Въпрос: Ние четем кабалистичните първоизточници, в които е заложена светлината. Може ли тя да се привлече по друг начин?

Отговор: Ти трябва да се учиш и да държиш връзка със системата, в която хората пребивават в отдаване. Трябва да държиш връзка с кабалистите – първоизточниците. Защото тях ги напълва висшата светлина.

Всички ние се намираме в единната система Малхут на света на Безкрайността. Всичко, което се случва по-нататък е само обличане, скривания, завеси, зад които състоянието ни става все по-тъмно. Все едно обаче, това е същата тази Малхут.

И затова, желаейки да пробудиш следващите състояния, ти установяваш контакт с хората, с душите, с желанията, които са вече поправени, с кабалистите. Четеш това, което са ти написали, за да държиш връзка с тях, за да си колкото е възможно по-близко до тях в общата система.

Без това как ще привличаш светлината, възвръщаща към Източника? Нужна е поне някаква нишка към самата идея, към посланието на кабалиста. Нека четеш неговия текст в превод, нека ти е трудно да го разбереш в подаването му и да предпочетеш облекчения му, адаптиран вариант, но самата идея ти е необходима. Макар и с нещо, ти си длъжен да бъдеш свързан с желанието на Баал а-Сулам, Авраам, раби Акивa, Рамхал, Ари, Моше… На теб ти трябва нишка, водеща към поправената част на системата.

А как иначе? Просто да дърдориш за поръчителство на улицата? За какво си мислят егоистите, скандиращи подобни лозунги? Подобно на футболните фанатици, те са готови да набият някого, защото любовта между тях винаги е насочена срещу някого. Само такъв егоизъм и нищо друго не им трябва.

Думата ”фашизъм” също означава връзка, обединение, но само против някого. Ето какво може да се случи, ако ние не дадем на света светлината, която да неутрализира това отношение и да разпространява поръчителството в целия свят, отхвърляйки възможността да се обичат едни, а да се ненавиждат други.

Без това послание в света ще се установи нацистки режим. Хората ще се обединят в борба с кризата и ще тръгнат един към друг.

От урок по статия “Даряване на Тора”, 11.07.2011

[47808]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация - No Comments→

Въпрос: Какво да направи човек, ако не му се отдава да превъзмогне себе си, ако в групата започнат сплетни и инсинуации?

Отговор: В това е и проблемът. Ако ние сме свързани, макар и само с една буква от кабала, то отсега и нататък, всичко, което се случва с нас, е свързано само с другарите, само с постигането на Твореца в групата. За събитията в живота ни няма друга причина. Каквото и да се е случва с теб, всичко хубаво и лошо е свързано с целта. Излязъл си на духовния път.

Хората по цял свят все още се намират в етап на ръст на егоистичното желание, докато не стигнат до тази точка, където ще им се открие проблемът: или обща световна криза на интегралната връзка, или точката в сърцето.

Обаче неуспехите с нас произлизат само от небрежната работа в обкръжението. И отново по този начин само в обкръжението, само във взаимната връзка с другарите, ти ще съумееш да поправиш всички проблеми. Защо? Защото ти самият пробуждаш светлината, която изпълнява цялата работа. Имено тя създава и определя всичко в твоя живот, от физическото до духовното здраве. Всичко зависи от това – има ли я или не достига.

По такъв начин работата в групата е универсално средство, позволяващо да се достигне успех във всичко.

Въпрос: Как да проследя за себе си, че групата е единствената територия на нашата работа? Как да се задържа на този път?

Отговор: Необходима е обща настройка и поръчителство, за да може всеки да помни това и да му придава значение. Аз съм длъжен да не забравям, че целият ми живот, на всички нива и във всички детайли зависи само от благополучието на групата, от нейното съвършенство.

От урок по статия “Даряване на Тора”, 10.07.2011

[47703]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - No Comments→

Въпрос:  Външното общество постоянно ме заплашва с унижение, с причиняване на вреда на моето Аз. Непрекъснато чувствайки поставения на гърлото ми нож, не мога да се спра в своя материален бяг. Защо в групата не се случва същото?

Отговор: Действително, има ситуации, когато човек иска да го бодне някакъв външен дразнител, защото не е в състояние сам да се събуди. Но това е неправилен подход. Само ако човек е неспособен сам да организира това „дразнене” чрез групата и книгите, наистина ще почувства ножа в гърлото си. Но ако е способен на това, ще му дадат време – още малко, и още. Разбира се, и групата е задължена да поеме пробуждаща роля и да се погрижи за човека.

Като цяло се развиваме по два начина: или чрез страдания, или чрез силата на Твореца. Това зависи от взаимовръзката между мен и групата: колко влагам в нея и колко получавам от нея в отговор.

Необходимо е от другарите да получа поръчителство и увереност. Всъщност, в групата трябва да се чувствам като бебе в ръцете на майката. Нима има в света по-надеждно място? Детето се успокоява в майчините ръце, но не иска в люлката, не иска нищо – само да остане там, където по принцип няма беди.

Такава взаимна преданост е естествена, както за детето, така и за майката. Задължава ги природата, а ние трябва да стигнем до това над своята природа. Представи си групата, като бебе в твоите ръце и ти като бебе в ръцете на групата.

От урок по статията „Свобода на волята”, 24.06.2011

[46347]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: Как може да обясним на хората защо любовта е нужна?

Отговор: Ти може да обичаш да обядваш риба, да обичаш своя малък син, да обичаш ближния, или Твореца. Едни и същи думи определят напълно различни понятия.

Полезно ли е да се възхвалява любовта към ближния пред човек, обичащ риба? Как може да му се обясни насладата от отдаване? Какво ще разбере? Че трябва да даде рибата си на някой друг? Това ли е любов?

Какво означава да обичаш ближния? Това има напълно различен смисъл. Обичай ближния означава да присъединиш неговото желание към своето и да работиш с твоето желание, за да напълниш неговото. Тогава ние двамата се сливаме в едно цяло, където аз го напълвам. В какво става напълнен? В неговото желание. Желанието му по отношение на моето е като Малхут по отношение на Зеир Ампин. Аз съм като Твореца, а той като творението. Това е моята работа.

Ето защо „любов” е връзката между Твореца и творението. Само това е любов – отношението на творението към Твореца. Ако мога да създам такъв вид отношение към другите, или с други думи, ако придобия качеството на Твореца, качеството на отдаване, и чрез него се свържа с желанието на ближния точно както Твореца, се оказва че Той е в мен и аз правя нужното в отношението към ближния. Това означава да обичам ближния.

Нямаме право да използваме думата „любов” в никакъв друг смисъл, контекст или случай. В противен случай ще го объркаме с нашата „любов към риба”.

Тук говорим за степента, в която Твореца, качеството на отдаване, се облича в мен. Първо, трябва да спазваме принципа, „Не прави на другия това което е ненавистно за теб.” Така ставам неутрален. След това, трябва да придобия желанието на другия като мое собствено. То става по-важно за мен и така той става по-голям от мен. Готов съм да направя всичко за него, както бих направил за болното си дете в материалния свят. Аз съм изцяло „късо съединение” на неговото желание; това е, което ме кара да действам.

Точно заради това съм подобен на Твореца, като Зеир Ампин, който получава молба от Малхут. Колкото повече желанието на другия ме активира към отдаване, толкова по-голям съм от него. Това е любов. Виждаш ли,  колко е различно от сегашните ни представи.

Колкото повече отдавам на другите хора, толкова повече им предавам поправящата Светлина. Преди всичко, има взаимно поръчителство между нас. Аз не напълвам неговото егоистично желание, а разкривам в него желанието да бъде в една система с мен, така че Шхина да царува между нас. Така че какво трябва да му осигуря? Давам му моята подкрепа на взаимното поръчителство, което той също предоставя за мен като го разкрива в желанието си. Това е любов.

Никой не е включен в егоизма на другия. Аз не откривам егоистичното желание в другия човек, а желанието за взаимна подкрепа, за да разкрием Твореца в отношенията между нас. Творецът не може да бъде разкрит в никой индивидуално или просто в моето отношение към друг човек, освен ако не е подкрепен от същото отношение към него. Любовта не работи в една посока. Тя е двупосочна улица. Тя изисква свързваща мрежа, чрез която импулсите на отдаване се вливат, мрежата е пропита от усещането за любов, отношението на взаимното поръчителство и взаимност, чрез които ние укрепваме един друг.

В същото време, егоизмът остава отдолу, без да прави никакви изчисления за напълване. В крайна сметка ние се издигаме над него, свързани сме от нашето взаимно намерение за нуждата от отдаване. И когато то достигне определено ниво на единство, създавайки мрежа над нас, ние разкриваме Твореца, взаимното качество на отдаване и любов между нас.

От урок по статия “Даряване на Тора”, 20.06.2011

[45908]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Поръчителство - No Comments→

Въпрос: Моето тяло се състои от множество клетки, заети с постоянна грижа за целия организъм, а не със самите себе си. Всяка клетка действа така, сякаш е уверена в това, че ще получи от цялото тяло всичко, което ѝ е необходимо, както е във взаимното поръчителство.

По какъв начин цялата тази съвкупност от клетки всъщност образуват моето ”Аз” – напълно противоположно на тях, желаещо да получава само за себе си? Къде се случва всичко това?

Отговор: С други думи, има някаква система, включваща в себе си неживата, растителната и животинската природа, които се управляват свише от природата и пребивават в пълна хармония и взаимно поръчителство.

Какво се случва с човешкото стъпало? Като че ли ти можеш да правиш каквото ти хрумне, сметка никой не ти търси, никой нищо не иска от теб, всичко е в твоите ръце…

Сега в нашия свят ние стигаме до разбирането, до осъзнаването, че човешкото стъпало се нуждае от поправяне – подобно на всичките останали от предходните стъпала, които се движат от Природата в правилна посока. Неживите, растителните и животинските стъпала вътре в нас и в обкръжаващата ни природа наистина се намират в поръчителство. Ти нищо не трябва да поправяш, освен намерението на стъпалото на човека.

Въпрос: Излиза, че моето тяло – си е духовно, и само моето ”Аз” – материално?

Отговор: Твоето тяло е духовно, ти не трябва да го поправяш. На своето стъпало то действа като духовно. В 1, 2 и 3 ниво на разпространяване на пряката светлина още няма съсъд, няма желание, няма откъсване от духовното. С една дума това сякаш са стъпала на нашето тяло, които не трябва да се поправят. Има в тях неизправности, които ние, от нашето 4-то човешко стъпало, проектираме върху тях и с това ги разваляме. Но това не означава, че те сами по себе си не са поправени.

Ния разваляме природата – и затова я виждаме повредена. Но това ние сами сме го направили! А в самата природа винаги има правилен баланс, равновесие. Ние виждаме как едно животно изяжда друго – и на нас ни се струва, че това е жестоко. Но това, не е така. Ако всичко проверим то ще видим, че те се грижат едно за друго, изчистват природата и в крайна сметка съществуват в доброто, защото всичко произтича от равновесието на силите.

Затова ние трябва да поправим само 4-та степен – човекът вътре в човека. Първите три нива са поправени, и ако поправим 4-то – ние ще видим света съвършен, включвайки човешкото тяло и всичко съществуващо.

От урока по ”Въведение в науката кабала”. (Птиха), 20.06.2011

[45902]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

Световен конгрес в Москва, урок №7

Въпрос: Вие ни давате правилни съвети. Защо ние не ги чуваме и не ги изпълняваме? Научете ни да изпълняваме Вашите съвети.

Отговор: Това не е по силите на един човек, а само в случай на няколко човека заедно, които са се разбрали помежду си да достигнат определена цел.

Ние сме се събрали тук, за да създадем група, развиваща се по метода на Баал а-Сулам – така пише Рабаш в своята първа статия за групата. И ние трябва да вървим напред с този метод, помагайки си един на друг да достигнем целта. И ние на всяка цена ще я достигнем, ако се намираме във взаимодействие и взаимно си помагаме и сме в поръчителство. Нищо друго не ни трябва.

Въпрос: Но какво ни пречи тогава да го осъществим?

Отговор: Да започнете да го осъществявате – тук и сега. И разделяйки се с телата, не се разделяйте помежду си с душите си. Аз много се надявам, че онзи сериозен потенциал, който сме придобили по време на конгреса и преди него, ще го съхраним и приложим. В това се състои нашата работа.

От 7-я урок на конгреса в Москва, 12.06.2011

[45616]

Filed under: Въпрос-отговор, Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Поръчителство - No Comments→

В кабала не е прието да се говори за лични усещания. Говорят за любовта към другарите, но само общо – като не говорят за себе си и като не изричат конкретни имена.

Трябва да говорим за величието на учителя, величието на Твореца, групата, другарите, важността на целта, защото без това, да се въодушевим един друг, ние няма да напреднем. Това ни дава сили за работа, и именно в това е целия смисъл на групата. Но за всичко това се говори не от първо лице, като не разкриваме своите собствени чувства, желания (келим).

Защото останалите още са непоправени до степента Бина (хафец хесед), за да “не правя на другия това, което е ненавистно на теб самия” и могат да те повредят със своите мисли. Затова съществува такава забрана.

Ти разказваш за това, колко е велика духовната цел – но не за това, как ти или някой друг е вдъхновен от духовното. Необходимо е да се разказва за закона, действащ в мирозданието, за формулата, съществуваща в системата от сили, а не да се показва на някого лично.

Цялата наша работа е вътрешна и скромна. Аз трябва да видя групата не както конкретни хора и лица, а както сили, стремящи се към Твореца, към отдаване, и обединяващи се, за да достигнат заедно тази цел. Тази връзка между нашите желания, тази мрежа, която и ни свързва се нарича група.

Затова, когато аз говоря за групата, не споменавам имената на хората. В нея сякаш няма хора – има само желания, свързани във взаимно поръчителство! Ако тези желания достигат такава връзка, която да стане действително отдаваща съгласно първото духовно стъпало, то те я разкриват и я напълват със светлината Хасадим, с взаимното отдаване.

От урока по статията на Рабаш, 26.05.2011

[44033]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: Как на практика мога да повлияя на другарите си, за да пребивават те в правилно намерение по време на урока и най-главното – по време на четенето на книгата Зоар?

Отговор: Преди всичко, ние трябва да се поддържаме един друг във вътрешното търсене, във вътрешното усещане, защото това се нарича поръчителство. Без взаимната ни поддръжка, аз няма да достигна състоянията, в които ще усещам всички общи желания като свои.

И не защото те се нуждаят от мен или аз от тях. Тези действия са много по-дълбоки от външната поддръжка. С тях аз пробуждам себе си към осъзнаване на това, че всичко това е желанието – съсъда на моята душа

Понякога аз мисля за съединяването в желанията, но разбирам това или не, самият аз по този начин възбуждам светлината, ако извършвам действия, насочени към единството на нашия духовен съсъд/желание. Защото светлината – е една. И ако аз не се обръщам към нея посредством едно желание/съсъд – аз не пробуждам светлината.

Затова аз трябва да мисля за общите желания, в които ние пребиваваме във взаимно отдаване и поръчителство. Всъщност, поръчителството – това е това тясно отворче, през което ние откриваме входа на светлината. Защото поръчителство означава, че ти вече си съединен с други в единство, подобно на единството на светлината.

От урока по Книгата „Зоар”, 15.05.2011

[43091]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - No Comments→

Преди четенето на Книгата „Зоар” ние трябва да се настроим така, че да имаме полза от четенето. Зоар разказва за поправянето на душите, т.е. за поправка на връзките между нас – и затова, четейки го трябва да се стараем описаното там състояние да бъде усетено в нас. Това означава, че ние желаем да разкрием за какво се разказва в „Зоар”.

Разкриването, това не е разбиране от разума. Как изобщо мога да разбера онова, което никога не съм виждал?… Мога да видя само при условие, че в мен се формират нови модели от усещания, понеже виждането е усещане в нашите желания, в съдовете на нашето възприятие. А усещанията могат да възникнат само съгласно моето особено вътрешно състояние, когато то ще съответствува на описаното в „Зоар”.

Да се постигне това може само в случай, че аз се издигна на нивото на отдаващия, както изисква това „Зоар”. Как е възможно това? Ако аз се съединя с обкръжението, относно което мога да изразя мярката на своето отдаване. Затова още преди да сме отворили Книгата „Зоар”, ние трябва да се стремим да се съединим в едно цяло – в такова състояние, на такова ниво, с такава сила, които ще бъдат подходящи за разкриването на „Зоар” и връзката между нас.

В зависимост от това, как всеки отменя себе си и се съединяваме заедно във взаимно отдаване и поръчителство – в такова количество ние можем да достигнем състояние в което да усетим за какво ни говори „Зоар”, дори в минимална степен. И всичко това зависи само от силата на обединението между нас, което задължително трябва да бъде на висотата на първа духовна степен. Тогава ние ще усетим за какво се разказва в „Зоар”.

Затова говори Баал а-Сулам в „Предисловие на Учението за Десетте Сфирот”, п. 155: стремящият се да познае изучаваното, притегля върху себе си светлината възвръщаща го към източника. Всъщност, цялата работа е да се стремим да бъдем в това състояние, и да го усетим. От нас се иска желание да усетим потребност от разкриването.

От урока от Книгата „Зоар”, 24.05.2011

[43858]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Молитва, Намерение - No Comments→

За да ускорим нашето развитие, на нас ни дават всевъзможни препятствия, отблъскват ни, объркват ни, сякаш няма смисъл да прилагаме усилия и можем просто да почакаме, докато не се промени нещо от само себе си.

Или започвам да си мисля, че съм приложил вече достатъчно усилия, но  така и не съм намерил духовното разкритие. А може би Творецът  е изоставил творението, или това сега не ми се полага и трябва да почакам някой друг удобен момент, възможно в друг живот? Човек си намира всякакви оправдания само и само да си намери някакво оправдание и да не приложи нужните усилия.

Но е казано, че ”Законът е даден и не може да се нарушава”. Висшата светлина си остава в абсолютен покой, и ние се намираме вътре в нея. И само за сметка на своите усилия можем да развием своите желания. От приложените усилия зависи поправянето на желанията, а значи и разкриващата се в него светлина. Това е обикновен закон.

Не трябва да се забравя това и през цялото време трябва да си напомняме, за да живее този принцип в групата, неоставящ място за спорове и съмнения: ”защо аз нищо не получавам?” Къде е заплатата за моята работа, къде е разкритието, къде е очакваната награда?” Ти питаш, къде е всичко това? – Ето го, то е пред теб – вземай! А ако ти все още не го виждаш, не може да го вземеш – това означава, че още не си готов. Тогава продължавай да прилагаш усилия – какво да се направи, ако ти не можеш да съзреш онова което стои редом с теб.

Затова, не си струва да мислим, че можем да постигнем духовното с помощта на някакви вълшебни средства, съхранявани в тайна. Нищо няма да ни помогне освен работа. Недостиг на чувствителност – това скрива от нас Твореца и висшата светлина. А, чувствителността можем да увеличим само с падения и подеми, само за сметка на приложените усилия и търсения.

Забранено е да се слушат разговори за умора и разочарования. Разказват, че някога на урок на Баал а-Сулам някой си тежко въздъхнал, Баал а-Сулам много се разсърдил и му казал, никога повече да не чува такова нещо . Човек може физически да бъде изморен, но не може да има умора в духовната работа, във вътрешните усилия! Недопустимо е да се показва такова настроение навън.

Разбираемо е, че човек може да преминава през различни състояния – той не е техен господар. Но той не трябва да показва това на обкръжаващите го – тъкмо обратното, колкото и тежко да се чувства, той винаги трябва да изглежда пълен с въодушевление и готов да приложи усилие във всякаква работа. Такова е изискването на нашето взаимно поръчителство.

От урока от писмо на Баал а-Сулам, 18.05.2011

[43383]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - No Comments→

Въпрос: Знаем, че “Исраел” – това е призвание, а не печат в личната карта. И все пак, имат ли някаква задача тези, които живеят в държавата Израел?

Отговор: В бъдеще тази земя, тази страна трябва да стане своеобразен символ на държава, която изцяло ще бъде изградена на силите отдаване, взаимна любов, поръчителство, на принципите “възлюби ближния, като себе си”, “не прави на другия това, което е омразно на теб”, на сплотяване в “един човек с едно сърце”.

Тук точно е това място и тези са условията, които са най-подходящи за това. И затова, ако човек се стреми към духовното, по някакъв начин той се стреми насам. Невозможно е да се създаде държавата Израел на Мадагаскар или в Уганда. Тук действа законът за клоните и духовния корен, и това трябва да се вземе предвид.

Така че, нямаме друг изход. Намираме се тук и тук трябва да построим държавата на отдаването и любовта, давайки с това пример на целия свят. Само така ще победим всички врагове, ще постигнем независимост и ще избегнем нови жертви.

Урок на тема “Народът на Израел”, 09.05.2011

[42613]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: Как човек да разбере, че е започнал да работи за обединението с другарите? Как може да се измери това?

Отговор: Работата за обединението може да се оцени по разочарованието, когато човек усеща, че всеки път като че ли се върти в кръг и дори се спуска още по-надолу.

Аз преодолях своето отблъскване от другите, пожелах да се свържа с тях, започнах да планирам, как да го направя, как да се сближа с тях, да участвам с тях. После разбрах, че нашето единство трябва да бъде вътрешно, а не – външно, трябва да се свържа с всички от цялото си сърце и душа, а не просто да ги държа за ръцете или да ги прегръщам през рамото.

Аз приложих толкова усилия и забравих за нашето единство. И отново се старах – и отново забравих. Мислейки за духовното, за целта, която трябва да постигна, аз не мисля за своите другари. Преди всичко в мен възникват други представи за духовното – като за разкрития, светлини, напълвания. Аз мисля, че духовното ще напълни всички мои желания, както в материалното, като че ли това е обикновено напълване с наслаждение вътре в желанието. Тоест, аз се приготвям да постигна духовното по егоистичен начин. Така установявам, че все още се намирам в изгнание.

Аз все се стремя към духовното, към единство, всеки път насочвам себе си правилно – към обединение с другарите, към укрепване в групата, в разпространението, към единствои поръчителство. Разбирам, че завися от тях, а те – от мен. И всеки път прилагам усилия, за да се задържа в тези мисли, че духовното – това е нашата взаимовръзка, над желанието на всеки.

И след всички мои усилия и правилни мисли, като че ли ме удрят с чук по главата и аз отново се връщам към предишните мисли за материалното: “И къде е моята полза?! Къде е духовното?! Какво получих? Нищо не се разкри в мен…”

Това се нарича изсмукване на всички мои усилия от Фараона. И така всеки път. Аз се старая да се издигна над егото си, да се свържа с всички, дотолкова, доколкото мога, организирам група, за да си създам правилно обкръжение, способно да ме поддържа, и изведнъж отново си мисля  : “И къде ми е печалбата – в мен? Какво съм спечелил? Какво намерих? Какво постигнах? Къде е напълването?”. Тоест, аз очаквам напълване на своите егоистични желания, а не разкриване на отдаването помежду ни. 

Така, всеки път Фараонът поглъща всичките ми усилия – докато накрая не ги изтръгне всичките от себе си, както е казано: “погълна изобилието и го изтръгна ” [Иов, 20:15]. Когато усилията ми достигнат краен предел, тогава всичко, което Фараонът е натрупал в себе си, ми се връща – но не наведнъж, а постепенно. Преди всичко, аз се издигам над всички тези желания, тоест “избягвам от Египет”, а след това постепенно ги разкривам във вид на “златния телец”, “разузнавачите” и прочие егоистични желания, но това вече – на ниво “пустиня”.

Когато работя в свойството “хафец хесед” (не желаещ нищо за себе си) – в “отдаване заради отдаване”, тогава се разкриват същите желания с напълване от Фараона, и именно те ми помогат да разкрия злото. Тъй като “в пустинята” нямам нищо, “хафец хесед” няма желания. Но според степента на издърпване на това егоистично желание от Фараона, аз мога да го поправя, като го превръщам във все по–голямо свойство “отдаване заради отдаване” – докато не завърша цялото стъпало, завършвайки своите “40 години скитане по пустинята”. Така ние напредваме.

От урока по Книгата «Зоар», 21.04.2011

[41287]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - No Comments→

Баал а-Сулам, „Поръчителство”: „Всеки представител на Исраел станал поръчител за това, никой от народа да не изпитва нужда от нищо.

Това всеобщо поръчителство освободило всеки от каквито и да е грижи за своите нужди и позволило в пълен обем да бъде изпълнена заповедта за любовта към ближния като към себе си, отдавайки всичко, което има, на всеки нуждаещ се.

Защото човек повече няма да се грижи за потребностите на своето тяло, тъй като знае и е уверен, че шестстотин хиляди предано обичащи се намират до него и са в готовност да се погрижат за него.” 

Става дума за явление, което е дълбоко скрито, и в същото време съдържа много актуални за нашето време моменти.

Преди всичко как може това да съществува: нима обединявайки се с другите, ще мога да бъда сигурен, че отсега нататък нищо няма да ми липсва? От какво следва това?

По-нататък, ако погледнем на ситуацията от историческа гледна точка, тя изглежда още по-странна. Три милиона човека отиват в пустинята. Това съвсем не е шега – те нямат опит с живота в пустинята – не са номади, а пришълци от Египет, които са живели добър,  охолен живот, много развит по това време. Животът им е бил уреден във всяко отношение и изведнъж – в пустинята.

Как да организират системата за снабдяване? Как да опазят всички от глада и жаждата? Жените с кърмачета, старците – как да ги обезпечат?

Работата е в това, че при излизането от егоизма се разкрива нова сила, нова реалност, наречена „поръчителство”. Това е общото кли, духовният съсъд, духовното измерение, в което няма да изпитваш никакви лишения, а ще има онова, което се нарича „манна небесна”, включително и вода, и храна. Поръчителството ще обезпечи всички твои ежедневни потребности.

По какъв начин?

Става дума за условия, позволяващи да се стигне до равновесие, да се придобие хармония с Природата. Връзката с Природата ще постави човека в такова положение, когато изобилието на Твореца ще премине към него.

Условието на поръчителството се състои в това, че човекът се съгласява да получи „хляб от небесата”. С други думи, той предава себе си на отдаването, за да получи само необходимото, ако се нуждае от нещо. А ако не се нуждае, тогава не – защото отдаването си е отдаване.

Това условие е задължително. Тъй като излизането от Египет е същността на вътрешното съкращаване, издигането над егоистичното желание. А какво трябва да се направи по-нататък? По-нататък може да се работи само в обединение. След скока се изисква единство – сплотяване на намеренията, мислите, целите, за да станат всички те едно цяло. Именно тук поръчителството влиза в сила.

По нашите сили е само да го поискаме, да го пожелаем – но то се осъществява свише. За това е казано: „Ще направим и ще чуем”. Поръчителството се реализира посредством силата на висшата светлина. Ако сме съгласни, тази сила идва и въдворява сред нас обединението. 

При това, всичко се случва над егоистичното желание, когато човекът иска да престане да се грижи за себе си.

От урока по статията „Поръчителство”, 24.04.2011

[41419]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - No Comments→

Египетското робство започва с това, че Йосеф иска да се обедини с братята, а между тях се разкрива ненавистта. Тук и става влизането в Египет, където те го продават.

Йосеф (праведникът, основата на света) – това е като основа, сфира, която съединява всички сфирот, намиращи се пред нея – „синовете на Яков”. Той е искал да обедини всички, но те не са поискали – всеки е пожелал да бъде сам за себе си. А Йосеф казва: „Вие трябва да се съедините в мен” – защото сфирата Есод обобщава в себе си всички останали сфирот, в нея няма нищо от самата нея.

Но всички останали свойства в човека са били против това и затова са започнали да усещат Египетското изгнание.

Тоест, цялата наша работа е само над съединяването, за което ти имаш световната група, местната група. Всеки от нас има възможността да напредва – и във физическата група и виртуално. И всеки вече има някаква подготовка за съединяването, само че ние засега не можем да вземем окончателно решението за него.

И е възможно всеки момент да ни се наложи окончателно да решим, че нищо не може да ни спаси, ако не се съединим помежду си – извън егоизма на всеки. Там, в точката на нашето съединение се намира духовното. Тази мъничка, тъмна точка изведнъж се разкрива, и в нея се открива вход в духовния свят – през такъв ограничен и тесен проход, че въобще е невъзможно да се повярва, че там може нещо да се открие.

Това става точно като раждане. Отначало изходът навън е закрит – зародишът се намира вътре в матката, която се нарича „Мем Стума” (буквата „мем” – свойството Бина, затворено от всички страни). И само след това, при условието на огромното желание да се роди, тази буква „мем” се разделя на две врати (две букви „далет” – врата/делет), на две оси (цирим/оси и същата дума – родилни схватки), и така се ражда новороденото.

Но за мига до това, в него няма никаква възможност да се разбере, да се предположи  и да се почувства, че състоянието, където се намира, може да разкрие.

Затова е необходимо силно обкръжение, което постоянно ще въздейства на всеки от нас и ще ни обезпечи поръчителството: силата за поддържане, силата за пробуждане, като ни възвръща през цялото време към намерението за съединяване.

От урок по книгата на Ари “Вратата на намеренията”, 21.04.2011

[41122]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

Цялото развитие става по четирите стадия на АВАЯ, които се получават от комбинацията на двете свойства: желанието за наслаждение и желанието за отдаване, започващи да се свързват едно с друго.

Отначало преобладава желанието за получаване, след това желанието за отдаване, след това те действат заедно, и в крайна сметка се получава последният стадий Малхут, желаещ в своите егоистични желания да властва над всичко.

Затова, когато светлината въздейства на желанието, предизвиква неговото развитие по 4-те степени – до „стадий далет”. Такъв е законът на духовната физика. В резултат става развитие по стъпалата: нежива, растителна, животинска, човешка. И самият човек също се развива по тези 4-ри стадия: неживо, растително, животинско, човешко ниво вътре в човека.

И затова, ние всеки път трябва да влизаме в някакво състояние, да постоим в него, и да усетим неговия недостиг. Ние стоим на някакво стъпало на развитие, докато не разберем неговата недостатъчност и започваме да търсим следващото стъпало. Всичко това става съгласни закона за 4-те стадия на развитие, по който вътре в текущото стъпало винаги е заложена обратната страна на следващото, притегляща ни към себе си.

Затова ние отначало се наслаждаваме на всяко ново достигнато състояние, а след това започваме да усещаме себе си в него като в „изгнание” – то става недобро, недостатъчно. Така в „мъртвото” състояние на нас не ни достига „растителният” живот, на „растителното” стъпало – не ни достига животинското, а на животинското стъпало – не ни достига човешкия живот. А какво не достига на човека? – Творецът!

Така ние преминаваме тези 4-ри етапа, които се наричат 4-те изгнания, и всеки път усещаме себе си в „изгнание”, за да пожелаем да излезем от това състояние. И всеки път, когато вече не сме в състояние да останем в това състояние, защото усещането за недостиг става непоносимо, ние преминаваме в ново състояние – и този преход се нарича „освобождение”.

И така, съществуват 4-ри изгнания и 4-ри освобождения. До днешния ден, в нашата човешка история сме преминали 4 изгнания и 3 освобождения и стоим на прага на 4-тото, последно освобождение.

В нашето днешно състояние ние имаме всичко, освен Твореца – усещането за Него, връзката с Него, за да почувстваме Неговото свойство – отдаване и любов към ближния! Ако на човек не му достига именно това, значи, той е достигнал последния стадий – усещането за недостиг от разкриването на Твореца.

Не съществува по-голям недостиг – това е последният! Вижте, какъв недостиг трябва да достигнем в своите усилия, упражнения, съвместна работа. Човекът трябва да провери – действително ли му липсва именно това? Ако не – той все още не се е доближил до освобождението.

Макар, че е възможно, ако около него има силно обкръжение, за което вече е определено да излезе от изгнанието към освобождение, то те ще го изнесат заедно със себе си – като старец, жена или дете. Преди всичко, излизат мъжете (гварим), тоест тези, които са способни на преодоляване (медгабрим) и изтеглят след себе си всички останали – някак им помагат и ги водят. Главното е останалите да бъдат готови да се присъединят към тях и да не се съпротивляват – искали сте да излезете, но просто сами засега сте били слаби и не сте притежавали достатъчно сили, за да се съедините. Но не сте били против това!

Тоест, на нас ни е необходимо да достигнем състояние, когато ще усещаме недостиг, именно на свойството отдаване и любов, единство, поръчителство – това е състоянието, което се предшества от духовното раждане!

От урока по статията на Баал а-Сулам “За Йехуда”, 18.04.2011

[41019]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Цялата трудност се състои в това да разберем, че групата, обкръжението, не са временно явление, необходимост, която постепенно ще отпадне.

Групата никога няма да изчезне и не е възможно да се постигне духовно напълване по какъвто и да е друг начин. От тези чужди, понякога отблъскващи те хора, от техния вътрешен свят, трябва да изградиш своята душа.

И не бива да гледаш техните лица, характери и поведение, а да видиш пред себе си само вътрешните им желания, за да изградиш от тях онова „духовно тяло”, на което искаш да отдаваш, и от което да се впечатляваш. Ако взаимно, един с друг, работим по този начин, ще осигурим на всеки усещането за поръчителство, подкрепа, сили за развитие и отдаване.

Тогава в тази група ще се почувстваш защитен от всяко зло – като в „ноев ковчег”! Често разкриваме такива „убежища” по своя път. Това е като майчиното лоно, в което се развиваме, преминавайки през различните стадии: зародиш-кърмене-зрелост (ибур-еника-мохин) – докато не се родим на новото стъпало, в новия свят.

Такава е ролята, в която ни се представя групата, докато нашата връзка с нея не се развие дотолкова, че започнем да получаваме чрез нея светлината, свойствата за нашето ново развитие – като от Ноев ковчег, от матката на майката.

А после се раждаме и започваме да развиваме връзката с това обкръжение – като с висшата майка (Има Илаа), получаваме чрез него въздействие от Аба ве-Има – и дори от още по-високо.

От урока на тема „Подготовка за конгреса в Ню-Джърси”, 23.03.2011

[38918]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - No Comments→

Въпрос: Какво означава: да проникнеш вътре в общата система от души, за която разказва Зоар?

Отговор: Това е невъзможно да се обясни с думи. Ако ние проникнехме вътре в тази система, то бихме усещали духовните явления зад думите на Зоар, бихме чувствали, какво означава всяка дума.

Ние бихме разпознавали всички тези свойства и желания, бихме разбирали защо се наричат с такива имена и се определят такива връзки между тях. Всичко щеше да ни се поясни.

Но всичко това се разкрива от вътрешния поглед на самата система – как душите са свързани една с друга е единен организъм, във взаимна поддръжка, поръчителство, партньорство, отмяна на всяка душа пред всички – в една или друга степен, на всевъзможни нива, но всяка над своето его.

В системата, където ние сме свързани помежду си на вътрешно ниво, ние се съединяваме над своя егоизъм. Тогава ти разкриваш тази система, и заедно с това виждаш този свят като по-външен в сравнение със същата система, понеже той пребивава във властта на егоизма, и го управлява с него.

В духовната система ни движи стремежът към единение, а в този свят ни управлява тенденцията към разобщаване, отделяне един от друг, желанието за собствена власт, гордостта. Това са две противоположни сили: тук аз отменям другите и се издигам, а във вътрешната система – отменям себе си и въздигам другите. Такава е тенденцията. И затова тези две системи изглеждат такива различни.

Според това как човек се включва във вътрешната система, той разкрива връзките между всички души: как всичко се устройва в пълна хармония, и силата на живот циркулира между всички – всеобщото отдаване един на друг, образуващо милиарди канали между тях, и цялото това множество светещи канали се превръща в съвършената светлина, напълваща отношенията между всички души.

От урок по Книгата „Зоар”, 22.03.2011

[38811]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Общата душа "Адам" - No Comments→

Конгресът в Мецукей Даргот, урок 3

Всички групи трябва да помислят как да изградят себе си, за да направят от всеки другар Човек. Как групата въздейства на всеки? Как се подлагам на нейното влияние? Постоянно трябва да се грижа само за това.

Ако осъзнавам, че светлината, Творецът действа върху мен чрез обкръжението, ако поставя обкръжението и себе си в такава позиция, която ще прокара за светлината път към мен, за да може със своето въздействие да направи от мен друг „образ”, за да промени моите свойства и да ги изгради по определен начин, за да ме „извае” – в такъв случай от мен ще излезе онова, което трябва да излезе.

Тогава началната точка на корена на моята душа действително ще нарасне и от мен ще израсне онова, което е заложено, записано в корена ми – в общия „конструктор” ще заема точно онова място, което трябва, за да се допълва все повече безкрайното кли.

Такава е нашата работа в групата. Сама по себе си, тя се разделя на различни компоненти – мъжка и женска част, деца и възрастни, стари и нови, нашата група по отношение на Исраел като цяло и Исраел по отношение на народите на света… Всъщност, тяхното искане по наш адрес е предизвикано от това, че не претворяваме в живота своето предназначение – да бъдем „царство на свещенослужители”. Както пише Баал а-Сулам в статията „Поръчителство”, именно тази функция трябва да изпълним по отношение на тях.

И доколкото не изпълняваме своето предназначение, своя дълг пред народите, дотолкова в отговор от тях получаваме съответното отношение. И затова все пак сме длъжни колкото може по-бързо да изградим система на възпитание за целия свят и да бъдем готови да приемем всички.

В крайна сметка за тази цел не е необходимо да отместваме планини. Виждаме че и малко количество хора, свързани с Твореца, са достатъчни, за да бъде предадена светлината от Него на целия свят. А ние имаме необходимата база и средства – става дума само за реализиране.

Много се надявам, че тази година ще организираме всяка наша група по отношение на другарите и децата, които я съставят, а също така ще сплотим всички групи в една голяма и така ще излезем за среща с народа на Израел, а със силите на нашите чуждестранни групи – срещу света.

Когато започнем да говорим за разпространението на методиката за възпитание,  хората веднага се заслушват. Знаете, че Израел не е от „любимците” на ООН, но когато им съобщихме за темата, която искаме да обсъдим, само след няколко дни ни поканиха на голям симпозиум на ЮНЕСКО, посветен на този въпрос.

Затова, цялото ни обучение и разпространение трябва да се разглежда като изграждане на Човека – на големия единен образ, на единната душа Адам Ришон, която е подобна на Твореца. Ето какво прави всеки от нас и всички заедно.

От 3-тия урок на конгреса в Мецукей Даргот, 25.02.2011

[37266]

Filed under: Възпитание на децата, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - No Comments→

Въпрос: Какво значи да молиш помощ от светлината?

Отговор: Когато човек започне да изучава науката кабала, му се струва, че в него има желание. Той с ентусиазъм се стреми да разбере, да познае, да направи нещо. Този порив му се струва безкраен и пригоден за по-нататъшното напредване.

Едва след много време човек започва да разбира, че устремът напред не се пробужда в него. Това разбито желание той придобива във взаимодействието с обкръжението, с другарите. Човек съвсем не иска да се обедини с тях в едно сърце, встъпвайки в поръчителство. Той ясно вижда разбитото желание: зло, ненавист вместо любов, отблъскване, неспособност към обединение.

Това желание спира човека, и с него той сега трябва да се обърне към светлината, връщаща към Източника.

Но къде трябва да се върна? Към какъв Източник? Що за желание е това?

Тук се изискват две много различни стъпки, и границата между тях е доста проблематична. За разума това е просто, а за усещанията на човека сякаш минава отчетлив ясен разрез: „Оказва се, със своите собствени стремежи аз само се добирам до вярното място, и не по-далеч. А след това на мен ми е необходимо да придобия ново желание, разбито сега между мен и ближните”.

Аз трябва да разкрия ненавистта към ближния и с помощта на светлината да видя злото в нея. Трябва да разкрия, че поправянето на тази ненавист – това е и връщането към доброто.

Тогава и ще ми потрябва светлината – не просто напълването, а силата, която ще поправи моето зло и ще ме върне към Източника, към доброто. А доброто за мен – това е единението с ближния.

Тези неща трябва ясно да се осъзнаят. Трябва да си изясниш, че е именно така, а не иначе. И проблемът е в това, че без поддръжка на обкръжението, човек е неспособен сам да работи над себе си. На него му е необходима външна форма, физическа поддръжка, а след това, устремявайки се към целта, той открива в групата такива неща, които не забелязват и самите другари.

Работата се води отвън и отвътре, но цялата тя е насочена към това да се разкрие мястото на разбиването между нас, да се разкрие злото в това разбиване и доброто при неговото поправяне.

В усещанията трябва да ми е абсолютно ясно: ето болестта, която ме убива, и само светлината, връщаща към Източника може да ме спаси. Аз самият не съм способен. А спасението е в единството, само то е лекарството за мен. Всичко останало аз не вземам в разчет, записвам в графата нулево или отрицателно, лошо влияние.

С общи усилия ние трябва да се стремим да усетим това за напред. И тогава можем да изискваме светлината, връщаща към Източника. Аз не просто се мъча, неизвестно с какво, не просто искам да узная нещо, не просто се стремя към духовността – защото всичко това е проникнато от егоизъм. Не, аз се стремя само към обединение, искам да придобия потребност в сплотяването с другите. Това се нарича „молитва преди молитвата”.

Само с такива крачки, макар и показни, макар и театрални, макар скрепявайки сърцето, ние постепенно ще се движим напред. Напред – към истината: не към голата истина на нашия “живот”, а към същинската, духовната истина. За това е казано: „Сред народа си живея”.

Искате да разкриете Твореца? „Творец” – това е свойството за отдаване. То се разкрива само в нашата правилна взаимовръзка. Колкото повече ще говорим, ще пишем за нея, ще я обсъждаме, колкото по-конкретно, по-непосредствено, по-ясно, по-отчетливо ще правим това, недопускайки това да стане привичка, толкова по-близо ще бъдем до реализацията.

От урока по статията на Рабаш, 08.02.2011

[34787]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - No Comments→

Въпрос: Какво е значението на групата във формирането на желанието, което може да разкрие Скиния Завет?

Отговор: В човека няма желания, насочени към Твореца! Аз не мога самостоятелно да се устремя към Твореца. Tова няма как да стане! Творецът се намира сред частните души, сред частните желания на обществото. „Сред народа свой живея аз” – това не са просто красиви думи. Творецът е мрежа от връзки между нас и там трябва да го търся.

Ако търся желание, което трябва да поправя, аз съм длъжен да се устремя към теб, да видя колко те ненавиждам, отблъсквам, колко си ми безразличен и тогава разкривам злото, злото желание е че не те приемам. Аз виждам разбиването: души, между които е разрушена връзката.

Ако разкривам това с помощта на учителя, книгите и обкръжението, ако съжалявам за това, че не съм свързан с другите „като един човек с едно сърце”, в поръчителство и пълно единство, това съжаление се нарича МАН – молитва, молба. Аз моля „мей нуквин” – женските води, силата Бина, отдаването, обединението, и тогава МАН се повдига в Малхут, от Малхут през З”А в Бина и в света на Безкрайността.

Не може да аз да съм се поправял и да съм се жертвал, ако това не е било насочено към ближния, към това обкръжение, в което съществувам. Там се случва реализацията, там се намира мястото на нашата работа.

Затова мястото за Скиния Завет и за Светилището, светилника, масата, начина, по който те са разположени едно спрямо друго, в каква форма, на каква височина и ширина, всичко това говори за нашето съвместно кли, което се нарича душа. И освен това кли няма нищо друго! Душата е съвкупност от нашите желания и правилното изобразяване на тези желания – частните души се наричат двор, Скиния Завет, Шатра. Всичко това е общо за всички нас и съществува между нас, вътре в нас.

Въпрос: Изменят ли се формите на Скиния в зависимост от нивото, на което се намира душата? Ще виждат ли различни хора в групата различни нейни форми?

Отговор: Те ще я виждат повече или по-малко ясно, с различна резолюция, яснота, като с очила и без очила. Всеки ще вижда малко различно съгласно своето ниво, своята форма и особеностите на душите, но при това всички виждат същото и могат да говорят за едно и също.

От урока върху седмичната глава, 04.02.2011

[34520]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Зоар, Тора - No Comments→