Entries in the 'Книгата Зоар' Category

Да пробия в новият свят и да се родя в него.

Четири са предговорите към книгата Зоар (Въведение в книгата Зоар, Предговор към книгата Зоар, Въведение в Коментара на Сулам, Въведение в наука Кабала) призвани да ни настроят на правилния поглед върху книгата Зоар, да ни научат на нейният език, за да можем да разберем, за какво се разказва там и да очакваме от нея изменения в себе си.

Трябва да разберем, че всичко се осъществява вътре в нашето желание и няма нищо, освен желание и светлина.

Всичко произлиза вътре в твоята душа, която ти е нужно да развиеш. Затова са така важни тези предговори, които ни дават правилна насока.

Ако ти отвориш книгата Зоар неподготвен, нищо там не ще можеш да разбереш!

Аз се надявам, че работейки заедно над книгата Зоар, ние ще научим правилният подход към нея и ще четем по-нататък, вече навлизайки навътре в тази книга.

Ние ще пътешестваме в нея, като в страната на чудесата,тя ще стане нашият свят, в който ние ще живеем!

И в съответсвие с това, как аз чета и преживявам тези приключения – аз се развивам. Аз все повече и повече ще познавам духовният свят и своята душа, намирайки се в нея.

Но отначало съм длъжен там да вляза! Главното е да пробия, да се родя там вътре и да се ориентирам, за да започна да познавам моите „баща“ и „майка“, близки и далечни приятели и врагове. Аз съм длъжен да разбера, какви са те такива – що за сили са това!

Нали няма нищо,освен сили и е нужно да си ги представя. Най-главното е да се усвои правилният подход!

Откъс от урока по „Предговора към книгата Зоар“,17.01.2010.

Психолог сам на себе си.

Човек трябва да бъде духовен психолог сам на себе си, по всяко време да следи, в каква посока той накланя своята „везна” – към добро или зло, а също така да анализира и работи с всички свои свойства.

Нужно ни е да проверим всяко свое свойство – какво представлява само по себе си и къде в крайна сметка е неговото място.Чрез тях ние започваме да усещаме Твореца.

Системата, за която се разказва в книгата Зоар е система за управление и контрол на нашите свойства, а Творецът е този, който осъществява всички действия вътре в тези свойства.

Той ни говори: „Познайте Ме – чрез тези свойства, техните действия и цялата тази система. Друго място за среща между нас няма. Сега аз ви разказвам някаква история.

Започнете чрез нея да узнавате за Мене – какви свойства съм създал, как съм ги свързал между себе си, по какъв начин вие можете да пристъпите към тяхната проверка.

Така постепенно вие изяснявате системата, нейното устройство и работа и тогава ще познаете силата, привеждаща я в действие. Така ние ще се опознаем един друг.

Тази система е все още връзка между Мен и вас. А в края на изправянето тя напълно ще изчезне, та нали повече няма какво да се скрива и свързва – ще има вече всеобща връзка.

Откъс от урока по книгата „Зоар” 17.01.2010

Уникален апарат за ракриване на светлината.

Книгата Зоар дълго време е била скрита и са я ползвали само отделни, избрани хора, предавайки я от кабалист на кабалист по веригата.

Когато тя се разкрива за външни (вдовицата на кабалиста от 11 век Моше де Леон я продала заедно с други книги на мъжа си), кабалистите започнали да забраняват нейното изучаване и да поставят строги условия, за да отблъснати от нея хората.

Но самите те изучавали тази книга и благодарение на нея поправяли своите души и обучавали по нея ученици – тези, в които са имали точка в сърцето.

На човек, който няма точка в сърцето и стремеж към разкриване на духовното, му е било забранено да отваря тази книга.

Днес обаче, ние в своето развитие сме достигнали такова състояние, че книгата Зоар можем да разкрием на всички, без никаква опасност.

Най-напред, благодарение на коментара на „Сулам“, който е направил Баал Сулам, а второ, благодарение на развитието на душите.

Егоизтичното желание в човека е станало толкова грубо, агресивно, приземено, че ако в човека няма точка в сърцето, него няма да го заинтересува книгата Зоар.

Но безусловно, тази книга е единственото средство, способно да поправи душата. Ние още дори не разбираме, що за чудесен инструмент е това.

Ние все още не усещаме нито дума и не използваме светлината, която трябва да идва към нас по време на четене.

Ние все още не се включваме в тази действаща система и просто четем думи, не разбирайки техният смисъл.

Когато разберем, що за система е това, ще се включим в нея и ще започнем да я използваме и тази книга ще се превърне за нас в Малхут на Безкрайността.

Ти влизаш, както зародиш, вътре в духовната матка, която става твой свят и ще се развиваш ,преминавайки от свят в свят, докато не достигнеш Малхут на Света на Безкрайността.

Ето какво означава книгата Зоар! Това е постепенно разкриване, което действа в такава форма.

Ние още не разбираме, какво е това свята книга – това е апарат за разкриване висшата светлина!

Откъс от урока по книгата Зоар, 03.01.2010

Да се чете книгата Зоар никога не е късно.

Въпрос: Важна ли е последователността при четенето на книгата Зоар? Какво да направя, при положение, че съм се включил в обучението съвсем наскоро? Трябва ли да прочета всичко, което сте изучавали до сега?

Отговор: Преди всичко, няма никакво значение, какво точно четем от книгата Зоар, както е казано: “В Тора няма време”. Не е важно от къде я четем – от средата, от края или от началото.

Няма значение, доколко човек разбира или не разбира, включил ли се е в обучение едва сега, дали слуша урока днес за първи път или го прави отдавна, от самото начало, или се е включил в средата на урока, там до където другите вече са го прочели.

Всичко, което изучаваме – това са процеси развиващи се в Бина, З”А и Малхут (АХА”П). Над Бина се намират всички висши сили.

Бина е отношението на висшите сили към нас. З”А е системата, която пропуска силите от Бина по три линии към нас. Малхут получава тези три линии.

Ние се включваме в Малхут и действаме във връзка между нас и З”А, за да се присъединим към Бина.

През цялото време говорим за една и съща картина – Бина, З”А и Малхут. Повече нищо няма.

Ето защо, където и да четеш, главите от Тора или части от книгата Зоар – винаги се говори за едно и също нещо – поправянето на душите в системата АХА”П, ЗА”Т де Ацилут.

И вие ще забележите в книгата Зоар има много повторения, само че описани по различни начини, за да въздейства светлината по другояче на душата.

Защо авторите на книгата Зоар са писали по този начин, защо са избрали именно такива думи и последователност от тях – това ние не знаем.

Те са действали естествено и са писали, изхождайки от правилните действия на светлините върху желанията, в съответствие с издигането на душата.

Откъс от урока по книгата Зоар, 11.01.2010

Малхут на света Ацелут – това съм аз.

Въпрос: Книгата Зоар предизвиква в мене такива силни вътрешни преживявания, разкривайки ми цялата картина.

Но само като се опитам да помисля за съединението на всички души, всичко това изведнъж изчезва и аз повече не съм в състояние да задържам вниманието си върху прочетеното. Какво да правя?

Отговор: Представи си, че ти прекарваш себе си към Твореца през такъв филтър, чрез механизъм, който се нарича събрание на всички души, Малхут на света Ацелут.

А иначе аз не мога да се съединя с Твореца, със Зеир Анпин, ако не преведа себе си през тази система на душите – абсолюно всички, които са били създадени, а после разбити и намиращи се сега в Малхут на света Ацелут, в неизправен вид.

Ако искам да премина към Зеир АНПИН на Твореца, длъжен съм да „прецедя” себе си през този филтър, чрез целия този механизъм, който се нарича събрание на душите на Израел, обединяващо „стремящите се право към Твореца”.

И аз искам да ги обединя, искам да бъда самият този Малхут на света Ацилут, който се съединява със Зеир Анпин.

Ако не си представям себе си, как съединявам вътре в себе си всички души, когато целият свят се намира вътре в мене, а аз подарявам това на Твореца, за да ги доведа до контакт с Него и във всичките тези души да се достигне сливане с Него – то мене въобще ме няма! Аз съм длъжен да видя вътре в себе си тази картина.

Аз не се намирам в Малхут, ако не искам да се съединя с другите души. Малхут не е моето желание за напълване, а желание за съединяване с другите души, които чувствам далечни и отделени от мене .

Колкото по- далече и колкото по- силно ги усещам, въпреки всичко, искам да се се съединя с тях – толкова по реално е моето съществуване в Малхут.

Малхут на света Ацелут – това е следствие от моите усилия да се съединя с останалите души, това е нашето съвместно желание!

Това е като при приемане на Тора, когато сме длъжни да се обединим като „един човек с едно сърце”, за да се свържем с Твореца.

И централната, обща за всички нас точка, в която се свързваме с Твореца, се нарича Малхут на света Ацилут. А иначе мене въобще ме няма на тази картина …

Откъс от урока по книгата Зоар, 03.01.2010

Светлината на книгата Зоар.

Въпрос: Докато не започнахме изучаването на книгата Зоар нашите вътрешни състояния, падения и възходи, бяха повече уравновесени, а сега станаха доста по-драматични, по-крайни – както черното и бялото. Защо се случва това?

Отговор: По този начин въздейства книгата Зоар. Това е огромна сила. И ние я четем всички заедно.

Преди всичко книгата Зоар ще ни подейства така, че ние ще започнем повече да усещаме дали сме свързани помежду си или не.

Нали тази книга дойде до нас от група кабалисти, съединени помежду си с изцяло пълноценна взаимна връзка, напълно поправени, на нивото на всичките 125 степени.

Затова, когато от такъв източник светлината идва и ни въздейства, тя пробужда в нас разбиране за нашето състояние относно нея.

Разбира се, ние ще преминем през много драматични и остри състояния – обърканост, въодушевление, вълнение, пълно безсилие, безчувственост и т.н….

По такъв начин, изграждаме себе си, за да усетим духовното.

Откъс от урока по книгата Зоар, 11.01.2010

С книгата “Зоар” до края на поправянето.

Между нас и света на безкрайността няма нищо друго освен пет свята – скрити. Аз съм длъжен да преодолея това скриване.

Кой е скрит от мене? – Силата на Отдаващия, отдаването и любовта. Длъжен съм да я разкрия – съгласно подобието на моите свойства със същата тази сила на отдаване и любов, наречена “Творец”.

Как бих могъл да придобия каквато и да е степен на подобие с Него? Надявам се книгата Зоар да ми разкрие някакво свойство, подобно на моето поправено състояние, Твореца, Малхут на безкрайността, Зеир Анпин или светлината.

Очаквам книгата да ми въздейства така, че в мен да се появи свойството на отдаване и любов. За това чета книгата Зоар. А иначе защо да я отварям?

Въпрос: Излиза, че работата с книгата Зоар продължава по време на всички 125 степени?

Отговор: Разбира се! Така пише Баал Сулам в “Предисловие към книгата Зоар”. Книгата Зоар е написана от висотата на 125-те степени.

И затова от тази висота, от света на безкрайността тя ни въздейства, поправяйки ни на всяка степен, докато не достигнем края на поправянето.

И затова тази книга е наш спътник по пътя, от настоящия момент и до края на поправянето.

Откъс от урока по книгата Зоар, 03.01.2010

Нека книгата Зоар оживее в мене.

Зоар: Когато Храмът e бил разрушен и Шхина заминала в изгнание в чужди за нея земи….

Всички плакали за това, съединявайки ридания и скръб и всичко това за Шхина, заминала в изгнание от своето място.

И така, както тя се е променила в изгнание, в сравнение с това, което е била, така и нейният мъж Зеир Ампин не светейки със своята светлина, тъй като тогава нямало на кого да свети, се е променил в сравнение с това, което е бил.

За това е казано: „ще помръкне слънцето при своя възход..”, „Тъй като е обезобразен обликът на човека„ – в този роб, Матата, така както по време на изгнанието се е променял неговият вид и цвят: зелен, бял, червен, в сравнение с това, което е бил.

Ние четем и очакваме, книгата Зоар да ни повлияе. Не е важно какви думи чета и без това не разбирам, какво стои зад тях.

Аз не разбирам смисълът на тези думи, какво значи: „зелено”, „червено„, „роб”, „Матата”, „Малхут”, за мене това е едно и също. Аз само искам всичко това да ми се разкрие, това е всичко!

А ако изведнъж ми се стори, че нещо разбирам, то аз ще си тръгна от урока успокоен, като че ли нещо съм получил. Но това е лъжа!

Аз нищо не съм получил, ако не полагам усилия над всяка дума, която не разбирам.

И аз не искам да разбирам със своя земен разум, на сегашното си ниво – аз искам това да ми се разкрие! Това и ще бъде моето желано състояние, моята следваща степен.

Аз искам реално да почувствам, за какво говори книгата, така че да оживе в мене!

Откъс от урока по книгата Зоар, 03.01.2010

Книгата Зоар ни довежда в съзнание.

Човекът, това е малък свят. Целият свят това съм аз, цялото мироздание, всичко което виждам! Всичко това може да съществува само вътре в моeтo желаниe.

Да достигнa последното поправяне (Гмар тикун), това означава напълно да разкрия своето желание чрез всичките възможни усещания.

Аз искам да увелича своето желание, доколкото е възможно и да усетя в него всичко, което е възможно. Това ще е и краят на моето поправяне.

Сега аз виждам около себе си хора, животни, машини, звезди, това са всичките мои желания: неживи, растителни, животински, човешки.

Аз съм длъжен всички тях да присъединя към себе си, да ги усетя в себе си, а така също и още няколко свята, които ще ми се разкрият още и ще ми се наложи да ги включа в своето вътрешно усещане.

И аз не деля реалността на вътрешна и външна, аз искам да я възприема, като едно цяло.

Съществува моето желание и освен него няма нищо друго. Вътре в него има такова свойство, което се казва Давид, Авраам, Ицхак, Моше, Йосеф, дясна и лява линии, ручей извиращ от Райската градина, Има-Бина,отгоре е Рая, отдолу е Ада.

Всичко това съществува вътре в моето желание. Не е възможно нищо да си представим и да помислим извън желанието. Това е единственото, което е било създадено от Твореца.

Длъжен съм да започна да опознавам своето желание! Та нали аз сега живея в него и сам не зная как. Аз го използвам, а то ме командва и така аз се въртя в този живот неосъзнато.

Книгата Зоар започва да ме довежда в съзнание!

Откъс от урока по книгата ЗОАР 21.12.2009

Пристъпвайки към четене на книгата Зоар.

Често пристъпвайки към четене на книгата Зоар, човек се намира в „спящо” състояние и трябва да се настрои за четене, за проникване в материала.

От правилното си намерение, как да се определи, да промени посоката и да се подтикне в определената посока, натам и започва четене на книгата.

Затова е важно да разграничи своите чувства и мисли от земното и да ги събере отново в този ключ, с който е написана книгата Зоар.

Има много варианти да приведеш себе си в порядък, да се подготвиш за четене на текст от книгата Зоар. Ето още един от тях: създадено е само едно – желание, което да се напълни от светлината, от Твореца.

С това желание можеш да напълниш в себе си, в цялата негова големина, за да си по-голям, по-високо, по-силен, властващ над другите – измервайки напълването в себе си.

Това желание може да напълниш извън себе си, напълвайки другите, колкото повече ти напълваш, ти се напълваш с усещането за напълване на другите – измерваш това напълване в себе си, т.е. по този начин ти се напълваш сам.

И в двата случая ти използваш дебелината, 5-те нива (ломтей) на желания, към себе си или към другите.

В книгата Зоар се говори за усещанията в желанията за отдаване. В книгата Зоар се казва, че желанието да напълниш себе си е противоестествено, защото естественото, това е Творецът, а не както ние сме свикнали да усещаме, затова защото в такова усещане сме се родили.

Духовна центрофуга.

Човекът, който може да се включи в група, работи за обединяване желанията на всички другари към една цел, за да достигне единство с останалите в обединяване на желанията и в разкриване в обединеното единно желание на единното свойство на взаимовръзка и любов, т.е. Творецът (това свойство е и Творецът), лети заедно със всички в този порив напред, в поривът, който създава в нас четенето на книгата Зоар.

Който не се включва в това вътрешно движение, ще бъде изхвърлен навън посредством силата на влияние на книгата Зоар. Защото книгата Зоар прави селекция: този, който се стреми към обединение остава и още по-силно се устремява към целта, става все по-силен и устремен, а този който не се стреми към обединение, за достигане на целта, ще бъде изхвърлен навън от силата на движението, изтласкан от групата.

Книгата Зоар носи в себе си сила, която привлича човека към центъра, нейната сила създава групата и затова тя е била написана именно от групата на най-великите кабалисти в историята.

Затова, с пристъпване към четене на книгата Зоар, всеки е длъжен отново да провери своето включване по отношение на целта, както е казано при получаване на Тора: “Да бъдем като един човек с едно сърце” – това е условието за разкриване на духовното.

Или по друг начин казано: “Тук ще бъде мястото на вашето погребение”, вас ще ви изхвърли същата тази духовна сила във вашия мъртъв свят.

Докато бяхме в последните години на периода на подготовка, ние не усещахме върху себе си такава строга селекция в процеса на изучаване на Кабала.

Но силата на книгата Зоар веднага определя, кой е задно с нея и кой е против нея. И само по този принцип се съди човекът “кой е към живота и кой е към духовната смърт”.

Откъс от урока по книгата Зоар, 01.01.2009

Кой скрива книгата Зоар?

Когато книгата Зоар е била скрита от хората, от времето на нейното написване и до нейното разкриване (от 2-ри до 13-ти век), никой не я е наричал скрита, за нея въобще не се е знаело!

Днес всеки човек по света може свободно да закупи книгата Зоар и да я чете. Защо тя се нарича тайна, скрита?

В тази книга има всичко. Зоар може да ни разкрие този и висшия свят в цялата им пълнота. Тя е написана за нивото на всичките 125 степени постижения на цялото мироздание, разказва ни за всичките наши пътища.

Проблемът е само това, колко тази книга е скрита, скрита за самия човек, който не е способен да се концентрира, да се настрои правилно, за да види описваното в книгата.

Читателят естествено сам не е способен, както при други четения, да постави себе си пред текста. Той се обърква в него, виждайки в текста образи от нашия свят, историята и географията, физиологията и анатомията. Той свърза понятия, обекти и действия със свойте земни разбирания.

Представете си електрическо устройство с много проводници и детайли, които вие свързвате неправилно. Нима можете някога да го приведете в действие? Разбира се че не!

Проблемът е в това, че всичко се намира пред нас, но ние не можем да го разкрием, неспособни сме правилно да задействаме нито себе си, нито тази система, която съединяваме в себе си неправилно. В нас няма правилен подход към книгата Зоар.

Човек е длъжен постоянно, до и по време на четенето да се учи да настройва себе си на нов фокус, разбиране, виждане и да се придвижва в това поетапно.

Настройката е задължителна, защото ако той просто отвори книгата Зоар и започне да чете, той само ще се обърка и след това ще му бъде много трудно да поправи това объркване и да се върне в началото.

Затова цялата трудност се състои в това, правилно да навлезне в книгата Зоар.

И затова книгата Зоар се съпровожда с материали по настройка на нашия инструмент за възприемане – душата.

Откъс от урока по “Въведение в книгата Зоар”, 21.12.2009

Молитвата на масите.

Зоар: Молитвата на масите се издига до Твореца и Творецът се украсява с тази молитва.

Нали тя се издига с различни молби: един моли за милосърдие, друг за мъжество, трети за жалост и включва няколко страни: лява, дясна и средна….

Обаче молитвата на един човек не включва всички страни и има само една форма: или той моли за милосърдие, или за мъжество или за жалост.

И за това индувидуалната молитвата е несъвършена и не може да бъде приета, подобно на общата молитва, тъй като не включва трите линии.

За да се достигне до обща молитва, молитва за всички, като за едно цяло, за да бъдат едно цяло, трябва да се преминат много трудни състояния на вътрешно търсене, за да се разбере, че:

1. Духовната цел е по– важна от всички други цели.

2. Тя не може да бъде постигната индувидуално, а само като се създава от частните стремежи към един общ – тогава той ще бъде подобен на Твореца и ще го изпълни висшата светлина.

Само такава молитва може да бъде чута и да предизвика поправящи действия на висшата светлина.

Четенето на книгата Зоар предизвиква в нас разбиране, че сме длъжни да бъдем заедно, нали без излизане от себе си навън е невъзможно да се постигне отдаване, свойствата на Твореца, съществуват във висшия свят.

Казано е: „От любовта към творението, към любов към Твореца”. Творецът ни е създал илюзията, че около нас има много хора, а ние сме длъжни да разрушим тази илюзия и да разберем, че всичко това се намира вътре в мене и да Го помолим да обедини вътре в мене целия свят.

Тогава молитвaта на масата от хора ще се превърне в молитва на един.

Откъс от урока по книгата Зоар, 20.12.2009

Когато в кинозалата включат светлините……..

Ако искам да видя истинската реалност, не трябва да си представям нищо извън своето желание.

Такива сме се родили и сме свикнали да гледаме този филм, в който целият свят като че ли се намира извън нас. Но той изцяло съществува вътре в нашето желание.

Ще ни се наложи да влезем във война със самите себе си, за да се убедим, че всичко възниква вътре в желанието. Това не отменя действителността, нали желанието е самата реалност.

Ние си мислим, че желанието е просто това, когато ми се иска нещо. Но желанието – това е всичко! Стената, на която се натъквам – това също е желание! Аз се сблъсквам с желанието!

Всичко, което се случва около мен – това са желания – сили, които рисуват върху моя екран.

Когато разглеждаш една снимка на екрана на компютъра, ти нали не си мислиш, че това са реални обекти разположени вътре в него. Ти знаеш, че това са просто електрическите сили създаващи това изображение.

А когато ти гледаш нашия свят, ти това не го осъзнаваш. Ти просто не виждаш екрана, върху който се проектира този свят.

Но всъщност, случващото е още по-елементарно. Ако изображението на екрана на компютъра ти се струва случващо се извън теб, откъде тази картина попада в очите ти, обработва се, сравнява се с паметта и се осъзнава чрез други електро-химични действия в мозъка, то ти виждаш света направо в себе си, в своя мозък, в него виждаш проекция на този свят така, като че ли той се намира извън теб.

Но това е същият този екран с електрическите сили, рисуващи картината върху него. А ти си мислиш, че тя е някъде наоколо……

Ако с помощта на книгата Зоар се приближим към такова истинско възприятие, то ще видим пред себе си един свят на сили, свойства. А тези сили и свойства са движени от една обща сила, Твореца.

Това ще бъде и Неговото разкриване, което така много желаем… И това разкриване се извършва вътре в нашето желание, в съответствие с подобието на свойствата на Твореца.

Целият Зоар е предназначен единствено за разкриване правилното възприемане на реалността.

Как от точка се развива душата.

Сега започваме да говорим за развитие на душата: какво означава усещане на духовния свят? Кой го усеща?

Оня допълнителен чувствен орган, който по късно ще наречем душа. А сега ние все още го нямаме.

Ние само искаме да го развием от точка и с него да усетим всички тези образи, за които се разказва в книгата Зоар: Ноаха, Лею, Елоким, АВАЯ, ковчег, дом, светлина и много други.

Ние засега нищо за него не знаем, като дете, току що родило се, като чисто бял лист, който е все още празен!

Сега то е длъжно да се запознае с този свят. И то започва постепенно да усвоява своите чувствени органи, доколкото това е възможно.

Ние сега не забелязваме, как то се готви, искайки да узнае нещо. То е затворено вътре в себе си и ние просто го ухажваме. А впоследствие то започва все по-вече и по-вече да ни се разкрива и да реагира.

Но в духовния свят ние се развиваме не така, както се развива новороденото тяло в нашия свят. В него се развива душата от точката на желание, която се намира в нас.

Ако ние, притежавайки тази точка четем книгата Зоар, то от това изучаване ние възприемаме всевъзможни впечатления и тази точка започва да се развива и увеличава.

И когато тя нарастне до сфера с определени размери, ние започваме да усещаме в нея духовния свят.

От урока по книгата Зоар, 05.12.2009

Контактната точка.

Въпрос: Ако човек, четейки книгата Зоар, съумее за миг да улови контактната точка с Твореца, то как може да я задържи?

Отговор: Той ще се задържи в нея при условие, че няма да се бои от нищо, което ще последва и ще бъде готов отново и отново да създава тази връзка при всякакви условия, които ще възникват пред него.

Ако той се бои до смърт, така че да загуби усещането за връзка, значи той не усеща увереност и е недостатъчно съединен с другите.

А освен това, той не разбира, че неговото предвижване протича в свойството отдаване, което през цялото време расте, развива се и се усилва в него.

И то не може да се развива, ако аз се боя и сковавам в себе си. Ако аз се безпокоя за своето бъдеще, значи, че в мен действа егоизма, а не желанието за отдаване…

Какво се изисква от изучаването на Кабала?

От обучението си трябва да очакваме промени, които носи поправяща сила – „светлината, връщата ни към Източника”.

Кабалист, който е писал книга, се е намирал в нашия и висшия свят едновременно.

Затова, ако искам да придобия неговите свойства и виждания, чрез своят стремеж аз мога да привлека към себе си силата на поправяне и скоро да почувствам резултата от нейното въздействие,т.е. все по-явно усещане на свойството отдаване.

Постепенно, под въздействие на скритата в обучението светлина, аз осъзнавам, че в мен не съществува нито трошичка отдаване.

Всичко добро, което си приписвам – това е просто егоизъм намиращ възможност да наслади себе си.

Това ще бъде едно ясно усещане, че каквото и да направя – всичко е единствено за самонапълване.

Аз едновременно чувствам, че това не хубаво. Струва ми се, че може да бъде по-добре? Но аз усещам, че това е лошо – просто защото всичко това ме ограничава.

Отдавайки, аз мога да разтворя за себе си безкрайния духовен свят, а получавайки, безцелно да живуркам в този свят. Това също е крачка напред, защото сега аз искам повече и поради това съм готов да отдавам. Само ми кажете: как?

По-късно ще почувствам, че действително съществува един Даващ, напълващ пространството около мен.

Аз още не съм Го опознал, но желая да Го почувствам, да се уподобя на Него, да стана като Него, да се обединя с Него посредством отдаване.

По такъв начин човек постепенно се променя под въздействието на поправящата сила, която привлича по време на обучение. По особен начин тази сила действа при изучаване на книгата Зоар.

Ако се подготвим и пожелаем да се обединим с душите си, то ще привлечем най-мощната поправяща светлина от тази книга.

Само тя може да ни помогне. Всички други усилия ще си останат безполезни, ако с тяхна помощ ние не успеем да привлечем върху себе си силата на поправянето.

Трудностите се дават на силните.

Въпрос: Поправянето се оказва определено активно действие, а тук просто четем книгата Зоар и това е всичко Какво трябва да преодоляваме тук?

Отговор: Само светлината извършва всичките поправяния, а не самият ти.

Ти само преодоляваш страничните мисли, които ти пречат да търсиш разкриването на Твореца, което е необходимо, за да станеш като него.

Ако тебе не те смущават страничните мисли, докато четем книгата Зоар (за потопа), значи ти все още не си готов за тяхното преодоляване.

Когато станеш праведник, ще почувстваш, как против твоята праведност ще въстане „водата на потопа”, опитваща се да те отклони от пътя и да те погълне егоизма.

Струва си да се замислиш, защо в тебе не възникват отвличащи мисли?

Това не означава, че си длъжен да тръгнеш сега специално да ги търсиш, но ако се постараеш да бъдеш праведник, тогава ще разбереш, колко грешен си все още.

От урок по книгата Зоар, 04.12.2009

Зоар – това е разкриване.

Зоар – това е разкриване на истинското наше състояние. Разкриването става по подобие на скриването, в подобно на него свойство.

По степента на намерението за отдаване, книгата Зоар се разкрива. Ако ли не, тя остава тайна.

Кабала препоръчва:

За да проверя себе си, желая ли да отдавам, трябва да проверя своя стремеж за обединяване на всички желания за отдаване на своите другари. Тяхното обединено желание ще бъде и разкриването на висшето ниво, Твореца.

Всеки от нас където и да се намира, изключвайки всички, желае да се издигне над нашия свят, да се съедини, да усети себе си като „един човек с едно сърце”. В такъв случай той достига единение и поръчителство и разкрива в това свойството на висшия свят.

От урока по книгата Зоар, 30.11.2009

Книгата Зоар – ключ от входа за Висшия свят.

Известно е от науката Кабала, че всичките пет свята, отделящи ни от Висшата сила, се намират един под друг. И всичко, съществуващо в най-висшия свят, се спуска и напълно се отпечатва през всички светове до най-низшия, нашия свят.

Разликата между всички светове не е в детайлите, а в материала на всеки свят. Колкото по-високо е светът, толкова по-духовен (отдаващ) е неговият материал. А колкото по-ниско е светът, толкова по-материален е той (получаващ, егоистичен).

Доколкото детайлите на всички светове са идентични, ние можем, като ги съпоставяме да се опитаме да си представим промяната в материала, желанието, желаейки това изменение.

Уникалността на книгата Зоар е в това, че тя проектира духовния в нашия свят.

Тя ни разказва за нашия свят и паралелно, за неговия източник във висшия, за множеството му детайли. И ние навлизаме в картина от налагането на свят върху свят.

Ние се оказваме между два свята. Между това, което можем да разберем от разказа за нашия свят и това, което се стараем да си представим като картина от висшия.

Тези картини се отличават с това, че в нашия свят образите са визуални, ние ги виждаме, усещаме и разбираме. А в духовния свят образите са качествени, това са свойства, сили, желания и намерения.

Човек през цялото време се намира между двата свята и все още не разпознава висшия, тъй като не притежава духовни органи на възприятие. Но стараейки се всеки път, да си представи вместо нашия свят – висшия, той започва да предчувства определено разкритие. По такъв начин той се приближава към своето раждане в духовния свят.

С това книгата Зоар е особена. Всеки път тя ту привлича, ту отблъсква човек. Но с такива колебателни движения, тя го приближава към висшия свят. При това не само от нашия свят, към първия духовен над него.

Ако човек вече се намира на определена духовна степен и желае да се издигне на по-висока, тази особена книга извършва над него самото това действие. Тя действа на всички 125 степени на подема.

Затова когато четем или слушаме книгата Зоар, ние сме длъжни да се стараем зад всяка дума и действие, за което тя разказва, да си представяме колкото може по-правилно „какво би могло да бъде това в действителност”, на по-висшата степен.

Тези старания дават възможност да усетим висшия свят. Разбирането идва след усещането. А дотогава в нас започват да се зараждат висшите чувствени органи, съответстващи на всеки възприемащ орган на тялото. Така влизаме от един свят в друг.