Въпрос: Ние взехме решение, че на предстоящия конгрес отиваме ва-банк. Къде се намира тази „банка”? И още по-важно – къде е ключът за нея?

Отговор: „Банката” се намира „на небето”. Но можем да я достигнем. Това е свойството Бина, отдаването. А ключът от нея – това е обединението между нас.

В нашето обединение, ние ще открием истинско съкровище, не сейф, а свойство, с помощта на което се открива съкровищницата на световете!

Ние ще го разкрием при положение, че се съединим един с друг. При обединението между нас всичко ще се разкрие на часа!

Това е чудо, което съществува в духовното, – светлината започва да свети в мига, в който достигнем до първата степен на подобие с нея.

От урока по статията “Изгнание и освобождение”, 02.11.2010

[25898]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - No Comments→

Зоар, глава “Бешалах”, стр. 332: Съществува заповед за съграждане на долен Храм в подобие на висшия Храм. Както е казано: „На мястото, което е подготвено от Теб, за обитаване там”.

Защото е необходимо да се съгради Храм долу и в него да се отправя ежедневна молитва – т.е. да се служи на Твореца. Тъй като молитвата – това е и служенето.

Долният Храм – означава в Малхут, където ние сме длъжни да създадем изправено желание (кли). Молитвата – е отправяне на молба (ман) за изправяне.

Връзката на висшето с низшото е произтекла от подема на Малхут в Бина, а след това от спускането на Бина в Малхут. Оттук се появяват и двата Храма. Малхут и Бина, намиращи се долу, – Долният Храм; а Малхут и Бина горе – Висшият Храм.

„Да се съгради Храм долу и да се отправя в него молитва” – значи да се съединят Бина и Малхут заедно, опитвайки се да създадем такова състояние в групата, в нашите желания.

Защото къде още мога да изразя своето състояние на отдаване? – Единствено във връзката между нас. Тогава, от осъзнаването на пълната си неспособност да направя каквото и да било, аз въздигам своята молитва и от това се строи Храмът отгоре.

Така трябва да правим „ежедневно” – т.е. в състояние на подем, когато имаме някакви сили, с цялата си енергия да се стараем да вършим тази работа.

От урока по Книгата Зоар, 03.11.2010

[25785]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - No Comments→

„Зоар”, глава “Бешалах”, п.181: „И тогава, когато засветило всичко заедно, – тъй като светлината на Атик, убежището за хасадим, едновременно с това съдържа в себе си също и хохма, защото от нея е длъжна да дойде хохма, намираща се в Арих Анпин.

И затова хасадим на Атик са по–важни от хохма на Арих Анпин, и се смята, че той го включва, и в него хохма и хасадим светят заедно.

И затова морето започнало да изпълнява висшите закони – да дави египтяните и да спасява Исраел, и били предадени в негова власт както висшите, така и нисшите… и разсичането на Крайното море зависело от Атик.”

Идва висшата светлина и отсича по-грубите желания в нас, които се наричат “египтяни”, от желанията “Исра-ел” (“право към Твореца”), които са готови да се поправят, съгласно условията на Второто съкращаване (Цимцум Бет).

“Народи на света” в нас, се наричат всички онези желания, които е невозможно да поправим до самия Край на поправянето (Гмар Тикун). Към тях се отнасят клипот и всички желания, пряко свързани със светлината Хохма.

А желанията “Исраел” (яшар-кел) произлизат от свойствата на Бина и по своята природа принадлежат на Галгалта ве-Ейнаим.

Затова, идващата сега светлина Хохма, прави разсичане по цялата дълбочина на желанието/съсъда, отделяйки желанията, които могат да се поправят (принадлежащи на Г”Е и способни да станат АХА”П де-алия) от желанията, които изобщо не подлежат на поправяне.

И това е причината, поради която е станало “разсичането на Крайното море”, отделящо “Исраел” от “египтяните”.

От урок по книгата „Зоар”, 27.10.2010

[25051]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

Първият стадий изцяло се напълва със светлината, излизаща от Корена и чувства, че не иска да получава – така се формира Вторият стадий.

Но след това, Вторият стадий чувства, че от това няма да стане подобен на Корена. Вторият стадий нищо не получава, но и не отдава!

Станало още по-зле, защото преди аз съм бил прилепен към Твореца – като бебе и съм правил всичко, което Той иска. Наслаждавал съм се колкото си искам и макар да съм го правил заради себе си, съм доставял удоволствие и на Висшия!

Сега, като че ли съм пораснал и не искам да получавам от Него, но излиза, че не Му доставям радост дори като бебе – тъй като Той се наслаждава от това, че получавам от Него.

И какво съм направил? Още повече съм се отдалечил от Него! (Затова Вторият стадий, въпреки че не получава нищо, се смята за по-силно желание от Първия стадий). Аз сякаш Го пренебрегвам…

Бебето е по-близо до майката от порасналото дете, което се чувства самостоятелно и не иска да получава нищо от нея.

Тогава, Вторият стадий – Бина, решава, че ако получи светлина заради Твореца, тогава това наистина ще бъде наслаждение за Него – така се получава ЗА”Т де-Бина.

А реализирането на това решение става в Третия стадий, в Зеир Анпин, който получава светлина заради отдаването, благодарение на силата на Бина. Тоест Висшият определя това решение (Затова се смята, че главата на З”А се намира в Бина – ЗА”Т де-Бина).

А след това, идва Четвъртият стадий – Малхут, която вижда колко наслаждения има тук… З”А, получаващ заради отдаване – това съм аз, който усещам Твореца и се чувствам абсолютно същия като Него!

И аз искам да се наслаждавам и от напълването, което получавам, и от равенството с Него. Искам да се насладя на всички наслаждения, които съществуват в Твореца – това се нарича Четвърти стадий на развитието – Малхут.

На този Четвърти стадий се извършва съкращаване (Цимцум Алеф) и ние повече не получаваме напълването егоистично.

А след това става Второто съкращаване (Цимцум Бет) – от ЗА”Т де Бина до Малхут. Малхут се внедрява във всички тези желания и казва: „Не трябва дори да си помислям за каквото и да е получаване! Невъзможно е да получа нищо, няма да стане!”

Четвъртият стадий на желанието прониква в Третия и Втория стадий, и сега в двамата – и в З”А, и в ЗА”Т де-Бина съществува усещането, че всяко съприкосновение с получаването на светлина ще бъде егоистично.

Преди това не е съществувало чувството, че желанието за наслаждаване е толкова противоположно на светлината! А сега го има. Но все пак, забрана съществува само за Малхут, но не и за З”А, и нещо повече – не важи и за Бина. 

Защото З”А иска да отдава – но въпросът е в какви желания се кани да го направи? В желанията, които е имал до появяването на Четвъртия стадий или се готви да получава заради отдаване в Четвъртия стадий, в Малхут?

Впоследствие, тази бъркотия довела до разбиването, когато те не разбрали защо това е невъзможно. Защото, ако ние се каним да получим светлина заради отдаването, както в Третия стадий на пряката светлина, тогава това е алтруистично действие.

Оказва се обаче, че вътре в тези желания вече е проникнал Четвъртият стадий и след като си опитал какво е Малхут – наслаждението от равенството с Твореца, вече не можеш да се откажеш от него – желаеш този вкус. Вътре в теб се намира Четвъртият стадий и ти не можеш да получаваш заради отдаване!

От урока по „Бейт Шаар а-Каванот”, 25.10.2010

[24824]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

Има голяма разлика между Първото съкращаване (Цимцум Алеф, Ц”А) и Второто (Цимцум Бет, Ц”Б).

При Ц”А, ние получаваме част от светлината в сфирот Кетер, Хохма, Бина, З”А и Малхут вътре в себе си и това се нарича вътрешна светлина НАРАНХАЙ (Нефеш, Руах, Нешама, Хая, Йехида), а част в същите тези сфирот Кетер, Хохма, Бина, З”А и Малхут –  не получаваме, и тази светлина се нарича обкръжаваща.

Според тези нива, можем да разделим цялото напълване на две части – такава, която може да бъде получена и която не може да бъде получена.

Но аз знам какво се намира вътре, а за онова, което е отвън – имам всички тези свойства и ги изучавам. Установил съм връзка с тях, извършил съм сливане с тях (зивуг де-акаа).

И дори онази част, която не е влязла в мен също съм опознал, защото съм опитал да се съединя с нея и съм я отблъснал. Донесли са ми „2 кг. месо”, а аз съм взел от тях за себе си половин килограм – всичко останало съм отблъснал, защото не съм могъл да получавам повече заради отдаване.

Но аз знам, какво означава остатъка от 1,5 килограма, какъв е неговия вкус. Помня, как съм създал анти – егоистичен екран върху това напълване и съм го отблъснал, как съм устоял да не го получа. Така работим в Ц”А.

Докато в Ц”Б, получавайки светлината нефеш, ние не получаваме Хая и Йехида и нямаме никаква представа за тях! Аз не съм работил със светлините Хая и Йехида и не знам какво има там. Това не се намира „в мен” – просто съм ги отблъснал и не съм вземал решение ,каква част мога да получа и каква – не.

В мен има съсъди за светлините Хая и Йехида, но в тях няма никакъв опит, никаква представа за тази светлина и затова, те ми се струват напълно чужди. По тази причина, това се нарича „други хора” по отношение на мен самия. Само при Ц”Б, в мен се появява усещането за „външния свят”.

Тоест, в единия случай имам екран, за да получа една част от светлината, а друга – не. А във втория случай, изобщо нямам екран за такава светлина.

Ако Малхут е съединена с Бина и може да работи като Бина – това е друга Малхут, не просто моето желание. Съединявайки се с Бина, Малхут получава нейните особени свойства – свойствата на отдаването, които и позволяват да опита и различи какво се намира вътре в мен и какво – отвън.

А ако Малхут не е съединена с Бина и затова отблъска свойствата Хая и Йехида, тя не може да опита какво се намира вътре в тях – няма никаква връзка, никакво подобие на свойствата с онова, което се намира отвън.

И затова, аз виждам далечните звезди, целия свят около мен, неживото, растенията, животните, дори другите хора – но не ги усещам като част от себе си.

От урока по „Бейт Шаар а-Каванот”, 24.10.2010

[24678]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

Всяко творение е длъжно да съдържа в себе си 5 степени на своето развитие– иначе там няма да бъде самото творение, Малхут, на пета степен.

Светлината, действаща във всяка точка на творението, трябва да премине в нея 5 степени (отгоре надолу), и само на 5-та степен тя изгражда творение, което Го усеща.

Петата степен, творението, усеща светлината, която й въздейства от сфира Кетер –от своя Творец, като й отдава.

Сега самата тя започва да се развива (в хоризонтална посока) и строи своя собствена степен, като също преминава 5 степени.

Докато не са минати всичките 5 състояния, ние не можем да различим нищо, защото то трябва да дойде до нашето усещане и осъзнаване (сърце и разум).

Може би аз вече усещам, но още не осъзнавам това– тоест, явлението трябва да достигне до мен отгоре надолу, и аз трябва да го осъзная от обратната страна – отдолу нагоре: какво е това, откъде и защо.

Ако аз не разбирам всичко това, то не забелязвам и самото явление – така сме създадени, необходими са ни пълните 10 сфирот осъзнаване.

След това, от някаква степен, например Бина, аз изграждам нов парцуф, и той също има 5 части (например, аз изграждам парцуф Бина, изхождащ от Хохма и Кетер), а после от него – още един парцуф от 5 части… и така израства “дърво”, огромна система, в която всички части са свързани.

И тя се развива във всички посоки, във всички части – всеки път от състояние, ставащо Кетер, в следащата верига от 5-те състояния, които се развиват от него.

Всяка част е изградена свише, за да пожелае творението да опознае своя Творец и да стане подобен Нему, движейки се обратно към Него.

И така творението изгражда същите тези части, създадени вече от Твореца, и като взема пример от Него, умножава състоянията и духовните парцуфи.

Може всички те да се номерират, като в каталог, но в кабала им се дават имена, за да се проследи съответствието помежду им.

От урока по “Бейт Шаар а-Каванот”, 19.10.2010

[24194]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

ТЕС, част 15, п. 139: Когато Мохин Аба ве-Има влизат в З”А, Аба има Хохма-Бина и Хесед-Гвура и срещу тях е същото – от Има.

И попадайки в З”А, Хохма и Хесед де-Аба се присъединяват към Хохма и Хесед де-Има и се обличат в неговото НЕХ”И.

А Бина и Гвура де-Аба се присъединяват към Бина и Гвура де-Има в нейното НЕХ”И. Така АВ”И се прегрупират в М”А и БО”Н.

Първоначално в парцуф Аба има Хохма и Хесед, Бина и Гвура. Същото е и в Има.

По – нататък се получава “както в генетиката”: Хохма и Хесед де-Аба и Хохма и Хесед де-Има се съединяват заедно и образуват М”А де-АВ”И.

А Бина и Гвура де-Аба и Бина и Гвура де-Има се съединяват заедно и образуват БО”Н де-АВ”И.

Получилите се образувания се отнасят един към друг като З”А и Малхут.

Ние наблюдаваме този процес буквално във всичко в нашия свят – като следствие от духовните сили: едни части идват от мъжкия организъм, други – от женския, съединяват се помежду си и градят ново тяло.

Това се проявява, като следствие, в много явления, във всевъзможни видове съединения на всички нива: неживо, растително и животинско. А ТЕС обяснява този процес на “човешко” ниво, на нивото на душите.

Но освен това, в самият  З”А има части М”А и БО”Н, а също в Нуква има М”А и БО”Н. Тъй катоне може да съществуват парцуф, в който да няма двете части, М”А и БО”Н.

Невозможно е да съществува организъм, който се състои само от мъжка част (М”А) или – само от женска (БО”Н). Във всеки от тях трябва да се включват и мъжката и женската части. Тъй като не може да съществува светлина без съсъд – желание и съсъд-желание – без светлина.

От урока по “Учение за Десетте сфирот””, 12.10.2010

[23308]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: Трябва да издигнем МАН (Майин Нуквин, молитва). В желанието ли се извършва това действие?

Отговор: МАН означава, че аз моля за силата на отдаване. От Малхут аз се обръщам към Бина и моля Бина за способността да отдавам. Обаче, трябва да достигна състоянието, в което напълването с тази молитва (МАН) да е достатъчно за мен; чувствам радост от това, че съм способен да издигна МАН.

Как Тора описва това състояние? Това е, когато достигнеш „дневната светлина”. „Ден” е да нямаш нищо и да си скитал в пустинята търсейки МАН (желанието да отдаваш) и го намираш. Когато го намериш, то те оживява, задоволявайки всичките ти вкусове. То съдържа всичко, което желаеш.

Какъв „вкус” има то? От къде идва? Какво е МАН? Идва в теб от Бина. Това е, когато и най-малката възможност да отправиш молба към Твореца е достатъчна за теб: „Аз имам връзка с Него. Мога да Го помоля. Нищо друго не е важно за мен.”

И все пак, не искам ли да имам желание, в което да мога да разкрия Твореца? Не. Аз съм доволен само да имам стремеж към Него. В това се състои моето напълване сега. Връзката с Твореца чрез група ме напълва.

„Но каква е тази връзка? Как може да имаш всичко? Ти нямаш нищо.” Вярно е, но мога ли да се обърна към Него като издигна МАН? Когато това е възможно, то е достатъчно. Това се нарича „скитане в пустинята”, добиване на свойствата на „Хафетз Хесед” (който не иска нищо). В пустинята си лишен от всичко,  наистина не желаеш нищо за себе си. И все пак по този начин  получаваш поправянето, чрез свойството отдаване, подобие на Твореца и това е твоето напълване.

От ежедневния урок – 06/06/2010, Зоар

Filed under: Вътрешна работа, Ежедневен урок, Зоар, Молитва - No Comments→

Въпрос: Трябва ли всеки от нас да знае своята функция в общата система, за да я изпълнява точно?

Отговор: Сега ти не знаеш за тези неща, но с течение на времето ще разбереш.

Колкото повече напредваш и вече действаш осъзнато, заедно с другите, ще разбереш как вие сте свързани; какво точно трябва да правиш и как тази система ти въздейства.

Ще започнеш да разкриваш един прозрачен, многопластов свят. Освен това, което виждаш в него сега, ще го разкриеш в дълбочина и ще видиш действащите в него сили и как да ги задействаш.

Въздухът изведнъж ще се стане плътен и ще се напълни с множество сили, но ти ще знаеш как да ги използваш!

Като малко дете, което разкрива нов свят и изведнъж вижда, че около него има множество интересни неща: нещо може да отваря и затваря, да се върти и всяко е свързано с другите.

А когато се ражда, то нищо не знае и не чувства, то дори не вижда и не чува. Минава известно време докато то започне да чува, да вижда, да различава вкусове. И това същото се случва с нас в духовният свят.

Това, което ти сега правиш се нарича „сила на чудесата” (сгула). Ти активираш системата, без да знаеш как.

Точно така, когато си бил малко бебе и си викал, без да разбираш нищо. Но твоят вик е действал на майка ти и тя се е грижила за теб.

Така и сега, ако ти пожелаеш, твоето желание като „вик” ще подейства на висшата майка, Има Илаа, която същото се нарича (Бина се нарича Има – майка) и тя ще се погрижи за теб.

И на теб нищо повече не ти е  нужно да знаеш, както когато някога си ревал и не си знаел какво именно да поискаш. Ти не си обяснявал на майка си каква бутилка да ти извади от хладилника и до каква температура да я сгрее.

Ти просто си викал! И същото е сега относно духовното.

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Зоар - No Comments→

Цялoтo нашe поправяне протича, както люлеенето нагоре и надолу. Малхут се издига в Бина и се включва в нея. Тогава Бина разбира, какво иска Малхут.

След това Малхут взема от Бина нейната сила и се спуска назад и сега вътре в Малхут има включване на Бина.

Тоест, получават се четири части: чиста Бина, чиста Малхут, включване на Малхут в Бина и включване на Бина в Малхут. От техните включвания една в друга се ражда думата „любов”.

И сега, когато в Малхут и в Бина вече има свойства на едната и другата те започват една друга да се разбират и поправянето става възможно.

И не просто Малхут се присъединява към Бина, учи се в нея и поправя отдаващите желaния Галгалта ве-Ейнаем, но и след това може заедно със силата, получена от Бина, сама да се спусне надолу на своето място и да поправи своят АХАП.

Така завършва поправката на една степен и започва следващата,постоянно повтаряйки тези колебания и движения нагоре-надолу.

Откъс от урока по книгата Зоар 19.03.2010

Filed under: Зоар - No Comments→

Въпрос: Ако ние четем в книгата Зоар за разни зли сили, ние не ги ли притегляме към себе си?

Отговор: Ако човек чете за всички грешници, описани в Тора: за Аман, Амалейк и разбира, че всички тези грешници се намират вътре в него и поправяйки ги вътре в себе си, той поправя тяхната проява във външният свят, който сега му се струва съществуващ, то в него не ще има никакви проблеми.

.Точно обратното,той по този начин сам ще предизвика светлината, а не страданията ще го подбуждат.

Ако човек се стреми към своето поправяне, чрез усилие към единение и изучаване, той пробужда в себе си злото и го поправя, както улавят изпълзяващия змей.

Нашата работа е в това, да останем в дясната линия и доколкото е възможно да бъдем готови към пробуждане на лявата линия, за да я използваме за издигане.

Ако в нас не се разкрие лявата линия – този змей, имащ всевъзможни имена и образи, ние не можем да се придвижим.

Затова е нужно с всички сили да се прилепим към дясната линия и тогава, донякъде би ни се разкрила лявата линия – това всичко ще ти бъде само от полза.

Главното е от нищо да не се страхуваш…Нали вървиш по много тесен мост – в разкриване на светлината Хохма в светлината Хасадим, а това е много тънка линия, тесен мост от Малхут до Бина.

Откъс от вечерния урок по книгата Зоар, 13.02.2010

Filed under: Зоар - No Comments→

Въпрос: Защо дори когато разбираме причината за нещастията, те не спират?

Отговор: Това означава, че още няма разбиране! Разбирането, е постигане на причината и източника, от който идват тези удари – от моя егоизъм. Защо идват те – защото съм противоположен на Твореца!

И какво трябва да направя – да поискам обкръжаваща светлина, за да мога с нейна помощ да придобия свойството отдаване и да постигна връзка с Твореца, което се явява и изначалната цел.

Тоест необходимо е да премина през няколко етапа. Десет сфирот на пряката светлина извикват в нас десет сфирот на отразената светлина, които започвайки от първата сфира Малхут се усещат като болка.

Когато към мен отгоре идва светлината и се удря в Малхут след първите 9 сфирот, аз чувствам убождане, удар, зло. И след това трябва да обърна това зло в правилната реакция, в 9 сфирот на отразената светлина.

Тоест, трябва да разбера, че това зло е дошло при мен не от Твореца, а от моето егоистично желание, противоположно на Него. Но защо оз съм Му противоположен, нима Той не ме е създал такъв?

Трябва да разбера защо Той ме е създал така и какво трябва да направя с това – да се издигна над своя егоизъм, да се съединя с другите, да достигна формата на Бина, тоест да се издигна от Малхут в Бина.

Но защо? За да придобия свойството отдаване в пълна степен, за да се включи Малхут в Бина и да изчезне сякаш там, а свойството отдаване да ми повлияе и напълни, за да се намирам изцяло в него.

Но това все още не е всичко! После е необходимо да се издигна още по-високо, от Бина в Кетер, за да постигна получаване заради отдаване, докато напълно не се слея с Твореца.

В това се състои целта! И именно затова сега аз получавам първия удар в Малхут, който усещам като болка, за да мога да достигна Кетер.

Целият този процес трябва да премине в мен като потенциал, по мое собствено решение, в Малхут на пряката светлина, тоест в Кетер на отразената светлина, в началната реакция на творението в посока към Твореца.

Всичко това трябва да си изясня, да го осъзная и да реша, за да се появи после в мен молбата: „Дай ми сила да помоля!” Нали даже това аз нямам…

Откъс от урока по книгата Зоар, 08.02.2010

Filed under: Зоар - No Comments→

Не бяха случайни събития в историята: Макавейската война и празника Ханука. Пурим,

Този разказ е за това, как човек сътворява душата си и разпалва в нея светлина, символизираща онази свещена водна лилия с масло, която намираме вътре в себе си, в средата на общото разрушение.

В нас има такава част, която можем да разпалим стига само да я открием.

А когато тя се разгори и достигнем определено поправяне на своя егоизъм, ще получим възможност да приготвим свещено масло, т.е. сами да поправим Малхут.

Святото, свещено масло е желание за отдаване и любов, без каквато и да било изгода за себе си.

Маслото е желанието. Обикновеното масло са егоистичните желания. Святото масло е желание с намерение за отдаване.

Искрата, която получаваме за начало на своята вътрешна работа, това е същата, свята малка свещичка, която на всеки е нужно да открие в себе си.

Когато успеем да запалим тази искра, ще пристъпим към поправянето на своето основно егоистично желание и ще започнем да приготвяме от него маслото за светилника.

“Ханука”(от думата “хану-ко” – “установихме се тук”) е просто кратка почивка по средата на пътя между вътрешните състояния, които се наричат Йом Кипур (Рош Ашана, начало на пътя) и Пурим (окончателното поправяне).

При Ханука поправяме само отдаващите келим, запалвайки свещта над желанието да се насладим.

Когато пристъпваме към празника Пурим, то използваме само това желание.

Затова символ на празника Пурим вече не е свещта, горяща над маслото-желание, а виното, светлината напълваща желанието.

За да запалим свещта, трябва да съединим Малхут и Бина, получаващите и отдаващите желания, за да се разгори тя в Бина.

Това означава и празника Ханука, когато издигаме Малхут в Бина и тя се включва вътре в Бина, добавяйки към нея силата на своето желание.

Тогава там, в Бина, във фитила издигащ се от маслото, се разгорява светлината.

А фитилът – това е Зеир Анпин, който се нарича “средната линия” и съединява маслото, Малхут, със светлината, Бина.

Всичко това за сега се случва над нашето желание, това е поправяне в качеството отдаване, което получаваме над егоистичните свойства. (Тшува ми Ира, отдаване заради отвадането).

Filed under: Духовност - No Comments→

За да влезем в духовното, необходимо е да направим „съкращение” (цимцум) на егоистичните си желания.

Малхут (свойството получаване) цялата трябва да се включи в Бина (свойството отдаване) и да се подчини на нейната власт.

И тук няма каквито и да е прегради или завеси, които отделят разрешеното от забранененото.

В духовното няма насилие! В духовното няма стени с надписи: „Вход забранен!”.. Когато ти желаеш, а някой отстрани ти забранява..

Ние не можем да подтиснем (задавим) някое свое желание и да не му позволим да желае (иска). Нужно е вътрешно поправяне в самата сърцевина на желанието.

Самото желание да оставим да си желае и едновременно с това с него възниква важността да не бъде използвано егоистично, а обратно, да се осъзнае възможността за висшето му приложение – като отдаване, в полза на другите.

Макар то и да е създадено като желание за напълване, но е получило такова поправяне, че не го напълва, защото освен природното желание да погълне в себе си, то усеща важността да отдава.

Гледали ли сте в Цирка дресирани лъвове? Защо изведнъж, вместо да изяде дресьора, лъвът послушно отваря уста и позволява на човек да си пъхне там ръката или главата?

Какво, да не би да не му се иска да я отхапе? Иска му се! Но той възприема този човек като много важен, та нали той го храни. Затова и сдържа природното си желание.

Така в нас се съхранява желанието да се насладим, само че то започва да усеща важността на свойството отдаване. То иска свойството отдаване да властва над него.

Filed under: Духовност - No Comments→

Ако ви зададат простия въпрос: “По света живеят седем милиарда човека. Как мислите, дали всеки от тях притежава душа?”
Да, непременно ще отговорите: “Всеки от тях има душа. Съществуват седем милиарда човека, което означава, че има и седем милиарда души”.
А ако ви попитат : „Как смятате, те обединени ли са заедно или не?”
Тук са възможни два варианта на отговора:
Първи вариант – ще отговорите раздразнително: “Какво означава обединени?! Защо ме обърквате? Нали ви казах – седем милиарда души”.
Втори вариант – нищо няма да отговорите, ще се замислите.
И тогава ще се възползваме от това, че сте се замислили и ще ви разкажем, какво казват по този повод кабалистите.
Всеки кабалист ще отговори на този въпрос мигновено, с лекота и без никакво съмнение: “Да, всички души са съединени заедно в една единна система, която се нарича Единна Душа”.
„Тоест всички ние се явяваме частици от тази Душа?” – ще попитате вие.
„Именно.” – ще ви отговори кабалистът.
След такъв отговор, вие може да продължите и да попитате: “Тогава защо не усещаме тази Единна Душа, след като всички сме съединени в нея?”
„ Защото ние усещаме само себе си, заети сме само със себе си, със своето его, и живеем в този свят разделени, често сме ядосани един на друг, без да чувстваме никакво единство. За какво тук да говорим повече!…”
„А как можем да го почувстваме?” – ще попитате вие.
„Като се съединим. Науката кабала е дадена на човечеството с цел да разкаже на всеки един (абсолютно всеки!) как да се почувства като част от Единната Душа. Сега, без да го отлага, в този живот.”
Кабала разказва, че за това ние трябва чисто и просто да съответстваме на закона, съгласно който съществува тази Единна Душа. Този закон е следният: “Възлюби ближния, като самия себе си”. Излиза, че Единната Душа е величествено обединение между обичащи се един друг хора. (more…)

Filed under: Възприемане на реалността - No Comments→