В края на март Европейският съюз одобри обща стратегия за сигурност и отбрана, наречена „Стратегически компас на Европейския съюз“.

Програмата включва защита от кибератаки, хибридни заплахи, дезинформация, както и укрепване на военния потенциал на ЕС в случай на възможна агресия. Освен това е планирано и създаването на подразделения за бързо реагиране до 5 000 войници в сътрудничество с НАТО.

По този начин новите военни части ще се конкурират със силите на НАТО, въпреки че този съюз е създаден, за да защитава главно европейските страни. Очевидно Евросъюзът вече не се доверява на НАТО и САЩ и затова се опитва да създаде алтернатива в областта на отбраната и сигурността на своите граници.

Колко успешно може да бъде това?

Мисля, че тази инициатива, насочена към създаване на противовес на НАТО и САЩ в крайна сметка е обречена на провал. Тя само свидетелства колко Европа е разединена, а вътре в ЕС се води постоянна борба за лидерство. Главно между Франция и Германия, които, между другото, са антагонисти.

Германия исторически се стреми към световно господство, а във Франция националният егоизъм е твърде силен. И в резултат на това съюзът, предназначен да обедини европейските страни, на практика демонстрира само тоталното им разединение.

Колкото и тъжно да изглежда, Европа ще преживее още много удари, които ще паднат основно върху Франция и Германия преди да разберат, че стремежът към господство и решаването на проблемите със силови методи няма да доведат до нищо добро. Всъщност и никога не са водили. Стотици години Европа е доминирала в света, заливайки колониите си с кръв, но в крайна сметка колониалните империи се разпаднаха. А двете световни войни, които Европа преживя през 20 век, промениха баланса на силите в света.

Днес водещите европейски страни Франция и Германия се противопоставят на САЩ, Русия, Китай и другите азиатски страни. Тяхната икономическа и политическа мощ вече не е такава, че да могат да претендират за световно господство. И на техния фон Европейският съюз изглежда доста блед.

Ето защо Европа няма бъдеще. Европейският съюз се оказа колос на глинени крака. Той не успя да създаде трайни, приятелски връзки между включените в него страни. И ако те се окажат под заплахата от атака от външен враг, няма да могат да се обединят и да се защитят. Няма да им помогне и техният „стратегически компас“.

Единствената възможност, която остава на Европа е да разбере, че няма друг изход, освен да остави настрана всички свои егоистични амбиции и да започне да изгражда добри връзки между страните. Вместо да търсят възможност за утвърждаване за сметка на другите, да започнат да се учат да живеят в мир и съгласие, правейки тази доктрина доминираща във всички области на живота.

Разбира се, това няма да се случи от днес за утре, но е жизненоважно започването на този процес в близко бъдеще. Не само заради Европа, но и заради целия свят. Не създаването на допълнителни военни части и разработването на нови системи за въоръжаване, а мирът и братската любов между народите трябва да се превърнат в наш стратегически компас, който ще ни покаже правилната посока към щастливо бъдеще.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Криза, глобализация - No Comments→

Илон Мъск, най-богатият човек в света, предложи да купи социалната мрежа Twitter за 43 милиарда долара. Мъск вярва, че Twitter има потенциал да се превърне в глобална платформа за свобода на словото.

Това предложение разгневи борда на директорите и Мъск получи официален отказ. Но се оказа, че битката не е приключила, тъй като Мъск заяви намерението си да купи цялата компания Twitter.

Ясно е, че въпросът тук е кой в крайна сметка ще контролира социалните мрежи и пресата. И този въпрос е много важен. Защото за обикновения човек именно медиите, както и различните видове социални мрежи са определящите фактори, които формират възприятието му за света.

Би било смешно, ако не беше толкова тъжно. В крайна сметка всъщност няма никаква свобода на словото и печата, в пресата няма и никога не е имало безпристрастна информация. Всеки, който плаща, поръчва „новини“, определяйки за какво ще се говори и от каква  гледна точка ще прoтичат дискусиите в обществото. По този начин се формира общественото мнение. Така е било и винаги ще бъде.

Положителното в тази история е само, че благодарение на Мъск и другите олигарси, борещи се за контрол над медиите, ни се разкри, че не съществува никаква свобода на словото. Видяхме кой е кукловодът, който дърпа конците зад кулисите и определя какви новини ще чуем днес. Ако преди това беше скрито за нас, сега се разкри и стана ясно на кого принадлежат различните вестници или информационни мрежи.

Следващият очакван етап е когато всички олигарси ще се обединят за пълен контрол над информацията. Ще бъде ли истинска катастрофа? Не е задължително. По-старото поколение със сигурност си спомня, че в бившия Съветски съюз централният вестник с най-голям тираж беше „Правда“. Той служеше като официален говорител на комунистическата партия и беше най-популярен в страната. А всички останали вестници препечатваха неговите статии. И това беше по-малка лъжа от всички слухове и спекулации, които заливат пресата днес.

И ако утре контролът над всички медии се окаже в ръцете на Байдън или Тръмп, ако се върне в Белия дом или на други лидери, това няма да промени нищо. Опитват се да ни убедят, че между нас има разлика, но всъщност разлика няма. А има и други, които финансират предизборните кампании на политиците. Те са истинските господари на световните медии. А в тази ситуация няма никаква надежда за свобода на словото.

Въпреки че дори и да имаше, какво би ни казала свободната преса? Че тук и там се водят кръвопролитни войни? Може ли тази преса да даде съвет как да ги спрем, как да спрем спускането ни към бездната и да дадем на света надежда за добро бъдеще?

За да спре поредицата от безкрайни войни и непрекъсната битка за „място под слънцето“, Twitter и другите социални мрежи, а също и медиите трябва постоянно да говорят колко прекрасен живот ни чака, ако спрем да се бием помежду си. И вместо унищожение просто да се допълваме, създавайки хармония.

Трябва да дадем примери от миналото, настоящето и бъдещето за това, което се е случило и може да се случи поради липсата на добри връзки между нас. И какво прекрасно бъдеще ни очаква, ако изградим такива връзки. Точно това са правили кабалистите от всички времена, когато са имали такава възможност. Но за съжаление както преди, така и сега, никой не слуша кабалистите.

Досега нито един лидер, нито един вестник или социална мрежа не се стремят да ни приближат до мира и хармонията. Напротив, всички търсят как да започнат някъде още една война. И затова все още не можем да осъзнаем простия факт: войните, борбата на единия егоизъм с друг егоизъм не обещават нищо хубаво. Доброто бъдеще се крие в нашата добра, вътрешна връзка един с друг, връзката между нашите сърца.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Криза, глобализация - No Comments→

Подсъзнателно човек винаги мисли за смъртта. Всичко, което създава, има за цел да анулира смъртта по някакъв начин.

Всички наши изследвания, открития, изобретения в крайна сметка са насочени към утвърждаване на себе си във вечността. Да почувстваме, че със смъртта на физическото тяло няма да изпаднем в забвение. Това прониква в цялото ни съществуване.

Ако бяхме вечни или нямахме усещането за край, щяхме да умираме и да не знаем, че е така. И тогава щяхме да имаме съвсем различен живот.

Бихме живели вдъхновено, вдишвайки въздуха с пълни гърди и не бихме чувствали, че трябва да се съобразяваме с неизбежния край. В крайна сметка подсъзнателното усещане за неизбежна смърт означава много за нас.

Това добро ли е или лошо?

Зависи как човек го използва. Ако не се чувствахме смъртни, щяхме да бъдем просто животни. Всеки би си помислил: „След като съществувам в този свят и винаги ще бъде така, мога да взема всичко, което пожелая“.

А ако усещаме, че някой ден идва краят, опитваме се да направим нещо по въпроса. Като правило се стремим да избягаме от тези мисли, искаме да забравим и заради това се впускаме в науката, в творческото търсене, създаваме нещо, измисляме… И всичко е само, за да докажем на смъртта, че я преодоляваме. Това по принцип ни тласка напред.

То идва от дълбините на подсъзнанието и се осъществява не само на животинското, но и на другите нива, до най-висшите духовни нива, на които всичко се решава по различен начин. Там човекът започва да разкрива живота в душата и става независим от живота на тялото.

Когато освен моето физическо тяло, разкривам и духовното си тяло, наречено „душа“ и започвам да се усещам съществуващ в него,  започвам едновременно да усещам колко е временно моето животинско тяло и разбира се, в крайна сметка то трябва просто да умре, обръщайки се отново в нежива материя.

Как да преодолеем страха от смъртта

Като правило човек се бори със страха от смъртта, като се опитва да я забрави, да не мисли за нея, да не размишлява, просто да я изхвърли, да я изтрие от паметта си. Но това не е добре, защото смъртта постоянно напомня за себе си. Около нас постоянно умират хора – от старост, от болести, във война… И просто гледайки по-младите, човек неволно се сравнява с тях, осъзнавайки, че остарява и му остава все по-малко време за живот. Винаги имаме изчисления за края и нищо не можем да направим с това.

Ще ни помогне само издигането на друго ниво на живот – нивото на отдаване. Там ще разкрием ново измерение, ще се издигнем до съвсем различно ниво на съществуване. А старото измерение, основано само на временното биологично съществуване на материята, ще изчезне.

Когато човек премине в следващото състояние, вече нищо няма да го задържа в този свят. И смъртта няма да бъде за него нещо специално, а просто съпътстващ фактор.

Няма ли да има смърт в бъдещето?

Всеки човек, постигайки своето духовно състояние, се издига на по-високо ниво на съществуване. И един ден цялото човечество ще стигне до него.

При това биологичната смърт на нашия животински организъм ще остане, но духовното тяло, което ще придобием, ще бъде безсмъртно, тъй като се намира извън нашата природа, извън нас – в желанието за отдаване, а не за получаване. Това духовно тяло се нарича „душа“.

Душата усеща всички метаморфози не в себе си, а като преминаващи през нея, но в другите. Това не е лесно да се разбере, трябва да се усети. Но в духовното всеки, който отдава на другите, усеща живота си в другите, а не в себе си. Затова няма основание за лична смърт, защото той е в абсолютно отдаване.

Като цяло в духовния свят няма субстанция, която умира, защото през цялото време придобиваш все нови и нови желания за отдаване и в тях усещаш своето съществуване, своя живот. И въпреки, че те не са твои, напълвайки ги, ти ги усещаш като твои.

Това е както когато правиш нещо за малкото си дете и усещаш в това дори повече живот, отколкото когато го правиш за себе си.

А в духовното усещането за физическото тяло бавно се изгубва, пропада, отдалечава се, изчезва и идва усещането за живот в другите.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Възприемане на реалността, Духовност - No Comments→