Ако не я пробудим – няма сила, която да ни действа. Единственото, което ни помага е светлината. Желанията са само неин резултат.

От урока по статията „Поръчителство“, 19.09.2010

[#21492]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство, Разпространение на методиката - No Comments→

Има вътрешно разпространение – нашето сплотяване, в което ще се разгори огън, светлина.

В близко бъдеще ще достигнем до поръчителство и в него ще се разкрие светлината, възвръщаща към източника. Тогава всеки ще усеща това, което изучаваме сега.

Едновременно с това е нужно и външно разпространение, за да доставим известие за възможността да изменим себе си и света, всички хора в света.

Разпространението вътре в нас зависи от външното разпространение, и обратно. Вътрешното разпространение – е силата на светлината, която се запалва в нас и въздейства на всички души.

В бъдеще разпространението ще се води основно по пътя на вътрешното, а не на външното въздействие. Разбира се, нужни са нови филми и книги, необходим е международен ТВ канал, многоезично радио, но главното е нашата вътрешна сила.

Длъжни сме да стигнем до състояние, в което в нашето послание ще има много от висшата сила на светлината.

От урока по статията “Поръчителство”, 19.09.2010

[#21489]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Разпространение на методиката - No Comments→

Въпрос: След появата на трудовете на Баал аСулам, цялата методика за поправяне на душите е завършена. От този момент нататък ние имаме две задължения:

– разпространение методиките на Баал аСулам

– реализация на методиките върху нас.

Трябва ли тези два процеса да се извършват паралелно?

Отговор: Това се подразбира. Защото по степента, с която ние разпространяваме кабала в света, дотолкова приближаваме хора с точки в сърцата и те се присъединяват към нас – и така нашата сила, силата на тези, които желаят да достигнат разкриването на Твореца, поправянето на творението, любовта към ближния, съединението, сливането с висшата сила, расте.

Нашето количество расте, затова всеки от нас се сдобива с голяма сила, в резултат на все по-голямото обединение – това е силата на количеството. Колкото повече хора се събират в основата на пирамидата, толкова по-качествена е силата – повече хора се повдигат към върха й, а самата пирамида расте.

И затова у нас има две противоположни тенденции: да се съединим по-силно отвътре и да се разпространим повече навън, в света. Но тези две направления в нашата дейност не са противоположни, защото колкото по-силно е вътрешното обединение, толкова по-добре разпространяваме духовната сила.

Из урока в памет на Баал Сулам, 16.09.2010

[#21309]

Filed under: Баал Сулам, Ежедневен урок, Разпространение на методиката - No Comments→