Трудовете на Баал а-Сулам, „Даряване на Тора“ пункт 16
ЗОАР за всички, избрани откаси „Адам Ришон“ подзъглавие „Ръце човешки“
Трудовете на РАБАШ, статиѝ „Етапи на възвишение“, статия „Какво се иска от събранието на приятелите“ (1988)
Подготовка към урока
[202006]
Трудовете на Баал а-Сулам, „Даряване на Тора“
Трудовете на РАБАШ, статия „Етапи на възвишение“, статия „Важността на приятелите“
Трудовете на РАБАШ, статия „Етапи на възвишение“, статия „Какво ни дава правилото „Възлюби ближния както самия себе си““ (1984г.)
Подготовка към урока
[201950]
Въпрос: На хората не им харесва когато ги възпитават. Какво означава възпитание от гледна точка на кабала?
Отговор: Въпросът тук не е във възпитанието. Ако вземем за пример животните, те се развиват инстинктивно и все пак, тях също ги обучават на определени навици. Майката взема със себе си малките на лов, всячески им помага.
Самата природа ги обучава на правилно приспособяване към обкръжаващата среда. Ние виждаме колко е развито това при тях, особено при бозайниците.
При човека го няма. Естествено, ако останем на нивото на животните, бихме постъпвали така. Но тъй като ние се развиваме, при това много бурно и в най-различни посоки, понякога не ни достига разбиране, как да взаимодействаме помежду си.
При животните взаимодействието е много просто: приятел – враг, негово стадо – чуждо стадо. При човека съществуват огромно количество връзки. При това, ако при животните връзките са инстинктивни – положителни или отрицателни, то човекът ги развива по неизвестно каква система. Още повече в днешно време, когато светът става все повече взаимосвързан и интегрален.
Човешката същност е абсолютно противоположна на правилните връзки между нас, при които хората с добро се отнасят един към друг, мислят един за друг като добри роднини. Именно като „добри“, защото тяхната близост е сърдечна, притегателна, предизвикваща същото движение от страна на околните.
За съжаление, в нашата природа това не е програмирано. Ние сме най-разглезените животни, защото те нямат такива отношения един към друг, както при хората. Не си вредят един на друг, помежду им няма завист, ревност, а ако има, то е само на нивото на инстинктите. Например, водачът на стадото отблъсква другите или се опитва да ги победи в схватката. Всичко се случва на нивото на инстинктите, не повече. Така се проверяват един друг, кой е по-силен и кой не. Така си разпределят властта.
В човешкото стадо се появяват съвсем други пориви – жестоки, осъзнати, излизащи от нашия необуздан егоизъм, на който му е добре тогава, когато на другия му е зле.
При животните няма такова нещо. Те действат по много проста система от инстинкти. Искам да ям – убивам, но без желание да причиня зло на другия. Животното не убива повече от това, което му е необходимо за препитание. В същото време при човека всичко се случва необуздано. Той е готов да убива целия свят, макар че не му е нужно.
Затова човекът трябва да бъде възпитаван. В неговата жестока, отрицателна, егоистична природа трябва да се привнесе от околния свят силата на доброто. Тази сила се намира в природата, но е необходимо да се извлече от там.
Обаче, трябва да знае как да я извлече, по какъв начин да я противопостави на отрицателната сила и за сметка на връзката с двете сили да израства.
От урока на руски език, 03.07.2016
[198581]
Въпрос: Какво представляват добрите отношения? Как са свързани с духовното?
Отговор: Духовният свят се разкрива тогава, когато човек може да се изгради за сметка на правилна взаимовръзка между доброто и злото. Да не убива злото и да не се прилепя към доброто, а да създаде такава връзка, така че те да се допълват едно друго.
Няма зло без добро и добро без зло, няма светлина без тъмнина и тъмнина без светлина, и средната линия между тях трябва да се поддържа правилно.
Ако човек правилно върви в самонастройка между тези две линии, неговият егоизъм през цялото време расте, а той може постоянно да извлича положителната сила, да я противопоставя на егоизма и да се изгражда в средната линия. В това се заключава цялата кабалистична методика. Това е самовъзпитание.
Щом човек започне правилно да възпитава себе си, тоест да се изгражда от трите линии (дясна – доброто, лява – злото, а средната е правилната връзка между тях), той започва да усеща в средната линия Висшия свят – такова състояние на природата, което действително се състои от явно равновесие между положителната и отрицателната сили.
На неживото, растителното и животинското ниво двете сили взаимодействат естествено, инстинктивно, и затова не се нуждаят от никаква работа. А на човешко ниво трябва да намерим тази добра сила в природата, да уравновесим с нея отрицателната сила и така да се развиваме. Човекът, бидейки по-лош от всички в нашия свят, може да се издигне по-високо от всички.
Двете сили се намират сякаш извън човека. Но когато започнем да ги изследваме, то определяме в себе си отрицателната сила и усещаме каква положителна сила ни е нужна, за да уравновесим с нея отрицателната.
Всичко това е възможно само, ако правилно взаимодействаме в групата, в десятката.
От урока на руски език, 03.07.2016
[198633]
Конгрес в Прага. Урок № 1
Методиката на обединението се основава на две линии: от една страна се развива егоизмът, а от друга страна свойството на отдаване.
И двете сили са сили на нашето развитие. Ние трябва постоянно да ги съединяваме една с друга, а след това те ще ни добавят още по-голям егоизъм, но заедно с него и още по-голяма сила за отдаване.
Колкото по-силно човек се свързва с групата, толкова ще бъде по-високо и така ще расте. Това са и 125 стъпала на развитие.
На първо място трябва да стигнем до осъзнаването на егоизма като зло, за да започнем да виждаме, че всичко, което се случва в нашия свят: разрушаването на семействата, проблемите с децата, между мъжете и жените, старите и младите, не е важно на какво ниво взаимодействат хората помежду си, всичко се свежда само до едно: в нас се развива огромно егоистично желание.
При това трябва да вземем под внимание останалите, но не можем, не се получава. Ние сме свързани с тях с хиляди невидими нишки, напълно зависим от околните, но не можем да мислим за това, да им бъде добре. Всеки от нас мисли само за себе си.
Когато стигнем до това състояние в нашия затворен и интегрален свят, влизаме в криза.
Методиката за обединението е много древна методика, която идва още от Древен Вавилон. Той е представлявал събрание на почти всички народи на света. Тогава това не са били тези народи, а техните наченки под формата на огромни кланове и големи семейства. Именно в тези времена хората, които са живели във Вавилон, за първи път са почувствали своето егоистично развитие, отдалечаването един от друг.
Тогава и се е появил древно-вавилонският жрец Авраам, който е разкрил методиката на единството, която казва, че трябва да намерим сближаване именно над нашия егоизъм. Нейния девиз „всички прегрешения ще се покрият с любов“ Авраам е обяснявал на хората.
Той говорил, че и тези, които искат да реализират тази методика, и тези, които не искат, все пак, в края на краищата ще осъзнаят, че природата ни тласка към пълно обединение, ако не днес, то след известно време.
И сега това време е настъпило. Днес цялото човечество се намира в такова състояние, че ако не започнем наистина правилно да се сближаваме, изхождайки от вътрешните поправени човешки свойства, то светът го заплашват най-тежките проблеми.
Затова в наши дни се разкрива науката кабала. И ако започнем да я реализираме, то правим най-голямата крачка наред за себе си, за Твореца и за целия свят.
И най-главното, ние се включваме в това ниво, което се нарича „Творец“. С други думи, започваме да разбираме всичко, да виждаме, да осъзнаваме, да усещаме на нивото на вечността, на съвършенството, на безкрайността, където възприемането на реалността не се случва вътре в нас, а извън нас, и става нашето нормално съществуване.
При това тялото не се променя, то остава на животинско ниво, защото най-важни са нашите мисли, разум и желания. Ако се устремяваме към ново ниво, към подобие с Твореца, то ставаме съществуващи във висшия свят. И животът на тялото, неговите страдания престават да се усещат от нас.
От 1-вия урок на конгреса в Прага, 09.09.2016 г.
[196713]
Знай със сърцето си, че както човек наставлява своя син, така Бог, твоят Всесилен, те наставлява. И спазвай заповедите на Бог, твоят Всесилен, и върви по Неговите пътища, и се бой от Него.
Бог, твоят Всесилен, те води в добра страна, в страна на водни потоци, извори и източници, които излизат по долините и планините. В страна на пшеница, ечемик, грозде, смокини, нар, маслини и мед.
В страна, в която без срам ще ядеш хляб, няма да имаш недоимък в нищо, в страна, в която камъните са от желязо и от планините ще добиваш мед.
И ще ядеш, и ще се насищаш, и ще благословиш Бог, твоя Всесилен, за хубавата страна, която ти е дал. [Тора, „Екев“, 8:05-8:10]
Потресаваща, разбира се, картина. Бих си помислил, че това е описание или на средиземноморско крайбрежие във Франция или на гръцки остров. Но е трудно да кажеш подобно нещо за земята на Израел. Разбира се тук се има предвид съвършено друго.
Действително е невъзможно по никакъв начин да се опише духовно, а не географски, земята на Израел, защото това са свойствата на човека, намиращ се в най-висшите си напълвания.
Това не е просто красиво литературно описание на някаква картина, а абсолютно точно, римувано, силно, научно-техническо описание на свойствата на човека, който по такъв начин функционира. Бих казал блика.
Тук се обрисуват всичките десет сфирот на душата на човека, който е напълно насочен към отдаване и любов към ближния, и така към напълно безкрайно състояние, защото всичко е насочено не в себе си, а от себе си.
Въпрос: Това усещане на конкретен човек ли е?
Отговор: Това, което се случва в желанието е и усещането. Освен желанието няма нищо друго.
Въпрос: Ние при всички случаи ли ще достигнем до това усещане?
Отговор: Това е заповядано на целия свят, записано е, предписано е и чака. А ние трябва да се опитаме със собствени усилия да го достигнем и то по-скоро. Няма нищо по-лошо от състоянието, в което се намираме. И няма нищо по-хубаво от това, което ни е приготвено.
Реплика: Но сега Творецът ни помага. Той ни показва какъв е светът. А по-рано това не го е имало…
Отговор: По-рано това не го е имало, защото не сме били развити, а не защото Той не го е показвал. Ние се развиваме по последователен еволюционен път до състояние, когато виждаме какво се случва с егоизма ни, усещаме криза и се развиваме по-нататък.
Така че напред, разбира се, има още много проблеми. Ако разберем какво ни е подготвено и се опитаме да приложим усилия към него, намерения и стремежи, помагайки си един на друг, тогава ще можем да преодолеем оставащия отрязък от пътя, който, по принцип, е най-сложния, защото тук има свобода на волята.
Ние сами трябва да го преминем със свободния си избор. А ако не, ще седим на едно място, като магаре, и ще получаваме удари, докато не поумнеем и не разберем, че трябва да използваме свободата си на воля. Да се надяваме, че ще се разсъним и ще се устремим напред.
От Тв програмата „Тайната на вечната книга“, 27.04.2016
[191980]