Мнение ( Мохамед Ел-Ериан, гл. исп. директор на PacificInvestmentManagementCo.): МВФ трябва да предотврати протакането на банките с проблемите по дълга на страните от ЕС. Приближаваме се до пълен мащаб на кризата в банковата сфера на Европа. Ръстът на икономиката се забавя синхронно по целия свят, пада доверието към икономическата политика на Европа и САЩ.

Реплика: Макар че участниците в срещата на МВФ и ВБ вече да са разочаровани от своите възможности, то други засега не виждат. Какво трябва, за да чуят? – Струва ми се – гласът на народа. Когато секнат наличните средства за поправяне на кризата, ще започнат протести в развитите страни на Европа и САЩ, ще се предизвика революция в умовете на хората – и те ще разберат, че се намират пред проблем “над тях”, какъвто не е по силите им да решат – и тогава ще се вслушат в гласа на движението “Арвут”.

[57532]

Filed under: Криза, глобализация - No Comments→

Баал а-Сулам, “Мир в света”:  Строителите са тези, които желаят съзидание и блага на обществото. Заради това често са готови да отстъпят своето достояние на другите.

Тези, които, по своята природа, са склонни към разрушение и беззаконие, им е изгодно заради лична полза да се държат за категорията истина, тоест на принципа “моето – е мое, а твоето – твое”. Никога не са искали да жертват нещо свое за другите, независимо от заплахата за съществуване в обществото, доколкото, по своето естество, се явяват разрушители.

Две тенденции към разрушение и съзидание виждаме в света и днес. При което съзидателният аспект касае не само отделни хора и организации, извършващи благотворителна дейност, но и държави, които създават специални спомагателни механизми за нуждаещите се, макар че законите  не ги задължават за това. Така се подслажда предизвиканото от нашия егоизъм отсъствие на порядък, честност и справедливост в човешкото общество.

Носи ли полза? Всъщност, ако не е целта на творението, подобни средства биха достигнали нужния ефект. Проблемът е, че днес промените подлежат не само на вътрешни обстоятелства, но и на външни условия. Ако се променяше само нашето егоистично желание, проявявайки все по-голям напор, – бихме компенсирали тези необходими поправяния и съжителствали в обществото повече или по-малко комфортно. Така, по същност, сме живели в последно време, внасяйки в нашите взаимоотношения определена степен на справедливост, честност и общо съгласие.

Обаче  в съвременната епоха се разкрива нещо ново – променят се обкръжаващите условия. Иначе казано в добавка към нашия егоизъм се разкрива, че по неволя сме взаимосвързани и не можем да се откъснем един от друг. Ето, това  ни създава проблем. Ако не беше тази взаимовръзка, предизвикваща глобална, интегрална криза, на нас ще са ни достатъчни социалните механизми на взаимопомощ, обновяващи се от време на време. Бихме подържали старците и младите, самотните майки и нямащите.

Обикновено държавата не действа праволинейно, предпочита да не оставя човека на улицата без средства, дори всичко да е напълно законно. Винаги сме се старали да смекчим жестоките порядки – в някаква степен да поправим недостатъка, предизвикан от Твореца, който ни е направил различни. Удобства и стипендии за постъпване в университет, налогови намаления и т.н. – всяко общество, всяка страна предприема подобни мерки, защото “инстинктивно” иска да запази своето благополучие.

Но ето беда: до сега това работеше, а вече – не. Работата е там, че днес между нас се проявява, взаимна връзка, и в същото време сме лишени от взаимно поръчителство. Като следствие, се създава отрицателен разчет: аз завися от всички и съм в дълг пред всички.

Въпросът сега е, как да живея в съответствие с новите условия.

От урока по статия “Мир в света”, 12.10.2011

[57441]

Filed under: Движението "Поръчителство", Ежедневен урок, Криза, глобализация, Развитие на егоизма - No Comments→

Въпрос: Как поръчителството може да отчете коефициента във формула? Нима могат да се измерят човешките отношения: 50% поръчителство или 75% поръчителство…

Отговор: Разбира се, отношенията могат да се измерват: съществуват 125 степени на поръчителство ( тези същите 125 духовни степени, за които навярно си слушал). Всичко се поддава на точно измерване, нали всяка душа се състои от рош-тох-соф (глава, вътрешни части на тялото и окончания) съгласно отношението на човека към другите – има такива части, които той съкращава, други използва частично, наполовина или на четвърт.

В духовните светове няма никакъв проблем да се измери поръчителството – то съответства на твоята степен. А ти питаш, как да оценим поръчителството вътре в икономиката на нашия свят? Но в нашия свят няма поръчителство и не може и да има. Първата степен на поръчителство – това е първата духовна степен.

Сега се намираме в преходен период, който се нарича “времева подготовка” за встъпване в духовния свят. Когато говоря, че поръчителството трябва да внесе коефициент във формулата на икономиката, имам предвид, че целият проблем на разбиването и усещаната сега криза е в това, че  не ни достига един параметър от по-висока степен. Ако го получим, то за някакво време достигаме покой и насита, равновесие.

И всеки път ще се чувстваме като загубили това равновесие – недостатък на поръчителството и нестабилността на икономиката. Така ще произтича на всяка нова степен – докато не достигнем такова състояние, където всеки човек ще се удовлетвори на необходимите за живота нива, които той сам ще си назначи.

При това, всеки ще отдава максимума в степента на своите способности – и този максимум ще бъде определян от самия него. Доколкото всичко бъде поправено.

Но ако човек още не е достигнал това поправяне, тези желания, с които още не може да работи, те се намират под охрана. И тази охрана се произвежда не от неговите собствени сили, той не е способен на това – а за сметка на обкръжението, което му оказва натиск. Бал а-Сулам обяснява, че обществото на бъдещето ще проверява, колко е необходимо да се даде на всеки, също да се поощрява с награди, да се влияе на човека с поощрение или присъда.

От урока по статия от книгата “Шамати”, 02.10.2011

[57526]

Filed under: Движението "Поръчителство", Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Поръчителство - No Comments→

Мнение: Науката за икономиката не успява да осмисли измененията в глобалната и национална икономика. Старите модели на анализ стават неуместни и водят към обратни резултати. След Втората Световна война настава златният век на Америка – икономиката и благосъстоянието на хората бързо израснали.

Но това време приключи, въпреки, че не ни се иска да мислим така. Икономистите сами са създали проблем, който ги е разрушил, защото са самодоволни, заработили са милиарди и не са склонни да видят собствените си грешки, вече не са способни да мислят трезво, да виждат в дългосрочна перспектива и отговорно да управляват.

Корабът остана без ясно и съгласувано управление. Събитията се развиват така бързо, и са толкова мащабни, че никой не може да събере всички главни сектори на икономиката – държавни и частни, които са необходими за развитие на националните и световни икономически стратегии.

[57737]

Filed under: Криза, глобализация - No Comments→

Въпрос: На какво ще завижда егоистът, намиращ се в общество на поръчителство?

Отговор: Той ще почувства, че в обкръжаващите има нещо, от което е лишен. Те се наслаждават на живота си, на взаимоотношенията си, а той не подържа такива взаимоотношения и не се наслаждава.

В крайна сметка, става въпрос за желание и наслаждение. Ако по някакво чудо твоето отношение към ближния се измени, ще усетиш вечния свят, ще почувстваш, за какво си струва да живееш, получавайки при това в милиарди пъти повече, отколкото получаваш в този свят. Целият е задвижен от искра, която го е създала, излязла от висшия свят. Всички наслаждения тук са само искра от висшия свят, който разкриваш в духовното.

Да се предаде това е невъзможно, обаче постепенно човек осъзнава, че тук е заложена огромна печалба: разкривам пътя, и излизам извън себе си, никога не боледувам, издигам се над живота и смъртта, и целият съм потопен в безкрайността, в безкрайно напълване, в съвършенство. И за всичко това трябва само вътрешно да се превключи от режима “за себе си” в режим “за другите”.

Всъщност, човек не страда малко през живота си, сам не осъзнавайки това. Вече сме свикнали към надпреварване без край, към натиск, към задължения от всякакъв род, към страхове. Дали може да се живее без опасения, без ограничения, без тревоги? Не знаем, какво означава това – да бъдеш свободен, когато всички блага са пред теб и нищо не те ограничава.

Ако само са доведе до човека, какво може да намери в сравнение със сегашния живот, той и сам ще види, че се намира в най-лошото от състоянията, в най-лошия от всички светове. И изходът е отворен – достатъчно е само да превключиш вниманието от “себе си” на “нас”.

В края на краищата, всичко зависи от нашето разпространение – от “агитацията”, както го нарича Бал а-Сулам.

От урока по статия “Мир в света”, 18.10.2011

[57978]

Filed under: Движението "Поръчителство", Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Поръчителство, Разпространение на методиката - No Comments→

Съобщение: Въпреки, че от началото на кризата на Уол- стрийт са минали вече три години, американското общество до този момент е в шок. На фона на некомпетентността на СМИ, кинематографистите се разполагат на предната бойна линия в борбата с несправедливостта на фондовия пазар и дори искрящия Холивуд се мобилизира на война с капиталистическата система, чиито продукт се явява. Как се случва?

В много филми, създадени за последните три години, е бил предприет опит да се проанализира тежкото поражение на американската икономика, вследствие на желанието за получаване на бързи доходи от нейните лидери. Разкриващата се масова несправедливост се оказала достатъчна причина за това, че кинематографистите на документалния жанр се приковават към това сложно и заплетено кълбо на взаимовръзки в бизнеса и държавните отношения.

Но покрай тази естествена реакция, тук се усеща по-силно и ключово изменение – нещо, което заплашва самия капитализъм.

Кинематографът демонстрира дълбок подход, той не се съсредоточава на конкретните дела или на издирване на извършителите на създалата се ситуация, а подчертава вредите в самата система, – обяснява, защо капитализмът – това е лошо, не само в САЩ, но и по целия свят.

Създателите на филми и зрители си задават само въпроса: свободната пазарна икономика не се ли явява някаква глупост, която някой се опитва да ни продаде? В холивудските филми са закодирани политически дебати, има много антикапиталистически гласове в САЩ – и тези забележителни гласове се появяват в филмите.

Реплика: Времето работи за разобличаване на егоизма и всичко, построено на неговата основа. И, макар, че това е цялата наша природа, не можем да си представим, как да построим нещо извън него, но животът ни избутва към създаване на отношения, обратни на егоизма, и ни довежда да търсим реализация обратна на неговите свойства – на отдаване и на взаимно поръчителство.

[58103]

Filed under: Криза, глобализация - No Comments→

Навсякъде вълнения, чак застрашителни, проявяващи се спонтанно и управляващи, никой не може да предскаже изхода от произтичащото. Както и самата криза, вълните от нея преминават през всички, и никой не остава в покой. Богатите са принудени да помагат на бедните, бедните манипулират в зависимост от тях богатите…

Колкото са по света  специалистите – икономисти, толкова са и мненията за причините на произтичащата икономическа криза. Забравяме, че кризата не е икономическа, а на цивилизацията – няма нито една област в човешката дейност, където да не се наблюдава криза.

Кризата е във всички създадени от нас обществени системи – здравеопазване, социална помощ, криза в брака и семейството, във възпитанието и в образованието… Несъмнено, кризата е привлякла вниманието към себе, когато е започнала да се проявява, като икономическа и финансова, доколкото от това пряко зависи нашето оцеляване. Но за разкриване на причините, е необходимо да се разглежда в цяло, като криза на цивилизацията.

Причината за кризата е една – светът става, с всеки ден, по своята природа, все повече взаимосвързан, взаимнозависим, вътрешно в себе си, от природата – и затова, с всеки ден става все по-противоположен на днешните връзки и структура, които сме наложили, във вид на отделни държави, общества, противодействащи системи и др. Именно ежедневното увеличаващо се отличие на все по-проявяващото се единство на света на създаденото от нас структурно разделение,  се явява увеличаващата се криза.

Не сме в състояние да спрем проявата на вътрешна глобалност и интегралност на света  –  това произтича от неговата изначална същност, на която не сме в състояние да влияем.

Наблюдавайки  постоянно растящата конфронтация между вътрешната структура на света, в която се проявява неговото единство, и външната, човечеството, в което се появява неговата раздробеност и противоречия, не можем – това предизвиква в нас многостранна криза.

Единственото решение на проблема на развиващата се криза, на нашата растяща конфронтация с природата, – е в постепенното достижение на цялото човечество до единство, всеобщо поръчителство, равновесие със себе си и природата, разумно потребление.

Това противоречи на нашата егоистична природа – и затова е възможно само при пълно обкръжаващо положително въздействие на всеки човек и неговото обкръжение.

За това трябва формиране на ново обществено и лично съзнание, което може да се достигне при общо глобално образование и възпитание за проявяващата се в света глобална интегрална връзка между всички хора.

Необходимо е решение от всяка държава за формирането на социална среда, среда на възпитателно въздействие.

Създаването на СМИ чрез привличане на учени и специалисти, обясняващи новия глобален свят, неговите обществени закони, необходимостта да се следват заради оцеляването – това е образователната част.

Несъмнено, при първите стъпки в това направление, ние незабавно и явно ще почувстваме отстъпването на кризата.

[57887]

Filed under: Движението "Поръчителство", Криза, глобализация - No Comments→

Когато чета във вестниците за нещастията, които се случват с нас: човек паднал от петия етаж, или в дома на някой се взривила газова бутилка, аз чета не за законите, които хората не спазват, а за техните следствия и не разбирам откъде идва всичко това.

Ученият изучава, че падането от петия етаж е подчинено на закона за земното притегляне с определена сила – при това силата на удара в земята е такава, че човек умира; или, ако доближим нещо горящо към газовата бутилка, тя може да се взриви, защото там се съхранява такъв газ, такава система и т.н. Тоест трябва да изучавам законите и тогава ще мога да предотвратя нещастията.

А за кое пишат вестниците? За следствията от това, че аз не знам законите на природата. Затова вместо цялата тази информация е необходимо възпитание, образование. Тогава всичко ще ми е наред. Аз не само че няма да скачам от петия етаж, да хващам оголен проводник или да възпламенявам газова бутилка, а ще виждам по какъв начин предизвиквам урагани, цунами и т.н. Няма да изсичам горите само за да си направя абсолютно ненужни играчки. Няма да унищожавам кораловите рифове, без които ще изчезне микрофлората на океана.

Ако ти започнеш да обясняваш на всички, че трябва да сме в равновесие с природата, а не да вървим срещу нейните закони и само така ще спечелим,- тогава ти сам, на практика, ще станеш средство за масово възпитание.

От беседата за поръчителството, 25.09.2011

[58075]

Filed under: Движението "Поръчителство", Криза, глобализация - No Comments→

Стремежът на човек към отдаване на другите се натрупва постепенно, в течение на много време и означава поправяне на желанията. Ако мога да ги съкратя, тъй като виждам, че живот в егоизма не носи никаква радост. Чрез обучението и влагане на усилия аз привличам слабо светене свише. И макар и да не знам що за светлина е това, тя ме поправя и изменя, като постепенно ме довежда до усещането за ценността на отдаването.

Започвам да чувствам, че се стремя навън, към ближния, към съединение с останалите. Възприемайки ги като части на моята душа. Такъв е резултата от въздействието на светлината. Възвръщаща към източника! Това изменение се случва отвътре, само, благодарение на усилията, ученето, участието в разпространението, връзката с другарите ми.

Така достигам до решението, че не съм съгласен повече да бъда получаващ и да вземам повече от жизнено нужното ми. Започвам да ненавиждам егоистичното получаване. И от този миг в мен започва да се развива стремеж към отдаване – също за сметка на светлината.

Аз само се старая, моля, обръщам се нагоре с молитва, искам! И така заставям светлината да работи над мен. И накрая – светлината извършва в мен поправяне. След което започвам да усещам в себе си стремеж към ближния, истинска любов ! Тоест не такава, от която сам да се наслаждавам. Аз вече съм построил бариера, която не ми дава да се наслаждавам егоистично. А само от самото отдаване!

Развиването на такъв стремеж в човека се нарича „седем дни на празника Сукот“, в които той започва да получава светене от обкръжаващата светлина, възвръщаща към източника. Тази светлина формира в човека свойството Бина – вяра над знанието ! Стряха,покрив на специална шатра, която строят в Сукот от „отпадъците от селския двор и винарната“. Тоест от тези желания, които той по-рано е пренебрегвал в егоизма си, като ги е смятал за ненужен боклук. А в желанието да отдава, напротив, той ги издига високо над главата си.

И накрая, достига до състояние, в което проверява сам себе си – устремени ли са всичките му желания към отдаване? Затова той проверява „сянката си“ – свята ли е или е нечиста. Той се скрива от светлината и с това всъщност разкрива себе си, за да може след това светлината да влезе в него и да го напълни с намерение за отдаване.

Проверката на сянката след свършването на празника Сукот и изясняването дали тя се отнася към светостта или към нечистите сили – всичко това е установяване на отношение към своя егоизъм и преминаване в друго пространство – пространството на отдаването.

Аз преча на своето желание да се насладя и съм готов да получавам само заради отдаване, като по такъв начин превръщам своето получаване в отдаване. Аз и Той се обичаме и затова аз получавам от Него, за да Му доставя удоволствие.

Но всичко това се случва едва след проверка на сянката и всички поправяния, които символизират празника Сукот.

От урока по статия от книгата “Шамати”, 19.10.2011

[58130]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→