Въпрос: Виждам духовния път като наполовина пълна чаша. Пълната половина е любов, а празната – омраза. Не трябва ли всеки от нас, преди всичко, да гледа пълната половина на чашата и да се впечатлява от това, което има. Може би това ще му помогне да се избави от много претенции и да напредне?

Отговор: Преди всичко, трябва да се впечатляваме от това, което Творецът прави с нас. Всъщност имаме такъв огромен кредит, който не сме заслужили – огромен тласък в напредъка, във всички възможности и условия. Главното е, че имаме желание, стремеж да напредваме – тъй като, всъщност, всичко това идва от Твореца.

Каквото и да се случи – Той няма да ни остави. Нямате представа колко добре Той работи върху нас – дори когато, на пръв поглед, ние не искаме това! Творецът прави така, че внезапно малко охладняваме към духовното, а след това отново връща желанието ни. И в резултат на това, ние сме разочаровани и крещим, критикуваме Го малко и отново го обичаме, отново сме готови да се съединим. Така Творецът си играе с нас, тъй като сами все още не правим нищо. Във всичко трябва да виждаме Неговата изкусна работа и, макар и малко, да бъдем благодарни.

От 4-я урок на конгреса в Арава, 24.02.2012

[71839]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Творец - No Comments→

Не трябва да се срамуваме от слабостите, смятайки, че слабостите могат да охладят желанието ни за напредък. На всяка крачка има „врата на сълзите”, която се отваря само след осъзнаване на собственото ни безсилие. Та, от къде да имаме сили?… Тъй като напредъкът се извършва за сметка на допълнителната сила на отдаване. Такава сила ние нямаме, а трябва да я придобием.

Затова ако открия, че нямам никаква възможност за напредване – това е истината. И ако откривам, че нямам никакво желание да напредвам – това също е истина. И какво се случва по-нататък? Само едно: правилно обръщение към Твореца, чрез групата, за да може Той да поправи връзките между нас. И тогава се разкрива следващият етап на нашето обединение.

Човек не е способен да направи нищо сам. За колкото и силен да се мисли, колкото и уверен да се чувства, че ще постигне всичко – накрая нищо няма да се получи. Както е казано: „не вярвай в себе си до деня на смъртта си”.

Затова наличието на група, която постоянно да пробужда човека е задължително условие. И затова, ако хората не знаят как да напредват и се отчайват – като правило, е виновна гордостта, поради която човек не може да получи подкрепа от групата.

Тук няма място за срам – над това трябва да се работи. Но всъщност, само в това е пречката. В нашата група се крие огромна сила. Както в разказа за раби Йоси Бен Кисма: той е бил велик кабалист на своето поколение, а неговите ученици са били съвсем обикновени хора. Но доколкото той е знаел как да работи с тях, то получавал от тях много сили. И това се говори за един велик човек! Още повече то засяга малките…

Затова, ако човек казва, че не получава помощ от Твореца – това е гордост. В какво се изразява тя? – В това, че той не може да се отмени пред обкръжението, да получи от него ценността и величието на духовното, да усети силата на Твореца, която му помага.

Затова няма за какво да се оплакваме от пречките. Казано е: „В тъмнината плаче душата моя”, т.е. в укритие, в тъма. Да плачеш – е добре, но всичко зависи от това, за какво се плаче: не затова, че няма помощ – помощ има. Трябва да се плаче за това, че заради собствената си гордост, аз не съм способен поне малко да се прегъна пред другарите, пред Твореца и от тях да получа помощ.

От 4-я урок на конгреса в Арава, 24.02.2012

[71614]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - No Comments→

Мнение (Мат Ридли, научен изследовател в The Economist): Умните хора предполагат, че в основата на постиженията на човечеството стои интелектът. Те гласуват на изборите за най-умните кандидати, доверяват се на най-уважаваните експерти да изработват икономическата политика, приписват откритията на гениалността на известни изследователи и, главното, безкрайно изясняват как въобще се е развивал човешкият разум. Но всъщност човечеството е задължено за своите успехи не на качествата на отделни личности. Хората са покорили планетата не заради това, че притежават голям мозък.

Постиженията на човечеството са всъщност явления на взаимовръзката. Само разделяйки труда, изобретявайки търговията и тясната специализация, хората са открили начин да повишат качеството на живота и производителността на труда, да развиват технологиите и да задълбочат общите знания. Постиженията на човечеството са родени от колективния разум.

Вършейки всеки своята работа, усъвършенствайки се в нея и обменяйки резултатите от своя труд, се научихме да създаваме вещи, които дори не разбираме. Например, нито един човек в света не знае как да направи молив – това знание е разпределено между стотици миньори, дървосекачи, дизайнери и работници във фабрики. Именно затова плановата икономика не работи. И най-мъдрият човек няма да успее да разпредели стоките по-добре от колективният разум.

Реплика: Именно създаването и управлението на обществото чрез общ колективен разум се явява следващият етап в развитието на човечеството, към което ни води кризата. Но не само разум, а получаването на общо колективно чувство се явява залог за взаимно разбиране и съгласуване в зараждащото се интегрално общество. Хората трябва постепенно да се доведат към това, чрез метода на интегралното възпитание.

[71667]

Filed under: Криза, глобализация - No Comments→

Въпрос: Ако в началото на 20-ти век невротичните симптоми са се проявявали във вид на сексуални отклонения, то сега са във вид на хипохондрия, тоест на страх от заболяване. Как може да се работи правилно със страха, че ще се разболея? Как да се отнеса към това?

Отговор: Трябва да разшифроваме какво означава болест.

Болестта – това е нарушение на хармонията на организма. Когато системите не работят в хармония помежду си, то започват да се проявяват всевъзможни проблеми. Това е болест.

Ако достигаме хармония, то тя се въдворява и царува на всички нива, в това число и на физиологическо.

Именно така можем да се излекуваме от сериозни хронични и дори неизличими заболявания.

От 11-та беседа за интегрално възпитание, 16.12.2011

[71534]

Filed under: Възпитание, Здраве - No Comments→

За да се стигне до пълно отчаяние, е необходима също помощ свише. Самите ние не сме способни на това. Велико нещо е да усетиш предела си: до тук съм аз, а от тук нататък – вече не съм аз. Само Творецът може да даде знака,  мярката – границата между Него и човека.

Прибягваме към всевъзможни действия и хитрини, докато изведнъж не стигнем до отчаянието, виждайки в него онова, което се нарича, „пръст божий”, т.е. знак отгоре. Баал а-Сулам пише, че няма по-прекрасен миг за човека, от онзи, когато той се отчайва от своите сили. Тъй като това състояние му се дава от Твореца и по-нататък няма какво повече да се прави.

Събирали сме малките си усилия, още и още – а след това ги получаваме едновременно, вече акумулирани в едно цяло. Не слагаме усилията в някаква кутийка – те се събират в общ съсъд и техният резултат идва от Твореца. Кога ще се случи това – никой не знае. И затова изходът от Египет се става набързо и в тъмното.

Като се стараем да дойдем до единство, ние започваме да работим върху него – всички заедно. И тогава, внезапно се открива силата на отчаянието, отблъскването и безсилието. Отчаянието ни довежда до искане – трябва ни помощ за обединение. И ние крещим. След този крясък се разкрива помощта отгоре.

По такъв начин, не е възможно да отидем при Твореца, ако не сме се отчаяли вътрешно, извършвайки съвместно усилие. Тъй като Творецът е Сила, разкриваща се именно в съвместните усилия и в сътрудничеството. В отделния човек няма Творец. Висшата светлина може да присъства единствено в поправения, донякъде, съсъд, а отделният човек е „отчупеното парче” от цялото.

От 6-я урок на конгреса в Арава, 25.02.2012

[71964]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Молитва, Намерение - No Comments→