Мнение: Историята на тютюнопушенето в цивилизованите държави наброява повече от 500 години. Но борбата с тютюнопушенето започва през ХХ век, паралелно с образуването на тютюневия монопол и нарастващите приходи от този бизнес.

Дълго време тези процеси вървяха паралелно – медиците биеха камбаната, а производителите увеличаваха печалбата. Сега няма никакво съмнение, че раковите заболявания, сърдечните и дихателните заболявания се дължат на тютюнопушенето.

Но пушенето никога не се е смятало за социално-опасно, за разлика от наркотичната зависимост. Трудно е да се намери положителен персонаж на наркомана в човешката култура. Употребата на наркотици в древността се е смятала за позорно и недостойно дело, жестоко се е преследвало и се е порицавало от социума.

Здраво мислещият човек няма никакви съмнения относно пагубното въздействие на наркотиците. И тази пагубност засяга не само физическото самочувствие на наркомана но и непосредствено засяга неговите близки.

В този аспект е интересен културният бит по отношение на американското общество и законодателно-изпълнителната върхушка на това общество към употребата на марихуаната за легализиране на тези навици. Къде отиде консерватизмът и следването на моралните устои на нашите прародители.

За последното десетилетие в много щати на Америка наркотичното средство замести тютюнопушенето – активната борба срещу употребата на тютюн в САЩ разчисти пътя на марихуаната и при това напълно законно. Фаталното последствие от употребата на марихуана се разтяга десетилетия напред.

В този случай американските медици се озоваха на една страна с продавачите на марихуана. Медиците спокойно се отнасят към наркозависимостта, прекрасно осъзнавайки, че да се излекуваш от нея е много по-трудно, отколкото от обикновеното тютюнево пристрастие. Всички лепенки, брошури, дъвки в този случай няма да помогнат, без да споменаваме, че стойността на това лечение ще е много по-скъпо.

Реплика: По замисъл на американския елит, по-голямата част от населението трябва да бъде упоена, дрогирана, за да бъде естествено намален неговия прираст и да стане 1-2 милиарда. Друго такова ”успокояващо” средства няма. Затова в глобален мащаб е прието решението да се легализират и рекламират леките наркотици.

А на тютюневите компании им е наредено да мълчат. Такава заповед е отправена и към средствата за масова информация. От САЩ това отрицателно отношение към тютюна и положително отношение към марихуаната се разпространява в целия свят.

[130251]

Filed under: Здраве, Криза, глобализация - No Comments→

Съобщение: В столицата на американския щат Колорадо, Денвър, обявили първата борса за вакантни места сред компаниите в сферата на производството и разпространението на марихуана. В нея ще вземат участие 15 компании. Продажбата и отглеждането на марихуана става изгоден бизнес в Колорадо.

Продажбата на наркотика за развлекателно ползване е започнала през януари тази година. За първия месец данъците от продавачите надвишили 3 милиона долара. През тази година щатът е получил 70 милиона долара данъчни постъпления от легализацията на наркотика.

Реплика: Но колко ще се наложи да загубят после от нежеланите последствия, вследствие употребата на наркотици – изгубеното здраве, повишената престъпност, разбитите семейства и др.?

[129862]

Filed under: Здраве, Криза, глобализация - No Comments→

Мнение: Забелязвате ли, че хората взеха да стават все по-раздразнителни, все по-зли? Това е навсякъде: в домовете ни, в училищата, на работните ни места, в телевизионните шоу програми, по филмите и, разбира се, по трибуните на политиците.

Много психолози и социолози са уверени, че Америка преживява епидемия от гняв. Нацията е разделена на богати и бедни, на леви и десни – и всяка година икономическата криза обостря още повече това разделение. Хората работят повече, но средният доход на семейство продължава да спада.

Американците са недоволни буквално от всичко: от личния си живот, от работата, от съседите и политиците. Всички са съгласни, че така не може повече да продължава, но не могат да се договорят как може и как е нужно. Всички чувстват, че страната се приближава към пропаст, но имат диаметрално противоположни мнения за това, как да бъде изкарана от тази пропаст. Взаимните обвинения се превръщат в спорт, напрежението в обществото расте.

Коментар: Докато не се осъзнае необходимостта от промяна на човека (защото друго няма какво да се изменя) по лош и глупав или по добър и умен път.

[128382]

Filed under: Криза, глобализация - No Comments→

Интервю на руски журналисти с ръководителя на Международната академия по кабала, професор Михаел Лайтман

Украйна днес е свързващо звено, като мост между Европа и Русия. Но обединението на Русия и Европа не се харесва на  Америка, и тя прави всичко, за да не се случи това.

Части от интервюто

Украинският процес  няма да бъде спрян и той много прилича на ”Арабската пролет”. Става дума за управляван, подготвен предварително процес, вписващ се в общата тенденция на егоистичното развитие на човечеството.

***

Като цяло действат две сили: Едната е устремена към обединение, другата – към разединение. Първата сила се опитва да създаде общ пояс Европа – Русия – Китай, също и Япония. Но това с нещо противоречи на желанията и бляновете на американското правителство. То е против. При реализиране на по-лошия сценарий, това противопоставяне може да завърши с война.

***

Текущите тенденции няма да дадат добри резултати. Нито в една държава това не е довело до нещо добро. Простите граждани се оказват роби. И силата, която ги управлява, ги води на първо място към хаос. Същото беше подготвено и проведено в Близкия Изток.

***

Нищо не се случва от само себе си. Америка действа срещу Европа. Тъй като Европа се обедини, за да може да противостои на Америка, не като напълно независима, но като някакво самоопределение.

Днес има нужда Европа да се обедини с Русия посредством Украйна. По такъв начин, Украйна се оказа горещата точка – без нея обединение няма да има. Съставена от две части – прозападна и проруска – тя може да стане нужният ”мост”.

И тъкмо от това американците се страхуват много. Защото тогава ще изникне единно геополитическо пространство, включващо и арабските държави, тогава Америка ще изгуби целия свят. Затова за нея най-важното е да не позволи на Украйна да стане свързващото звено между Европа и Русия.

***

На това поприще се сблъскват много егоистични сили от различни държави и местният егоизъм, подгряван отвън, върви към разрив на връзките.

Ако силите, управляващи процеса, вдигнат народа, то Украйна ще тръгне към разединение. Неслучайно днес се оголват тези големи исторически противоречия, които не са били поправени и са дремели вътре, докато ”циреят” не се спука…

***

В крайна сметка, трябва да осъзнаем, че егоизмът е основният ни враг. Заради него не можем да достигнем до съглашателство, не можем да се избавим от кризите. Егоизмът е нашата природа и той ни ”погребва”.

Днес светът не намира нужната точка на съединение, независимо от горчивия опит на отминалите войни на миналия век.  ”Златният век” приключи, а решение няма. На всички им е ясно, че трябва да бъдат интегрални, подобно на Природата, че спасението е само в единството, в съвместното решаване на проблемите, но на практика дори Европа не е способна на това, независимо, че е създала единно пространство.

***

Трябва да се издигнем над егоистичната си природа и наистина ние имаме нужните инструменти за това. Само тогава ще можем да решаваме глобалните, интегралните проблеми във правилна посока, сближавайки се, във взаимна връзка. Така или иначе, в това е нашето бъдеще.

А днес нашето противопоставяне на силите на единната Природата се изразява в разпада на семейството, в конфликтите с различен произход. Проблемът е в това, че ние позволяваме на нашия егоизъм да ни управлява.

И в това се крие историческата необходимост – защото ние трябва да осъзнаем злото на егоизма. Само тогава ще достигнем до извода, че трябва да поправяме себе си, че проблемът е във всеки от нас, във всичките седем милиарда, и никъде другаде.

Затова само издигане над проблема, над нашата обща беда, само обявявайки война на егото, като на най-злия ни враг, ще ни позволи да се обединим и да създадем съвършено нов свят.

***

Правилният метод за търсене на бъдещата форма на държавата, народа, света е взаимното обсъждане, без да се страхуваме от обиди и претенции, без да се връщаме обратно в миналото. Против този общ подем към взаимно разбирателство ще са безсилни всякакви щурмоваци. Тъй като истинското обединение ни придава сила, която се намира на едно ниво над обичайния егоизъм.

Тъкмо по такъв начин ние действахме в Израел през 2011 година, когато американците се опитваха да инициират подобен процес, въвличайки в него масите.

Добрата народо-освободителна, анти-егоистична армия  прибягва не до оръжие, а до кръгли маси, зад които седят всички страни без изключение и решават проблемите си съгласно анти-егоистичната методика.

***

Ние сме тотално свързани помежду си в единен свят. И колкото да си ”играем” на поли-технологии и всякакви други игри, нашата връзка единствено расте, проявявайки все по-голяма взаимна зависимост между хората, народите, държавите, а така също и нашата зависимост от обкръжаващата ни среда.

По същество, ние се намираме в затворена сфера, която ни въздейства от всички страни на принципа на единството. Но нашият егоизъм се противопоставя на това. Тъкмо обратното, той ни разединява, разкъсва ни на части. По такъв начин днес е налице антагонизмът на Природата и нашето естество.

И затова Природата ни води към интегриране с жестоки методи. Цялата история на 20-ти век свидетелства за това.

***

Днес, искаме това или не, вече не може да играем в протекционизъм. Добрата взаимовръзка не е само красив лозунг, а насъщна необходимост, произтичаща от всички изследвания, факти. Светът е интегрален, а ние не. Това означава, че трябва да ни променят.

[128304]

Filed under: Интервюта, Криза, глобализация - No Comments→

Мнение: Два важни фактора влияят върху икономическото развитие: войните и политическото устройство на страните. Но да се оцени реалният икономически ефект от военните разходи е невъзможно, докато не е започнала войната. Това означава, че не е необходимо да се взимат в разчет.

Икономистите са освободили бюджетите на 11 развити страни (САЩ, Великобритания, Франция, Германия, Нидерландия, Италия, Испания, Канада, Австралия, Япония и Южна Корея) от военните разходи.

Оказва се, че дефицитите на техните бюджети са достигнали най-високата си стойност в съвременната история. Бюджетите бавно се плъзгат в пропастта от 50-те години на 20-ти век. Ако насоката на движението не се измени, светът го чака бюджетна катастрофа от невиждани мащаби.

В болшинство развити страни, Великата депресия е предизвикала постепенно разширяване на ролята на държавите в икономиката. Но политиците от развитите страни, без да се съобразяват с взривния ръст на бюджетните разходи, не са могли да създадат ефективни и устойчиви системи на социална защита.

Дълго време тази поразителна неефективност е “връзвала ръцете им”, понеже реалната стойност на социалните програми се е държала в тайна. Разточителните политици са поощрявали многобройните икономисти, отричащи дългосрочните негативни последствия от дефицитното финансиране. Когата икономистите и политиците разбрали, как на практика стои ситуацията, било късно: снижаването на социалните разходи означавало отлъчване от властта и следователно, станало неприемливо.

Тогава в работа пристъпили Централните банки. Вместо да действат в съответствие с пазарните механизми, те приели да съкращават процентните ставки и да изкупуват държавните дългове. Обикновените граждани се увлекли от живота в дълг. Частното кредетиране пораснало до опасно ниво. Сега държавите продължават да живеят в условията на огромни дефицити и не предприемат практически никакви усилия, за да решат този проблем. Да се измъкнат от този затворен кръг, ще помогне само голяма финансова катастрофа.

Реплика: Или осъзнаването на необходимостта от кардинално преустройство на цялото общество – неговото превъзпитаване. А то ще доведе до преустрояване на целия живот – икономически,  политически, обществен, семеен и др. Освен изменението на човека, в нашия свят няма друго средство да изменим нашия живот и да избегнем катастрофата.

[127707]

Filed under: Криза, глобализация - No Comments→

Мнение (Джоузеф Е. Стиглиц, икономист, нобелов лауреат): Най-мрачните прогнози за дългосрочна стагнация и спад в стандарта на живот на хората в САЩ и Европа могат да се сбъднат от грешките на правителствата. Властите налагат програми за икономии, отказват да извършват реформи, намаляват разходите за образование и здравеопазване.

За политиците не представлява опасност: доходите на елита растат за сметка на фондовия пазар. Но обикновените хора страдат: стандартът им на живот спада, без перспективи за подобрение. Решение на проблема: обикновенните хора трябва да се вземат в свои ръце, у властта няма надежда.

Реплика: Нашата природа, егоизмът, е над нашия разум и ние сме в негова власт. Той ни принуждава да действаме ирационално, дори пред заплахата на нашата собствена смърт. Както е казано: ангелът на смъртта поднася капка сладка отрова на човека и той принудително отваря уста и я поглъща, за да напълни своя егоизъм, усещане за живот, въпреки че именно тази капка го убива. Така и елитът не може да ограничи себе си в експлоатирането на обществото, дори пред заплахата от въстания, войни и самоунищожение.

[127552] 

Filed under: Криза, глобализация - No Comments→

Всеки човек има своето предназначение, в света никой не е излишен.

Днес, когато чета колко много хора загиват за едно денонощие в различни катастрофи, произшествия, сблъсъци, се учудвам на спокойствието на обществото.

Някога в Ленинград съществуваха така наречените народни дружинки, следящи за реда в града и ни задължаваха да бъдем нейни членовe. Там, в милицията за първи път чухме съобщението: “спешно излизане на адрес, където има извършено убийство“. За това никъде не се пишеше, не се говореше. Ние бяхме поразени: “Има убийство?!” Сега всеки ден съобщават за това,че да допуснем в Ливан са убити 1000 човека, други 1000 – в Сирия и т.н., но кой ли се вълнува от това, което се случва. След няколко седмици на много масови сблъсъци и големи загуби ООН започва вяло и мудно обсъждане на фактите за вандализъм, случващ се в някаква страна. Всичко това ми напомня за „справедливия гняв на съветските хора“.

В света няма нито един излишен човек, всеки изпълнява своето предназначение. И когато Висшето управление премахва тези хора по такъв кръвен начин, това значи, че ние не можем да използваме правилно този живот и за това ни лишават, коригирайки пътя, принудени да загинем от ужасна смърт. Едновременно с това, човечеството се отнася толкова пасивно към това, че даже в медиите не се споменава, че някакви международни организации са излизали навън с искания да се спрат убийствата и масите да се успокоят.

Никой към нищо не призовава. Всички са спокойни. Ако правителството не трябваше да реагира по някакъв начин на тия факти в рамките на международно-джентълменска дипломация, то медиите изобщо не биха споменавали за това.

В древноста, между другото, човешкият живот е бил по-тежък. Робите са стрували скъпо и са заработвали за себе си. Трябвало е да са нахранени, облечени, но за това са работили от сутрин до вечер и са били ценени. За това се споменава в много книги. В частност, в Талмуда се описва как трябва да се грижиш за роба си. Защото той може да донесе на хазяина си по-голяма печалба, отколкото обикновеното животно. С други думи, преданният, добър роб – това са добри пари. Затова пленените не са убивани, а ставали роби.

Животът е бил ценен и защото в тогавашните времена не са имали такава социална опора както днес. Ако мъжът в семейството е убит, то жена му и децата са умирали от глад, защото не е имало никакви социални организации и системи, които биха могли да ги подкрепят. Затова обществото е имало интерес животът на хората да бъде съхранен.

От ТВ програмата  ”Тайната на вечната Книга”, 19.08.2013

[125758]

Filed under: Криза, глобализация - No Comments→

Мнение (Проф. Я. Гилински, д. ю. н.): Немотивираният страх, апокалиптичните прогнози, депресията днес са най-често срещаните психиатрични диагнози. Усещането е такова, сякаш самолетът лети без екипаж към летище, което все още не е проектирано.

Най-добрите представители от рода Homo Sapiens винаги са се стремили да представят и реализират проект на идеалното общество. Но с осъществяването на надеждите за светло бъдеще делата на практика не са обнадеждаващи. Разрастващите се мащаби на насилие създадоха серия антиутопии.

Човечеството с бързи крачки върви към самоунищожение. Насилието съпътства човечеството през целия му път. То е елемент на обществения бит, носител на тотален характер (социално насилие, спортно, образователно, възпитателно…).

Реплика: Ако осъзнаем своето безизходно състояние, ще можем с негова помощ да преминем към вземане на решение, предлагано ни от кабала: да, светло бъдеще, но не с нашите ръце, а с висшата сила на природата.

[126217]

Filed under: Криза, глобализация - No Comments→

Проучване: Времето, прекарано от едно дете в училище, качествено може да се сравни с времето, прекарано от престъпник в затвора. Всяко място, където човек е лишен от свобода, държан против волята му, е затвор. И училището е просто такова място.

Децата нямат избор: те са длъжни да ходят на училище, искат или не, в каквото и да е настроение и независимо от техните собствени желания. Ето защо, всички ученици толкова се радват на болестта, освобождаваща ги от училищната каторга.

Разбира се, между училището и местата за задържане има разлика: затворът е наказание за престъпление, а на училище са осъдени всички деца на определена възраст. Но в затвора има по-голяма свобода: не се изисква да прекарваш цялото си време върху точното изпълнение на това, което надзирателите изискват ежеминутно от теб. Въпреки че за неизпълнение на заповеди се наказват и учениците, и затворниците.

Оказа се, че повечето деца са нещастни, докато са на училище, и особенно в началото на новата учебна седмица. Образованието в този вид, в който съществува, довежда учениците не само до депресия, но и до самоубийства.

Децата са принудени по цял ден да изпълняват указанията на учителите, а вечер у дома да подготвят уроците за следващия ден. Тези ученици, които не се справят със задачите, получават наказание, лоша оценка, учителския и родителския гняв, често и обществено порицание пред целия клас, подигравки от по-добрите ученици. Напълно достатъчно за невроза, а в по-тежки случаи – за самоубийство.

Проблем на училищното образование е системата не толкова за обучение, колкото за идеологическа обработка и възпитание в лоялност към властта.

Оценката и поощренията само влошават ситуацията: поощренията вредят на обучението.

Децата се раждат с инстинктивна потребност да се учат на това, което ще им помогне за нормално функциониране в света, те искат да знаят, да се забавляват, да се запознават, изследването на нещо ново е вродено човешко желание за знание и любопитството не може да бъде задоволено.

Нараства процентът на децата, които са на домашно обучение, обучавайки се у дома, самите деца вземат решение какво да научат и с какво да се занимават. Скоро традиционните училища ще бъдат разглеждани като варварски, защото те правят деца нещастни, угнетяват ги и излагат на постоянен психологически натиск.

Реплика: Училището все още е вид институция, създадена за производство на хора изпълнители, които са били необходими по времето на Чарли Чаплин. Отдавна е необходима промяна на училището, но дори и тези, които се борят за нова система в образованието, нямат единно мнение. Проблемът е това, че никой не разбира структурата на новия свят – интегрален, единен, взаимосвързан, към която човек трябва да се приспособи, интегрално да влезе в структурата на света. А промяната на човека е възможно само чрез метода на интегралното възпитание.

[125675]

Filed under: Възпитание на децата, Криза, глобализация, Образование - No Comments→

Мнение: Унищожаването на държавата започва с принудата към толерантност, в името на демокрацията и политическата стабилност.

Принудата към толерантност има за цел да разруши националната генетика и да дезинтигрира държавата, която е основна форма за организиране на социума, притежаващ социална отговорност.

В тази задача са включени още: превръщане на нацията в безотговорна към историята си и към културата на социума, представящ се като потребител, усвояващ онова, което е необходимо за провеждащите тази операция, за постигането на техните стратегически нужди и интереси.

Провеждането на такава операция разделя нацията на обекти и субекти, жертви на толерантността, което внася разкол между нацията и обществото, довеждаща ги до взаимна нетърпимост, подкопаваща националната идентичност и отслабваща обществото и държавата.

Такава операция включва в себе си няколко задачи:

– подхвърляне на идеята за ”толерантност” като основен фактор и критерий за ”демокрация” и неговото внедряване в общественото мнение;

– доминиране в сферата на националната и културна информационна мрежа;

– масово преобразяване на националното съзнание;

– информационно, идеологическо, етично, икономическо и накрая физическо поробване на лидерите на нацията, подменяйки ги с ”демократично” почистване на съпротивяващите се;

– формиране на симбиозата поробени лидери и търтеи, тяхното срастване;

– формиране на победа върху националните права, гарантираща им паразитен характер на съществуване.

А по-нататък могат да се формират различни по рода си  ”цветни революции”, преразпределение на собствеността и националното достояние, да се формира ”демократически” произвол, да се съсипе културата и силовите структури за национална сигурност и т.н., чак до ”концесиониране” от чуждестранни структури на отделни държавни територии, региони от национални пространства.

Външно това ще изглежда като нормално демократично взаимодействие между властите и гражданското общество, естествен подбор на ”най-добрите демократи и ефективни мениджъри” във властта, оптимизация на управлението на държавата и територията на страната – и всичко това, разбира се, “в името на благосъстояние на гражданите”.

На практика, това е смъртоносно, паразитно отравяне на нацията, което показва какво представлява паразитно да се зарази нацията, да жадуваш да забогатееш, да управляваш единствено за собствена облага, за преобразяване на властта, и унищожаване на държавата.

Независимо, че всичко започва с принуждаването за толерантност, политическа коректност и демократизация на една отделно взета страна.

Реплика: Това е само част от тактиката на съвременната война. На практика не може да и се противопоставим, това става ясно от случващото се с промени в държавите, как възникват конфликтите, оранжевите революции, арабската пролет и т.н… Единствена цел е управляване на света. Средствата са създаване на хаос с чужди ръце.

[125748]

Filed under: Криза, глобализация - No Comments→

Проучване (американски учени, списание Science): Климатичните изменения са тясно свързани с нарастването на насилието в целия свят. Учените анализирали климатичните изменения в продължение на 100 години и изяснили, че дори минималното изменение на температура и количеството на валежите корелира с ръста на нападенията, изнасилванията, убийствата, масовите конфликти и войни.

По оценка на учените, при повишаване на температурите броят на престъпленията нараства с 15%, а броят на масовите протести се увеличава повече от два пъти.

Реплика: Ако отчетем, че живеем в период на рязко затопляне, то нас ни очакват обширни и страшни масови престъпления, граждански войни, революции!

На това може да се противопостави само възпитанието: 1. То удържа хората от конфликти, 2. Непосредствено влияе на равновесието в екосистемата, доколкото човек е централен елемент в нея.

[115165]

Filed under: Криза, глобализация - No Comments→

Съообщение (гл. педиатър на Русия, А. Баранов): 40%  от руските юноши и девойки имат отклонения в репродуктивната система, които могат да доведат до пълно безплодие, а 40% от причините за безплодие се коренят в детска възраст. При това положение е трудно да си представим как може да се реши острият демографски проблем в страната. Министерството на труда и социалната политика призна: надеждите за промяна в катастрофалната демографска ситуация в страната не се сбъднаха. Лекарите смятат, че е необходимо да се отделя по-голямо внимание на опазването на здравето на подрастващите.

Реплика: Никой от настоящите проблеми не може да се реши веднага, защото те възникват само за да осъзнаем колко е порочна нашата егоистична природа. И само чрез преодоляването на егоизма, всички наши проблеми могат да бъдат решени

[114500]

Filed under: Възпитание на децата, Здраве, Криза, глобализация, Развитие на егоизма - No Comments→

Становище (B. Линдерман): Tематиката относно сексуалните предпочитания оглавява световната политика. И въпреки че не виждаме половата дискриминация на малцинствата, това движение е вдъхновено упорито “отгоре” – призовават правителствата да признаят съвкуплението на мъжете с мъже и на жените с жени за норма, а не за отклонение.

Не се оказва никаква съпротива, защото самото гей движение е шоу-бизнес, а не борба за права, това е по-скоро като агресия.

Парламентите на европейските страни гласуват за легализирането на еднополовите бракове. Ясно е, че тук е задействан един огромен административен и финансов ресурс.

Но тези парламенти са избрани демократично от по-голямата част от населението, което има традиционни възгледи. Защо това болшинство не се съпротивлява?

Това е един хитро разработен рекламен трик, че зад гейовете стоят млади, прогресивни, модно обличащи се хора, които работят като програмисти и мениджъри – накратко, те са бъдещето на света. А тези, които са срещу тях, те просто доживяват живота си, и така човек не иска да бъде в челните редици на отживяващите.

Гей-революцията не декларира своята цел, но е ясно, че целта и е не да спаси гейовете, а да наложи нова тотална идеология, която чрез манипулиране иска да превърне човека в безполово същество, и на практика да ни кастрира.

Реплика: Другата нейна задача е, под прикритието на ограниченията за пушенето на цигари, да се легализират  наркотиците. Третата и цел е посредством вътрешни войни да подкопае режимите във всички страни на света. А след това ще проявяват другите си, предварително предначертани мероприятия, като всички те са насочени към придобиване на още по-голяма власт.

[114891]

Filed under: Криза, глобализация, Мъжът и жената - No Comments→

Мнение (М. Хазин,икономист): Проблемите на Гърция, България, Испания, са станали нещо обичайно. Безработицата е 60% сред младите хора – това е социална катастрофа. Ако човек до 30 години нищо не е работил, то едва ли ще започне работа после. А това означава да остане без нормално семейство (впрочем либералното западно общество, все едно, се бори с това), защото без социална адаптация, без възпроизводство вариантите не са много: кражби, тероризъм, революция или превръщане в животно по пътя на наркотиците.

Всичко това не дава на западното общество шанс за възпроизводство на повече от едно поколение. Количеството на богатите ще  намалява, ще се обират последните остатъци от средната класа, ще се разпалят социални и политически напрежения. Съкращаването на средната класа ще доведе до създаване на нови бедни.

Икономическата теория казва, че не се предвижда никакво подобряване на световната и западната икономики.

Реплика: Вярно е, че в плановете на елита намаляването на населението до 1-2 милиарда гарантира спокойствие. И главната задача в този период е спокойствието на масите. Затова се пускат наркотиците, а се въвежда борба с цигарите като истинско зло за здравето.

Но резултат от тези промени ще стане осъзнаване на необходимостта от пълното преустройство на обществото, на човечеството, на отношението към себе си и света -всичко зависи от разпространението на методиката на интегралното възпитание.

[114270]

Filed under: Криза, глобализация - No Comments→

На всеки от нас е дадена точка в сърцето – решимо (1/0) за следващата степен и затова ние започваме да я реализираме. Но в какво може да бъде реализирана? Тъй като единицата е желание, което насочва към Твореца, но от обратната страна, и на нас ни се струва, че съществуват множество различни сили и всякакви такива: влече ни нанякъде, а не знаем какво и как да го направим.

И така на всяко стъпало ние избираме, без да разбираме накъде ни влече, какво става с нас, откъде всички тези свойства, нови желания и т.н. се появяват в мен.

В крайна сметка, се получава, че в мен възниква проблем с единствеността на Висшата сила. Светът около мен, т.е. струващите ми се всевъзможни източници за въздействие върху мен: хора, животни, растителна, нежива природа – всичко, което си пожелая – това не са материални обекти, а сили, които ни въздействат. И аз трябва да ги отнеса към Твореца, разбирайки, че зад тях стои Той самият – главният управляващ, режисьор и изпълнител. И така на всяко стъпало, във всяко едно състояние.

Затова в мен възниква само един проблем: как да постигна разкриване на Твореца? Да разкрия Твореца означава да установя, че само Той управлява целия свят.

Той е създал сферичен екран около мен, на който постоянно ми показва филм с название „Нашият свят“, „Моят свят“. И аз трябва да разгадая, да узная Киномеханика, който ми прожектира този филм. Именно затова филмът ми се демонстрира на екран, вътре в който се намирам самият аз. И всеки път ми показват различни хора, различни събития, различни усещания, само за да мога над тях да разкрия Управляващия, че няма никой освен Него, прицелвайки се в Него през всички проблеми.

Но всичко, което ми въздейства, отрича единствеността на Твореца и ми дава усещания, сведения и т.н., които са абсолютно противоположни на Него. Затова се намирам в раздвоено състояние. От една страна, в мен съществува усещането за този свят – многопричинност или многобожие (няма значение как ще го наречем). От друга страна, съществува само една сила.

Моята задача е да изляза от състоянието на многопричинност, раздвоеност, тъй като не разбирам откъде се сипят толкова различни проблеми върху главата ми. Нещо повече, изведнъж се оказвам в състояние на криза. По-рано такова не е било, затова не е ставало и дума за разкриване на тази система – не е имало за кого.

Кризата ме тласка към въпроса за многопричинността: „Какво става в тоя свят?“. Завладява ме животински страх за бъдещето: как да оцелея, какво да правя?

Проблемът се усилва. Възникващите в мен въпроси и кризата се допълват едни с други и поставят пред мен дилемата (∆): “Какво да правя в този свят? Каква е причината за това, което става?“. Аз трябва да знам причината за кризата.

Веднага щом я узная, ще мога по някакъв начин да се боря с нея. Това ме тласка към търсене, което може да продължи с години и дори да премине през трета и четвърта световна война. Всичко това са исторически процеси, които могат да бъдат много продължителни, траейки десетки години.

Накрая, достигам до това, че съществува Творец – сила, която предизвиква всичко това, която управлява и определя всичко.

Човек започва да се пита: защо, за какво, с каква цел Творецът прави всичко това? Но той вече се пита като нас – хората с точки в сърцата. Веднага щом в човек възникне усещане, че има някаква причина, която трябва да постигне, това вече е точката в сърцето.

След това човек идва в кабалистична група, занимава се с интегрално образование и възпитание и след това става поправянето.

Ние с вас вече се намираме в състояние, когато, достигнали до правилно съединение в групата (това всъщност е интегрално възпитание и образование – включително и за нас), реализираме духовната методика („реализиране на групата“) и достигаме до поправяне.

Затова главната ни задача, както се казва в статията на Баал а-Сулам „Няма никой освен Него“, е въпреки усещаната от нас многопричинност да определим, че съществува само една причина на всичко, което се случва. В това се заключава нашата работа, анализ и всичко друго.

Творецът ни изпраща огромно количество проблеми, които ни раздират на различни страни, а ние трябва да ги насочим само към една причина. Тъй като това, което ни се струва като множество от проблеми, в действителност представлява само един проблем – нашето неразбиране, противостоене на Него. А тъй като сме много сложни, тъй като се състоим от различни свойства, то противопоставянето ни на Него се разкрива като огромно количество уж различни противоречия.

От урока на руски език по статията „Тояга и змия“, 21.07.2013

[113265]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: Какво означава, че се спира цялата система, ако някой от нас не взима правилно участие в нея?

Отговор: Получава се, че изведнъж в двигателя задържа един клапан и се спира цялата машина. Или прегаря някой елемент в електронната платка на компютъра. Но там има значение и доколко е важен този блок, “майчинска” ли е тази платка или е нещо второстепенно. Докато в интегралната система няма по-важни или по-маловажни елементи, защото тя е кръгла и затова всеки е толкова важен, колкото всички останали. Ако той изчезне, то цялата система ще се спре.

Достатъчно е един елемент да изгори и всички изгарят, тъй като той е включен във всички. Сякаш сме скачени зъбни колелца в часовников механизъм. Ако едно колелце се повреди и не сработва, блокират всички и часовникът спира.

Системата работи в резултат на това, че всички нейни елементи са свързани един с друг и работят съвместно. А ако някой детайл престане да работи, то той спира цялата система. И нито едно зъбно колело не може да се откачи от другите и да се върти независимо от останалите на празен ход, както му хрумне. Така не може да се получи. В работещия двигател трябва да се въртят всички зъбни колела, а ако изведнъж някои части зациклят, то цялата машина спира.

Ти не можеш да влезеш в тази система или да излезеш от нея. Намираш се в нея, не по своята воля и нищо не можеш да направиш с това. По време на цялата история до ден днешен ние само сме израствали – цялата тази система се е разраствала, благодарение на своя егоизъм. А когато тя е пораснала, е започнала да демонстрира връзката между всичките свои части.

Днес тези връзки между нас се проявяват все повече и повече. Всеки ден се проявяват още няколко десетки или стотици нишки, които идват от мен към теб, от теб към мен и към всички останали. Ден след ден, този огромен “октопод” все повече ни оплита в пипалата си с новите връзки от всички мои мисли и желания към всеки и от всеки към мен.

Ние сме съединени с безкраен брой свързващи нишки, сливащи се в сбор, в едно цялостно поле, дотолкова много и толкова тясно те се преплитат една с друга. Сега в света се извършва именно такъв процес – във всеки миг тези връзки стават все по-тесни и по-силни, определяйки целия ни живот. Преди, те са оставали скрити, но днес тази взаимовръзка се проявява. И в действителност, не възникват никакви нови връзки, а се извършва разкриване на вече съществуващата система.

Но според степента на това разкриване започват да ни съдят и да изискват реакция. Световната криза се разраства и се усилва, разкривайки нашите взаимовръзки и ние се чувстваме все по-зле. Тази система се разкрива като вече съществуваща и иска от нас да започнем да действаме, според степента на това разкритие.

Да допуснем, че ни се разкриват 10 % връзки от 100%. 90% ние не знаем и не разбираме, но в степента на вече разкриващата ни се взаимозависимост, сме задължени да я спазваме. Ако ние се стремим да я поддържаме, значи вървим по пътя на светлината (ахишена) – съгласяваме се със системата, искаме да се присъединим към нея, да сътрудничим, да работим съвместно, искаме да се прилепим към висшата сила. Законът, действащ в тази система и свързващ всички нейни части, се наричат Творец, висшата сила, светлина.

А ако не искаме да бъдем свързани с нея, не желаем да участваме в нея, то все едно, системата работи. Но разликата между нейното работещо състояние и нашето нежелание да работим – тази делта, се усеща като криза. Системата продължава да се разкрива, защото според плана, са й определени 6000 години за това развитие.

Например, след година тя ще разкрие себе си, нашата непоправеност и неучастие в нея вече не е 10%, а е 20%. И тогава ще почувстваме двойна криза, в сравнение с днешния ден, и даже още по-лошо, та нали тази интегрална система умножава своите реакции. Затова ще ни бъде многократно по-зле, отколкото сега. Представете си, че ще бъде топло +50 градуса и студено – 50 градуса, и естествено цялата реколта, всичкият добитък ще загинат. И какво ще правим ние?

Ако не участваме в тази система, не съблюдаваме закона на природата, пред който сме задължени да отговаряме, то ще се разкрие нейната истинска форма. Това не са наказания, които някой ни изпраща нарочно. Просто се разкрива истинската картина, че не си участвал правилно в общата система и затова си навредил на себе си. Творецът не те е наказвал, Той е бил готов да ти помогне във всичко. Само не е искал да отнеме от теб свободата на волята. Ти си длъжен сам да решиш какъв искаш да бъдеш – грешник или праведник.

Ако съм запознат със системата, искам да разбера повече за нея и да участвам в нея като интегрална част – това се нарича обща молитва. И тогава мога да се моля за другите или за своето собствено участие вътре в системата – това не е важно, все едно, приема се, че се моля за обществото, за да изпълня всички свои задължения по отношение на всички. Само за това моля – да ми дадат сили правилно да участвам във всичко и за всички.

Аз ще се почувствам отговорен за всички, за целия свят и длъжен да изпълнявам своята функция. И по този начин, с това определям състоянието на всички останали.

От урок по статия на Рабаш, 05.07.2013

 [112899]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация - No Comments→

Баал а-Сулам, ”Мир в света”: Присъщите ни свойства мир, милосърдие, справедливост и истина се сблъскват и враждуват едно с друго, при това не само между отделните групи, но и във всеки човек. Тези четири категории властват над него, едновременно или последователно, и се бият в него – до степен, че здравият разум не може да ги постави на място и да ги доведе до едно абсолютно съгласие.

Въпреки всички старания, на Земята и по-нататък ще цари раздор. Никога няма да достигнем спокойствие и равновесие. В глобалния свят вече не разбираме къде какви свойства преобладават. Те са включени във всички, а в края за нас няма никаква надежда за общо усъвършенстване и хармония.

С течение на времето, разбираме, чувстваме, “пробваме на вкус” категориите мир, милосърдие, справедливост и истина. Тогава можем да проведем по-дълбоки научни изследвания и да разберем, какви категории и как именно се акцентират в страните и обществата с различна менталност, с различни подходи към живота и религията, с различна история, в това число историята на междуобщинни и международни взаимоотношения. В крайна сметка, в резултат на разпространението на някои свойства над други народи и цивилизации, днес те съществуват в неправилна взаимовръзка. Като следствие, ние нямаме никакви шансове да внедрим благополучие нито в отделните общества, нито между тях.

Само поглеждайки в същността на нещата, благодарение на цялостното изследване ще разгледаме процеса на развитие и ще разберем, как да съчетаем четирите основни категории така, че взаимодействието им да доведе човека, обществото и целия свят към осъзнаване на злото, т.е. към разбиране на причините за всички неуспехи. И само тогава в света ще се появи възможност за изцеление.

От урока по статията “Мир в света”, 28.07.2013

[113208]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация - No Comments→

Мнение: Все по-често можем да чуем диагноза в политиката, икономиката, обществото: инфантилизъм. В западната психология и социология говорят за възрастни деца. През последния половин век психофизиологичните граници на възрастта силно се измениха.

Новото поколение не се стреми да порасне. Социолозите предлагат да се отнемат 10 години от реалната възраст, за да се получи действителната психофизиологична възраст. 40-50 годишните са все още „млади хора“.

Действителността за тях се превръща в забавна игра, всичко, което се случва, не се подлага на сериозен анализ. Всичко – Facebook, пристрастието към бърборене и безцелното ходене насам-натам, от площад на площад. За обществените групи от млади „фенове“ е важен не резултатът, а процесът на игра!

Чудовищата са: корумпирани чиновници, бюрократи, крадци и задачата е една – да унищожат това или онова чудовище, осъзнавайки, че всичко това е само въображаемо унищожение и си струва само да се впуснат в нова игра, в която чудовищата ще се появят живи и невредими. Навлязохме в период, в който с всяка изминала година животът все повече се превръща в игра, а предишните закони и способи за решаване на задачите не работят.

Реплика: Проявява се единната схема на всичко съществуващо, в което всички ние сме напълно взаимосвързани. Ние не разбираме нейното влияние върху всеки от нас, а само виждаме върху себе си резултата от нея, без да можем да го оценим. Намираме се в преходен процес, за който е още рано да съдим. Но доколкото той се случва с нас, то ние сме сякаш отключени от реалния живот и оттук възниква детското отношение към света, като към нещо, което се случва само… всичко за нас ще правят роботи, а ние ще продължим да си играем.

[113023]

Filed under: Криза, глобализация - No Comments→

Изследване (Университетът в Минесота): Планетата е застрашена от глад. Селскостопанските производители опират на „биологична стена“: природата не позволява на определен участък да се отглежда повече от определено количество зърно. ООН призовава като мярка за борба с глада употребата на насекоми за храна.

Реплика: Всъщност, единственият проблем е в това, че храната се разпределя абсолютно неравномерно между различните страни. А нейното равномерно разпределение зависи само от хората, от тяхната грижа един за друг. И никакви международни организации няма да могат да разрешат този проблем.

В противен случай, при пълно изобилие, ние ще достигнем до това, че половината човечество ще изхвърля излишна храна, която би стигнала за втората половина. А гладната половина ще вдига бунтове и войни. По такъв начин Природата принуждава човек да се измени.

[111867]

Filed under: Криза, глобализация - No Comments→

Мнение: Президентът на Международния московски кинофестивал, Никита Михалков, каза, че болшинството фестивални картини  се отличават с мрак и безизходица.

Мрачните филми са отражение на световната тенденция. Филмите на всеки голям кинофестивал предизвикват„желание да стреляш в съседа си или в себе си”. Намират се в състояние на дълбока криза. Просто конфликтът между двама души, който е често срещан в литературата или киното, е недостатъчен. Трябва да ни плашат чрез 3D. В хората се появи привичка към вътрешна катастрофа. Смъртта на екрана вече не вълнува. Загубихме уважение към живота, към хората и от това се ражда кризата.

Реплика: Изниква въпросът защо изкуството не увлича масите към новия свят – защото дейците на културата също не виждат изход от кризата. Не искат да слушат за поправяне на човека. Надявам се банкрута на изкуството да ги доведе до необходимостта от интегрално възпитание и върху него да строят произведенията си за масовия зрител, защото именно изкуството се явява средство за възпитание на народа.

[111230]

Filed under: Криза, глобализация - No Comments→