Конгрес в Прага. Урок №1

Въпрос: По какъв принцип става разбиването на душите?

Отговор: По принципа на големината на желанието във всяка от тях. Колкото е по-голямо желанието на всяка душа за подобие със светлината, толкова тя (душата), е по-близко към нея (светлината). Колкото желанието е по-противоположно на светлината, толкова душата е по-далеч от нея.

Това произхожда от четирите стадия на разпространение на пряката светлина.

Светлината, започвайки да действа, създава първото желание. То се напълва със светлината и, подобно на светлината, в него възниква стремеж към отдаване.

А след това от желанието за отдаване отново се създава желание за получаване.

В крайна сметка, се формира едно окончателно желание – получаване заради себе си. При това всички стадии (0, 1, 2, 3) се концентрират в четвъртия стадии, който също се състои от четири стадия.

Затова, всеки се отнася към стадия от който е произлязъл. Както в материалния живот човек се ражда от своите родители, така и тук. Да допуснем, че той получава желание от второ ниво, то това е и той.

Но ако в нашия свят човек от рождение може да няма достатъчно данни, за да бъде велик учен или музикант, то в развитието на душата това не може да бъде, защото всичко се развива във връзката с другите, а не всеки поотделно.

Така, изкачвайки се нагоре, всеки трябва да достигне до пълна връзка с всички останали, за да стане едно единно цяло с тях.

По този начин съвършено не е важно от каква част се е появил човека и какви са били изначално неговите свойства: малки, големи, лоши или добри. В края на краищата, интеграцията поглъща всичко. Най-важното е да се изпълнява това, което трябва и заедно с всички образувате едно единно цяло.

От 1-я урок на конгреса в Прага, 09.09.2016

[196994]

Filed under: Духовна работа, Конгреси и събития, Общата душа "Адам" - No Comments→

Ако жената изгражда връзка с Висшата сила, с Твореца, създаващ нейната природа, след като започне да разбира това и да върви в едно направление със Замисъла на творението, веднага започва да се чувства по друг начин. Тя усеща, че изпълва себе си: има надежда, далечна светлина от бъдещето. В нея се появява усещане, че се развива в хармония заедно с природата, че представлява част от общия процес. Това й носи много топло, хубаво чувство.

Filed under: Духовността на жената, Мъжът и жената, Уебинари - No Comments→

Въпрос: Как може да се поправи ситуацията в днешния свят? Има усещане, че повече не може да се чака и трябва незабавно нещо да се направи.

Отговор: Нашият свят започва да се руши пред очите ни. Аз отдавна предупреждавах за това, но сега това вече се вижда и със съвсем невъоръжено око. И всичко е, за да разберем, че е нужно да заменим нашия разум и чувства, ако искаме да управляваме нашия земен живот.

Влизаме под управлението на интегралната система, но ние самите засега не сме интегрални. Ако искаме да сме интегрални, трябва да се съединим помежду си. И тогава ще разберем законите на природата, които се реализират вътре в нас, тласкайки ни безжалостно по пътя на естествения ход на развитието.

А ако се съединяваме помежду си по-бързо, отколкото към това ни задължава природата със своите удари, ще можем да видим случващото се като прекрасни и добри събития, които са за наше благо, и за сметка на тях да преуспеем и да спечелим. В това и се заключава работата ни.

Затова скоро всички ще почувстват, че взаимното поръчителство е съвсем необходимо в мащабите на целия свят или поне в развитите, прогресивни страни на Европа и Америка. Само ще бъде непонятно как това да се постигне. И тогава всички ще почувстват пълната си безпомощност и може би, ще се вслушат в съветите на кабалистите.

Работата е в това, че се увеличава несъответствието между ниската и високата системи. Ниската система засега действа в егоистичната, индивидуална форма. А висшата система работи по програма, в която всичко е съединено заедно. Това са две съвсем различни системи.

Представете си два класа в училище. В единия клас всеки е сам за себе си, не се грижи за другите, всички се карат и се бият. А другият клас е задружен, всички си помагат един на друг. Лесно е да се разбере в кой от тях на ученика ще му бъде хубаво и спокойно.

Ето така и ние се намираме между тези две системи. Висшата система ни въздейства и иска да влезе в нас, но ние засега живеем в нисшата система. И как можем да създадем правилна, добра мрежа на връзките между всички нас? Ние не сме способни да направим това.

Ако тази висша, спускаща се към нас система би била егоистична, ние бихме могли все някак си да се приспособим към нея. В такива случаи в нашия свят са се появявали особени хора, които са повдигали народа на въстание. Защото те са чувствали, че е невъзможно да ни управляват по старому.

Така са станали всички революции: технологични, научни, социални, смените на обществените формации. Виждаме от нашата история, че този проблем е разрешим.

Но днес стоим пред наистина ужасен, неразрешим проблем. Защото отгоре ни се спуска такава структура, която не можем предварително да изучим и да разгледаме. Само започваме да забелязваме, че тази структура е интегрална, свързваща всички един с друг.

Това не го е имало преди, доколкото в тази нова система всички зависят един от друг. Затова икономистите, философите, политиците, средствата за масова информация започват да обсъждат това и да се съгласяват, че трябва да се приведат в съответствие с новата форма на света. Но те засега не разбират, че това не са законите, с които сме свикнали, и няма да се спасим с малко усъвършенстване на взаимните си връзки.

Сега разкриващата се мрежа ни води към пълна интегрална връзка. Това oзначaва, че няма такова място, което да е по-важно от другите. Няма по-напреднали страни и по-малко напреднали. Няма някой, който да взима решения и да определя, във всяко място ще се определя положението за всички и съответно са длъжни да вземат под внимание всички.

Този подход се разкрива на такова ниво, на което не сме способни да го усвоим, доколкото той не съответства на природата ни. Егоистичната природа е несъвместима с такъв метод, защото ние, егоистите, не сме способни да се съобразяваме с целия свят.

Нека даже да не работя за себе си, но трябва да знам за кого работя. А ако тази цел се размазва по цялото човечество, то аз вече нищо не разбирам: да работя за всички е все едно, че е за никого. И наистина, това не е за никого, ако подхождаме егоистично.

С разума и с чувствата си ние не сме способни да живеем в новия свят. Скоро много силно ще почувстваме това и тогава съвсем ще се объркаме, не разбирайки какво да правим. Няма да знаем къде да работим, къде да се учим, къде да влагаме силите си, за да получим нещо, как да се обслужваме. Ще останем без всякакви ориентири.

До сегашния ден всичко беше много просто: дай и получи. Но в интегралния свят този принцип вече не работи. Тоест на нас ни се спуска някаква „летяща чиния”, интегрална паяжина, която ни обърква и изглежда много страшно.

Постепенно ще бъдат отменени всички връзки, които действат сега между хората. И какво ще правим? Няма къде да работим, няма да получим надница, няма къде да учим, няма къде да излезем на покупки – няма магазини. Никакви връзки, които работят днес, утре няма да работят. Ще се наложи всичко да се изгради наново, а без човекът да се промени, това е невъзможно.

Скоростта на измененията ще нараства по експонента: в най-близко време Европа и Америка ги очакват огромни промени.

Следва продължение

От урока на тема: „Подготовка за конгреса”, 26.07.2016
[191836]

Filed under: Криза, глобализация, Развитие на егоизма - No Comments→

Казано е в кабала: «Мъжът и жената, и божественото присътствие между тях». Има се в предвид висшата светлина, висшето озарение. Връзката между мъжът и жената, които се явяват въплъщение на две противоположни части на светът е невъзможна, ако между тях не бъде разкрито чувството на любoв, управляващо мирозданието.

Любовта това не е получаване на наслаждение от някого, а отдаване на обекта на любовта.

Filed under: Духовна работа, Мъжът и жената, Уебинари - No Comments→

Въпрос: Как да намерим правилния учител? Как да не сгреша, ако се намирам под властта на егоистичните илюзии? Как да намеря учител в анти-егоизма и да не сгреша в казаното „Много пътища водят към Твореца“.

Отговор: Нужно е разбиране на това, що се отнася до „има много пътища към Твореца“. Не се прикривайте с гръмки фрази, които егоизмът ви може да тълкува както му е угодно.

Учител е този, когото в духовния смисъл на думата възприемат безприкословно в напътствията му към Висшия. Иначе ще тръгнете по ваш път, а той е предварително обречен.

Въпрос: Но ако се намирам под властта на егоистичните желания, как мога да определя това ли е учителя или не?

Отговор: Никак! Както не е известен пътя на човека в живота, така е неизвестен и неговия път към учителя.

Как мога да обясня, защо съм избрал Рабаш? Не заради това, че през една зимна вечер пътувах 30 км до друг град и там случайно влязох в тъмно, неуютно помещение и в страничната малка стаичка намерих шестима старци, сред които беше Рабаш. Как можете да си представите такова нещо?! Никак. Това е висша съдба, орис.

Освен това, то беше предшествано от многогодишно търсене, но по никакъв начин не може да бъде обяснено по рационален път.

Затова, намирайки се в търсене на своя учител, много идват и си отиват. Може да им се усмихне щастието и да намерят някой друг.

И аз съм за това, те да търсят. Казано е, че човек може да се учи само в това място, към което се прилепя със сърцето си.

От урока на руски език, 07.08.2016

[199003]

Filed under: Без категория, Духовна работа, Учител и ученик - No Comments→

Реплика: Съгласно проучване на Световния Икономически Форум през 2020 година ще бъдат добавени два милиона работни места, но ще изчезнат седем милиона. Световната роботизация и пълната автоматизация ще доведат до отпадането на повечето професии.

В Калифорнийския университет в Сан Франциско работи робот-фармацевт, който събира и дава таблетки. Вече има роботи-журналисти, на които се дават данни и те пишат шаблонни репортажи. Създадени са роботи-адвокати и т.н.

Отговор: Въпросът е, че статистиката силно смекчава ситуацията, тъй като всъщност няма да има никаква нужда от работна сила. Към днешния ден роботизацията изкуствено се задържа, а е възможно да бъдат заменени, например, всички такси автомати. Това може да се направи напълно реално.

Всеки човек може да бъде заменен от робот, който ще се занимава с всичко, освен с духовна работа, защото роботът няма свобода на волята.

Свободата на волята е възможност за включване към следващото ниво на информация. Тя може да бъде само в човека и само в определена среда, която го възпитава и подготвя към прехода на новото стъпало, наречено човек в него или „Адам“.

Всичко останало е животинското ниво, затова животът лесно може да се програмира и да се направи механичен. Той и така целият е механичен.

Въпрос: Оказва се, че роботите ще ни изтласкат на следващото ниво?

Отговор: Разбира се. Засега не го искаме и затова не ги внедряваме.

Има области в живота, в които би било хубаво човекът да бъде заменен с автомати, въпреки че това винаги дава и отрицателен ефект. Например, ако се заменят таксиметровите шофьори, къде ще отидат милионите хора, заети в тази професия?

Трябва да решим: с какво трябва да се занимава човекът.

Изобретяването на механичните „играчки“ облекчава материалния живот, но в същото време го прави много по-опустошен, защото при него няма никакъв интелектуален изход.

В Disney World в Маями има огромна игрална сфера. Сядаш във вагон, возят те през сферата и ти показват бъдещето на човечеството. Всички летят на хеликоптери, бързат нанякъде. Човекът влиза вкъщи, а там е само механика, всичко е в бутони и др. Но защо? Човекът си е останал същият.

Така бихме и завършили съществуването си, ако програмата за развитието на човечеството не беше спусната свише.

Затова сме принудени да достигнем състояние, когато ще ни стане много зле и тогава ще трябва да разберем, че смисълът на нашето развитие е в обединението и в подема чрез единение на следващото ниво на съществуване.

Следващото ниво е духовното, извън тялото, извън всевъзможните ограничения на нашия свят. Ще се надяваме, че хората ще го разберат.

От ТВ програмата „Новини с Михаел Лайтман“, 19.10.2016

[196645]

Filed under: Криза, глобализация - No Comments→

Въпрос: Какво бъдеще ни очаква през 2017 година?

Отговор: Прекрасно бъдеще. Накрая човечеството ще разбере, че кабала е методика за съществуването на света и за неговото развитие. Тя разказва за неговата цел, за силите, които го управляват, за пътя за достигане на нивото на неговото управление и разбирането към какво ни водят те.

Трябва да прозрем и поне малко да пораснем, с разширената методика за разбиране на света. Надявам се, че 2017 година ще ни даде тази възможност и хората ще видят, че тя е предназначена за всеки от нас.

Трябва да преминем в ново измерение и да започнем да усещаме това, за което астрофизиците говорят днес: живеем в много по-сложен свят, отколкото предполагаме.

Трябва да го разберем, да станем по-многостранни, да не се съсредоточаваме на ежесекундното получаване на малки наслаждения, да не живеем само в това, а поне малко да се издигнем над своята природа. Това е, което ни дава науката кабала. Но за това трябва да проявим към нея интерес. И аз се надявам, че тази година ще ни помогне.

А за тези от нас, които се занимаваме с кабала, трябва да излезем сред масите с по-разбираемо, по-близко, меко, доброжелателно обяснение, за да могат хората да ни разберат и да им донесе методиката добър и вечен живот. Тъй като кабала разкрива абсолютно друг обем на съществуване.

Аз се обръщам към всички наши слушатели. Ние ви очакваме и не само ние, а цялото човечество. Елате, помагайте и ще видите, че следващата година ще бъде съвършено друга – по-добра.

Въпрос: Към какво да се стремим през 2017 година?

Отговор: Към обединение, към разбирателство един с друг. Но това е възможно само след елементарно запознаване с кабала. Желая това на всички наши слушатели.

Успех и добра година!

[199616]
От уебинара “Годишни равносметки”, 26.12.2016

Filed under: Израел днес, Кабала, Разпространение на методиката - No Comments→

Мисълта е най-голямата сила. Променяйки своите мисли, човек променя реалността, защото мислите и разумът са първични по отношение на материята и я формират. Колкото човек е по-високо духовно, толкова и силата на мисълта му е по-голяма. Затова няма никакво поправяне, освен поправянето на мислите на човека: какво мисли за себе си, за света, как да се отнася към света.

Каква е природата на мисълта и разума? Къде се раждат мисълта на човека? Как с помощта на мислите да промени себе си и света?

Filed under: Възприемане на реалността, Вътрешна работа, Духовна работа, Здраве, Клипове, Общи, Различни, Уебинари - No Comments→

Въпрос: Защо жената постоянно е недоволна от всичко? Какво да направя, за да бъде жената доволна и спокойна?

Отговор: За жената в нашия свят има много малко обекти на напълване – основно това са мъжът, семейството, децата, вниманието към нея.

А удовлетворена ли е тя от всичко това? От мъжа – понякога. От децата – дотогава, докато се грижи за тях и това я напълва. При това удовлетворението от семейството не зависи само вътре в семейството, защото на това влияят хиляди всевъзможни външни източници.

Затова жената в нашия свят много повече е подложена на усещането на липса, на недостиг и тревоги отколкото мъжа. Това е следствие от Малхут, която постоянно се намира в усещане на недостиг.

Изглежда, че няма нищо по-просто от това да дадем напълване на жената: малко внимание от мъжа, от децата и усещането им за правилна добра връзка с нея – с жената, майката, съпругата и това напълно ще я удовлетвори. Колко малко ѝ трябва, но колко е неосъществимо!

Въпрос: Защо не можем да дадем на жената такова усещане?

Отговор: Защото в това се заключава цялата основа на природата – егоизмът не може да бъде напълнен в неговото изначално непоправено състояние, и жената олицетворява това. Затова по-голямата маса от тези, които се устремяват към кабала са жени.

В тях съществува огромен въпрос за смисъла на живота. Да, не до такава степен, както при мъжете, но неудовлетвореността от живота усещат именно те.

Рабаш казваше: „На мъжа му е достатъчно да погледа футбол, да види красива жена, да пие по бира с приятели в бара – и това е, в живота всичко е наред“.

А колко напълвания са нужни на жената, и всички те не зависят от нея!

Аз мога да си купя бутилка бира, да седя и да се наслаждавам. Приятели, цигара, халба бира, футбол, красиви жени – гледай колко наслаждения има в живота! Всичко е създадено за мъжа. А за нещастната жена? Само зависимост от всички.
Затова трябва да разбираме нейната природа.

Въпрос: И да я подкрепяме?

Отговор: Работата е там, че това няма да помогне. Разбира се, че трябва доколкото е възможно да облекчаваме нейните страдания в този свят, разбирайки техния източник, но в крайна сметка жената ще се успокои само ако ние, кабалистите, обединявайки се помежду си, достигнем такова състояние, когато тя ще чувства излизащата от нас светлина. Само с това тя ще се напълни.

От урока на руски език, 09.06.2016
[195851]

Filed under: Духовността на жената, Мъжът и жената - No Comments→

Урок по брошурата “Кризата и нейното решение” (форум в Ароса)

Видео : Изтегли

Аудио: Изтегли

Трудовете на Баал а-Сулам, “Учение за Десетте Сфирот”, том 1, част 3

Видео : Изтегли

Аудио: Изтегли

Урок на тема “Как построяваме правилната молитва МАН”, ч.2

Видео : Изтегли

Аудио: Изтегли

Урок на тема “Как построяваме правилната молитва МАН”, ч.1

Видео : Изтегли

Аудио: Изтегли

Подготовка към урока

Видео : Изтегли

Аудио: Изтегли

[200133]

Filed under: Сутрешни Уроци, Уроци и лекции - No Comments→

Въпрос: За Макавейската война и чудото на Ханука е казано, че “силните са отдадени в ръцете на слабите“. Какво означава това?

Отговор: “Силните“ означава нашето егоистично желание, а “слабите“ – първият стремеж към обединение и отдаване. Егоизъм се нарича “стария и глупав цар“. Но той все още не е оглупял, а е много силен и целият свят го поддържа.

Едва сега, малко по малко започва да ни се разкрива, че природата на егоизма вече не работи така, както преди и не обезпечава човека с разум, чувства, радост, власт над своя живот и над света.

Намираме се на много важен исторически възход, когато развитието на света се обръща в друга посока. Всичко построено от нас до днешния ден изведнъж изгубва своята ценност и сила.

Цар Егоизъм е бил толкова силен и могъщ, с пълна торба долари и злато, с грандиозни проекти, които човек би могъл да реализира в живота, с покоряването на космоса и потапянето в дълбините на океана, с надеждите за построяване на щастлив живот, развитие на културата и образованието, изкуството, музиката, театъра.

Мислехме, че мечтата на човечеството ще се реализира след Втората световна война. А днес изведнъж се оказваме без нищо. И не защото не ни достигат материални блага, а просто започваме да виждаме, че цялата ни тенденция е била неправилна в корена си. Желанието на човека, неговият потребителски подход към живота, се намира в криза.

Тази криза не е просто във финансите, в образованието или в семейството, а в общия подход. И тук човечеството в своето безпокойство отпуска ръце и не знае какво да предприеме. Страшно е, ако продължим да вървим по предишния път, но имаме ли избор? Неолибералите  считат, че нямаме такъв, освен – да се движим по предишния курс.

Докато може да управлява, елитът няма да предаде своята власт, а безработните остават без доходи и надежда за бъдещето и изпадат с всеки изминал ден във все по-големи трудности. Народът е в нищета, постепенно изчезва средното съсловие, и хората виждат, че нямат нищо: нито култура, нито образование, нито желание да пътешестват и опознават света.

Егоистичното желание за наслаждения се е изпепелило и вече не може да ни дърпа напред. Светът се нуждае от нов подход към живота и съществуване чрез нови ценности, по-духовни. Затова именно в наше време се разкрива науката кабала.

Това е съвършено уникален период, в който започва да се усеща как материална еволюция, все повече се уподобява на вътрешния духовен процес, който цялото човешко общество трябва да премине. Двата свята: материалният и духовният се доближават един към друг и започват да се движат в едно направление.

От урока по темата “Празникът Ханука“, 20.12.2016

[199116]

Filed under: Криза, глобализация, Празници, Развитие на егоизма - No Comments→

Трудовете на Баал а-Сулам, статия “Даряването на Тора”, пункт 13

Видео : Изтегли

Аудио: Изтегли

Трудовете на Баал а-Сулам, “Учение за Десетте Сфирот”, том 1, част 3

Видео : Изтегли

Аудио: Изтегли

Урок на тема “Как да създадем правилната молитва (МАН)”

Видео : Изтегли

Аудио: Изтегли

[199987]

Filed under: Сутрешни Уроци, Уроци и лекции - No Comments→

Въпрос от Facebook: Защо са нужни физическите страдания, за да се пробуди точката в сърцето ли?

Отговор: Материалната ни същност е тялото, което бихме искали да обезпечим с максимален комфорт.

Живеем в семейство и искаме всичко в него да е наред: дом, деца, здраве, пенсия, отдих и прочее. Тоест, искаме да живеем комфортно в този свят.

Но ако човек постига това и всичко му е нормално, той става като животно, защото вече за никъде не се стреми, нищо не прави. Дайте му всичко, което има, и ще видите нищо няма да се измени. Виждаме как без вълци овцете започват да боледуват и линеят.

Същото е и с еврейския народ: без антисемити няма да има ционисти, няма да има еврейски дом и еврейски народ. Значи трябва да уважаваме антисемитите, разбирайки, че те съществуват като определена сила в природата, която ни държи, иначе бихме се разбягали по всички страни.

Същото е и с човека като цяло – той не може да съществува без страдания. Страданията ни направляват, защото сме егоисти, желанието ни е абсолютно егоистично: да се напълни, да не прави нищо и при това да има всичко.

Как може да се достигне това? Никак! Защото задачата на човека в природата е да постигне своето най-висше развитие. А ако се наслаждавам и всичко ми е наред, никога няма да мога да изпълня тази задача.

Не трябва да забравяме, че “любовта и гладът управляват света”. Затова само страданията ни тласкат напред. “За един бит, двама небити дават” – това е точно така. Затова “през бодлите – към звездите”. Именно тези бодли не ни достигат.

Науката кабала говори за това, че пробудилата се в човека “точката в сърцето” възбужда в нас депресия, въпроса за смисъла на живота, за неговата безцелност. Ако не би било така, как бихме напредвали? По такъв начин, нас винаги ни направляват само страданията.

При това трябва да има страдания по достигане на целта, в предвкусване, в стремеж – страдания от любов. А ако те липсват, то нас ни подгонват други страдания. Така е устроена цялата система в природата, и тя прави това.

Искате доброволно и правилно да напредвате – моля, пред вас е науката кабала, която показва цялата система и правилното насочване към определената цел. Целта е предварително обозначена, няма какво да измисляме.

Ако не вървим към нея, тогава природата чрез всевъзможни алтернативни пътища ще предизвиква в нас страдания и независимо от всичко ще ни доведе до тази цел, но вече по дълъг и объркан път.

Въпрос: Означава ли това, че земните ни (животински) страдания ще ни доведат до страдания от любов?

Отговор: Ще ни доведат, но не отведнъж и непосредствено. В живота всяко малко страдание ни тласка напред. Ако човекът разбираше това, сам би се устремил към целта и не би трябвало да напредва с “тоягата към щастието”. Той би напредвал по-бързо, отколкото го тласка тоягата.

Ето това е разумното развитие и това е, което ни показва кабала: целта и как да вървим по най-краткия път към нея, за да не те подгонят страданията отзад.

Идвайте и се включвайте в доброто, в по-хубавото, правилното развитие. Ние ви чакаме!

От ТВ програмата “Новини с Михаел Лайтман”, 21.11.2016
[198799]

Filed under: Въпрос-отговор, Точка в сърцето - No Comments→

Според предсказанията на футуролозите границата между компютрите и човека ще изчезва все повече и повече. Развитието на технологиите ще позволи в близко бъдеще да се усъвършенстват всички сетивни органи на човека. Вместо очила, той ще има чип в очите, вместо телефон в ръката, чип в ухото и мозъка. Още сега ние използваме средствата на уголемената реалност, които съществено разширяват нашия кръгозор.

Постиженията на медицината ще удължат нашия живот до 200 и повече години, а някои учени допускат, че може да се „лекува“ дори и смъртта.

Могат ли технологиите да се превърнат в инструмент за развитието на човешкия род? Какво ни чака през настъпващата 2017 година?

Filed under: Криза, глобализация, Наука, Уебинари - No Comments→

Автори на статиите са членове на кабалистичната организация Бней Барух и мои дългогодишни ученици.

Професор Е. Елиав, Ph.D., Квантов химик

В. Плинер, Ph.D., химик

Науката на новото поколение

Повечето учени все по-често и по-често стигат до извода, че съвременната наука, а заедно с нея и цялата цивилизация, влизат в период на стагнация и самоунищожение. И в рамките на съществуващите обществени парадигми – морални, потребителски, политико-икономически, религиозно-етични и чисто научни, тази криза е непреодолима.

Ако тази криза е непреодолима в рамките на съществуващите обществени парадигми, то ние трябва да мислим как да излезем от тези рамки. Помните ли твърдението на А. Айнщайн за това, че е невъзможно да се реши проблема на същото ниво, на което той е възникнал? Изследователят трябва да „застане” на по-висока степен, за да има възможност максимално пълно да оцени и изследва някаква материална форма на съществуване на нашата реалност.

Всички неща в нашия свят се делят условно на нежива, растителна, животинска и човешка част. От нашето ниво най-пълно можем да изследваме „най-отдалечената” от нас, неживата част на природата, по-малко пълноценно растителната, още по-малко животинската, и вече остават само трохи за нашата човешка природа. Защо става така?

Защото в нас самите има всички нива на Природата и ние, всъщност, винаги изследваме част от самите себе си. Колкото по-близо до нивото „човек” е изследвания материал (от чисто физическите явления или растителните и животинските, до психиката на човека), с толкова по-малка точност можем да постигнем изследваното.

Затова, за разрешаване на кризисната ситуация е нужно да използваме друга научна парадигма, като абсолютна „свръх-наука”. Тя трябва да описва целия наш свят от по-висока степен.

Някои учени (квантови физици, еволюционни биолози, психолози) започват да предполагат за възможности да се работи на по-високи нива на реалността, които притежават единно универсално съзнание. Това става на основата на измененията на егоистичните връзки между хората и с природата на алтруистични.

Ако си спомним, че новото е добре забравеното старо, то такава концепция има. Тя е задълбочено разработена теоретично и изпробвана експериментално в съответствие с най-строгите научни критерии.

Тази концепция не е нещо повече от „науката кабала”, може би най-древната и в същото време логически последователна, интегрална и универсална наука, включително за съзнанието.

Често тя се почита като „религиозно-мистично”, езотерично течение в юдаизма, претендиращо за разбиране на ролята и целите на Твореца, природата на човека, смисъла на неговото съществуване. Това, че кабала претендира за разбиране на ролята и целите на Природата и Човека е истина, но в нея няма мистично, езотерично и религиозно. (отношенията на кабала и религията е тема на отделна статия).

Кабала, излизаща на авансцената като съвременна наука, произлиза от учението на великия учен кабалист на 16-ти век Ари (1534-1572), от неговата „Лурианска кабала”. Тя е станала основа на новата методология, която с усилията на поколения кабалисти: Баал Шем Тов, Авраам Кук (1865-1935), Йехуда Ашлаг (Баал а-Сулам) (1886-1954), Рабаш (1907-1991) и техния приемник Михаел Лайтман е била изчистена от мистификация и адаптирана към научно възприемане от съвременния човек.

Според кабала, Творецът е единната управляваща сила, която се проявява в нашия свят като Природата. В статията „Същност на науката кабала” Баал Сулам е дал следното определение на тази наука:

„Тази мъдрост представя себе си ни повече, ни по-малко като ред на слизането на корените, обусловен от връзката между причините и следствията, подчиняващи се на постоянните и абсолютни закони, които са свързани помежду си и са насочени към една възвишена, но много скрита цел, наречена „разкриване Божествеността на Твореца на Неговите творения в този свят”.

Изчистена от мистификации и адаптирана към съвременните условия, кабала съдържа пълно и точно описание на цялата йерархична система на нивата на реалността, включваща нашия физически свят, като краен случай на по-висшите светове.

Всички светове (висшия, духовния и нашия материален) се разглеждат в кабала като части на единен организъм, като части на единна Природа, на едно мироздание. То (мирозданието) се създава във висшия свят, който действа като опитен програмист, съставящ алгоритъм на комплексна програма, реализираща се в явленията на нашия свят под действието на т.н природни закони.

Тези закони, сформирани първоначално в информационен вид, се проявяват в нашия свят съгласно причинно-следствени връзки, за които пише Баал Сулам, и се възприемат от индивидуалното съзнание на човека в материална форма на 4-те нива на природата: неживо, растително, животинско и човешко. Тук те, както е написано по-горе, могат да бъдат частично постигнати от човека-експериментатор, който, както и всичко останало, също се явява продукт на материализацията на описаното по-горе външно програмно обезпечаване.

Важно е да отбележим, че петте органа на чувствата, чрез които човек постига реалността, сериозно казано, не са такива. В действителност, вместо петте сетивни органа, ние имаме пет прегради. Ретината на окото, тъпанчето, обонятелния нерв, вкусовите рецептори, покритието на кожата са непроницаеми прегради, които изцяло отделят вътрешния свят на човека от нещо външно.

От тези пет „сензора” информацията постъпва в мозъка на човека във вид на „електрохимични сигнали”. Но тези информационни потоци по никакъв начин обективно не отразяват „картината” на външния свят, който ни обкръжава, защото, строго казано, ние не можем определено да утвърдим, че точно в тъпанчето се чука. Ние не знаем това!

Нашето съзнание извършва анализ на слуховите образи, избирайки от предходния „жизнен опит”, нужната аналогия, чукането на вратата или плача на детето, например. Същата е ситуацията и с другите ни „сетивни органи”, било то ретината на окото, обонятелния нерв или вкусовите рецептори, или клетките на кожата.

Кабала се придържа точно към този строг подход. Ние нямаме развити сетивни органи, способни да постигнат външната реалност. Но ние точно знаем, че тя съществува! Кабалистите, постигнали тази реалност, я наричат висш свят. Именно оттам постъпващите към нас сигнали съзнанието ни интерпретира като променящи се материални образи на „нашата реалност”.

В действителност не човекът постига тайните на Природата, а Природата ни ги разкрива като добър учител, „в нужното време и на нужното място”. Мъдрата Природа разкрива на хората само такива тайни, които те на дадено ниво на развитие са способни да разберат. Така работи т.н. „закон за подобието” или „закон за резонанса”.

И ние досега не можем да усетим висшия духовен свят, защото по свойствата си не сме подобни на това, което се случва там (както котката не може да постигне красотата на произведенията на Бетовен). Но кабала е методика, позволяваща да се развие във всеки човек способността да усети висшия духовен свят.

Зад картините на нашия свят човекът започва също да вижда и духовната реалност, чувствено да познава както самите явления в нашия свят, така и взаимовръзката им един с друг чрез техните духовни корени. С това ново ниво човекът вече може обективно да изследва нашия свят!

При това кабала отговаря с най-строгите критерии на истинската наука: емперичност, последователност и безупречност на логичните построявания, наличие на развит и адекватен понятно-математичен апарат и език, повторяемост на резултатите от експериментите от независими изследователи при условията на изпълнените от тях всички методологични изисквания.

Кабала е щателно коригирана от практичен хилядолетен опит научна методология за построяване на следващото ниво на съзнателната и целенасочена еволюция на човека. Нивото, характеризиращо пълната хармония между човешкото общество и Природата.

Кабалистичното познание на реалността произлиза, в крайна сметка, не от нивото на егоистичното възприемане на света от индивида, а от по-високото алтруистично ниво на човечеството, като единен жив организъм, обладаващ синергични чувства и разум. Тя, в крайна сметка, разрешава изброените по-горе кризи, както в науката, така и в обществото, а също позволява на човека, работейки сякаш от друго измерение, да хармонизира цялата система на мирозданието.

[196944]

Filed under: Кабала - No Comments→

Въпрос: До колко е важно да дозираме наслаждението, идващо от Твореца. Не е тайна, че ако дълго се намираш под слънцето, можеш да изгориш, а не да хванеш тен.

Отговор: Първо, трябва да подготвим своето желание за правилния контакт и в съответствие с това, да отстраним от себе си всяко удоволствие, да направим на него съкращаване (цимцум) – да не го допускаме в себе си.

След това, е необходимо да се изгради екран (масах), който отразява това удоволствие. И едва след това, да влезем в контакт с него и да започнем да получаваме постепенно дозирани порции на наслада, които се наричат нефеш, руах, нешама, хая, йехида и така нататък.

Защото всичко идва постепенно, в степента на това как ние изграждаме в себе си съпротивление, наречено “екран”, можем да разкрием това удоволствие, което се намира между нас.

Над нас е системата, която допуска до нас висшата светлина, само в този обем, в който в нас съществува определена система за защита от него, наречена “екран”.

Въпрос: Как мозъкът и нервите на кабалиста издържат усещането за наслада на милиони пъти по-голямо, отколкото при обикновения човек? Това не се ли отразява върху психиката?

Отговор: Това не се отразява на психиката, защото има система, която предпазва всичко и не дава на човека в никакъв случай да бъде поразен от висшата светлина. Така наречения “пулса де-нура” (светлинен удар) – това е само кабалистични “истории на ужасите”. Така че не се притеснявайте, нищо няма да се случи. Още никой не пострадал от кабала и само нейните ненавистници специално разпространяват такива слухове.

От урока на руски език, 28.08.2016

[196697]

Filed under: Духовна работа - No Comments→

Реплика: В Америка са направили проучване сред повече от половината от населението на страната с различен годишен доход и са установили, че съотношението между доход и щастие се среща при хората, печелещи до 60 000 годишно, а след това то изчезва.

Хората, които печелят шестдесет, осемдесет хиляди или три милиона, нямат разлика в усещането за щастие.

Отговор: Парите дават на човека възможност за напълване. След това той започва да хвърля милиони в казиното или  някъде другаде, така че поне за малко да усети някаква острота, а не я усеща. Той престава да я чувства в малките неща.

Това са хората, които не усещат вкуса от храната, от футбола, от отпуската. Срещал съм много богати хора, които като че ли живеят свободно и при това само прибавят към процента в банката, но като цяло, те са нещастни хора. Могат да пътуват където пожелаят, да поръчат каквото пожелаят, но не изпитват удовлетворение.

В пространството не може да има никакво удоволствие без усещане за липса, на болезнен недостиг от нещо, тъй като всичко се постига при сравнението между светлината и тъмнината. Ако няма тъмнина, хората се отдават на всевъзможни опити да се доведат до някаква острота на усещанията, на полета, но не се получава.

Въпрос: Но всички млади хора се стремят към голямото богатство, пропиляват живота си за него, дори предават приятелите си, само за да преминат в пространството на 60 хиляди годишен доход. Те не разбират ли, че там няма щастие?

Отговор: Това са илюзии, нищо не може да се направи.

На мен също някога ми се струваше, че ще летя от страна в страна, на нови континенти, с нови хора! Помня как това ме привличаше. В детството си мечтаехме да видим света, защото беше затворен за нас. Когато всичко се отвори, нищо не видяхме, освен пустота.

Въпрос: Вероятно трябва да се даде друго желание на човека?

Отговор: Разбира се. Разберете ме правилно. Имах период, когато посещавах всички музеи по света, изложби и така нататък, но всичко изчезна за един миг. Всеки човек има праг, над който престава да усеща новото, защото в него вече няма никаква новост. Нашият егоизъм започва да се развива към съвсем друг праг на чувствителност на възприятието.

Затова хората, които не постигат висшите степени, непосредствената светлина, влизаща в желанието, напълваща го и рисуваща съвсем различни области на постижения, висшия свят, естествено, са нещастни.

От урока на руски език, 09.06.2016

[195788]

Filed under: Егоизъм, Развитие на егоизма - No Comments→