Entries in the '' Category

Защо на хората им е нужен Бог?

каббалист Михаэль ЛайтманМнение на Фройд:  В основата на всички човешки постъпки стоят два мотива: агресивен и сексуален. Алтруизмът, приятелството, любовта са само техни добри заместители. Човек е способен на любов и нежност, но в основата им винаги лежи егоистичен мотив.

Нашите предци са имали тотеми, свещени за всяко племе животни. Тотемът се е считал за праотец на клана, който го защитавал. Членовете на клана са се наричали един друг „братя и сестри“. Било е забранено да се убива  свещеното животно (тотем) от сам човек и да се яде месото му. Това се е наказвало със смърт.

Но да се убие свещеното животно и всички заедно, да го изядат е благодат за дивото племе. Това създава връзки между тях и бога, с това те придобиват силата на лююбимото животно.                                                                                   По-нататък религиите постепенно преминават от животински идоли към човешки чрез митовете (кентавър, сфинкс).

Представителите на цивилизования свят, съгрешавайки един срещу друг, молят за прошка не един от друг, а Бог. Има и преходни вярвания: за мъртвите се говори само хубаво,  яде се  „тялото“ на разпънатия Христос (хляб) и се пие кръвта му (вино) на Пасха.

И така, има три системи на мироглед:

  1. Анимистичен стадий, древен, при диваците – чрез животните човек си приписва всемогъщество при извършването на ритуала, изяждането на жертвата.
  2. Религиозен стадий – за да разбере света и успокои страховете си, страхувайки се от уроки, се ходи при гадатели, превръща се клонка във вълшебна пръчка, призовава се на помощ магията. Присъщо е за децата и непорасналите възрастни – човекът отстъпва света на боговете (на бога). Въпреки това управлява света с помощта на боговете: моли се, пали свещи, дарява за строителство на храмове и т.н.
  3. Последната система на световъзприемане е научната, съответстваща на зрелия социум. Тук няма място за бога, човек отдава дължимото на силите и на природните закони, разбирайки, че може само да ги изучава и да се приспособява.

Реплика: Кабала e длъжна да отвори очите за истинския, реалния мироглед за цялото човечество: че нашият свят е само най-ниското стъпало на реалното, абсолютно постижение и вечното съществуване!

[167444]

Животът има прекрасно продължение

На човек са останали много малко средства, за да избяга от своя монотонен живот: спорт, различни хобита. Но човешкият егоизъм се развива, затова все по-малко хора могат да се удовлетворят с риболов, пътешествия, футбол.

И въпреки че спортът все още привлича вниманието на милиони и дори милиарди хора, вече се вижда, че интересът спада.

Страните вече не така отчаяно се борят за правото за провеждане на олимпийски игри, като преди. Вече няма предишният ентусиазъм, гордост и огромни приготовления. Дори и спорта започва постепенно да угасва, както и всичко останало.

В нашия живот не остават никакви ценности, заради които би си струвало да живеем, никакви придобивки, които биха донесли радост. Човек не получава удовлетворение нито от децата, нито от семейството, нито от работата, нито от хобито, остават му само наркотиците.

Единственото, което може да донесе обновяване на съвременния човек е разкриването на същността на живота. Изведнъж ще открием, че животът има прекрасно продължение!

Вътре в самия ни живот изведнъж се разкрива особена врата, зад която се намира чуден свят. Единственото, което може да донесе обновяване в нашия живот днес е търсенето на смисъла на живота, откриващо вход в приказен свят.

Той е приказен не защото в него има някакви чудеса, а защото е изпълнен с прекрасен смисъл. Преди всичко, този свят е вечен и пълен с неограничени възможности, абсолютно добър, където няма никакви войни и убийства. Това е един щастлив свят, за семейства, за деца, за всички. В него човек няма от какво да се бои и няма за какво да се сърди.

Може би, на някой такъв живот ще се види много сладникав, но аз не искам да получавам удоволствие от скандали, в търсене на тръпка. Аз искам да получавам остри усещания от добри дела, от нови постижения, от напредването, от новото строителство, което ние виждаме заедно, от новите хоризонти – от позитивното, а не от отрицателното, от все по-голямото добро.

Нека винаги да имаме желание да вършим добро и потребност от добри дела, която изисква постоянно напълване. Нека да усещаме вечен и ненаситен глад от желанието да обичаме и да вършим добро.

Това не е вълшебен свят, а просто добър. Той е напълно реален, въпреки че в него има вечност, съвършенство и хармония, живот по-висок от всички недостатъци и проблеми. Всички недостатъци и проблеми ще бъдат предизвикани само от желанието ни от доброто да търсим все по-голямо добро, тоест от доброто състояние към още по-добро.

И това неяма да бъде от завист и желание да живеем по-добре, отколкото съседа, а само от доброта. Ще се наслаждаваме дори от усещането за недостиг, както се наслаждаваме от чувството на глад преди хубава трапеза, не желаейки да си разваляме апетита и предвкусвайки бъдещото наслаждение. Тоест, недостигът изхожда от съвършенството, което вече приближава към мен.

Получава се така, че ние никога няма да усещаме страдания, проблеми, а ще се наслаждаваме дори от липсата на напълване в предвкусване на очакваното в бъдеще. Понякога очакването носи дори още по-голямо удоволствие, отколкото неговата реализация.

Напълването пресища и изгася желанието. Но наслаждавайки се от своята съпричастност към вечния живот, който постоянно все повече се усъвършенства и ни напълва, ние преживяваме постоянен възторг от своето текущо състояние и дори още по-голям, постоянно растящ, от очакването на бъдещите състояния.

Такова напълване никога не насища и не гаси наслаждаването. Колкото повече насищам себе си, толкова по-голямо желание се отваря в мен и стремеж към ново наслаждение. Във всеки един миг аз усещам недостиг и неговото напълване, отново и отново, тоест моя живот е пълен с напредък, развитие на нови желания и нови наслаждения.

Нещо подобно усещаме в детството, всеки ден, радвайки се на живота, на новите игри и наслаждения, чувствайки, че животът е пълен с удоволствия. А след това порастваме и нямаме желание да ставаме сутринта от леглото. Не усещаме това съвършено напълване в нашия обикновен живот, затова желая на всички да го достигнат през новата година.

От 622-та беседа за нов живот, 08.09.2015

[166710]