Съобщение: Икономическият спад удря не само по портфейлите на гражданите, но и по тяхното психическо благополучие – количеството на депресиите сред работещите граждани се е повишило с 40%. Всеки четвърти работник изпитва силен стрес, количеството на отсъствия поради болест се е повишило с 25%.

Стресът – това е нормално явление за организма, което е необходимо за неговото развитие и защита. Едновременно, ако стресът стане хроничен, ние не успяваме да се възстановим, и настъпва изтощение. От стреса първа страда имунната система.

Реплика: Но именно стресът и депресията предизвикват потребност от истинско лекуване – основно, в търсенето на добро и комфортно усещане, а не на печалба и власт. Желанието за обикновено спокойствие ще доведе хората до разбиране на истинските ценности. Да се достигнат е възможно само с общо сближаване, създаване на позитивна обща обстановка.

Умората от конкуренция, безмислеността от печеленето, ще се прояви във всеки и ще определи нов вид на съществуване – за достигане на корена на живота, подема на ново стъпало, на усещане на природата – нейната вечност и хармония. Така,чрез страданията, природата ни води към целта .

[71297]

Filed under: Здраве, Криза, глобализация - No Comments→

Съобщение: Не позволяваме на децата в училище да бъдат свободни и щастливи хора. А без това, всяко образование губи смисъл.

Мислим както преди, че основната задача на училището е да натъпче  колкото се може повече знания в главата на човека, а не да развива природните му способности. Но училището трябва да разглежда природните качества и да ги развива, а главното – да научи човека да се учи. А днес училището заставя човек да зубри.

Целта на образованието е в това, да намери призванието, пътя в живота. Иначе, вместо да развива това, което му е интересно и необходимо, човек е принуден да наизустява маса безполезна информация, която никога няма да му бъде полезна. Ако не променим училището, не можем да построим щастлив свят.

Реплика: Проблемът е по-дълбок – работата не е в призванието, да станеш един или друг специалист, а в разбирането целта на живота, какво трябва да се постигне в резултат – това може да бъде само разкриване на следващото измерение, на висшия свят, от който се появяваме тук и където отиваме след този живот. Колкото и да ни се струва фантастично – това е реалността, която ни предлага да разкрием науката кабала.

[71216]

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата, Криза, глобализация - No Comments→

Конгрес в пустинята Арава. Урок №2

Въпрос: Откакто дойдох на конгреса, моят вътрешен „фараон“ през цялото време ми казваше: „Каквото и да направиш, където и да работиш – в кухнята, или да чистиш тоалетните – няма значение, ти ще се наслаждаваш от това, че доставяш удоволствие на другарите си“. И накрая аз му казвам: „Но аз имам друга цел – ние с другарите да постигнем единство“, а той отговаря: „Все едно, това единство, към което се стремиш, в крайна сметка ще бъде заради самия теб “. Какво да правя?

Отговор: Наслаждавайте се! Ако мога  да извършвам различни физически или психически действия  заради групата, да мисля постоянно за другарите си и да се наслаждавам от това – моля, наслаждавай се! И защо не?!.. Кой казва, че трябва да страдаме?!

Но след няколко подобни действия, ще видиш, че изведнъж преставаш да изпитваш наслаждение и внезапно започваш да се питаш: „За какво ми е необходимо? Защо?“ -Ще се разкрие Фараонът.

Отначало има „седем сити години“ – всичко е хубаво и прекрасно, наслаждаваш се егоистично. Твоят фарон е прав като ти казва: „Всичко, каквото и да правиш – ще бъде за мен“.

Така че, прави го за него! Както и в Египет, първите седем благополучни години всички работят и всичко правят за фараона. Но в крайна сметка разкриват, че това е зла сила. Как така изведнъж? Защо вместо добрият фараон, дойде лошият? Защото те са се приближили до Твореца.

Желанието ти за наслаждение отначало звучеше добре: „Каква добра група, интересно обучение, прекрасни другари! Искам да бъда заедно с тях, готов съм да работя навсякъде – в кухнята или да чистя тоалетните – всичко е прекрасно в такова общество, аз се наслаждавам на всеки миг“.

Така се чувства всеки начинаещ, идвайки в групата. А след това изведнъж започва да пренебрегва, да избухва, за нищо не го е грижа, нищо не му се иска: „Какви ти дежурства? Защо?“

Защо? – Започват „седемте гладни години“. Какво означава „гладни“? Човек не чувства наслаждение от това, че се намира в групата, с другарите си. И това е напредъкът.

Всичко се разкрива по реда на стъпалата. Затова трябва да бъдем радостни и сериозни, и да вървим направо към целта. А каквото ще се разкрие по пътя – то ще се разкрие. Тора ни разказва за това. Тъй като Тора е инструкция, тя ти обяснява с какво ще се сблъскаш и какво ще правиш по пътя към разкриването на Твореца. И затова нямаш избор: трябва да влезеш в Египет, да работиш за фараона, да избягаш от него и тогава ще получиш Тора – инструкция, как да напредваш по по-ясен път.

Цялата Тора говори само за поправяне на желанията. Своите 613 желания (ТАРЯГ) ти ще поправиш от намерение „заради себе си“ на „заради отдаване“ – и тогава ще разкриеш Твореца.

От 2-я урок на конгреса в Арава, 23.02.2012

[71268]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - No Comments→

Конгрес в пустинята Арава. Урок №2

Въпрос: Дъщеря ми е на няколко месеца и за да се научи да се обръща, аз я слагам на корем и й давам време да се постарае да се обърне по гръб. Но ако тя дълго време не успее и плаче, аз я обръщам. Защо Творецът не ни помага да се преобърнем, виждайки как всички ние се стараем да направим това, но не ни се отдава.

Отговор: Творецът е по-мъдър от теб. Ти или някой умен доктор решавате, че детето точно на тази възраст трябва да се преобръща само? А след това всеки се разкайва за направената грешка и решавате точно обратното – т.е. сами сте принудени да се преобърнете…

Проблемът е в това, че ние не вярваме, че някой предано се грижи за нас отгоре. Висшата светлина стои точно срещу съсъда, започвайки от самия свят на Безкрайността. Там, в Безкрайността, светлината и съсъдът са се сливали в едно цяло. Но ако светлината по този начин запълва съсъда –  творение няма, тъй като него нищо не го отделя от светлината.

Така съществуват неживата, растителната и животинска природа – желанието за наслаждение автоматично изпълнява заповедите, напълващи го със светлина, без каквито и да е въпроси. Както машината, която без да пита каквото и да е, се подчинява на работещия в нея двигател.

Но за да се създаде човека, трябва да се построи нещо самостоятелно. А как той може да бъде самостоятелен, ако „Няма никой освен Твореца”? И затова Творецът е принуден да изчезне и да остави празно място. То е празно, защото в него творението не разкрива Твореца.

Всичко си остава, както си е било – ние се намираме в света на Безкрайността. Но сме загубили усещането за това състояние – светлината си е отишла от нашето желание и го е оставила празно. И сега това желание трябва да приеме формата на светлината. И според степента, в която това ще се осъществява, светлината ще се връща и ще се облича в него.

И тогава творението ще приеме форма като тази на светлината. При това, то ще остане противоположно на светлината, съгласно своя материал, но ще се уподоби на нея по свойства. Ето това желание се нарича творение, човек – това ще бъдем ние.

Целият този кръг, започващ от света на Безкрайността до нашия свят и обратно, ни е нужен само за да разкрием Твореца, желанието, което се нарича човек. Ние с вас се намираме в този процес – само за да разкрием Твореца относно себе си.

От 2-я урок от конгреса в Арава, 23.02.2012

[71344]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - No Comments→