Entries in the '' Категория

Празник на победата на намерението

каббалист Михаэль ЛайтманОт статията на Рабаш ”Пурим”: Казано е, че в края на поправянето ще бъдат отменени всички празници, освен Пурим, защото тогава се е случило най-голямото чудо, което никога не се е случвало. Нито в съботите, нито през другите особени дни не се е разкривала такава голяма светлина, както в дните на Пурим. И затова той оказва такова положително влияние на всички останали дни.

Тъй като до края на поправянето не е възможно да се поправят всички разбити искри и желания, а само 288 искри от всичките 320, за да ги присъединят към отдаването. И това се прояснява постепенно, но остават 32 искри от всичките (ламед – бет, което означава ”сърце”), което е забранено да се изяснява.

Те се наричат ”каменно сърце”(лев  а-евен). И само когато всичките оставащи 288 искри бъдат напълно поправени, с това ще се поправи каменното сърце, както е казано: ”Ще извлека от вас каменното сърце и ще ви дам живо сърце от плът” – тогава ще изчезне смъртта навеки, и цялото зло ще бъде поправено на добро, а тъмата ще възсияе, като светлина.

Получава се, че светлината на Пурим съответства на края на поправянето и се разкрива само благодарение на някакво чудо. И затова всички празници ще бъдат отменени, освен Пурим, който се отнася към окончателното поправяне, когато цялото зло ще бъде поправено и няма да остане разлика между проклетия Аман и благословения Мордехай. И дори Аман ще се поправи на добро.

Аман – това е егото, проявяващо се, когато се издигаме от изгнанието и достигаме отдаване, заради самото отдаване, което олицетворява праведника Мордехай. Праведност – означава свойството Бина (хафец хесед). А от нея ние се издигаме още по-високо и изтриваме напълно спомена за Амалек, достигайки получаване, заради отдаване. Това вече е следващото стъпало.

Когато в човек се проявява неговия Мордехай – отдаване заради самото отдаване, точката в сърцето, той започва да се бори с желанието да се наслади, което има в себе си. Аман е внук на Амалек, т.е. стоящ от него на две стъпала. Когато Аман се поправя за сметка на Мордехай, той се приближава към Амалек на едно стъпало и му става син.

Аман, Амалек – това са все егоистически сили, клипот. Аман се разкрива в началото на нашия път, и него трябва да доведем до поправяне, отдавайки заради отдаването, което се нарича Мордехай. По този начин се изкачваме едно стъпало нагоре – на стъпалото на сина. А след това, достигаме до самия Амалек – клипата, която стои срещу получаването заради отдаването. Това съответства на Дървото на Познанието на доброто и злото.

Амалек – означава егоистическото намерение – цялото огромно желание за наслаждаване заради себе си, което човек постепенно разкрива и поправя. Аман – това е онази част от Амалек, която се отваря на входа в духовния свят, в свойството Бина. А след това се появяват още много други грешници, които са описани в Тора, и всички те – са потомци на Амалек. Само, че това потомство требва да го унищожим, ”изтривайки паметта за Амалек” – тъй като това е егоистично намерение. Естествено, че не става дума за някакви си хора или действия, а само за намерения.

От урока по статия на Рабаш, 08.03.2012

[72159]

Цени всяка капка от светлината

каббалист Михаэль ЛайтманКолкото и усилия да полага човек, каквито и изяснявания и действия да прави, ако той не се придържа към първоизтичника, който провежда светлина към него, той ще има безкрайно много възможности да направи грешка.

И дори няма да знае, че греши – независимо от нивото ,на което се намира: като „човек, заблудил се в полето“, или „бродещо по полето магаре“ (желание да се наслади). Необходимо е преклонение пред величието на източника на светлина, блгодарение на която, ние можем да определим своето състояние, да определим правилната посока и да завъртим волана.

Всичко това ни устройва  и превръща светлината за нас, а ние не знаем на каква степен се намираме. В духовния свят ние напредваме от състояние в състояние, без всякакво разбиране къде сме сега. Тъй като през цялото време се издигаме над желанието да се насладим към желанието да отдаваме, тоест променяме своето намерение и затова никога не можем да знаем какво ни предстои – нито на една, дори и най-малка крачка напред.

Този напредък е възможен само чрез вяра над знанието, само светлината може да те отведе, ако ти се хванеш за нея и изпълниш условието, което тя поставя. Това е цялата ни работа (подем на МА“Н, молитва), в която ние подготвяме всички условия, всички свои желания и възможности, и след това, даваме всичко в ръцете на висшата светлина, с пълната увереност, че Той ще направи всичко.

Това изисква от нас много усилия, но в крайна сметка, всичко това е дело на светлината и затова се нарича работа на Твореца.

Поради това е толкова необходимо, с колкото може по-голяма почит да се отнасяме към книгата Зоар. Макар разбира се, това никога да не бъде достатъчно, защото човекът не е в състояние наистина да оцени това висше сияние, наречено „Зоар“. Но се опитай да цениш всяка дума, сякаш получаваш от него още едно зрънце лекарство, още една капка инфузия, вливаща в тебе елексира на живота.

От урока по  книгата Зоар, 08.03.2012

[72166]

За другарството

каббалист Михаэль ЛайтманСтремящите се към хармония с Природата трябва с всички сили да се стараят да укрепват любовта между другарите и да измислят различни начини за увеличаване на любовта между членовете на групите, да премахнат егоистичните стремежи, защото те водят до ненавист, а между работещите за обединение не може да има никаква ненавист, а напротив – милосърдие и голяма любов.

Всичко лошо, случващо се между членовете на групата, става поради отслабване на любовта между другарите, защото само това средство е необходимо и достатъчно за поправяне на всички лични и общи недостатъци.

Само по степента на усилия в работата по обединение, човек може да разбере замисъла на Природата да доведе всички до хармония в единната система на връзки между нас чрез силните връзки на любовта.

Групата е задължена постоянно да контролира и оценява своя път към единството, единна ли е тя и увеличава ли се нейното единство, тъй като точно с този показател тя се движи от победа към победа – тъй като това е основата на цялото ни бъдеще.

Обединение, за което говорим, трябва да бъде достигнато от цялото човечество. И независимо, че това обединение между другарите се усеща тялом, в настоящето и в бъдещето, се реализира в нашето виртуално (духовно) общо желание (душата). Усилията на сърцата ни пораждат помежду ни общ стремеж към обединение. При това, в нашите съвместни усилия, физическото разделяне между нас няма никакво значение, макар, че засега другарите не са постигнали явно усещане на общото желание за обединяване и любов, те се нуждаят от физически контакт. Но това е само временно, за самостоятелна работа.

Как е могла абсолютната Природа да създаде такъв несъвършен, зъл свят и плода на своето развитие – човека,  който страда през целия си живот?

Причината и целта на всички страдания в света са, за да осъзнае човечеството, че източник на всичките му страдания е егоизмът. И, отказвайки се от него, достигаш до съвършенството. Тоест, именно замисълът да доведе човека в неговото развитие до осъзнаване на съвършенството, принуждава Природата да го преведе през усещането на егоизма като зло и като причина за всички страдания.

Освобождавайки се от егоизма, ние се откъсваме от всички неприятни усещания, тъй като егоизмът е противоположен на Природата. Всички усещани от нас страдания, са свързани само с егоизма на тялото ни. Егоистичните желания са създадени единствено за да бъдат изкоренени, а страданията, съпровождащи тези желания, служат за разкриване на вредата от егоизма.

А когато целият свят се съгласи да се освободи от егоизма, като по този начин изключи всички тревоги и всичко вредно, всеки ще бъде уверен в здравословния и пълноценен живот, защото всеки ще има целия голям свят, грижещ се за него.

А засега егоистичните желания пораждат само тревоги, страдания, убийства и войни.  Егоизмът е единствената причина за всички заболявания на тялото и душата. Всички страдания в нашия свят съществуват само, за да ни отворят очите, да ни подтикнат да се избавим от злия егоизъм на тялото.

Именно последователното усещане на страданията, ни довежда до решението да се избавим от егоизма. А развиването на отдаването и любовта към другарите ни довежда до появата на свойството отдаване и любов към цялото човечество и Природата. В това се състои необходимостта от интегрално възпитание в групата.

[72312]

Непобедимото оръжие на светлината

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Какъв самоанализ трябва да си направим, за да разкрием в себе си повече празни желания?

Отговор: Преди всичко, трябва да разберем не нашите празни желания, а величието на Твореца. През цялото време да сме в правилната линия. Не е нужно да се хапем и да се критикуваме напразно, няма нужда да се ровим в себе си и да търсим къде да паднем. Ако правя така, това означава, че се опитвам да се разбера без светлината. А без светлината – не мога нищо да разбера.

Трябва да се стремим винаги към правилната линия, към светлината, към величието на Твореца, към сливане – максимално, колкото е възможно повече. А в резултат на това, че ще се стремя към това, ще се занимавам с учене, разпространение, участвайки в групата –ще започна да разкривам, как сам не приемам това. Това вече ще бъде разкриване на злото, което ще ми покаже светлината – а не собственото ми душевно търсене, при което ще виждам всичко, което искам.

Насърчаването и разкриването на злото се дължи на желанието да се върши добро, към светлината. Само с помощта на светлината аз правя всички тези изяснявания. Аз лично не се боря със  злото! Не действам като герой, подобно на воин от материалния ни свят.

Моето преодоляване е именно в това, че вместо да се боря директно със злото – аз се обръщам към светлината и Твореца, за се разбере Той с моето зло и да воюва с него. Творецът ще се бори за нас, а ние просто вдигаме ръце към него. Такава е войната на Твореца с Амалек и въобще всяка борба с егоизма.

Творецът казва: „Да отидем при Фараона, защото Аз ожесточих сърцето му!“ Творецът винаги отива сам на война – Той, а не човека. А на човек му е нужно през цялото време да си изяснява правилната точка за подход, за да стои между доброто и злото, режисирайки и определяйки правилната връзка между тях в тази война. Но самият той не воюва.

Това е много голяма и често срещана грешка на много ученици и е много трудно да ги убедиш, че мъжеството не се състои в това сам да преодоляваш егоизма си, а в това да привлечеш светлината, която ще се бори и ще победи злото. За това е нужен голям опит.

От урока по статия на Рабаш, 29.02.2012

[72231]

За заплащането – преминете в духовното

каббалист Михаэль ЛайтманКонгреса в пустинята Арава. Урок №7

Баал a-Сулам, писмо 12: Глупаво е да се мисли, че Tворецът е длъжен да изпраща благословение имено на мястото на действието. В повечето случай е тъкмо обратното: действието се извършва на едно място, а благославянето на друго, дори и на такова място, на което човек нищо не е направил, тъй като или не е знаел какво да прави, или не е имал възможността да направи каквото и да е, от своя страна.

Усилията ги прилагаме на едно място, а техният резултат се появява на друго и затова не разбираме, къде се дява цялата ни работа. В действителност ние не знаем, каква работа извършваме. Добри ли са или не действията ни? Водят ли ни към целта или не? Кой ги осъществява: ние или Твореца? Всичко това ние не го разбираме, и се намираме в много объркано състояние.

Защо са ни дали скриване? Ние не знаем точно, какво трябва да правим в него, не знаем вярно ли действаме или не… Защо точно мъглата, объркването, неразбирането, безотчетността пораждат някакъв резултат на принципа ”трудил си се – и не си намерил” ? Защо това се нарича усилие? Нима не би било по-добре, ако ни бяха описали, какво точно трябва да направим?

Не, това не е така. И независимо, че не можем да се съгласим с такъв подход, той е изложен във всички кабалистически трудове, в хиляди фрагменти.

Нашата работа е да се абстрахираме от резултатите и това наистина е много, много трудно да се приеме. Трябва да действам като ”глупак”, като животно, като побъркан. На мен ми предлагат фалшификат: да се прегръщам с другарите, без да желая, да говоря за любов, без да изпитвам такава… Накратко казано, аз трябва да правя онова, което не разбирам.

Целият този дуализъм е необходим, за да се издигнем от нашия свят в духовния. Духовният свят е противоположен на нашия, неведом, неусещащ се. И ето, посредством неразбираеми действия ние придобиваме съсъди – желания обърнати натам, където нас ни няма.

И затова свише ни трябва инструктаж за реализиране на тези действия. Тъй като искаме да влезем в измерение, което по никакъв начин не се пресича с нашите свойства, и всъщност нищо в нас не се стреми натам. Така, че се налага да действаме ”автоматично”: Кабалистите казват – ние правим.

Ако човек разбира, че друг изход няма, ако наистина иска да се издигне на по-високо стъпало, то си дава сметка, че това стъпало е абсолютно различно, и не представлява количествена добавка. Аз няма да стана по-умен, по-възприемчив, няма да придобия още повече блага от този сят. Аз изхождам от постулата, че този свят е изчерпан и завършен. Тук няма какво да добавя.

Аз имам намерение да си добавя нещо друго – духовно стъпало. И затова ми трябва да се запася със съсъди, със светлини, с детайли от възприятието, решимот – с всичко онова, което се отнася към духовния свят.

От 7 – я урок от конгреса в Арава, 25.02.2012

[72050]