Хората мислят, че Твореца ни наказва, така както е прието между нас в този свят – извършиш нещо лошо и получаваш наказание за това.

Но не е така. Аз създавам своето наказание сам – когато не поправя своето желание да се насладя, то самата неизправност на моето желание, неполучила поправяне на това ниво, където това е трябвало да стане, се превръща в наказание на следващото ниво.

Например, ученик не се е учил, както се изисква в 3-и клас и все пак е допуснат в 4-и. И целият този материал, който не е научил в 3-и клас, му е необходим в 4-и за да се придвижи по нататък.

И затова той чувства тежест и всевъзможни проблеми в учението, които за него са просто наказание. Но кой е създал това наказание? Самият той влачи това наказание след себе си.

И така ниво след ниво то все повече се увеличава, като снежна топка и се превръща в такава тежка кола, с която е невъзможно да се придвижва. Но няма на кого да се оплаква, трябва просто да поправи миналото.

Така сега чувства себе си цялото човечество. Ние влачим след себе си тази кола с не извършени навреме поправяния, и в крайна сметка достигаме до световна криза. И тази ситуация е за програмирана свише.

Но сега е нужно да започнем поправяне. Не е важно, в какво състояние съм попаднал, какво съм преминал, кога и къде съм мързелувал и не съм извършил поправянето си.

Длъжен съм сега, без да обръщам внимание на цялата тежест, която непрекъснато нараства, да започна да се издигам и да поправям миналото. Миналото се поправя в настоящето.

Filed under: Криза, глобализация - No Comments→

Няма смисъл да се опитваме да поправим каквото и да било в нашия свят – той е свят на следствията, които се спускат от духовните си корени. Ако по някакъв начин успеем да повлияем на корените отгоре, то ще можем да променим материалното.

Но на духовните корени е невъзможно да влияе всеки поотделно – само обединени заедно можем да постигнем връзка с тях. Защото там не съществуваме поотделно. В корените всички сме обединени в една система.

Затова ако искаме да променим своята реалност, трябва да се обединим – това наше желание ще привлече светлината, която ще поправи всичко тук, в този свят.

Това се нарича “да поправиш света”. А ако се опитваме да поправим външното: външни действия, поведение, религиозни заповеди – там няма какво да бъде поправено. Всички те са просто отпечатък в неживия материал от това, което става горе, на върха.

Това е все едно да биеш нечие изображение, проектирано от лъч на стената или да го целуваш и да молиш за прошка. Ето по този начин изглеждат нашите действия, за които смятаме, че нещо ще променят.

Върху материалното можем да повлияем само чрез своите вътрешни поправяния. Затова ние разпространяваме Кабала, а не призоваваме да се поправи екологията, кризата и финансите.

Но човекът винаги “поправя” охотно материалното – особено ако знае, че неговите старания ще бъдат забелязани и оценени, ако може да се гордее със себе си и ще го поддържат в обществото. Тогава е готов на всичко – егото го тласка към такива действия.

А вътрешната работа е толкова тежка, защото не я оценяват нито окръжаващите, нито нашия собствен егоизъм. Но истинската работа се извършва само вътре в човека и изобщо не зависи от неговото тяло и физически действия.

Filed under: Криза, глобализация - No Comments→

Въпрос: Каква е връзката между разкриването на ново кли, което усещаме в нас като ново и пусто желание и разкриването на Източника?

Отговор: Става дума за едно и също нещо. Защото светлината ни свети скрито. В науката Кабала се обяснява, че това прилича на флирт. Например в нашия свят жената се прикрива и само в малка степан се разкрива пред мъжа. Това е игра. Красотата се разкрива, когато е скрита. Защото скритото ни привлича.

От скритото придобиваме желание за разкриване. Онова разкриване, което впоследствие постигаме, също трябва да бъде скрито от нашия егоизъм. От една страна Творецът си остава скрит, за да ти се разкрие. Той буквално се разкрива в скриването си. От друга страна, ако си готов да приемаш от Твореца скриващия Го екран и от него да изградиш над себе си екран, скриващ твоето его, тогава се издигаш над своя егоизъм и разкриваш Твореца.

Тогава между вас няма скриващ екран. Но ти пазиш егото си, за да бъде скрито. Излиза така, че в отношението си с Твореца ти винаги запазваш скриването, но скриването не на Твореца, а на своя егоизъм. И затова постигаш напълване.

Цялостният проблем в нашия свят се крие в това, че ние анулираме екрана и започваме да се напълваме директно. И тогава моментално това напълване неутрализира желанието. И колкото и страстно да търся постигането на желаното – храна, алкохол, секс, слава – още щом го получа, наслаждение веднага изчезва. Толкова много съм го желал, години наред съм преследвал нещо, но още с постигането му, насладата от него изчезва.

Защо?! Години наред съм пестил пари за жилище, в края на краищата си го купувам и само след няколко седмици или месец, в мен вече отсъства чувството за нова придобивка и наслаждение. Защото самият аз съм анулирал екрана.

Цялата наука Кабала е свързана с това, как да разкриваме, как да получаваме наслада, съхранявайки екрана. И тогава запазваме наслаждението, което ни напълва без да изчезва. Затова достигаме до усещането за вечен и съвършен живот.

Ние се чувстваме нищожни, осакатени и смъртни само защото премахваме екрана – преградата, която трябва да стои между наслаждението и желанието.

Знаем как да използваме това в техниката. Не свързваме просто ей така два проводника, защото ще се получи късо съединение, а поставяме съпротивление между тях – резистор и тогава получаваме полза. А вътре в себе си пренебрегваме този принцип. Затова нашите прибори работят, а самите ние като прибор сме неизправни.

Цялата мъдрост се състои в това, по какъв начин да запазим прикритието, зад което първоначално се скрива Творецът и тогава скриването ни привлича, а след това ти си длъжен да скриеш своето желание, своя егоизъм, да се издигнеш над тях и тогава да разкриеш Твореца. При това ти не губиш своето кли. И тогава всеки път добавяш и желание, и екран срещу него, и разкриване на Твореца.

Това е и наука за разкриване – науката Кабала, благодарение на която действително получаваме желаното, без да го губим веднага, както се случва с придобивките в нашия свят. Но в духовното не може дори за миг да се постигне разкриване на Твореца, ако се готвиш да премахнеш екрана. Длъжен си в самото начало да подготвиш екран, скриващ егоизма ти и тогава над него можеш да разкриеш Твореца. Необходима е предварителна подготовка.

Затова съществува период на подготовка – няколко години, когато човек пристъпва към изучаване на науката Кабала. В крайна сметка той трябва да се научи как да принуди себе си, как да убеди себе си, как да разбере, че му е необходимо покриване. Затова е написано: “ Мъдростта е за скромните” – за тези, които могат да скрият своето желание за наслаждение. Именно скривайки го, вътре в самото това желание, човек може да получи напълване, което не изчезва.

Filed under: Криза, глобализация - No Comments→

Въпрос: Да предположим, че извършваме не външно, механично, а вътрешно действие. В какво се заключава вътрешната сила на това действие? Какъв е неговия смисъл?

Отговор: Целият смисъл е в разкриване на реалността, за сметка на много тежки усилия! Точно в това се състои работата на човека в този свят. Той идва в нашия свят, за да достигне осъзнаване на своето зло. Осъзнаването на злото в съществуването му достига до него постепенно – за всеки поотделно и до цели народи, или дори различни цивилизации с определена скорост съгласно пирамидата, по която е създадено човечеството.

Но в края на краищата всеки е длъжен да достигне осъзнаване на злото, т.е. да разбере, че нашето материално съществуване нищо не струва и ние сме в състояние да го коригираме дотолкова, че просто да живеем като поправени животни, които чувстват, че им е добре.

Освен това, дори да бихме могли да поправим своето земно съществуване, за да може тялото ни да се чувства комфортно като крава, пред която се простира безкрайна зелена ливада, има и слънце, и вода, всичко което можеш да си пожелаеш – но все пак този живот, някога приключва! Някога и тревата ще свърши, моят живот също и това е всичко … И тази мисъл, която не спохожда кравата, изведнъж започва да измъчва човека, всекиго на определено равнище от развитието му.

Повечето хора не се замислят върху това или се стремят да го забравят. Но в крайна сметка човек се развива дотолкова, че започва да се пита: защо е така и какъв е смисълът?! И нещо повече, ако види пред себе си неминуемия край, ако ясно си го представи, започва да му се повдига от цялата тази зелена трева, която се простира пред него. Защото тя не му носи вече никаква наслада, ако той знае, че един ден това ще свърши.

Той не иска да живее само заради днешния ден! И тук в него започва една нелека вътрешна борба и изясняване: искам ли да продължа да се наслаждавам на радостите, които мога да получа днес и да се изключа от следващия миг – или живея за бъдещето и съществувам само заради него в настоящия момент.

В това се заключава решението на човека – да живее в днешния ден и да не мисли за бъдещето, като че ли не съществува или да живее заради бъдещето без да се тревожи за настоящия момент. Едно от двете. Ако мисли само за сегашния момент, той се нарича животно, ако мисли за бъдещето, той се нарича човек. И когато получим такова усещане, ние се обръщаме към науката Кабала –отчайвайки се, да намеря смисъл в своето материално развитие. И Кабала ни обяснява, защо е създадено всичко и как можем да се развиваме по-нататък.

И останалите науки потвърждават, че дейността ни в този свят е порочна, ние го разрушаваме. Трябва да вземаме от света само толкова, колкото вземат и животните. Защото нашето тяло е просто едно животно. А всичките си останали сили, трябва да отдам на духовното си развитие, за да се издигна до равнището “Човек”. Природата ни принуждава да достигнем човешкото равнище.

Както в цялата природа се е развивало желанието за наслаждение: от неживото ниво до растителното, а след това и до животинското, както се е развивала цялата Вселена, така сега вече е дошло време човечеството да се развие от животинското си равнище до човешкото.

Сега ние стоим на прага на човешкото равнище. Това означава, че сме длъжни да прекратим да се развиваме на материалното ниво – с всички тези електронни играчки ще се приключи. Хората губят интерес към тях. Всичко им е омръзнало, нищо не желаят! Нищо не можеш да продадеш на човека, изключая неговото желание да се издигне и да стане човек. Освен това, на човек нищо друго няма да му бъде необходимо.

Filed under: Криза, глобализация - No Comments→

Въпрос: Когато обществото внушава, че ми е необходимо ново жилище или кока кола, то не ми е нужно да влагам никакви собствени усилия, за да възприема това въздействие. Това същото се отнася и за желанието в духовното? На тях им струва само да ми кажат, какво е духовното – това хубаво ли е или аз сам също съм длъжен нещо да правя?

Отговор: Абсолютно нищо! Това, към което твоето обкръжение изпитва важност, ти започваш да го уважаваш и пожелаваш да го достигнеш и притежаваш. Когато обкръжаващите ти повтарят много пъти за важността на нещата (явленията), събитията – това става за тебе натрапчива идея, лишаваща те от сън. Дотолкова, колкото заменя твоята личност, твоето „Аз”!

Ти ще се измъчваш: “За какво съществувам, ако не притежавам…! Гледам жалко загубеният живот”. Ти не си господар, всичко вместо теб решава обкръжението. Както то поиска, за това което си мислил, към каквато цел си се стремил – така и ще бъде. С правилен “прицел” правилното обкръжение може да направи всичко което е подходящо, да достигне дори Твореца!

Filed under: Криза, глобализация - No Comments→

Въпрос: В последните години психолозите отбелязват, че при младите хора рязко намаля съсредоточаване на вниманието, способността да прогнозират и моделират своите следващи действия.

Отговор: Аз мисля, че във всеки случай това са положителни етапи на развитие. Не може да съществува нищо отрицателно в природата. Всички те трябва да преминат през този етап. Та нали нашите следващи положителни свойства и качества се раждат от отрицателните.

Въпрос: Сега за да сменят хората-думи идват хора-цифри. Те притежават съвършено различни ценности, друга картина на възприятие. Те се различават много от нас и често просто не ни слушат. И възниква въпрос: как сме длъжни да говорим с тях, за да ни чуят? Те са съвсем различни хора.

Отговор: Значи именно такива хора са длъжни да започнат да осъзнават духовното и да го възприемат правилно, а не бившите философи и всевъзможните мислители. Може би напротив, с такова съзнание, логика, анализ и синтез на това, което е съществувало в тези умни и светли глави, в новия свят не може да се премине.

Въпрос: Тогава кой тип мислене в този смисъл е най-перспективен?

Отговор: Мисленето се поражда в нас, в зависимост от нашите желания. Нали желанието се явява основа на нашата природа. А разумът се проявява само в степента на стремежа да се постиге желаното. Аз желая да се напълня с нещо – и в същата степен моят разум се развива. Иначе не бих притежавал разум.

Колкото повече расте желанието, колкото повече то бъде насочено към висшето, новото и непознатото – толкова повече над него в нас се разраства и новия разум.

Разумът, за който говори Кабала – това не е егоистичният, дошъл до нас чрез философите, мислителите и учените, с които се гордеем и смятаме, че точно това е човекът. Но това не е човек, а егоистично творение. Та нали неговият разум работи само за удовлетворяване на егоистичните му желания. Това са желания насочени към наука, културни ценности, но не и към отдаване. Всички те са построени на основата на получаване, на егоизъм, а не на отдаване.

Затова сега постепенно ще се заличава всичко от миналото, всички културни и научни ценности. Т.е те повече не ще заемат тази висока степен, която са заемали в нас, явявайки се достатъчни. Ще ги използваме като основа за постигане на нови степени – не повече.

Filed under: Криза, глобализация - No Comments→

Въпрос: Когато говориш на човек, че е длъжен да получава наслаждение от отдаване, за принципа “обичай ближния”, това му изглежда твърде далечно. Той счита това за себе си нереално.

Отговор: Нашият проблем е в това, че самите ние не разбираме, доколко нереално е това. Та нали след като човек достигне състояние, при което вижда невъзможност да притежава такова свойство като отдаване – той се обръща към Твореца и Творецът го дарява с това свойство.

Не е по силите на човек сам да промени себе си. Ще бъдат необходими още дълги години работа, докато осъзнаем това. Но заедно с това, човек трябва да разбере, че няма друг път и няма изход. Той е длъжен да преминава към отдаване, защото в природата не е заложено нищо друго: или желание да се наслади посредством егоизма си, оставайки празен и въвличайки се в кризи и беди, или желанието да премине към отдаване.

Но да се стигне до отдаване е невъзможно и какво да правим тогава? Ако човек достига до такъв преломен момент, когато вижда, че няма изход – той се обръща към Твореца. И Творецът, тази Висша сила, Светлина му въздейства и го променя. Именно до това ние трябва да достигнем.

А когато човек обикновенно говори, че това са нереални неща – това нищо не означава. Той е длъжен да каже това преди навлизането в духовния свят, преди махсом, в края на периода на скриване. Това се случва буквално при излизане от изгнание.

Filed under: Криза, глобализация - No Comments→

От векове и до наши дни, учени и изобретатели се опитват да конструират вечния двигател, без да подозират, че той вече съществува.

Огледайте се наоколо – Природата се е постарала да го имплантира във всичко съществуващо в нашата Вселена. Дори сме му дали име – нарекли сме го Желание.

Но нека стесним кръга на наблюдение и анализираме поведението само на съществата населяващи планетата Земя.

Растенията – всяко от тях желае светлина, вода и хранителни вещества. Животните – желаят същото, макар техните желания да са на по-висока степен на развитие. И тъй като при тях те действат неосъзнато, сме ги нарекли природни инстинкти.

Ръководени от тях, всички създания на неживо, растително и животинско ниво живеят в съвършена хармония помежду си.

До появата на човека. Същество, което е животно по своята същност и в същото време притежава нещо уникално – разум.

Нека помислим – каква роля играе желанието в живота на човека? Можете ли да си представите своя живот без нито едно желание? Невъзможно е. Всичко би загубило смисъл – просто вашето съществуване би било невъзможно. Всъщност вие не сте нищо друго освен желание в различните му разновидности. Всички познаваме двете му страни – разрушителната и съзидателната. Най-често използваната дума в речника ни е „искам”. Именно благодарение на желанието и на неговите два аспекта, човечеството се е развивало, правило е своите открития, променяло е обществените строеве. Ако разграничим желанията, породени от природните инстинкти, от тези на разума, можем спокойно да наречем последните – егоизъм. А той е присъщ само на човека и въплътен в неговите желания непрекъснато нараства, достигайки своя връх в наши дни. Именно егоизмът е причина, за връхлетялата ни криза и застой във всички сфери на нашия живот – икономика, отношения, семейство, образование, култура, екология. Независимо от това как постъпваме – добре или зле – ние го правим, за да се облагодетелстваме, за да се чувстваме добре и то за сметка на другите.

През последните години, учените, в своите изследвания почти достигнаха пределите на материята и започнаха да осъзнават, че извън тях съществува нещо, което не може да бъде изследвано и с най-прецизната апаратура. Нещо, което може би е породило нашата Вселена и всичко съществуващо в нея. Нещо, което е създало желанието като вечен двигател на развитието. Дали то ще ни доведе до катастрофа и самоунищожение, или ще ни накара да се замислим и да трансформираме ненаситното егоистично желание в алтруистично – това до голяма степен зависи от нас.

Filed under: Възприемане на реалността - No Comments→

Въпрос: Може ли логически да се обясни на човека, до идването на ударите, че понятието равенство, което му се струва толкова опасно и застрашаващо го, в крайна сметка не е толкова лошо? Че е възможно дори то да му донесе добро?

Отговор: Всеки иска да бъде над другите, да властва над всички, да ги използва. А ако стане равен с всички с какво ще напълни своето желание?
Равенството е необходимо не, за да бъде създадено съвършено човешко общество, а за да се слеем с висшата сила на природата, с Твореца и да напълним себе си с усещането за отдаване.
Човекът трябва да види, че отдаването го напълва. При такова отношение един към друг, хората ще почувстват, че дори ако те действат егоистично в отдаването, то все едно – получават наслаждение. Всеки усеща себе си голям, силен, отдаващ – повече от всички останали! Безусловно – това усещане е егоистично. А защо въобще хората извършват добри дела? Защото в тях има нещо ценно: признанието на обществото, уважение.
Например, какво ти дава наличието на милиони долари в банката? Какво ще стане с тези пари утре? Но ако ти ги използваш, за да помогнеш на другите, то какво отношение получаваш за това! Какво величие и чувство за собствено достойнство! Твоето семейство, твоите деца, всички, които те заобикалят те превъзнасят и уважават – това не е малко. Ако общественото мнение се промени, то хората ще ценят такова напълване като най-високото, та нали всичко зависи от признатите от обществото ценности.
Днес, под въздействие на общественото мнение ние ценим само парите – тяхното количество. Един има в банката милион, а друг – десет! И ти гледаш на него като на най-красивия, здравия, на най-умния от всички. А ако някой има милиард, той е просто ангел! Сякаш той вече не е човек от плът и кръв, а нещо недостижимо! Такава е нашата вътрешна природа. Ти може да го ненавиждаш и едновременно с това започваш да го цениш, уважаваш, искаш да се сближиш – нали всичко зависи от оценката на обществото!

Filed under: Криза, глобализация - No Comments→

Въпрос: Как да променим нашата природа от егоистична на алтруистична за толкова кратък период от време, ако досега сме се развивали в продължение на хиляди кръгообороти ?

Отговор: В продължение на хиляди прераждания ние сме се развивали на неживо, растително, животинско нива, а през последните 5769 години – сме развивали желанията на ” човешко ” ниво – стремеж към слава, власт, богатство, знание под въздействие на завистта (ревността).
Нашият егоизъм нараства от поколение в поколение, докато не достигнахме състояние, в което той е вече интегрален, свързва ни в едно цяло. Днес ние сме свързани един с друг, зависими сме напълно един от друг.
Нашето развитие прилича на пирамида. Върхът на пирамидата е много малък. И затова времето за поправянето ни е много кратко. Ние сме длъжни да завършим това поправяне в рамките на едно поколение. Така се спестява време – в съответствие с издигането ни от основата на пирамидата до върха и.

Въпрос: Защо досега кабалистите са мълчали и не са ускорили нашето историческо развитие ?

Отговор: До момента на нашето съединение в една система (през втората половина на 20.ти век), егоизмът се е възприемал като двигател на прогреса. Сега, след като не ни свързва, а ни противопоставя един на друг, той вече се възприема като зло. По-нататък той все повече ще се проявява като източник на цялото зло по света – и ще ни принуди да го превърнем в неговата противоположна форма на общуване – внимание, участие, любов.
В днешно време кабалистите са длъжни да помогнат на света бързо да осъзнае причините за страданията, да разкрият нашата егоистична природа като източник на цялото зло, да обяснят смисъла на произтичащото в нас и в окръжаваща ни природа, като сила, принуждаваща ни да постигнем висшата цел – достигане на съществуване на нивото на Твореца.
В миналото процесът на развитие на света е бил скрит от масите. Но сега вече се разкрива и изисква обяснение. И освен диагноза – също и лекарства.
Доколкото съществуваме само в света на егоизма, желанието (силата) за получаване, то не можем сами да се променим и дори да разберем, по какъв начин е възможно това. Затова ни е дадена науката Кабала, чрез чието изучаване ние можем да привлечем към себе си силата на отдаване, силата на Твореца – ” Светлината, връщаща ни към Източника ” (сила, трансформираща егоизма в отдаване и любов). Тя е и средството за нашето изцеление.

Въпрос: Откъде да вземем сили за преодоляване на подема?

Отговор: Принудителното слизане от съвършенство към несъвършенство е изключително “бавно”, доколкото егоизмът трябва да се разкрива постепенно и да се избави от властта на Твореца. Докато нашият подем отдолу нагоре протича под въздействието и “със скоростта на светлината”.

Въпрос: Как е възможно да извършим подем за няколко години, когато след спускането от висшите светове в нашия свят, на материята са и били необходими милиарди години развитие?

Отговор: Ние сме способни да приключим с поправянето за няколко години. Та нали то протича под въздействието на светлината. Съвършенството се разкрива само, от несъвършеното състояние, само благодарение на нашето отношение към него.
Цялото действие за поправянето ни – подобно на желанието на една капка семе да стане човек – колко е незабележимо то в сравнение с действията на бащата и майката при зачатието, развитието, раждането и формирането на човека.
И така: освен незабележимото желание да станеш Адам (от думата Доме – подобен на Твореца), всичко останало върши Твореца. Да свършим онова, което Той очаква от нас и ще станем като Него.

Filed under: Криза, глобализация - No Comments→

Въпрос: Как човекът, преживяващ сега кризата може да разбере, че лично за него е настъпил повратен момент и той може да започне духовно да се възвисява – вместо да се спуска към още по-дълбока криза?

Отговор: Цялото мироздание се състои от светлина (наслаждение, енергия на отдаването) и съсъд (желанието му да се напълни). Светлината развива нашето егоистично желание до неговото максимално състояние, в което това желание започва да осъзнава невъзможността за пряко напълване със светлина. Защото наслаждението анулира желанието. Подобно на това, как утолявайки жаждата, ние анулираме наслаждението от утоляването.
Настоящата криза ни показва, че нашето егоистично развитие е завършило – и ние не можем повече да използваме светлината за изгода на своя егоизъм. Ние се убеждаваме в невъзможността да се насладим в нашия егоизъм. Макар егоизмът все още да ни гони напред, към нови опити да го напълним, с разума си ние разбираме, че това е безсмислено. Но тъй като е невъзможно да останем пусти, ние както по-рано сме обречени, все така по неволя сме оплетени в указанията на нашия егоизъм. Макар и вече без всякакъв ентусиазъм, под влияние на обществото, по неволя, в депресия и наркотици.
Това води до криза в целия ни живот. Нали тя цялата е основана върху използване на светлината в егоистичното желание. Докато желанието под въздействие на светлината се е развивало, ние сме се стремили напред. Струвало ни се е, че в следващото желание ще напълним себе си. Тази лъжа ни е помагала да се развиваме.
Но след като желанието прекратило своето егоистично развитие, ние сме открили в него пустота. Светлината ни показва невъзможността на такова напълване. Това и се нарича криза. Длъжни сме да спрем да се заблуждаваме и явно да осъзнаем, че животът е възможен само в свойствата на светлината – в намерението да отдаваме и обичаме!
Нашето „земно” развитие завърши: закриват се промишлени предприятия, няма нужда от производството на излишни, ненужни стоки, не предизвиква завист дължината на яхтата или количеството на нулите в банковата сметка.
Човекът не вижда източници на наслаждение в света. Както угасването е краят на всяка звезда, така и ние се намираме в черната дупка на последния стадий на егоизма, който поглъща всичко, не пуска нищо навън и затова в него е тъмнина!
И само разпространението на науката Кабала в света ще ни даде възможност да преустроим нашата природа – „И тъмнината ще свети като светлина”.

Filed under: Криза, глобализация - No Comments→

„Всеки ловец би искал да знае, къде се намира фазанът ” – се казва в една детска приказка. Благодарение на нея дори най-малкото дете знае, че в дъгата има седем цвята. Дори и у възрастните това също не предизвиква съмнение, в руско говорящите възрастни. Но в английския език дъгата се състои от шест нюанса: синият (индиго) и светлосиният се обединяват в един цвят – blue (синьо). А в езика на индианското племе тарахумара, колкото и да ни се вижда странно, изобщо няма разлика между синия и зеления цвят. Анализирайки тези факти, учените стигнали до извода, че структурата на езика се определя не само от мисленето, но и от способността за опознаване на външния свят. Най-концентриран израз тази идея е получила в така наречената хипотеза на Сепира Уорфа (Sapir Whorf hypothesis).

(more…)

Filed under: Възприемане на реалността - No Comments→

Въпрос: Много пъти съм чувал от Вас, че съществува само желание и че само то определя всичко. Защо тогава всички онези желания, които имам в живота не се изпълняват?

Отговор: Защото освен твоето желание има Програма на творението. Има някакъв план. Съгласно този план цялото творение едновременно се придвижва към своята първоначално зададена цел. Такова придвижване към целта се нарича придвижване според времето (беито) – всичко се случва в своето време.
Но човекът се състои от желание и затова чувства неговото напълване – наслаждение или опустошение – страдание. И по този начин усеща върху себе си действието на програмата, която използвайки нашето желание за напълване – наслаждение ни управлява. Нали ние по неволя винаги се стремим към наслаждение и се опитваме да избегнем страданието.
Ако ти сам поискаш да реализираш програмата на творението (да достигнеш целта бързо и приятно), а не посредством приближаващите те удари, то можеш да промениш това, управлявайки своите желания според правилото: „Направи своите желания като желанието на Твореца”.
Сметката е много проста само ако в теб има такова желание. А какво е това „желание на Твореца”? Това означава, че всеки път пред теб се разкрива някакъв еталон. В своя живот ти всеки път усещаш пропастта, лежаща между теб и онази форма на Твореца, която ти се разкрива.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман - No Comments→

Въпрос: Как нашето растящо его е свързано с такива явления, които всеки ден виждаме по заглавията на вестниците: ” баща насилва своята дъщеря”, “учителка издевателства над своите ученици ” и т.н.?

Отговор: Във вестниците пишат само за една малка част от това, което произтича наистина и нещо премълчават. В течение на много години при мен на прием са идвали хора и с всяка година все по-открито са говорили за това, за което по-рано са предпочитали да мълчат. Те са ми разкривали такива свои вътрешни подбуди, желания и мисли, такива разстройства и отклонения, които преди никога не са се появявали в такива мащаби и качества.
И всичко това е нашето растящо егоистическо желание да се наслаждаваме! То ще се увеличава все повече и повече и тук нищо не можеш да направиш, ако не се заемеш с неговото поправяне.
Разкрива се цялата пълнота на това егоистическо желание, разделящо нас и Твореца. Това се нарича ожесточено изгнание, скрито (отделяне от духовното). Така ще бъде до тогава, докато не се превърнем в такива чудовища, че сами няма да можем да се понасяме.
Това зло е длъжно да се разкрие – или в постъпки, в действия, или само в осъзнаване на егоизма, във възпитание. Човекът може да поправи само това зло, което той открива и усеща в себе си като зло – в мярката на усещанията за зло към себе си. А след това ще бъде свободен да поправи злото, причинено на други.

Filed under: Криза, глобализация - No Comments→

Хайде да направим eдно малко упражнение. Да си представим, че се намираме в определено пространство, където нищо не виждаме и не чуваме, където отсъстват миризми, вкусови и осезателни усещания. Представете си: това състояние продължава толкова дълго, че ние забравяме за възможностите на своите органи на чувствата, а след това спомените за предишни усещания се изтриват от паметта.
Внезапно до нас достига някакъв аромат. Той все повече се усилва и ни обгръща, макар че ние все още не можем да разпознаем нито самата миризма, нито нейния източник. След това към нас започват да се носят и други миризми с различна интензивност, примамващи или неприятни.
Въпреки че идват от различни страни, с тяхна помощ ние вече сме способни да се ориентираме, и следвайки ги, да прокараме своя път.
(more…)

Filed under: Възприемане на реалността - No Comments→

Въпрос от блога на иврит: Моите родители смениха фамилното си име от Крони на Карни, за благозвучие и облекчение. Дъщеря ми Нога се роди на 07.02.2003 г. Ще бъде ли благоприятно за нея да носи името Нога Карни ?

Отговор: Това не е въпрос за кабалист. Кабала се занимава само с поправянето на егоизма – природата на човека.

Въпрос: Как оценявате науката Астрология ?

Отговор: Въобще не я ценя. Астрологията предсказва бъдещето!

Въпрос от блога на иврит: Способността да “виждаш” хората е дадена и на медиумите. Каква е разликата между тях и кабалистите, които развиват шесто чувство, от техническа гледна точка?

Отговор: “Виждат” хора, животинската и земната същност на човека – екстрасенсите и хора, близки до природата, а не кабалистите. Кабалистите се занимават с поправянето на душата и нямат никакво отношение към тялото.

Въпрос: Ако времето не съществува, значи ли, че ние вече сме обединени?

Отговор: Не и в нашите усещания.

Въпрос: Какво е смъртта?

Отговор: Прекратяване на усещанията в егоистичните желания на този свят.

Въпрос: Братовчед ми е хомосексуалист. Какво да правим с такъв човек, ако той наистина желае да изучава Кабала? Творецът му е дал желание – влечение към друг мъж, а Вие винаги казвате, че ние нямаме власт над своите желания, защото всичко произлиза от Него.

Отговор: Нека да учи. Светлината ще поправи това, което е необходимо.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман - No Comments→

Въпрос: Екранът ли е средството, което ни връща в състоянието, усещано от нас до момента на познанието за добро и зло?

 Отговор: Той е средство за осъзнаване и издигане над познанието за добро и зло, водещо до съвпадение по свойства с Твореца.

Въпрос от английски блог: Какво е духовното значение на Съботата (Шабат)?

Отговор: Тя е символ на състоянието на пълно поправяне.

Въпрос от английския блог: Зоар, стр. 21: “Арих Анпин е главен парцуф изпълнен със светлината Хохма, от който се образуват всички останали парцуфи”. Но нали главен парцуф е Кетер и от него се образуват всички останали парцуфи?

Отговор: Арих Анпин се явява Кетер на света Ацилут, тъй като Атик е скрит от нисшите парцуфи.

Въпрос от израелския блог: Можете ли да дадете по-подробно обяснение за обучението от вида “от уста на уста”? Намира ли приложение този тип обучение в наше време?

Отговор: Това е обучение в общия екран на Учителя и ученика, който е разположен в устата (пе) на душата (парцуфа).

Въпрос от английския блог: Каква е разликата между желание и усилие?

 Отговор: Усилието е възможно само според степента на желанието.

Въпрос: Ако нямаш желание, как може да предизвикаш в себе си усилие?

Отговор: Под влияние на обкръжението.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман - No Comments→

Като човешки вид ние сме естествено копие на природата. Красивата гледка предизвиква в нас чувство на възторг и благоговение. Велоколепието на Земята ни пленява, нейните океани, планини, пустини, равнини и гори ни дават свежо разбиране за това как светът е взаимосвързан. Нейната красота ни провокира към издигане над земните тревоги, недоимъка, и конфликтите и ние намираме в нейните спокойни местенца ръководна сила, единство и единственост със Създателя.
Когато наблюдаваме природата, ние виждаме, че всички живи същества са създадени така, че да следват принципа за грижа един към друг или алтруизъм. Животинското царство ни дава невероятни примери за това как един елемент работи за благото на цялото. В действителност ние получаваме доста уроци от ежегодната миграция на гъските през зимата. Когато всяка гъска пляска с криле, тя помага за издигане на птиците, които я следват. Чрез летежа на ятото под формата на буквата “V”, цялото ято добавя 71% повече летежен диапазон отколкото ако летяха поотделно. Учените също установиха, че ятото няма да полети, докато всички не са оглавени и насочени в правилната посока и гъските от задната част на ятото крякат за да окуражат тези, които са отпред за да поддържат тяхната скорост.
(more…)

Filed under: Наука - No Comments→

От беседите на кабалиста, професор М. Лайтман с доктора на науките Валдас Рапсевичюс, участник в световния експеримент с андронния колайдер.

В. Рапсевичюс. Добър ден! Пристигнах от Швейцария, където участвам в експериментите, провеждащи се с андронния колайдер. Целта им е да бъде открита частицата, от която е започнало всичко, най-малката тухличка, от която е създадено мирозданието. Този “бозон Хикс” – частицата, която „отговаря” за масата, доколкото масата, гравитацията е една от основните сили на вселената.
Тези експерименти могат да дадат много интересни резултати …

М. Лайтман. Или напротив, могат да покажат, че стоим пред някаква стена, зад която не можем нищо да усетим.

В. Рапсевичюс. Да. Това е изход, от който учените не се страхуват, но мислят, че би се отразил много зле на по-нататъшното развитие на науката.

М. Лайтман. Аз мисля, че за науката не може да има лош изход, защото по принцип, ако се опитваме да разкрием истината, без значение каква е тя.
Може би, тя ще ни спре, и ние няколко десетилетия, ще продължим да търсим по какъв начин да навлезем по-навътре в мирозданието: да започнем да го усещаме, да го изследваме. Възможно е, за това да ни потрябват абсолютно различни уреди.
Ние постигаме света чрез нашите пет органа на чувства. Според науката Кабала, времето, пространството, движението съществуват в нас като наши вътрешни параметри.
Можем да си мислим, че пространството може да бъде многоизмерно, но все едно го свеждаме до триизмерно. Не сме в състояние да излезем от рамките на петте органа на чувствата, и това ограничава нашето възприемане на реалността. Т. е. възможно е реалността около нас да бъде съвършено друга… Приборите, които създаваме днес – допълнителни уши, допълнителни очи – само разширяват нашия диапазон. Ето в това се състои ограничеността на нашата земна наука. Дори в този колайдер да се случват някакви явления, аз не мога да ги усетя с помощта на каквито и да е прибори, не мога да ги уловя.
Природата е безкрайна. И когато видим, че всъщност качествено не можем да разкрием нещо ново, ще се окажем пред стена, а тази стена – това са нашите собствени, лични ограничения, тогава учените може би ще се вслушат в мнението на кабалистите. Това е съвършено друг подход: възможност да развиеш допълнителен орган на усещане, с помощта, на който ще можеш да уловиш света, който е извън теб.
Не е важно в какви измерения, не е важно има ли в него време, пространство, преместване – ще го усетиш такъв, какъвто е. Надявам се учените да стигнат до това.

(more…)

Filed under: Наука - No Comments→

Въпрос: Сега средствата за масова информация използват името на Мадона, за да продават статии за Кабала. Скоро ще започнат да продават статии за Мадона под марката на Кабала. Какво може да се направи с това?

Отговор: Клипа (кората) помага на плода да расте, а когато той узрее в нея, изхвърлят клипа, а плодът – изяждат. Такава е мисията на Берг и Мадона – привличат хората с блестящата пустота, а те постепенно поумняват и преминават към истинската Кабала.

Въпрос: През последната година изучавам методиката на Ямима. Неотдавна отрих Вашия сайт и той много ме заинтригува. Мога ли да изучавам едновременно двете методики, или трябва да се занимавам само с едната?

Отговор: Преди известно време тя ме посети. Не си я спомням и не знам какъв е нейният метод. Лично аз предпочитам да се занимавам с науката на познанието, която не е измислена от човек, а е древно практическо знание от неговите истински източници. Проверил съм върху себе си истинността му и изхождайки от резултата, не виждам друга методика, за постигане на целта на творението.
Доколкото природата на светлината и създаденото от нея желание са единствени и само светлината променя желанието, то привличането на светлината за промяна на желанието е и методиката на нашето развитие. Да привлечеш светлината е възможно само ако се стремиш да бъдеш подобен на нея.
Това е възможно само ако се включите в група, за да получите от нея по-голямо желание, отколкото имате в себе си по природа. Освен схемата на творението, друг път няма!

Въпрос: Има ли инициативни системи извън Кабала, които благодарение на своите ритуали позволяват да се приближи или по-точно да се издигне съзнанието на духовно ниво или Вие смятате това за чисто шарлатанство?

Отговор: Шарлатанство.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман - No Comments→