Въпрос: Казвате, че няма пречки, които да не могат да бъдат преодолени. Защо все пак има случаи, когато пречките остават въпреки всичко?

Отговор: Единствената причина за това е слабата предварителна връзка с учителя, с групата, с източниците.

Непреодолими препятствия няма. Винаги ни се изпраща такава мисъл или се дава такова желание, което може да бъде преодоляно. Пред нас се появява следващото стъпало и към него можем да се приближим или по пътя на страданията (беито), или по добрия път (ахишена). Ако вървим по пътя на страданията, тогава нас ни въртят и сучат дотогава, докато не се разочароваме до такава степен, че да сме готови да преодолеем намиращото се пред нас препятствие по всякакъв начин. Но за всичко това плащаме с изгубено време и с кръвта си.

Ако вървим по добрия път, тогава бързо преодоляваме пречката, защото поначало сме свързани с другарите, с книгите, с учителя и знаем, че пречката идва от Твореца. Хващаме се за тази мисъл с мъртва захапка, като булдог, без да я пускаме нито за секунда: “Поне за малко още да успея да се задържа, още секунда, и още!”.

Забранено е да мислим за това, което ни чака! Добрият спортист знае, че има само секунда, през която трябва да издържи, после още секунда, и още – само така той ще има сили. Този, който мисли много напред, психологически няма да му стигнат силите! Само ако мислим, че сега, в дадения момент ни трябва само това, концентрираме времето, мястото, усилието, всички обстоятелства в една точка.

Нито пречката, нито нейната форма, нито обстоятелствата зависят от нас – те могат да бъдат всякакви. От нас зависи само връзката ни с центъра на групата.

От урока на руски език, 07.02.2014

[129079]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития | Add Comment →