Entries in the '' Категория

Разкривайки замисъла на творението

laitman_2011-12-06_2315_wКонгресът в ГуадалахараЕдно сърце за всички„. Урок №1

Напредвайки към Замисъла на творението – да наслади сътворените, всеки път получаваме корегиращо въздействие, за да не се отклоним по какъвто и да е начин от прекия път.

Именно за сметка на натиска от различни страни ние се насочваме все по-правилно в нашите усещания – не само в нашите пет земни сетивни органа (зрение, слух, вкус, обоняние, осезание), а в нови органи на възприятия.

Например, ако човек изучава музика, той развива музикален сетивен орган, а не просто слух. Ако човек учи химия, той започва да усеща химическите вещества, да чувства какво ще се получи в крайна сметка от тяхното съединение. Той започва да строи в себе си модела на това, което изучава.

Така е и с нас по духовния път. Ние преминаваме през поправяния, които за нас   са неприятни, ние се объркваме, падаме, отстраняваме се, всичко ни омръзва, преставаме да разбираме каквото и да е.

Но именно такива вътрешни промени ни помагат да се настроим правилно, за да разпознаем новите детайли от възприемането по нашия път. Така ние придобиваме нов сетивен орган – духовен.

Често по духовния си път не сме съгласни с това, което се случва с нас. За какво  са ни такива разочарования, объркване, липса на разбиране, усещания, умора, загуба на желания?.. А след това изведнъж всичко се променя, поправя се и ние чувстваме, виждаме сякаш с други очи, в новото желание.

Именно такъв е пътят към раждането в нас на новите органи за усещането   на духовния свят, към който изначално в нас няма никакви сетива и затова той по такъв начин се строи в нас.

Така трябва да напредваме. Главното е да бъдем във връзка един с друг, да се подържаме взаимно, за да можем по-бързо да се върнем на пътя – към учението, обединението, участието. По този начин човекът спестява множество състояния и време.

Ще настъпят такива състояния, в които човекът ще види, че цялата цел не се състои в това щото човекът да бъде потопен в страдания, а за да може всеки път да разкрива наслаждение – след натискa, обърканостa, той все едно ще получи   ново, по-добро усещане. Така ние разкриваме висшата система, висшата сила.

А главното е – ние разкриваме, че тази реалност, наричана „висша сила“, действително изпълва всичко, цялото пространство, включително и в нашия свят. Всяко движение, всяко изменение – в желанието, в мислите, във физическото действие, винаги се извършва от тази всеобхватна сила, която ни управлява.

Целта на тази сила е да ни доведе до поправено състояние, когато ние сами, правилно, здраво, с разбиране, осъзнаване, с желание бихме разкривали все повече и повече тази вечна система и по степента на включване в нея бихме станали вечни и съвършени като нея.

До такава степен, че нашето тяло може да умре, но ние вече се отъждествяваме с висшата система и не чувстваме, че се разделяме с него. Висшата сила, която постигаме, властва над всички и управлява всичко и ние ставаме такива като нея.

От 1-я урок от конгреса в Гуадалахара, 17.07.2015

[163188]

Напълвам се с любов

laitman_2011-07-30_7586_wЕгоистичните желания управляват света. Опитваме се да погълнем в себе си колкото може повече и виждаме, че тези желания не могат да бъдат напълнени. Всички опити да ги удовлетворим, ни водят до смърт.

С какво и колко не сме се напълвали – с храна, секс, семейни радости, открития, знания и т.н., все едно, стигаме да това, че в нас не остава нищо. Обратно, идва още по-голяма празнота, плюс разочарованието.

Изглежда ни, че наслаждението, което искаме да получим е равно на желанието, но когато наслаждението влезе в желанието, го увеличава два пъти и оставаме двойно пусти. Защото светлината и желанието се анулират едно-друго, оставяйки двойна празнота.

До днес това се явява резултатът от живота на всеки от нас. Човек идва на света гол, а от живота излиза двойно по-гол. Преминаваме много кръгообороти, докато не започнем да разбираме, че не си струва да гоним нещо – това нищо не дава.

Постепенно в човечеството се проявява осъзнаване на това и започваме да търсим истината. Тя ни води до методиката, с помощта на която можем действително да се напълним.

Но това напълване не влиза направо в желанието за получаване, а се осъществява чрез напълване на другите. Затова тук е необходима любов към другите и тогава ще имаме безкрайна възможност да ги наслаждаваме, при това да се наслаждаваме сами, напълвайки любимите.

В нашия свят има примери как това действа на инстинктивното, животинско ниво на природата, когато напълваме децата и тези, които обичаме.

В духовния свят всичко е много по-силно, понеже там се напълваме един-друг, не защото изначално обичаме някого, а раждаме в себе си любов към напълно странични и даже неприятни за нас хора. Тази любов се появява не просто така, а с помощта на висшата светлина.

Когато човек заставя себе си да обслужва другите, в него постепенно започва да се заражда чувство на любов към тях, защото му стават скъпи, както приемното дете в семейство, защото по степента на своето влагане в него, родителите започват да го обичат, даже повече от своите деца.

Науката кабала ни учи как да отдаваме на другите и при това да се напълваме. Но става дума не за отдаване заради получаване. Главно е получаването, за да се отдава.

Тогава напълвам себе си, едновременно напълвайки другите. Целта ми е да ги напълня! Но в резултат, напълването остава в мен. Ето тук, възниква неразбираното днес за нас „ разклонение“, което постепенно човек започва да постига, занимавайки се с кабала.

От ТВ програма „Беседи с Михаел Лайтман“ 10.06.2015

[161810]

Защо е толкова важно да не се отделяме от природата

laitman_2009-05-xx_ny_5054Въпрос: Какво представлява висшата сила и каква е нейната връзка с природата?

Отговор: Чрез природата можем да разкрием висшата сила, както това е направил някога праотецът Авраам. Писано е, че Авраам е излизал през нощта, гледал е звездите, наблюдавал е заобикалящата го природа и е питал: „Къде е тази висша сила, която е създала целият този свят, която го поддържа и управлява?

Тя се опитва да ми каже нещо чрез всичко, което ме заобикаля, но аз не съм способен да я чуя. Моите уши са затворени и сърцето ми е глухо, аз трябва да ги разтворя, за да започна да чувам и усещам.“

Така Авраам е открил, че главната преграда пред възприятията на човека е неговият егоизъм. Затова е нужно да се повдигнем над егоизма и да започнем да се отнасяме един към друг с любов, както цялата природа. Авраам е видял, че природата се управлява от силата на отдаването и любовта, която се обръща към него чрез всичко наоколо.

Мисля, че нашият стремеж да се върнем обратно към природата се състои не в търсенето на естествена храна или отказ от обезболяващи при раждане, а в искрения стремеж на човека да открие вътрешната сила на природата, Твореца. Само когато сме във връзка с тази сила ние ще почувстваме, че действително се връщаме към природата.

Да се надяваме, че ще успеем да направим това бързо и леко, а няма да тръгнем по дълъг заобиколен път, докато не стигнем до задънена улица и бъдем принудени да се върнем назад от отчаяние.

Трябва да разберем, че не си струва да се отделяме от природата, а заедно с това можем да си изградим добър, удобен живот. Не губим никое от преимуществата на техническия и технологичен прогрес, ако това връщане към природата се съпровожда от сливане с вътрешната част на природата, с Твореца.

Въпрос: Защо е толкова важно да не се отделяме от природата?

Отговор: Защото нарушаваме равновесието и след това ни се налага да заплащаме висока цена за това. Ние се храним със синтетична храна. Възможно е скоро да печатат храната на принтер: и месото, и сладоледа, и виното, и млякото – всички са пълни с химикали.

Човек ще яде и ще мисли, че това е кокошка с ориз, вино, салата, а в действителност всичко това е направено от една и съща изкуствена маса с различни вкусове и ароматни добавки.

Тоест, ако се движим само в посока на изкуствения живот, ние губим своята форма. Не се усъвършенстваме, не ставаме по-добри и богати вътрешно, а се превръщаме в роботи. Скоро и децата ще печатаме на принтер по същия начин.

Затова да се надяваме, че все пак ще се върнем назад към природата, което значи завръщане към вътрешната природа, към висшата сила, включваща всичко в себе си. Това по никакъв начин не противоречи на техническото развитие, а само го привежда в равновесие. По този начин можем да се придържаме към средната линия, както се казва, към златната среда.

От 591-та беседа за новия живот, 30.06.2015

[163176]

Европейската безизходица: съюз с хомот на шията

laitman_2011-06-03_0386_wВъведение

Свидетели сме на ново изригване на конфликта между почти банкрутиралата Гърция и водещите членове на Евросъюза.

Покрай търсенето на конкретно решение, тази ситуация предизвиква множество въпроси от по-общ характер – за отношенията между държавите в разклонената система от взаимовръзки, за силните и слабите, за това как си влияят една на друга, за разположението на силите в Европа.

Трябва да отбележим, че не за първи път Гърция преживява икономическа криза. Органите на държавно управление в тази страна се отличават с ниска ефективност, а понякога и с корупция. Когато тя постъпваше в Европейския съюз, всичко това беше достатъчно ясно на всички и въпреки това, те я приеха с разтворени обятия.

Оттогава Гърция е длъжна да се подчинява на общото законодателство, на Европарламента и евро-бюрокрацията. Тя няма право да разработва собствена програма за спасение и всъщност се намира под външно управление. При това ключова роля в това управление играят Германия и Франция, които са икономически силни държави, диктуващи свои условия.

В резултат на това, от една страна, Германия предлага помощ, а от друга, гърците виждат в това „мечешка услуга“, чиито условия те не са в състояние да понесът.

Съюз на силните

Въпрос: Как в действителност се изграждат взаимоотношенията в Европейския съюз?

Отговор: В моите очи Евросъюзът винаги е бил като болен, когото не желаят да лекуват. Отначало са го „породили“, създали го по такъв начин, че той да е обречен да страда, а в крайна сметка –   на смърт и на разпадане.

Всъщност това не е никакъв съюз. Нищо не обединява участниците в него. Свободната икономика сама по себе си не може да служи за сплотяващ фактор, тъй като в нейните рамки всички водят борба помежду си.

Извън рамките на истинската консолидация са останали банките, промишлените сектори, потребителските фондове, а най-вече хората и техните желания – базовата „субстанция“ на Съюза.

Ако наистина се обединяват в нещо –  трябва да се започне от основата. Нашата основа е желанието за наслаждаване. И „обединение“ означава, че аз приемам желанията на другите като свои собствени.

Обединяваме желаниетята си и се отнасяме към тяхната съвокупнсот като към едно  цяло. Цяла Европа за нас е като един човек. В такъв случай няма слаби и силни – всички са равни. С други думи, всеки обезпечава благото на всички.

Но нима Еврозъюзът  е създал такова равенство? Напротив, Германия и Франция в самото начало са оформили идеята за обединение по такъв начин, че да преуспяват, да забогатяват, да станат силни, а не да помагат на слабите, изграждайки равенство, общност и повсеместно да изравняват жизненото равнище.

И като резултат, в продължение на всички тези години на съществуване, европейският „съюз“ служи на това, че експлоатира слабите.

Съдбата на неудачниците

Представете си: отивам в банката и откривам, че сметката ми е на минус.

Защо трябва да страдате от това – ми казват – По-добре да ви отпуснем заем под два процента.

Вземам заема, но след известно време става ясно, че не мога да го изплатя навреме. И минусът започва да расте.

– Няма нищо – ми казват – Ще ви дадем друг заем, но под 4 процента.

И отново поради липсата на изход, нагълтвам въдицата. Тъй като банката има интерес от това. Точно с това тя се храни. В действителност, на нея не й трябва аз да върна дълга. Напротив, колкото повече заем вземам, толкова повече процента ще олихви, толкова по-добре за нея.

Така излиза, че страна от типа на Гърция, получавайки заем от Евросъюза, с годините ще потъва в дългове.

С други думи, европейските управляващи са заинтересовани от съществуването на страни-неудачници. Те преднамерено създават ситуация, при която страните от Южна и Източна Европа да остават слаби и да страдат от тежестта на непосилните дългове.

А като цяло, на този принцип е построена цялата световна икономика. Тя се „опира“ на слабите, на които е съдено да остават длъжници и да връщат процентите, които съставляват по-голямата част от дълга.

Друг известен пример са американските студенти, които вземат заем за обучение, който след това изплащат дълги години. И дори ако не всички успеят да го върнат, банките са доволни – за тях това е постижение.

В крайна сметка още много страни ще се окажат на границата на краха и в последния момент ще бъдат принудени да вземат заеми с продиктуваните им лихви. А само две страни, предимно Франция и Германия, ще спечелят от това.

Такава е текущата ситуация, макар че и на тази игра ще й дойде краят.

Ето защо аз предполагам, че в гръцкия колапс няма нищо непланирано предварително. Всички знаеха, че в тази страна няма развита промишленост, че тя живее основно от селско стопанство и туризъм.

Още отдавна на нея й предложиха да продаде своите малки острови  и макар че за Гърция това да означава да си продаде душата, тя няма какво друго да направи, щом хазната й е празна…

Икономическата слабост прави гърците силно уязвими пред всякакви стълкновения и кризи в Европа. В случай на сериозни сътресения те могат да се лишат от доходи от селскостопанската продукция, от туристически поток – и тогава нищо не остава, освен да закриеш страната…

Въпрос: Защо се получава така, че един народ е икономически силен, а друг – обратно?

Отговор: Някои изследвания показват, че в православните страни е прието друго отношение към работата. Това се отнася до Русия, Украйна, Грузия, Армения и др. Многовековното влияние на православието е насадило у хората определена безучастност към усилията, вложени в работата.

Проблемът тук не е във вярата като такава, а в подхода, който се съхранява и в този смисъл отслабва народа. От друга страна, в католическите и протестантските страни се насажда друга трудова етика.

Така или иначе, във всеки случай характерът на народа не може да бъде променен за един час и затова силните държави безусловно ще използват бедите на слабите.

От 598-а беседа за новия живот, 12.07.2015

[163131]

Тайната на кабалистичните книги

Въпрос: Ако в духовното няма думи, то как кабалистите предават постиженията си един на друг и пишат книги?

Отговор: Кабалистите използват така наречения „език на корените“. Духовният свят е коренът, а от него ние възприемаме, чрез земните ни сетива, някакъв материален отпечатък, наречен „клон“.

Затова дори можем да опишем на нашия език, с думи от нашия свят, духовни явления, защото всичко, съществуващо в духовния свят има следствие, корен в материалния свят.

Да допуснем, че аз и ти сме кабалисти. Как да ти разкажа за духовния свят, ако духовното осъзнаване и постижение е лично? Аз усещам някаква картина, форма, огромен свят, разкриваща ми се неограничена реалност във всички насоки и оси. И ти усещаш нещо. Как можем да се свържем един с друг, за да обменим впечатленията си?

Наистина за нас е спасение, че се намираме тук, в нашия свят, в тела. Затова можем с помощта на телата си да говорим един с друг, да пишем текстове, да си предаваме някакви намеци и възгледи. Затова ползваме земния си език.

Например, в духовният свят има сили, наричани „стол“, „маса“, „чаша“, „въздух“, „стена“, „прозорец“ и т.н. Използваме тези наименования от нашия свят, но подразбираме вътрешния им смисъл в духовния свят.

Казвам „прозорец“, но подразбирам „прозорец“, съществуващ в духовния свят, и ти разбираш за какъв прозорец говоря. Казвам „отвори прозореца“ и ти разбираш, какво означава да отвориш прозореца в духовния свят, въпреки че ти го казвам със земни думи.

Така кабалистите разговарят помежду си и така пишат книги. Това се нарича „език на корените“, който е приет от всички кабалисти. На този език е написана Тора, но никой от обикновените хора не знае за това, защото кабалистите са я написали, за да си говорят помежду си за духовния свят. А хората си мислят, че става дума за нашия свят. В това е тайната на Тора.

Въпрос: Излиза, че когато четеш в кабалистичните книги някакви думи, те за нищо няма да ти говорят, ако не разбираш техния двоен смисъл?

Отговор: Вярно. Аз чета само тези думи, защото знам езика, но не разбирам нищо повече от този, който не знае иврит. Нещо повече, ако човек не знае иврит, то това дори е по-добре, защото той няма да се обърка и няма да си представя, че става дума за нашия свят.

От Тв програмата „Среща с кабала“, 07.07.2015

[162592]

Кабала е науката на бъдещето

Каквото и да правим в нашия свят, ние го правим само на базата на вътрешни егоистични пориви и по никакъв начин не можем да се издигнем над това.

Ето защо, всяко развитие, каквото и да ни се е струвало – романтично, светло, нравствено, винаги довежда до крах, до смъртта, до това, че създаваме такива уреди и механизми, такива ситуации, които задължително водят само до потискане и умъртвяване!

От една страна, ни е интересна науката, много обичаме знанието. В нас има голяма потребност за разкриване тайните на природата.

Но, от друга страна, трябва да осъзнаем, че този стремеж ни води към страдания, които в крайна сметка ще ни доведат до извода, че е необходимо да се занимаваме с нашето нравствено възпитание. Тогава ще започнем да разкриваме природата по съвършено различен начин, опитвайки се да намерим в нея свойството на взаимната връзка.

Това ще бъде съвсем различна наука, която не прилича на науките в нашия свят, които са на базата само на егоистичното разбиране, на неговата природа. Защото, когато имаме алтруистичен поглед върху света, започваме да виждаме в него именно взаимната връзка, допълването, поддръжката.

Ще видим, че в света царуват съвсем други закони, на други нива, ще проникваме в дълбочината на връзките на всички части на природата заедно. Няма да тръгнем от разделянето на някаква малка връзка, а ще разкрием картината на всеобщата взаимовръзка. И това ще бъде науката на нашия свят, която се нарича науката кабала.

На всяко ниво: механично, физическо, зоологично, биологично и друго, кабала разкрива една единна обща връзка на цялото творение и Твореца, съществуваща вътре в тази връзка.

Най-истинската, най-голямата потребност на човека е постигането на хармонията на творението. Тя толкова ще ни погълне и напълни, че ще бъде нашата награда. Нищо не може да бъде по-добро.

Сега това все още е скрито от човека, но постепенно ще се разкрива и ще видим как всички сили заедно, се преливат хармонично. Именно хармонията на взаимното допълване в огромната взаимна подкрепа и проникване изпълват душата.

От ТВ програма „Беседи с Михаел Лайтман”, 27.05.2015

[161232]

Науката за същността на живота

laitman_2010-12-26_0762_usНауката кабала е била скрита в продължение на две хиляди години от момента на написването на книгата Зоар. Израелският народ попаднал в изгнание, падайки от духовната висота на любовта към ближния в безпричинна ненавист, което се нарича разрушаване на Храма.

По такъв начин, науката кабала се оказала скрита и останал само традиционният юдаизъм, който е известен на всички до наши дни.

През цялото това време, до наши дни, кабала е трябвало да бъде скрита. А през 20-ти век се появил великият кабалист Йехуда Ашлаг, който написал кабалистични книги, с помощта на които ние можем да се пробудим за учене, да започнем да се обучаваме, за да узнаем,  почувстваме,  разберем,  разкрием за себе си този истински свят, в който живеем.

В същност, нашият свят е само мъничка сфера, намираща се вътре в огромен свят, който ние не усещаме. Съвременната физика изяснява, че съществува някаква  реалност по-висша от нашия свят, но не е способна да я разкрие.

Тъй като, за да се разкрие духовният свят, управляващ целия ни живот, са необходими други инструменти, които се придобиват само чрез изучаване на науката кабала.

Рав Йехуда Ашлаг е написал книги, с помощта на които ние можем да започнем да се учим и да разкрием в какъв свят се намираме, за какво живеем,  каква е целта на нашия живот.

Той е написал коментари към книгата Зоар, благодарение на които можем да разберем тази книга, множество статии и шесттомника „Учение за Десетте Сфирот“ – най-големия съществуващ учебник по науката кабала.

Изучавайки всички тези първоизточници, ние можем да разберем какъв е смисълът на живота, в каква реалност живеем, в какъв процес на развитие се намираме, кой ни управлява и как можем да станем свободни хора, получавайки свобода на избора. Кабала позволява да се издигнем над смъртта и над този материален живот – всичко това е в наши ръце.

В статията „Науката кабала и нейната същност“ Йехуда Ашлаг определя науката кабала така:„Какво представлява науката кабала? Като цяло, науката кабала е разкриване на висшата сила по всякакъв начин във всички нейни свойства и проявявания в световете, както и тези, които ще бъдат разкрити в бъдеще, с всички способи, които може да се използват до края на всички поколения.”

Тоест науката кабала е методика за разкриване. Тя ни разкрива цялото мироздание и етапите на неговото развитие от сегашния момент и до края на всички поколения. Можем да разкрием това, което е било в миналото и това, което ще се случи в бъдеще, свободно премествайки се над времето, в каквато и да е посока от тази точка, където се намираме сега.

От програма на радио 103FM, 07.06.2015

[161524]

Всяка жена може да стане красива

Въпрос: Духовната красота женско качество ли е?

Отговор: Духовната красота е именно женско качество, защото човек, който умее да достигне такава вътрешна светлина, има желание да я получи заради отдаване.

Желанието за получаване се счита за женско качество, а желанието да предадеш тази светлина на другите е мъжко свойство. Тоест, в такъв човек се съвместяват две духовни качества: мъжкото и женското.

Духовната красота се ражда вследствие на нашето желание да достигнем огромно отдаване. И тогава човек спира да обръща внимание на външната красота.

Въпрос: Какво трябва да направи една жена, за да излъчва вътрешна красота?

Отговор: Ако жената иска да запази своята младост и красота вечни, тя трябва да се грижи за своята вътрешна красота, т.е. да мисли за това, как да помага на другите, как да обича всички и да им показва добър пример. Тогава тя ще бъде много красива.

Въпрос: А обикновените хора, гледайки я, ще видят ли тази духовна красота в нея?

Отговор: Ако истински човек (адам), тоест „подобен” (доме) на Твореца, погледне такава жена, той ще види нейната вътрешна красота. А за физическото тяло не става въпрос.

Каквито и методи да прилагаме за подмладяване, тя все пак някога ще остарее. Дори и да успеем да удължим живота до двеста години, то до сто години човек би изглеждал и би се чувствал млад, а след това още сто години би живял като старец.

Медицината може относително лесно да удължи живота на човек до сто години, но има ли смисъл в това? Не е ли по-добре за колкото се може по-кратък срок от време от живота в това материално тяло да развием своята душа и да започнем да живеем в нея?

За 20-30 години мога да постигна своето общо поправяне, да построя своето духовно тяло и да започна да живея в духовния свят. Защо да разтягам своето съществуване в този свят, който е най-низкият и най-лошият от всички светове? Трябва по-скоро да изпълня своята задача в него и да се освободя от него, получавайки вечен живот. И тогава младостта и красотата ще изглеждат съвсем различни.

От 580-та беседа за новия живот, 02.06.2015

[161293]

Да излезем от рамките на времето

img_3151_100_wpВремето е вътрешен, личен, психологически, егоистичен параметър. Измервам времето, като разликата между момента, в който искам нещо, към което се стремя и момента, когато реализирам това желание. Винаги усещам времето като недостатък за напълване.

Ако получавах веднага щом поискам, ако желанието ми се реализираше на секундата, не бих усещал времето. Това се нарича да бъдеш над времето. Да допуснем, че получаването на пожеланото ставаше с безкрайна скорост, тогава времето би се стремило към нулата.

Цялата наша природа съществува със скорост по-ниска от скоростта на светлината и всички процеси се извършват с ограничена скорост. И затова съществува времето. Тъй като времето, скоростта и разстоянието са свързани помежду си.

Теоретически, ако веднага получавахме пожеланото от нас, не бихме усещали времето.

Кога ще мога да достигна състояние, в което времето би било равно на нула, т.е. скоростта би била безкрайна, а разстоянието се съкрати до нула, т.е. пространството би се обърнало в точка? – Когато ще мога да извърша действие и го извършвам в секундата, в която току-що съм го пожелал. Това е възможно само по време на действието на отдаване, което зависи от мен.

Ако бихме преминали от сегашната връзка между нас, в която всеки получава от другия, към такава връзка, когато всеки отдава на другия и може да отдава, има какво да му даде, а другият желае да получи от него, тогава не бихме усещали времето.

Времето е навик, чисто психологически параметър. Това вече го потвърждава и науката.

Всъщност, какво ни е нужно, ако говорим за истинска реализация в живота, за правилно управление на времето, което ни е дадено? Трябва да знаем как да постигаме действието на чистото отдаване, с помощта на което се издигаме на равнището, на което съществуваме извън времето, мястото и движението.

Защото, ако времето е равно на нула, тогава няма движение и няма пространство, всичко се намира на същото място, в точката. Такова състояние можем да постигнем само, ако променим нашето отношение от получаване на отдаване.

От 356-а беседа за нов живот, 22.04.2014

[160858]

Тайната на вечната младост

laitman_2012-11-07_gruzia_8566Въпрос: Всеки се старае да изглежда по-млад. В наше време тази тема е станала толкова популярна, че около нея се е развил цял отрасъл за забавяне на процесите на старeeнето: медицина, козметика, центрове за здраве и красота. Защо е възникнало такова изгарящо желание да бъдем вечно млади?

Отговор: Работата е там, че ние сме объркани и живеем двойствен живот. Човекът живее в душата си, засега още неразвита и състояща се от една точка, а също така с живота на своето тяло, намиращо се на животинско ниво, а не на човешко.

Човек се нарича не нашето тяло – някаква си форма на белтъчна материя, а желанието, подобно на висшата сила на природата. Човек (адам), означава „подобен” (доме) на Твореца, т.е. притежаващ алтруистичното свойство на любовта и отдаването към ближния.

Такъв човек излиза от своя егоизъм и се намира не вътре в него, а в построеното от него желание вътре в другите.

Това го прави подобен на висшата сила на природата, скрито съществуваща в света, която се нарича „Творец”. Творецът е силата на абсолютното отдаване и любов, без всякакъв оглед на самия себе си, подобно на слънцето, което постоянно излъчва топлина, светлина, любов, добро за всички без изключение.

Ние живеем вътре в това добро излъчване на висшата сила, подобно на ласкавите лъчи на слънцето. Но проблемът е в това, че нашата форма е противоположна на неговата – егоистична, насочена към собствено получаване, поради което се стараем да се сдобием с колкото се може повече. Това ни прави обратни на висшата сила.

Постоянно абсорбираме в себе си и затова животът ни е ограничен. Преди всичко заради това, че зависим от този, който дава цялото напълване, жизнената енергия. Живеем докато получаваме тази жизнена сила и я използваме. Но постепенно тя отслабва и все повече стареем, докато съвсем не умрем.

Ето защо, за да живеем вечно, трябва да се уподобим на висшата сила, на отдаването и любовта, излизайки навън от самите себе си. Ако направим така, тогава ще получим неограничени жизнени сили. Тъй като няма да ги поглъщаме вътре в себе си, а ще ги приемем само, за да върнем това добро отношение обратно на Твореца: Той на нас, а ние на Него.

В такава форма може да се живее над времето. Не просто удължаваме своя живот на стотици или милиони години, а въобще излизаме от рамките на времето. Ако излезем от себе си, подобно на висшата сила на природата, постоянно излъчваща към нас любов, и също придобием нейните свойства на отдаването и любовта, ще станем такива вечни каквато е тя.

От 580-а беседа за новия живот, 02.06.2015

[161068]

Да се учим от пигмеите

img_3151_100_wpИзследване: Манфред Кетс де Вриес, антрополог изследовател, прекарал няколко години в горите на Камерун сред племе пигмеи, посочва седем принципа от техния начин на живот, които според него могат да подобрят живота на човечеството.

1.Членовете на групата се уважават и се доверяват един на друг. В тежките условия в гората е възможно да се оцелее само заедно. Не винаги храната е достатъчна, а излизането на лов може да бъде опасно. И тук са необходими доверие и помощ.

В отношенията между мъжете и жените има равноправие. Жените ловуват заедно с мъжете, занимават се с раздаването на храната, участват в обсъждания и изпълняват и тежка работа.

2.Членовете на групата се поддържат и защитават един друг. Няма физическо насилие по отношение на жените. Те отделят много време за обсъждане на разногласия, като запазват самоуважение. Поводите за конфликт трябва да бъдат преосмислени, което ги превръща в поводи за обединение.

3.Членовете на групата са отворени за диалог и общуване. Споровете се разрешават по неформални методи. Всеки има право да се обърне за помощ към друг в разрешаването на конфликт. Така цялото село участва в разрешаването на конфликта. Разрешаването на споровете не се отлага дълго, не остават негативни емоции под „повърхността”.

Техниката за разрешаване на конфликтите е подходяща и за работни екипи. Един от типичните методи са шеги и смях, отвличане на вниманието, така че хората просто да забравят за какво е възникнал спорът.

4.Всички членове на групата се стремят към обща цел. Най-добрия начин за хващане на дивеч е груповият лов, в който те подгонват животните към мрежа. Общата цел дава мотивация за работа в екип – жените подгонват животните в мрежата, а мъжете седят зад мрежата и убиват жертвата. След лов месото се разделя между участниците по точно определени правила.

5.Членовете на групата трябва да имат общи ценности и убеждения. За външен наблюдател животът на пигмеите може да се покаже весел и безгрижен, но това впечатление е подвеждащо. Под привидния хаос се крие порядък.

Всички пигмеи от ранно детство попиват правилата на поведение, които се предават устно от поколение на поколение. Готовността да споделят, да си сътрудничат, независимостта и автономията, поддръжането на мир сред членовете на групата са базовите ценности на обществото.

6.Интересите на групата са по-важни от интересите на нейните членове. Те не позволяват личните интереси да се поставят над интересите на групата. Груповата работа може да бъде успешна само в атмосфера, която приветства личната свобода и творчество, но в рамките на общите цели на организацията. За да се пази този баланс, всеки член на групата трябва да осъзнава докъде се простират границите на личната му свобода.

7.Членовете на групата са равноправни във взимането на решения. Няма „важни хора”, няма лидер, върховен съвет, водачеството не принадлежи на един човек. Всички членове на групата имат право да взимат решения. Възрастните се уважават заради техните знания и умения.

Реплика: Практически всичко повтаря списъка от условия за обединение в кабалистичната група, в която има и допълнителни условия за привличане на висшата светлина. Но условията за обединение са едни и същи, защото в кабала всичко става по законите на природата, които пигмеите са открили инстинктивно!

 [157731]

Поглед зад точката на Големият взрив

Науката кабала ни дава възможност да разкрием и разберем какви светове са били създадени до появата на нашия свят, до момента на Големия взрив. Тя ни позволява, от мястото, от което се намираме сега по пътя на еволюцията, от 21-и век, да видим всички бъдещи етапи на развитие „до края на всички поколения“.

Кабала обяснява това, което не е способна да обясни съвременната физика. Палеонтологическите разкопки ни дават някаква информация за изминалите поколения и етапи на развитие, но обикновената наука не може да каже нищо за това, което е било до създаването на нашия свят и за намиращото се зад неговите предели, т.е. за това, което е недостъпно от нашите материални сетива: зрение, слух, обоняние, вкус и осезание.

Астрофизиката изследва развитието на вселената, започвайки от Големия взрив, от образуването на мястото, в което са възникнали галактиките, Слънчевата система и планетата Земя. За тях имаме някакви информация.

Но до Големия взрив не са съществували такива понятия като „място“ и „време“ – затова не е било възможно да направим някакви изследвания. Ние не можем да изследваме с обикновените методи, случилото се до преди създаването на мястото и времето.

Тук науката кабала може да ни помогне, тъй като ни дава нов инструмент, сетивен орган за възприятие, разширяващ нашите усещания и разум. По такъв начин можем да изследваме реалността, която е неуловима за обичайните ни сетива.

Въпрос: Как можем да изследваме това, което е било до Големият взрив, до създаването на нашата Вселена, ако до тогава е нямало нищо? Големият взрив не се ли явява началната точка?

Отговор: Големият взрив е началната точка на материалния свят, който е възникнал от взривът на искрите на висшата енергия. Астрофизиката не може да обясни как се е случило това. Всъщност как е възможно да се концентрира такава голяма енергия в една мъничка точица, в която е възникнал взрив?

Физиката достига до точката, в която духовната енергия се е преобразувала в материална. От страна на духовния свят, това е било микроскопична енергия. Тази духовна енергия е дошла от света на Безкрайността, преминавайки през пет духовни свята: Адам Кадмон, Ацилут, Брия, Ецира и Асия.

На границата на света Асия тя отслабнала до минимум, подобна на мъничка капчица в морето, взривила се и се превърнала в материална енергия, от която се родила Вселената.

Тя се явява и точката на Големия взрив, явяващ се начало на нашия свят. Всичко, което се е случило до тогава, се отнася само до духовния свят, т.е. до науката кабала.

От програмата по радио 103FM, 07.06.2015

[161661]

Любовта е опасна болест

Изследване: Ефектът, който влюбването оказва върху организма на човек е като болест. Любовта е опасна болест, която причинява сериозна вреда на здравето. Когато човек е влюбен, преживява буря от емоции.

Това отрицателно въздействие върху тялото му, в крайна сметка завършва с куп болести. В момент на влюбване той не е в състояние, адекватно да признае, че неговото самочувствие се е влошило.

Еуфорията от състоянието на щастие пренебрегва здравия разум, а трагедиите, които влюбените преживяват при скъсване или други проблеми, свързани с партньора, могат да имат фатални последствия за човека.

Реплика: Всъщност, може да се каже и противоположното. Но е факт, че любовта в нашия свят е най-силният егоистичен шок, най-висшето егоистично желание, което хваща в своята мрежа и твърди обятия човека, напълно, до затъмняване на съзнанието и изключване на разума.

С помощта на това чувство, човек разширява своите егоистични желания и едновременно с това, ограничава себе си само в тях. Но ако любовта е истинска, т.е. алтрустична, от „себе си” към другите, не вземайки под внимание себе си, то тя не ограничава човека, а напротив, разкрива му нови чувства „извън него” и в тях той постига вън от себе си, света.

[160988]

Харизматичният лидер и общественото благо

Въпрос: Кой може да влияе на другите?

Отговор: Има хора, които имат огромно влияние над другите. Това произхожда от корена на душата им, родени лидери с особена харизма. Много е важно тяхното влияние да бъде положително.

Трябва хората да се възпитават така, че тези лидери, които се справят добре в интегралното образование, дори да имат малка харизма, да могат да водят масите.

Но харизматичността не е достатъчна, защото тя може да бъде с отрицателен знак, както при Хитлер. Затова е необходимо, на първо място, човекът да се поправя, а след това в него да се възпитава харизматичност.

Тя ще се прояви именно, от осъзнаването на величието на целта и на това, че той може да даде на човечеството своите зания, своите особени натрупани свойства.

Ако човек не се възпитава правилно, може да стане вреден за всички. Затова харизматичните хора, които искат да бъдат лидери, но не желаят да бъдат в системата на интегралното образование и да се поправят, са голям проблем.

Да се поправяш, означава всеки път да виждаш себе си все повече работещ, в полза на обществото. Когато човек разбере важността на своето участие в общата система, тогава той започва да води другите.

От ТВ програма „Беседи с Михаел Лайтман”, 13.05.2015

[160576]

Самият кабалист е лаборатория

laitman_2009-05-28_8354_wВъпрос: В статията „Последното поколение“ Баала-Сулам се опитва да размишлява заедно с човечеството: за какво живеем, защо е такава природата на нещата, по каква причина всяка човешка формация достига до задънен край.

Toй пише: „Всичко това възприемам толкова близо в сърцето си, че не мога повече да се сдържам и взех решение да разкрия от своя гледна точка и от гледна точка на това, което открих в тези книги, пътят за бъдещото поправяне, което е предрешено за нас. Ще излеза сред хората, свирейки с този рог“.

От една страна, той ни се представя като безпристрастен учен, изследващ природата на нещата, а от друга страна, като човек, изпълнен с любов към хората…

Отговор: Не бих нарекъл кабалиста „безпристрастен учен“.

Той действително се изразява на сух, физико-математичен език, отчасти подобен на езика на програмирането. Но какво е скрито зад този език? – Чувства!

Затова, макар и да разказва, как се надигат в него решимот, влизайки във взаимодействие с висшето ниво, как оттам се спуска силата на по-нисшето ниво, отблъсква, проявява, разкрива и го придвижва напред – но зад всички тези механични действия стои неговото сърце и желания, тъй като всичко това той чувства върху себе си.

Кабалистът не е физик и не е химик, който гледа на изобретения от него уред и фиксира различни физични или химични процеси, случващи се в неживата, растителна (биология) или животинска (зоология) материя.

Кабалистът е човек, който изследва процесите, които се случват не в живия организъм, както правят ветеренарът или лекарят, а вътрешните свойства, вътрешните процеси произтичащи в нашите желания и мисли. Той изучава взаимовръзката, взаимодействието и взаимното влияние на мисълта върху желанието и на желанието върху мисълта. Сърцето – е желанието, а разумът – е мисълта.

При това, той не ги изследва така, както е прието в рамките на нашия свят, когато виждаме конкретни резултати и се опитваме да въздействаме върху тях. Кабалистът изследва всичко на себе си! Той самият е лаборатория!

Него го движи познанието на света. „Чрез себе си ще позная света“ – и това не е аксиома без доказателство, каквато използват учените в нашия свят. За кабалиста това е откривателско поле – той веднага разбира, че светът, който наблюдава, наблюдава в себе си.

Например, ако чета вестник или гледам филм от екрана на компютъра – това не означава, че вестникът е провесен на уличен щанд или че филмът се прожектира в киното – аз ги виждам на компютъра си, а не извън неговите предели.

Същото е и с кабалиста. Това, което чувства, той го чувства в себе си. Затова не може коравосърдечно да описва усещанията си с отделяне от себе си, но при все това се изразява много сухо.

А кабала е единствената наука, която съпоставя нашите чувства със същите тези строги ясни закони, реакции, следствия, случващи се в природата и предизвикващи в нас такива чувства, реакции, проява на съзнание.

Съществуваме в природата, която се състои от вектори на всевъзможни сили, които взаимодействат между себе си, включително и от нашите чувства и мисли. Но не е възможно да бъдат изследвани на земно ниво, тъй като мислите и чувствата са на по-висшо ниво от нас!

Кабалистът с помощта на духовна методика се извисява на онова ниво, където се извършва взаимодействието на тези сили и раждането на нашите нови желания, чувства, мисли, т.е. вътрешния свят на човека и от това ниво той започва да влияе на тях.

Той изследва с какви въздействия върху себе си може да предизвика определени реакции в себе си. Защо тези реакции са именно такива? Могат ли те да бъдат същите при такова въздействие върху други хора? По какво хората се различават едни от други? Но дори и да се различават,  накъде могат те да се устремят?

Кабалистът изучава как природата влияе върху нас. Накъде ни води? Защо именно така ни управлява? А ако се изменим сами, тогава как ще възприемаме влиянието на природата? Изменя ли се тя въобще или през цялото време ни въздейства еднакво? Можем ли да се променяме и да възприемаме нейното влияние по различен начин?

Тоест кабалистът влиза в такава лаборатория, където той самият е обект на изследване.

Реплика: Много учени са се занимавали с такива изследвания, като медици или ядрени физици, изучаващи действието на радиацията върху себе си.

Отговор: Не, не е едно и също, защото те са изучавали върху себе си физическите закони на неживия, растителен и животински свят. А тук става дума за законите на висшия свят.

Крайната цел на това изучаване е много проста – да разберат защо съществуваме. Тъй като около нас има много галактики и никой не знае кой е в тях и какво има на тях. А аз искам да узная защо съществувам. Какъв съм бил преди да се появя на този свят, какъв ще бъда след като напусна този свят?

Трябва ли да се чувствам съществуващ в тяло и свързан абсолютно във всичко с него или мога по някакъв начин да се отделя от него? То скоро ще умре, а аз може би ще мога да премина в друго състояние? И така нататък.

Кабала е наука, която позволява на човек да започне да отговаря на въпроси за смисъла на съществуването му. Животните не задават такива въпроси. А този, в когото се пробуждат тези желания, мисли и стремежи, се нарича човек. Той вече задава именно човешки въпроси и отговор на тези въпроси дава науката кабала.

От ТВ програмата „За нашия живот“ №5, 18.05.2015

[160742]