Entries in the '' Категория

Чрез получаване няма да намерим успех

Не можем по никакъв начин да се оценим един друг, защото няма истински критерии за сравнение. Да предположим, че произвеждаш 50 продукта на ден, а аз само 30. В следствие твоята заплата е по-висока от моята и аз, чувствайки безпомощност, съм ти ядосан, защото оценявам нас двамата по един и същ критерий. По настояще ние двамата преценяваме нещата по този начин.

Трябва да разберем, че всеки човек има своя собствена точка на душата и нямаме право да съдим другите. Само трябва да си помагаме, така че всеки един да реализира себе си по най-добрия начин. Освен това, няма никакъв друг начин, отношение или стандарт, който определя правилната взаимна връзка. Мога само да оценявам себе си и останалите в отдаване. Никога не ще бъдем равни и прави в получаване. Дори ако чувстваме, че „работим добре заедно”, другите ще започнат да гледат на нас с подозрение.

Светът никога няма да стане добър според законите на егоизма. Оставете надеждата, че може да постигнете нещо справедливо чрез получаване. Дори най-добрият човешки разчет няма да задоволи останалите.

Затова не трябва да се сравняваме по сила, успех, менталност, усещане, семейство, образование. Нека просто пренебрегнем това. Светът трябва да разбере, че ако изискваме хората да дават или да получават нещо, то никога не ще създадем нещо стабилно и продължително. Всяка една теория ще бъде опровергана.

Затова трябва да преминем към отдаване.

От урока по статията „Мир в света”, 06.10.2011

[56709]

Магнат като изкупителна жертва

Не разбирам хората, които излизат по улиците и изискват нещо да им бъде дадено. Защо да го заслужават? Ако те бяха мои деца, то нещата биха били различни. Но аз не съм ги родил, за какво тогава трябва да се грижа за тях?

Даже и да съм магнат, какво от това? Аз съм си изкарал парите, а ти защо идваш при мен? Какво несправедливо има тук? Какво нелегално има? Защо искаш нещо от мен? Защо трябва да се чувствам засрамен от заработеното, от общественото си положение?

Например, един атлет, който тренира 20 години вдигане на тежести, сега има мускули като на Арнолд Шварценегер и се гордее с това. Изведнъж при него идват някакви демонстранти и искат от него „да свали” няколко мускула от себе си. Как ще реагира той?

Ако един магнат работи усилено и получава много пари, той също има свои собствени „мускули”, които са отразени в неговата банкова сметка. Какво право имаш да се докосваш до тях?

Още един пример: един музикант свири от години по 15 часа на ден. Трябва ли да се откаже от постигнатото заради теб?

Защо гледаме на богатия по различен начин? Той не е ли работил толкова, колкото и атлетът или музикантът? А какво значение има, ако той е припечелил в резултат на усилията на бащата си? Ако мислите, че има социална несправедливост – променете обществото, направете нещо. Но е напълно погрешно да излезете и да искате нещо. А освен това, ако сломите магната, вие ще разрушите обществото. Кой ще даде работа на хората? Кой ще им осигури живота?

Докато светът е егоистичен, не можем да го променим към добро. Видяхме какво се случи в Русия. Вместо да поправяме нещата, ще създадем още по-голяма лъжа и нови пътища за крадене. В едно егоистично общество всяка организация и всеки един действа в зависимост от своите собствени интереси и тук нищо не можем да направим. Не можем да изградим по-справедливо общество, отколкото настоящето, основаващо се на базата на същите желания, на същото егоистично „гориво”.

Няма друг избор освен да променим двигателя.

От урока по вестника „Народ”, 28.09.2011

[56036]

Целият свят в капка решимо

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Вътрешните промени в човек зависят от решимо. Това и трябва да отчита новата икономика?
Отговор: Решимо – това е пълната картина на цялата реалност, но все още неразкрита за нас. Разбира се, всичко е заключено в него и според степента на неговото разкриване аз все по-явно чувствам , че се намирам в нов свят, при нови условия. Но под „нови условия“ преди всичко се разбират нови сили и формули. Изменя се връзката между пряката и отразената светлина, между двата съсъда: вътрешния и външния, а също и в лежащия между тях екран.

Въпрос: Известният социолог Мануел Кастелс смята, че сме загубили контрол над мрежата от взаимни връзки, която сами създадохме и сега ни остава само да седим и да се надяваме на по-добро. На учените не им достига параметъра, определящ вътрешните изменения в човека. Може ли да се открие този параметър и с негова помощ да се предскаже какъв ще стане човек на следващия етап?

Отговор: Разбира се. С мощта на нашето единство ние разсейваме неизвестността. Като напредваме не количествено, а качествено ние можем да правим по-точни разчети. Гематрическите изчисления стават все по-детайлни, все по-сложни и достоверни – докато не разкрием цялата реалност и не построим идеалната икономика.

В тази икономика ние се напълваме един друг и всеки, който се намира на своето си място, получава съвършено напълване, и напълва и другите. Такава е идеалната система, където всички се намират в равновесие, като клетки на едно тяло. Формулата, описваща тази система – е Малхут от света на Безкрайността. Принципът на любов към ближния, както към себе си. Всеки отдава на другите всичко, което може, в цялата си мощ и всеки получава съобразно нуждите си, от всички с любов.

Въпрос: Значи, в новата икономика на преден план излизат макропоказателите на системата като цяло, а не взаимоотношенията между хората?

Отговор: Общата картина вече се прояснява, но отделни нейни черти все още не са видни. Разбира се – в период на поправяне, по пътя към целта, отношението между хората е проблем. Мисля, че тук на човек му е нужен стимул. Ако по-рано го е стимулирала паричната печалба, то сега трябва да се потърсят нови критерии за неговият напредък. Да се дават медали и знаци за отличие, да се почете публично, за да могат децата да се гордеят с такъв удивителен баща и т.н.

Въпрос: Значи, мерило за успеха са не парите, а почестите от страна на обкръжението?

Отговор: Трудно е да се каже. Възможно е да ни се стовари такава криза, че да се наложи цялото общество да се построи наново – на чиста страница. Тогава, от безизходност, на всеки ще се дава определен доход на месец, за да се поддържа необходимото производство в условията на разрушената промишленост.

По същество, това ще бъде не толкова криза, колкото обновление, безкръвен преход. Но силен стрес все пак е нужен, за да могат хората като се почувстват в опасност, да изменят гледната си точка върху нещата. Да превключат! Да се съгласят на нова парадигма и да встъпят в новия живот.

Разбира се, това ще се предшества от обсъждане. Преди всичко, трябва да докажем, че то е необходимо, неизбежно! Че по старому да се живее просто не се получава. Че световната тенденция вече е ясна и въпросът вече е само в това, как да се премине към следващото състояние. С малки стъпки, съгласно набелязаната програма, хората ще се събират от двата края на икономическата скала към нейната среда…

Както и да е, именно икономиката днес проявява пред нас детайли, които са най-близки до вътрешната мрежа на нашите взаимоотношения.

От урока по статия от книгата „Шамати“, 02.10.2011

[56990]

Чувствено усещане

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Вие казахте, че хората, които ги тегли към изучаване на ”Учението за Десетте Сфирот” са 10%. Трябва ли да се изтъква важността от прочита на източника, ако човек има такова влечение изначално? Или в наше време най-важното е разпространението?

Отговор: Т.е. от трима ученика, които идват вече в кабала, има 10% желаещи да изучават тази наука, като наука да я зубрят и да я разбират с разума си. Останалите – не. Ето тези ”останалите”, отиват напред, а зубрещите – 10% просто я изучават и толкова. Изучаването трябва да е чувствено, постигащо се от живота. Когато влизаш в тази система, ти се намираш в нея, адаптираш се, усещаш всичко и от своето усещане започваш да я разбираш. От своето присъствие в нея, ти започваш да работиш с нея. От своето съединение с останалите души, ти започваш да разбираш: в какво се състои тази връзка с ближния, защо тя задължително е необходима и т.н. Всъщност това е непосредствено, естествено, чувствено познание. Аз пожелавам на всички нас да се приближим до това.

Това е особена година, особено време. Навлязохме в истинската практическа кабала, когато постигаме цялата тази система вътре в човечеството. Тя започва сега да се разкрива, като скрепени зъбни колела. И в това трябва да вземем участие, да я разкрием за себе си и за останалите.

От виртуалния урок, 02.10.2011

[56984]

Питали сте? – Отговарям… – 69

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос от английския блог: ”Нашето тяло не се нарича човек. Ние го наричаме човешко разчитайки, че в бъдеще то ще ни доведе до момента, когато станем хора” (от поста ”Молба да ме направят човек”). Вие имате предвид, че в бъдеще тялото ни ще приеме нова форма? Т.е. нивото ”получаване заради отдаване” предполага друга форма на тялото?

Отговор: Вашето (животно) тяло (месото) остава такова, каквото го усещате днес. Но по мярата на развитието на вашата любов към другите, както към самите себе си, започвате да усещате своите егоистически желания, противящи се на това  – с това вие разкривате вашия ”ецер ра” – глупавото начало. А след това, под формата на ненавист към него, вие молите Твореца, защото откривате, че тъкмо затова Той го е създал, за поправяне на егоистическите желания – откъснати от другите.

По такъв начин Творецът, със своята светлина, ги поправя от ненавист на любов, по правилото: Аз съм създал егоизма ( ецер ра, 613 -те егоистически желания) и съм създал Тора (висшата светлина) за неговото поправяне (за отдаване и любов). Тези 613 желания се наричат тяло на вашите души, в тях се разкрива светлината за отдаване и любовта, наричани Творец. При това вашето животинско тяло никак не се променя.

Въпрос от английския блог: Различават ли се заповедите по качество? Има ли заповедта определена степен по качество в зависимост от това, на какво духовно стъпало я изпълнявам? Или всички заповеди са еднакви по качество, независимо от нивото на моя духовен напредък?

Отговор: Заповедта – е поправяне на егоистическото желание на алтруистическо, неговото прилагане в полза на другите. Всичките 613 желания се отличават по силата на желанието / въздействието – на екрана и отразената светлина. В нашия свят ние изпълняваме ритуали, а не заповеди, защото ги изпълняваме, без да поправяме себе си.

[56794]

Статия в научно списание в България

В България, в научното списание „Обекти;“ излезе статия за кабала като наука.

Авторът на статията взе интервю от мен по време на пътуването ми до Мадрид.

[57103]

Най-хитрия политик е природата

каббалист Михаэль ЛайтманВсичко започва с това, че създаденото от Твореца желание се разбива и става егоистично, разделено на части, отделени една от друга. Ние започваме да усещаме себе си, съществуващи вътре в егоизма – всеки сам за себе си.

Така се развиваме, от абсолютната нула, преминавайки през неживия, растителен и животински стадий – такива степени, при които се развиваме инстинктивно. И накрая достигаме до четвъртата степен на развитие на желанието, при която маймуните вече се развиват осъзнато. Светът започна да навлиза вече в този етап на развитие.

Всъщност, това навлизане е започнало доста отдавна – още от първия човек, Адам Ришон и от древния Вавилон, а след това се е развивало стъпка по стъпка, правейки най-голям скок по времето на Ари. През цялото това време желанието ни все повече се е съединявало и за сметка на това съединение са възникнали по-сложни, нови създания и форми: неживите, растителните и животинските. Плюс се е съединил с минус, започнали са взаимно да си влияят един на друг, произвеждайки от амебата до различните животни.

Колкото повече отделните части са ставали по-свързани една с друга и по-взаимодействащи си, толкова по-напред е вървяло развитието. Но при първите степени това съединение се е извършвало инстинктивно, под натиска на природата, която движела еволюцията все по-напред. И така еволюцията достигнала до човешката степен, където също започнало някакво обединение на обществените образования: семемйства, племена, след това градове, страни, а днес целият свят започна да се обединява. Тоест проследява се явна тенденция към обединение.

Съгласно това, егоистичното желание във всеки човек ставало все по-сложно и преплетено.Отначало то се състояло от множество различни желания, но след това тези различни желания все повече се съединявали и прониквали едно в друго. Над класическата наука с нейните разделения на области, възниква синергетиката, обединяваща различни области една с друга. Така всички закони на физиката, химията, биологията се съединяват и постепенно довеждат до единна картина на природата.

И вътре, във всеки от нас, мислите и желанията все повече се преплитат и включват една в друга, благодарение на което ние опознаваме света все по-дълбоко. А всъщност, този свят не съществува – ние се намираме в океан от светлина! Но колкото повече се усложнява желанието ми за наслаждение – все по-силно усещам разкриващия се пред мен свят, сякаш него го има! Сякаш ги има всички тези обкръжаващи ме хора, а в действителност те са части от моето собствено желание. Те само сега ми се струват като отделени, но когато се съединим, то ще станем като „един човек с едно сърце“.

Затова цялата тенденция на природата: и обкръжаващата и вътрешната, в човека и неговото разбиране, е насочена все повече към съединение на разбитото желание да се наслади. Ние се намираме непрекъснато в този процес на съединение, но едва днес достигнахме до такъв период, когато този стремеж трябва да бъде осъзнат, разбираем за нас. Природата ни задължава, влизайки в четвъртия последен стадий на развитие, да узнаем нейната тенденция и да и подръжаваме, за да можем да я следваме, да я оправдаем и да се съгласим с нея.

Не можем вече да се развиваме чисто инстинктивно, както по-рано, когато природата е развивала в нас егоистичното желание и с това ни е тласкала към различни действия – изпращала ни е да откриваме Америка и ни е вдъхновявала за различни действия. И основавайки се на своето желание ние сме изобретявали и строили.

Но днес вече не е така. Днес ти имаш избор: искаш ли да го направиш или не, дали ти се струва важно или не? А ако не ти се струва важно, то природата започва да те учи по всякакви обходни пътища, а не по преки, за да не ти отнеме свободата на избора. Като дете, което не иска да слуша родителите си и те са принудени да прилагат хитрост и да му създават неприятности, за да достигне само до тях и да започне да ги моли. Така природата си играе с нас, като с дете, за да не го лиши от самостоятелно осъзнаване, разбиране, съгласие.

Тоест природата оказва натиск върху нас, подтиквайки ни напред и показвайки ни посоката – но не ни задължава да вървим. Природата е най-хитрия политик от който можем да се поучим!

От урока по статия на книгата „Шамати“, 10.10.2011

[57087]

Милиардерите се страхуват да не останат гладни

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Нима е необходим някакъв силен удар, за да се промени възприятието на хората и погледът върху икономиката и ”справедливото разпределение”?

Отговор: Не е необходимо ударът да е толкова съкрушителен, както войната – това може да бъде спад на борсата или нещо подобно.

Ако се появи сериозен проблем в икономиката, то тя не само сваля ”излишъка от мазнина” от най-богатите слоеве. На тях това ще се отрази като премахване на няколко нули от банковата сметка, но за малкия човек означава количество парчета хляб на масата. Затова икономическите проблеми удрят по всеки и ги прави много по-чувствителни.

Макар че, за капиталиста да загуби милиардите си също не е лесно. Защото икономиката не е само цифри, а чувствителна област. Да допуснем, че съм имал 40 милиарда, а са ми останали 20 – вече се страхувам за препитанието си! Ще се страхувам, защото утре нищо няма да ми остане.

Струва ли си да се вълнувам от това, че имам в банката 20 милиарда, а другите нямат и 20 долара? Това не е важно, тъй като в човека възниква усещане за панически страх. Той не усеща, че е загубил 20 милиарда, но още 20 са му останали и се тресе от страх, че утре няма да му остане съвсем нищо.

Затова, пред лицето на икономическите проблеми, всички изпадат в паника. И тогава на всеки може да се обясни какво се случва – на всички, без изключение.

Разбира се, не е достатъчно да приближиш всеки към нормалното, необходимо за съществуването ниво, добавяйки му пари, за да се успокои. Всичко това трябва да върви паралелно с възпитанието. Но човек се съгласява на възпитание само тогава, когато малко го ударят. Сега, когато все още всичко му е наред и има футбол в почивния ден, на другия ден нечия сватба, а на по-другия отпуска – ще каже, че не му е необходимо никакво възпитание.

Има и такива, на които им е достатъчно да вземат малко хляб и плодове и да прекарат целия почивен ден на плажа, заедно със семейството. Хората живеят обикновения си живот и са доволни. Затова, няма да се мине без удари, които да ги заставят малко да се вслушат. Тогава възпитанието може да започне.

Но главното е това създаване на системата за разяснение, която обяснява как работят всички системи: че има програма на природата и ние нямаме избор, да разкаже за еволюцията, икономиката, природата на човека – да даде необходимите знания. Това е най-първата част, която трябва да бъде осъществена.

А втората част, това е създаването на системата за възпитание, която учи как да се поправим и да реализираме новите отношения в обществото, да се обединим един с друг. Тоест процесът се разделя на две части: просвещение – получаване на знания за новия свят, и възпитание – обучение на това, как да се живее в него. А след това ще преминем към практическа реализация, към конкретни действия.

От урок по статия от книга ”Шамати”, 02.10.2011

[56987]

Как да се станеш венеца на природата?

Сега започваме да разкриваме, че предаването на информация протича мигновено. Освен това, съществуват такива физически въздействия, които също произтичат мигновено, а не просто със скоростта на светлината, звука и т.н. Тоест цялата природа е единна.

Ако тя е такава, то аз, развивайки се, преминавам към състояние, когато, очевидно, трябва осъзнато да приема участие в това единство, изучавайки го, да се съгласявам с него, да участвам в него разумно. Трябва да видя къде участвам, щом не съм нейна интегрална част – желаейки да бъда егоист, желаейки само за себе си, като не взимам под внимание близкия и по-далечния кръг.

Очевидно, природата ме подтиква към осъзнаване, че аз съм свързан с нея в пълен образ. Тя желае,  да осъзная това единство и осъзнато да участвам в нея. Затова усещам, и постоянно ще усещам кризи – моето несъответствие с разкриващите се условия.

Природата ми го разкрива, като кръг, и сякаш говори: „Ето това е близкият кръг, с който трябва да бъдеш сега интегрален, т.е. напълно взаимосвързан. Сега не чувстваш себе си в равновесие с него, във връзка, в хармония, и трябва  да го постигнеш“. И ето, тя ме принуждава към това, създавайки всевъзможни лоши обстоятелства: на мен ми е зле и със себе си, и с децата, и с обкръжаващата обстановка, и с здравето, и с екологията – с всичко.

Принуждава ме от всички страни – мулти-криза! Не просто икономическа криза, а криза във всичко, което правя, с което съм взаимосвързан! Природата ми показва, демонстрира ми, че не съм глобален, не съм интегрален в тази своя малка сфера, в която се намирам сега. Веднага, когато стана по-взаимосвързан с нея , тя ще ми покаже по-голямата сфера, и аз ще мога да усетя: „Погледни, аз отново съм в криза!“.

Но това не е поредната криза, която идва след две години. Това е появата на по-голямата сфера, с която трябва да вляза в интегрална връзка.

Поправил съм в нея някаква част ( с другите хора, с неживата, растителната, животинската природа и т.н.), достигнал съм до нещо като отдих, към равновесие – и изведнъж, бум, отново криза. Но това не е криза. Просто природата, по такъв начин, ме разширява, тя иска да направи от мен свой съзнателен елемент, за да мога осъзнато да участвам в нейната интеграция. Защо? Защото така ще я опозная. Защото  действително ставам неин венец, неин плод.

Днес виждаме, че човек се явява събирателния елемент на цялото мироздание, освен едно – той не разбира нищо: къде се намира, не разбира цялото това взаимодействие, не се включва в него.

И природата сега започва да ни развива именно към това състояние и ние го виждаме на практика.

От беседата за глобалното възпитание, 07.09.2011

[56978]

Ние сме просветители

Въпрос: Много хора по света пропагандират за сплотяване и грижа за ближния. Как да се обединим с тях?

Отговор: С тях не се обединяваме. Има немалко „прекрасни души“, които доброволно работят в болниците, помагат на нуждаещите се, участват в дейности на благотворителни организации и фондове. Помагат на хората и е много хубаво. Както пише Баал а-Сулам и както потвърждават социологическите изследвания, до 10% от човечеството е проникнато от алтруистически желания.

Но днес за първи път в историята е настъпил преломен момент, и човекът трябва да се обучава по законите на този свят, в който встъпва. Защото нашата задача не е поредното егоистично подслаждане, не е подаръци за бедните, не е козметично преразпределение на ресурсите  в полза на нямащите.

Не, човечеството стои на прага на качествено ново измерение, в което сме длъжни да достигнем към глобално, интегрално единство. Природата вече ни подчертава какво има пред нас, сякаш говори: „Така трябва да изглеждате – органично свързани, както един човек с едно сърце, подобно на всички останали мои части. Достатъчно се разраства в мен раково образуване“.

Никой, освен нас, не разбира същността на произтичащото. И затова трябва да учим хората, ние – просветителската организация, обучаваща по законите на глобалния свят.

Взаимовръзката се проявява повсеместно, няма да се разединим, дори да поискаме. Единствената възможност да се скъса нашата връзка е  война, но и тя няма да помогне, защото вътрешните връзки никъде не изчезват. Войната бързо ще свърши, и отново ще бъдем принудени да продължим обединението, само че в по-тежки условия.

Днес кризата разрушава всички сфери на човешката дейност. И в това състояние трябва да видим трамплин, точка за скок към следващата степен. Еволюцията на природата ни задължава да преминем към нов етап.

Каква ще бъде нашата полза? Ние ще спечелим тази нова система. Работейки заедно над взаимното обединение, постигаме вътрешната сила на природата, нейния вътрешен механизъм – и се изкачваме на новата степен на битието. Преди всичко, се избавяме от днешните беди и проблеми, и освен тях, достигаме следващото измерение.

Друг изход няма, към това ни задължава природата. И затова не раздаваме подаръци на празници, оставяйки го на други организации, и се занимаваме само с новото, интегрално възпитание. Точно така, както яслите и училищата подготвят децата за живота в нашия свят, сега трябва да подготвим цялото човечество за живота в света, който се е открил пред нас, и в който всички са обединени в глобална взаимовръзка.

Висшата, единна, интегрална система се приближава към нашата, човешката система, разрушена от егоизъм, и ако се сблъскат, ще се случи ужасен взрив.

От урока по статия „Една заповед“, 07.10.2011

[56861]

Изоставащите проводници

Въпрос: Как да обясним на масите нашия поглед за кризата и за справедливо разпределение? Защото  за тях това е нещо утопично.

Отговор: Няма да ни се наложи да чакаме много. Хората, разбиращи от икономика и водещите в международно отношение, изпитват дълбока тревога от произтичащото. Виждайки, какво става, те вътрешно треперят. Ако обикновеният човек се окаже в такова състояние, то би изменило хода на неговите мисли.

Приближаваме се към безизходно положение. Две кризи – икономическа и екологична – ни подгонват в капан. Висшето управление изобщо не ни оставя свобода на избор. Страданията довеждат човека с точка в сърцето до науката кабала, и само тогава той започва да избира. От друга страна масите постоянно ги движат беди.

Затова цялата работа е в теб. Само когато започнеш да реализираш това, което ти е възложено, бедите ще отстъпят и ще започнем да преминаваме към равновесие с Природата. Тогава и екологията ще ти поднесе приятни сюрпризи – нали ще разкриеш в Природата нови сили.

Разбира се, искаме да ускорим процеса. И  съм настроен оптимистично, защото ден след ден наблюдавам, как специалистите по икономика и финанси, а също и учени все по-грамотно описват ситуацията.

Изоставаме от темповете на развитие именно ние – тези, които са длъжни да разпространяват по света вестта за единство. И нашето изоставане е много голямо. Само това ме плаши.

От урока по статия „Мир в света“, 06.10.2011

[56785]