Entries in the '' Category

Как да отменим трагедията?

Мнение (Алекс Джонс, американски радиоводещ): Международният банков картел използва Обама и американските военни, за да започне Трета Световна Война.

Тези, които контролират новия световен ред, считат, че могат да създадат на единно световно правителство, дестабилизирайки обстановката в страните на Близкия Изток и Северна Африка. Това ще повлече след себе си криза в Русия и Китай, което на свой ред ще доведе всички до световна катастрофа.

След това светът ще се доведе до границата на пълно унищожение и глобалният банков картел ще встъпи в заключителната фаза: едно световно правителство и евгеника. Сега  се намираме в началния стадий на Трета Световна Война. Ако ситуацията се  обостри,  то това ще доведе до най-лошата от всички световни войни, от които някога е страдало човечеството.

Реплика: Възможна е само една реплика – бързото разпространение на знанията за истинската причина на кризата, за плана на природата и целта на нашето развитие, за метода на движение по този път. Това трябва да стане известно на масите и тогава ще стане ясно на всички, даже и на съветниците на президента.

[57879]

Несъизмеримо разни

Баал a-Сулам, „Мир в света“: Напълно естествено е, че всички  не могат да работят еднакво. Винаги ще има някой, който поради слабост ще прилага за един час работа много повече усилия, отколкото друг за два часа или повече. По този начин не е възможно да се базираме на критерия усилия, полагани от човека, защото те не подлежат на оценка.

В търсене на социална справедливост не можем да се опрем на часовете извършена работа, защото всички хора са различни. Също така не сме в състояне обективно да оценим усилията на човека. Успехите на хората не ни говорят нищо, защото един се е родил глупав, а друг – умен, един – ленив, а друг – действен и т.н. Наследствеността не е вина за човека, но не е и негова заслуга.

Излиза, че не можем да съдим за хората правдиво – съгласно категорията истина. Защото тя се определя от корена на душата на всеки, от неговите вътрешни свойства, които е невъзможно да бъдат проверени, претеглени и пресметнати.

Значи, не е възможно да се предявят справедливи искания към хората и справедливо да се оценява резултата от тяхната работа. Всичките ни опити да съизмерим усилията и способностите, всъщност, са абсолютна лъжа. Ние поставяме оценки на децата в училище, поставяме всички под общ знаменател в армията, измисляме произволни граници на производителността на труда – и всичко това нарушава естественото развитие на човека.

Напоследък специалистите вече осъзнават този проблем, след като се сблъскват с кризата във възпитанието. Обаче ситуацията не се е променила. Просто не можем да оценяваме човека правилно, в съответствие с категорията истина.

От урока по статията „Мир в света“, 06.10.2011

[56715]

Празникът на духовното раждане

Ако искаме да въплътим целта на творението и да усетим приготвеното ни от Твореца наслаждение, трябва, от една страна, да се усетим като творение, което е противоположно на Твореца. А от друга страна, да станем като Твореца – защото не може да има съвършенство под това състояние.

Излиза, че ни е необходимо да включим в себе си тези противоположни точки – две състояния, две свойства. И когато те се пробуждат в нас – тогава празнуваме своето духовно раждане. След него, ние вече притежаваме две свойства: желанието за получаване и желанието за отдаване, едно срещу друго, а сами се намираме между тях и  усещаме и двете.

Това се случва в резултат на постепенно, стъпаловидно развитие, с преминаване през всички предишни форми: нежива> растителна> животинска> маймуна> човек от този свят. А след това в този човек изведнъж започват да се пробуждат нови усещания, емоции, той чувства, че му е зле и иска да разбере защо живее, какъв е смисълът на живота му.

От тук започва развитието на истинския човек. Но това още не е духовно раждане – до него може да има десетки години или няколко кръговрата на живота, докато човек действително не достигне истинските критерии и започне да изследва своята природа съотнесена към природата на Твореца.

И ако наистина е дошло неговото време и човек е способен да анализира такива свойства, тогава го довеждат към групата и обучението. Там той ще разбере, че се състои от желанието за наслаждение, а над него има желание за отдаване, Творец, който е целта и той е в процес на постигане на целта. А главното – това е обкръжението, което трябва да се изгради, за да има поправяне и осъвършенстване.

Той ще разбере,че цялото поправяне се осъществява така, че сам за себе си изгражда средства, които ще позволят да достигне Твореца и да стане такъв, както Той. С това реализира свободата на волята си и показва, че да стане подобен на Твореца е целта на живота.

И за това създава средства, които да му въздействат чрез свойствата на отдаване. Тогава, свойството отдаване, което всеки път получава от обществото, от своето обкръжение, започва да противоречи на природното му егоистично начало.

Той през цялото време се разкъсва между тези две свойства и по този начин получава свобода на избора – с кой да бъде: със своето егоистично желание, своята природа, или с желанието за отдаване, природата на Твореца.  А може би даже да се възползва от природата на Твореца, за да може с нейна помощ да изкачи там желанието си да се наслади и да го използва за отдаване. По този начин лявата линия се включва в дясната.

От урока по статията от книгата „Шамати“, 07.10.2011

[56877]

Мисли за случилото се

Мнения: Никола Саркози: Идеята, че пазарът е винаги прав се оказа безумна. Сегашната криза трябва да ни застави да обновим капитализма на основата на етиката и честния труд. Край на принципа на невмешателство. Всесилният пазар, който е винаги прав – приключи.

Алан Гринспен: Открих пукнатина. Не знам доколко е голяма и постоянна. Но съм потресен от този факт. Тези от нас, и особено аз, които вярвахме в егоистичния интерес на кредитните институции и тяхната способност да защитят на тази основа вложенията на акционерите, се намират в състояние на шок и неверие.

Кризата е свързана с неудържимото потребление, неконтролируемото нарастване на финансовите институти, сляпа гонитба за печалби, слабо регулиране. Вярата в егоистичният интерес, в качеството на водещ принцип в бизнеса, завърши.

Принципът на рационалния икономически егоизъм беше доведен до абсолют – с цел да замени себе си , държавата и регулирането. Егоизмът се превърна в добродетел. Принципът „Никога няма да живея заради интересите на друг човек и никога няма да моля друг човек да живее заради мен “ довде до пълна аморалност.

[57743]