Entries in the '' Категория

А Творцът е на една ръка разстояние!

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Що за чувство е „сливането с групата“? Как и къде го усещаме?

Отговор: Представи си, че гледаш не хората, а вътрешната конфигурация от връзки, която съществува между тях, тази сила, която работи вътре в тях. Опитваш се да проникнеш през тях в тази сила и да се съединиш с нея. И там, вътре в тях, откриваш тази сила, в действителност ти откриваш Твореца.

Тази обща, свързваща всички сила е и светлината или Твореца. До нея трябва да достигнеш. Егоистичното ти отношение към себе си, ненавистта ти към обкръжението, те отделят от тази сила, от Твореца. Веднага щом разбиеш тази външна обвивка, ти се съединяваш с Твореца – Той се намира винаги вътре в групата.

От виртуалния урок, 25.09.2011

[56081]

Необходимо е ново начало!

Празниците и особените дни, за които се говори в кабала – това не са дати от обичайния календар, а достигнато от човека на своето особено лично състояние, когато той прави принципна вътрешна равносметка със самия себе си. И ако човек достига до такава равносметка – значи за него наистина настъпва ново начало, което се нарича нова година, Рош Ашана. Така той достига и до празничната молитва.

Всеки празник – това е душевна равносметка и молитва, защото няма нищо друго, освен поправянето на желанията ни. Но началото на новата година е особено с това, че идва след множество изяснявания. То не настъпва докато човек не провери напълно всичките желания, които ще му се разкрият – тъй като всяко висше стъпало включва в себе си всички предишни като малка част от себе си.

Но когато човек прави равносметка на всичките си действия и мисли, той вижда, че не е постигнал успех, не напредва, че въобще не е създаден за духовно извисяване. Овладяват го тежки мисли относно духовното и съмнение, завист по отношение на другите – той иска да е по-високо от тях и мисли: „Защо те, а не аз?”

И след множество такива сметки, изцяло загубвайки се в тях, той, най-накрая чувства, че му е необходимо ново начало. Няма изход, всичките тези сметки, изяснявания, критика, завист, ненавист – не се променят с години. И единственото, което му остава – това е молитвата, вик за помощ, защото тук може да помогне само висшата сила.

А до тогова, човек вижда себе си изцяло изгубен. Той вижда, че целият свят не е съгласен с това, което той прави и самият той не разбира, какво се случва с него и какъв е този път. Цялата негова критика  произлиза от егоизма му.

Затова в молитвата се говори за напомняния – за необходимостта да проанализираш всичките си желания и постъпки и за надуването на рога /шофар/ – защото ни е необходимо да извисим духовния си път независимо от всичко /„шуфра” – на арамейски език е „красота”/. И тук, за да напредваме, трябва просто да се обърнем към първоизточниците.

В света има множество мнения, множество хора, които влияят на човека и му внушават своите мисли, дърпайки го в различни посоки. Но над себе си трябва да се постави строг съдия и през цялото време да се прави сверяване с първоизточниците, в степента на разбиране на написаното, независимо от своето его, от желанието да се издигнеш и да спечелиш, да станеш повече от другите – а напротив, желаейки единствено да получиш силата на отдаването и да се разтвориш в този народ, вътре в който обитава Творецът.

От урока по статията на Рабаш, 26.09.2011

[55785]

Държавата на взаимно поръчителство

Следващият световен обществен строй се нарича взаимно поръчителство.

Обикновените хора искат просто да живеят, да се радват на живота, да имат гаранции за бъдещето, гаранции за своите деца, прилична култура, занимания, свобода, права, работа, развитие.

Но тези добри обичайни хора не искат да чуват за единение.

Как да им се обясни, че ако не се движат в посока към обединение, което се явява следващият етап от развитието на човечеството, те вървят към кризи, глад и гибел?

Макар да започнахме да говорим за кризата в устройството на обществото, всичко, което е направено от човека през изминалите години, това се разбира и не се разбира от управляващите, а и от обикновените хора. Нито парите, нито силата, нито миналите технологии на управление работят. Казват, че светът е стигнал до задънена улица, но в задънена улица е нашата минала представа за него.

Ние се развиваме под натиска на проявяващите се в нас желания – този процес наричаме еволюция. И макар да ни е неприятно да признаем, че в него, водени от природата, се явяваме следствие от възникващите в нас желания и мисли, то това е така.

Ние дотолкова сме управлявани от природата, дотолкова сме нейни роби, дотолкова се подчиняваме на заповедите и, че го не осъзнаваме и се считаме за свободни. Но това не е свобода, а пълно подчинение, дотолкова, че не го усещаме като подчинение, защото от наша страна отсъства съпротивление към изпълняването на заповедите на природата – ние ги считаме за свои желания.

В нашето общество, водени от природата, направихме силата и парите средство за управление, богатството на избраните стана смисъл на ставащото в обществото, а демокрацията се яви дума успокояваща масите. Цялата планета се самоизяжда, без да се замисли как ще живее, когато свършат природните ресурси. Колко прекрасно е, че кризата започна преди те да са се изчерпали!

Ние насила се вкарахме в свят на съревнование и конкуренция, измисляйки си призрачни цели и ценности. Колко е прекрасно, че кризата започна преди да усетим отчаяние от безизходността на нашето съществуване, преди да изпаднем в безсилна ярост, усещайки задънената улица и собствената си нищожност, унищожавайки себе си и планетата!

Кризата ни показва навреме, преди напълно да сме фалирали, безизходицата на нашето егоистично  развитие и по неволя ни тласка към обединение в единна система, към взаимно поръчителство. В планът на природата е да ни доведе до пълно подобие със самата нея. Но именно този процес на уподобяване трябва да преминем съзнателно, тоест осъзнавайки неговата желателност. Като резултат, ние достигаме пълно знание за цялата система на природата, за живота на нивото на нейната вечност и съвършенство.

Взаимното поръчителство се достига само съзнателно, чрез принуда неговото достигане е невъзможно. Интегралният свят изисква интегрално взаимодействие, без оглед на каквито и да било различия /расови, национални, религиозни, политически, класови и др./. Това е доброволен съюз на всички и затова е възможен като резултат от всеобщото интегрално възпитание.

Обществото на взаимното поръчителство се задължава да предостави на всеки полагащото му се необходимо за достойно съществуване – жилище, пособия, социално осигуряване, здравеопазване, възпитание на децата и т.н..

Тъй като светът повече няма да препуска към увеличаване на ненужната производителност, а ще се насочи само към производството на необходимото, работният ден ще се ограничи, а останалото свободно време ще се посвети на обучение и възпитание, а крайният резултат на всички усилия ще бъде в постигането на висшия свят, в разкриването на интегралното обединение.

Вследствие на това изчезва основата на конкуренцията, а като цел на материалното съществуване се обявява общото равно благосъстояние на всички. Обществото не си поставя за задача да създава работни места за всеки един, обучението се счита за не по-малко полезно от работата, тъй като разкрива благите сили на природата. Няма необходимост производството да бъде стимулирано, а само да бъде доведено до необходимото ниво.

Всяко техническо нововъведение се оценява по необходимостта му от внедряване, по обществената му необходимост – и само след това се внедрява. Тази оценка не е следствие от увличането по прогреса, а по скоро е продиктувана от опазването на околната среда, икономията на енергия, време, здраве.

Затова е възможно напълно отсъствие на технически прогрес, удовлетворяване със съществуващото материално обкръжение и ниво и устремяване в над материалното.

Развиват се само жизнено перспективните направления в науката и техниката, водещи към по-голяма икономия на природните ресурси. Отсъствието на конкуренция, изпълняването на работния план едва за част от работния ден, в степен на необходимост за съществуването  на обществото, довежда човечеството до равновесие с природата. Защото човек добавя необходимото към своя човешки бит по законите на природата.

Човешката общност представлява единно тяло и функционира по принципите на животинското тяло, което не произвежда нищо излишно, а се грижи само за постигане на хомеостаза. Както и във всяко животинско тяло за всичко отговаря главата, съвета на мъдреците, а останалите приемат техните решения не автоматично, а възпитанието и образованието създават в тях необходимите свойства да разберат и приемат решенията на мъдреците.

Необходимостта от образование и възпитание е в това, че образование се придобива именно в степента на възпитаване към обединение, към достигане на свойството на отдаване, единство и любов – само в степента на достигане на тези свойства, човек започва да разбира и осъзнава нивото “човек”, което той трябва да достигне по замисъла на природата, еволюцията, и да разбира и приема решението на мъдреците.

Разликата между изминалите стадии на еволюцията и съвременния е в това, че на този стадий на нашето развитие ние трябва да постигнем смисъла на нашето развитие, неговата желателност и да се устремяване към него самостоятелно, не принуждавани от природата.

Отпада потребността от реклама, за разлика от съвременното производство, при което за реклама се харчат до 50% от разходите. Цялото счетоводство се извършва по неналична сметка, без парични знаци, а всеки получава необходимото по талони, от единен аналитичен център, основно с доставка по домовете.

Снабдяването на всеки не зависи от това, къде работи той и дали работи въобще.

Промишлеността и снабдяването /не търговията/ работят само на ниво осигуряване с необходимото, по плана на разумното потребление, влагайки големи усилия във възстановяването на природата, унищожена от предишните поколения. Не съществува понятието “доброволни усилия”, тъй като всяка работа се възприема като доброволна. Голямо внимание се отделя на местата за масов отдих.

Обществото не се притеснява от огромната маса безработни – организират се почиствания на природните масиви, довеждане на природата до естествения и вид. Смисъла не е в труда, а в грижата, трудът да стане по-малко, а времето на земния живот качествено да се доближи към духовното време.

Държавата на взаимното поръчителство – това е строй на социалната справедливост – всеки човек трябва да е на своето място, на което е най-полезен на обществото. Властта е длъжна да се състои от събрания на хора, постигащи следващото ниво на развитието на обществото, за да водят цялото общество към целта на природата.

Религията и вярата по никакъв начин не се отнасят към държавата – това са различни същности.

Последният социално-икономически строй в света – Арвут /Обединение/, се изгражда по правилото “Възлюби ближния, като себе си”. Преходът към такова обществено устройство е възможен само със съгласието на основната маса участници, без свалянето на предишния строй, доброволно.

[55932]

Протест в САЩ

Съобщение: “Съдирайте богатите от данъци“, “Пари за здравеопазването, а не за забогатяване на корпорациите“, – такива плакати носеха демонстрантите. В протестната акция участваха около хиляда души, повечето от които студенти и безработни. Като причина за кризата в американската икономика, те обвиняваха влиятелните финансови корпорации и се възмущаваха от съкращенията в бюджетните разходи за социалната сфера.

Хората маршируваха, преминавайки от финансовия квартал Манхатън до един от главните площади Юнион-Скуеър. Няколко демонстранта биеха барабани и скандираха: “Заеми Уол-Стрийт  – за цял ден, за цялата седмица“. По пътя към Уол-Стрийт, където е разположена Ню-Йоркската фондова борса, полицията започна да действа. Задържаните са били десетки, а някои от особено активните протестиращи са били бити с палки от охранителите.

Информацията, че силите за сигурност са използвали сълзотворен газ срещу демонстрантите не е потвърдена. Протетните акции в района на Уол-Стрийт продължават вече седмица. Демонстрантите са разположили палатки в протежение на няколко стотин метра по улиците на долен Манхатън.

Реплика: Това все още не е усещане за кризата и не са антикризисни акции, както в Израел, а просто студентски игри на свобода. Но, когато започне усещането за студ, глад, мрак – ето тогава ще започнат и истинските вълнения. Ние можем да предотвратим всичко това, ако се постараем. Хората трябва да узнаят за висшия план на природата, еволюцията – да доведе човечеството до обществото на взаимното поръчителство, единство между себе си и природата, както един единен организъм. А всички наши старания, ние трябва да насочим на това, да изпълним този план.

[55887]

Всеки е способен на това

каббалист Михаэль ЛайтманНю Йорк, Урок №2

Рав Кук: „Големите духовни въпроси, които са решени само от великите и изтъкнати хора, сега трябва да бъдат решени на различни нива от цялата нация. За да се спуснат великите, възвишени неща от височината на тяхното великолепие до дълбочината на нивото на масите, трябва колосално богатство на духа, както и постоянна социална активност, която се превръща в навик. Само тогава познанието ще се разпространи и езикът ще може да изрази по-дълбоки неща по лек и популярен стил, възвръщайки същите тези страдащи души.

Науката кабала действително е много скрита и отдалечена от хората, въпреки че всичко е на едно „място”, светът и душите, сфирот, парцуфим, окръжности и линии. Всичко, което изучаваме в науката кабала е на едно място, в едно състояние. Но при усещането на получаващите то става ясно съобразно закона на подобието на свойствата. Нашите сегашни свойства определят коя част от съвършената реалност сме способни да уловим.

Сега нашите свойства са егоистични, изключително лимитирани и ограничени. Затова ние улавяме съвсем малка част от огромния свят, в който се намираме. И го улавяме чрез усещанията на тялото, което е ограничено от границите на времето, движението и пространството. Всичко това ни ограничава изключително много.

В хода на цялата история човешките същества са били в това състояние и само единици са можели да проникнат в истинската реалност, където „да усещаш” означава да живееш и да съществуваш със същото свойство. Това е така, защото живея с тези свойства, които съм способен да развия в себе си. Ако те са над времето, тогава аз съм вечен, но ако те са потопени във времето, тогава моето съществуване е временно. Ако моите свойства са над пространството, тогава аз чувствам реалността от край до край, но ако те са затворени в някаква малка част, тогава аз съм вътре в нея и усещам себе си ограничен по обема на триизмерната координатна система. Аз съм ограничен също в движението, минаващо по физическите оси, но не по осите на времето.

Накратко, съществуват много ограничения и в този смисъл всичко зависи от моите свойства. Ние не разбираме наистина това, защото сме привикнали към определени качества, с които сме родени, израснали и с които живеем и сега. Но ако наистина ги променим, тогава напълно ще трансформираме нашата реалност. Прониквайки в по-висшия пласт от нея, ще я усетим като вечна, съществуваща над времето, пространството и движението. Там може да живеем в напълно различни условия.

Ето защо кабала е наричана наука за получаване, защото с нейна помощ можем да получим или усетим една напълно различна реалност. Ние придобиваме „регулатор”, посредством който можем да променяме оста на времето и движението, пренасяйки се в други измерения и времена с лека промяна на вътрешните свойства.

Всичко това е реално. Тази способност е сега в нас. Ние можем да влияем на Светлината, която ни формира и съответно ще ни дава различни свойства. Кабалистите от всички поколения са използвали този механизъм до наши дни.

Днес обаче ние се оказваме в специално състояние, когато тези способности се изискват от цялото човечество. В нас се заражда импулс към промяна на сегашната ни форма на съществуване. Ние започваме да се чувстваме все по-зле и по-зле в този свят и намираме все по-малко и по-малко ползи от живота в него. Все още се държим за него до безизходица, дължаща се на нежелането ни да страдаме, но сега започваме да бъдем по-настоятелни в задаването на въпроса: „За кого? Какъв е смисълът на такова съществуване?”

Въпросите и страданието, породени от различните нива ни подтикват към търсене. И в същото време разкриваме вътрешната способност да контролираме създадената в нас сила до такава степен, че действително се променяме с нейна помощ. Тогава в този период от време, в този живот, в нашата реалност, ще можем да обърнем малките колелца в нас и да намерим себе си в напълно различни измерения.

Това е което Рав Кук пише за „големите духовни въпроси, които са решени само за великите и изтъкнати хора и трябва сега да се разрешат на различни нива, за всички народи”. Всеки е способен на това.

От 2-я урок в Ню-Йорк, 12.09.2011

[54417]

МВФ: Глобалната икономика се нуждае от колективни действия

Съобщение: Главата на МВФ К. Лагард призова страните да “действат сега и да действат заедно“, за да продължат пътя към възстановяване на икономиката.

“Ние – съвсем не сме си непзнати хора, и сме свързани с обща съдба“, каза тя на ежегодната среща на МВФ и Световната банка във Вашингтон. “И тези неспокойни времена трябва да ни свържат все по-близо и по-близо един към друг“.

Г-жа Лагард заяви: съществува оздравителен път. Той е по-ограничен отколкото преди три години, но все пак път съществува, и ние имаме варианти. Нека разгоним облака и премахнем несигурността. По-лесно е да се каже, отколкото да се направи, и това изисква ясни и точни колективни действия. Ние всички сме заедно в това и никой не трябва да остава с някакви илюзии, че може да има де-интеграция“.

Сриването на пазара в четвъртък подбуди G20 да обяви задължение за “предприемането на всички необходими мерки за съхранение стабилността на банковата система  и финансовите пазара в съответствие с нуждите“.

По мнение на аналитиците, това заявление не убеди инвеститорите. “Заявлението на G20 снощи, може би понамали малко горчивото настроение на пазара, но на уверенията на министрите на финансите не им достига конкретната основа“, – каза Джейн Фоли от Рабобанк.

Пазарите функционират на базата на ежесекундна основа, докато политиците, както изглежда работят на месечен календар“, – каза по BBC Джереми Стретч от CIBC.

Реплика: Но е  недостатъчно, за да разберем, че кризата е в нашите глави, в нашия подход към света, а не в самото общество и света – че кризата е в нас. Все пак те трябва да достигнат до момента, когато ще видят нашите предложения и не само ще видят, а ще прозрат в тях единствения път за спасение – а именно своето поправяне, а не поправяне на природата или някой друг.

Човечеството трябва да разбере, че времето за “поправяне на природата по Мичурински е преминало (когато я обезобразявахме, под себе си по призива на селекционера Мичурин: “Ние не трябва да чакаме милости от природата, да си ги вземем от нея – това е нашата задача!“), а сега ние трябва да се изменим под нея!

Както хората, търсещи отговор на въпроса “за смисъла на живота“, намират кабала, ако желаят изцяло и точно да знаят отговора, така и тук, икономисти и прочие ще ни намерят, само чрез това ще бъдат заобиколени страданията и загубата на време.

[55830]

Алтруизмът е точен разчет

каббалист Михаэль ЛайтманТрябва да поправим системата, за да стане подобна на Твореца, на отдаването, на Природата. Днес има излишък от изследвания, които показват, че капитализмът е нещо като временно избухване на егоистична болест, краят на която наблюдаваме в наши дни. Това се проявява особено в икономическата криза и екологичните бедствия.

Не може така да продължава по-нататък. Друга работа е, ако имахме неизчерпаеми природни богатства и енергийни ресурси. Но намаме! Прахосваме вече последните и стигаме до задънена улица: разликата между бедни и богати нарства, обществото се руши, а Земята става все по-негостоприемно място.

Грешим като мислим, че можем да построим правилно функционираща егоистична система. Американците са били опиянени от тази идея и завладяха всички с нея. „Американската мечта“ им се удаде, защото те живееха в дълг към целия свят, а и имаха „храбростта“ да се кичат с тези „успехи“: „Вижте как ловко можем да крадем и как карисво можем да лъжем. Погледнете само какъв живот можем да водим за ваша сметка“. По същество, ето какво стоеше зад тяхното изобилие. По този път тръгна и Европа.

Целият проблем е в това, че винаги търсим евтини източници. Някога това бяха робите. След това започна експлоатацията на народите от новооткритите земи, които се използваха и като пазар. Постоянно действахме за нечия чужда сметка, непрекъснато крадяхме от някой друг и го използвахме в свой интерес – като робите, коренните жители на Азия, Африка и Америка, крепостните селяни и т.н.

Това се явяваше факрор за развитие, лъжа, която напоследък се пропи в цялата система и се добра до парите. Доларът стана международна валута, а промишлеността и търговията се вплетоха в толкова хитра схема, че хората по целия свят заработиха за американците.

Къде е предела? Днес ние изчерпахме възможностите за евтени източници. Роби вече няма, няма и завладени от цивилизацията страни. Всичко води до това, да се разбие принципа на евтенията. Няма вече евтина работна сила и евтина енергия. Дойде време да си дадем сметка за ставащото. Ако искаме да оцелеем, то трябва да отсъдим всичко по справедливост.

И затова пред света застана проблема за справедливото разпределение. Навсякъде хората се пробуждат с това искане. Но в действителност то означава, че на всеки се полага толкова, колкото е вложил в благото на човечеството. Основавайки се на принципа на егоизма, няма да получиш нищо. Скро ще открием, че никой не може да получи каквото и да е от другите по егоистичен път. Само си представете накъде се движи света: разкрива ни се система за взаимно поръчителство, изискваща взаимност и отдаване.

Това не означава, че трябва да раздаваме богатства наляво и надясно. Не, ние всичко строим на основата на взаимността, не правим отстъпки заради самите отстъпки, а се ръководим от съображенията за истинска справедливост. Всички предишни системи няма да могат да работят. Стоим пред пълномащабна повереда в системата и пред икономически проблеми. В крайна сметка ще ни се наложи да се съгласим с това, че справедливостта, взаимното поръчителство – са едиснтвен изход.

Баал а-Сулам пише за „алтруистичната система“. Но не трябва да мислим, че тя отнема всички сметки. Обратно, алтруизмът е най-точният разчет, не оставящ никакви вратички: всеки получава според вложението. А който не влага усилие, той ще остане без нищо. Ако изведнъж около нас всички се окажат алтруисти, това съвсем не означава, че те ще ме хранят „заради хубавите ми очи“. Тъй като говорим за закони в природата. Творецът е най-великият алтруист, но видял ли си от Него някога нещо хубаво? Напротив – само беди!

Казано е: „един срещу друг е създал Творецът“. Две сили – и позитивната и негативната – извънредно жестоки и напористи. И затова в бъдещото общество аз няма да мога да си губя времето за сметка на другите.

От урока по вестник „Народ“, 28.09.2011

[56043]