Entries in the '' Категория

В менгемето на всеобщата взаимна връзка

каббалист Михаэль ЛайтманЕволюцията на човечеството, движението напред през цялото време се осъществява на основата на развитието на нашите желания. В нас постоянно възникват нови желания: искахме да разработваме технологии, селското стопанство, науката, културата, откривахме нови земи и т.н. Като цяло, човек се опитваше да ”погълне” този свят, и на практика това му се отдаде. Той стигна до там, че успя да осакати природата – може би даже безвъзвратно.

Но сега в природата се извършва съвършено друго действие – в нас вече не се развиват нови желания, а всички развили се желания, свойства, взаимоотношения започват да придобиват съвършено нови по своето качество връзки.

Ние вече не сме свързани просто егоистически, когато можем да регулираме своите отношения с юридически, практически, с обществените закони, даващи ни възможност някак си да съществуваме, без да се изяждаме един друг. Днес започваме да се усещаме извън всякакви закони, приети в човешкото общество.  Ние започваме да усещаме, че по неволя сме свързани един със друг – ето кое е лошото. Не искам с никога да съм свързан, не мога!

Ние излязохме от пещерите, построихме градове, откъснахме се от земята и образувахме човешко общество, в което всичко толкова е объркано и взаимно свързано, че аз не мога да съществувам без хилядите други хора, а днес и без целия свят. Зависим съм от различни страни: едно е произведено в Китай, друго –  в Япония, трето – в Америка. Колата ми е японска, телевизорът  – немски и т.н. Като цяло, всичко което имам не е мое, а неразбираемо от къде.

Така съм вързан с целия свят в получаване и отдаване, доколкото трябва да отдавам. Това е, което засяга икономическите, финансови и търговски отношения.

А ако се вземе под внимание всичко останало: здравеопазване (лекарства материали) образование, възпитание, не споменавайки книгите и средствата за масова информация? Днес нищо не може да съществува в отделно взета държава. Светът е толкова взаимно обвързан, че всички сме задължени един към друг.

И тук възниква проблемът: нашият егоизъм желае да си остане индивидуален: ”Не ми пука за нищо, оставете ме на мира! Какво общо имам с вас и вие с мене?! ” Но това вече е невъзможно – аз съм зависим от всички. Всички искат нещо от мене, а аз по неволя също трябва да получа нещо от тях.

А тази връзка вече противоречи на нашия егоизъм. Готов съм да използвам всички в света, а да отдавам? Моля заповядайте аз съм готов да купувам – да давам. Не! Тук се разкрива съвсем друга връзка: Ние влияем един на друг с нашите мисли, свойства, чувства – всичко се предава един на друг, целия свят е станал някакъв си общ!

Аз пристигам в случайна държава и не усещам, че съм в друга държава: хамбургерите са същите, пиците също, колата и тя – всичко е едно и също. Ако знаеш езика, а днес международен е английския, то няма никаква разлика, къде живееш. Влизаш в супер маркета и т.н. – навсякъде едно и също: стоки, машини, фирми. Т.е. светът е станал едно цяло.

Дотолкова съм обвързан с целия свят, че изведнъж се чувствам задължен към останалите. Ето това е лошо! Моят егоизъм това не търпи!

Оказва се, че създадената от нас система – финансова, търговска, световна – не предвижда такава възможност, която се нарича взаимно поръчителство и се базира на нормалното, доброто отношение един към друг. Това не е предвидено в договорите. И възниква такова състояние, когато от мен се изисква някакво волево, чувствено, нравствено взаимодействие с останалите. Аз не го искам! А светът и цялата система ме принуждават. В това се състои кризата.

От беседата за поръчителството, 25.10.2011

[58083]

Никой няма да остане без работа

Въпрос: По целият свят нараства безработицата. Тя обхваща и наши другари от различни групи и региони…

Отговор: Светът не разбира пред каква беда стои. Скоро без работа ще остане половината от населението.

И затова първият пункт от предлаганото от нас решение се състои в това, да не гледаме на безработицата като катастрофа, с която трябва да се справим, за да работят всички пак по 10-15 часа на ден. Не, всички трябва да работят толкова, че да си обезпечат храна, дрехи и прочее базови продукти.

Защото встъпваме в такова време, в такъв период, когато може смело са забравим за всичко, което е било преди. Трябва мислено да превключим на нов режим, защото връщането към стария е изключено. Много скоро ще се наложи да се погрижим само за необходимите вещи. Наближаващият етап ще промие целия свят, като цунами, и ще ни се наложи да направим прост икономически разчет: какво трябва да направим, за да си обезпечим малко или много нормални базови условия, и не повече.

С други думи, това означава: да поддържаме равновесие с природата. Висшето управление няма да ни позволи да правим каквото ни се прииска, както не позволява на вълка да се запаси с месо за няколко месеца, за да бъде спокоен за бъдещето си. Светът ще се измени кардинално, и Творецът ще ни задължи да живеем, както се нарича, на „вяра“: ако всички се грижат един за друг – ще имаме ред, а ако не – глад, разруха, война.

Разчетът ще бъде прост: работим само за това да обезпечим необходимото на всеки. Нищо освен това, никакви излишъци.

Разбира се, това изобщо не означава, че всички ще умират от глад. Забравили сме какво е това нормален живот, какъвто е бил преди 200-300 години.

И тук работата не е в безработицата – просто по такъв начин човечеството ще се избави от излишните занимания, които само разрушават и замърсяват Земята. „Безработни“ – това е неправилна дума. Става въпрос за хората, които най-накрая престават да се занимават с безполезни дейности. Сега те трябва да започнат да учат, което наравно с обединението и разпространението ще стане най-важната работа, докато производството ще се ограничи до необходимите продукти.

Не си струва да се надяваме на това, че тенденцията ще се промени. Хората ще губят все повече работата си, а не да я намират. Трябва да изменим своето отношение към живота и тогава ще видим, че тези, които са се лишили преди от работното си място, съвсем не са безработни. Лишавайки се от излишния, вреден за всички труд, те са готови да се захванат с истинската работа, работата по поправянето. Това е и „служенето на Твореца“.

От беседата за икономическата ситуация в света, 20.10.2011

[58246]

Кръговете на поправянето

Ако ти напредваш към правилното състояние, то цялата реалност ти се представя, намираща се в твоето желание. Освен твоето желание няма нищо повече. А всички външни детайли, които са ти се стрували отделени от теб, противоречащи си и ненавистни, приближаваш към себе си в своята работа. И тогава тази сила на отблъскване се обръща в свързваща сила, и всичко се съединява в една система.

Само в това се състои поправянето. Там, където е станало разбиването, трябва да направим обратното, за да го поправим. Първият човек, Адам Ришон, е бил една система, и сега неговите частици – нашите души, трябва да се съединят.

Но на всяка част е дадена свободата самостоятелно да приведе всички останали части към съединение. Защото всички частици са включени във всеки, и затова аз трябва да съединя всички, и ти трябва да съединиш всички, и той. И когато всеки от нас съединява всички, той създава плосък кръг, своят разрез.

А след като всеки реализира своята свобода на волята, от всички тези кръгове, срезове, се построява пълната сфера, която и ще бъде окончателното поправено състояние.

От урока по статия на Рабаш, 18.10.2011

[57955]