Въпрос: Защо хората мечтаят да бъдат вечно млади?

Отговор: Естествено е човекът да се стреми да съхрани младостта. Но още по-важно за него е  да се скрие от мисълта за неизбежната смърт. Страхът от смъртта дори при животните се проявява много силно. Животинското тяло не иска да умре – това е природен инстинкт.

Макар животните и да не ги вълнува въпроса за вечното съществуване, те панически се боят от смъртта. И в човешкото тяло също живее този страх, защото то е животинско.

Въпрос: Повече ме вълнува не мисълта за смъртта, а остаряването. Приближавам се до огледалото и виждам нови бръчки и разбирам, че е дошла старостта. Защо е толкова важно за човека да бъде млад?

Отговор: Човека го разстройва не  самата старост, а факта, че това означава приближаване към смъртта. Сама по себе си старостта е относително понятие. Когато бях на десет години, мислех че петдесетгодишните хора са много стари, че животът им е завършил. А днес аз съм на седемдесет и живота ми харесва. Аз не бих я сменил за по-млада възраст.

Остарявам, но въпросът е в това, дали съм реализирал целта на живота и имам ли още нереализирани програми, строя ли планове за бъдещето.

Реплика: Но всяка жена много иска да бъде млада!

Отговор: При жените това се случва по друг начин, за жената е много важен външният вид – това е естествено явление. Жената ще престане да се вълнува за бръчките само в този случай, когато замени телесната красота с духовна. Това е съвсем друг вид красота, която разкрива в човека огромна вътрешна светлина (хохма) и излъчващата се от нея сила на активно отдаване и любов към хората.

От 580-а беседа за новия живот, 02.06.2015

[161240]

Filed under: Възпитание на децата, Здраве, Мъжът и жената - No Comments→

Въпрос: В статията на Андрей Курпатов „Смисловият херпес“ авторът споделя своята гледна точка за смисъла на живота: “Не мисля, че смисълът на живота притежава някаква сакрална съкровеност, която не трябва да се огласява напразно. Не, напротив: абсолютно съм уверен, че животът няма какъвто и да е смисъл.“

Отговор: Струва ми се, че авторът на статията се опитва да избяга от въпроса за смисъла на живота и затова го отрича. Той сякаш ни призовава благополучно да изживеем „особеното състояние на белтъчната материя“, наречено „живот“ и това е всичко. Колкото преживее този белтък, толкова и ние ще съществуваме. И нищо повече.

Абсолютно реален поглед върху нашия свят.

Но пробелемът е в това, че с него не е съгласно не само вътрешното усещане на човека, потребността от осъзнаване и постигане на смисъла на живота, а също и общата идея за съществуване на самата материя. Защото именно в тези белтъчни състояния възниква въпросът за смисъла на живота.

Защо се появяват такива въпроси? Ние съществуваме в желания над животинското ниво и именно в тези по-висши желания виждаме най-главното си съществуване. До там, че човек е готов да се раздели с животинското съществуване, ако по някакъв начин се убеди, че освен него няма нищо друго. Тогава за него се губи смисъла дори на животинския живот.

Второ, безусловно природата има смисъл. Не можем да отречем, че тъй като сме част от природата, макар съвсем да не познаваме нито себе си, нито природата, но наблюденията ни говорят за това, че цялата еволюция има огромна вътрешна логическа база, която движи всичко.

Днес и физиците, и химиците са съгласни с това. А религиите нямат нищо общо с това. Говоря само от гледна точка на чистата наука: не можем да отречем, че в природата има план за развитие, съгласно който ние съществуваме в определен процес. Този процес постепенно ни води към възникване на въпроса за следващото състояние. И то постепенно ни се очертава.

Затова, от една страна можем да говорим, че животът няма смисъл. Но тогава трябва да посочим, че правим такъв извод, изхождайки от сегашното си състояние. Не трябва да казваме, че в природата няма смисъл в абсолютен вид, просто сега го разбираме именно така.

Ние не знаем какво ще се случи с всеки един от нас след две минути или с човечеството след два века. Затова аз не бих твърдял без основание, че животът няма смисъл. Трябва просто добре да си го изясним

От ТВ програма “Беседа с Михаел Лайтман”, 27.05.2015

[160579]

Filed under: Uncategorized - No Comments→

Въпрос: В какво се състои тайната на вечната младост?

Отговор: Тайната на вечната младост е в поправянето на природата ни от егоистична, задължаваща ни да се грижим само за себе си, на алтруистична, така че да се грижим само за другите.

Това е съвършено друг подход към живота и към хората. Този, който престава да се грижи за съхраняването на вечния живот и младостта за самия себе си и започва да се грижи за другите, именно той започва да живее завинаги. Защото той става подобен на вечната, съвършената, безкрайната светлина на живота, запълваща цялото мироздание.

Човек променя своята природа на природата на светлината и се превръща в канал, чрез който светлината тече към другите хора. Той получава светлина само, за да може да я предаде на останалите.

Въпрос: И при това той няма да остарява?

Отговор: Целият ни живот протича в биологичното, животинско тяло и затова е толкова кратък. А вечното съществуване е възможно, ако развием в себе си силата на отдаването и любовта, която се нарича “душа”.

Човек, който е получил такава сила, усеща себе си отнасящ се към вечността, към друга реалност, към Висшия свят, към “райската градина”. Затова, него не го вълнува смъртта на физическото му тяло, тази материя от белтъци.

Той ще трябва да се състари и да умре физически – това е неизбежно и ще бъде винаги така. Но в течение на живота си в това тяло, човек има възможността да разкрие своята душа, да я разшири и да я издигне до такова ниво, че посредством своята вътрешна сила на отдаване и любов, да се уподоби на светлината, общата сила на цялото мироздание, която се нарича Творец.

Въпрос: Има ли това някакво отношение към религиите?

Отговор: Не. Това не е свързано с религията и е достъпно за всеки човек от всяка част на света. Животът на човека не е ограничен само в материалното му тяло, на което рано или късно му е отсъдено да се състари и да умре. Този материален живот ни е даден като щастлив шанс по време на съществуването ни в това тяло, да придобием и да развием душата си.

Обикновеният човек усеща всичко посредством тялото си и затова за него е важно, дали то е младо или старо и колко бръчки има по лицето си. Тук става въпрос, извън своето биологично, белтъчно, материално, животинско тяло, да развием допълнително тяло – духовно, тоест желанието да отдаваме и обичаме, да се грижим за другите.

Именно това желание се нарича духовно тяло или душа. По време на този живот в материалното тяло, имаме възможност да развием духовното си тяло – желанието за отдаване. По такъв начин, постепенно прехвърляме всички свои мисли, намерения и усещания в духовното тяло и започваме да се отъждествяваме с душата си.

Въпреки, че физическото ни тяло живее в този свят, така както всички останали, за нас става по-важно духовното ни тяло. Започваме да се вълнуваме именно за душата и я развиваме, а на физическото тяло отдаваме все по-малко и по-малко значение, докато то не изчезне изцяло от полето на вниманието ни.

Не усещаме неговата физическа смърт, както хората в този свят. А просто настъпва такова време, когато изцяло се отделяме от това тяло, защото няма какво повече да правим с него. Защото сме развили душата си и чрез нея усещаме съществуването си в силата на отдаването и любовта, висшата светлина, която запълва цялото мироздание.

От 580-та беседа за нов живот, 02.06.2015

[161193]

Filed under: Възприемане на реалността - No Comments→

Дванайсетe колена, разположени по определен начин около „Шатрата на откровението“ под своите знамена, олицетворяват свойствата на едно единствено кли (съсъд), в което са се събрали всички членове на лагера, оглавяван от Мойсей.

Въпрос: Такава форма за първи път e придобилa групата на Авраaм, след напускането на Вавилон?

Отговор: Авраам е началната точка, от която е започнала реализацията на методиката на поправяне на егоизма, който се проявил на човешко ниво в древен Вавилон.

За първи път егоизмът се е проявил при Адам, а след това при Ной. Техните над егоистични постижения се проявили като свойства от първо и второ ниво, а третото и четвъртото, се отнасят вече към егоистичното разделение на душата, т.е. към дебелината на егоизма.

Ако Адам е бил поправен, за сметка на това че Творецът му е дал одежди (дрехи), а Ной се е скрил от всички земни егоистични свойства в „пашкула“ на ковчега, то във Вавилон била построена кула до небето, олицетворяваща истинския човешки егоизъм, т.е. отсъствието на пълно разбиране между хората.

Те са имали над какво да се издигнат и какво да поправят. На този етап Авраам разкрил методиката на поправяне на егоизма и започнал да я реализира.

Въпрос: Може ли да се каже, че Авраам е призовал всички да се обединят, за да могат да се върнат към чувството на едно общо семейство?

Отговор: Не. Нямало е накъде да се върнат, защото към Авраам се присъединили абсолютно различни хора, от различни племена на целия вавилонски народ, който за няколко поколения се е развил по егоистичен начин, достигайки до състояние на пълно вътрешно разделяне един от друг.

Те не искали да се обединят. Единственото, което успели да направят е да построят Вавилонската кула, състояща се от седем нива. Тоест, техният егоизъм бил готов да премине напред през всички седем нива, достигайки до небесата и разкривайки къде се крие Творецът.

Кулата олицетворява много сериозен вътрешен стремеж на вавилонците към търсене на смисъла на живота. В крайна сметка, може да се каже, че те са живели в комунистическо общество, като един народ, като хора, близки един на друг.

Между тях нямало никакви търкания, всичко е било хубаво, тихо и спокойно, до момента, в който се „взривил“ егоизмът – изведнъж те започнали да търсят надмощие един над друг и всичко рухнало, тъй като искали да достигнат до Твореца по егоистичен начин.

В построяването на кулата вавилонците се опитали да въплътят всичките си знания за висшата сила и за това как да я достигнат. Там магьосници принасяли жертви, процъфтявали всевъзможни видове чародеи, имало фалшификации, които и днес хората почитат в нашия свят: заклинания, гадания, карти, амулети, красиви гривни – всичко било в ход.

Но най-важното – желанието за разкриване на Твореца, не го е имало. Това ги е и погубило.

От Тв програмата „Тайната на вечната книга“, 31.12.2014

[160029]

Filed under: Древен Вавилон, Тора - No Comments→

Въпрос: Какъв подход е приет в кабала – светски или религиозен?

Отговор: Кабала е наука, която води човека към разкриване на общата сила на природата, която се нарича „Творец”.

В Тора е написано, че в Твореца има желание, но така само се изразява на нашия човешки език. Все едно да кажем, че сякаш земното кълбо, по свое желание ни привлича към себе си, ако скочим – падаме, обратно на земята.

Желанието е сила. Вътре в човека има някакви желания, сили и вътре е природата. Желанието на природата е висше желание, по отношение на човешките желания. Става дума, за действието на система. Науката кабала ни обучава как правилно да се държим, за да съответстваме на природните системи.

Тук няма никаква вяра, а има разкриване на висшата сила, разкриване на желанието, което се нарича разкриване на Твореца. До такова разкриване е задължен да достигне всеки. Подходът на науката кабала обобщава в себе си всички други подходи: научни, религиозни, от всякаква религия и вярване.

Висша сила управлява целия ни живот, понеже ние се намираме вътре в природата. Кабалистичният подход е най-реалният. Кабала ни разказва за реално действащи върху нас закони, които засега просто не забелязваме.

Но кабалистът, изследващ природата, с помощта на инструментите, получени по кабалистичната методика, открива тези висши закони. Той разкрива системата от действащите върху него закони, които стават поле за неговото изследване. Това се нарича разкриване на Твореца – главната задача на човека в този свят. Казано е: „Опознай своя Творец и работи за Него”.

На нас ни е необходимо да познаваме всички закони на природата и да започнем правилно да се държим в съответствие с тях, за да постигнем добър живот.

Кабалистичният подход включва в себе си всички, съществуващи подходи: научни и религиозни. Кабала правилно обединява и организира всички подходи, почиства ги от всякакъв привнесен „прах“, от всички фантазии, предизвикани от неразбирането на хората за самите себе си и за висшата сила, от познатите стереотипи.

Тъй като науката кабала ясно ни разкрива цялото мироздание, скритата природа, Твореца, то вече не ни е нужно сляпо да вярваме, а е необходимо да знаем. Според това знание, ние ще изпълняваме законите на природата и ще живеем добре и правилно. И тогава няма да има никакво противопоставяне между светски и религиозни, защото ние ще почувстваме себе си, принадлежащи към една и съща сила на природата.

Освен това, вече на пътя за разкриване на висшата сила, кабала ни задължава да постигнем обединението и любовта към ближния както към самия себе си.

От 572-та беседа за нов живот, 21.05.2015 г.

[160092]

Filed under: Uncategorized - No Comments→

Изследване: Деца, които са в разделени по пол класове, се учат по-добре, не се смущават и разсейват от противоположния пол и могат да се концентрират повече върху учебния материал. Ако момиче знае отговора, то ще чака някой друг да отговори. В смесените класове момчетата вдигат ръка първи.

 В женските класове всички знаят отговора, но мълчат, защото се страхуват да не сгрешат. Госпожата все едно води урок в празен клас. Момичетата са по-спокойни и никога не викат.

Момичетата стават по-активни, ако ги похвалят. Тях трябва да ги хвалят, дори и да са направили грешка, защото следващия път отново ще си мълчат. А момчетата не разбират този подход и дълго размишляват защо са били похвалени за неправилен отговор. В смесените класове учителите се налага да повишават тон по-често, отколкото в разделените.

В сравнение със смесените класове, дисциплината в мъжките класове е по-добра, момчетата реагират по-спокойно на забележките от учителя. В смесените класове момчетата могат да спорят с учителя, за да се покажат пред момичетата.

Учениците в разделените класове много общуват помежду си, има много романтика, което липсва в смесените класове. От опита излиза, че самите деца не искат да учат в смесени класове.

Предимството на обучението в разделени по пол класове е, че децата не се разсейват и усвояват учебния материал по-добре. Ако се направи такова разделение в нормалното общообразователно училище, минусите са много малко.

Няма психологически разлики между децата от разделените и смесените класове. Избирайки формата на обучение, родителите трябва да помислят какво искат да дадат на детето си: възможността да се учи по-добре или да общува по-добре.

Реплика: Обучението трябва да бъде разделено, като учител трябва да учи момчетата, а учителка момичетата. И да бъде така през всички години, до висшето образование. То също трябва да бъде разделено. А след това идва бракът. Човечеството ще се върне към това след всички проби и грешки.

[158436]

Filed under: Възпитание на децата - No Comments→

Въпрос: Често живеем с усещането, както се пее в песента:  „Не се тревожи, бъди щастлив, всичко ще е наред“. Има ли такава алтернатива за такъв безгрижен подход към живота?

Отговор: Има няколко подхода към живота. Виждаме го в цялата човешка култура, в цялото възпитание, което сме създали, в културата, в изкуството – в литературата, музиката, танца, живописта и т.н.

Преди всичко: факт е, че животът има начало и край. При това ние сме много по-нисши от животинското ниво, от което сме се развили, тъй като животните не чувстват края на съществуването. А ние чувстваме края на живота и мислите ни за това започват още от детска вързаст. Седем – десет годишното дете вече мисли за това и тези мисли много го тревожат.

Едновременно с това ние отблъскваме този въпрос, стараем се да го потушим, за да не се пробужда. Но понякога, когато все пак се пробужда, той ни причинява такова дълбоко жегване, че ние не можем да търпим това.

Затова болшинството от заниманията в живота на хората  и целите, които те искат да постигнат, са предназначени за да избягат от въпроса: „За какво живея? Защо? Ако всичко завършва, има ли полза от всички мои занимания в живота?“ От друга страна, ако всичко завършва, за какво ми е да живея с усещането за края, по-добре е засега аз да „поиграя“ на всичко, което е възможно, както децата в пясъчника.

И ние виждаме, че 90% от цялата дейност на човечеството е безполезен труд, с който само разрушаваме земното кълбо, опустошаваме го от природните богатства. Но ако ние не правим това, с какво да се занимаваме, с какво ще живеем? Тогава ще се наложи да живеем с вечния въпрос, че не сме вечни, който просто ни разрушава. Какво да правим?…

Затова строим всевъзможни обществени системи, които вече сами ни заставят да се занимаваме с разни видове дейности и да забравим за този въпрос. Колкото повече напредваме, толкова по-заети ставаме. И това е така , защото самите ние искаме подсъзнателно да бъдем заети, а не защото някой ни задължава.

Тъй като материалният ни живот няма нужда от това, но ние го правим такъв, че той ни принуждава през цялото време да се въртим, да тичаме и да го запълваме така, че да няма кога дори да си отдъхнем. Защото, ако почивката ми не е ограничена по време, както през отпуска и аз съм освободен от работа – това вече е проблем.

И тук достигаме до такава криза, каквато се набива на очи в днешното поколение: младите не искат да са прекалено заети, не искат да пораснат, не искат да живеят като нас, които само „си играем“ и сме заети с безполезни дела, само за да не мислим за смисъла на живота.

Те се намират в отчаяние и макар и да отблъскват този въпрос, който скрито ги тревожи, се стараят да го подсладят с наркотици, алкохол, различни развлечения. Намираме се на границата на две епохи, на прага на нова ера.

Може да се каже, че целият ни живот е бягство от въпроса за това, че всичко ще свърши. И затова сме потопени „до уши“ във всякакви измислени дела, които сами измисляме.

Цели градове се занимават с взаимно обслужване: адвокати, счетоводители и маса други специалисти. И всичко това, за да се суетим, колкото може повече, занимавайки се с всевъзможни едва ли не необходими неща.

Но има и друга възможност – ако се замислим за смисъла на живота, за неговия край и действително намерим отговор на този въпрос. Тогава видимо ще изменим живота си.

Ако правилно и сериозно изследваме живота, ще видим, че все още се намираме на животинско ниво и се занимаваме с това, което напълва земния ни живот, зависещ от животинското тяло, но нашият дух, въпросите ни са много над това.

Ако разбирахме, че можем да достигнем следващото по-висше ниво, извънтелесния живот, колкото и нереално да ни се струва, то действително бихме запълнили живота си иначе, бихме управлявали живота си и времето по друг начин.

От 356 беседа за новия живот, 22.04.2014

[160111]

Filed under: Без категория, Възпитание на децата, Криза, глобализация - No Comments→

Лявата линия ни помага да строим връзки между нас. Без егоизма не бихме придобили никаква форма, затова той не се унищожава. Ти сякаш слагаш върху него лист от мед или злато и започваш да чукаш с чук, докато не се получи релеф. Без това не може.

Казано е: пътят към ада е постлан с добри намерения. Затова стават всички прегрешения, доколкото намеренията са действително благи. Уверен си, че можеш да работиш с всичките свойства за отдаването, но става късо съединение и всичко изгаря, ти изведнъж попадаш в тъмнина.

В периода на подготовката, в процеса на прехода от ло лишма (заради себе си) към лишма (заради отдаване), за нас са присъщи неголеми изменения в паденията, но доколкото те са малки, това не води до огромни грешки.

Този период е нужен именно за това, за да могат двете свойства правилно да се уравновесят в човека, за да може и светлината и тъмнината, и желанието и свойството отдаване да бъдат за него равностойни и той да е разбрал, че е невъзможно без това. Свойството тъмнина и свойството светлина са равнозначни в постигането на Твореца, едното не може да съществува без другото.

Човекът трябва правилно да се издига над своите желания, да се стреми напред и да отдава още повече. Например, всички казват, колко си забележителен и добър, защото си направил нещо хубаво за някого и ти под въздействието на тези думи, в ентусиазиран порив да отдаваш още повече!.. А след това започваш да съжаляваш.

Това съжаление те изхвърля от всички стъпала надолу, като в детска игра с пионки, когато вървиш напред, и изведнъж те изтласква назад. Но за да ни предпазят от това, дава ни се период, през който и двете сили трябва здраво да се уравновесят в нас.

Свойството получаване е висшият разум, защото само благодарение на егоизма ние започваме да осъзнаваме истинското положение на нещата. А дясната линия е отдаване, любов, тук няма никакво осъждане, никакви ограничения, контрасти, контрол.

Лявата линия включва в себе си всичко, без нея светлината на Твореца не може да се прояви. Егоизмът е наш велик помощник, който е срещу нас.

От ТВ програмата “Тайната на вечната Книга”, 31.12.2014

[159661]

Filed under: Духовна работа, Тора - No Comments→