Трябва да се концентрираме вътрешно, за да бъдем заедно като едно сърце, като едно желание, една мисъл, за да се прояви между нас точката на единството, която един от нашите другари нарече ”бясното чувство на любовта, пропълзяваща по време на конгреса в Арава”. Тази точка трябва да хванем отново.

Не само трябва да я хванем отново, но и да я усетим, да я разкрием много повече, отколкото тогава, когато тя се прояви за първи път. Поначало тя се проявява просто като точка, като нещо, вътре в което се намирам аз.

Но след това тя постепенно като че ли се притваря, заличава се от всевъзможни проблеми и усещания от нашия свят. Но тя никъде не изчезва, това вече сме го постигнали, това вече е наше.

А сега трябва да направим така, че в тази точка да усетим съвършено ново измерение: неговата сила, неговото желание, източника на нашия живот.

Тогава ще усетим как всичко това работи около нас. Ще видим силите, стоящи зад хората, как те управляват всички: как се движат хората, техните мисли, техните желания, телата им. Ще видим как всичко това се задвижва и води към един поток – към постигането на Твореца.

Ето това трябва да видим най-напред, дори и да не го разберем, трябва да се пропием от това състояние.

Въпрос: Каква вълна очаквате вие?

Отговор: Аз очаквам, че хората ще дойдат подготвени, максимално запознати с това, което трябва да се случи, разбиращи същността на самия конгрес, неговата цел, способни бързо да се включат един в друг.

Не са нужни никакви лични познанства. Аз мога да не познавам никого. Аз знам само че всички са пристигнали, за да се обединят и в това обединение да видят, да усетят над нас висшата степен – следващото ниво на света.

Въпрос: Какво се изисква от тях?

Отговор: Изискването е само едно: да оставят всичко, каквото имат, зад пределите на мястото, където се намираме ние. На това място трябва да гори едно единно желание – към единство, подобно на светлината, и да се прояви светлината в него. Това е всичко!

Въпрос: А какво се изисква от онези, които няма да присъстват на конгреса, които седят зад екрана?

Отговор: Онези, които стоят зад екраните, препоръчвам да направят така, че да не усещат екрана, а да чувстват себе си и нас заедно, да се издигнем над разделящото ни пространство и виртуалните връзки: независимо че се виждаме и усещаме само чрез техническите средства за връзка, да почувстваме, че сме едно сърце и то се намира на едно място. За него няма място нито във Вилнюс, нито където и да било – то се намира над нас, над всичките материални препятствия като например времето, пространството и разстоянията.

Ние сме заедно! Надявам се, че в края на тази седмица ще го почувстваме и на това единно място ще усетим явяването на Твореца.

От виртуалния урок, 18.03.2012

[73358]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - No Comments→

Въпрос: Повечето хора – седем милиарда – сега са в период на интегрално развитие. Но има особен вид хора – с така наречената точка в сърцето, с желание за следващото състояние. Какво трябва да прави този 1% „точки в сърцето“? Какво е уникалното за тяхната работа и каква е отговорността на тези хора по отношение на 99% от населението?

Отговор: Тъй като хората с точка в сърцето чувстват стремеж напред, те трябва сами да го изпълняват. Използвайки метода на Кабала, те трябва да доведат себе си до съсътояние на пълно подобие с природата.

Затова се обединяваме в групи, изучаваме заедно едни и същи материали, организираме конгреси и общи уроци, за да се разберем по-добре помежду си и да започнем да се съединяваме.

По-специално, на последния конгрес ние достигнахме определено състояние на единство – зародиш на нашето бъдещо общо духовно желание, в което ще започнем да чувстваме вече следващото ниво на човечеството – нивото „Адам“, ниво на нашето обединено желание и разум.

Освен факта, че ние сме задължени да прилагаме тази методика, ние трябва да я доведем до цялото човечество. Така че, аз се надявам, че другарите ни от всички континенти, изучаващи тази методика на различни езици, през следващите година – две ще се включат в системата за обучение, възпитание, образование, разпространение на тази методика за останалите хора, които просто ще се окажат зад борда на живота.

От нашето разпространение сега зависи колко бързо човечеството ще осъзнае, че методиката за нашето развитие на следващото ниво е вече дадена, известна, и не е необходимо да я изобретяваме.

Няма нищо за изобретяване! Виждаме как всички специалисти „стават“ един голям въпросителен знак. А ние я имаме тази методика. Трябва, от една страна, просто да я донесем до човечеството, а от друга страна, вътрешно да я приложим сами.

На този етап, след един много удачен, особен конгрес, ние можем да се придвижим напред в прилагането на тази методика върху себе си и в разпространението на някои знания за нея сред останалата част от света.

От 14-а беседа за интегралното възпитание, 18.12.2011

[73290]

Filed under: Възпитание на децата, Разпространение на методиката - No Comments→

Баал а-Сулам, ”Предисловие към ТЕС”, п.116: Благодарение на възвръщането от любов, всички усещания на човека, свързани с грешки и злодеяния, се обръщат в негови заслуги.

Като цяло по пътя ни лежат четири стъпала.

Долу се намира разбитото, получаващото желание, т.е. разбития АХАП. Това са злодеянията. На следващото стъпало се намира разбитото, даващо желание, т.е. разбитата Галгалта ве – Ейнаим (Г”Е). Това ”са грешките”.

По-горе преминава махсом. Над него се намира поправеното, отдаващо желание – Г”Е. Това е стъпалото на Бина, на ”незавършения праведник”, изпълняващия 612 заповеди, състоянието хафец хесед (Х”Х), лишма. И накрая идваме до ”единната заповед” под номер 613 – до любовта. Това вече е поправеното получаващо желание.

При прехода на махсом грешките стават заповеди, а злодеянията стават грешки. При изкачването на стъпалото на любовта останалите грешки стават заповеди в поправения АХАП, а заповедите от третото стъпало се издигат към Галгалта ве – Ейнаим.

И така ”злодеянията” – това са желанията за наслаждаване заради отдаване, което се е разбило и се е превърнало в желание за наслаждаване заради получаването, в непоправения, разбит АХАП. А разбитата Галгалта ве – Ейнаим – са грешките.

Представяйки си всичко това, основното е да не се излиза извън рамките на десетте сфирот. Ако се объркаш, обърквай се не в простора от фантазии, а в някакви ясни предели.

От урока ”Предисловие към Учението за Десетте Сфирот”, 20.03.2012

[73179]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→